Българите преди Аспарухова България

[Skubi]

Преди 3 часа, Perkūnas said:

Скуби, бях шокиран да чуя по българското радио, че Уикипедия вече се списва и редактира от ученици в 3-4 клас.

Защо бре? Ами те показват на родителите си как трябва да заредят активизират нови софтвери или игри на айфоните им....Една википедия хич няма да ги спре....Но мисля специалано тази тема неги вълнува толкова, че да и обръщат внимание. 

[bulgaroid]

Преди 8 часа, Raven said:

До, около 500 думи, основно турцизми доколкото разбрах. Интересно прави ли се разграничение с доосмански период, регистрирани иранизми в старобългарската ритература.

"Армаган, барабар, барем, ваджишки, дамаджана,
дерибей, джадия, джанъм, келеш, мигар, нишан,
пещемал, пилаф, пишман, сайвант, санким, сербез,
филанкишия, хич, шадраван, шекер... "

 

 

Явор Шопов: Над 1000 са персийските думи

 

иранизми в българския език - bulgari-istoria

 Я виж тука.

[самотния вълк]

Преди 1 час, bulgaroid said:

 

Явор Шопов: Над 1000 са персийските думи

 

иранизми в българския език - bulgari-istoria

 Я виж тука.

Гутеи, Ахемениди... все българи.

[_magotin_]

Преди 7 часа, Perkūnas said:

Скуби, бях шокиран да чуя по българското радио, че Уикипедия вече се списва и редактира от ученици в 3-4 клас.

Тревога! Учениците (3-4 клас), от уикипедията, са превзели РАН! 

[_magotin_]

On ‎10‎.‎2‎.‎2018‎ г. at 22:35, tervel said:

Въпрос към Маготин

Натрупаните археологически данни позволяват ли дунавската група кремации от биритуалните некрополи да се обвърже със салтовската и кубанската ? Като евентуални носители на този обряд в салтовската зона са спрягани адиги, касоги, тюрки, угри, 

https://vk.com/doc1318581_459164321?hash=4b8e3a8f2014fe7af0&dl=b47b6f04639d4d538c

Най-долният хоризонт на вълнуващите ни некрополи на Кавказ е 1-2 век, а първият биритуализъм е регистриран едва в 4 век. Като се стъпи на това наблюдение, всичко останало е въпрос на доказване. Но като отчетем челния тюркски опит за смяна на ритуала - всичко е възможно! Кой на кого и как е повлиял си е тема за голям докторат. Няколко малки вече се провалиха на тази и подобни теми...

[_magotin_]

On ‎11‎.‎2‎.‎2018‎ г. at 8:40, Курти Вълчанов said:

Доживяхме некомпетентността да се подкрепя с вдигане на палчета. Това не говори добре за нивото на форума. Маготин, не зам кой е Спараток, но извън изказването (нищонеказването) ти в стил „секретар на първична партийна” опитай да обориш една-едничка помия от поста с помията.

ГИБИ 1, Псевдокесарий, „Диалози”

„ ... Едната от четирите реки, които изтичат от райския извор, наречена в нашето писание Фисон, се нарича Истър от гърците, Данувий от римляните и Дунавис от готите.”

Нямам никакво намерение да оборвам глупости. Прочетете малко научна литература, там век преди да се родите всички извори са обобщени, а преди половин век са направени и съответните лингвистични изводи, от хора, които с това се занимават по цял живот, знаят древните езици и са подготвени да ги интерпретират. Да, това са помийни твърдения на някакви анонимни лица. Гнусни и дълбоко аморални, не само защото въпросната пещ е пред Шуменския музей и в момента, но и заради внушенията си за българската наука, която при скромни възнаграждения и трудни условия продължава своята професионална мисия. Колкото до това, че имало антични материали в Плиска - ами то в България няма удобна за обитаване местност, в която да не се откриват някакви антични материали. В хубавите, удобни за обитаване места, са представени всички епохи, от праисторията до наши дни. В Плиска (пра)българите са мъкнели сполии от всички околности, в района със сигурност има някакво антично присъствие, на Мадара си има даже комплекс и крепост от Късната античност.  А това, че археолозите някога били скрили монети - светла им памет на споменатите големи имена - Господ ще съди писачите на подобни лъжи на небето, защото тук са анонимни и няма как за клеветите им да им се потърси някаква отговорност. 

