За езика на гети, българи, сармати...

[самотния вълк]

Преди 3 минути, ilianm said:

Сърцевината на статията е наличието на два субстрата - МЕСТНО население в съвременните славяноезични народи

Тази хипотеза, която те радва, изобщо не е аргументирана. 

Тя е само предположение, за което авторът сам признава, че е недоказано и са напълно възможни и други. А въпросът с хипотезите ВЪОБЩЕ не е разглеждан в статията, така че не може те да са сърцевина

Е, как предположение, нали ти твърдеше, че е неоспорим факт?

Ти от къде реши, че праславяни е равно на местен южен, балкански субстрат?

[ilianm]

Преди 14 минути, самотния вълк said:

Е, как предположение, нали ти твърдеше, че е неоспорим факт?

Ти от къде реши, че праславяни е равно на местен южен, балкански субстрат?

Неоспорим факт е че българите са генетично наследници на местното население.

Въпросът е за езика, както може да видиш и от темата.

За това че праславяните са балканците, това е хипотеза, която е вярна според мен,

И затова съм привел аргументи.

Тази хипотеза лесно се доказва с фалсификация. (https://bg.wikipedia.org/wiki/Фалсифицируемост)

Допускаме, че не съм прав и местното население е говорило друг, неславянски език (тракийски,  латински, гръцки... маРСИАНСКИ)

Тъй като населението се е запазило, то в езика на българите трябваше да има мощен слой от стария език. Такъв няма, следователно допускането не е вярно. Следователно балканците са говорили славянси езици.

Елементарно е Досега се считаше, че старото население е изчезнало и затова в езика няма тракийски слой, а езикът е донесен от славянското море.

Сега вече е ясно че населението си е тук, славяните от север не са идвали тук изобщо,  следователно няма начин да няма езиков слой от местното население.

 

За да не съм прав има само един вариант -  да съществува прецедент за културна (недемографска) асимилация при която населението се запазва едно и също, но езика изчезва безследно.

 

 

 

Редактирано 21, 2018 от ilianm

[Atom]

Преди 12 минути, ilianm said:

Аз съм аргументирал своето предположение, а ти дори не посмяваш да опиташ. Д

Давай - кои са тези праславяни, как са асимилирали културно местното ромейско население.

Аргументацията  е ясна. Имаме исторически фиксирани словени (през гръцката фонетика склавени).  Имаме и богослужебен славянски език, политически избран и наложен върху почти целите балкани. Освен това славянският е административен в държавите на българи и сърби.  Славянизацията на териториите на Чехия, Полша и Словакия също е сравнително лесно обяснима - славянския се налага над балтски и разни остатъци от други езици благодарение на словените. В Русия църквата играе роля, като тази на балканите.

Ако обаче родината на славянския език са балканите е невъзможно да обясниш появата на славянските езици в Полша, Чехия и Словакия. 

 

[Last roman]

Преди 2 часа, ilianm said:

Нищо такова няма, защото генетично населението си е тук.

е и? генетично и кроманьонците са тук

 

[Last roman]

1 hour ago, ilianm said:

За тези, на които  е трудно да смилат текстова информация, ето графично генетичното родство на македонците (въпреки обещанията авторите все още не са публикували за българите, явно осъзнавайки че някои са заплашени от инфаркти)

 

еми значи българите и македонците са римляни

 

[ilianm]

Преди 21 минути, Atom said:

Аргументацията  е ясна. Имаме исторически фиксирани словени (през гръцката фонетика склавени).  Имаме и богослужебен славянски език, политически избран и наложен върху почти целите балкани. Освен това славянският е административен в държавите на българи и сърби.  Славянизацията на териториите на Чехия, Полша и Словакия също е сравнително лесно обяснима - славянския се налага над балтски и разни остатъци от други езици благодарение на словените. В Русия църквата играе роля, като тази на балканите.

Ако обаче родината на славянския език са балканите е невъзможно да обясниш появата на славянските езици в Полша, Чехия и Словакия. 

 

Добре се аргументираш, но първо си изложи тезата.

Приемам че доказваш хипотезата, че  северните и южните славяни са били неславяноезични и са ославянчени от неизвестно трето място с така формулираната "културна асимилация"

Сега трябва отговориш на следните въпроси:

1) Къде е това трето място - родина на тези  праславяни

2) Кои са тези праславяни, ославянчили местното население, без да оставят гените си (нали разбираш че говорим за някакво малко племе, ославянчило и северните и южните славяни  - половин Европа)

3) Какъв е механизма на тази "културна" асимилация (много важен въпрос)

4) Защо няма езиков слой от завареното население, какъвто се наблюдава при северните славяни

Редактирано 21, 2018 от ilianm

[Last roman]

езиков слой, има, просто е малък. Но трябва малко да се ограмотиш по въпроса или да питаш някой лингвист /преди да пишеш глупости/:

http://eprints.nbu.bg/803/1/ID_-_Thracian_Language_-_BG.pdf

[Last roman]

 

Речник на тракийските думи - Dictionary of the Thracian words

 

По книгата “ Езикът на Траките “ от И. Дуриданов

 

 

 

 

achel – вода, воден; water

 aiz – коза; goat

 ala – течение, поток; stream

 alta(s) - течение, поток; stream

ana – на, към; to, in

ang – крив, извиващ; meander, curved

ant(i) – срещу; against

ape – вода, река; water, river

aphus – вода, река, извор; water, river, spring

apsa – трепетлика; aspun, asp

apsinqion – пелин; wormwood ( pelasgian; пеласгийски )

arma – блато, мочурище; morass,marshland

ars- - тека, течение, река; flow, stream, river

arta(s), arda(s) – река, течение; river, stream

arzas – бял; white

asa – подбел; colt’s foot(Tussilago farfara)

asa(s), as(a)m – каменен; stone, rock

asaminqos – (каменна ) вана ; stone bath ( pelasgian; пеласгийски )

at – при, към; at, to

at(u)- - течение, поток; stream

aq - висок стръмен бряг; levee, high steep shore

bebrus – бобър; beaver

bend – свързвам; bind

beras – кафяв, мургав; brown, dark

berga(s) – височина, бряг; hill, shore

berza(s) – бреза; birch

bolinqos – див бик; wild bull

bredas – пасище; pasture

 brentas – елен; deer

bria – град; town,settlement

brink- - отичам, подувам се; swell

briza – ръж; rye

bruzas – бърз; fast

brynchos – китара; guitar

bryton – вид ечемичено пиво, бира; beer

brytos – вид ечемичено пиво, бира; beer

bur(is) – мъж; man

burd – брод; ford

 burt – брод; ford

 buzas – козел; he-goat

 calsus – сухо място; dry place

 chalas – кал; mud, dirt

 dama – заселище, място за заселване; settlement

 daphas – наводнение; flood

  darsas – смел, храбър; brave

  datan – място, поселище; settlement

  dava – град; town, settlement (dacian, дакийски ) 

dentu – род, племе; kin, tribe

desa, disa, diza(s) – бог, божество; god

dinga – плодородно място; luxuriant, fruitful place

 dinupula – дива тиква; wild pumpkin

 diza – крепост; castle, fortification

don – място , местност; place

drenis – елен; deer

 dumas – тъмен; dark

 dun- - височина, хълм, планина; hill, mountain

 dyn – коприва; nettles (dacian, дакийски )

