Брак и семейство

[caress…]

Преди 12 часа, laplandetza said:

Тази висока отговорност изтощава и в крайна сметка погубва „боецът„

Защо да го погубва? Според мен интересно си описал как "боецът" се превръща в добър "стопанин".

[laplandetza]

On 17.02.2018 г. at 8:42, caress… said:

Защо да го погубва? Според мен интересно си описал как "боецът" се превръща в добър "стопанин".

 Бих обяснил, писал, на дълго и широко, НО  в момента живо ме интересува и ми е като личен проблем , ситуацията около ИРан, Израел ,Турция , и пр., аз не се крия, привърженик съм, свързан съм по много начини с другарите от Иран и ми е гадно и болно, макар да имам връзки и с Израел и да съм по кръв отчасти евреин, от там си правете изводи и значението на семейство за мен, няма как да е „западноевропейско„ .Според мен скоро ще имаме война и  Иран ще загуби, за мое най огромно съжаление!

[ramus]

=====офтопик

мдааа... Животът сред параноидните делюзии е сложен и сред тях драми дебнат отвсякъде.

В сравнение с писанията на същия участник, по други форуми от предишно време, тенденцията е в "засилване" на симптомите... Освен това си личат фазите на пристъпи и отпускане и рефлектирането на всичко в обърканата изменчива идентичност. Като цяло дефилирането на симптоматиката публично, е част от вътрешната игра. Характерните героични и "специални" елементи на неговата личност, доста тясно са преплетени с търсенето на "резонанси" и рефлексии сред широка публика. Описателните елементи, образи и герои следват един героично-епичен модел, обвързан твърде шаблонно със фантазията за 'специална мисия', специално значение, принадлежност към "специална група от такива като него", специален произход и наследник на специални качества, от специална особена среда.... С чиито елементи се търси загадъчност и условие за 'интерес', като едновременно е и начин за прикриване на 'легендата' с маска на тайнственост.

Всичко е чудесно, ако синтетичния подход не събира в едно доста противоречия и несходни натрупвания в "легендата"... И непрекъснатото търсене на изменения и нагаждане в нея, с цел винаги да изглежда близка до конкретиката и отражението на 'реалност' сред контекста сред който се изразява. Сред един форумен контекст - едно. Сред друг - друго... като същото е израз на това и извън виртуала... Отделно от това - някои особености в самия стил на изказ, на изписване, на подреждане и избор на думи... говорят достатъчно...

Според изискванията за сигурност в Европа и Америка в контекста на сложната терористична заплаха, е да се следят всички виртуални и дигитални комуникации. Ако поне нищожна част от данните в изнесеното бяха реални, досега субектът да е попаднал в зоната на разузнавателен интерес на съответните "служби".

====край на офтопик

Редактирано 19, 2018 от ramus

[Last roman]

рамус-чо, ти като някакъв психоаналитик ли се изживяваш?

Верваш ли си, че някой изобщо ти чете свободните съчинения? :)))

 

[Last roman]

Преди 19 часа, laplandetza said:

 Бих обяснил, писал, на дълго и широко, НО  в момента живо ме интересува и ми е като личен проблем , ситуацията около ИРан, Израел ,Турция , и пр., аз не се крия, привърженик съм, свързан съм по много начини с другарите от Иран и ми е гадно и болно, макар да имам връзки и с Израел и да съм по кръв отчасти евреин, от там си правете изводи и значението на семейство за мен, няма как да е „западноевропейско„ .Според мен скоро ще имаме война и  Иран ще загуби, за мое най огромно съжаление!

на иранците в момента май се опитват да им спретнат някаква цветна революция, но това наистина не е много по темата.

[insighting]

On 16.02.2018 г. at 12:53, caress… said:

Целта дали не е темата да се превърне в изповедалня, а Рамус да си поиграе на терапевт?

Идеалният ъгъл да се види ясна дъга е 42°. Обичам да чета А. П. Чехов, защото неговият изказ е точен, кратък и ясен. От 'всичко' или 'нищо' избирам откриване с 'без коз', защото Асото е най-високата карта. Ако човек обича някого, ще се грижи за него, стига другият да му позволи, а ако гледа само ползата - ще го изгони, когато този човек изпадне в немилост. Аерографитът (куб. сантим.) тежи по-малко и от една мравка, но е най-подходящ за изработване на по-леки батерии. Полагам грижи за дементно болната си майка и се надявам да имам сили да издържа до края.

[ramus]

Преди 7 часа, insighting said:

а ако гледа само ползата - ще го изгони, когато този човек изпадне в немилост.

твърде често "полза" е твърде условно понятие. Възможно е и "обичането" също да е вид 'полза'. А "изгонването" (на човека в немилост) - да не е от "полза".

