Джендър- психология или джендър- лакърдии

[scaner]

Преди 10 часа, herkules said:

Разбира се, че на всеки нормален хетеросексуален мъж, глава на семейство, с патриархално възпитание, ако дъщеря му му каже "тате, аз съм лесбийка, мъжът ще се откаже от нея или ще я изхвърли през балкона! Такъв позор, лесно не се преодолява.

Не, не всеки нормален хетеросексуален мъж би постъпил така. Моите наблюдения на подобни мъже са, че такава постъпка ще бъде голямо изключение.

Един нормален всякакъв мъж не би налагал със сила своите предпочитания над другите, той би допуснал, че те могат да имат различни от неговите разбирания, над които той няма власт  Не би ииздигал егото си в култ и единствен съветник за вземане на решение. Има си глава за тази цел, и добре е тя да не става гореща, че тогава съвсем започва да не мисли... В съвременното общество ще ви се наложи да се научите да преглъщате подобни житейски ситуации. Може би патриархалното ви възпитание е твърде ограничено, за да реагирате така?

[Втори след княза]

Първи, определящ въпрос! 

В кой български правен документ се определят границите на "език на омразата"?  За да спазваме граници, трябва да ги знаем. Все пак, решенията на Гугъл в свободната мрежа не бива да имат приоритет над държавното ни законодателство.

[Втори след княза]

Преди 20 минути, scaner said:

  Преди 11 часа, herkules said:

Разбира се, че на всеки нормален хетеросексуален мъж, глава на семейство, с патриархално възпитание, ако дъщеря му му каже "тате, аз съм лесбийка, мъжът ще се откаже от нея или ще я изхвърли през балкона! Такъв позор, лесно не се преодолява.

Можем ли да възприемаме като заплаха или каквото и да е престъпление горните думи? Моят отговор е НЕ! (ние дори не знаем кой е ник  herkules и има ли дъщеря. Той не е лице, което може да се съди. Той е просто ник. 

Редактирано Март 5, 2019 от Втори след княза

[Втори след княза]

Кой е органът за контрол езика на омразата? Естествено, не Гугъл и Туитър- те си контролират тяхното съдържание по свои критерии. Освен СЕМ, към кого могат да се обърнат тукашните доносници? (а че го правят- правят го)

[Р. Теодосиев]

Темата я поразчистих малко и ако съм скрил на някой мнението из между хейта на herkules да ми пише на ЛС ще го възстановя. Също така, ако смятате, че има още мнения за разчистване просто ги репортнете и ще ги махна.

Потребителят herkules е с БАН за нарушаване на правилата на форума и мнения призоваващи агресия и дискриминация.

Потребителят Втори след княза е с последно предупреждение.

Ще помоля всички участници да прочетат правилата на форума преди да пишат отново: https://www.forumnauka.bg/terms/

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/10-mita-v-psihologiiata_123381.html

10 мита в психологията

В известен смисъл всички сме психолози — преживели сме от първа ръка какво е да си човек и сме прекарали години да наблюдаваме как ние и другите действаме в различни ситуации.

Тази интуиция подхранва различни "наивни" теории за действителността, които понякога се припокриват с откритията на научната психология, но често не. Представяме ви част от най-разпространените заблуди в психологията и невронауката.

1. Учим се по-добре, когато използваме нашия преобладаващ "стил на учене".

Идеята тук е, че различните хора се учат по-добре, когато се осланят на едни или други сетива — например чрез визуални материали, слушане или правене. Анкета сред английски учители разкри, че повече от 96 процента вярват в това. Всъщност психологически проучвания показват, че хората не се учат по-добре, когато им се преподава в предпочитаната сетивна модалност, и че най-ефективната модалност обикновено зависи от това какъв е учебният материал. Съществуват също проблеми с определянето на понятието за стил на учене и как да го измерим. Повечето публикувани скали за измерването му са с ниска надеждност (получават се различни резултати при всяко тестване) и нямат висока връзка с учебните постижения.

2. Спомените ни са като записи на реалността

Метафората за паметта като записващо устройство е неуместна, тъй като предполага нереалистично висока точност и постоянство на спомените. Спомените ни всъщност са малко или много изкривени варианти на случилото се и се променят с времето. Същевременно анкета, обхванала близо 2000 лица, установи, че 63 процента вярват, че "паметта работи като камера". Подобно объркване може да доведе до сериозни проблеми — например при свидетелските показания в съда; много съдии и полицаи вярват, че колкото по-уверен е свидетелят в спомена си, толкова по-точен е той — въпреки че проучвания показват липса на или слаба връзка между увереността и точността.