[_magotin_]

On ‎11‎.‎2‎.‎2018‎ г. at 10:52, bulgaroid said:

Войников пък приема точно салтовската за предхождаща. Според мен по-важно е да се установи това славянска връзка ли е или алано-кавказка ? 

Салтово-Маяцката култура е в хоризонта 7-10 век и начина, по който коментирате проблематиката й, ме убеждава, че нямате дори бегла представа за нейните особености, връзка с Дунавска България и т.н. 

[_magotin_]

On ‎11‎.‎2‎.‎2018‎ г. at 15:33, Perkūnas said:

Плиний съобщава, "Tanaim ipsum Scythae Sinum vocant". Нерде Дон, нерде скити.

Академик Перкуновски, признавам си, че ме убедихте! Явно става дума не за скитите, а за сарматите, техните по-късни душмани! Така твърдят и от РАН! Привижда им се и някаква дунавска зона за контакти между иранските и славянските езици! Щом са се ашладисали, това едва ли е станало по-рано от 3-4 век! Признах Ви! Посипвам си главата с пепел...

[tervel]

Преди 6 часа, Raven said:

Доказването на предосмански иранизми в българският език е просто, имаме достатъчно старобългарска книжнина.

От нея са изведени и тюркоалтайските думи, сега да видим иранските.

ст.болг.гатати, праслав.*gatati‘причитать, загадывать загадки’ < туран.*gata-‘пение (обрядовое)’, ср. авест.
 gaθa ‘пение (особенно  религиозное)’ и др.инд.gtha-тж;

ст.-болг. котьць,праслав.*kotuxъ, *kotъ, *kotьcь‘клетка, небольшой хлев, загон’ суффиксные производные от сарм.
*kata-подземное, вырытое помещение

ст.болг. коумиръ, коумирьница~ осет.гумери, гæмери, гуымиры‘великан; дубина; идол’;

ст.болг.крагоуи, праслав.*korgujь‘вид хищной птицы’ толкуется как производное с исходом на-ujь (ранне праслав.-aujis) от алан. *karg-‘черный гриф’, ‘куроед’, восходящего к вост.-иран.*karkasa;

ст.болг. кънигы, праслав.*kъniga‘книга’ < позд.сарм. *kunig, *kunuga
ср. осет.ḱiunugæ,ḱinyg , чиныг‘книга, письмо, рукопись, грамота’ и арм.k’nik, knik’ ‘печать

ст.болг. мозгъ, праслав.*mozgъ‘мозг’ < сарм., туран.*mazga-(авест.mazga,осет. mağz) ‘мозг

http://www.academia.edu/8949716/Языковые_древности_Северного_Причерноморья

 

 

[_magotin_]

Преди 9 минути, tervel said:

ст.болг.гатати, праслав.*gatati‘причитать, загадывать загадки’ < туран.*gata-‘пение (обрядовое)’, ср. авест.
 gaθa ‘пение (особенно  религиозное)’ и др.инд.gtha-тж;

ст.-болг. котьць,праслав.*kotuxъ, *kotъ, *kotьcь‘клетка, небольшой хлев, загон’ суффиксные производные от сарм.
*kata-подземное, вырытое помещение

ст.болг. коумиръ, коумирьница~ осет.гумери, гæмери, гуымиры‘великан; дубина; идол’;

ст.болг.крагоуи, праслав.*korgujь‘вид хищной птицы’ толкуется как производное с исходом на-ujь (ранне праслав.-aujis) от алан. *karg-‘черный гриф’, ‘куроед’, восходящего к вост.-иран.*karkasa;

ст.болг. кънигы, праслав.*kъniga‘книга’ < позд.сарм. *kunig, *kunuga
ср. осет.ḱiunugæ,ḱinyg , чиныг‘книга, письмо, рукопись, грамота’ и арм.k’nik, knik’ ‘печать

ст.болг. мозгъ, праслав.*mozgъ‘мозг’ < сарм., туран.*mazga-(авест.mazga,осет. mağz) ‘мозг

http://www.academia.edu/8949716/Языковые_древности_Северного_Причерноморья

 

 

А руската собака, нашенското куче, как е, лае ли из старобългарската книжнина? 

