Българите преди Аспарухова България

[Иван Тодоров]

Хайде бе! Иранците са цигани които режат главите на гяурите.

Вие с тия чудовища ли искате да се асоциирате?

[makebulgar]

Преди 1 час, Иван Тодоров said:

Хайде бе! Иранците са цигани които режат главите на гяурите.

Вие с тия чудовища ли искате да се асоциирате?

Май си заслужаваш бана за спам, за прокламиране на пантюркизъм, за насаждане на омраза, за неисторичност и за ниско образование граничещо с малоумие. 

[Иван Тодоров]

Дай пример за спам и рекламиране на пантюркизъм. Значи онзи руски езиковед (Аршавин или нещо подобно) който отдавна е доказал че чукавшки език е "днешен прабългарски" е рекламирал за пантюркизъм!
Дай пример за насаждане на омразата: написаното от мене за иранците беше шега, не насаждане на омраза.
Коя неисторичност бе? Дай пример.

Прокламиране или рекламиране? Излгежда че не знаеш значението на по-сложните думи.
Ти си онзи който заслужава бан за обиди (неисторичност, малоумие).

Редактирано 7, 2018 от Иван Тодоров

[makebulgar]

Еми спам е това да пускаш едно и също мнение под няколко теми. Насаждането на омраза е използването на названието цигани и обявяването на иранците и циганите за чудовища. 

Пантюркизма е в използването на всички тези неща против иранската хипотеза, наред с неколкократното повтаряне на мантрата че чувашкия бил старо-българския или прабългарския език. 

Неисторичността се състои в това, че се прокламират като доказани  някакви заключения на някакъв Аршавин или незнайно кой друг руски учен. Напрактика мнението на тези руснаци и разни други пантюркисти не са единствени и те абсолютно нищо в тази насока не са доказали. Всеки който прокламира техните мнения и който иска да има историчност и наука в думите му трябва да се съобразява и с всички останали мнения и най-вече на българските учени които са най-добре запознати с прабългарите. 

Малоумието идва от фактът, въобще подобни спамещи, необразовани, пристрастни, пантюркискти, насаждащи омраза коментари са пуснати тук във форума. 

Редактирано 7, 2018 от makebulgar

[Last roman]

Понеже в дрешно време из блоговете и форумите изобилства от неспециалисти и фантазьори, които тълкувайки древните източници си правят свободни съчинения, а и често биват подвеждани от контекста им /в резултат на което се получават девиации като българи-траки, българи-кимери и пр./, нека си припомним какво пише в 'Медното гумно' на Венедиков:

ЧАСТ I. ПРИКАЗНОТО ЦАРСТВО

    УВОД

        Историята и приказката

 

    ИСТОРИЯТА И ПРИКАЗКАТА. И днес, когато нямат възможност да проникнат в някое забравено ъгълче от стария свят или в някоя тъмна епоха, за която не са достигнали сведения до нас, историците се обръщат към преданието, към легендата, към приказката. Това е много по-разпространен начин за издирване на миналото в древността или средновековието, но тогава историкът не винаги е бил достатъчно критичен, за да направи разлика между действителния факт и измисленото. И това е съвсем естествено. В приказката народът не прави разлика между действителни и измислени неща. За него те всички са приказни мотиви, а всъщност в нея има едно рационално зърно от действителността. И откриването на тази частица от истината е целта на историка. Всички новодошли народи след хунското нашествие в средата на V в. нямат своя писмена традиция. За тях приказката е носител на историческото, политическото, културното и религиозното наследство.

     

    Византийските хронисти, които са писали за всички тези племена и народи, са използвали също тази приказна традиция, която е достигнала до тях и която често пъти е създадена в самата Византия. Средновековният хронист, също както античният историк, който се занимава с най-старата история на гръцкия сят, приема преданията като истински факти. Дори във византийската хроника настъпва едно възраждане на старата традиция да се търсят епоними, царе или вождове на дадено племе, които са му дали името си и които са го превели от една страна в друга. Тези легенди са изглеждали  в онова време възможни и вероятни, защото са свързани с процеси, които наистина са се развивали. Византийските хронисти почти не казват нищо за разселването на славяните и за техните епоними. Но те с голямо старание описват подобни дележи и разселвания у българите, у хуните и у сродните с тях народи и племена, особено в Северното Черноморие, където тези народи наистина са се движели, разделяли и събирали отново безбройно много пъти, сменяли са земята, в която живеят, и са получавали нови и необясними имена. Често пъти в сведенията на хронистите такива приказни мотиви са дадени свързани с действителни факти.