3. Жестоките престъпници имат психично заболяване

Когато хора с психични проблеми извършат насилствени престъпления, медиите проявяват голям интерес. Нищо чудно, че според анкети в някои западни страни по-голямата част от обществото смята психично болните за предразположени към насилие. Всъщност има голям брой доказателства, че поне 90 процента от хората с психични проблеми не извършват насилствени актове, а преобладаващата част от упражняващите насилие престъпници не са психично болни. Някои пациенти с конкретни проблеми (като например такива с халюцинации, основаващи се на заповеди, на които "гласовете" казват да извършат определен акт) са в повишен риск, но действителните прояви на насилие са редки. Метаанализ от 2011 г. стига до заключението, че 35 000 високорискови пациенти с шизофрения трябва да бъдат редовно наблюдавани или затворени, за да се предотврати убийството на случаен човек от тях.

4. Тълпите правят хората глупави и опасни

След някакво извънредно събитие медиите може да опишат тълпата като развилняла се в сляпа паника. Следователно допускането е, че когато попаднем в голяма група, губим здравия си разсъдък и всеки е сам за себе си. Подобна идея се поставя под съмнение от проучвания върху поведението на тълпите, според които паниката е рядка и хората често се спират да си помогнат един на друг. Сътрудничеството е особено вероятно, когато хората чувстват споделена идентичност с другите. Психологът Джон Дръри прави това откритие частично въз основа на интервюта с хора, преживели извънредни ситуации — като например струпването на прекалено много хора на концерт на Fatboy Slim през 2002 г. Дръри и колегите му смятат, че от резултатите му може да се изведат насоки към властите за справяне с кризисни ситуации. "При настъпването на извънредно положение тълпите може да се държат по много по-социални начини, отколкото се допускаше преди от изработващите стратегиите при бедствия", пишат те.

5. Аутизмът се предизвиква от "повредени" огледални неврони

През 2011 г. знаменитият невроучен Вилйанур Рамачандран изказва предположението, че "основната причина за аутизма са проблемите в системата на огледалните неврони". Огледалните неврони са клетки, които увеличават активността си, когато извършим действие или видим някой друг да го извърши. Хипотезата за повредените огледални неврони лесно грабва вниманието и често бива "рециклирана" в презентациите и книгите на популяризаторите на наука. Преглед на 25 проучвания от 2013 г. обаче не установи доказателства в подкрепа на хипотезата; друго проучване от 2016 г. също не потвърди хипотезата. Но това е само една заблуда за аутизма — други са, че той се предизвиква от ваксините и че всеки с аутизъм има рядка дарба.

6. Зрението зависи от сигнали, излъчвани от очите

В действителност зрението ни се дължи на светлинните частици, които достигат до ретината — в задната част на окото. Но все пак древната и напълно погрешна идея, че нещата работят по обратния начин, все още се приема от мнозина. Това показват анкети, проведени след 1990-та и 2000-та година. Например близо една трета от студентите са заявили убеждението си, че нещо излиза от очите ни, когато виждаме различните обекти. Не е ясно защо заблудата е толкова упорита, но можем да предположим, че е защото субективно възприемаме образите като "извън" нас (въпреки че са в мозъка ни) и защото много хора са имали чувството, че някой се е втренчил в тях. Всъщност експерименти показаха, че макар и много хора да си мислят, че са усетили погледа на някого, те не могат да усетят кога някой ги наблюдава зад гърба или не.

7. Домашното насилие се извършва от мъже към жени

Според анкети в някои западни култури повече от 65 процента вярват, че е вероятно или със сигурност вярно, че домашното насилие се извършва предимно от мъже. Лесно е да разберем защо — мъжете като цяло са отговорни за по-голям дял от насилствените престъпления и тъй като са средно по-едри и силни от жените, изглеждат по-заплашителни. Редица проучвания обаче показват, че при партньорските взаимоотношения насилието от жени към мъже е също сериозен проблем. Например една анкета в САЩ установи, че всеки четвърти мъж е преживял физическо насилие, изнасилване и/или преследване от свой партньор (в сравнение с всяка трета жена) и че 83 процента от насилието върху мъже от партньорите им, се извършва от жени. Това не омаловажава, разбира се, сериозността на насилието от мъже към жени — с оглед на жестоките случаи у нас в последно време.

