Джендър- психология или джендър- лакърдии

[Втори след княза]

Не смятам за плодотворно да се въртим около дупетията на хомосексуалистите  предлагам да разгледаме един друг аспект на "джендърната революция"

До каква възраст, в каква степен и доколко родителите и обществото имат право да влияят при избора на поведение (вкл. сексуално) на индивида.

Това е свързано с темата, тъй като върху поведението и избора на стереотипи влияят не само вътрешни импулси. След Русоистката революция с "Назад към природата" може да е дошло времето на "Назад към културата"? Пък може и да не е.

Вниманието на обществото към "насилието" над детето често е пресилено, защото налагането на културните постижения по принцип е агресивен акт- налагаме ги. Децата се съпротивляват от първото обличане, през приучването на гърне, през дисциплината на дневния режим и до това кое облекло и думи са "прилични". Докъде се простира ОТГОВОРНОСТТА и от къде започва НАСИЛИЕТО  при усвояване на културните образци? Защита на детето при неговия избор ли е да не му бъдат наложени моделите, а да се чака то само да избере? И не граничи ли със самоубийство на културата отказа от нейното силово понякога налагане?

Надявам се разбирате хода на мислите ми и как това е свързано с избора на стереотип(вкл. сексуален) и противоречията между защитата от насилие и налагането на  положително поведение. 

[caress…]

Преди 25 минути, Втори след княза said:

Докъде се простира ОТГОВОРНОСТТА и от къде започва НАСИЛИЕТО  при усвояване на културните образци?

Spoiler

Взаимовръзката между родителските стилове на възпитание и детското поведение. През 1967 година психоложката Диана Баумринд започва лонгитюдно изследване в опит да установи влиянието на родителското възпитание над психическото развитие на детето. В продължение на 14 седмици тя провежда интервюта с родители на 3-4 годишни деца, наблюдава взаимоотношенията  между  тях вкъщи, както и между децата в детската градина. Баумринд идентифицира три групи деца: дружелюбни, конфликтни и дразнещи и импулсивно-агресивни. След като анализира поведението на родителите на тези деца открива, че съществува връзка между стила на възпитание и емоционалното и когнитивно развитие на детето. Изследванията разкриват три характеристики, които последователно открояват един ефективен стил от няколко по-малко ефективни (Таблица 1): 

1. Приемане и ангажираност (изразяване на топлота и гордост от поведението на детето)
2. Контрол (опити да се насочва чувството на зависимост) 
3. Даване на автономия (изисквания за по-голяма зрелост, изслушване и разговаряне с детето).

 

 

Таблица 1  Характеристика на стиловете на отглеждане на децата

Стил на отглеждане	Приемане и ангажираност	Контрол	Даване на автономия
Авторитетен	топъл, откликващ, внимателен, чувствителен	отправят се разумни изисквания за зрялост и се обясняват	на детето се позволява да взема решения в съответствие с готовността му, насърчава се да изразява мислите и желанията си
Авторитарен	студен, отхвърлящ, унизителен	много изисквания, прилагат се сила и наказания	вземат се решения вместо детето, не се изслушва неговата гледна точка
Угаждащ	топъл, но прекалено угаждащ	почти не се отправят изисквания	на детето се позволява само да взема решения, преди да е готово за това
Неангажиращ	емоционално откъснат и дистанциран	почти не се отправят изисквания	безразличие към вземането на решенията и гледната точка на детето

Очертават се 4 разновидности на родителския стил: авторитетни родители, които имат високи стойности и по четирите показателя; авторитарни родители, които показват само висока степен на контрол, отстъпчиви родители,  които показват високи резултати само по отношение на обгрижването и неангажирани родители, които имат ниски показатели по всички показатели. (Таблица 2)

Таблица 2  Родителски стилове и детско поведение

Стил на възпитание	Детско поведение
Авторитетни родители. Потвърждават и обясняват необходимостта от правилата,  демонстрират неудоволствие и огорчение като отговор на лошото поведение, демонстрират удоволствие от положителното поведение и оказват подкрепа, правилата са ясни, детските мнения и желания се обсъждат, има топлота и съпричастност	Дружелюбни деца Добър самоконтрол, себеуважение, високо равнище на активност, топлота, загриженост, дружелюбност, добро справяне със стреса, интерес и любопитство, ориентиране към успеха
Авторитарни родители. Ригидно поддържане на правилата, конфронтиране и наказване на лошото поведение, изразяване на гняв и неодобрение, правилата не са ясно дефинирани, детските мнения и желания не се вземат под внимание, нетопли отношения и съпричастност към това, което става с детето, няма планиране на съвместни действия	Конфликтни и дразнещи деца Страх, тъга и нещастие, лесно раздразними, лениви, враждебни, изпълнени с вина, стресирани, агресивни, недружелюбни, безцелни
Угаждащи/неангажирани родители.Правилата не са ясни, не се изисква тяхното спазване, отстъпчиви пред натиска на детето, несвързаност при дисциплинирането, слаби изисквания и очаквания за зряло и независимо поведение, пренебрегване или приемане на лошото поведение, скрито безразличие, гняв и раздразнителност, умерена топлота	Импулсивно-агресивни деца Съпротива и неподчинение на изискванията на възрастните, ниска самоувереност, загуба на ориентация към постижение, загуба на самоконтрол, агресивност, лесна раздразнителност, импулсивност, безцелност, стремеж към доминиране

