Джендър- психология или джендър- лакърдии

[Втори след княза]

Преди 19 минути, Atom said:

ако искаш наистина да демитологизираш героите

Ама аз не искам. Тези митове са основополагащи за Третата Българска държава и разрушаването им води до деморализация, разпад на идентичността и склонност към приемане чужди митове- прим. за Бащите на демокрацията, които са също толкова хора с дефекти, но са охранявани от национална кауза митове на друга страна.

[Atom]

Преди 46 минути, Втори след княза said:

Ама аз не искам. Тези митове са основополагащи за Третата Българска държава и разрушаването им води до деморализация, разпад на идентичността и склонност към приемане чужди митове- прим. за Бащите на демокрацията, които са също толкова хора с дефекти, но са охранявани от национална кауза митове на друга страна.

Не ти, някой от колегите във форума  искаше това.  В интерес на истината обаче митологизираните герои не са основополагащи. Те са следствие, както са следствие митовете около "бащите основатели". Митовете основополагащи за Третата държава са други, но те не се предмет на тази тема.

Да погледнем все пак героите. Ще пострада ли ореолът им ако се демитологизира "робството"? - най-вероятно в някаква степен да. Митът за робството обаче е вреден за българското общество.  Той е оправданието за нашето бездействие и чувство на обреченост.  Каквото и да стане в края на краищата стигаме до "народ който 5 века е бил под робство не става за нищо". Митът за робството ни спъва да повярваме в себе си, в собствените си възможности и винаги да търсим причината някъде вън от нас.  Робът няма и не може да има свободна воля, той е длъжен да търпи, да се подчинява, и най-много да псува наум. Робът не се оправя сам, а чака до го оправят и т.н.

Може ли да се премахне митът за робството без да пострада националната идентичност, без да се разрушат основите на ТБД? Може разбира се, ако митът бъде заменен с друг. Т.е. не директна атака на мита за робството, а утвърждаването на съвсем нов мит, който да намали ефекта на първия и в последствие да го елиминира. И за това не е нужно да приемаме чужди митове, а да потърсим в собствената си история. 

Американците си имат декларацията за независимостта и конституцията си, ние имаме първия Устав на Екзархията. Това е документ в който има всичко - стремеж към демокрация,  свобода,  републиканската идея и дори либерализъм. Ако дядовците ни са успели в една крайно консервативна институция каквото е църквата, да прокарат идеята за изборност на всички длъжности и на всички нива, на отчетност, на мандатост  и на отговорност, то ние нямаме никакво право да казваме, че не можем и, че тези традиции са ни чужди.  За бога, когато в Европа в повечето държави, държавните глави са царе и крале и това изобщо не се поставя под съмнение, нашите дядовци въвеждат редовно свикване на общо събрание (нещо като парламент) изборност и ограничен мандат на Екзарха в църквата - възможно най-консервативната институция навсякъде в Европа. Това е обаче само върха на айсберга. По същото време в градове и паланки местните общности правят същото. Почти всичките ни "стари църкви" са построени по това време. Нашите прадеди са ги построили съвсем сами, без грам помощ на държавата или някакви чужди фондове.

Ние може да превърнем Устава на Екзархията в същия мит и да му предадем същото значение което американците отдават на тяхната Декларация.  Нашите основания няма да са изобщо по-малки. Не искаме да го направим обаче, защото ако открием, че дедите ни са управлявали в голяма степен живота си сами, митът за робството ще отиде на кино. Без да го демитологизираме директно, той сам ще си отмре.  Ние обаче не си даваме робството, пазим си го като най-ценното.

Редактирано 27, 2019 от Atom

[Втори след княза]

Преди 16 минути, Atom said:

Може ли да се премахне митът за робството без да пострада националната идентичност, без да се разрушат основите на ТБД? Може разбира се, ако митът бъде заменен с друг.

Да речем, митът за робството е хаотично приет в националното съзнание, а "ние"  искаме да го променим= социално инженерство. Нека се попитаме: С какво митът за робството в Египет е деморализирало евреите? Те митологизират Избавителя си. Нашите Избавители са възрожденците и революционерите. Те са надвили страшното робство и са толкова по- велики, колкото по- страшно е било то. Предателят Юда не е пречил на Исус, а го възвишава. Така че митовете за възрожденците и революционерите следва да се култивират, а не демитологизират. Естествено, ако "ние" смятаме, че искаме да сме българи и да имаме свои митове.