8. НЛП е научно доказано

Вярно е, че част от психолозите са преминали през обучения в невролингвистичното програмиране и защитават използването му, но е сериозна грешка да мислим, че НЛП се основава на научни доказателства в психологията или в невронауката. Всъщност системата, която иначе се рекламира като начин за постигане на големи лични успехи — е разработена от две гурута на движението за самопомощ през 70-те, които измислили собствени психологически принципи, докато наблюдавали как терапевти общуват с клиентите си. В НЛП е пълно с недостоверни твърдения, облечени в научен жаргон — като например, че всеки от нас има предпочитана "репрезентационна система" за мислене за света и че най-добрият начин да повлияем на някого е да "имитираме" предпочитаната от него система. Подробен анализ на твърденията, изказани в програмите по обучение в НЛП, установи, че повечето от тях са глупости. Понякога прилагането на НЛП може да е с безобидни последици, но също така е възможно значително да ощети финансово или да попречи на клиентите да обсъдят и разрешат проблемите си.

9. Психичните заболявания се дължат на химически дисбаланс в мозъка

Една анкета, проведена в САЩ преди няколко години, откри, че над 80 процента от участниците вярват, че психичните заболявания се дължат на химически дисбаланс в мозъка. Но всъщност ако запитате някой невролог или психиатър и той реши да ви отговори искрено, то ще ви каже, че никой все още не знае какъв трябва да бъде "правилният" баланс между химическите вещества в мозъка. Подкрепата към идеята за дисбаланса идва, в частност, от това, че антидепресантите променят нивата на някои химически вещества в мозъка — което разбира се, не означава, че подобен дисбаланс предизвиква проблемите на първо време (все едно да твърдим, че главоболието се предизвиква от липсата на парацетамол). Митът се подкрепя от много хора с психични проблеми и от някои организации, тъй като мислят, че дава медицинска легитимност на състояния като депресията и тревожността. Проучвания обаче разкриват, че опитите за приравняване на психичните затруднения до биологични корени увеличават например стигмата — като окуражават разбирането, че психичните проблеми са постоянни или вродени.

Силата на експерта

Ако в подобни митове вярваха предимно хората без формално образование в тези области, вероятно нямаше да има нищо притеснително. Едно проучване, публикувано във Frontiers in Psychology, обаче разкри, че пространното обучение по невронауки слабо предпазва от тях.

Кели Макдоналд и нейни колеги анкетирали 3 877 човека за мозъчните митове, в които вярват, на сайта Testmybrain.org. Сред участниците имало 3 045 без образование в мозъчните науки, 598 преподаватели и 234 човека с "добри познания по невронаука" (според количеството завършени курсове в колеж или университет на мозъчна или невронаучна тематика). Учените изпратили съобщения до имейлите в списъци на занимаващите се с невронаука и групи в социалните мрежи, за да привлекат участници в анкетата си.

В анкетата имало 32 твърдения за мозъка, 14 от които били верни (например използваме мозъка си по 24 часа на ден) и 18 от които били грешни (например използваме само 10 процента от мозъка си).

Резултатите се оказали леко обнадеждаващи, тъй като учените и преподавателите подкрепили по-малко митове от обикновените хора. Но въпреки това и трите групи подкрепили доста от митовете: 46 процента били подкрепени от учените, 56 процента от преподавателите и 68 процента от обикновените хора.

Според авторите на проучването откритията подсказват, че "ако преподавателите преминат обучение по невронауки, което не обсъжда изрично митовете в невронауката, е малко вероятно подобни заблуди да бъдат преодоляни през обучението".

Човешкият мозък е несъмнено сложна и многопластова структура. Затова и не бива да се изненадваме, когато има разминавания между собствените ни наблюдения и резултатите на научния метод.

Понякога наблюденията ни преодоляват ограниченията на научния метод, но в други случаи просто грешим

[dora]

Преди 4 часа, Втори след княза said:

В кой български правен документ се определят границите на "език на омразата"?

В  Наказателния кодекс (който вече беше цитиран от Дорис), както и в Закона за радиото и телевизията, който още не е бил цитиран, ето:

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

(1.) Медийните услуги не трябва да подбуждат към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност.

Чл. 10 При осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от следните принципи:

(6)(изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак. 

Kакто и в една сюрия документи на ООН, Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Европейския съюз.

