Българите преди Аспарухова България

[_magotin_]

Преди 5 минути, makebulgar said:

Там е работата, че не търсим иранска връзка, а търсим общите неща между славяните и иранците за да реконструираме чисто хипотетично част от лексиката на степняците индоевропейци. Общите неща, които са позволили безпроблемното езиково сливане на степняците и склавите и антите. 

"Иранската" връзка както знаем е най-добре документирана при южните славяни, като освен че прабългарската археология е сарматска, но и южно от Дунав от хрониките знаем, че се заселват много сармати и скити. 

Чак пък много...Я дай два-три примера, хайде, да не са археологически обекти, сведения дай от изворите.

[makebulgar]

Преди 13 минути, _magotin_ said:

Чак пък много...Я дай два-три примера, хайде, да не са археологически обекти, сведения дай от изворите.

Знаем за сарматите от Панонската равнина, които се приема че изчезнали някак разселени в Империята, Йорданес описва сармати между Лом и Тимок, а също така описва и някакви садагири живеещи с алани някъде в Лудогорието, скитите пък били в Малка Скития, като при това и сърбите си търсят името в Азиатска Сарматия от географията на Птолемей...

Редактирано 12, 2018 от makebulgar

[Last roman]

Е, нали Валентиниан поизбил разните му там сармати лимиганти /макар че изобщо не е сигурно дали този сбирщайн е имал нещо общо със сарматите, де/.

[tervel]

Край Мартен май бяха открили погребани готи и сармати с деформирани черепи. Явно бройката им не е била малка на север във Влашката низина.

Редактирано 12, 2018 от tervel

[resavsky]

Преди 8 часа, tervel said:

Край Мартен май бяха открили погребани готи и сармати с деформирани черепи. Явно бройката им не е била малка на север във Влашката низина.

Въобще не съм чувал за готи с ИЧД.

[Perkūnas]

Преди 11 часа, _magotin_ said:

Тревога! Учениците (3-4 клас), от уикипедията, са превзели РАН! 

О, не ми пробутвай скито-осетинските фантасмагории на Абаев, тях ги знам отколе. В крайна сметка Днепър "далечна" или "дълбока" река е? А дандариите хем "държат реката" (по Абаев), хем са "арии в тръстиките" (Трубачев, който също си цитирал по-нататък). И в крайна сметка сарматски ли са имената на реките или скитски, бъркотията с иранските етимологии е тотална, но е ясно, че тези наивни теории издишат през твърде много дупки.

Абаев изобщо не споменава сведението на Плиний, че скитите наричат Танаис по друг начин, тъй като скито-осетинската му теория би се сгромолясала из основи. Реално той не може да обясни защо гръцкото название е с Т, а не с Д, и прибягва до обяснение чрез друго "скитско" неизвестно - името Таргитаос било с Т вместо Д. Което име означава бог знае какво на неизвестен език. Също така не е ясно защо другите реки са с Д, а не с Т. А цялата му скито-сармато-осетинско теория е една пясъчна кула, както съм посочвал и друг път.

Името на реката е вероятно черкезко, Тэн, откъдето е дошло в гръцки, Тanais, а осетинците на много по-късен етап са го оприличили на собствената си дума, дон, откъдето е отишло в руски и другите европейски езици. Същото се отнася и до областта Синдика в този район, което няма нищо общо с някакви черноморски индоарии и река Синд, въпреки че акад. Трубачев е написал купища монографии с глупости по тази тема.