[Exhemus]

Преди 9 минути, _magotin_ said:

А руската собака, нашенското куче, как е, лае ли из старобългарската книжнина? 

Нашто куче лае из Италия даже  Кучоли -  кученца. Малки на някакво /некопитно/ животно.

Еех, от Алтая до Италия всичко лае по нашенски, ама пустите му лигвисти са със запушени уши

[_magotin_]

Преди 1 минута, Exhemus said:

Нашто куче лае из Италия даже  Кучоли -  кученца. Малки на някакво /некопитно/ животно.

Еех, от Алтая до Италия всичко лае по нашенски, ама пустите му лигвисти са със запушени уши

Олекна ми!

[bulgaroid]

Преди 41 минути, _magotin_ said:

Салтово-Маяцката култура е в хоризонта 7-10 век и начина, по който коментирате проблематиката й, ме убеждава, че нямате дори бегла представа за нейните особености, връзка с Дунавска България и т.н. 

Да моя грешка, става дума за  Пенковската култура. Извинявам се. Та като сме се заговорили ще има ли отговор ?

[makebulgar]

Всъщност твърде много са славяно-иранските паралели, които можем да предположим, че са били и в речника на скитите и сарматите - аз, мозък, дати (стблг.), дете, даден, къде, жена, гадая, рай, мога, гадина, кукур/кукер (песоглавец), дебна, творя, вир, върша, шетам, да, возило, за, браня/броня, бог, богат, жив, бати, топло, хубаво, говедо, гоня, жъна, душа, деви, дан, дар, държа, двери, десен, гора, говор, четири, зов, първи, ето, хват, из, искам, карам, краен, крещя, хрущя, мъртъв, нрав, остава, тичам, при, против, ридая, шава, слово, срам, сто, нов, страна, тъдява ....

Редактирано 12, 2018 от makebulgar

[_magotin_]

Преди 7 минути, bulgaroid said:

Да моя грешка, става дума за  Пенковската култура. Извинявам се. Та като сме се заговорили ще има ли отговор ?

Не. 

[tervel]

Бих добавил сан 

род. п. -а, сано́вник, оса́нка, приоса́ниться, др.-русск. санъ «сан» (Лаврентьевск. летоп., Кирилл Туровск.), ст.-слав. санъ ἀξίωμα, άρχή (Супр.) сановитъ άξιωματικός (Супр.). Стар. основа на -u Ввиду незначительного распространения в слав., вероятно, заимств. из дунайско-булг.

https://vasmer.lexicography.online/с/сан

Редактирано 12, 2018 от tervel

[_magotin_]

Преди 5 минути, makebulgar said:

Всъщност твърде много са славяно-иранските паралели, които можем да предположим, че са били и в речника на скитите и сарматите - аз, мозък, дати (стблг.), дете, даден, къде, жена, гадая, рай, мога, гадина, кукур/кукер (песоглавец), дебна, творя, вир, върша, шетам, да, возило, за, браня/броня, бог, богат, жив, бати, топло, хубаво, говедо, гоня, жъна, душа, деви, дан, дар, държа, двери, десен, гора, говор, четири, зов, първи, ето, хват, из, искам, карам, краен, крещя, хрущя, мъртъв, нрав, остава, тичам, при, против, ридая, шава, слово, срам, сто, нов, страна, тъдява ....

В старобългарския речник на БАН откриват ли се всички тези изброените?