Че има още какво да се желае от българското законодателство се вижда от този документ:

https://www.osce.org/bg/odihr/388274?download=true

[Втори след княза]

Чао, групата, угнивайте спокойно  

[Atom]

Аз така и не разбрах какво означава "полова идентичност" и в какво се изразява. Как да разбере човек дали дискриминира някой по този признак, като това понятие изобщо не е ясно. В същото време обаче навсякъде има подобна препоръка. Горе в документа на OSCE пак присъства:

Цитирай

Да се разширят закриляните характеристики в разпоредбите, отнасящи се до престъпления, мотивирани от предразсъдъци, за да се включат по последователен начин религиозни и нерелигиозни убеждения, пол, сексуална ориентация, полова идентичност и увреждания

 

[dora]

Преди 1 час, Atom said:

Аз така и не разбрах какво означава "полова идентичност" и в какво се изразява.

Това дали човек се възприема или бива възприеман като мъж, жена или нещо друго.

Има и хора, при което това не е автоматично ясно.

За мен например тук андрогинните характеристики са много повече, отколкото женските полови белези, като това не е нарочно - с някакви хормонални терапии. Много от документите, свързани със защита от дискриминация отчитат съществуването на всякакви хора. Колкото и немногобройни да са те.

 

Аз лично съм имала колеги, които могат да бъдат възприети и като двата пола, в зависимост от това дали човек се фокусира върху първичните им полови белези или върху всичко останало. Физически  виждате жена, но не съвсем, поведенчески и психологически виждате мъж. В полово егалитарна култура тези хора нямат проблеми - нито с отношението към тях, нито с наемането на работа, нито с приемането от обществото, нито със създаването на близки приятелски отношения. Конкретно колежката с андрогинни характеристики продължава да се казва Моника (не си беше сменяла името, не се беше подлагала на никакви процедури или терапии), страхотен специалист е, блестящ ум, забавна, некуртоазна, абсолютно безкомпромисна като език, арогантна като поведение, обаче и страхотно сърцата. Е, няма да сложа нейна снимка, затова публикувам взета от интернет. С къса коса е, но съм я виждала на снимка и с дълга. Андрогинните характеристики пак си бяха там - мъж с дълга коса. Не мога да си я представя в рокля по никакъв начин.

Редактирано Март 5, 2019 от dora

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/Predpochita-li-prirodata-samo-dva-biologichni-pola_123099.html

Предпочита ли природата само два биологични пола

Гъбата Schizophyllum commune, която разполага с 23 000 размножителни типове. Снимка: Wiki Commons

Свикнали сме да мислим, че в природата има само два биологични пола — мъжки и женски.

Но преди еволюцията на яйцеклетките и сперматозоидите, или преди половите клетки да започнат да се различават по размера и формата си, организмите не могло да бъдат класифицирани според пола си.

Същото се отнася и за много гъби, водорасли и протозои днес. Вместо полове тези видове имат размножителни типове, при които половите клетки се различават молекулярно, но не и анатомично (т.е. са изогамни). И тези размножителни типове не вървят задължително по двойки.

Да вземем за пример социалната амеба Dictyostelium discoideum, която има три размножителни типа: всеки от тях може да прави сексуален контакт с другите два типа. Coprinellus disseminatus има 143 размножителни типа и там важи същото правило.

При вида Schizophyllum commune техният брой пък е 23 000, въпреки че по-сложната размножителна стратегия на вида предполага, че не всеки тип може да се размножи с всеки друг.

И все пак повечето видове имат само два размножителни типа. В свое изследване, публикувано в Nature Ecology & Evolution, екип от биолози се опитали да установят причините, определящи колко размножителни типа ще се появят в даден вид. Според техния модел броят зависи от три екологични фактора: нивото на мутации (което създава нови типове), размера на популацията и честотата на сексуалния контакт. Тяхната работа ни дава сведения не само за биологията на такива организми, но може да ни помогне да разберем по-добре еволюцията на мъжкия и женския пол.

Много учени смятат, че размножителните типове са се появили рано в историята на живота и са служили като бариера срещу вредни за видовете поведения като близкородственото кръстосване (кръвосмешението). Ако организмът има сексуален контакт с несъвместим размножителен тип (включително своя собствен), обикновено това не води до поколение.

Отвъд това ограничение, логиката подсказва, че е от полза за видовете да имат колкото се може повече размножителни типове. При два типа само половината от популацията е приемлива като партньор за размножаване. При три пропорцията скача на 2/3 — и т.н. с увеличаването на броя на размножителните типове. Ако някаква мутация доведе по появата на нов тип, той няма да се затрудни да си намери съвместим партньор в популацията, а ще може да направи контакт с всички останали и така да се остави по-голямо поколение за по-кратко време.