През 1991 година Баумринд продължава изследването на децата, достигнали вече юношеска възраст. Тя открива, че авторитетният стил запазва своето положително значение за укрепване на връзките на детето с родителите, докато авторитарният стил се отразява отрицателно, децата са с ниски академични и интелектуални постижения, това се отразява особено силно при момичетата (специално върху тяхната социална и когнитивна компетентност). Другият стил, изразяващ се в незаинтересованост, също се отразява отрицателно върху децата. Тези деца са агресивни, импулсивни, тревожни, изпитват тъга, имат ниска самооценка и проблеми с алкохола. 

 

Авторитетното възпитание. Авторитетният стил е най-успешният подход към възпитанието на детето. Той включва силно приемане и ангажираност, техники за адаптивен контрол и даване на подходяща автономия. Авторитетните (демократичните) родители са топли, внимателни и чувствителни, установяват приятни, емоционално удовлетворяващи взаимоотношения с детето, които го привличат в тясна връзка. Същевременно те установяват непоколебим, разумен контрол, когато е необходимо. В общуването си с детето те обясняват своите действия и  поощряват децата сами да изразяват своето мнение.  Настояват за зряло поведение и дават причини за очакванията си. Родителите държат устойчиво цялата власт в семейството, като проявяват своята загриженост към децата чрез обясняване на необходимостта от един или друг начин на поведение.

 

Контрола и забраните са много важна част от възпитанието. Възпитанието без забрани отрича разликата между поколенията. Тази липса кара детето да се излага на опасности. Възпитание, основано само на забрани е равнозначно на насилие. Детето се изгражда благодарение на онова, което му се дава, но и на онова, което му се отказва. Тайната за доброто възпитание се състои в начина на внушаване на децата. То трябва да изглежда не като добро пожелание, а като споделено препредаване на подбрани ценности.

 

Авторитетните родители окуражават децата към самостоятелност. Те придружават ограниченията или наказанията с подробни обяснения. Накрая, авторитетните родители се ангажират в постепенно, подходящо осигуряване на автономия, позволявайки на детето да взема решения в области, за които е готово. Общата атмосфера в семейството е на доверие, уважение, справедливост и топлина към другите.  Децата, които в семейството си са получавали любов, грижа и доверие от по-възрастните, по-късно се отнасят по същия начин с другите хора.

Този тип родители притежават няколко нагласи:
•  На приемане – те се отнасят толерантно към мненията  и желанията на децата, не налагат със сила своето мнение и не се стремят да подчинят детето, като налагат върху него собствената си мяра за съвършенство; те проявяват емоционална топлота и отзивчивост.
•  На разбиране – те се опитват да разберат ситуацията от гледната точка на детето, не избързват със заключенията, преди да са изслушали обясненията на детето и да са откликнали на неговите преживявания

Последици. През детството и юношеството авторитетното родителство е свързано с редица аспекти на компетентността. Сред тях са оптимистичното настроение, самоконтролът, упорството и задачата, сътрудничеството, високата самооценка, социалната и нравствената зрялост, и доброто представяне в училище. Децата се отличават със социална компетентност и отговорност. Юношите участват във вземането на всички решения в семейството, изслушват и обсъждат мнението на родителите. Децата разбират, че има и други хора, други нагласи и други начини на възприемане на действителността. По този начин се изгражда личната отговорност и самостоятелност на децата и те постепенно се подготвят за самостоятелен живот. Излизайки от юношеството, те имат самочувствието да посрещнат предизвикателствата на живота.

 

Авторитарно възпитание. Авторитарният стил на отглеждане на детето се характеризира със слабо приемане и ангажиране, силен принудителен контрол и ограничено даване на автономия. Авторитарните (автократичните) родители поставят много ограничения, като използват като стил наказанието, изискват от децата да следват указанията, да уважават работата и усилията.

