Брак и семейство

[Р. Теодосиев]

Скоро все повече виждам да се говори за разликата между брак и семейство и как брака е договор и няма нищо общо със семейството и едва ли не всичко свързано с брака е някаква обвързаност по договор, а любовта идва на 2-ро място. Имам чувството, че само защото хората не са могли да се оженят по една или друга причина започват да нападат самата институция брак, други защото са плод на семейство без брак и нямат положителен пример също не го подкрепят и все повече нарастват дълготрайните връзки и създаването на семейство без брак.

Лично аз съм за брака и смятам, че всяко семейство трябва да сключи този договор за самия себе си. 

Виждам, че голяма част от тези, които са против брака или нямат с кого да го сключат или нямат добър пример в своето семейство за брак. 

Каква е основната разлика между брака и семейството, защото има много семейства без брак, които са си доволно щастливи, а има и много семейства с брак, които не могат да се понасят и в крайна сметка каква е идеята на брака и на семейството в обществото, в което живеем?

[dora]

Преди 1 час, Р. Теодосиев said:

Каква е основната разлика между брака и семейството, защото има много семейства без брак, които са си доволно щастливи, а има и много семейства с брак, които не могат да се понасят и в крайна сметка каква е идеята на брака и на семейството в обществото, в което живеем?

Формалното сключване на брак се явява атавизъм от времето, в което хората са живели в по-малки и по непосредствено свързани общности с ясни правила срещу прелюбодейството, както и нужда от това взаимооношенията между хората да бъдат ясно регаментирани пред обществото под формата на официално оповестяване и обвързване с доживотни задължения.

Доколко днес хората желаят да следват същия принцип е въпрос на лични схващания, но и на обществен натиск. Вкл. на натиск в случай, че личните очаквания не съвпадат с тези на партньора, който иска регламентиране на взаимоотношенията.

По мое наблюдение, именно защото правилата за прелюбодействие са по строги към жената (жената с много партньори е курва, мъжът с много партньорки е сексуален герой), тя нерядко е тази, която настоява за формализиране на отношенията. Ако културата позволяваше промискуитетно поведение на жените, това вероятно нямаше да е така и за брак щяха да настояват предимно мъжете.

Партньорът, принуден да сключи брак, обикновено не е особено щастлив от това обстоятелство - и то разбираемо, никой не обича принудителните неша. Понякога обаче хората правят този компромис и после се чувстват в брака като в кафез.

Естествено, бракът може и да е по взаимно съгласие. Но доколко е наистина взаимно, а не е въпрос на настояване на единия партньор и приемане на ситуацията от другия, никой не може да каже. Както и дали тази първоначална (скрита/потисната) съпротива няма да остане латентна в съвместното съжителство, докато най-накрая се превърне в открита неприрязън вследствие на нормалните стресови фактори, през които преминават всички семейства.

Редактирано 13, 2018 от dora

[resavsky]

1 hour ago, Р. Теодосиев said:

Каква е основната разлика между брака и семейството, защото има много семейства без брак, които са си доволно щастливи, а има и много семейства с брак, които не могат да се понасят и в крайна сметка каква е идеята на брака и на семейството в обществото, в което живеем?

Сключването на един писмен договор /какъвто всъщност е брака/ няма как да направи човек щастлив.Аз съм твърдо против брака и не виждам нищо полезно в него.

[laplandetza]

Благодаря, брака е хубаво нещо , Ноооо , ако се наложи за пореден път, .............. няма да стане!
Силно семейство не може без <договор> . Дали ще има и официален брак е друга работа.< Договорът> е в главата на подписалите го, останалото са последващи неща

[ISTORIK]

И за брак, и за развод са необходими излишни пари. И двете са разход. Въпросът е дали тези два разхода са оправдани към даден момент.

Ако двама души не се обичат истински, ако двамата не са приятели, ако по време на (без)брачното им съжителство се променят и тръгнат в различни посоки и в един момент се окаже, че вече не се познават един-друг... Бракът е безсилен да ги задържи заедно. 

Познавам хора, които след 15 годишен брак и няколко деца бързат да се разведат. 