 e(i)b- - протича, капе; flows, drops

  eibo – капя, разливам, протичам; drop down, flow  ( pelasgian; пеласгийски )

  ermas – яростен, бесен; furious, mad

 esvas – кон; horse

 gaidrus – светъл, ведър; clear, bright

 gava(s) – страна, местност; country, place

 genton – месо; meat

germas – топъл, горещ; hot, warm

 gesa – щъркел рибар; stork

 gin – чезне, разваля се, съхне; it dries, ruins, vanishs

 haimos – било, верига; ridge, chain

 ida(ide) – дърво, гора; tree, forest

  iet(e)r- - бърз, пъргав; fast, live, quick

 ilu- - тиня, кал; slime

 iuras - - вода, река; river, water

kaba(s) – мочурище, блато; marshland

 kalamintar – платан; platan ( Platanus orientalis )

  kalas – край, краище; region, outskirts

  kaliqos - вино; wine ( macedonian, македонски )

 kalsas – сух, изсъхнал; dry

  kapas – хълм, склон; hill

 ke(ll)a – извор; spring

 kela – извор; spring

 kemos – вид шушулков плод; a kind of pod fruit

 kenqos – дете, потомък, чедо; child, heir, descent

kersas – черен; black

 ketri – четири; four

 kik- - живр пъргав; live, quick

  kinoboila– дива тиква; wild pumpkin( dacian, дакийски )

 kir(i) – гора, планина; forest, mountain

 knisa(s) – изровено място; dug place

 ktistiai – безбрачно живеещи траки, монаси; unmarried living Thracians, monchs

kupsela – купче, хълмче; little hill, heap

kurp- - ровя, разравям; dig, dig out

 kurta – горичка, дъбрава; forest, wood

 laza(-as) – просека, поляна; opening, glade

 lingas – падина, ливада; meadow, hollow

 mar- - вода, река, мочурище; water, river, morass

 marka – блатиста местност; marshland

  melda(s) – тръстика, блатен шавар; reed

 

mer- - голям, велик; big, great

 mezena – конник; rider

midne – село, място за пребиваване; village

monapos – див бик; wild bull ( peonian , пеонски )

monops -  див бик; wild bull ( peonian , пеонски )

muka – семе, род, потомство; kin, generation, family

 mukas – мочурище; morass

 muka-s – род, потомство; generation, kin

 musas – мъх, плесен; moss, mould

 nest- - бучещ, шумящ; bable, roar, rumble

 ostas – устие на река; outfall, mouth, outflow

 pa(i)vis – рожба, син; child, son

 paibes – рожба, син; kid, child, son

 paisa(s) – сажди; soot

  pala – мочур, блато; morass, marshland

 palma - – мочур, блато; morass, marshland

  pan(i)- - тресавище; marsh, swamp

  para – село; village

  pautas – пяна; foam

  per(u)- - скала; rock

pes – дете, син; child, son

 phara – село, заселище; village, settlement

 piza(s) – мочурище, ливада; marsh, meadow

 poltyn – дъсчена ограда, кула, укрепление от греди и дъски; fence, tower, fortification of boards and beams

 por, -puris – син; son

 pras – мия, пръскам, оросявам; wash, sprinkle, irrigate

 pura – лимец; rye

  purda - блатисто, влажно място; wet, marsh place

 pusinas – смърчова гора; a spruce wood

 putras – бърборко, кресльо; blabber

  raimas – пъстър; bright, motly

  raka(s) – изровено място, ровина; dug out place

  ramus – тих, спокоен; quiet, silent, still

 raskus – бърз, пъргав, жив; fast, live

 rera – камъни, камънак; stones

 rezas - цар; king

 rhomphaia – копие, меч; sword, spear

 ring- - бърз, ловък; fast, able, skillful, clever

rudas – червен, червеникав; red

  rumba(s) – окрайнина, праг на река; outskirts, shoots

 rus- - бавно тече; slow flow

  rus-a – яма; pit

  sabazias – свободен; free

 saldas – златен; gold

  sara – течение; stream

  sara – течение; stream

 sartas - светлочервен; lightred

  satras – жив, пъргав, бърз; live, quick, fast

 saut-is – ленив; lazy

 sei(e)tuva – дълбоко място в река; deep place in a river

 seina(s) – село, селище; village, settlement

  sekas – трева, зеленина, сено; grass, greenery, hay

  sem(e)la – земя; earth

  serma(s) – течение, поток; stream

  seva – бъз, свирчовина; elder(dacian, дакийски )

  siltas – топъл, приятен; warm, pleasant

  sind(u)- - река; river

  singas – низина, падина; lowland

 sinupula – дива тиква; wild pumpkin

  skaivas – ляв; left

  skalme – нож, меч; knife, sword

  skalp- - бухам, удрям; kick, beat

  skaplis - секира; axe

  skapt- - дълбая, копая; dig

 skaras – бърз; fast

  skarke – сребърна тракийска монета; silver Thracian coin

  skarsas – напречен, кос; transverse, cross, oblique, slanting

  skilas – бърз, стремителен; fast, headlong

  skreta – окръжност, кръг; ring, circle

  skumbr-as – височина, хълм; hill

  spinda(s) – просека(в гора); opening, glade

  spinos – камък, който гори като му се сипе вода; a stone which burns when water falls   

              over it

  stra – течение, порой; stream, flood

  strambas – стърнище; stubble(-field)

 struma – течение, река; stream, river

  struna - течение, река; stream, river

  stur(ia) – страна, местност; country, place

 suka – пукнатина, цепнатина, теснина; cleft, defile

  suku, -sykos – момиче; girl

  sula – горичка; forest, wood

  sunka – сок, течност; juice, fluid

  sura – течение, поток; stream

  suras(I) – силен, храбър, герой; strong, brave, hero

  suras(II) – солен, горчив; salt, bitter

  svit – блестя, светя; shine

  tarpas, terpas – междина, цепнатина; cleft

  taru- - копие; spear

  tirsas – гъсталак; bushes, thicket

  tiqa – светлина, сияние; light, bright

  torelle – оплаквателна песен; mourn song

  tranas – гниене, гниещ; decay, decaying

  traus- - троша, ломя; break, crash

  tund- - блъскам, тласкам; jostle, push

  tuntas – рояк, ято, куп; flock, flight

  turm- - бяг; running, rush

  udra(s) - видра; otter

  udrenas – воден; water

  ukas – мъгла, мъглив, мътен; fog, fogly, muddy

  upa – река; river

  urda(s) - поток; stream

  usku- - вода, воден, мочурлив; water, marsh

 ut- - вода, река; water, river

  vair-as – въртящ се; revolving

  varpasas – водовъртеж; whirlpool, mælström

  veger- - влажен, оросявам; wet, irrigate

  veleka(s) – място на реката за пране; a place on a river for washing

  ver- - извирам; spring, issue

  verza(s) – преграда за ловене на риба, яз; barrier for fishing, pool, dam

  zalmos – кожа; skin

  zbel- - святкащ, светкавица, мълния; lighten, lightning

  zburul – светлина, светещ; light, shining

  zeira, zira – вид горна дреха; a kind of top garment

  zelas – вино; wine

 zelmis – издънка, потомък; descent

  zelmis – потомък; descent, heir

  zenis – роден, родом; native of, born in

  zeri- - звяр; beast

  zetraia – гърне; pot

  zetraie – гърне; pot

  zi- - бог; god

  zibyqos – благородните тракийки и траки; the noble Thracians

  zilas – сив, посивял, син; grey, blue

  zilmas – зеленина; greenery, green

 zum-, zunl- - змей; dragon

 zvaka(s) – светъл, бял; light, white

  qin – държа, нося; hold, keep, carry

  qurd – сгромолясвам, събарям; crash, break down, fall down

 