[_magotin_]

Преди 8 минути, tervel said:

Бих добавил сан 

род. п. -а, сано́вник, оса́нка, приоса́ниться, др.-русск. санъ «сан» (Лаврентьевск. летоп., Кирилл Туровск.), ст.-слав. санъ ἀξίωμα, άρχή (Супр.) сановитъ άξιωματικός (Супр.). Стар. основа на -u Ввиду незначительного распространения в слав., вероятно, заимств. из дунайско-булг.

https://vasmer.lexicography.online/с/сан

Най-важната (хронологически) да не пропуснем
черто́г род. п. -а, мн. черто́ги, укр. черто́г «внутренняя часть здания» (и то и другое заимств. из цслав.), ст.-слав. чрътогъ θάλαμος др.-сербск. чртог, чртаг — то же Вероятно, через др.-булг. посредство заимств. из перс. čārtāk (čār «четыре» + tāk «высокая, выступающая часть дома, портик, балкон»); см. Мi. ЕW 35, ТЕl. I, 240, 273; Мелиоранский, ИОРЯС 10, 4, 133; Корш, Jagić-Festschrift 255; Младенов, RЕS I, 51; Локоч 32. Более поздним заимствованием является форма черда́к (см.). Невероятно объяснение слова чьртогъ как исконпослав. и сближение с черту, вопреки Брюкнеру (KZ 46, 237) [См. еще Мошинский, Zasiąg, стр. 129-130. — Т.]

[makebulgar]

Преди 1 минута, _magotin_ said:

В старобългарския речник на БАН откриват ли се всички тези изброените?

Еми някой трябва да седне да провери. Със сигурност повечето от тях не се срещат в османския, но са общославянски и присъстват в авестийския. И от тук интерполирайки можем да допуснем съществуването им в степите при "ираноезичните".

Дори и да не съществуват в старобългарския език това не изключва възможността да са съществували в разговорния речник. Старобългарския е книжовен и е пълен с гърцки и латински думи и с библейски термини, като можем да допуснем и диалектен слой в разговорния език който е носил и българските варианти на много от книжовните думи. 

[_magotin_]

Just now, makebulgar said:

Еми някой трябва да седне да провери. Със сигурност повечето от тях не се срещат в османския, но са общославянски и присъстват в авестийския. И от тук интерполирайки можем да допуснем съществуването им в степите при "ираноезичните".

Дори и да не съществуват в старобългарския език това не изключва възможността да са съществували в разговорния речник. Старобългарския е книжовен и е пълен с гърцки и латински думи и с библейски термини, като можем да допуснем и диалектен слой в разговорния език който е носил и българските варианти на много от книжовните думи. 

За предпочитане е да са регистрирани в книжовните паметници. Другото е вид гадаене, от авест. "гата".

[makebulgar]

именно на авестийски а може би и на сарматски

[makebulgar]

Преди 2 минути, _magotin_ said:

За предпочитане е да са регистрирани в книжовните паметници.

Всъщност достатъчно е да са налични в няколко славянски езика особено ако те нямат пряка книжовна връзка със старобългарския.

[_magotin_]

Just now, makebulgar said:

Всъщност достатъчно е да са налични в няколко славянски езика особено ако те нямат пряка книжовна връзка със старобългарския.

Не бих казал. "Иранска връзка" има само при източните славяни. Тоест ако се откриват примерно в чешки, словашки - това е проблем.

[tervel]

сапог също има доста убедителна иранска етимология

вахан. *sap(ak), авест. safa, сак. saha - копито от древноиранското sapa със същото значение

Труды по этимологии: Слово. История. Культура, Том 2;Олег Трубачев

https://books.google.bg/books?id=CZPSAAAAQBAJ&pg=PA62&lpg=PA62&dq=иранская+этимологии+сапог&source=bl&ots=6Z658VSGCn&sig=yRRDTZZq7TJfVftv0vcjYr9kQ64&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwiug8Tar6HZAhXIF-wKHZR5DSoQ6AEILDAA#v=onepage&q&f=false

Редактирано 12, 2018 от tervel

[makebulgar]

Там е работата, че не търсим иранска връзка, а търсим общите неща между славяните и иранците за да реконструираме чисто хипотетично част от лексиката на степняците индоевропейци. Общите неща, които са позволили безпроблемното езиково сливане на степняците и склавите и антите. Тоест не търсим различията, а търсим общите неща. Не търсим ранни ирански заемки в славянските езици, а търсим обща славяно-иранска лексика. 

"Иранската" връзка както знаем е най-добре документирана при южните славяни, като освен че прабългарската археология е сарматска, но и южно от Дунав от хрониките знаем, че се заселват много сармати и скити. 

Редактирано 12, 2018 от makebulgar