За езика на гети, българи, сармати...

[Atom]

Преди 9 часа, bulgaroid said:

Това със заемането, малко не е така. Думата словен се съгласихме,че е българска. Какви славяни, какви пет лева. Още повече според някой е не етническо определение а религиозно, и се ползва от нашите в този контекст. Защо ще вземат от българи да я пишат славянска незнам,ти знаеш ли ?  Да питам, приемаш ли ,че самоназванието на славяните е словени ? И без глупостите за немци и словени. Ако е така давай текст дето да го докаже, иначе файда йок. Разни словаци и словени не се броят,вече писах за това.

Ти си уникален случай. Повтаряш като латерна едно и също без да разбираш какво ти казват другите, без да разбираш и текстовете които цитираш.

Горе, в предните постове съм го описал, но ще ти го повторя пак:

1. имаш славянска дума словЕН - прилагателно име, което изобщо не е натоварено с с каквато и да е етничност, самоопределения и т.н.
2. Гърците заемат тази дума под формата склавенос/склавинос/стлавенос и т.н., което е 1:1 фонетична адаптация на чуждата за тях дума "словен" към собствената им фонетика и те са хората , които вкарват на тази дума значението на етничност
3. Светите братя превеждат гръцките книги и под влияние на гръцкият език също вкарват новото значение на думата словен, което до тогава е обикновено прилагателно име, без да е натоварено с каквото и да е етническо значение

Като пример за подобна врътка:

1. Имаш българската дума учЕН - прилагателно име - учен човек, ти си много учен и т.н.

2. Руснаците също имат прилагателно Учёный. Те обаче му вкарват ново значение  и думата става съществително със смисъл "научен работник", специалист който се занимава с наука

3. Под влияние на руснаците в 19 век ние също натоварваме тази дума с новото значение и при нас също се пръква ново съществително "учен" (от БАН например)

Въпреки че съществителното  учен е ново, това си е чисто българска дума, с български фонетичен облик. Просто на прилагателното име Учен сме вкарали нов смисъл и думата е станала съществително. По твоята логика думата учен би трябвало да е руска, защото в смисъла в който се използва днес като съществително име тя не се е използвала преди 19 век, докато руснаците още от времето на Петър имат учени, които се занимават само с наука.

 

 

Редактирано 19, 2018 от Atom

[БатеВаньо]

Добре, при това положение, от кого гърците взаимстват прилагателното и му предават етно смисъл?

Полит. Субекти се броят на пръсти във времето на хипотетично заемане.

Сам изключи възможността за използване на прилагателното, като самоопределение от страна на аморфнара маса, наречена склавенос, от преди няколко поста. В общи линии, както булгароид спомена, е леко глуповато и несериозно, някой запитан какъв е, да се самоопредели: Аз съм словесен . Аз бих го попитал след това: Ти нормален ли си?

Имаме скрит претендент/ти за носители на езика, в бъдеще познат като словенски, а наречените склавенос/словени са аморфната маса, която ще подлежи на приобщаване, запълване, претенции и т.н. От установените държавни образувания със същия този език.

Редактирано 19, 2018 от БатеВаньо

[Atom]

Преди 11 минути, БатеВаньо said:

Добре, при това положение, от кого гърците взаимстват прилагателното и му предават етно смисъл?

Полит. Субекти се броят на пръсти във времето на хипотетично заемане.

Сам изключи възможността за използване на прилагателното, като самоопределение от страна на аморфнара маса, наречена склавенос, от преди няколко поста

От славяногласни, най-вероятно същите хора които гърците наричат словени (адаптирано по гръцката фонетика като склавени). Въобще не е задължително думата да се използва са самоопределение от самите славяногласни или пък да има наличен политически субект. Използват някаква дума и околните (гърците) я лепват като групов определител.  Въпрос на случайност, думата можеше да която и да е друга. Аз лично мисля, че самите славяногласни или поне тези около ромейския лимес са я използвали за определение на езика си - "словен език". Разбира се, езика може да се определи и по друг начин -  нашенски език, свой език, народен език и т.н.