ДОБАВКА от ст. н. с. К. Фол от Института по тракология към БАН:

 

1. Перке (основа пер-, пир-) - скала, връх. От тук може би идват названията на планината Пирин, град Перник, връх Перперикон, връх Персенк, връх Перилик в България и планината Пелистер в БЮР Македония.

http://www.protobulgarians.com/Statii ot drugi avtori/Ivan Duridanov-Dumi ot ezika na trakite.htm

[ilianm]

При положение, че преобладаващото население е местно, няколко думи не са очаквания мощен слой.

 

[insighting]

Не съм лингвист. Изучавах факултативно лексикология. Като източник на общославянската лексика ползвахме Кашубско-българските лексикални успоредници на Я. Зенюкова.

[ДеДо Либен]

Преди 3 часа, ilianm said:

Ето как wishfull мисленето те кара да променяш чуждите думи:

 

1. Балановски не казва, че "теоретично" са възможни  и други обяснения.

Той казва те са "НАПЪЛНО ВЪЗМОЖНИ"

2. Балановски не казва, че тези допълнителни хипотези са недоказауеми.

Той казва че ВСИЧКИ хипотези са недоказауеми според него.

 

Няма водеща хипотеза, защото той ясно ти е казал, че в статията не разглеждан този въпрос.

 

Така или иначе вече ти е ясно, че предложеното в статията е само една хипотеза и надявам с,е не държиш на мнението, че статията я доказва.

Приемаме че Балановски и екипа му няма да се занимават повече с това и търсим възможното обяснение на фактите.

Аз подробно съм изложил своето препдоложение

Досега, в продължение на три месеца чакам някой да предложи аргументация за друго възможно обяснение.

Ни дума ни стон

Ако си сигурен, Атом, че предположението в статията е вярната хипотеза, пробвай да го обосновеш.

Имаш два непреодолими камъка:

1. Културната асимилация изключва демографската, тоест  асимилиращите са малцинство и трябва да са културно по-високо. Тоест трябва да намериш малко, но цивилизовани праславяни

2. Липсата на заварен езиков слой

Вие и в коментарите под изследването сте си изложили собственото мнение , но и там - ни дума , ни вопъл , ни стон.

Не от гуруто Балановски , обикновенните потребители не се хващат на вашата въдица (иначе в коментарите има доста лирични отклонения от темата на изследването)

Само вашето Провидение и вашата Истина си остават некоментирани , защото са толкова гениални , че никой , дори Балановски не може да прозре за какво иде реч.

Какво остава за нас по - простите потребители на форума...Така че моля ви , престанете да ,,крещите,, едно и също , че вече се не издържа.

Редактирано 21, 2018 от ДеДо Либен

[Last roman]

ми човекът е решил да пророкува и да манипулира /както правят всички автохтонстващи сектанти/, само че е сбъркал форума

 

[ilianm]

Преди 40 минути, ДеДо Либен said:

Вие и в коментарите под изследването сте си изложили собственото мнение , но и там - ни дума , ни вопъл , ни стон.

Не от гуруто Балановски , обикновенните потребители не се хващат на вашата въдица (иначе в коментарите има доста лирични отклонения от темата на изследването)

Само вашето Провидение и нашата Истина си остават некоментирани , защото са толкова гениални , че никой , дори Балановски не може да прозре за какво иде реч.

Какво остава за нас по - простите потребители на форума...Така че моля ви , престанете да ,,крещите,, едно и също , че вече се не издържа.

Съжалявам, че ви е трудно, но нещата принципно  са ясни.

Спираме с твърденията, там където спират учените. (гуру или пророк, Балановски е уважаван генетик от световен мащаб)

Учените спират с твърденията, след като са потвърдили следните три неща:

1. Славяните  са хетерогенни. Има две групи (северни и южни) които имат различен (практически независим едни от други) произход

2. Южните славяни преобладаващо са генетични наследници на местното балканско население. Северните- на местно северно (балтско) население

3. Общият език е предаван с културна, не с демографска асимилация

Дотук съгласни ли сме всички? Това са фактите, които трябва да се отчитат при всякакви разсъждения по темата.

 

Оттук следват само хипотези за обяснение на тези факти.

Не знам теб точно какво те изнервя, но аз няколко пъти подчертавам че аргументирам едната хипотеза. Не твърдя, че тя е доказан факт.

Очаквам разумно опониране.  - например кажи защо няма заварен тракийски пласт  в съвременния български език?

Очаквам и опит за аргументация на алтернативна хипотеза - обясни горните факти с арументирана хипотеза, различна от моята.

Но досега нищо такова

 

 

 

 

 

 

Редактирано 21, 2018 от ilianm

[ilianm]

Преди 20 минути, Last roman said:

ми човекът е решил да пророкува и да манипулира /както правят всички автохтонстващи сектанти/, само че е сбъркал форума

 

Предвид това че ми даде превод на тракийски думи като доказателство за тракийски езиков пласт в съвременния български език, явно наистина съм сбъркал форума

Но разчитам че има и хора,  които могат да различат едното от другото

 

 

Редактирано 21, 2018 от ilianm

[Last roman]

дам, ще се радвам да отидеш да спамиш другаде, че плочата ти се изтърка вече и ни стана скучно.

 

[ilianm]

Преди 18 минути, Last roman said:

дам, ще се радвам да отидеш да спамиш другаде, че плочата ти се изтърка вече и ни стана скучно.

 

И да продължите безкрайно да се чудите кои са били повече, българите или славяните. Кой език са говорили българите, ирански или тюркски...  