[Doris]

Има два вида брак - граждански и църковен. Тук явно става въпрос за гражданския брак. Според мен, ако двама са решили да живеят заедно като семейство е много разумно да сключат граждански брак. Бракът урежда не само отношения между съпрузите, но и отношенията на семейството с обществото. Например, лесно може да се прави семеен бизнес, като фирмата е само на името на единия съпруг. Урежда се унаследяването, а също и разделянето на общото имущество в случай на развод. В съда съпрузите не са длъжни да дават показания един срещу друг. Ако се случи единият да се разболее тежко, другият като съпруг има повече възможности, отколкото като приятел (допускане до свиждане, предоставяне на документи)...

[resavsky]

Преди 16 минути, Doris said:

Има два вида брак - граждански и църковен. Тук явно става въпрос за гражданския брак. Според мен, ако двама са решили да живеят заедно като семейство е много разумно да сключат граждански брак. Бракът урежда не само отношения между съпрузите, но и отношенията на семейството с обществото. Например, лесно може да се прави семеен бизнес, като фирмата е само на името на единия съпруг. Урежда се унаследяването, а също и разделянето на общото имущество в случай на развод. В съда съпрузите не са длъжни да дават показания един срещу друг. Ако се случи единият да се разболее тежко, другият като съпруг има повече възможности, отколкото като приятел (допускане до свиждане, предоставяне на документи)...

Да се ожениш само заради наследктвото на другия...........

[Last roman]

бракът е узаконяване на семейството в обществото. Това е договорна традиция, положена още от древните римляни и продължена от Християнството. За хора, които са отговорни и постоянни в любовта си към половинката и желаят да споделят всякакви радости и несгоди с нея, както и да отгледат потомство.

Редактирано 13, 2018 от Last roman

[Amazonski]

Освен споменатите безспорни предимства, като чисто бюрократичните улеснения, бракът е и основна част от социалната ни еволюция. Както казва моя приятелка "златен сертификат за качество". Нещо като писмен документ, че човека е що-годе нормален и не страда от социални дисфункции.

[dora]

Всъщност в една дискусия за брака е важно да се чуят аргументите на тези, които не желаят брак.

Аргументи не толкова от абстрактно-идейно естество (каквито могат да бъдат измислени много), колкото личните им аргументи, за техния  си живот точно.  Защо не? От страх от обвъзване? От несигурност дали това е точният партньор? От инат (защото другият настоява)? От липса на психологическа зрялост, която стои в основата на категорично и ясно заявено поемане на отговорност не само за себе си,  но и за други? От икономическа несугурност? Или защо.

Защото в крайна сметка когато социално-прескриптивният/абстрактният елемент вече не е толкова силен, то личният избор е основното.

[dora]

За пример, ето малко отговори:

От жени:

https://www.huffingtonpost.com/entry/reasons-women-say-they-never-want-to-get-married_us_57e46ce9e4b0e28b2b5339cf

От мъже:

https://www.huffingtonpost.com/entry/reasons-men-say-they-never-want-to-get-married_us_580940b5e4b02444efa286f9

Не казвам, че са показателни, само че могат да послужат за личен размисъл.

[ramus]

Не е въпрос на личен избор, когато се налага модел на съжителство и той се мултиплицира с възпитанието, подражанието и ученето. Така че - моделът на семейството... е сложно понятие, за да се представи като обществен или личен избор.

Налагането на модела на обществени отношения, се залага още при домашното възпитание и по каналите на възприятието и отражението. До голяма степен - бъдещата личност усвоява несъзнателно този модел - от неговите родители и го репликира, като най-често същите грешки и дефицити в отношенията се повтарят... И после - и през децата, защото се репликират грешките и несъответствията, само защото се стреми непрекъснато голо репликиране на модела. За едно дете родителите му са икони и всичко тяхно се пренася като освен модел който по-късно само се надгражда и репликира. Все пак основните кодове на биологичните видови програми са в тази посока...

Смятам че досегашният строг, дуален съвместен полов модел на съжителство, се крепи от социалните им обвързани роли.

Но първо - моделът вече е компрометиран - няма условия за неговото поддържане и по този начин функцията му на социален фундамент, отпада. Новите форми на свободни индивидуални отношения и потребностите от широки форми на взаимодействия - са само няколко от факторите за нови форми на съжителство и сътрудничество, основани на друг тип договори и обвързване. Т.н. любов, може природата да си е поиграла, за да подчертае задължението за поколение, но времената все повече отдалечават човека от условията на "природата" и неговата среда става от материална, към информационно-сетивна (виртуална).

Задържането на жената в семейството се основаваше на предишни социални модели, които вече са отживелица, както и многото деца, свещеността на дома, принадлежната земя - това са атавизми от други условия и исторически отминали вече обществени отношения и дадености.