    Описвайки разселването на част от българите, т.е. прабългарите по времето на император Маврикий (582—602), византийският хронист Михаил Сирийски пише:

    „По това време трима братя излезли от Вътрешна Скития... на брой 30 000 души..., дошли до реката Танаис (Дон), която излиза от езерото Меотида (Азовско море) и се влива в Понтийско море (Черно море). Когато те дошли до границата на ромеите (земите по брега на Азовско и Черно море, които в това време били византийски владения), един от тях, наречен Булгариос, взел 10 000 души и се отделил от братята си. Той преминал реката Танаис по посока към Дунав, който също се влива в Понтийско море. Той помолил Маврикий да му даде една област, за да се заселят и да станат съюзници на ромеите... Те се заселили там и станали ромейска стража. И били наречени от тях (ромеите) българи.”

     

    Така от сведението на Михаил Сирийски може да се заключи, че българите били наречени по името на техния владетел — Булгариос. Разбира се, тук византийският хронист разказва това, което е чул за тези българи, без да се отнесе критично към това, което се е разказвало по негово време. А народът е давал за много неща обяснения, без да се съобразява с историческите факти и с действителността.

     

    И ние днес бихме приели това съобщение като вярно, но добре е известно, че още много преди Маврикий има българи, които нападат Източната Римска империя и носят своето народностно име. Следователно легендата   за произхода на тези българи е измислена, но заселването им в земите на империята може спокойно да бъде исторически факт. Ние знаем, че от много по-рано Цариград търси население, което да замести изгоненото и избитото от нашествията на варварите гранично население, дава му право на известна самостоятелност и го третира като свой съюзник. Именно такова нещо се е случило и с българите, описани от Михаил Сирийски. Разбира се, ясно е, че техният владетел не се е наричал в действителност Булгариос, следователно този Булгариос е един измислен епоним.

     

    Често пъти народът, не разбирайки истинските причини, които са разделяли едно от друго две племена с общ език, култура и с общ произход, измислял подходяща приказка, която трябвало да обясни разпадането на една общност и да покаже, че тя по-рано е била единна. Това особено често се среща при народи и племена, сродни с българите, които още не са уседнали или са в процес на усядане, полуномади. Подобни предания обикновено предшестват съвсем точни исторически факти и византийските хронисти и въобще историческите писатели се задоволяват с тях. Така например през края на V и през VI в. между многобройните неспокойни съседи на Източната Римска империя се споменават утигурите и кутригурите, които се смятали за остатъци от хуните. Утигурите живеели в съседство с приазовските владения на Византия, вероятно до Дон. Кутригурите пък били техни по-западни съседи и често нападали Малка Скития (Добруджа) и Мизия (между Балкана и Дунава), което показва, че са живели към Днепър и Днестър. Именно за тях Прокопий, който е солиден историк, разказва следното: „В старо време множество хуни, наричани тогава кимерийци, населявали областите (при Азовско море), които споменах. Над всички господствал един цар. Веднъж на един техен цар се родили двама синове: единият на име Утигур, другият Кутригур. След като умрял баща им, те разделили властта помежду си и дали имената на своите подвластни така, че дори до наше време едните се наричат утигури, а другите — кутригури.” След като разказва това предание, което е явно не  вярно, Прокопий преминава към историческите факти от времето, когато отношенията на Цариград с тези две племена са изяснени. Известно е, че византийците успели да предизвикат вражда между тях и да привлекат утигурите на своя страна. Избухналите войни между двете племена довели до отслабването им. Всъщност от двете племена, утигури и кутригури, за които разказва Прокопий, утигурите пострадали тежко при борбите помежду им и престават да се споменават, докато кутригурите под името котраги се споменават още и по времето на създаването на българската държава, т.е. до края на VII в. Тези разпадания на различни племена не са измислени. Измислени са приказките за техните епоними. Ние можем да наблюдаваме същите разпадания и у славяните. В сръбската история такива разделяния на княжества между синовете на един владетел са също често явление. И затова ние не знаем кога едно подобно разпадане е станало наистина и кога то е плод на народната фантазия. За пример на такова разпадане, засвидетелствано исторически, могат да се вземат хуните на Атила. Вероятно българи, дошли преди тях към Дунав, утигури и кутригури и други племена, та дори и цели народи, са попаднали в потока на хуните, който се разлял върху разпадналата се Римска империя, помел градове и села, опустошил цели провинции и докарал Атила в Рим. Най-сетне ураганът стихнал. Атила намерил смъртта си в 454 г. под ударите на въстаналите срещу властта му готи. В това време двама от синовете на Атила крояли планове срещу Източната Римска империя. Техните имена престават да се споменават около 469—470 г. и ние научаваме какво е станало с тях по-късно. Ето как описва съдбата им готският историк Йордан:

     

    „Савроматите, които наричат сармати, кемандрите и някои от хуните заселили отстъпените им места в частта на Илирик до града Кастра Мартис (дн. Кула)... Дори Хернак, по-младият син на Атила, си избрал най-отдалечената част на Малка Скития (Сев. Добруджа), за да се засели там заедно с дружината си. Неговите роднини Елмендур и Улциндур заели в Крайбрежна Дакия (Северозап. България): Утус (на устието на Вит), Искус (на устието на Искър) и Алмус (при Лом) и много от хуните се втурнали напред в Романия (Византия) и се настанили там. От тях произлизат и сега наричаните сакромонтизии и фосатизии. Има и други готи, които се наричат малоготи. И днес те обитават областта на Никополис в подножието на Хемус (Никюп, Търновско).” Така виждаме как дори страшната хунска империя се разпаднала на дялове, които се намирали под властта на синовете и други роднини на Атила. Те живели известно време на левия бряг на Дунав и после се споразумели с Цариград да се преселят на територии с оредяло население, които се намирали в границите на империята по Дунав.

     

    Понеже по-нататък ще се срещнем с Атила и неговите приемници, нека свършим с въпроса за остатъците от хуните. По времето на Йордан, т.е. през VI в., през царуването на Юстиниян тези хуни още съществували и носели две латински имена. Едните се наричали сакромонтизии, а другите — фосатизии. Срещу Малка Скития имало една планина. Там се намирали светите места и пещерата на тракийския бог Залмоксис, където той живеел, когато бил смъртен и цар. Това е планината Когайнон, наричана още Свещена планина, на гръцки — Хиерон орос, на латински — Сакра монс. Хуните, които се били заселили в нея по левия бряг на Дунав, се наричали сакромонтизии — свещенопланинци. Географското им положение показва, че тъкмо те са се заселили отсреща в Малка Скития и тъкмо те били предвождани от любимия син на Атила, Ирник, надеждата на хуните. За него Приск пише това, което му съобщил един от хуните, който бил на трапезата на Атила до византийския пратеник. „Гадателите били предсказали на Атила, че родът му щял да пропадне, но ще бъде възстановен от този му син.” Този ореол, изглежда, съпътствал Ирник, макар той в същност да завършил живота си като византийски поданик, начело на федерати на византийския император, които бранели границата на империята. Фосатизиите пък, които споменава Йордан, носели името си от „фоса” — лагер, тъй като живеели в земни укрепления, оградени с фоса — насип и ров.

     

    Така още преди идването на българите на Исперих,  готи, сармати, хуни и от по-рано проникнали българи носели преданията за бъдещето на рода на Ирник и тези предания не стихнали още векове наред. Затова и унгарците, дошли доста по-късно, изкарват също произхода на владетелите си от рода на Атила. Популярността на хунския владетел е била голяма и всред готите, част от които участвали в походите на Атила. Това се вижда от германския епос, известен под името „Песен за Нибелунгите”, който, макар и създаден много по-късно, възпява събития от това време. Разпадането на хунската империя на малки царства и поделянето ѝ между синовете и роднините на Атила обаче е исторически факт, както е исторически факт, че българите също изкарвали произхода на династията си от рода на Атила, като присъединили към нея Атила и Ирник. Изглежда, че всички владетелски родове на народите вън от Византия са се стремели да се свържат по произход с големия хунски завоевател, името на който е било свързано с безброй легенди и предания.