[herkules]

Преди 1 час, Шпага said:

Под "цинизъм" имам предвид и двете значения, отбелязани тук - http://rechnik.info/цинизъм. Като все пак бих акцентирала върху първото:

1. Нагло поведение или отношение, изразяващо пренебрежение към моралните норми.

В този смисъл поведението на "мъжкаря" Херкулес отдавна би трябвало да го е отвяло нанякъде - далече от БГ наука. 

Хайде пак феминизъм в действие! Сиреч, позитивна дискриминация! Как точно определяш цинизма? Защото и аз мога да кажа, че говориш цинично за мен, макар и завоалирано да убеждаваш модовете да ме отвеят някъде далече от БГ наука, защото не ти харесва начина ми на изразяване и съм антифеминист. Това предполага, че си от  (SJWs) и раздаваш твоята си справедливост. Уж много ти харесва темата, а правиш така че да я затворят или изтрият, както направихте с темата на ВСК. Ако това не е лицемерие, тогава какво е? Можеш ли да ми посочиш, кое точно казано от мен е цинично, т.е. невярно, за да ме съдиш по този начин? И, къде е обещаното право на свободно изразяване на мисли възгледи и прочее, което уж е гарантирано по закон, а и либералите все за него тръбят, като въвеждат език на омразата, който се отнася само за изказвания от мъжки пол.....или отново позитивна дискриминация? Ако бях правил изказвания от този род: - О-оооо те жените са върхът, жените са най-добри ръководители, жените са най-добри програмисти, жените са най-добри математици, просто жените са най-добри във всичко, за разлика от мъжете, които дори не могат да раждат и въобще светът върви към женско управление, а мъжете като все по-ненужни ще изчезнат и човечеството ще продължи само от жени, ........сигурно много щеше да ти харесва и тогава четящите жени и деца този форум няма да бъдат заблудени и това няма да е нито цинизъм, нито лицемерие, а ще е правилното им възпитание + джендъризмът, който се наложи от либералите-ЕС като новият морал в обществото! Е, аз винаги ще изразявам пренебрежение и критика към такива "морални" норми, защото ако за теб те са морални, за мен не са!

[dora]

Преди 49 минути, Atom said:

Ние обаче не си даваме робството, пазим си го като най-ценното.

На какво според вас се дължи това? Вие донякъде го споменахте, но е интересно.

[Spyborg]

Едва ли думите "робство", "тиранство", "иго" и тъй нататък са случайно попаднали в творбите на нашите възрожденски поети и писатели. Ако се прекласифицира фактора робство с някакво по-ненатрапчиво определение, това е хвърляне на камък не само по историята ни, а и по литературата и въобще върху цялото ни културно наследство. Готови ли сме да поемем тази отговорност и имаме ли право да го правим, само и само да се харесаме повече на себе си и на съседите?

Редактирано 27, 2019 от Spyborg

[vvarbanov]

Преди 2 часа, Spyborg said:

Санкциите не са за хомосексуализъм. Визирах санкциите, които ЕС предвижда за държави, които отказват да ратифицират истанбулската конвенция.

Къде пише за такива санкции, дай линк!

[Бобо]

Преди 13 минути, Spyborg said:

Едва ли думите "робство", "тиранство", "иго" и тъй нататък са случайно попаднали в творбите на нашите възрожденски поети и писатели. Ако се прекласифицира фактора робство с някакво по-ненатрапчиво определение, това е хвърляне на камък не само по историята ни, а и по литературата и въобще върху цялото ни културно наследство. Готови ли сме да поемем тази отговорност и имаме ли право?

Тя,думата робство нито е употребена за първи път от възрожденците в този си смисъл,нито пък този и смисъл означава робство,каквото го разбират англоезични или другоезични.В контекста на българския манталитет ,това робство означава най вече липса на българска държавност.А самия факт,че сравняваме липсата на държавност с робство-говори прекрасно за нашия манталитет.Само незапознат с българския език човек може да сравни едното робство с другото!...Или с политическа цел...