В чисто социо-психично отношение, западния свят чрез своята си култура е надживял тясно-семейния модел, характерен за източния свят, включително и сред Източна европа. Нещо много характерно е ранното залагане на отделянето на децата и далечното им местоживеене (най-често), като все пак ограничаващите обстоятелства - като граници, скъпоструващи пътувания - вече до голяма степен са в историята на народите от тази култура. Това до голяма степен стана именно с федеративното обединяване на територии и народи и повдигане на условията на населението  за образование и пътуване...

За сметка на това в наследствата на културите на изток - родово-семейният модел на "нашите", в тесни техни обвързвания, по линия на роднини, предполага общуване без граници за емоционално и физическо разделяне между родители и деца, дори и няколко поколения... При селските форми на малки общества, при които е било изключително важно тясното съвместно съществуване по отношение на оцеляването, всичко това е било адекватно. Но тия условия вече отдавна не съществуват и остатъците от инерциите на моделите - все още си стоят.

Все пак за еволюцията на семействата и основните форми на съжителства и отношения, на запад са били нужни много години и "технологичното време" спомага да се отработят чрез смяна на поколенията. Обаче в български сегашни условия - както и след освобождението от турска власт, сега отново се налага да се прекарват "петилетки за пет дни"... А това е вече проблем изразяващ се в невъзможност за смяна на моделите в рамките на едно единствено поколение... Средната продължителност на живота вече е по-голяма, а темповете на изменения в социалната среда - все по-високи, с тенденция към ускорение. Вече социалната личност й се налага в рамките на собственият й живот да се изменя, а не да "очаква" природата да сменя социума, чрез смяна на поколенията...

Това са нови моменти, които никога не са били налични в писаната история на ХОМО (сапиенс) досега. Опитите да се заимстват модели от изминалото и предишното - са обречени на неадекватност. Но инстинктивно , в хората които им се налагат промени, е налична съпротива срещу тях. И реагирайки защитно, те се улавят за всичко познато, всичко изминало, всичко отминало... - защото именно то вече им е познато и по силата на защитни инстинктивни програми в мозъкът неврално се извикват паметово онези моменти запомнени като "сигурни" и с тяхното припомняне, се изживява сякаш форма на "решение" от иначе моментната несигурност и страх от промените...

"Семейството" е само частен случай от тия процеси на обновление в социума.

================

Колкото до мен лично - законово все още съм част от единственото семейство, в което съм участвал, но фактически дори не живеем заедно, след като децата пораснаха. Проблемът с "майка им" че тя все още е вкопчена за дъщерите си чисто емоционално, след като над две десетилетия те бяха най-силния й житейски и емоционален пълнител. И сега - дори вече толкова житейски самостоятелни, емоционалното вкопчване не престава... За мен "децата" вече отдавна не са деца - зрели, смели и самостоятелни в голяма степен, нещо което през цялото им детство аз съм човекът, който стоеше зад тази линия на възпитание и го предадох колкото беше възможно. Държах внимателно границите на емоционални вкопчвания от страна на децата към мен, и в това отношение намерих правилния подход...

Аз съм различен спрямо моделът на основната маса хора и няма смисъл да предавам как са нещата при мен самият, защото те са строго индивидуални и това се среща изключително рядко. Не съм в никаква изолация, нямам проблеми в отношенията със "съпругата", виждаме се и нито сме врагове, нито съперници на нещо си и поддържаме напълно добронамерени и напоследък - доста зрели и честни отношения... но освободени от моделните задължителни порядки. Както и съвсем ясно поставям като основание именно че съм различен от основната социална маса и моделите й на живот. В този смисъл, може да се каже че "в мен е причината на този тип отношения", въпреки естествената съпротива на "другата страна", заради която при нея последните години на съвместности бяха непрекъснато драматични, до истерични... Всъщност тя е много свестен човек, просто... различията станаха прекалено големи. десетилетия говорихме, опитваше се да преодолее разликите - но... не става...