"Интуитивното очакване е, че това трябва да води до все по-голям брой на размножителните типове, докато не съществуват хиляди от тях", отбелязва Джордж Констабъл пред Quanta.

Към настоящето предположенията защо броят на размножителните типове рядко достига големи размери са свързани със запазването на стабилността. Поддържането на два типа е вероятно по-добрият вариант: то позволява съществуването на по-прости и по-ефикасни мрежи за разпространението на феромони, както и на по-лесното разпределяне на органели при предаването им от родителите на поколението. Но тези теории не обхващат множество изключения.

Тогава Констабъл получил прозрение: "Осъзнах, че сме допускали, че тези видове се размножават сексуално през цялото време", споделя той. Това допускане изиграло ключова роля в предсказанията му за начина, по който популациите може да еволюират — защото през периоди без секс размножителният тип става неутрална черта: случайни събития определят превъзходството на дадени типове над останалите и изчезването на други.

Според модела големи популации, разчитащи сравнително повече на секса при размножаването си, може да поддържат по-голям брой размножителни типове, докато тези с по-малко секс не могат.

Констабъл и Кокко се зачудили колко рядко трябва да бъде сексуалното размножаване, за да обяснява два типа. Оказало се доста рядко: само веднъж на всеки няколко хиляди поколения.

Първоначално учените били неприятно изненадани от ниската честота, но когато тръгнали да търсят примери в природата, установили, че моделът им работи добре.

Амеби, гъби и други организми с два размножителни типа имат сексуални контакти сравнително рядко, избирайки през повечето време по-бързия и спестяващ повече енергия процес на асексуално размножаване. Някои видове дрожди например правят секс едва веднъж на всеки хиляда до три хиляди поколения, когато са в неблагоприятни условия на средата и "разбъркването" на гените им увеличава шансовете да развият нови полезни черти.

Същевременно видовете със стотици или хиляди размножителни типове правят доста секс. Моделът, изглежда, обяснява и други наблюдаеми сексуални прояви — като способността на някои видове да превключат размножителния си тип или да се възпроизведат с членове на собствения си тип.

Но възможно ли е моделът също да подсказва, че разбиранията ни на базата на проучвания с шепа моделови организми (като мишки, плодови мушици или E. coli) не успяват да обхванат невероятното разнообразие дори при най-основни функции в природата?

Привидно езотеричните правила, по които тези организми живеят, биха могли да ни помогнат да разберем по-добре и чертите, които намираме за познати. Според предположенията на някои учени тъй като двата размножителни типа преобладават, когато нивата на сексуално възпроизводство са ниски, то в миналото е възможно да е имало ситуации, когато е било трудно да се намери партньор. Тези условия може да са довели до отбора на специализирани, по-малки гамети (полови клетки), които могат по-лесно да стигнат до тези на другия партньор. И подобна зависимост да е поставила ранните основи на разделението между мъжкия и женския пол.

[Atom]

Преди 12 минути, dora said:

Аз лично съм имала колеги, които могат да бъдат възприети и като двата пола, в зависимост от това дали човек се фокусира върху първичните им полови белези или върху всичко останало. Физически  виждате жена, но не съвсем, поведенчески и психологически виждате мъж

Такива хора има навсякъде. Те нямат проблем да се защитят и без идентичността, а аз говоря за нея.  Идентичността е лично възприятие, а Gender публичното такова.  Какво точно е Gender идентичност? Това го обсъждахме вече, но аз така и не го разбрах. 

Например мъж, който изглежда като 100% мъж (по стереотипите) твърди, че има полова идентичност на жена, при това със "обратна сексуална ориентация". Т.е. чувства се жена лесбийка и затова "движи" с представители на "своя gender", т.е. с жени.  Мен ако питаш това е измамник, който прави всички на глупаци за някакви свои собствени цели (например да избяга правосъдие или да се облагодетелства). Аз обаче нямам право да поставям думите му под съмнение, тъй като "gender идентичност"  си е чисто негова работа и ако го направя ще го "дискриминирам". Та какъв е смисъла на това понятие "gender идентичност" 

Редактирано Март 5, 2019 от Atom

[dora]

Преди 1 минута, Atom said:

Такива хора има навсякъде. Те нямат проблем да се защитят и без идентичността, а аз говоря за нея.

Полова идентичност не е джендър.

Джендър е социалната роля.

Полова идентичност е как индивидът вижда себе си - като мъж или жена, и как обществото го вижда - като мъж или като жена.