 

    Единственото доказателство за съществуване на такава легенда у българите е Именникът на българските князе. Той започва с двама владетели, които се възприемат като Атила и Ирник. Съществуването на такива представи у българите говори за определено време, през което те са смятали да обединят около себе си останките от хуните и други сродни с тях племена в българската държава. Изглежда, тази идея е била изоставена, когато в лицето на славяните българите намерили оная спойка, оня свързващ елемент, който дал здравина на тяхната държава, но от нея останали в рода Дуло само призраците на Авитохол и Ирник, за които ще говорим в следващите редове. Не по-малко важно е преданието за остриганите глави, за което говори пак Именникът. Византийските хронисти обаче ни разказват една друга легенда за Кубрат и неговите синове, която не звучи по-малко приказно, макар да се приема като историческа истина. Старият Кубрат преди смъртта си вика синовете си и им завещава да запазят единството на държавата. Те обещават да изпълнят желанието му, но скоро забравят бащиния си завет и разделят царството, както става често в приказките. Всеки, който чете тази легенда, се пита кое от нея е истина и кое е прибавено от хронистите или народа.

     

    Търсейки истината, обикновено трезвите историци изоставят преданията и легендите. Тук ние сме си поставили обаче малко по-друга цел. Ние търсим не само фактите, но и преданията, т.е. приказния фон, на който те се явяват. Ние искаме да видим как фактите се предават чрез приказката. Искаме да видим как е изглеждало българското царство, не през очите на хронистите, а през очите на приказката. Или просто казано, искаме да видим как народът е виждал приказното царство на Исперих.

http://macedonia.kroraina.com/iv_gumno/iv_gumno_1_uvod.htm

 

Редактирано 7, 2018 от Last roman

[Aspandiat]

Преди 3 часа, Last roman said:

Описвайки разселването на част от българите, т.е. прабългарите по времето на император Маврикий (582—602), византийският хронист Михаил Сирийски пише:

Кажи ми, брате, как да приемеш сериозно писанията на човек (Ив. Венедиков), който нарича сирийския якобитски патриарх Михаил Сирийски "византийски хронист"...

[Last roman]

еми то кой ли не нарича нещастните ромеи 'византийци'

Аз лично се радвам на неговото удачно заключение, че приказките/преданията, преплетени с историята, не трябва да се приемат безкритично

 

[bulgaroid]

On 6.02.2018 г. at 10:19, Last roman said:

Който е изпуснал да гледа вчера предаването по БНТ с участието на някои наши форумни герои:

 

Мерси, за линка бях го изпуснал,даже не знаех за него. Изгледах го и съм със смесени чувства, Добрев и Степанов бяха най адекватни. Чобанов говореше глупости и успешно демонстрира, незнам как да го нарека, незнание или манипулиране. В общи линий се изложи, като показа пропуски в знанията си, може да е кмет археолог, ама май е повече кмет, отколкото археолог. 

[bulgaroid]

On 6.02.2018 г. at 13:33, Иван Тодоров said:

Българите сте славянски народ а "прабългарите" бяха тюркски.
Славяните, макар и покорени от тюрките са били в състояние да ги асимилират, да ги славянизират, това доказва че са били много повече от тюрките (което се подкрепя и от прабългарските погребални могили, намиращи се само в североизточна България и днешна румънска Добруджа, където обаче са в съотношение 3:7 спрямо славянските).

Чувашкият език (тюркски език) отдавна е доказан (от руски учени) да е наследник на "прабългарския".

Иначе вие щеше да говорите тюркски (или ирански) език.
Нито французите не са немци, нито русите, украинците и белорусите не са германци скандинавци, нито днешните славянски българи не сте прабългари (независимо дали тюрки или иранци).

Българите не са точно славяни, или по-точно казано славяните не са точно българи. Никакви славяни никой не асимилират никъде. Поради простата причнина ,че са били много малко и са били по-скоро за украса. За тюрките незнам, ама българите са много, ама найстина много. 

Чувашкия език е пример за нагла лъже и манипулация от страна на прословутите съветски учени. Ще ти открия една тайна. Чувашите говорят на угорски език и нищо общо с българския. Може са се е запазило нещо ама е пренебрежимо малко. Сетих се имат думата сурва.

Ами то ние си говорим някакво иранско-арийско наречие дето покрай нас и други са проговорили. Такива работи.

[bulgaroid]

On 6.02.2018 г. at 14:00, resavsky said:

http://www.protobulgarians.com/Stara Zagora - istoriya/2005 - Arheologiya - Prabaalgari.htm

Това да ти  прилича на Североизточна България.И това не е изключение.Абсолютен мит е че прабългарските гробове са само в Североизточна България.

Опитай пак с нещо по-ново, ще се изненадаш. Картата е смукана от пръстите от някой съветски учен, нямам друго обяснение, най-много да е румънски.