В този смисъл, обобщено аз и сега съм в съвсем различна форма на съжителство и "семейни отношения" в сравнение с общия социален модел. За мен въпросите със "семействата" и "децата" приключиха в рамките на този ми "живот"... Всичките ми контакти с "женският пол" никога не са били на база "полови белези" и това за много от участничните в тия контакти, беше проблем... От друга страна - това е своеобразен лакмус за нивото на "другата страна" и степента на нейната свобода и способност за изменение, адаптация и гъвкавост... издавам ясни и точни сигнали и не ги променям. Емоционалните движения са ми свободни и без никакви задръжки - просто това не ми е център на собствената ми личност, като това допълнително ми дава предимствата на емоционална свобода, след като от емоциите ми не зависи нищо в поведението, целите и намеренията ми... и практиката ми... Това са и сигналите които издавам и малко са жените които имат усет към тях, без предубеждения и защитни рефлекси да сработят. Социалният ми видов принос беше най-малкото в моят живот. Съдействах да се оформят две нови личности, с чудесни качества... с всичките им лични моменти, слабости, недостатъци, проблеми... но и с начините да ги отработват и работят по това... В този смисъл, ако социумът предполага някакво задължение - това е моят дан в посоката му.

Около децата, обаче, сред техните приятели и кръгове, видях тежкото състояние на децата и опитите им по време на озрелостяването си, да се справят със неадекватната им родителстка среда. Вече писах в другата тема за "случаите" и статистиката която ми послужи за изводите и обобщенията и няма да го повтарям - но накратко нямаше семейство, което да е фунционално и адекватно по отношение на тия деца... А децата бяха... и са чудесни и десетилетия след като те израснаха "пред очите ми" се възхищавам на начина по който преодоляха своите "наследства", всеки по своите си начини и средства... Вече са големи хора - някои от тях са вече живеят в 'двойки' и продължавам да ги виждам как са "отвътре"... Вече отдавна сме "равни", говорим, питат ме, питам ги... - просто живот...

Тези "деца" са новите собственици на живота и социума. Твърде много хора от "защитниците" просто не са способни да се актуализират и да видят без призмата на страховете и параноите си, какъв е живота... и че живота ще продължи и след нас... Ще продължи - такъв, какъвто "новите" си го направят. А те могат да си го направят, и си го правят...

Редактирано 13, 2018 от ramus

[laplandetza]

1 hour ago, dora said:

Всъщност в една дискусия за брака е важно да се чуят аргументите на тези, които не желаят брак.

Аргументи не толкова от абстрактно-идейно естество (каквито могат да бъдат измислени много), колкото личните им аргументи, за техния  си живот точно.  Защо не? От страх от обвъзване? От несигурност дали това е точният партньор? От инат (защото другият настоява)? От липса на психологическа зрялост, която стои в основата на категорично и ясно заявено поемане на отговорност не само за себе си,  но и за други? От икономическа несугурност? Или защо.

Защото в крайна сметка когато социално-прескриптивният/абстрактният елемент вече не е толкова силен, то личният избор е основното.

Могат да са по коректни хора на подходяща възраст и опит. Сега ако пак трябва да склйуча брак, ще преценя всяка подробност, като водещо ще е миналото и миналата младост, брака си има тежести и ползи, с течение на годините се променят,сменят важните неща.

Как да разбереш какво е , ако не се втурнеш в него, за всеки препоръчвам тази „авантйура„ ако не го направиш, губиш по точки кога дойде, Кардиналната Равносметка, Разбор.

[dora]

Преди 1 час, ramus said:

и че живота ще продължи и след нас... Ще продължи - такъв, какъвто "новите" си го направят. А те могат да си го направят, и си го правят...

Съгласна съм, аз също не споделям катастрофичните възгледи за бъдещето.

[nik1]

Преди 11 часа, dora said:

Формалното сключване на брак се явява атавизъм от времето, в което хората са живели в по-малки и по непосредствено свързани общности с ясни правила срещу прелюбодейството, както и нужда от това взаимооношенията между хората да бъдат ясно регаментирани пред обществото под формата на официално оповестяване и обвързване с доживотни задължения.

Доколко днес хората желаят да следват същия принцип е въпрос на лични схващания, но и на обществен натиск. Вкл. на натиск в случай, че личните очаквания не съвпадат с тези на партньора, който иска регламентиране на взаимоотношенията.

По мое наблюдение, именно защото правилата за прелюбодействие са по строги към жената (жената с много партньори е курва, мъжът с много партньорки е сексуален герой), тя нерядко е тази, която настоява за формализиране на отношенията. Ако културата позволяваше промискуитетно поведение на жените, това вероятно нямаше да е така и за брак щяха да настояват предимно мъжете.