Редактирано 13, 2018 от Perkūnas

[Курти Вълчанов]

Преди 11 часа, _magotin_ said:

Нямам никакво намерение да оборвам глупости. Прочетете малко научна литература, там век преди да се родите всички извори са обобщени, а преди половин век са направени и съответните лингвистични изводи, от хора, които с това се занимават по цял живот, знаят древните езици и са подготвени да ги интерпретират. Да, това са помийни твърдения на някакви анонимни лица. Гнусни и дълбоко аморални, не само защото въпросната пещ е пред Шуменския музей и в момента, но и заради внушенията си за българската наука, която при скромни възнаграждения и трудни условия продължава своята професионална мисия. Колкото до това, че имало антични материали в Плиска - ами то в България няма удобна за обитаване местност, в която да не се откриват някакви антични материали. В хубавите, удобни за обитаване места, са представени всички епохи, от праисторията до наши дни. В Плиска (пра)българите са мъкнели сполии от всички околности, в района със сигурност има някакво антично присъствие, на Мадара си има даже комплекс и крепост от Късната античност.  А това, че археолозите някога били скрили монети - светла им памет на споменатите големи имена - Господ ще съди писачите на подобни лъжи на небето, защото тук са анонимни и няма как за клеветите им да им се потърси някаква отговорност. 

Бих казал, че не си в състояние да обориш "глупостите". Това става с факти от науката, с които не разполагаш. Измамата в науката си е измама и не може да бъде скрита със заклинания. Господ не съди писачите на истина. В интерес на истината не знам какво прави с мошениците в науката. Не е мой проблем. Аз съм потребител в този форум, точно какъвто си и ти. Нивото на анонимност е еднакво. Участвам в дискусии, без да се интересувам кой какъв е. Интересува ме единствено тезата на участника и дали тя е подкрепена с аргументи и факти.

[Raven]

Преди 14 часа, bulgaroid said:

 

Явор Шопов: Над 1000 са персийските думи

 

иранизми в българския език - bulgari-istoria

 Я виж тука.

Първият линк ми оправи деня. Бисер до бисер, мила моя майнольо.....

Относно второто изследване, препоръчвам ви да го прочетете.

[Пандора]

Преди 11 часа, Perkūnas said:

Името на реката е вероятно черкезко, Тэн,

Какво означава черкезкото Тэн ?

[_magotin_]

1 hour ago, Курти Вълчанов said:

Бих казал, че не си в състояние да обориш "глупостите". Това става с факти от науката, с които не разполагаш. Измамата в науката си е измама и не може да бъде скрита със заклинания. Господ не съди писачите на истина. В интерес на истината не знам какво прави с мошениците в науката. Не е мой проблем. Аз съм потребител в този форум, точно какъвто си и ти. Нивото на анонимност е еднакво. Участвам в дискусии, без да се интересувам кой какъв е. Интересува ме единствено тезата на участника и дали тя е подкрепена с аргументи и факти.

Да, науката борави с факти. Като например този, че всички материали, открити в Плиска, се регистрират . Или този, че въпросната "укрита" пещ е експонирана пред Шуменския музей. Това са факти. А това, което ти тиражираш с апломб, са клевети и фантазии на агресивни шарлатани. Които ако ги направят публично, ще получат и публичен отговор, а вероятно и нещо повече. Но понеже лъжат и клеветят, и сами не вярват на конспиративните си теории, се крият в сенките.

[_magotin_]

Преди 2 часа, Perkūnas said:

О, не ми пробутвай скито-осетинските фантасмагории на Абаев, тях ги знам отколе. В крайна сметка Днепър "далечна" или "дълбока" река е? А дандариите хем "държат реката" (по Абаев), хем са "арии в тръстиките" (Трубачев, който също си цитирал по-нататък). И в крайна сметка сарматски ли са имената на реките или скитски, бъркотията с иранските етимологии е тотална, но е ясно, че тези наивни теории издишат през твърде много дупки.

Абаев изобщо не споменава сведението на Плиний, че скитите наричат Танаис по друг начин, тъй като скито-осетинската му теория би се сгромолясала из основи. Реално той не може да обясни защо гръцкото название е с Т, а не с Д, и прибягва до обяснение чрез друго "скитско" неизвестно - името Таргитаос било с Т вместо Д. Което име означава бог знае какво на неизвестен език. Също така не е ясно защо другите реки са с Д, а не с Т. А цялата му скито-сармато-осетинско теория е една пясъчна кула, както съм посочвал и друг път.