А и не е вярно, че нямат проблем - имат. Срещу тях се извършват престъпления на омраза:

https://nova.bg/news/view/2019/02/12/240471/престъпление-от-омраза-пребиха-жена-гей-в-центъра-на-софия-видео

 

[Atom]

Преди 6 минути, dora said:

 

А и не е вярно, че нямат проблем - имат. Срещу тях се извършват престъпления на омраза:

https://nova.bg/news/view/2019/02/12/240471/престъпление-от-омраза-пребиха-жена-гей-в-центъра-на-софия-видео

 

Жена гей не е полова идентичност, а сексуална ориентация. Полова идентичност ще стане ако тя (самата) се определи като някакъв gender.  Защитата на хората с различна сексуална ориентация е предвидена от закона.

[dora]

Преди 16 минути, Atom said:

Жена гей не е полова идентичност, а сексуална ориентация. Полова идентичност ще стане ако тя (самата) се определи като някакъв gender.  Защитата на хората с различна сексуална ориентация е предвидена от закона.

Тя се определя като жена, защото така говори за себе си. Но това не означава, че няма да бъде набита, защото изглежда не съвсем като жена или не съвсем като мъж. Кретенът я е помислил за мъж. Набита заради външния си вид.

И ако мислите, че това е безобидно, не е.

Макар да не мислех, че това е възможно в България, мен лично миналата година ме е нападал на улицата във Варна, застигайки ме и опитвайки се да ме удари пред детето ми, някакъв напълно нормално изглеждаш, със сигурност не пиян, около шейсетгодишен мъж, защото съм с ето такава кройка на панталоните. Чак след инцидента, си дадох сметка, че той всъщност е вървял и е викал след нас дълго време - "Как не те е срам, бе! Ти българка ли си, бе?!" - докато го чувах зад гърба си, си мислех, че някой си говори шумно с някого по телефона. При условие, че имам абсолютно европейски вид. Е, аз няма да се стресна от такова нещо, защото съм подготвена, но тук е важно друго:

Ако някой може да бъде нападнат заради "грешна" кройка на дрехите, представете си какво може да му се случи, ако е травестит.

 

Редактирано Март 5, 2019 от dora

[Atom]

Преди 13 минути, dora said:

Тя се определя като жена, защото така говори за себе си. Но това не означава, че няма да бъде набита, защото изглежда не съвсем като жена или не съвсем като мъж. Кретенът я е помислил за мъж. Набита заради външния си вид.

И ако мислите, че това е безобидно, не е.

Изобщо не мисля, че е безобидно, а питам защото не мога да го разбера.  Тъй като имаме една дума за две понятия, за по ясно ще ти го напиша с македонските термини.

Там има две думи - род=джендър и   пол=биологичен пол.  Предложението е да се забрани и наказва дискриминацията по пол, по род, по сексуална ориентация и по родов идентитет. Там полов идентитет като понятие не съществува.

Това питам защо родов, а не полов,  защо gender-идентичност, а не sex-идентичност

Редактирано Март 5, 2019 от Atom

[dora]

Добре, ще дам пак за пример моята колежка Моника.

Тя си е запазила името, дадено й по рождение. Говори за себе си в женски род. Избрала е ерго идентичността й да е женска.

Понеже е с къса коса, погледната отзад може да бъде счетена за момче, защото е слабичка. Като език на тялото, жестове, начин на мислене, реакция е много повече мъж, отколкото жена.

Тоест ако беше решила, че идентичността й се основава повече на андрогинните й характеристики, можеше да си смени името на Марио и да говори за себе си в мъжки род. Защо е избрала да запази женския - вероятно защото в полово егалитарна култура на хората им е все едно дали тя се определя като мъж или като жена, като така или иначе няма да я натоварят с купища "родови" стереотипи (gender stereotypes - схващания за това каква е социалната й роля) и ще я приемат такава, каквато е.

Ако обществото обаче й налагаше обезателно да се държи женски (да се облича в рокля, да не си държи косата половинсантиметрова, да не говори на висок глас и да внимава какво казва, защото това "не е женско"), вероятно щеше да избере да е Марио, че да не я тормозят с глупости.

Редактирано Март 5, 2019 от dora

[Skubi]

Преди 35 минути, dora said:

Тя се определя като жена, защото така говори за себе си. Но това не означава, че няма да бъде набита, защото изглежда не съвсем като жена или не съвсем като мъж. Кретенът я е помислил за мъж. Набита заради външния си вид.

И ако мислите, че това е безобидно, не е.