Партньорът, принуден да сключи брак, обикновено не е особено щастлив от това обстоятелство - и то разбираемо, никой не обича принудителните неша. Понякога обаче хората правят този компромис и после се чувстват в брака като в кафез.

Естествено, бракът може и да е по взаимно съгласие. Но доколко е наистина взаимно, а не е въпрос на настояване на единия партньор и приемане на ситуацията от другия, никой не може да каже. Както и дали тази първоначална (скрита/потисната) съпротива няма да остане латентна в съвместното съжителство, докато най-накрая се превърне в открита неприрязън вследствие на нормалните стресови фактори, през които преминават всички семейства.

Вдна вметка ако позвилите: Бракът като институция според мен е първоначално изглежда е свързан с имуществената стратификация, а не с половата/джендърната (предполага се че в т.н Стара Европа сме живели няколко хиляди години в матрилинеарни/матрицентрични общности), или заради правилата "срещу прелюбодейство" или "обвързването със доживотни задължения" (какво да кажем за серийната моногамия при Л-С).

Цитирай

Ако културата позволяваше промискуитетно поведение на жените, това вероятно нямаше да е така и за брак щяха да настояват предимно мъжете.

Културата на ХС никога не е "позволявала" промискуитетно поведение, Промискуитетът на мъжете получовеци- самци приключва някъде в плейстоцена, и еволюира в моногамия (най-често "серийна"). Това е свързано както с културата и така и репродуктивните стратегии на вида ни (ние сме разумен вид, и имаме развита култура за разлика от безсловесните ни предци и братовчеди)

Редактирано 13, 2018 от nik1

[caress…]

Три минути безпощадност, поднесена с невероятно чувство за хумор.

 

[nik1]

Дуалния модел не смятм че е свързан с роли, или родовост на културата, а е еволюционно развит репродуктивен модел и стратегия..

 

 

 

[ramus]

Преди 23 минути, nik1 said:

е еволюционно развит репродуктивен модел и стратегия..

На мен лично ми се струва нелепо да се разглеждат човешките отношения и съжителства главно около въпроса за репродуктивността и природните наследства. Защо е нужно това непрекъснато мерене по "изминалото", като че това винаги и при всички положения трябва да е края на вселената.

Живота на ХОМО (сапиенс) вече не се върти около семейното огнище и неговите главни цели и житейски занимания да се движат само и единствено около продължението на рода.

Само на мен ли е очевидно че при появата на по-висши психични процеси и функции, всички предишни наследени чисто "природни" явления и процеси започват да се променят като значение и функции. Това в най-голяма степен изкристализира именно последните 3-4 века, като последният век показва че интензивността на това вече е съвсем ясно очертана и продължава да нарастват темповете с които това се случва. Няма културна, природна, историческа, географска аналогия и това не повтаря нищо от "изминалото"... 

Никой природен биологичен вид не се е занимавал толкова с информационно обезпечение, не е генерирал толкова информация, не му се налага да борави и да обработва толкова огромно количество от нея... Няма смисъл непрекъснато да се обосноваваме само на 'природното' защото това издава една гола готова схема, само защото тя е твърде опростена и с това - удобна. Но не е адекватна спрямо комплексността на измененията...

В този контекст - усложняването на битието хвърля някои субекти в паника и паранои, но някои се адаптират успешно. Така или иначе адаптативните възможности на вида, ще се прострат и върху неговите вътрешни психични процеси... защото тяхното значение вече постепенно става първостепенно и главно определещо - а не "природното"... И сред всичко това рефлексията е и върху човешките отношения, като част от генералните изменения в цялата човешка картина.

Вече всички социални досегашни модели не са адекватни и се налагат дълбоки промени на всички равнища на социалното битие. Проблемите са огромни, промените ще достигнат и до базовите социални устои - а от тях - в базовите устои на личностите които са взаимно двупосочно отражение на социалните такива...

настоящото положение сред социума е изключително сложно заради многоликия характер на множеството от човешки групи по глобала и нарастващата нужда тия групи да влизат във взаимодействие. За информацията отдавна няма граници, а наследствата на всички типове групови отношения и процеси, носят доста дълбоки различия. Тия различия е нужно да се преодолеят, защото в най-голямата си част те довеждат до преки конфликти и пораждат несъвместимости (и така - конфликти заради нетърпимост). Поражда се омраза, заради страхуване от старите наслагвания и наследствата на дуалните изключващи модели в представите и отражението. Природата все още задава своите силни влияния, а новите дялове в мозъка все повече им се противопоставят...