Името на реката е вероятно черкезко, Тэн, откъдето е дошло в гръцки, Тanais, а осетинците на много по-късен етап са го оприличили на собствената си дума, дон, откъдето е отишло в руски и другите европейски езици. Същото се отнася и до областта Синдика в този район, което няма нищо общо с някакви черноморски индоарии и река Синд, въпреки че акад. Трубачев е написал купища монографии с глупости по тази тема.

Древните черкези на какъв език са говорили? В кои паметници е документиран техният език? На коя археологическа култура отговарят?
 

[_magotin_]

Eто, Курти, приятелю, нещо по-така. Не си играят на дребно в други страни, подхванаха розетския камък, вие се потите на някакви монетки от Плиска? Че и българската връзка е ясна...Дизайнер из Голандии се труди за истинската наука. Като ви разправям, че етруски ето руские не ми вярвате. А трябва, няма да успеят академиците от РАН вечно да крият истината!
 

Вместе с тем, русский язык еще не сходит с арены, становясь языком межэтнического общения. На нем же наряду с языком данного этноса, подписываются наиболее значительные монументы и архитектурные памятники эпохи бронзы. Вместе с тем, в эпоху бронзы от Руси отпадает север Африки, Египет и Аравия, а чуть позже и Палестина. С этих позиций становится ясно, почему история Египта начинается только с объединения Верхнего и нижнего Египта – поскольку до этого пришлось бы говорить о русской истории этого периода. Так что египетская историография – это первый пример колониальной историографии Руси. В этой связи хотелось бы особо отметить присланный на конгресс доклад Тома Бошевского о Розеттском камне, где, как он предполагает, демотическая надпись сделана на славянском языке. Это было бы логично: одну надпись сделать по-египетски, вторую на местном международном, греческом, а третью – на мировом международном, русском. Правда, пока текст переведен лишь фрагментарно. Таким образом, свой вклад в исследование славянской докирилловской эпиграфики внесла и Македония.

На Крите иероглифика передаёт стилизованные под картинки лигатуры руницы, что передаёт название государства, сначала ЩЕБЕТОВСКА РУСЬ, затем КРИТСКАЯ РУСЬ. В этой связи хотелось бы отметить присланную на Конгресс статью Павла Серафимова, болгарина, и Джанкарло Томеццоли, итальянца, о попытках дешифровки надписи, выполненной линейным письмом А, до сих пор не дешифрованным. Многие исследователи полагают, что это письмо принадлежит носителям крито-микенской культуры, пеласгам, славянам по происхождению.

Этрусские надписи, как уже упоминалось, являются славянскими. В связи со сказанным приятно отметить, что большой вклад в их славянское чтение внесли такие исследователи, как поляк Тадеуш Воланский, серб Радивое Пешич, словенец Матей Бор и русский Петр Орешкин. Без их интересных находок я вряд ли справился бы с дешифровкой этого вида письменности. Замечу, что по предварительным предположениям, очень близким к этрусскому языку является язык скифский, использующий графику, которую сейчас принято называть греческой. Замечу, что традиционная археология скифский язык считает диалектом персидского, хотя ни одна попытка дешифровки скифских надписей мне не известна. Однако греки пользовались слоговым линейным письмом Б до тех пор, пока в VII веке не познакомились с угловатым скифским буквенным письмом, которое они и усвоили.

Большой массив надписей из Мекленбурга, с острова Рюген и из Скандии позволил мне показать, что до XII века н.э. это бы последний северный остаток Яровой Руси, и что варягами называли себя русские жители Вагрии, писавшие также по-русски. Именно из Яровой Руси был призван на княжество своими же моряками и пиратами Иван Иммануилович Рюрик, который после этого пришел на отдых в Русь Славян, дав начало истории нынешней России. Более того, как выяснилось, германцы, захватившие позже эти земли, были по происхождению западными тюрками, огузами и кипчаками, которые принесли своё тюркское название страны Дышт и кипчак, назвав и новую местность в ее честь Deutschland. Удалось показать и то, что германские языки – это искаженный тюркским произношением русский язык. Моя книга о Вагрии сейчас находится в одном из издательств города Москвы.