Авторитарният родител притежава определени качества:
•  Ригидност (липса на гъвкавост) – тази нагласа поддържа определени вярвания, дори когато не могат да бъдат обяснени;
•  Нетолерантност към неопределеността – този тип родители изпитват затруднения в ситуации, които не са ясно определени

Авторитарните родители изглеждат студени и отхвърлящи, те се държат на дистанция от своите деца. За да упражняват контрол, те крещят, заповядват, критикуват и заплашват, очаквайки безусловно подчинение. Ако детето се съпротивлява, авторитарните родители прибягват до сила и наказание. Те изискват строго подчинение и определен стандарт на поведение, които не се обясняват на детето. („Ще направиш това, защото аз ти казвам”). Всички решения, засягащи децата, се вземат от родителите. Авторитарният родител отказва да приеме идеите на своите деца, когато те не съвпадат с неговите и това създава враждебност. За юношите е оставена възможността единствено да слушат родителите и да изпълняват техните изисквания без обсъждане.

 

Авторитарността не предполага уважение. Родителите изискват уважение, но не се чувстват длъжни да проявяват такова. Авторитарният родител чрез използването на силата се опитва да постигне сигурност. Авторитарността се основава на страха от ощетяване, от подценяване на другите, за да се постигне привидна сигурност, да се скрие неуспехът и слабостта. При родителите тя може да придобие различни и много изтънчени форми. Но колкото и да са различни тези форми, те се обединяват от едно общо нещо:”нуждата от доминиране”.

Освен неоправдания директен контрол, авторитарните родители се ангажират в по-фин тип, наречен психологически контрол, при който те се натрапват и манипулират вербалната експресия на децата, индивидуалността и привързаността към родителите.  Тези родители искат да решават практически всичко вместо детето и често прекъсват или омаловажават неговите идеи, решения или избор на приятели. Когато са неудовлетворени, оттеглят любовта си, правейки привързаността си зависима от подчинението на детето. Освен това имат прекомерно високи очаквания, които не съответстват на развиващите се способности на детето. Децата, подложени на психологически контрол, проявяват проблеми в приспособяването, включващи както тревожни, затворени, така и неподчиняващи се, агресивни поведения.

Авторитарността може да се изрази в по-мека форма – така наречената авторитарна преданост – винаги се избира това, което родителите смятат, че е най-доброто за детето, без да се зачита неговото мнение. Помощта винаги е насреща, но тя е натрапена. Този тип родители внушават, че те трябва да вършат всичко вместо децата. Те създават усещането, че децата са неспособни за каквото и да било. Искат от тях само да им благодарят и по този начин укрепват вътрешната си сигурност. Те искат „само да бъдат обичани”, което означава да не им се противоречи. Обикновено реакцията срещу този авторитаризъм е емоционален бунт, страх, напрегнатост, потиснат гняв, лъжи, угризения, вина.

 

Последици.  Децата на авторитарните родители се отличават със социална некомпетентност, те са тревожни, нещастни и с ниска самооценка; слабо разчитат на себе си и са склонни да реагират с враждебност, когато са фрустрирани. Силовите методи за дисциплина ги правят по-агресивни. Момчетата демонстрират висока степен на гняв и открито неподчинение. За момичетата е по-вероятно да са зависими и смазани от предизвикателните задачи.

Децата се съпротивляват, настройват се бунтарски, враждебно към родителите. Стават непослушни и агресивни в отношенията си с други хора, напускат родителите веднага щом станат в състояние да го направят. Имат трудности в отношенията си с връстниците, не се ползват с влияние сред тях,  тъй като авторитарният стил не изгражда самоконтрола и самоограниченията в отношенията с другите хора, а тези качества са абсолютно необходими за заемане на високо място в структурата на всяка група.  Децата не проявяват инициатива. Авторитарният стил води до подчинение, унижение, изтощение, до отнемане на възможността на детето да поеме отговорност за своите действия.

Угаждащо възпитание. Угаждащият стил е топъл и приемащ, но неангажиращ и свръхлиберален. Отстъпчивите родители се интересуват от своите деца, те живеят с техните проблеми, но без да упражняват контрол върху тях или да поставят изисквания и наказания. Опрощаващите родители почти не се ангажират в контрола на детското поведение и не го насочват. Родителите не могат да се справят със своите деца, те започват да правят това, което искат, и така не се научават да контролират своето поведение. Позволяват на децата да вземат самостоятелни решения на възраст, когато все още не са способни да го правят. Тези незрели решения не са в интерес на детето. Децата им могат да се хранят и да си лягат, когато пожелаят, както и да гледат колкото телевизия искат. Не е нужно да се учат на добри маниери или да вършат домакински задачи. Някои угаждащи родители наистина вярват в този подход  и съзнателно не поставят ограничения, водени от идеята, че когато това е съчетано с топлота, ще помогне на детето да развие своята креативност. Много други просто нямат увереност в способността си да влияят върху поведението на детето. Те са „приятели” на децата си. Макар да са много привързани към децата си, те не успяват да създадат авторитет. Ако положителните емоции в семейството зависят от това, дали детето ще получи всичко, родителите поставят знак за равенство между любовта и удовлетворяване на исканията. Колкото повече нарастват исканията на децата, толкова повече болка ще изпитват от липсата на внимание.