Вече 20 години го правите вие, а професионалистите от 150 години.... ето това е изтъркана от безсилие плоча

Трябва да научите за новите факти, установени от помощните науки, а не да убивате вестоносеца

Редактирано 21, 2018 от ilianm

[Aspandiat]

Преди 2 часа, Last roman said:

 

Речник на тракийските думи - Dictionary of the Thracian words

 

По книгата “ Езикът на Траките “ от И. Дуриданов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

achel – вода, воден; water

 aiz – коза; goat

 ala – течение, поток; stream

 alta(s) - течение, поток; stream

ana – на, към; to, in

ang – крив, извиващ; meander, curved

ant(i) – срещу; against

ape – вода, река; water, river

aphus – вода, река, извор; water, river, spring

apsa – трепетлика; aspun, asp

apsinqion – пелин; wormwood ( pelasgian; пеласгийски )

arma – блато, мочурище; morass,marshland

ars- - тека, течение, река; flow, stream, river

arta(s), arda(s) – река, течение; river, stream

arzas – бял; white

asa – подбел; colt’s foot(Tussilago farfara)

asa(s), as(a)m – каменен; stone, rock

asaminqos – (каменна ) вана ; stone bath ( pelasgian; пеласгийски )

at – при, към; at, to

at(u)- - течение, поток; stream

aq - висок стръмен бряг; levee, high steep shore

bebrus – бобър; beaver

bend – свързвам; bind

beras – кафяв, мургав; brown, dark

berga(s) – височина, бряг; hill, shore

berza(s) – бреза; birch

bolinqos – див бик; wild bull

bredas – пасище; pasture

 brentas – елен; deer

bria – град; town,settlement

brink- - отичам, подувам се; swell

briza – ръж; rye

bruzas – бърз; fast

brynchos – китара; guitar

bryton – вид ечемичено пиво, бира; beer

brytos – вид ечемичено пиво, бира; beer

bur(is) – мъж; man

burd – брод; ford

 burt – брод; ford

 buzas – козел; he-goat

 calsus – сухо място; dry place

 chalas – кал; mud, dirt

 dama – заселище, място за заселване; settlement

 daphas – наводнение; flood

  darsas – смел, храбър; brave

  datan – място, поселище; settlement

  dava – град; town, settlement (dacian, дакийски ) 

dentu – род, племе; kin, tribe

desa, disa, diza(s) – бог, божество; god

dinga – плодородно място; luxuriant, fruitful place

 dinupula – дива тиква; wild pumpkin

 diza – крепост; castle, fortification

don – място , местност; place

drenis – елен; deer

 dumas – тъмен; dark

 dun- - височина, хълм, планина; hill, mountain

 dyn – коприва; nettles (dacian, дакийски )

 e(i)b- - протича, капе; flows, drops

  eibo – капя, разливам, протичам; drop down, flow  ( pelasgian; пеласгийски )

  ermas – яростен, бесен; furious, mad

 esvas – кон; horse

 gaidrus – светъл, ведър; clear, bright

 gava(s) – страна, местност; country, place

 genton – месо; meat

germas – топъл, горещ; hot, warm

 gesa – щъркел рибар; stork

 gin – чезне, разваля се, съхне; it dries, ruins, vanishs

 haimos – било, верига; ridge, chain

 ida(ide) – дърво, гора; tree, forest

  iet(e)r- - бърз, пъргав; fast, live, quick

 ilu- - тиня, кал; slime

 iuras - - вода, река; river, water

kaba(s) – мочурище, блато; marshland

 kalamintar – платан; platan ( Platanus orientalis )

  kalas – край, краище; region, outskirts

  kaliqos - вино; wine ( macedonian, македонски )

 kalsas – сух, изсъхнал; dry

  kapas – хълм, склон; hill

 ke(ll)a – извор; spring

 kela – извор; spring

 kemos – вид шушулков плод; a kind of pod fruit

 kenqos – дете, потомък, чедо; child, heir, descent

kersas – черен; black

 ketri – четири; four

 kik- - живр пъргав; live, quick

  kinoboila– дива тиква; wild pumpkin( dacian, дакийски )

 kir(i) – гора, планина; forest, mountain

 knisa(s) – изровено място; dug place

 ktistiai – безбрачно живеещи траки, монаси; unmarried living Thracians, monchs

kupsela – купче, хълмче; little hill, heap

kurp- - ровя, разравям; dig, dig out

 kurta – горичка, дъбрава; forest, wood

 laza(-as) – просека, поляна; opening, glade

 lingas – падина, ливада; meadow, hollow

 mar- - вода, река, мочурище; water, river, morass

 marka – блатиста местност; marshland

  melda(s) – тръстика, блатен шавар; reed

 

mer- - голям, велик; big, great

 mezena – конник; rider

midne – село, място за пребиваване; village

monapos – див бик; wild bull ( peonian , пеонски )

monops -  див бик; wild bull ( peonian , пеонски )

muka – семе, род, потомство; kin, generation, family

 mukas – мочурище; morass

 muka-s – род, потомство; generation, kin

 musas – мъх, плесен; moss, mould

 nest- - бучещ, шумящ; bable, roar, rumble

 ostas – устие на река; outfall, mouth, outflow

 pa(i)vis – рожба, син; child, son

 paibes – рожба, син; kid, child, son

 paisa(s) – сажди; soot

  pala – мочур, блато; morass, marshland

 palma - – мочур, блато; morass, marshland

  pan(i)- - тресавище; marsh, swamp

  para – село; village

  pautas – пяна; foam

  per(u)- - скала; rock

pes – дете, син; child, son

 phara – село, заселище; village, settlement

 piza(s) – мочурище, ливада; marsh, meadow

 poltyn – дъсчена ограда, кула, укрепление от греди и дъски; fence, tower, fortification of boards and beams

 por, -puris – син; son

 pras – мия, пръскам, оросявам; wash, sprinkle, irrigate

 pura – лимец; rye

  purda - блатисто, влажно място; wet, marsh place

 pusinas – смърчова гора; a spruce wood

 putras – бърборко, кресльо; blabber

  raimas – пъстър; bright, motly

  raka(s) – изровено място, ровина; dug out place

  ramus – тих, спокоен; quiet, silent, still

 raskus – бърз, пъргав, жив; fast, live

 rera – камъни, камънак; stones

 rezas - цар; king

 rhomphaia – копие, меч; sword, spear

 ring- - бърз, ловък; fast, able, skillful, clever

rudas – червен, червеникав; red

  rumba(s) – окрайнина, праг на река; outskirts, shoots

 rus- - бавно тече; slow flow

  rus-a – яма; pit

  sabazias – свободен; free

 saldas – златен; gold

  sara – течение; stream

  sara – течение; stream

 sartas - светлочервен; lightred

  satras – жив, пъргав, бърз; live, quick, fast

 saut-is – ленив; lazy

 sei(e)tuva – дълбоко място в река; deep place in a river

 seina(s) – село, селище; village, settlement

  sekas – трева, зеленина, сено; grass, greenery, hay

  sem(e)la – земя; earth

  serma(s) – течение, поток; stream

  seva – бъз, свирчовина; elder(dacian, дакийски )

  siltas – топъл, приятен; warm, pleasant

  sind(u)- - река; river

  singas – низина, падина; lowland

 sinupula – дива тиква; wild pumpkin

  skaivas – ляв; left

  skalme – нож, меч; knife, sword

  skalp- - бухам, удрям; kick, beat

  skaplis - секира; axe

  skapt- - дълбая, копая; dig

 skaras – бърз; fast

  skarke – сребърна тракийска монета; silver Thracian coin

  skarsas – напречен, кос; transverse, cross, oblique, slanting

  skilas – бърз, стремителен; fast, headlong

  skreta – окръжност, кръг; ring, circle

  skumbr-as – височина, хълм; hill

  spinda(s) – просека(в гора); opening, glade

  spinos – камък, който гори като му се сипе вода; a stone which burns when water falls   

              over it

  stra – течение, порой; stream, flood

  strambas – стърнище; stubble(-field)