[Aspandiat]

Преди 13 часа, _magotin_ said:

Най-важната (хронологически) да не пропуснем
черто́г род. п. -а, мн. черто́ги, укр. черто́г «внутренняя часть здания» (и то и другое заимств. из цслав.), ст.-слав. чрътогъ θάλαμος др.-сербск. чртог, чртаг — то же Вероятно, через др.-булг. посредство заимств. из перс. čārtāk (čār «четыре» + tāk «высокая, выступающая часть дома, портик, балкон»); см. Мi. ЕW 35, ТЕl. I, 240, 273; Мелиоранский, ИОРЯС 10, 4, 133; Корш, Jagić-Festschrift 255; Младенов, RЕS I, 51; Локоч 32. Более поздним заимствованием является форма черда́к (см.). Невероятно объяснение слова чьртогъ как исконпослав. и сближение с черту, вопреки Брюкнеру (KZ 46, 237) [См. еще Мошинский, Zasiąg, стр. 129-130. — Т.]

И кога е влязла тая персийска дума в стбълг., след като тя липсва в средноперсийския (поне според речника на Макензи, който имам), а ранният новоперсийски се избистря в Согд и Тохаристан към 8-9 век, когато нашите доблестни предци са вече по Дунава?

[ДеДо Либен]

Преди 1 час, Пандора said:

Какво означава черкезкото Тэн ?

Най-вероятно нищо.Виж на меотски , касогски и тям подобни би могло да значи нещо.

Но пък Перкунас да каже нещо за черкезите и тяхното Тэн (въпреки че обича по - скоро да критикува , нежели да дава някакви положителни факти на нищите духом)

[_magotin_]

Преди 21 минути, Aspandiat said:

И кога е влязла тая персийска дума в стбълг., след като тя липсва в средноперсийския (поне според речника на Макензи, който имам), а ранният новоперсийски се избистря в Согд и Тохаристан към 8-9 век, когато нашите доблестни предци са вече по Дунава?

Т.е. ако я няма в Макензи - няма такава дума?

[resavsky]

Преди 50 минути, _magotin_ said:

 Многие исследователи полагают, что это письмо принадлежит носителям крито-микенской культуры, пеласгам, славянам по происхождению. ы.

Амин.

[Aspandiat]

Преди 17 минути, _magotin_ said:

Т.е. ако я няма в Макензи - няма такава дума?

Не я намирам и в средноперс и парт. манихейски речник, който имам.

Ако ти имаш речник, в който думата чардак се среща още в средноперс, пускай инфото.

Отделно за думата tāk «высокая, выступающая часть дома, портик, балкон», който е дадена в копирания от теб текст от руския Викисловарь, в българския Уикиречник тя е дадена като арабска: https://bg.wiktionary.org/wiki/чертог

 

 

[sir]

Аз също съм много любопитен да прочета нещо за древния черкезки. Мисля, че само него още не бяхме вкарвали в уравнението тук.

[_magotin_]

Преди 17 минути, sir said:

Аз също съм много любопитен да прочета нещо за древния черкезки. Мисля, че само него още не бяхме вкарвали в уравнението тук.

The name Čarkas (Cherkes) appeared in the mid-8th/14th century, replacing the term Kashak (Russian Kasog; Volkova, pp. 18-23), and was sometimes applied to all Caucasian peoples beyond Darband. Mostawfī (pp. 11, 21, 256) places the country of the Čarkas (also Jarkaz) north of Persia at 350 farsangs from Baghdad. In Soviet usage it designates one of the three groups into which the Circassians were divided in the 1930s: the Adygeĭ, the Cherkes, and the Kabard.