[bulgaroid]

On 6.02.2018 г. at 19:45, Иван Тодоров said:

Ако "прабългарите" бяха повече от славяните вие щеше да говорите на езика на победителите и покорителите на същите славяни, тоест на тюркски или на ирански език.
Има повече "прабългарски", старочувашки думи в унгарски отколкото в български, значи унгарците били по-прабългарски от вас.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Прабългари#/media/File:Proto_Bulgars_crop.jpg

"Победоносен воин с туранидни черти, изобразен на съд от Златното съкровище от Над Сент Миклош с предполагаем прабългарски произход."

Доказателствата за монголоподобния (тоест: от жълта порода) етнически характер на "прабългарите" са толкова достатъчни колкото са доводите че езика им е бил тюркски.

 

Бате ти къде четеш тия неща това го имаше в учебниците през 1956г. оттогава нещата много се промениха.

[bulgaroid]

On 6.02.2018 г. at 21:12, БатеВаньо said:

Чобанов сякаш се аргументира най-добре. "Приказките" на останалите участници бяха тип "следобедна лакардийка", почти като тази в историческите теми на форума.

Търсенето на Историята на българите преди Кавказ, ми се струва че е "кауза пердута". Не че не могат да се намерят, и че няма, лингвистични аналогии в Азия, но самия етноним не се знае дали е бил същия и преди 4-5 велк..

 

Чобанов драпаше за Кавказ и говореше абсолютни глупости.

[bulgaroid]

Преди 14 часа, Иван Тодоров said:

Хайде бе! Иранците са цигани които режат главите на гяурите.

Вие с тия чудовища ли искате да се асоциирате?

Нещо бъркаш историята с политиката ми се струва прекалили си с пропагандата.

[Exhemus]

On 6.02.2018 г. at 21:12, БатеВаньо said:

Чобанов сякаш се аргументира най-добре. "Приказките" на останалите участници бяха тип "следобедна лакардийка", почти като тази в историческите теми на форума.

Търсенето на Историята на българите преди Кавказ, ми се струва че е "кауза пердута". Не че не могат да се намерят, и че няма, лингвистични аналогии в Азия, но самия етноним не се знае дали е бил същия и преди 4-5 велк..

 

Така е, обаче и другите притуряха по малко.  Нямаше някой да се издъни тотално.

За преди Кавказ професор Добрев 100 пъти наблегна за съвпадението в семейната терминология на сегашните народи около Афганистан.

Но не му обърнаха внимание. Сигурно е имал и още аргументи.

[tervel]

Преди 20 часа, Иван Тодоров said:

Дай пример за спам и рекламиране на пантюркизъм. Значи онзи руски езиковед (Аршавин или нещо подобно) който отдавна е доказал че чукавшки език е "днешен прабългарски" е рекламирал за пантюркизъм!

И как точно го е доказал това, след като не е известно какъв е бил ''вчерашния прабългарски'', че категорично да го обяви чувашкия за ''днешен прабългарски'' ?

А. К. Салмин История чувашского народа: Савирская гипотеза

https://vk.com/doc35528094_458137359?hash=c1d2ed177a85bff5ab&dl=4f094cd29162a6e1f7

 

Редактирано 8, 2018 от tervel

[Иван Тодоров]

Преди 9 часа, bulgaroid said:

Българите не са точно славяни, или по-точно казано славяните не са точно българи. Никакви славяни никой не асимилират никъде. Поради простата причнина ,че са били много малко и са били по-скоро за украса. За тюрките незнам, ама българите са много, ама найстина много. 

Чувашкия език е пример за нагла лъже и манипулация от страна на прословутите съветски учени. Ще ти открия една тайна. Чувашите говорят на угорски език и нищо общо с българския. Може са се е запазило нещо ама е пренебрежимо малко. Сетих се имат думата сурва.

Ами то ние си говорим някакво иранско-арийско наречие дето покрай нас и други са проговорили. Такива работи.