 struma – течение, река; stream, river

  struna - течение, река; stream, river

  stur(ia) – страна, местност; country, place

 suka – пукнатина, цепнатина, теснина; cleft, defile

  suku, -sykos – момиче; girl

  sula – горичка; forest, wood

  sunka – сок, течност; juice, fluid

  sura – течение, поток; stream

  suras(I) – силен, храбър, герой; strong, brave, hero

  suras(II) – солен, горчив; salt, bitter

  svit – блестя, светя; shine

  tarpas, terpas – междина, цепнатина; cleft

  taru- - копие; spear

  tirsas – гъсталак; bushes, thicket

  tiqa – светлина, сияние; light, bright

  torelle – оплаквателна песен; mourn song

  tranas – гниене, гниещ; decay, decaying

  traus- - троша, ломя; break, crash

  tund- - блъскам, тласкам; jostle, push

  tuntas – рояк, ято, куп; flock, flight

  turm- - бяг; running, rush

  udra(s) - видра; otter

  udrenas – воден; water

  ukas – мъгла, мъглив, мътен; fog, fogly, muddy

  upa – река; river

  urda(s) - поток; stream

  usku- - вода, воден, мочурлив; water, marsh

 ut- - вода, река; water, river

  vair-as – въртящ се; revolving

  varpasas – водовъртеж; whirlpool, mælström

  veger- - влажен, оросявам; wet, irrigate

  veleka(s) – място на реката за пране; a place on a river for washing

  ver- - извирам; spring, issue

  verza(s) – преграда за ловене на риба, яз; barrier for fishing, pool, dam

  zalmos – кожа; skin

  zbel- - святкащ, светкавица, мълния; lighten, lightning

  zburul – светлина, светещ; light, shining

  zeira, zira – вид горна дреха; a kind of top garment

  zelas – вино; wine

 zelmis – издънка, потомък; descent

  zelmis – потомък; descent, heir

  zenis – роден, родом; native of, born in

  zeri- - звяр; beast

  zetraia – гърне; pot

  zetraie – гърне; pot

  zi- - бог; god

  zibyqos – благородните тракийки и траки; the noble Thracians

  zilas – сив, посивял, син; grey, blue

  zilmas – зеленина; greenery, green

 zum-, zunl- - змей; dragon

 zvaka(s) – светъл, бял; light, white

  qin – държа, нося; hold, keep, carry

  qurd – сгромолясвам, събарям; crash, break down, fall down

 

ДОБАВКА от ст. н. с. К. Фол от Института по тракология към БАН:

 

1. Перке (основа пер-, пир-) - скала, връх. От тук може би идват названията на планината Пирин, град Перник, връх Перперикон, връх Персенк, връх Перилик в България и планината Пелистер в БЮР Македония.

http://www.protobulgarians.com/Statii ot drugi avtori/Ivan Duridanov-Dumi ot ezika na trakite.htm

 

Романе, съвсем на прима виста в в горния списък съм дал в болд думи, които имат паралел в (старо)арменски, а подчертаните са примери с паралели в различни мъртви ирански езици.

Дето се вика с една дума, като имаш работа с индоевропейски езици с общ корен, всичко опира до това какво ще си подбереш, за да си докажеш или "докажеш" теориите.

Редактирано 21, 2018 от Aspandiat

[ilianm]

Преди 53 минути, Aspandiat said:

 

Романе, съвсем на прима виста в в горния списък съм дал в болд думи, които имат паралел в (старо)арменски, а подчертаните са примери с паралели в различни мъртви ирански езици.

Дето се вика с една дума, като имаш работа с индоевропейски езици с общ корен, всичко опира до това какво ще си подбереш, за да си докажеш или "докажеш" теориите.

В случая това трябваше да докаже мощен тракийски пласт в съвременния български език....... по незнайна логика

Иначе на прима виста " гине, зъм, вир, бобър, сур, звяр, свет, струй, зелен, къртя, земя, дързък, давя, уста, рязък, дързък, дом "  и още доста са си живи днешни думи.... но не са само в българския и не могат да докажат никакъв тракийски пласт.  Докзават нещо друго... Ромънът нещо се е объркал

 

Редактирано 21, 2018 от ilianm

[Last roman]

Преди 2 часа, Aspandiat said:

 

Романе, съвсем на прима виста в в горния списък съм дал в болд думи, които имат паралел в (старо)арменски, а подчертаните са примери с паралели в различни мъртви ирански езици.

Дето се вика с една дума, като имаш работа с индоевропейски езици с общ корен, всичко опира до това какво ще си подбереш, за да си докажеш или "докажеш" теориите.

така е. Ама някои псевдолингвисти /спаратокисти/ мислят другояче

 

[makebulgar]

Преди 5 часа, Last roman said:

 

Речник на тракийските думи - Dictionary of the Thracian words

 

По книгата “ Езикът на Траките “ от И. Дуриданов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

achel – вода, воден; water

 aiz – коза; goat

 ala – течение, поток; stream

 alta(s) - течение, поток; stream

ana – на, към; to, in

ang – крив, извиващ; meander, curved

ant(i) – срещу; against

ape – вода, река; water, river

aphus – вода, река, извор; water, river, spring

apsa – трепетлика; aspun, asp

apsinqion – пелин; wormwood ( pelasgian; пеласгийски )

arma – блато, мочурище; morass,marshland

ars- - тека, течение, река; flow, stream, river

arta(s), arda(s) – река, течение; river, stream

arzas – бял; white

asa – подбел; colt’s foot(Tussilago farfara)

asa(s), as(a)m – каменен; stone, rock

asaminqos – (каменна ) вана ; stone bath ( pelasgian; пеласгийски )

at – при, към; at, to

at(u)- - течение, поток; stream

aq - висок стръмен бряг; levee, high steep shore

bebrus – бобър; beaver

bend – свързвам; bind

beras – кафяв, мургав; brown, dark

berga(s) – височина, бряг; hill, shore

berza(s) – бреза; birch

bolinqos – див бик; wild bull

bredas – пасище; pasture

 brentas – елен; deer

bria – град; town,settlement

brink- - отичам, подувам се; swell

briza – ръж; rye

bruzas – бърз; fast

brynchos – китара; guitar

bryton – вид ечемичено пиво, бира; beer

brytos – вид ечемичено пиво, бира; beer

bur(is) – мъж; man

burd – брод; ford

 burt – брод; ford

 buzas – козел; he-goat

 calsus – сухо място; dry place

 chalas – кал; mud, dirt

 dama – заселище, място за заселване; settlement

 daphas – наводнение; flood

  darsas – смел, храбър; brave

  datan – място, поселище; settlement

  dava – град; town, settlement (dacian, дакийски ) 

dentu – род, племе; kin, tribe

desa, disa, diza(s) – бог, божество; god

dinga – плодородно място; luxuriant, fruitful place

 dinupula – дива тиква; wild pumpkin

 diza – крепост; castle, fortification

don – място , местност; place

drenis – елен; deer

 dumas – тъмен; dark

 dun- - височина, хълм, планина; hill, mountain

 dyn – коприва; nettles (dacian, дакийски )

 e(i)b- - протича, капе; flows, drops

  eibo – капя, разливам, протичам; drop down, flow  ( pelasgian; пеласгийски )