Макар да не мислех, че това е възможно в България, мен лично миналата година ме е нападал на улицата във Варна, застигайки ме и опитвайки се да ме удари пред детето ми, някакъв напълно нормално изглеждаш, със сигурност не пиян, около шейсетгодишен мъж, защото съм с ето такава кройка на панталоните. Чак след инцидента, си дадох сметка, че той всъщност е вървял и е викал след нас дълго време - "Как не те е срам, бе! Ти българка ли си, бе?!" - докато го чувах зад гърба си, си мислех, че някой си говори шумно с някого по телефона. При условие, че имам абсолютно европейски вид. Е, аз няма да се стресна от такова нещо, защото съм подготвена, но тук е важно друго:

Ако някой може да бъде нападнат заради "грешна" кройка на дрехите, представете си какво може да му се случи, ако е травестит.

 

Нас с приятелят ми преди сто години, разхождайки се по главната на Варна ни спря едно ченге, защото приятелят ми 1.90 баскетболист си беше преметнал якето от джинси /топло 30 градуса/ и беше полугол. Това изби бушоно на ченгето и го предупреди говорейки на пъпа му да се облече.....Хич не усъзна, че е чужденец...

Vestis virum reddit 

[sir]

Преди 1 час, Atom said:

Изобщо не мисля, че е безобидно, а питам защото не мога да го разбера.  Тъй като имаме една дума за две понятия, за по ясно ще ти го напиша с македонските термини.

Там има две думи - род=джендър и   пол=биологичен пол.  Предложението е да се забрани и наказва дискриминацията по пол, по род, по сексуална ориентация и по родов идентитет. Там полов идентитет като понятие не съществува.

Това питам защо родов, а не полов,  защо gender-идентичност, а не sex-идентичност

Слагам заслужен плюс заради македонските термини. Дано като минете на македонски вече да се разберете и да го разнищите идентитетот.

Само една препоръка имам. Внимавай да не обидиш някого с това "македонски", може някой да те докладва на администрацията за антигръцка пропаганда и дискриминация и език на омразата. Правилният термин е "северномакедонски"!

[dora]

Преди 1 час, sir said:

Само една препоръка имам. Внимавай да не обидиш някого с това "македонски", може някой да те докладва на администрацията за антигръцка пропаганда и дискриминация и език на омразата. Правилният термин е "северномакедонски"!

 Не се тревожете. Ако нямате намерение да започвате със седмици да оправдавате убийството на хора с това, че са си го заслужавали, или нещо от този род, няма да ви докладвам за нищо. Както и никого другиго.

[nik1]

Кой разправяше, че жените не стват за шерифи

 

Преди 3 часа, dora said:

Това дали човек се възприема или бива възприеман като мъж, жена или нещо друго.

Има и хора, при което това не е автоматично ясно.

За мен например тук андрогинните характеристики са много повече, отколкото женските полови белези, като това не е нарочно - с някакви хормонални терапии. Много от документите, свързани със защита от дискриминация отчитат съществуването на всякакви хора. Колкото и немногобройни да са те.

 

Аз лично съм имала колеги, които могат да бъдат възприети и като двата пола, в зависимост от това дали човек се фокусира върху първичните им полови белези или върху всичко останало. Физически  виждате жена, но не съвсем, поведенчески и психологически виждате мъж. В полово егалитарна култура тези хора нямат проблеми - нито с отношението към тях, нито с наемането на работа, нито с приемането от обществото, нито със създаването на близки приятелски отношения. Конкретно колежката с андрогинни характеристики продължава да се казва Моника (не си беше сменяла името, не се беше подлагала на никакви процедури или терапии), страхотен специалист е, блестящ ум, забавна, некуртоазна, абсолютно безкомпромисна като език, арогантна като поведение, обаче и страхотно сърцата. Е, няма да сложа нейна снимка, затова публикувам взета от интернет. С къса коса е, но съм я виждала на снимка и с дълга. Андрогинните характеристики пак си бяха там - мъж с дълга коса. Не мога да си я представя в рокля по никакъв начин.

Това са интерполови състояния..

Атром пишеше за хермафродити, ...Биологичният пол не е само морфологичен, а също е хромозомен и хормонален в техните комбинации..

В комбинациите може да бъде и психологичен и/или  поведенчески - на ориентация и идентитет, или просто някакво неразбираемо за околните състояние..

Аз също съм имал случай да се чудя и да обсъждам с дамата ми  - полът, ориентацията, или идентиността на даден човек, човекът съчетваше характеристики на двата пола..