Последици. Въпреки добрите очаквания на родителите („Всичко му осигурихме, защо стана така ?”), тези деца са социално некомпетентни със слаб самоконтрол. Децата искат много често техните желания да бъдат задоволени незабавно и не изпитват особено уважение към другите. Те са непопулярни сред връстниците си. Децата на угаждащите родители са импулсивни, неподчиняващи се и бунтарски настроени. В сравнение с тези, чиито родители са упражнявали по-голям контрол, те са открито претенциозни и зависими от възрастните, като демонстрират по-малко упорство в задачите. Юношите не са в състояние да се ориентират правилно за отношенията между хората, не са подготвени за ограниченията и отговорностите, които всеки  човек трябва да поема, за да съществува, не са в състояние да се съобразяват с интересите на другите хора. 

Неангажиращо възпитание. Това е най-неблагоприятният тип за развитието на детето – въобще отсъства стил на взаимоотношения в семейството. Комбинира слабо приемане с малък контрол и обща незаинтересованост за даване на автономия. Небрежните родители не се интересуват от живота на своите деца. Те често са емоционално откъснати и депресирани, толкова смазани от житейския стрес, че нямат време и енергия за децата. Този тип родители не знаят много за своите деца, за тяхното поведение приятелства, интереси, проблеми. В крайността си неангажираното родителство е форма на малтретиране на детето, наречена пренебрегване. Особено когато започне рано, то на практика разстройва всички аспекти на развитието, включително привързаността, познавателното развитие и емоционалните и социални умения. Дори и при не толкова крайно родителско дезангажиране децата и юношите демонстрират редица проблеми – слаба емоционална саморегулация, трудности в училище и антисоциално поведение.

Последици. Децата се нуждаят от своите родители и когато не получат грижи и внимание, те стигат до убеждението, че в живота на родителите има много по-значими неща от самите тях. Те нямат добро мнение за себе си, нямат цели, не се чувстват значими. Тези деца имат слаб самоконтрол и не могат добре да се справят със своята независимост. Хаосът и отсъствието на последователни, ясно изразени изисквания ги обърква и предизвиква в тях неувереност. Децата често изпитват страх и стрес, бунтуват се срещу родителите, стават неуправляеми, увеличава се вероятността за антисоциално поведение. Тези деца се отличават със слаба социална интелигентност.

 

Сравнение на последиците. Очаквано родителските стилове са свързани с различия в социалното развитие на децата. Баумринд открива, че децата на авторитарните родители са по-често без настроение, неуверени и затворени в себе си, докато при отстъпчивите родители децата са незрели, пасивни и зависими. Само децата на авторитетните родители се оценяват изцяло позитивно. Те са независими и самостоятелни, дружелюбни и енергични. Така че най-добре приспособените и социално развити деца са на родители, които обичат, но и изискват, обсъждат целите и стандартите на поведение на своите деца. В своето изследване Баумринд открива, че 8-9 годишните деца на авторитарните и на отстъпчивите родители при решаване на тестове за интелигентност дават по-малко оригинални отговори и са по-неуверени, докато децата на авторитетните родители притежават по-голяма самоувереност, самостоятелност и общуват по-лесно. Изследване, обхванало около 8 хиляди деца от горния курс на средното училище, показва, че децата на авторитетните родители имат сравнително по-високи оценки от другите ученици. 

Ефективност на авторитетното родителство. Изследвания сочат, че авторитетното отглеждане на детето подпомага зрелостта на децата с различен тип темперамент. То създава емоционален контекст за положително родителско влияние по следните начини: 
• Топлите, ангажирани родители, които са сигурни в стандартите, налагани на децата, осигуряват модел на грижовен интерес и уверено поведение. 
• Децата е много по-вероятно да се подчиняват и да приемат контрола, който изглежда справедлив и разумен, а не произволен.
• Авторитетните родители отправят подходящи изисквания и дават автономия на детето. Те насърчават децата към самостоятелност, като подпомагат високата самооценка и социалната зрялост.   
• Подкрепата, приемането,  ангажираността и разумния контрол, предпазват децата от отрицателните ефекти на стреса в семейството. 

Децата на „Отровните родители”. Емоционалната вреда от постоянно негативните поведенчески модели на родителите прониква в детето подобно на отрова. Изразът „отровни родители” е най-подходящ за тези, които непрекъснато травмират, обиждат и унижават децата си. По един или друг начин техните деца винаги се чувстват ненужни, неадекватни и необичани.