  ermas – яростен, бесен; furious, mad

 esvas – кон; horse

 gaidrus – светъл, ведър; clear, bright

 gava(s) – страна, местност; country, place

 genton – месо; meat

germas – топъл, горещ; hot, warm

 gesa – щъркел рибар; stork

 gin – чезне, разваля се, съхне; it dries, ruins, vanishs

 haimos – било, верига; ridge, chain

 ida(ide) – дърво, гора; tree, forest

  iet(e)r- - бърз, пъргав; fast, live, quick

 ilu- - тиня, кал; slime

 iuras - - вода, река; river, water

kaba(s) – мочурище, блато; marshland

 kalamintar – платан; platan ( Platanus orientalis )

  kalas – край, краище; region, outskirts

  kaliqos - вино; wine ( macedonian, македонски )

 kalsas – сух, изсъхнал; dry

  kapas – хълм, склон; hill

 ke(ll)a – извор; spring

 kela – извор; spring

 kemos – вид шушулков плод; a kind of pod fruit

 kenqos – дете, потомък, чедо; child, heir, descent

kersas – черен; black

 ketri – четири; four

 kik- - живр пъргав; live, quick

  kinoboila– дива тиква; wild pumpkin( dacian, дакийски )

 kir(i) – гора, планина; forest, mountain

 knisa(s) – изровено място; dug place

 ktistiai – безбрачно живеещи траки, монаси; unmarried living Thracians, monchs

kupsela – купче, хълмче; little hill, heap

kurp- - ровя, разравям; dig, dig out

 kurta – горичка, дъбрава; forest, wood

 laza(-as) – просека, поляна; opening, glade

 lingas – падина, ливада; meadow, hollow

 mar- - вода, река, мочурище; water, river, morass

 marka – блатиста местност; marshland

  melda(s) – тръстика, блатен шавар; reed

 

mer- - голям, велик; big, great

 mezena – конник; rider

midne – село, място за пребиваване; village

monapos – див бик; wild bull ( peonian , пеонски )

monops -  див бик; wild bull ( peonian , пеонски )

muka – семе, род, потомство; kin, generation, family

 mukas – мочурище; morass

 muka-s – род, потомство; generation, kin

 musas – мъх, плесен; moss, mould

 nest- - бучещ, шумящ; bable, roar, rumble

 ostas – устие на река; outfall, mouth, outflow

 pa(i)vis – рожба, син; child, son

 paibes – рожба, син; kid, child, son

 paisa(s) – сажди; soot

  pala – мочур, блато; morass, marshland

 palma - – мочур, блато; morass, marshland

  pan(i)- - тресавище; marsh, swamp

  para – село; village

  pautas – пяна; foam

  per(u)- - скала; rock

pes – дете, син; child, son

 phara – село, заселище; village, settlement

 piza(s) – мочурище, ливада; marsh, meadow

 poltyn – дъсчена ограда, кула, укрепление от греди и дъски; fence, tower, fortification of boards and beams

 por, -puris – син; son

 pras – мия, пръскам, оросявам; wash, sprinkle, irrigate

 pura – лимец; rye

  purda - блатисто, влажно място; wet, marsh place

 pusinas – смърчова гора; a spruce wood

 putras – бърборко, кресльо; blabber

  raimas – пъстър; bright, motly

  raka(s) – изровено място, ровина; dug out place

  ramus – тих, спокоен; quiet, silent, still

 raskus – бърз, пъргав, жив; fast, live

 rera – камъни, камънак; stones

 rezas - цар; king

 rhomphaia – копие, меч; sword, spear

 ring- - бърз, ловък; fast, able, skillful, clever

rudas – червен, червеникав; red

  rumba(s) – окрайнина, праг на река; outskirts, shoots

 rus- - бавно тече; slow flow

  rus-a – яма; pit

  sabazias – свободен; free

 saldas – златен; gold

  sara – течение; stream

  sara – течение; stream

 sartas - светлочервен; lightred

  satras – жив, пъргав, бърз; live, quick, fast

 saut-is – ленив; lazy

 sei(e)tuva – дълбоко място в река; deep place in a river

 seina(s) – село, селище; village, settlement

  sekas – трева, зеленина, сено; grass, greenery, hay

  sem(e)la – земя; earth

  serma(s) – течение, поток; stream

  seva – бъз, свирчовина; elder(dacian, дакийски )

  siltas – топъл, приятен; warm, pleasant

  sind(u)- - река; river

  singas – низина, падина; lowland

 sinupula – дива тиква; wild pumpkin

  skaivas – ляв; left

  skalme – нож, меч; knife, sword

  skalp- - бухам, удрям; kick, beat

  skaplis - секира; axe

  skapt- - дълбая, копая; dig

 skaras – бърз; fast

  skarke – сребърна тракийска монета; silver Thracian coin

  skarsas – напречен, кос; transverse, cross, oblique, slanting

  skilas – бърз, стремителен; fast, headlong

  skreta – окръжност, кръг; ring, circle

  skumbr-as – височина, хълм; hill

  spinda(s) – просека(в гора); opening, glade

  spinos – камък, който гори като му се сипе вода; a stone which burns when water falls   

              over it

  stra – течение, порой; stream, flood

  strambas – стърнище; stubble(-field)

 struma – течение, река; stream, river

  struna - течение, река; stream, river

  stur(ia) – страна, местност; country, place

 suka – пукнатина, цепнатина, теснина; cleft, defile

  suku, -sykos – момиче; girl

  sula – горичка; forest, wood

  sunka – сок, течност; juice, fluid

  sura – течение, поток; stream

  suras(I) – силен, храбър, герой; strong, brave, hero

  suras(II) – солен, горчив; salt, bitter

  svit – блестя, светя; shine

  tarpas, terpas – междина, цепнатина; cleft

  taru- - копие; spear

  tirsas – гъсталак; bushes, thicket

  tiqa – светлина, сияние; light, bright

  torelle – оплаквателна песен; mourn song

  tranas – гниене, гниещ; decay, decaying

  traus- - троша, ломя; break, crash

  tund- - блъскам, тласкам; jostle, push

  tuntas – рояк, ято, куп; flock, flight

  turm- - бяг; running, rush

  udra(s) - видра; otter

  udrenas – воден; water

  ukas – мъгла, мъглив, мътен; fog, fogly, muddy

  upa – река; river

  urda(s) - поток; stream

  usku- - вода, воден, мочурлив; water, marsh

 ut- - вода, река; water, river

  vair-as – въртящ се; revolving

  varpasas – водовъртеж; whirlpool, mælström

  veger- - влажен, оросявам; wet, irrigate

  veleka(s) – място на реката за пране; a place on a river for washing

  ver- - извирам; spring, issue

  verza(s) – преграда за ловене на риба, яз; barrier for fishing, pool, dam

  zalmos – кожа; skin

  zbel- - святкащ, светкавица, мълния; lighten, lightning

  zburul – светлина, светещ; light, shining

  zeira, zira – вид горна дреха; a kind of top garment

  zelas – вино; wine

 zelmis – издънка, потомък; descent

  zelmis – потомък; descent, heir

  zenis – роден, родом; native of, born in

  zeri- - звяр; beast

  zetraia – гърне; pot

  zetraie – гърне; pot

  zi- - бог; god

  zibyqos – благородните тракийки и траки; the noble Thracians

  zilas – сив, посивял, син; grey, blue

  zilmas – зеленина; greenery, green

 zum-, zunl- - змей; dragon

 zvaka(s) – светъл, бял; light, white

  qin – държа, нося; hold, keep, carry

  qurd – сгромолясвам, събарям; crash, break down, fall down

 