"На цар Йоан Асен Белгун, който освободи българския род от гръцкото робство — вечна му памет."

 из СИНОДИК НА ЦАР БОРИЛ

Редактирано 27, 2019 от Бобо

[vvarbanov]

Преди 1 час, Atom said:

Да погледнем все пак героите. Ще пострада ли ореолът им ако се демитологизира "робството"? - най-вероятно в някаква степен да. Митът за робството обаче е вреден за българското общество.

Тогава за кого е полезен митът за робството? Защо е необходимо да митологизираме Левски и Ботев?

[Atom]

Преди 39 минути, Втори след княза said:

Да речем, митът за робството е хаотично приет в националното съзнание, а "ние"  искаме да го променим= социално инженерство. Нека се попитаме: С какво митът за робството в Египет е деморализирало евреите? Те митологизират Избавителя си. Нашите Избавители са възрожденците и революционерите. Те са надвили страшното робство и са толкова по- велики, колкото по- страшно е било то. Предателят Юда не е пречил на Исус, а го възвишава. Така че митовете за възрожденците и революционерите следва да се култивират, а не демитологизират. Естествено, ако "ние" смятаме, че искаме да сме българи и да имаме свои митове.

 

Преди 1 минута, Spyborg said:

Едва ли думите "робство", "тиранство", "иго" и тъй нататък са случайно попаднали в творбите на нашите възрожденски поети и писатели. Ако се прекласифицира фактора робство с някакво по-ненатрапчиво определение, това е хвърляне на камък не само по историята ни, а и по литературата и въобще върху цялото ни културно наследство. Готови ли сме да поемем тази отговорност и имаме ли право?

Не става въпрос за преквалификация или за наличието на мит изобщо. Става въпрос за това, че той е базисен, безусловен и определя всичко около себе си. Дадох за пример Устава на Екзархията. Подробностите за този Устав са направо скрити от обществеността. Много трудно се откриват и ако човек не е специалист няма как да ги знае нито как да ги открие. Аз например попаднах на тях съвсем случайно. Шокира ме факта, че в първия, оригинален устав, Екзархът се избира само за определен мандат, че след изтичането на мандата (мисля 5 години) общото събрание трябва да проведе нови избори и да избере нов Екзарх, че общото събрание се свиква редовно и т.н.

Разликите между тогава и сега са огромни - Патриархът е пожизнен, владиците също, а дедите ни са предвидили главата на църквата и владиците да имат мандат и да се провеждат редовни избори. Общите народно-църковни събори сега се свикват на неопределено време (може и през 20 години), а тогава Общото събрание се свиква по всеки, какъвто и да е повод. Т.е. предвидили са да работи подобно на днешния парламент.

Защо трябва това да се крие, защо постиженията на възрожденците ни се омаловажават (във всяка една сфера различна от революционните борби)? Това не е ли нашата история? Защо всичко което може да застраши робството се замита под килима и се правим, че го е нямало?

Не става въпрос за премахването на мита като цяло, а за безусловния му статут. За това, че се приема за абсолютната истина и по този начин задушава всичко друго което не се вписва в тази истина. В момента в който безусловният му статут бъде отменен и от "абсолютна истина" стане просто истина, това ще позволи и на други, досега прикривани истини лека-полека да започнат да излизат и най-малкото да станат известни на обществеността. 

[Atom]

Преди 3 минути, vvarbanov said:

Тогава за кого е полезен митът за робството? Защо е необходимо да митологизираме Левски и Ботев?

Митът за робството - такъв, какъвто го познаваме днес, като базов и безусловен  започва да се оформя след балканските и първата световна война. Някъде по това време той започва да става базисен и безусловен. До тогава понятието "робство" е  условно. Бобо го писа вече  - в най-общи линии означава липса на държавност. Разбира се, това не означава, че някои писатели не го преекспонират и до буквалното му значение, но общо-взето всички са наясно с неговата условност и никой не вярва в буквалното значение на думата робство или да го възприема като "абсолютна истина".