Връзката между определението на езика и етноса не е пряка. Типичен пример е отношението между "латински език" и "римляни" или "английски език" и американци / канадци и т.н. Самите римляни не знам някога да се наричат сами латини. Пред средновековието например околните вкл. и в български източници доста често лепват етническия определител "латини" на разни раманогласни. Не мога да си спомня къде, но бях срещал израза франки-латини и франки-немци за разграничаване на различните западняци. Използва се също само франки и само латини.

 

 

[Doris]

Атом, това, което пишеш звучи логично, но трябва да признаеш, че е само хипотеза. Няма доказателство, че склавите от 6 век са наричали езика си "словен". Думата "слово" се появява в писмения старобългарски с много важен теологичен смисъл , съответстващ на гръцкия "логос". Освен това има и синоним - "дума". Това дава възможност за друга хипотеза.

[Atom]

1 hour ago, Doris said:

Атом, това, което пишеш звучи логично, но трябва да признаеш, че е само хипотеза. Няма доказателство, че склавите от 6 век са наричали езика си "словен". Думата "слово" се появява в писмения старобългарски с много важен теологичен смисъл , съответстващ на гръцкия "логос". Освен това има и синоним - "дума". Това дава възможност за друга хипотеза.

Хипотеза е, но засега не виждам друга, която да е конкурентна. Мотивите ми съм ги писал горе, но ще ги повторя:

1. Думата слово е със стара основа -s. Склонението и може да се види тук  От другите думи на същата основа, например дърво и чудо, се образуват по две прилагателни имена - дървен и дървесен и чуден и чудесен. Следователно наличието на две прилагателни имена - словен и словесен не се изключва и не противоречи на вътрешната логика на езика.

2. Склавенос е 1:1 гръцка фонетична адаптация на думата словен. Гръцката дума се появява много рано (по времето на Юстиниан) и всички съвременни лингвисти поддържат славянската версия за произхода на гръцката дума. Другото са народни етимологии и фолк лингвистика. Разбира се, гръцката дума може да се изведе и от думата словене (същ. мн.ч. етноним), но аз изключвам тази версия, тъй като няма никакво основание да се приеме, че по това време славяногласните са имали нужда от общ етноним. 

3. Относно съчетанието "словен език" - думата слово има пряка връзка с езика и имаме примери където  на определителя за език се придава "етнически смисъл". Типичен пример е думата "латини", която се използва в средновековния български и сръбски точно в такъв смисъл. Т.е. използва някоя някаква дума за определител на езика си, а друг (чуждоезичен) му лепва същата дума вече като етноним (по-точно екзоним)

Ако има друга смислена хипотеза с удоволствие бих я обсъдил.

 

Редактирано 19, 2018 от Atom

[Doris]

Добре, нека тръгнем от момента, в който се появява писменият език. До тогава реално не знаем на какъв език са говорели прадедите на съврменните славяни.  Писменият ѩзыкъ словѣньскъ е създаден с цел да направи разбираемо Божието слово за новопокръстените варвари на север от Византия. Но в християнските новопреведни текстове думата "слово" има такъв смисъл, какъвто е невъзможно да е имала преди, смисъл на "логос", а логосът е самият  Христос. Възможно е словене да е един новосъздаден конструкт, означаващ  християни, познаващи божието слово чрез новосъздадения език.

В полза на тази хипотеза е големия възторг, който имат първите славянски книжовници, българи към целия  славянски народ. Това изглежда неестествено, ако "Словѣнѣ" в това време е означавало етнос и изглежда съвсем логично, ако е означавало християни.

ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО

Което са пророците някога предрекли:
Христос идва да сбере народите (по Ис. 66:18),
защото светлина е той за целия свят (по Йоан. 8:12).
Ето, сбъдва се в Седмия век [1] то.
А казаха те: слепи ще прогледнат,
глухите ще чуят писменото слово (по Ис. 29:18),
ще познаят Бога както подобава.
Затова чуйте всички славяни!

Този дар от Бога ви е даден,
дар божи е за стоящите отдясно,
дар божи за душите, що никога не тлее,
за тез души, които го приемат.

Това е дарът!
Матей и Марк, Лука, Йоан [2] —
те всички хора учат, като казват:
“Които красотата на душите си
съзирате — обичайте и радвайте се”.
А които желаят на греховете мрака
и тлението на този свят да пренебрегнат,
и които искат да получат рая,
и да избегнат изгарящия огън —
вникнете сега с целия си разум!