ДОБАВКА от ст. н. с. К. Фол от Института по тракология към БАН:

 

1. Перке (основа пер-, пир-) - скала, връх. От тук може би идват названията на планината Пирин, град Перник, връх Перперикон, връх Персенк, връх Перилик в България и планината Пелистер в БЮР Македония.

http://www.protobulgarians.com/Statii ot drugi avtori/Ivan Duridanov-Dumi ot ezika na trakite.htm

 

Всъщност повечето от тези думи не можем да сме сигурни че са били използвани от траките и че са имали подобен смисъл. Дуриданов дава единствено 23 тракийски думи които са засвидетелствани като тракийски от източници, като от тях само 3 (три) се тълкуват чрез славянски паралели, а останалите през разни други индоевропейски езици. Другите думи от речника са някакви несигурни реконструкции на база ономастика, и не можем да казваме че са думи от речника на траките, а можем да казваме само , че са хипотетични реконструкции на лингвисти. Всяко твърдение че това по-горе е списък с тракийски думи използвани от траките е псевдонаучно ако не е съпътстванто с уточнението че говорим за лингвистични реконструкции които могат да не отговарят на реалността и могат въобще да не са били използвани от траките.

[makebulgar]

Преди 6 часа, ilianm said:

Допускаме, че не съм прав и местното население е говорило друг, неславянски език (тракийски,  латински, гръцки... маРСИАНСКИ)

Тъй като населението се е запазило, то в езика на българите трябваше да има мощен слой от стария език. Такъв няма, следователно допускането не е вярно. Следователно балканците са говорили славянси езици.

Елементарно е Досега се считаше, че старото население е изчезнало и затова в езика няма тракийски слой, а езикът е донесен от славянското море.

Сега вече е ясно че населението си е тук, славяните от север не са идвали тук изобщо,  следователно няма начин да няма езиков слой от местното население.

Напълно грешна постановка създадена от човек който не познава старобългарския речник и произхода на думите от него, а също така не познава и историческите събития на Балканите.

В старобългарския език всъщност има доста дебел слой римска лекска в това число латински и гръцки думи като вероятно има сред тях и много тракийски, които приемаме за гръцки или латински. Да се твърди, че в старобългарския език няма дебел слой римска лексика говори за невежество.
 

Исторически погледнато българите на Балканите се смесват с балканско население, и поради това и сред съвременните българи има доста местни гени. Това обаче не прави от българите местно палеолитно или антично население. Има предостатъчно сведения в хрониките в които е описано отвличането на местно население от новодошли варвари, като Крум специално ги преселва северно от Дунав, и тези ромеи се разграничават от българите, а не ги смятат за северни братя траки дошли да ги освобождават. Най-важното е, че българи, хуни, авари и склави не отвличат траки, а отвличат ромеи, които са наследници не само на траките, но и на всякакви други граждани на империята. Не траки, а римляни, които говорят и пишат или на латински или на гръцки. Който пренебрегва тези сведения явно е невежа.

[bulgaroid]

On 19.02.2018 г. at 8:54, Atom said:

Ти си уникален случай. Повтаряш като латерна едно и също без да разбираш какво ти казват другите, без да разбираш и текстовете които цитираш.

Горе, в предните постове съм го описал, но ще ти го повторя пак:

1. имаш славянска дума словЕН - прилагателно име, което изобщо не е натоварено с с каквато и да е етничност, самоопределения и т.н.
2. Гърците заемат тази дума под формата склавенос/склавинос/стлавенос и т.н., което е 1:1 фонетична адаптация на чуждата за тях дума "словен" към собствената им фонетика и те са хората , които вкарват на тази дума значението на етничност
3. Светите братя превеждат гръцките книги и под влияние на гръцкият език също вкарват новото значение на думата словен, което до тогава е обикновено прилагателно име, без да е натоварено с каквото и да е етническо значение

Като пример за подобна врътка:

1. Имаш българската дума учЕН - прилагателно име - учен човек, ти си много учен и т.н.

2. Руснаците също имат прилагателно Учёный. Те обаче му вкарват ново значение  и думата става съществително със смисъл "научен работник", специалист който се занимава с наука

3. Под влияние на руснаците в 19 век ние също натоварваме тази дума с новото значение и при нас също се пръква ново съществително "учен" (от БАН например)

Въпреки че съществителното  учен е ново, това си е чисто българска дума, с български фонетичен облик. Просто на прилагателното име Учен сме вкарали нов смисъл и думата е станала съществително. По твоята логика думата учен би трябвало да е руска, защото в смисъла в който се използва днес като съществително име тя не се е използвала преди 19 век, докато руснаците още от времето на Петър имат учени, които се занимават само с наука.

 

 

 

 

Аз много добре разбирам тезата ти. Но.

Имам някой възражения,все пак.  Съгласихме се,дето словен, е българска дума, нали? А сега изведнъж ти решаваш,че е славянска. Славянска ли е или българска ? Има ли разлика между славяни и българи,това едно и също нещо ли е?  Защо след като беше единодушен с моето мнение сега изведнъж го промени ?  Ако е славянска тогава няма проблем,ама тя не е. Не за друго ами защото другите славяни преди да я прочетат в българските книги изобщо не са чували за нея. Та тука имаш проблем. 

Отделно, проблема с значението и използването на думата. Думата не е етноним, как така такава дума става етноним. Самоопределението идва от религията. Какви са тия славяни дето заемат дума от чужд народ, в случая българите и го правят свой етноним , 150 години преди обединението с българите те вече използват българска дума?Как стават тия работи незнам? Има и други въпроси. Тези скалвени са единственно на територията на аварите, никъде другаде няма такова нещо. Другите славяни са си поляци,моравци,чехи и др. Защо само аварските славяни се самоопределят като склавини, която дума кой знае защо има и друго значение ? Не са ли това робите на аварите дето ги споменава Баян ? Май те ще да са. Как става так ,че самоопределението на аварските поданици се превръща в обидно клеимо. А после пък другите славяни изобщо не правят връзката и масово се пишат словени. Що така,или те са смятали,че склавени и словене са нещо съвсем различно ? Май ще да е второто.Още повече, Прокопий привежда и старото име на народа и то е "Спори". Всичкото учен се чуди откъде идва това само ти си успял да се справиш и обясниш.