Извинявам се, не е Аршавин а Ашмарин. Той не е съветски учен, не че това задължително е лошо нещо, а пред-съветски руски:

Ашмарин Н.И. Болгары и чуваши

Казань: Типо-литография Императорского Университета. 1902. — 132 с.

https://www.twirpx.com/file/1652136/

Това че чувашки език е прабългарски в стария му вид не е остаряла теза а още валидна и приета от почти всички не-български учени по света а и от твърде малко от българските.
Препоръчвам те да напишеш съобщение към mylanguageexchange.com  и да им обърнеш внимание че чувашки език не е днешен "прабългарски" а ирански език, различен от официалния език на Иран, тоест фарси, защото под "ирански език" може да се разбере и новоперсийски или фарси.

https://mylanguageexchange.com/search.asp?selX3=147&selX6=null&selCountry=null&txtCity=&txtAgeMin=&txtAgeMax=&selGender=null&selIsClass=null&selX4=null&selTxtChat=null&selX13=null&selFace=null&txtFName=&txtDesc=&selOrder=0&txtSrchName=&BtnSubSrch=Search

[Иван Тодоров]

Преди 2 минути, tervel said:

И как точно го е доказал това, след като не е известно какъв е бил ''вчерашния прабългарски'', че категорично да го обяви чувашкия за ''днешен прабългарски'' ?

А. К. Салмин История чувашского народа: Савирская гипотеза

https://vk.com/doc35528094_458137359?hash=c1d2ed177a85bff5ab&dl=4f094cd29162a6e1f7

 

Чрез сравняване и съпоставяне на "прабългарските" думи на български език с думите на чувашкия.

 

[bulgaroid]

On 7.02.2018 г. at 22:42, Exhemus said:

Така е, обаче и другите притуряха по малко.  Нямаше някой да се издъни тотално.

За преди Кавказ професор Добрев 100 пъти наблегна за съвпадението в семейната терминология на сегашните народи около Афганистан.

Но не му обърнаха внимание. Сигурно е имал и още аргументи.

Чобанов и тия дето му пригласяха изобщо не е чувал за артефакти сходни със средноазиатските !! Този човек изобщо ли не е чел данните ? За погребения и артефакти явно изобщо не е чувал ! 

Редактирано 10, 2018 от КГ125

[bulgaroid]

Преди 3 минути, Иван Тодоров said:

Чрез сравняване и съпоставяне на "прабългарските" думи на български език с думите на чувашкия.

 

Бъркаш, българския от Волга с българския. Тия българи там са говорели на език близък до чувашкия, интересно е ,че не е бил тюрски а угорски. Но как точно всъщност са говорели българите никой не знае. Правиш разлика нали?

[Иван Тодоров]

https://bg.wikipedia.org/wiki/Прабългарски_език

"Липсата на достатъчен езиковедски материал прави трудно класифицирането на езика на прабългарите.Традиционно българската и световната наука приемат, че той е от групата на тюркските езици, като се обединява с хазарски, хунски, тюрко-аварски (да не се бърка със съвременния аварски език) и чувашки език в подгрупа, наречена огурски езици, значително отличаваща се от останалите тюркски езици. По същество съхранените прабългарски думи са много по-близки до чувашки, монголски и тунгусо-манджурски и са в най-далечно положение от тюркските езици, което прави обединението им с тях доста спорно и проблематично. Освен това във времето и пространството съществува сериозно разминаване в етногенезата на прабългарите и тюрките."

[T.Jonchev]

Преди 18 часа, Aspandiat said:

Кажи ми, брате, как да приемеш сериозно писанията на човек (Ив. Венедиков), който нарича сирийския якобитски патриарх Михаил Сирийски "византийски хронист"...

Убийствено критичен си. Поколението на Венедиков слагаше всички източни християнски автори под общ знаменател "византийски/ромейски", но това не означаваше, че не разбира разликата.

[makebulgar]

Преди 1 час, Иван Тодоров said:

Извинявам се, не е Аршавин а Ашмарин. Той не е съветски учен, не че това задължително е лошо нещо, а пред-съветски руски:

Ашмарин Н.И. Болгары и чуваши

Казань: Типо-литография Императорского Университета. 1902. — 132 с.

https://www.twirpx.com/file/1652136/

Това че чувашки език е прабългарски в стария му вид не е остаряла теза а още валидна и приета от почти всички не-български учени по света а и от твърде малко от българските.
Препоръчвам те да напишеш съобщение към mylanguageexchange.com  и да им обърнеш внимание че чувашки език не е днешен "прабългарски" а ирански език, различен от официалния език на Иран, тоест фарси, защото под "ирански език" може да се разбере и новоперсийски или фарси.

https://mylanguageexchange.com/search.asp?selX3=147&selX6=null&selCountry=null&txtCity=&txtAgeMin=&txtAgeMax=&selGender=null&selIsClass=null&selX4=null&selTxtChat=null&selX13=null&selFace=null&txtFName=&txtDesc=&selOrder=0&txtSrchName=&BtnSubSrch=Search