Някъде сред този вътрешен микс от сериозни размествания от психични пластове, приоритети и йерархии, от проблемни и дисониращи взаимодействия, се намира всеки един от нас... Това е най-обща, опростена и така условна, дисекция на начина по който пречупвам живота, света и... "себе си"...

Редактирано 13, 2018 от ramus

[laplandetza]

Хмм , има неразбиране. Всичко е природно, дори и това да си вържеш вратовръзката алтернативно

За държавата, за някои хора от „дълбоката държава„ свързани по един или друг начин в глобална мрежа , брак и семейство има свое значение, полза, по голяма полза при дадени насоки на промени и т.н.  За други групи ,брак , семейство се ползва за друго, като при някои се използва за правене на „мафия„ , родови групи, общности и пр. всичко това в момента в Европа. Бих ви препоръчал , вместо да се „еманципирате„ , вземете да се сдружавате, организирате и правите по големи съйузи, ако не го сторите, вероятността да дадете местна , та дори и „континентална„ алтернатива силно намаля и существуването ви се обезценява от силните на епохата.

[nik1]

Преди 3 минути, ramus said:

На мен лично ми се струва нелепо да се разглеждат човешките отношения и съжителства главно около въпроса за репродуктивността и природните наследства.

 

Защо да е нелепо?  Ние не се променили нито биологично нито генетично и децата ни не могат да оцеляват, ако ги пуснем като змиите да си търсят храна и да оцеляват сами.. Все още няма какво друго да "мерим" и да "търсим", греша ли?

Ако имате конкретно предложение и виждане или примери дайте ги моля, нека не превръщаме дискусията в квалифицаии и изразяване на мнения и виждания за чуждите мнения..

Аз не го правя., моля за същото отношение

Цитирай

Никой природен биологичен вид не се е занимавал толкова с информационно обезпечение, не е генерирал толкова информация, не му се налага да борави и да обработва толкова огромно количество от нея... Няма смисъл непрекъснато да се обосноваваме само на 'природното' защото това издава една гола готова схема, само защото тя е твърде опростена и с това - удобна. Но не е адекватна спрямо комплексността на измененията...

Не виждам връзката между информацията и mating-a

 

 

 

[ramus]

Преди 58 минути, nik1 said:

Промискуитетът на мъжете получовеци- самци приключва някъде в плейстоцена, и еволюира в моногамия

През моите очи не виждам никаква реалистична обосновка сред социалният реал, която да отговаря на това твърдение.

[ramus]

Преди 41 минути, nik1 said:

Ако имате конкретно предложение и виждане

това е разговор - започвам думите си "на мен лично ми се струва..." През цялото време моят акцент е заложен на изразяването че всичко това е моя лична гледна точка без нужда от търсене нито на потвърждения, нито социална авторитетна легитимация или валидация. Както и че не се интересувам от това доколко е убедително, дали другият усещал едно или друго. Това са частни въпроси от личен характер и зависят от самия субект, в прака зависимост от неговите възможности да управлява възприятието и отражението си (или да не ги управлява, а те да го управляват).

Като израз на зрелост, ако може да прескочим задължителните лични прочити, поне като опит да се покаже наличието на интелигентност... и че същата все пак може да се ползва за рационално боравене с информация и познание. Поне като опит за лично управление на психични процеси с уклон и посока към разумност. Като ще е "сапиенс"... да е

Редактирано 13, 2018 от ramus

[nik1]

Just now, ramus said:

През моите очи не виждам никаква реалистична обосновка сред социалният реал, която да отговаря на това твърдение.

Да предполагам, Има една цяла теория по този въпрос и една тема във форума..

 

 

[ramus]

Преди 35 минути, nik1 said:

Да предполагам, Има една цяла теория по този въпрос и една тема във форума..

вероятно налице сред информационния свят и познанието да са и много теории... както и теми. това не променя валидността на казуса и заключението ти. (през моите очи).

Не виждам нищо от света на човешкия реал, което да подкрепя подобна теза - без оглед на теории или теми, мнения или твърдения на този или онзи...

Виждам и култури сред които е налично многоженство и многомъжие . Виждам животински видове, сред които е налична полигамия. Същото се отнася и до хомосексуалността. По друг начин стои въпросът с въвеждането на "дисциплина" с цел  ред и довеждането на този подбран ред, като канон.