Слушайте, цял славянски народе,
слушайте Словото, що от Бога дойде,
Словото, що кърми душите човешки,
Слово, що укрепва сърца и умове,
Слово, подготвящо всички да познаят Бога.

....

http://www.promacedonia.org/zv/zv1_1.html

Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: "Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?", то  рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: "Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий." И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363³ от създаването на света.

Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време.⁴ Така, братя, бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколение сега и винаги в безкрайните векове, амин.

http://www.pravoslavieto.com/history/09/Chernorizets_Hrabur/za_bukvite.htm

Тук преводът на съвременен български език може би не е съвсем верен по отношение на думата "славяни".

Редактирано 19, 2018 от Doris

[ДеДо Либен]

Преди 1 час, Atom said:

Хипотеза е, но засега не виждам друга, която да е конкурентна. Мотивите ми съм ги писал горе, но ще ги повторя:

3. Относно съчетанието "словен език" - думата слово има пряка връзка с езика и имаме примери където  на определителя за език се придава "етнически смисъл". Типичен пример е думата "латини", която се използва в средновековния български и сръбски точно в такъв смисъл. Т.е. използва някоя някаква дума за определител на езика си, а друг (чуждоезичен) му лепва същата дума вече като етноним (по-точно екзоним)

Ако има друга смислена хипотеза с удоволствие бих я обсъдил.

 

Точка 3. ми се струва леко проблематична , защото  ,,латински,, идва от ,,латини,, а не ,,латини,,  идва от ,,латински,,

п.с. въобще има ли друг случай от периода , в който някакъв определител за езика да е станал етноним.

[Atom]

Преди 1 час, Doris said:

Добре, нека тръгнем от момента, в който се появява писменият език. До тогава реално не знаем на какъв език са говорели прадедите на съврменните славяни.  Писменият ѩзыкъ словѣньскъ е създаден с цел да направи разбираемо Божието слово за новопокръстените варвари на север от Византия. Но в християнските новопреведни текстове думата "слово" има такъв смисъл, какъвто е невъзможно да е имала преди, смисъл на "логос", а логосът е самият  Христос. Възможно е словене да е един новосъздаден конструкт, означаващ  християни, познаващи божието слово чрез новосъздадения език.

Ок имам няколко въпроса

1. Всяка дума си има своята история. Освен ако не твърдиш, че думата "слово" също е новоизмислена, тя би трябвало да има някакво предходно значение. Какво е значението и преди да се вкара в религиозна употреба?

2. Какво означава тогава "склавени", която е 1:1 гръцка фонетична адаптация на "словене". Абсурд е думата да се натовари със същото значение  "християни, познаващи божието слово", тъй като се появява още по времето на Юстиниан и първоначално с нея се маркират  абсолютни варвари и поганци. Проблемът е, че по времето на появата на писмения славянски език латинските и гръцки склави и "склавински" ( букви, език и т.н.)  продължават да се употребяват и то в същия смисъл в който се употребяват "новосъздадените" словене и словенски.

 

Горното е от Писмо на папа Йоан VIII до моравския княз Светопулк, в което възхвалява  някакви "Litteras Sclaviniscas" изнамерени от Constantino Philosopho.

В следващия откъс от Conversio Bagoariorum et Carantanorum пък съобщават още едно име на човек свързан с изнамирането на  "Sclavinis litteris"  - някакъв грък на име Methodius

 

 

Опциите ни са две:
1. Приемаме, че склави и словени имат един и същ смисъл

2. Приемаме, че Кирил и Методий са създатели на словенската азбука, а други двама  - Constantino Philosopho (Константино Пхилосопхо) и някакъв грък на име Methodius (Метходиус) са изнемерили азбука за някакви склави.

Какви са що са тези склави не е много ясно, но са различни от словените, а и имената на  Константино Пхилосопхо и Метходиус се различават съществено от имената на Константин Философ и Методий

Редактирано 19, 2018 от Atom

[Doris]

1. Не знам какво е било значението на думата "слово" преди да бъде записана. Със сигурност славяните не са имали дума, съответстваща на "логос". Езикът им е бил доста простоват, за това се е наложило да се конструират много нови думи за книжовния език.

Може и изобщо да не е имало  дума "слово".

Цитирай

В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. То беше в началото у Бога. Всичко беше сътворено чрез Него; и без Него не е станало нищо от онова, което е станало…И Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина. И ние видяхме славата Му, ...