Пораженията от войните обаче променят всичко. Българите се чувстват отчаяни, обречени и започват да търсят причините не в себе си или политиците си, а във външни фактори. Естествено гадните сърби, гърци и румънци също са виновни, но освен тях  е виновно и робството, което не е позволило българският дух да е на достатъчно високо ниво. Интересното е, че по това време митът за робството не е насочен директно срещу Турция или турците (те също са прецакани от войните), а се приема по-скоро като вътрешно и ментално състояние. 

След 9 септември нещата се променят още веднъж.  Робството устройва комунистите, той като самите те въвеждат още едно робство - фашисткото. Без оригиналното "турско робство", няма как да наложиш другото "фашистко робство". Но след като има робство трябва да има и освободители. Това са самите комунисти и "двойния освободител" Русия. 

При наличието на две робства и освободители като комунистите и двойния освободител Русия, реакцията на интелектуалците е още по-силно да издигнат образите на Левски, Ботев и т.н. като компенсация и донякъде неутрализиране на другите освободители (Русия и БКП).  Самото робство пък придобива и отчетлива анти-турска характеристика, тъй като имаме класов и политически враг, а Турция е основния враг (основната сила на НАТО в региона)

Описанието е много грубо, но в общи линии е това.

[Spyborg]

Ясно. Сега вдянах какво си искал да кажеш, Атом. Само да не излезе, че между лакътушенето в понятията за робство, доказваме робския си манталитет, като опитваме да смегчим пет вековно...ако искате го наречете чуждо владичество. Може би преувеличения смисъл, който сме свикнали да влагаме си е точно на място за да се знае, че така не трябва, че не сме съгласни и осъждаме този период на подтисничество. 

Редактирано 27, 2019 от Spyborg

[dora]

Браво за брилянтното обяснение, Атом.

Друг въпрос: защо да е необходимо един мит да се замени с друг? Защо това, което обяснявате в горния си постинг, да не е достатъчно?

Защо да не можем вместо митологичния принцип да въведем граждaнския?

Днес, с изключение на някои малки островни държави, няма етнически хомогенни общества.

Редактирано 27, 2019 от dora

[Втори след княза]

Преди 44 минути, Atom said:

Митът за робството - такъв, какъвто го познаваме днес, като базов и безусловен  започва да се оформя след балканските и първата световна война.

Лично за мен митът за робството никога не е бил оправдание. Митът за възрожденците и революционерите обаче е бил не само повод за гордост, но и пример. 

Значи. Паисий ходи при българите и не им говори, че са смазани, тъпи парчета, гадни продажници, със съзнание, промито от поробителите. Не казва едни от вас са подлоги на турци, а едни на гърци. Той казва "Ние сме били велики и това е именно нашата история"=нашият дълбок и основополагащ съзнанието мит.
Капитан дядо Никола повежда безумно чета на смърт и казва "Ние само дрънкаме звънче, след нас други ще ударят камбаната" . Левски ... ама някои се ровят в калта по обувките им. Въпрос на ръст. 

[Пандора]

Преди 10 часа, dora said:

Защо да не можем вместо митологичния принцип да въведем гражденския?

Какво означава "граждански" принцип ? Човекът като цяло и гражданството са подвластни на някаква идеология. В примера с Възраждането и Паисий българският народ е бил подложен на идеологическа атака, че е по-малко способен, надарен и т.н. Тогава "митът" не може ли да изиграе и положителна роля. Освен това гражданството не може да се състои от еднакво мислещи хора - едни нямат нищо против да са слуги, други ненавиждат това обстоятелство. Такава е човешката психика и не виждам, защо някой трябва да подравнява всичко това. За едни е било безмислено да се строи нова държава, за други това е било на живот и смърт. Не виждам кой би могъл да разреши спора освен Господ / ако някой вярва в него/. И той го е решил.

Не случайно детето се нуждае от пример за подражание. Примерите могат да бъдат както положителни, така и отрицателни, но кои какви са ще избере детето в крайна сметка и никой не може да реши вместо него. Може само да дава примери. Желателно разнообразни.

Редактирано 27, 2019 от Пандора

[Atom]

Преди 26 минути, dora said:

Браво за брилянтното обяснение, Атом.

Друг въпрос: защо да е необходимо един мит да се замени с друг? Защо това, което обяснявате в горния си постинг, да не е достатъчно?

Защо да не можем вместо митологичния принцип да въведем граждaнския?