Ползата не е нито черна, нито бяла. И сива не е, а е цветна - както дъгата, която не зависи от ъглите от които "някой я гледа" ( за дъгата няма никакво значение ). Но "Гледащия я" е зависим от ъгъла...

Ползи, или загуби - са като грешките и успехите - никога не са определени, освен за тези, който им е нужно непрекъснато да определят и разделят. Иначе - биха се изгубили...

Рамус не е терапевт и никога няма да бъде. Но е удобно за някого... за когото терапевт... може и никога да не се намери. 

Понякога, Живеещия може да си позволи да бъде и сериозен. И да му става възможно да преодолява страхът от призрака на уязвимостта... който наднича винаги хищно отнякъде.

Понякога "семейството" има значение, както и всичко друго в битието на сериозните хора. За някои други хора - за тях всяко нещо, може да бъде "всичко", защото така се подпират на стените на кутията си. 

Един от най-големите подаръци, които ми направи Животът, е че не ме сблъска с огромното препятствие, наречено "безкрайната" грижа за болен". Поддържах такива 'болни' и ги пазех от самите тях. Е - не ги опазих.

Все пак - Животът и рамус, все още са някъде насред играта помежду си. За рамус - не е ясно "докога". за Живота - може би "докога" да няма никакво значение.

Никога не се знае какви са "подаръците" на съдбата, както и 'цената' - за "подаръците" и "отнеманията"...

Редактирано 19, 2018 от ramus

[insighting]

On 19.02.2018 г. at 23:46, ramus said:

Ползи, или загуби - са като грешките и успехите - никога не са определени, освен за тези, който им е нужно непрекъснато да определят и разделят. Иначе - биха се изгубили...

Тогава вървете в НАП и им кажете как са се изгубили. И че няма смисъл ползите и загубите да се записват в баланса, защото те никога не са определени. После си намерете добър терапевт, за да престанете да пишете глупости по форумите. А ако търсите някого и го привиждате в мен, това е ваш проблем. Никога не съм писала в izvorite.com и от години коментирам само тук. На 45 съм и въобще не ме интересува кой за колко зряла ме мисли.

[ramus]

On 19.02.2018 г. at 15:55, insighting said:

а ако гледа само ползата - ще го изгони, когато този човек изпадне в немилост.

Ако имате предвид НАП - няма смисъл да спамите по форумите в тема за "брак и семейство".

Кривия прочит не е равен на нечие написано. А и нямате връзка между две писания и два прочита.

Криви са предположенията че привиждам някой от изворите, крив ви е психопрофила, криви са всичките ви допускания относно мен. Не ме интересува дали и кой ви мисли за зряла, нито дали сте зряла, нито че ви е крив света. Това е за "не била крива ракетата, а космоса (й) бил крив"...

Дребните заяждания може да са ви от полза (и без НАП) и да ви разтоварват, но това говори достатъчно за вас самата без нужда от други критерий за "зрялост". Емоционална - най-малкото.

Редактирано 21, 2018 от ramus

[caress…]

Човекът, който живее във вътрешно раздвоение, е много по-интересен от онзи, който е хармонично изграден. Какво като изглежда някому "крив" богатият му, често антагонистичен, но многомерен, вътрешен свят.

Ако човек постигне заветната зрялостна цялост, той ще загине. Може да й се порадва няколко години, да напише хиляди постинга в прослава на сублимацията на егото си, а след това? Няма да има нищо…

 

Редактирано 23, 2018 от caress…

[insighting]

Дребните заяждания не са от полза за никого. Не с всеки мога да бъда емоционална и допускам само определени хора до златните страници на сърцето си. Относно кривината, която ви се привижда, пожелавам ви да се грижите за крив човек и да живеете във време на промени. Аз поне не се крия зад разни буквички и аватари, а заставам с лицето си във форума.

[caress…]

Семейното щастие също е крива, а не права, възходяща линия. Да си щастлив, семеен човек, когато се случват само хубави неща, е лесно.  Лесно е да си щастлив, когато всичко върви според съвместните планове и очаквания. 

Да запазиш доверието и обичта, когато семейството е в долната част на кривата - това е по-трудното. Онези, които са усвоили умението заедно да преминават през несгодите, задълбочават връзката си. Семейното щастие не пада от небето. 

[insighting]

Малко момиченце държало в ръце две ябълки. Майка му усмихната го попитала дали ще иска да ги подели с нея. Детенцето я погледнало, а после бързо нахапало и едната, и другата ябълка.

Усмивката на майката застинала, но тя решила да не показва разочароването си. Изведнъж момиченцето протегнало към нея една от нахапаните ябълки и казало: "Мамо, вземи, тази е по-вкусна".

Извод: Независимо от това колко сме зрели, опитни и осведомени, не трябва да бързаме да осъждаме и оценяваме постъпките на другите.

Редактирано 23, 2018 от insighting