2. Някои пък твърдят, че "словене" е славянска адаптация на гръцкото  "склавени". Възможно е славянските просветители, имайки предвид неособено приятния смисъл на "склавени" да са го променили, така че да го свържат с нещо друго, което да дава самочувствие...

В латинския текст споменаването  на "склавински"  букви е логично, защото населението на Великоморавия е било предимно от потомци на склавинските племена.

Ромеите са нарекли новопоявилия се народ на север от Дунав "склави". Не са ни оставили обяснение защо.

Три века по-късно християнските просветители са нарекли техните потомци "словене" и пак не са ни обяснили директно защо. Може би защото е било очевидно за тях. За нас остава да градим хипотези.

Но ако "словене" произлиза от "слово", то можем да предполагаме, че има религиозен смисъл.

 

Редактирано 19, 2018 от Doris

[sir]

Преди 12 часа, Atom said:

Хипотеза е, но засега не виждам друга, която да е конкурентна.

Струва ми се, че и преди година или нещо бяхме обсъждали същото в някоя от темите, които бяха затворени. Хипотезата ти според мен има смисъл само при условие че словен/словене е самоназвание на съответния народ. За което трябват доказателства, каквито няма и не се очертава да се намерят. В противен случай просто ми се вижда несериозно обяснението, че това била някаква случайна дума, която гърците (римляните, немците или който и да било) дочули и започнали да използват като етнически маркер. Това звучи малко като мита за името на кенгуруто.

[monte christo]

Преди 11 часа, ДеДо Либен said:

Точка 3. ми се струва леко проблематична , защото  ,,латински,, идва от ,,латини,, а не ,,латини,,  идва от ,,латински,,

Дедушка, в Римското царство е точно така - "латини" идва от "латински" (език), т.е. средновековните ("гръцки") историци и хронисти наричат така западните народи, които започват да говорят на развален латински език, докато постепенно се образуват съвременните западни езици. Демек - все "латинци".

[ДеДо Либен]

Преди 8 часа, monte christo said:

Дедушка, в Римското царство е точно така - "латини" идва от "латински" (език), т.е. средновековните ("гръцки") историци и хронисти наричат така западните народи, които започват да говорят на развален латински език, докато постепенно се образуват съвременните западни езици. Демек - все "латинци".

Идеята ми е съвсем друга - във Византийското царство (Втори Рим) , в средновековна Сърбия и България това безспорно е така.

Термините обаче си съществуват дълго преди това в Първия(Истински)Рим и там ,,латински,, идва от ,,латини,,

Какво някой , някъде разбира под това няколкостотин години по-късно е друга работа.

п.с. и аз като SIR смятам , че дочуването точно на думата слово е доста пренапрегната работа.

[insighting]

Преди 23 часа, Atom said:

Всяка дума си има своята история. Освен ако не твърдиш, че думата "слово" също е новоизмислена, тя би трябвало да има някакво предходно значение.

Когато се създава славянското писмо, при самите преводи на евангелския текст, Константин-Кирил е използвал думата 'слово' със значение 'причина, равносметка'.

[ilianm]

On ‎18‎.‎2‎.‎2018‎ г. at 21:50, bulgaroid said:

Извинявай ама с "пук", не става, само безмислици шляпаш. Говориш пълни глупости и ми омръзна да се занимавам. Като попрочетеш ела пак.

Дай да видим твое обяснение на фактите.

Срам ли те е, трудно ли ти е?

Остави моето,  дай да видим твоето

[ilianm]

On ‎18‎.‎2‎.‎2018‎ г. at 23:09, Atom said:

Илияне, в случая Булгароид е прав - доказателствата ти са гола вода. Честно казано не ти разбирам логиката. В българския език има достатъчно гръцка и латинска лексика ако езикът е пристигнал сравнително късно, но отчайващо малко ако е бил тук през цялото време. Т.е. това което изтъкваш като доказателство,  доказва  точно обратното.

 

Прав, ама друг път.

Ако местният език не беше славянски по начало, КЪДЕ Е ЕЗИКЪТ НА ЗАВАРЕНОТО НАСЕЛЕНИЕ?

Вие сами , заедно с булгароид, си противоречите и даже не го осъзнавате.