 

Неадекватните родители ограбват детството на децата си, като ги натоварват с отговорностите на големите. Децата имат свръхразвито чувство за отговорност за всичко и всеки. Неизбежният провал поражда чувство за вина  и неадекватност и така цикълът се затваря. Родителите, загрижени за собственото си оцеляване, карат децата да се чувстват невидими – сякаш не съществуват и са без значение. Такива деца не означават нищо за никого, родителите го превръщат в родител на самите тях, например на страдащата от тежка депресия майка, за която детето трябва да се грижи и развеселява. Когато пораснат, те се поставят в положението на жертви в процеса на спасяване на другите хора. Неадеватните родители са неудовлетворени от живота и се страхуват от изоставяне. За тях независимостта на детето е вид осакатяване и те не спират да дърпат конците, докато детето не загуби своята идентичност. Те могат да постигнат това по много начини, например като правят неблагоприятни сравнения между децата си, което нанася вреда за самочувствието, поражда негодувание и ревност между тях.

 

В семейството на алкохолици, лъжата за нормалното семейство кара детето да отхвърля собствените си чувства и възприятия. Пораждат се вина, недоверие, болезнена плахост и необщителност, изолация. Енергията е насочена към спасяването на зависимия и поддържане на фасадата. Вниманието за потребностите на децата липсва, затова и те имат чувството че са невидими. Често децата са обвинявани, че те са причината за пиянството на родителя. Парадоксално децата на алкохолици често се женят за алкохолици. Подтикът да се повтарят познатите модели на чувствата е нормален за всички хора, колкото и да са мъчителни или пагубни. Познатото ни се струва по-безопасно и внася усещане за подреденост на живота, защото знаем правилата и знаем какво можем да очакваме. Не е за пропускане и склонността да се преиграват конфликтите от миналото с надеждата този път битката да се спечели. Децата на алкохолиците получават в наследство акумулиран гняв, депресия, загуба на радостта от живота, подозрителност, влошени лични взаимоотношения и свръхразвито чувство за отговорност.

 

Емоционалните насилници често подлагат децата на словесни атаки относно външния им вид, интелигентността, стойността като човешко същество. Негативната оценка  поражда свръхчувствителност, плахост и недоверие, ниска самооценка, неадекватност. Когато всемогъщите и всезнаещи родители казват нещо лошо за детето, то трябва да е вярно. Родителите перфекционисти прехвърлят бремето на стабилността на семейството върху плещите на детето. Те поставят непостижими цели, невъзможни очаквания и променящи се правила, често скрити зад желанието да се постигне съвършенство. Посланието на най-жестоките думи ”По-добре да не се беше раждал”  е: не си нужен на никого. Склонността към самоубийство и излишно излагане на  риск е обичайният резултат.

 

Физическите насилници имат слаб самоконтрол и посягат на децата си, за да се разтоварят от напрежението. Винаги родителите са тези, които носят отговорността за изблика на насилието. Насилието е единственият начин за справяне с проблемите и чувствата, особено гнева. Насилниците възприемат децата като заместители на родителите, които е трябвало да задоволяват емоционалните им потребности. В този смисъл яростта им е насочена към родителя. Повечето физически насилници имат проблем с алкохола или наркотиците. И в най-спокойните периоди децата живеят в ужас, че вулканът може да изригне всеки момент. Лошото отношение и издевателствата насаждат вината, че детето е лошо и е заслужавало наказанията. Много е трудно да се възкреси доверието и безопасността, след като са били потъпкани от собствените родители. Децата стават уязвими, страхливи, недоверчиви и неподготвени за живота. Изследванията показват, че жестокото физическо наказание не допринася никаква полза за детето. Боят има временен ефект и предизвиква у детето силни чувства на недоверие, вина, фантазии за отмъщение и самоомраза, а в дългосрочен план ниско себеуважение, гняв и насилие.

Депресията е затвор, чиито стени човек изгражда сам с помощта на родителите си, които са проявили отхвърляне, прекомерна защита, насилие... Чрез ранното и често отхвърляне детето може да бъде толкова наранено, че да не знае какво означава да си безгрижен. Ако едно дете от раждането си се чувства необичано и отхвърлено, то пораства тъжно, но не знае че е тъжно. Такива хора не могат да опишат състоянието си с това, че са тъжни, отхвърлени и депресирани, тъй като не знаят какво е да си щастлив, приет и свободен.

 

[Втори след княза]

1 hour ago, caress… said:

  Hide contents

Взаимовръзката между родителските стилове на възпитание и детското поведение. През 1967 година психоложката Диана Баумринд започва лонгитюдно изследване в опит да установи влиянието на родителското възпитание над психическото развитие на детето.