The Čarkas are a mountain people with strongly hierarchical social structure and aristocratic tradition, famed within the Caucasus and beyond for personal beauty and martial skill (Klaproth, pp. 557-603; Kosven, pp. 142-57). Little is known of their origins and early history. We do not know where they came from or when they settled in the Caucasus (Halasi-Kun, p. 5). The name Čarkas is an outside designation for these people of uncertain derivation. The suggestion that it derives from the name of the earlier people, Kerkets, has been disproven, and a number of other etymologies have been suggested, deriving the name from Persian, Turkish, or, more recently, Ossetic (Lavrov, p. 40; Bang and Marquart, p. 181; Vasmer, I, s.v. “kasog,” III, s.v. “Cherkes”; for Turkic derivation, Klaproth, I, p. 558).

From about 1300 b.c. the northern Caucasus came under the influence of the Iranian and Altaic steppe peoples (Halasi-Kun, pp. 3-7, 9-11, 13-15). It was not until much later, however, that the Circassians, living between the upper Kuban river and the Black Sea coast and protected by the Caucasian mountains from direct interference by most states of the Middle East and the Volga steppe, came under the influence of coastal powers: Greece, Byzantium, and the Ottomans. Classical authors, notably Herodotus and Strabo (Kosven, p. 64; Latyshev, I, p. 85, 105, 133), mention several groups in the northwest Caucasus: the Zikh, Sanig, and Akhey, probably Caucasian, the Meot, Sind, and Kerket, of different origin (Lavrov, pp. 38-40). Local tribes exported grain, livestock, skins, honey, and beeswax; thus their 19th-century lifestyle of mixed agriculture, transhumant livestock breeding, and bee- keeping was apparently already in existence in ancient times. In 438 b.c. the Hellenic state of Bosphorus took control of the eastern Black Sea coast. After its fall, late in the 2nd century b.c., Greco-Roman influence remained strong, and northwest Caucasians converted to Christianity in the early 6th century (Wixman, pp. 66-8, Kosven, p. 68), retaining some pagan beliefs and practices (Tardy; Allen, p. 40). In the 7th century the Caucasus became a battlefield between the Caliphate and the Turkic Khazar kingdom of the Volga. Although nominally within the Khazar sphere, the Circassians remained apart, so the influence of Judaism and Islam did not reach them. The arrival of the Rus’ affected them more directly: they clashed with Sviatoslav in 965 (Likhachev, ed., p. 47), and with Mstislav of Tmutorokan’ in 1022, later appearing as part of his army (ibid., p. 99).

The Čarkas were subjected by the Golden Horde in 634-37/1237-39, but offered considerable resistance and retained some independence (ʿOmarī, ed. Lech; Kosven, pp. 74-75). At that time population movements brought Čarkas tribes into the mountainous territory of the upper Kuban and the Terek rivers; the eastern tribes eventually formed the Karbard principality, gaining considerable local power. In the late 15th century the Čarkas came within the sphere of the Crimean khanate and the Ottoman empire, and the upper classes began to convert to Islam; by the 19th century the majority of the population was Muslim (Klaproth, I, pp. 567-69). While marrying into Ottoman and Crimean ruling classes, the Čarkas maintained their independence (Inalcik, p. 25). They allied themselves with the Russians, fighting in the army of Ivan IV (1533-84; Brokgauz and Efron, vol. 26, p. 780), whose second wife was Čarkas. When the Russians advanced into the Caucasus the Čarkas became inimical, joining Shaikh Manṣūr (1199-1213/1785-98; Baddeley, pp. 47-56) and continuing to resist throughout the 19th century. In 1864, when the Russian conquest was complete, about 90% of the Čarkas emigrated to Ottoman territories, suffering many casualties.