Днес, с изключение на някои малки островни държави, няма етнически хомогенни общества.

Защото така работи обществото, независимо дали е хомогенно или не.  Когато говорим за "гражданско общество", "гражданска нация"  и т.н.  в основата на тези категории стоят все същите явления - митове, въображаем реалност, стереотипи, шаблони и т.н.  На практика  независимо как ще ги наречем става въпрос за вяра в нещо, в някакви принципи, ценности и т.н. Няма общество което да се ръководи само от правото например без набор от такива митове, ценности и шаблони.  Обществата на които им липсва здрава спойка базирана на подобни митове и  вярвания са неустойчиви и обикновено става въпрос за диктатури или провалени държави.

С други думи гражданският принцип също е митологичен принцип и пак опираме до замяната на едни митове с други.

[dora]

Преди 33 минути, Atom said:

Защото така работи обществото, независимо дали е хомогенно или не.  Когато говорим за "гражданско общество", "гражданска нация"  и т.н.  в основата на тези категории стоят все същите явления - митове, въображаем реалност, стереотипи, шаблони и т.н.  На практика  независимо как ще ги наречем става въпрос за вяра в нещо, в някакви принципи, ценности и т.н. Няма общество което да се ръководи само от правото например без набор от такива митове, ценности и шаблони.  Обществата на които им липсва здрава спойка базирана на подобни митове и  вярвания са неустойчиви и обикновено става въпрос за диктатури или провалени държави.

С други думи гражданският принцип също е митологичен принцип и пак опираме до замяната на едни митове с други.

Добре, реформулирам въпроса. Защо пораженчески и антагонистични (към съседите) митове от миналото да не бъдат заменени с гражданска култура? То няма спор, че социалният свят е идейният свят. Но не всички общества в историята на човечеството са били националистични и със сигурност не на етническия принцип, с който разполагаме към момента.

Kaкво пречи, това, че не сме прагматична култура? Или какво? Предпочитаме да се валяме в дискурса на нещастието си, вместо да го подменим, с нещо, което ни върши работа днес?

Пример за прагматична култура: японците. Те изключително лесно адаптират собствения си "мит", като привнасят към него всичко от чуждите култури, които би им свършило работа.

Редактирано 27, 2019 от dora

[Spyborg]

Като стана въпрос за диктатура, в момента според САЩ и Англия, Путин е диктатор. Само дето не виждам с какво Тръм е по-малко диктатор от Путин. А брюкселските зелки не са ли също диктатори? Същото е и с робството. Във всеки един момент, някой дава определение за нещо, според това как му изнася и от къде духа вятъра, като тврдението му предварително е солидно подплатено с пропаганда и всякакви мозъчни промивки. Всеки новоизлюпен исторически факт, трябва да се подлага на строго съмнение, защото пропагандата става все по-безскрупулна, лицемерна, продиктувана от безотговорната и безкрайна алчност на властимащите.

[Втори след княза]

Преди 25 минути, Atom said:

Когато говорим за "гражданско общество", "гражданска нация"  и т.н.  в основата на тези категории стоят все същите явления - митове, въображаем реалност, стереотипи, шаблони и т.н.  На практика  независимо как ще ги наречем става въпрос за вяра в нещо, в някакви принципи, ценности и т.н.

Този въпрос ме вълнува. Моите лични митове съм изявил в отделна тема във Философия. Каква е офертата за митове, с които бихте предложил да се заменят настоящите? Това е много важно, не само защото ние- гражданите трябва да участваме, но и защото "става въпрос за вяра в нещо, в някакви принципи, ценности и т.н." което вие изповядвате. Какво предлагате по започнатата от вас тема- какъв е периода от 14-19 в., какъв е Левски, Ботев, възрожденците и революционерите?

[Frujin Assen]

Преди 2 минути, Spyborg said:

Като стана въпрос за диктатура, в момента според САЩ и Англия, Путин е диктатор. Само дето не виждам с какво Тръм е по-малко диктатор от Путин. А брюкселските зелки не са ли също диктатори? Същото е и с робството. Във всеки един момент, някой дава определение за нещо, според това как му изнася и от къде духа вятъра, като тврдението му предварително е солидно подплатено с пропаганда и всякакви мозъчни промивки. Всеки новоизлюпен исторически факт, трябва да се подлага на строго съмнение, защото пропагандата става все по-безскрупулна, лицемерна, продиктувана от безотговорната и безкрайна алчност на властимащите.