Да, малък е гръцкия пласт. Но нали ВИЕ твърдите че местното население е било гърцизирано????

Ако беше гърцизирано местното население, КЪДЕ Е ГРЪЦКИЯТ ПЛАСТ?

Ако беше латинизирано местното, население, КЪДЕ Е ЛАТИНСКИЯТ ПЛАСТ?

Ако местното население е говорело негов си, неизвестен език, КЪДЕ Е НЕГОВИЯТ ПЛАСТ?

 

Толкова ли не можете да схванете абсурда на ситуацията?

Имаме съвременен български език, говорен от генетични наследници на завареното население. Какъвто и да е бил езикът на това население, ако приемем че не е бил славянски, то той трябваше да присъства

а) като мощен лексикален, че и граматически пласт в съвременния, да не говорим в средновековния български език

б) като повсеместна топонимия

 

Няма нито а) нито б)  и това доказва еднозначно че езикът на местните си е бил славянски, сиреч български.

 

 

 

[ilianm]

On ‎19‎.‎2‎.‎2018‎ г. at 15:44, Doris said:

 

Но ако "словене" произлиза от "слово", то можем да предполагаме, че има религиозен смисъл.

 

Алелуя!

Естествено че има религиозен смисъл.

Местното население е християнизирано още от апостолско време

Редактирано 21, 2018 от ilianm

[Atom]

Преди 2 часа, ilianm said:

Толкова ли не можете да схванете абсурда на ситуацията?

Имаме съвременен български език, говорен от генетични наследници на завареното население. Какъвто и да е бил езикът на това население, ако приемем че не е бил славянски, то той трябваше да присъства

а) като мощен лексикален, че и граматически пласт в съвременния, да не говорим в средновековния български език

б) като повсеместна топонимия

 

Няма нито а) нито б)  и това доказва еднозначно че езикът на местните си е бил славянски, сиреч български.

Тракия е римска провинция от 44г. сл.Хр, Мизия от 29г.пр. Хр., а Македония - 146 г. пр.  Хр. Римската администрация се оттегля окончателно в началото на 7 век. Къде са били тези местни през цялото време? - по чукарите, вдън гори тилилейски, на Луната? Кога езика им ще е подложен на по-голямо латинско влияние - под римска военна, административна, културна и всякаква друга доминация или след 600 г. когато всичко е в колапс и анархия?

Редактирано 21, 2018 от Atom

[ilianm]

Преди 2 минути, Atom said:

Тракия е римска провинция от 44г. сл.Хр.

Е, и?

Къде е мощният заварен слой? Независимо какъв е той -  латински, гръцки или "неизвестен индоевропейски" ?

 

Редактирано 21, 2018 от ilianm

[Курти Вълчанов]

Откъде да започна с конкретните доказателства, че тезата на автора е вярна. Хронологически - от Херодот, книга 4 "Мелпомена". Когато споменава, че върховният им бог е Зевс ( скитите тогава не били абонирани за вестник "Ахура Мазда" ), Херодот уточнява, че на скитски името на Зевс се произнася, при това съвсем основателно - "ПАПА". Наследниците на тези скити и до днес използват думата в ежедневни изрази като "Папа выпил водку".

Пак в същата глава Херодот казва, че първият скит е роден от бащата Зевс и майката - митична дъщеря на река Бористена (Днепър - земя на гетите). Този първи скит се наричал Таргитай. Тук няма да правя спекулация, че името му всъщност по скитски звучало  Цар Гета, но че втората съставка е ГЕТА е несъмнено.

Авторът казва в същата глава, че по време на управлението на синовете на Цар Гета от небето паднали като дар четири златни предмета — едно рало, един хомот, една секира и една чаша. Херодот обаче се е постарал да запише името на секирата (култово оръжие за траки и скити) – sagaris, а пък „руските учьони” услужливо разясняват в уйкипедия и други научни ширпотреби, че това била , с извинение, иранска дума. Днес във всеки селски български дом има задължително sagaris, а българите произнасят думата както по времето на Бай Херо. От САКИрата пък произлиза и „иранското” име на скитите „саки”.

 

 

 

[Atom]

Преди 21 минути, ilianm said:

Е, и?

Къде е мощният заварен слой? Независимо какъв е той -  латински, гръцки или "неизвестен индоевропейски" ?