 

Макар да е подробно и прецизно написаното от вас, бих добавил още нещо.

Независимо, че е лонгитудно, изследването е ограничено в училищната възраст и не отразява реализацията впоследствие. Допустимо е децата от авторитарни семейства да са агресивни, конфликтни, егоистични, с натрупана след подтискането вътрешна енергия и с това да постигат повече за себе си. От изследване на стил на училищно ръководство в България се установява, че обучаваните в условия на демократичния стил по резултати- продължаване във ВУЗ с малко надвишават тези, обучавани при авторитарен стил в училището, което не го поставя като безуспешен.

Не смятам, че стилът на отношение с децата е вроден, но той е относителен ригиден и се проявява в семейството на потърпевши от авторитарни или свръхлиберални родители. Дори да не са като обречеността на темперамента, но придобитите от личен опит стереотипите трудно се променят. Няма от къде да се придобият, твърде интимни са, ограничени в семейството. Но както си влачим темперамента, макар да не е най- добрият, намираме компенсаторни механизми и се оправяме. Великите меланхолични художници и холерични актриси дали щяха да са такива като сангвиници? Това го пиша с идеята, че има широки граници на адаптивно поведение и не- авторитетните стилове не осъждат децата на неуспешност.

[Doris]

Защо е необходимо да се разграничат биологичния пол и социалните стереотипи, свързани с пола (джендър)? 

Първата основателна причина е, че стереотипите се менят с времето.

Втората причина е, че хората днес са изключително мобилни. Живеят и работят в различни страни от тази, в която са израснали с различни стереотипи за социалните роли на половете. С Истанбулската  конвенция западът казва - искате да бъдем една общност, много хубаво, но ще трябва да приемете нашите стереотипи за социалните роли на половете, даже ще трябва да приемете и нашата терминология.

Редактирано 19, 2018 от Doris

[ramus]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Вниманието на обществото към "насилието" над детето често е пресилено, защото налагането на културните постижения по принцип е агресивен акт- налагаме ги.

През моите очи:

Това е един от най-сложните житейски казуси. Отгоре на всичко - и един от фундаменталните, които "забъркват" цвета динамиката и посоката в човешкото битие - и групово, и личностно.

Сложността е следствие на многопластието на подвъпросите и начина по който те влияят и (се) определят един на друг. Сложността е и следствие на вече натрупаните наследства, предварителния им анализ и извеждане, на формиране на модели и тенденции, извеждане на връзки и тенденции при взаимодействията и моделирането им...

--------------------

В разглеждането на сложни казуси, са налице два УСЛОВНИ, типологични варианта Разглеждащи:

- такива - с умения и практика в синтеза, способни и адекватни да разглеждат комплексни казуси, със възпитани и отработени умения за работа с относителности и условности, вероятности и възможности...

и "другия вариант" - всички останали безкрайни нюанси на когнитивни натрупвания, дадености и възможности...

-------------

Подадената информация от колежката в "скрития текст" е чудесна и сентенционна и структурирана в инфото си. Тенденциите и връзките при взаимодействията, са чудесно изведени и достатъчно показателни. Въвеждането на понятийното съдържание е на ниво и достатъчно ясно. Има един проблем от общо и практическо естество... Ако се стигне до разглеждане и дебат върху тази информация, този... 'проблем' ще стане ясен, макар за мен да е "очевиден"...

----------------

В тясната конкретика на горния казус - в цитираното от мен изречение - става ясно виждането на автора на тия думи, но въпроса за "налагането на културните постижение" е само тясно разбиране за много сериозни и фундаментални взаимодействия - човек-среда и сложния процес на приемо-предаване на информация от социото към новия негов член, по каналите на възпитанието, обучението, ученето, подражанието и имитирането, Голяма част от аспектите които определят приемо-предаването на готов валидиран опит от социото към "детето" е инстинктивно подложен - по линията на социалния инстинкт... Така се задава твърде първосигнална основа и няма как по нея да протича транспорт на висококогнитивна и сложно-житейска "енергия" - въпрос на Несъответствие.

В конретиката

- културните особености, не винаги са "постижения".

- Начина на "предаване" не е задължително да е насилствен, и с налагане. Подходите в практиката на това са безкрайни, макар че в общ смисъл общите зависимости са засегнати в текстовия материал на колежката по-горе

- училищното образование не е никакъв критерий, още повече че "образованието' по принцип е сложен въпрос - какъв тип е образованието... като вариантите са много и продължават да се експериментира.

Авторитарния подход по принцип - е експресивен и той е най-ригидния условен тип подход. Той не е само спрямо децата и родителите - защото през социума се наблюдава репликация в предаването на подхода - от родител на дете. Освен това именно този подход е близо до инстинктивния, и в него първосигналните особености са най=застъпени. Крайно=либералния и авторитарния подходи (според условностите по-горе) изискват най=малко когнитивни качества и дадености в "родителя".