Ще ти открия една страшна тайна! Пропаганда е имало винаги! И тя винаги е била безкрупулна, лицемерна и продиктувана от алчност.

[Spyborg]

Преди 3 минути, Frujin Assen said:

Ще ти открия една страшна тайна! Пропаганда е имало винаги! И тя винаги е била безкрупулна, лицемерна и продиктувана от алчност.

Това естествено не е тайна за мен, но и ти се съгласи, че и там нещата се развиват и в момента пропагандата е по-силна от всякога, защото има повече инструменти в ръцете си. Технологиите и дават сила с всеки изминал ден.

[Atom]

Преди 16 минути, Втори след княза said:

Лично за мен митът за робството никога не е бил оправдание. Митът за възрожденците и революционерите обаче е бил не само повод за гордост, но и пример. 

Значи. Паисий ходи при българите и не им говори, че са смазани, тъпи парчета, гадни продажници, със съзнание, промито от поробителите. Не казва едни от вас са подлоги на турци, а едни на гърци. Той казва "Ние сме били велики и това е именно нашата история"=нашият дълбок и основополагащ съзнанието мит.
Капитан дядо Никола повежда безумно чета на смърт и казва "Ние само дрънкаме звънче, след нас други ще ударят камбаната" . Левски ... ама някои се ровят в калта по обувките им. Въпрос на ръст. 

Този образ на възрожденците обаче не е пълен. Той е изкривен и е само в една посока.  Гордеем се с това, което са вкарали в образа, а другото? В моя роден град ( малък) през робството са построени три църкви, три училища, читалище, организирани са научно дружество, спортно дружество, оркестър, театрален състав. Трите църкви са си на мястото, а едно от училищата още работи като училище. Над вратата му има надпис при кой султан е построено.  При това градът ми даже не е определен като възрожденски център или нещо от този род. Просто най-обикновен средно-статистически град, който с нищо не е известен в историята на този период - името му не фигурира в историята на възраждането.  Навремето обаче не ни казваха нищо по тези въпроси. Учиха ни кои са местните революционери, но кой и как е допринесъл за всичко останало от този период никой не ни е казвал. В най-добрия случай ще ни кажат името на някой учител, само поради факта, че в същото време е бил революционер.

Всичко което е постигнато тогава е постигнато с общите усилия на всички хора от местната общност. Без каквото и да е финансиране или помощ от държавата, без фондове на ЕС, без нищо. 100% се дължи на  собствено финансиране и собствена организация. Ако днес например хората от един малък град построят сами, без пари от държавата от разни фондове и дори без съдействието на общината само една единствена обществена сграда или организират по подобен начин само една институция това няма ли да е повод за гордост на този град. Не само за града, но и ще ни приглушат ушите по всички централни медии. Защо днес това ще е гордост? - защото подобно нещо днес е практически невъзможно да се случи.  

Същото е положението и навсякъде другаде в България. Във всеки град, във всяка паланка има нещо с които местните хора могат да се гордеят (и с основание), без да е нужно да ходят до Копривщица или Панагюрище. За да се гордеят обаче те трябва първо да го знаят, а подобни факти са заметени под килима.

А какво знаем например за Тъпчилещов, за Робеви и за ред други хора които през възраждането  са били по-известни от всички революционери накуп, но сега тези имена са едно голямо нищо. През възраждането всеки който е искал да построи училище, църква и се е нуждаел от пари или съдействие пред властите се е обръщал към тези хора и те не отказвали помощ на никой. Затова и са били известни и уважавани. Те нямат ли право също да бъдат герои? Да бъдат хора за пример от които да се поучат днешните силни и могъщи българи. 