 

Вярно е е тези хора са малко, но те не трябва да бъдат дискриминирани, или... бити и заплашвани

Нали "Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права" според конституцията на РБ

 

Освен това, нека да кажем - с възрастта при мъжете нивата на тестостерона намаляват, е не е човешки да се "джебндърсват" възрастните мъже (хора), само защото нивата на тестостерона им са ниски..

Та да внимаваме  какво пожелаваме на другите, защото всички остаряваме рано или късно...Да не се върне това което правим на другите..А и не се знае какво е приготвила майката природа за внуци и други релативи..

 

 

[dora]

Преди 1 час, nik1 said:

Атром пишеше за хермафродити

Тя не е хермафродит, жена си е по първични полови белези. И понеже ми стана някак приятно да си спомням за нея, доктор по философия от престижен университет. Паралелно на работата си - повече от 20-годишна доброволческа дейност за домашна помощ и психологическа подкрепа на хора в терминалната фаза на СПИН или рак.  Отива при тях вкъщи и им помага да свършат неща, които не могат сами. Или просто седи при тях, за компания. Дори след десет-дванадесетчасов работен ден (а такива се налагаха често) устатата и безкомпромисна и към себе си Моника взима един душ, пие едно кафе и отива да помогне на някого, от когото животът си отива.

Мисля си, че ако някога я нападнеше някой кретен, аз собственоръчно щях да го линчувам.

Редактирано Март 5, 2019 от dora

[nik1]

 

Цитирай

 

И понеже ми стана някак приятно да си спомням за нея, доктор по философия от престижен университет. Паралелно на работата си - повече от 20-годишна доброволческа дейност за домашна помощ и психологическа подкрепа на хора в терминалната фаза на СПИН или рак.  Отива при тях вкъщи и им помага да свършат неща, които не могат сами. Или просто седи при тях, за компания. Дори след десет-дванадесетчасов работен ден (а такива се налагаха често) устатата и безкомпромисна и към себе си Моника взима един душ, пие едно кафе и отива да помогне на някого, от когото животът си отива.

Мисля си, че ако някога я нападнеше някой кретен, аз собственоръчно щях да го линчувам. 

 

Вярвам ти..

 

[laplandetza]

Преди 4 часа, dora said:

 Не се тревожете. Ако нямате намерение да започвате със седмици да оправдавате убийството на хора с това, че са си го заслужавали, или нещо от този род, няма да ви докладвам за нищо. Както и никого другиго.

Спорно е. Убийствата на т.н терористи са оправдани, водиха се и се водят войни оправдани с тях и заради тях. Убийства на врагове на демокрацията , често са оправдани. Убийства на бунтовници , също. Език на омразата срещу подобни елементи е Наложен и задължителен. Какво ще стане ако пожелаем ликвидирането на местните властови кръгове по силови служби, нелегалните им крила, финансова и иконом. система.Оправдано ли ще е ликвидирането им , защо не, и допустим ли е език на омразата срещу тези неизбежни люде.

[vvarbanov]

Преди 6 часа, laplandetza said:

Спорно е. Убийствата на т.н терористи са оправдани, водиха се и се водят войни оправдани с тях и заради тях. Убийства на врагове на демокрацията , често са оправдани. Убийства на бунтовници , също. Език на омразата срещу подобни елементи е Наложен и задължителен. Какво ще стане ако пожелаем ликвидирането на местните властови кръгове по силови служби, нелегалните им крила, финансова и иконом. система.Оправдано ли ще е ликвидирането им , защо не, и допустим ли е език на омразата срещу тези неизбежни люде.

Лапландец, много е просто.Ето какво представлява речта на омразата.

"Речта на омразата е реч, която атакува човек или група въз основа на атрибути като раса , религия , етнически произход , национален произход , пол , увреждане , сексуална ориентация или полова идентичност ."

 Внимавай, не е престъпление да бъдеш от друга раса ,религия, етнически произход, национален произход, пол увреждане, сексуална ориентация или полова идентичност.За това насаждането на омраза към тях е  "реч на омразата".

Или според мен може да кажем, че предизвикването на омраза към невинни хора(въз основа на раса, пол,.....) се нарича "реч на омразата"

Щом хомосексуален, мигрант или религиозен индивид извършат престъпление, не е реч на омразата, ако бъдат критикувани, отричани и бичувани заради това, че са извършили престъпление, а не заради това че са ЛГБТ.

Омразата  към престъпниците за които питаш е нещо нормално, то не се определя като реч на омразата. Престъпленията се преследват, осъждат и санкционират.Те се отричат от обществото, омразата срещу тях, не е "реч на омразата".