Подтискането на сексуалните импулси стои в основата на изключването на полигамията. Семейството никога не е било пречка за ничии сексуални контакти - те стават проблем именно с въвеждането на Забрани за същото. В това няма никаква "еволюция", а е опит определен социален модел да се наложи като "печеливш"...

Сексуалната енергия е най-мощния биологичен фактор, най-силно застъпен сред анатомията и физиологията сред 'досегашното'. самият факт, че се налага с тежки, последователни и крути мерки тя да се подтисне и канализира - говори достатъчно за нейната значимост като фактор сред импулси, щения и желания...

И в сегашен момент има доста хора които познавам като примери - които живеят с няколко жени едновременно - бизнесмени, по модела на "коко динев". В софия зная 4 примера сред богатите, които притежават кооперации в които всеки етаж живее "незаконна" жена, и поне две от тях имат "дете" от дерибеят Жените съжителстват заедно и им се налага заради сделката да се справят с разликите в иначе социалното статукво... Това е съвременна форма на "харем"...

никои закони и семейни отношения не спират двете съвременни страни да копулират с други представители на вида... Това не е от днес. Просто за жените това става все повече социално възможно и по този начин - допустимо и постепенно ще престане да бъде социална драма, докато при мъжете - не виждам да се е променяло в историята на вида. Да не говорим как е при войни...

Ако на сексуалните контакти извън "семейството" се гледа като забранени, то реално се наблюдава все повече "забранено" да става реалност. Именно тогава се променят законите... Защото процесите на живота следват своя ход и изменения, а няма как "законите" да останат в същото положение - сякаш са извън живота и социалните реалности.

Ако през хилядите години забременяването по време на копулацията е бил огромния проблем - отдавна това вече не е проблем за никого. Сексът отдавна никой не го прави само и единствено заради създаване на поколение.

Сексът вече отдавна е израз на много други неща, а не само на природни импулси  за чифтосване... Същото е в сила дори и при някои видове маймуни, които срамежливо надничат през кратки филмчета на дискавъри или НДж... - и животните не се чифтосват единствено и само заради създаване и отглеждане на поколение - и не само висши животни...

Сексът между еднополови през всякаквите си разновидности - никога не е бил проблем в други култури - дори и "интелигентни". Излишно е да давам примери за Древна Елада или Рим, дори и сред "философите от древността"... и някои идолни имена, за които тия "подробности' се премълчават. Тия примери са налице и сред днешните богати общества, при които естествените изменения в начина на живот, прескачат вековните ограничения в търсене на някаква форма на нов "баланс" и израз...

Редактирано 13, 2018 от ramus

[nik1]

Преди 5 часа, ramus said:

вероятно налице сред информационния свят и познанието да са и много теории... както и теми. това не променя валидността на казуса и заключението ти. (през моите очи).

 

Казусът е ясен - при класическите ЛС се практикува серийна моногамия (от "слабосерийна" до "силносерийна") Теорията казва кога и защо  станало това

Кръщкането или инцидентните извъндвойкови връзки не са нито полигамия, нито промискуитет. Кръщкат дори и видове, при които моногамията е за цял живот, например голяма част от моногамните за цял живот птици, а нашата моногмаия априори е серийна, с малките изключения в историята ни като вид.

Един съвет Оправете си понятията като изполвате възможностите на информационния свят.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Промискуитет

Цитирай

 

Виждам и култури сред които е налично многоженство и многомъжие . Виждам животински видове, сред които е налична полигамия.

И в сегашен момент има доста хора които познавам като примери - които живеят с няколко жени едновременно - бизнесмени, по модела на "коко динев". В софия зная 4 примера сред богатите, които притежават кооперации в които всеки етаж живее "незаконна" жена, и поне две от тях имат "дете" от дерибеят Жените съжителстват заедно и им се налага заради сделката да се справят с разликите в иначе социалното статукво... Това е съвременна форма на "харем"...

 

Това за мен "доказва" че сме полигамен вид толкова, колкото блъскането по фитнес и помпането на мускули "докава", че сме сме убивали сърните и мамутите.. с голи ръце..

Простото обяснение може да е че полигамията е атавизъм от предчовешките ни времена, Много други изключения и болести се смятат за такива..

Пак казвам при класическите ЛС (т.е ние като вид сме възникнали и еволюирали като ЛС) полигамията я има в няколко процента, практикува се серийна моногамия.

Толкова.

 

 

Редактирано 14, 2018 от nik1