Възраждането е нещо много по-комплексно отколкото ни се представя.  Това е процес който обхваща почти всички, в който малко или много всички са герои. Никой не отрича революционерите, но замитането под килима на другите факти, само и само да има робство е малоумие. А ги замитат, защото ако ги покажат ще се разбере, че това са постижения на едни горди и свободни хора, които вярват в себе си и във възможностите си. Те затова и са постигнали независимост. Ние обаче предпочитаме да си пазим миналото и робството, а не да повярваме в собствените си възможности, че можем сами да управляваме живота си или да изискваме от тези които не управляват. При подобни нагласи няма да постигнем нищо друго, освен да загубим всичко, което са създали дедите ни.

[Atom]

Преди 23 минути, dora said:

Добре, реформулирам въпроса. Защо пораженчески и антагонистични (към съседите) митове от миналото да не бъдат заменени с гражданска култура? То няма спор, че социалният свят е идейният свят. Но не всички общества в историята на човечеството са били националистични и със сигурност не на етническия принцип, с който разполагаме към момента.

Kaкво пречи, това, че не сме прагматична култура? Или какво? Предпочитаме да се валяме в дискурса на нещастието си, вместо да го подменим, с нещо, което ни върши работа днес?

Пример за прагматична култура: японците. Те изключително лесно адаптират собствения си "мит", като привнасят към него всичко от чуждите култури, които би им свършило работа.

Нищо не пречи, но за да е ефективно трябва да е именно адаптиране, а не копиране (ние да копираме) или налагане  (друг да ни налага). 

Проблемът с адаптирането е, че ни липсва капацитет. В България има много  умни и интелигентни хора, но те предпочитат да се занимават с бизнес или градят кариера в корпоративния свят тук или навън. Заплащането в обществената сфера е мижаво и не може да привлече качествени хора, същото е положението и в разни НПО.  За политиците не ми се говори изобщо. Тази сфера се избягва от всеки който има някакви качества и може да мине без нея.

Университетите също нямат възможност да привлекат хора с нужните качества, а и да привлекат, на никой от държавниците няма да му  мине през ума  да  се отпусне  някакъв гранд за изследвания по въпрос, по който искат да провеждат политики.

Аз с това и започнах. За да са ефективни едни политики  е необходимо проучвания и изследвания. Необходимо е желаните политики да се адаптират така, че да има ефект, както и да не засегнат и застрашат сфери в които не искаме да има промяна.

Дадох вече примера с копирането. Без никакви политики при нас имаме най-високия дял на жени програмисти, на жени STEM, жени ИТ като цяло и т.н. Ти самата каза, че са нереално много. Хубаво, но в много страни в ЕС, а и в съюза като цяло  има някакви политики за насърчаване на жените към тези области.  Копирането - т.е. провеждането на тази политика 1:1 в България до какво ще доведе и защо изобщо трябва да се провеждат подобни политики тук.  Какво ще постигнем с тях? - още повече програмистки, още повече не знам какво

В момента става точно това. Отпуска някаква фондация пари за  нещо конкретно и местното НПО провежда тези политики без да му мигне окото какво точно се прави и защо.  Натисне някой Борисов и той също прави нещо, без изобщо да му е ясно какво прави. Общо взето методът е ден да мине, друг да дойде, но парите да се усвоят.

 

[dora]

Според мен има и друго.

Българското общество не знае какво иска.

Не за всеки поединично, а какво иска като цяло - освен че по подразбиране е недоволно от управлението си.

Консенсус върху някакви общи или идеи цели не съществува.

Българското общество е изключително атомизирано - затова почвам да си мисля дали изобщо може да бъде наречено общество.

Затова и виждам и  в проекта 'гражданство"  - вместо проекта "митове от миналото" единственото му спасение.

Редактирано 27, 2019 от dora

[dora]

 Докато си хортуваме, има още една убита жена -  във Варна.

Според статията за три години броят на убитите жени се е качил с 50%.

https://www.mediapool.bg/domashen-nasilnik-ubil-zhena-si-e-preduprezhdavan-s-protokoli-news290411.html

Вместо да го задържи, полицията го предупреждавала с протоколи. Ограничителна заповед не е получил. Очевидно защото с единия протокол в ръка жената е можела да избегне убийството си.

Изследване:

https://eige.europa.eu/.../20175822_mh0417775enn_pdf.pdf

 

https://www.vesti.bg/bulgaria/domashnoto-nasilie-e-nevidimo-za-instituciite-6091719

 

Редактирано 27, 2019 от dora