 

Ами и аз това питам. Кога славянският език ще е изложен на по-силно латинско влияние?

А - ако е е бил тук през цялото време на римска културна, военна, административна и каквато си искаш доминация, в продължение на 6 века за Мизия и Тракия и повече от 7 за Македония

Б - пристигнал е в края на 6, началото на 7-ми век, когато римската власт на балканите колабира, а районът е в анархия? 

 

Редактирано 21, 2018 от Atom

[ilianm]

Преди 21 минути, Atom said:

Ами и аз това питам. Кога славянският ще е изложен на по-силно латинско влияние?

А - ако е е бил тук през цялото време на римска културна, военна, административна и каквато си искаш доминация, в продължение на 6 века за Мизия и Тракия и повече от 7 за Македония

Б - пристигнал е в края на 6, началото на 7-ми век, когато римската власт на балканите колабира, а района е в анархия? 

Ако отговорът ти е А, Къде според теб са се крили тези славяногласни за да си запазят езика през цялото това време?

Отговорът очевидно е А. И то защото никакъв език отникъде не е идвал в 6-7 век.

Нищо чудно няма да е А -  в българския език има приличен пласт от латински, който няма друго обяснение освен контакт. Никъде не са се крили, просто влиянието на латинския не е било толкова тотално, както на теб ти се струва.

Като служебен (църковен) латинския не е бил изобщо дълго време основен тук.

На теб ти бяга най-важния въпрос -  откъде е славянския, ако не е оригиналния местен език и къде е пласта от местен заварен език в такъв случай.

Дори в езици на народи,  имали латински за административен за много по-дълъг период се открива мощен местен пласт.

А при нас го няма...

 

 

Редактирано 21, 2018 от ilianm

[Last roman]

пич, не се прави на лингвист, а потърси инфо колко думи с тракийски корен са идентифицирани в съвременния български език

 

Редактирано 21, 2018 от Last roman

[ilianm]

Преди 1 минута, Last roman said:

пич, не се прави на лингвист, а потърси инфо колко думи с тракийски корен са идентифицирани в съвременния български език

 

Пич, нали това ти казвам -  идентифицирани са много малко, изсмукани от пръстите.

А това е абсурд при положение, че населението е преобладаващо СЪЩОТО. Не схващаш ли абсурда  

[Last roman]

Преди 26 минути, Курти Вълчанов said:

Откъде да започна с конкретните доказателства, че тезата на автора е вярна. Хронологически - от Херодот, книга 4 "Мелпомена". Когато споменава, че върховният им бог е Зевс ( скитите тогава не били абонирани за вестник "Ахура Мазда" ), Херодот уточнява, че на скитски името на Зевс се произнася, при това съвсем основателно - "ПАПА". Наследниците на тези скити и до днес използват думата в ежедневни изрази като "Папа выпил водку".

Пак в същата глава Херодот казва, че първият скит е роден от бащата Зевс и майката - митична дъщеря на река Бористена (Днепър - земя на гетите). Този първи скит се наричал Таргитай. Тук няма да правя спекулация, че името му всъщност по скитски звучало  Цар Гета, но че втората съставка е ГЕТА е несъмнено.

Авторът казва в същата глава, че по време на управлението на синовете на Цар Гета от небето паднали като дар четири златни предмета — едно рало, един хомот, една секира и една чаша. Херодот обаче се е постарал да запише името на секирата (култово оръжие за траки и скити) – sagaris, а пък „руските учьони” услужливо разясняват в уйкипедия и други научни ширпотреби, че това била , с извинение, иранска дума. Днес във всеки селски български дом има задължително sagaris, а българите произнасят думата както по времето на Бай Херо. От САКИрата пък произлиза и „иранското” име на скитите „саки”.

а, още един псевдолингвист се е разписал :)))

Определено днес утрото почва със забавни бисери.

 

[Last roman]

Just now, ilianm said:

Пич, нали това ти казвам -  идентифицирани са много малко, изсмукани от пръстите.

А това е абсурд при положение, че населението е преобладаващо СЪЩОТО. Не схващаш ли абсурда  

абсурд е че приравняваш тракийския език към славянския, изхождайки от невежеството си в областта на лингвистиката /или демонстрираш добре познания ефект на Дънинг-Крюгер/.