Много учени отбелязват, че произходът и смисълът на термина "славяни" не е изяснен. Нещо повече, съвсем бездоказателствено късносредновековният (XVI-XVII-ти век) източноевропейски термин-етноним "славяни" се приравнява с ранносредновековния (IX-ти век) старобългарски термин "словене", който има смисъл близък до "християни". Това личи от представените по-долу хипотези за етимологията на тези названия: 1. словени – народ, войска от келтското, ирландско  slúag – войска, кимвърското helw – владение, готското silbа – сам, т.е. човек, индивид. Аналогично се търси  връзка между словени и старогръцкото λαός – народ, като развитие на общоиндоевропейски корен *slau̯os - народ. 2. словени – от  топоним. Свързва се с литовската местност  Slavenai на едноименната река Slave, но е  малко вероятно, тъй като води до тесен недоказуем локализационизъм. 3. словени – прякор. Предполага се че  названието е дадено от съседните германци, като се изхожда от староанглийското sláw, slǽw, съвр. английското slow – бавен, литовското slačiūkas – ленив. 7. словенин – жълтокос, от протославянското *solvъ – сламеножълт, от този  корен е думата слама, солома и славей – жълта птица. 4. словени – ловци, от общославянското лов, в  украински  злов. 5. словени – свободни, от общославянското  слобода. 6. Най-голямо влияние обаче има хипотезата за произхода на "словене" от "слово, словя - говоря на разбираем език". Д. И. Иловайский пише: "да вземем... названието славяни или словене; ние го извеждаме от думата СЛАВА; по такъв начин се получава ГОВОРЕЩ НАРОД (в противоположност на немците – НЕГОВОРЕЩ НАРОД), а също така и СЛАВЕН НАРОД”. В Русия това се изучава още от ученическата скамейка Според словенския филолог Линхард [A. L i n h a r t. Poskus zgodovine Kranjske in ostalih dežel južnih SlovanovAvstrije. Uredil B. Grafenauer. Ljubljana, 1981], етнонимът slovani не произлиза от slava, нито от slovo, нито означава „наименувани, наречени” от sluti. Авторът предлага своя етимология, свързана със значението „преселване” - selo, seliti и означава ‘пътуващи, наново заселващи се’, като се обосновава от голямата разпространеност на славянството, неговата подвижност и адаптивност.За разлика от тези хипотетични конструкции, в ранните славянски източници се дава съвсем друго определение за понятието "словенски език" и "словене".  разпространението на словенския език започва от Балканите, от земята Българска. В този смисъл "словенския език" се приравнява със старобългарския език, а ранните "словене" с християнизираното население на първото българско царство. Знаменитият чешки славист П. А. Шафарик още в 1848 г. пише: "трябва да се отбележи, че ... даже в най-древните новгородски източници (например в РускаяПравда), винаги се пише “словене”, и че свързването на това название с късносредновековното име на славяните е просто една догадка. В тази връзка П. А. Шафарик отбелязва, че формата "славяни" за пръв път се появява в граматиката на Милетий Смотриский в 1619 г.Трудно обаче може да се разбере, защо гърците и латините е трябвало да вмъкват в чуждата дума  "славини" буквата "к", без да държат сметка за съществената промяна на този важен етноним? Ако формата "slaveni" е действително първична, то тя би влияла еднакво върху слуховото възприятие както на  гърците, така и на латинците, които нямат проблем с произнасянето на началното съчетание "сл". В такъв случай не е ясно защо Йордан, който много добре познава склавините, запазил буквата "к" след "с", а не го е предал като "slaveni". На второ място, ако съчетанието “сл” е трудно произносимо за гърците, много по-удобно е за тях да  вмъкнат гласен звук, например “а”, вместо “к”. Тогава ще се получи "саловини", нещо като ТЕСАЛИЯ и ТЕСАЛОНИКИ.Арабските исторически източници обаче упоминават етнонима "саклаби" в такива райони, където в тази отдалечена епоха славяни не са живеeли. Много рядко, в единични случаи, този етноним е регистриран и в Мала Азия, даже на север от Андалусия и в Германии [7]. Много руски учени приемат, че "саклаби" означава "северно-европейци", а също и "роби". Най-често обаче арабските източници го споменават в района на Причерноморието, Поволжието и Предкавказието, където живеят предимно ранни българи, които нито са северно-европейци, нито роби. За това говорят следните данни.

 

[bulgaroid]

On 19.02.2018 г. at 10:43, Atom said:

От славяногласни, най-вероятно същите хора които гърците наричат словени (адаптирано по гръцката фонетика като склавени). Въобще не е задължително думата да се използва са самоопределение от самите славяногласни или пък да има наличен политически субект. Използват някаква дума и околните (гърците) я лепват като групов определител.  Въпрос на случайност, думата можеше да която и да е друга. Аз лично мисля, че самите славяногласни или поне тези около ромейския лимес са я използвали за определение на езика си - "словен език". Разбира се, езика може да се определи и по друг начин -  нашенски език, свой език, народен език и т.н.

Връзката между определението на езика и етноса не е пряка. Типичен пример е отношението между "латински език" и "римляни" или "английски език" и американци / канадци и т.н. Самите римляни не знам някога да се наричат сами латини. Пред средновековието например околните вкл. и в български източници доста често лепват етническия определител "латини" на разни раманогласни. Не мога да си спомня къде, но бях срещал израза франки-латини и франки-немци за разграничаване на различните западняци. Използва се също само франки и само латини.

 

 

Ами не е така. Всъщност изобщо не е така. Думата се използва точно като самоопределение, справка- Черноризец Храбър "За буквите".  Още повече в горния пост става язно,че нищо не е ясно. Но склавени и словени нямат нищо общо. А най-интересното е друго. Въпреки близкия език се оказва,че склавените и антите са нещо съвсем различно. Последните изследвания не признават антите за славяни,те не са от Пражката култура а са си типични балтийци. И макар и близки със славяните са нещо различно. Та именно антите се разселват в Vв. северно то Дунав и основават съвместно с българите Пенковската Култура,а после и ПБЦ. Склавите присъстват но са малко, както на юг от Дунав така и на север. Северните селища са повече но пренебрежимо по-малко от антските. В антските селища присъстват и българи и което е показателно и интересно някакви готи ! Отделно антите и славяните не са се обичали много,много и са воювали редовно. Та въпроса е защо един балтийски народ ще се назовава славяни от етноним макар и родствен но все пак чужд ?  Оказва се,че балти,германци и българи днес наричаме славяни ! 

[bulgaroid]

Преди 14 часа, ilianm said:

Дай да видим твое обяснение на фактите.

Срам ли те е, трудно ли ти е?

Остави моето,  дай да видим твоето

Ти явно не се затормозяваш да повтаряш едно и също, без доказателства думите не струват нищо. Примири се няма славяно-траки,поради простата причина,че тука просто няма славяни.

Редактирано 21, 2018 от bulgaroid

[Frujin Assen]

Преди 11 часа, ilianm said:

Колко страници трябва да бягате от отговор на прост въпрос:

Къде е заварения пласт "тракийски" език? Бил той неизвестен, гръцки или латински...

защо го няма?

Всеки път като стигнем до него, почват остроумия за ефекти, псевдонауки и т.н. все опити за откланяне на въпроса.

От аматьори подобни приказки са нелепи

Или се отговаря, като половината факти се пренебрегват  

КЪДЕ Е ТРАКИЙСКИЯ ПЛАСТ? ЗАЩО ГО НЯМА?

Някакво обяснение?

 

 

ИЗМЕТЕН Е ОТ ГРЪЦКИЯ ПО ВРЕМЕ НА РИМСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО НА БАЛКАНИТЕ !!!