Напрактика няма как татарски или чувашки учен подобен на Ашмарин или друг подобен от Казан или Чербокаси да е безпристрастен по темата. Затова и мненията и тезите им не трябва да се приемат с лека ръка. Те напрактика правят анализи от гледна точка на техните тюркски езици и анализите им се базират единствено на старите проучвания, които бязирани на идеи от 19 век. Едно време Микола, Прицак и други видни учени са изказали някакви мнения на база термини от Именника, на база няколко думи като бъбрек, на база свързването на българите от някои хронисти с хуните, на база езиците на татарите и чувашите, и основно на базата на легендата за Волгарския произход на българите, и от е тръгнала цялата легенда за прабългарите тюрки. 

Напрактика тези татарски и чувашки автори и учени пренебрегват напълно проучванията на археолозите, лингвистите и историците от България, а това е ненаучно, доколкото темта са прабългарите и не може да се разглежда проблема само от татарско-чувашка гледна точка. Ненаучно е да пренебрегват всички сведения за сарматската археология, ненаучно е да се пренебрегват иранските имена на Дуло, ненаучно е да се пренебрегват данните от генетиката, които поставят българите и чувашите на много далечно разстояние, и е ненаучно да се използват старите методи на изолиране на някаква минорна лексика от Именника, от двата инвентарни надписа и от старобългарския език, и тя да се обявява за прабългарска лексика. 

 

Тоест тезата за чувашкия "прабългарски" език не някакъв доказан факт, а си е просто теза, която дори и да е приета от множеството учени не я прави доказана. Тя е удобна и подходяща за мирогледа на чувашите и татарите, но не е съобразена с научните открития направени в България. И тези открития не са просто някакви субективни мнения на глупави български учени които дърпат прабългарската черга към някакви ирански фантазии, а са научно издържани хипотези и теории свързани с археологията и историческите сведения.

Проблема се състои основно в това, че лингвистите не си вършат работата, и много едностранчиво, пристрастно и консервативно класифицират езика на прабългарите в тюрската група езици на база някаква минимална извадка от старобългарския и от Именника. Но не смеят да работят по-смело и свободно над езиците на скитите и сарматите, които са съдържали ирано-славянска лексика, и които много лесно могат да обяснят безконфликтното преминаване от "прабългарски" на "славянски" език в България. 

[makebulgar]

Преди 1 час, Иван Тодоров said:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Прабългарски_език

"Липсата на достатъчен езиковедски материал прави трудно класифицирането на езика на прабългарите.Традиционно българската и световната наука приемат, че той е от групата на тюркските езици, като се обединява с хазарски, хунски, тюрко-аварски (да не се бърка със съвременния аварски език) и чувашки език в подгрупа, наречена огурски езици, значително отличаваща се от останалите тюркски езици. По същество съхранените прабългарски думи са много по-близки до чувашки, монголски и тунгусо-манджурски и са в най-далечно положение от тюркските езици, което прави обединението им с тях доста спорно и проблематично. Освен това във времето и пространството съществува сериозно разминаване в етногенезата на прабългарите и тюрките."

Статията в Уикипедия може да подведе човек в много отношения. 

На първо място относно липсата на езиковедски материал проблемът е че учените търсят такъв материал следвайки догмата, че старобългарския и прабългарския са различни езици. Тази догма е предопределила търсенето и изолирането на някаква лексика която не е славянска, не е гръцка и не е латинска, и този изолат е обявен за прабългарска лексика и език, като съответно той е сравняван само с тюркски и алтайски езици и особено с чувашки и татарски. Този целия подход въпреки, че е популярен от много години в световната наука, не го прави верен и не доказва нищо. Подхода просто е сгрешен, и няма абсолютно никаква причина да се приемат тюркските изолати за прабългарски, но да се отхвърлят латинските, гръцките и славянските. Тоест ако учените се освободят от догмата използвайки лингвистиката спокойно могат да обявят и латинския или гръцкия език за изконният прабългарски език. Ако напълно се освободят обаче учените могат и да обяват и славянската част от старобългарския език за прабългарският език, тъй като тази част е най-логична, и е  най-добре обоснована от гледна точка на постскитския и сарматски произход на прабългарите, който се доказва и от археологията и генетиката! Въпросът е да се проучат по-подробно скитските и сарматски езици, и да се допусне, че освен иранска лексика те са съдържали и огромно количество от общата славяно-индо-иранска лексика. 