The 1979 census lists 109,000 Adygeĭ, 116,000 Cherkes, and 322,000 Kabard, living in enclaves within the Kabard-Balkar Autonomous Republic, and the Karachaĭ-Cherkes and Adygeĭ Autonomous Regions. The Čarkas have a distinct language, but share a common folk heritage with other north Caucasian peoples, notably the oral epics, known as the Nart Saga (q.v.). The customary law, dress, and manners of the Kabards have had wide influence throughout the north Caucasus. A literary language in Arabic script developed in the 19th century; the script was changed in the 1920s to Latin and to Cyrillic in 1938.

The Čarkas were known in the Middle East primarily as slaves renowned for their beauty and military skills. There are occasional mentions of them in early geographical works (notably in Masʿūdī; see Minorsky, 1958, pp. 157-58), and they became prominent in the 7th/13th century, when the center of the slave trade moved to the west. They formed part of the Mamluk slave establishment and, from the reign of Sultan Sayf-al-Dīn Barqūq (784-801/1382-99, himself a Čarkas) became the dominant element in the Mamluk ruling class (Ayalon). The Safavid rulers beginning with Jonayd (d. 864/1460) raided Čarkas regions and carried off prisoners (Eskandar Beg, I, pp. 17-18), who from the time of Shah Ṭahmāsb (930-84/1524-76) played an important political role (see ii, below). Though less numerous than Georgian ones, Čarkas commanders rose to important posts, and the women were common in royal and aristocratic harems. Some Caucasians were settled on the land (Oberling, pp. 139-43); traces of Čarkas settlements have lasted into the 20th century (ibid.).

Тука обаче изникват задължителните въпроси - как черкезите наложиха името на Танаис? "Дану" във всички изброени случаи също ли е черкезка лексика? Защо тяхната археологическа култура - ако г-н Перкунас е в състояние да я посочи - не се открива в тези широки ареали, където според науката е наложена иранската топонимия?

[bulgaroid]

Черкези на Дон не е имало никога.

[tervel]

Евгения Коматарова-Балинова

„Прабългарите“ при Балчик и номадите в полето на „прабългарската“ археология

http://www.academia.edu/35901985/THE_PROTOBULGARS_AT_BALCHIK_AND_THE_NOMADS_IN_THE_FIELD_OF_THE_PROTOBULGAR_ARCHAEOLOGY_Bulgarian_and_English_texts_-_In_Приноси_към_българската_археология_т._VIII._В_памет_на_доц._д-р_Ирина_Щерева._София_2018

 

[bulgaroid]

кои са носителите на българските езически ... - bulgari-istoria

КОИ СА НОСИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕЗИЧЕСКИ ПОГРЕБЕНИЯ С ТРУПОИЗГАРЯНЕ И ТЕХНИТЕ ДРЕВНОКИРГИЗКИ И ХАКАСКИ ПАРАЛЕЛИ ? Ж. Войников

[Raven]

Преди 10 часа, tervel said:

Евгения Коматарова-Балинова

„Прабългарите“ при Балчик и номадите в полето на „прабългарската“ археология

http://www.academia.edu/35901985/THE_PROTOBULGARS_AT_BALCHIK_AND_THE_NOMADS_IN_THE_FIELD_OF_THE_PROTOBULGAR_ARCHAEOLOGY_Bulgarian_and_English_texts_-_In_Приноси_към_българската_археология_т._VIII._В_памет_на_доц._д-р_Ирина_Щерева._София_2018

 

Интересно, ма от толкова кавички нещо не разбрах тезата.

Балчишкият некропол много пъти съм го давал като пример за съмнителна работа в заключенията, ако това там са били прабългари то това са едни съвсем различни такива.

Това са си едни напълно уседнали земеделци, с традиции и пълна липса на войнски елементи, единственото оръжие намерено там са няколко върха за стрели в предполагаема кесийка на пояса на дете. И то от самото начало на ПБЦ, това е най ранният датиран некропол!

Някакви хипита пасторали ще са били.