Разбира се че именно на фона на двата други - става ясен контраста за 'авторитетния подход'... Но именно тук е проблема - защото той е зададен почти идеално. В общ смисъл той наистина е изведен с идеални, почти пожелателни и вдъхновителни характеристики и описания. Основния проблем за практическата му рядкост, е именно сложните изисквания към родителя откъм качества, дадености, предварителен сериозен житейски опит, много натрупвания, когнитивна, информационна обезпеченост... В допълнение към "практическата невъзможност" е и наличието на "родителствени грижи" във възрасти, в които тия така или иначе редки натрупвания, са невъзможни да се изградят...

Проблемът на авторитетния подход е сложното ориентиране в сложната среда на обмен, касаеща "родител-дете". Освен това - сложна, защото е и непрекъснато променлива, а именно в такава среда е най-трудно при положение че сред възпитанието няма обучение, няма специфично предаване на напредничавия опит, а това е оставено на битовите несъзнателни транспорти на готови модели, заимствани инстинктивно от собствения опит на "дете-родител". 

Изглежда че не се разбира нещо просто, същевременно важно. Създаването и отглеждането на деца, продължава да следва инстинктивни вътрешни уклони. Дори при съвременните и модерни дадености бременността да се избира и контролира забременяването, все още натиска на несъзнателните инстинктивни социални модели е много висок. Няма как при това положение да се очаква висока степен на съзнателност, разум и житейска зрялост, основана на рационалност, в която и да е част от социалните отношения и взаимодействия. ( и в частност - възпитанието на деца)

 

Редактирано 19, 2018 от ramus

[Doris]

Каквото и да ти набият в канчето в семейството и в училище, след време то се променя във връзка с адекватността към средата, в която живееш, а може и просто поради относителната самостоятелност на възрастните. В училище са ме наказвали за носене на дънки, за пусната коса. Майка ми ме учеше, че носенето на грим е неприлично. Познайте спазвам ли сега тези внушавани ми стереотипи - не, не ги спазвам.

[Incorrectus]

Преди 17 часа, Втори след княза said:

моля, дайте определението, което подразбирате за gender. В моето разбиране е: социалните роли, приписвани на двата пола, т.е. не говориме за хомосексуализъм, но е коректно да говорим за маскулинна и фемининна роля при възпитание на дете от хомосексуална двойка.

Да, това е определението. Но имах предвид нещо друго.

Проблемът е, че промяната на стереотипа на социалните роли е форма на псевдоосвобождение от терора на биологичния пол, както джендър идеолозите разбират биологичния пол. Защото отхвърляш една социално детерминирана роля, за да се натресеш на друга. Освобождаваш се от един пол, за да връхлетиш в друг, дори ако се мислиш за свободен безполов атом. 

Другият проблем е, че промяната се очаква като държавен акт, нещо повече - законова разпоредба на голямата държава (ЕС), което трябва да унифицира новото отношението към половете като социална норма, а старото да се заклейми като примитивизъм и предразсъдък на злобни хомофоби. Всичко това напомня на едно недалечно минало, когато един марксистки философ провъзгласи появата на нов човек - хомо комунистикус, който също беше декретирано творение на една друга държавна система.

От социална роля никой не може да се освободи щом живее в общество, а не сам на безлюден остров. Хомосексуалните с дете също ще трябва да готвят и да перат, да изпълняват някаква социална роля. Дори да си сменят през ден ролята на татко/мама 1 и татко/мама 2, пак роля ще бъде, а не свобода от социални роли.

Преди 14 часа, vvarbanov said:

То е ясно, че не разбираш, но не съм и очаквал да схванеш за какво става въпрос.По добре не се мъчи, не е за тебе това.

По спокойно, тая овча логика я ползвам специално само за теб, защото виждам че си узрял за нея.

Благодаря, Върбанов, за съдържателния отговор. Аргументиран и изчерпателен - в твой стил.

[Incorrectus]

On 18.02.2018 г. at 12:29, scaner said:

И да се дърпате, и да не се дърпате, еднополовите бракове идват и ще трябва да се преглътнат. Ето едно кратко резюме за практиката на Европейският съд за правата на човека:

Тукашните форумни бури в чаша вода нямат голям смисъл, освен да покажат кой с какъв багаж и какви предразсъдъци отскача

Това е ясно и без демонстрираната надменност. Следващата стъпка е, като яхнете властта с конвенции и разпоредби, да криминализирате тези с предразсъдъците като опасни за новото общество.