Тоест статията от Уикипедия наред с подобните на нея статии от Британика и от други енциклопедии, не отразяват едно цялостно проучване на въпроса, а отразяват едно частично старо проучване на въпроса, което е базирано на мнения и хипотези създадени преди 100-150 години, които мнения и хипотези не отчитат много нови факти и много теоретични възможности. 

Консерватизма на лингвистиката и на науката и липсата на сериозен интерес на учените по света по въпроса за прабългарския език е причина по-сериозните световни учени просто да цитират подобни енциклопедии и съответно цитатите им да се приемат за "традиционно мнение". Учинените от Чувашия и Татарстан не могат да бъдат приемани за авторитети по прабългарския език, тъй като те изказват мнение единствено и само върху хипотезата свързана с тюркският езиков изолат при дунавските българи, без да разглеждат други възможности. Гледната точка на тези чувашки и татарски учени е много субективна, и пренебрегва много неща като смесеното население на Волжка България, като савирския произход на чувашите, пренебрегва фактът че Болгар е бил столица на Златната Орда, пренебрегват дългото подчинено съществуване на волжките и черните българи в пределите на Хазарския хаганат... 

[_magotin_]

Преди 5 часа, bulgaroid said:

Чобанов и тия дето му пригласяха изобщо не е чувал за артефакти сходни със средноазиатските !! Този човек изобщо ли не е чел данните ? За погребения и артефакти явно изобщо не е чувал ! Аз от човек с титла такива глупости не бях чувал,не случайно е станал кмет

Разгроми го,бате! Дай да видим бактрийските материали в български комплекси! Не се стискай, сподели данните тука!

[_magotin_]

Преди 3 часа, makebulgar said:

Статията в Уикипедия може да подведе човек в много отношения. 

На първо място относно липсата на езиковедски материал проблемът е че учените търсят такъв материал следвайки догмата, че старобългарския и прабългарския са различни езици. Тази догма е предопределила търсенето и изолирането на някаква лексика която не е славянска, не е гръцка и не е латинска, и този изолат е обявен за прабългарска лексика и език, като съответно той е сравняван само с тюркски и алтайски езици и особено с чувашки и татарски. Този целия подход въпреки, че е популярен от много години в световната наука, не го прави верен и не доказва нищо. Подхода просто е сгрешен, и няма абсолютно никаква причина да се приемат тюркските изолати за прабългарски, но да се отхвърлят латинските, гръцките и славянските. Тоест ако учените се освободят от догмата използвайки лингвистиката спокойно могат да обявят и латинския или гръцкия език за изконният прабългарски език. Ако напълно се освободят обаче учените могат и да обяват и славянската част от старобългарския език за прабългарският език, тъй като тази част е най-логична, и е  най-добре обоснована от гледна точка на постскитския и сарматски произход на прабългарите, който се доказва и от археологията и генетиката! Въпросът е да се проучат по-подробно скитските и сарматски езици, и да се допусне, че освен иранска лексика те са съдържали и огромно количество от общата славяно-индо-иранска лексика. 

Тоест статията от Уикипедия наред с подобните на нея статии от Британика и от други енциклопедии, не отразяват едно цялостно проучване на въпроса, а отразяват едно частично старо проучване на въпроса, което е базирано на мнения и хипотези създадени преди 100-150 години, които мнения и хипотези не отчитат много нови факти и много теоретични възможности. 

Консерватизма на лингвистиката и на науката и липсата на сериозен интерес на учените по света по въпроса за прабългарския език е причина по-сериозните световни учени просто да цитират подобни енциклопедии и съответно цитатите им да се приемат за "традиционно мнение". Учинените от Чувашия и Татарстан не могат да бъдат приемани за авторитети по прабългарския език, тъй като те изказват мнение единствено и само върху хипотезата свързана с тюркският езиков изолат при дунавските българи, без да разглеждат други възможности. Гледната точка на тези чувашки и татарски учени е много субективна, и пренебрегва много неща като смесеното население на Волжка България, като савирския произход на чувашите, пренебрегва фактът че Болгар е бил столица на Златната Орда, пренебрегват дългото подчинено съществуване на волжките и черните българи в пределите на Хазарския хаганат... 

Ако ти е вярна тезата, в добре документирания език на Волжка България, както и в кавказките групи, асоциирани с българите, щеше да изобилства със славянска лексика.