[Пандора]

On 2/13/2018 at 10:48, bulgaroid said:

Черкези на Дон не е имало никога.

Въпросът е дали имат някаква връзка с меоти, зихи или касоги.

Ады́ги или черке́сы^[20] (самоназвание — ады́гэ) — группа народов (адыгейцы, кабардинцы, черкесы, шапсуги), говорящих на адыгских языках абхазо-адыгской языковой группы^[21] или общее название единого народа в России и за рубежом, разделённого в советское время на адыгейцев, кабардинцев, черкесов (жителей Карачаево-Черкесии) ишапсугов^[22]. Коренное население Адыгеи, Кабардино-Балкарии, Карачаево-Черкесии, Ставропольского иКраснодарского края.

 

Этноним «черкасы» итальянского происхождения и был позаимствован у средневековых генуэзских купцов и путешественников, которые первые придали ему распространённость^[28][29][30]. Живший на Кавказе в XV в. генуэзец Георгий Интериано в своих воспоминаниях «Жизнь зиков, именуемых черкасами» писал, что «зихами» зовутся они на греческом и латинском языках, татары и турки зовут их «черкасами», и на их собственном наречии они называются «адыги»^[31].

Название «черкесы» использовалось тюркскими народами (главным образом киргизами^[28], татарами^{[32][33][34][35]} и турками^[36]), а также русскими. На рубеже XIII и XIVстолетий в русских летописях вместо «касогов» постепенно появляется новый экзоэтноним «черкесы»^[37]. При этом их также иногда называли турецким именем «казаки»^[28]. В то же время, исследователями отмечается, что русские дали коллективное имя «черкесы» горцам Черкасии, входившим в различные племена^[38].

В русском языке форма «черкес» вытеснила форму «черкас» лишь в XIX веке^[39], после начала Кавказской войны.

В частности, в Энциклопедии Брокгауза и Ефрона писалось^[25]:

Уже у греческих историков встречается название керкет, которое относят именно к черкесам. Греки их называли также зюхой (у Appianа).   В указанном выше заключении Института этнологии и антропологии Российской Академии Наук, отмечается, что все черкесы (адыги) неизменно называли себя адыгэ, хотя при этом имели значение «локальные наименования, с которыми идентифицировали себя отдельные этнополитические образования — натухай, абадзех, жанэ, кабардэй и др.», но, «несмотря на некоторые различия социального и культурного характера, с историко-этнографической точки зрения это единый черкесский (адыгский) народ»[22]. Самое первое (древнее) упоминание керкетов датируется VI веком до н. э. и принадлежит Скилаку Кариандскому[4].   к V в. н. э. относиться возможно самое позднее из античных упоминаний Керкетов, которое принадлежит Псевдо-Арриану, который писал : «За синдами же находятся керкеты, называемые также торитами, справедливый и добрый народ и весьма опытный в мореходстве».

Плиний, описывая побережье с востока на запад, говорит^[5]:

«На побережье близ керкетов река Икар, аки с городом Гиером и рекой на расстоянии 136000 шагов от Гераклея. Затем мыс Круны, и от него крутая возвышенность, которую занимают тореты. Далее государство синдов в 65500 шагов от Гиера и реки Сехерий».

[Perkūnas]

Преди 23 часа, Aspandiat said:

И кога е влязла тая персийска дума в стбълг., след като тя липсва в средноперсийския (поне според речника на Макензи, който имам), а ранният новоперсийски се избистря в Согд и Тохаристан към 8-9 век, когато нашите доблестни предци са вече по Дунава?

Е, няма как да е влязла от средноперсийски или който и да е ирански език, след като думата так طاق, записана с ط‎ /тха'/ и каф /ق‎/, е очевадно арабска. В персийския език такива звукове няма, но арабските заемки си се пишат с буквите за собствено арабски съгласни звукове. Ясно е, че между двете има само повърхностна прилика ( в старобългарски думата означава всичко друго, но не и "навес, чардак, палатка, купол").