[scaner]

1 hour ago, Incorrectus said:

Това е ясно и без демонстрираната надменност. Следващата стъпка е, като яхнете властта с конвенции и разпоредби, да криминализирате тези с предразсъдъците като опасни за новото общество.

Защо се обръщате по този начин към мен? Аз нито драпам за властта, нито очаквам някакви привилегии, в случая само играя ролята на наблюдател. Гледате в някаква далечина и си търсите там враг. Не, не съм такъв.

Просто се опитвам да покажа с колко предразсъдъци е пълен този дебат, предразсъдъци толкова дълбоко вкоренени, че не се усещат като такива. Ето например от вашите изказвания по-горе:

Проблемът е, че промяната на стереотипа на социалните роли е форма на псевдоосвобождение от терора на биологичния пол, както джендър идеолозите разбират биологичния пол.

Предразсъдък е прякото свързване на промяната на стереотипите с "псевдоосвобождаване от терора на биологичния пол", което сте почерпили от многото премятания на джендър-идеолозите. Не ви ли хрумва, че промяната на стереотипите може изобщо да не е свързана с някакви "освобождения" от пола, и че такива промени са всъщност много по-масов случай от колкото екстремисткото тълкувание на джендър-активистите? Например промяна е възприемането на традиционната роля на жената в семейството като готвачка и чистачка като не толкова унизителни, които могат да бъдат поети и от мъжете. Или ролята на директор на фирма като не недостижима за жените. Давам ви най-елементарни възможности, свързани с промяната на стереотипите, които промени са нужни на обществото за да се намали агресията поне, и каквито промени изисква конвенцията да се случат. А вие залитате в най-екстремистските варианти, и те за вас са единствена възможност която виждате, и поради това късогледство да се откажем и от конвенцията. Предразсъдъците лишават действията от логика, както се вижда.

Защото отхвърляш една социално детерминирана роля, за да се натресеш на друга. Освобождаваш се от един пол, за да връхлетиш в друг, дори ако се мислиш за свободен безполов атом. 

Схванахте вече, че това "отхвърляне" е чутовен предразсъдък? Освобождаването от пол - също.

Другият проблем е, че промяната се очаква като държавен акт, нещо повече - законова разпоредба на голямата държава (ЕС), което трябва да унифицира новото отношението към половете като социална норма, а старото да се заклейми като примитивизъм и предразсъдък на злобни хомофоби

Както ви показах по-горе, промяната не изисква такова "унифициране на отношенията между половете", каквото вие го представяте. Равенството на мъжете и жените едно че е закрепено в друга конвенция, друго че се отнася за достъпа до социалните роли.

Всичко това напомня на едно недалечно минало, когато един марксистки философ провъзгласи появата на нов човек - хомо комунистикус, който също беше декретирано творение на една друга държавна система.

А това вече е израз на страховете, насадени от погрешните предразсъдъци и нищо друго.

От социална роля никой не може да се освободи щом живее в общество, а не сам на безлюден остров. Хомосексуалните с дете също ще трябва да готвят и да перат, да изпълняват някаква социална роля. Дори да си сменят през ден ролята на татко/мама 1 и татко/мама 2, пак роля ще бъде, а не свобода от социални роли

И ако си дойдем на думата, че никой не изисква от никого да се освобождава от социалните си роли, а да се промени отношението на обществото към тези роли, всичко си идва на мястото. И хомосексуалистите стават като всички други хора, със същите права и задължения. Не беше трудно, нали?

[Втори след княза]

Преди 2 часа, Doris said:

Защо е необходимо да се разграничат биологичния пол и социалните стереотипи, свързани с пола (джендър)? 

Първата основателна причина е, че стереотипите се менят с времето.

Втората причина е, че хората днес са изключително мобилни. Живеят и работят в различни страни от тази, в която са израснали с различни стереотипи за социалните роли на половете. С Истанбулската  конвенция западът казва - искате да бъдем една общност, много хубаво, но ще трябва да приемете нашите стереотипи за социалните роли на половете, даже ще трябва да приемете и нашата терминология.

Кои са тези "нашите стереотипи" на Запада? Все пак трябва да ги знаем, преди да кажем "Добре". При това те не са безспорни. Има партии и християни срещу тях. Ако приемем, че Европа е в залез, както смятат мнозина, то и стереотипите биха били упадъчни. Пък ние сме млада нация- на има няма 140 г. После, иска се да няма насилие срещу хора с други стереотипи. Дали това не е прекалено широко? Насилието, санкционирано от Наказателния кодекс не е ли достатъчно? Ще бъде ли прието като насилие и семейният натиск над непълнолетни, а над зависими материално пълнолетни? На мен няма да ми е приятно синът ми да скърца креват в стаята си с мъж, поне докато е под моя покрив. (не че ще ми е по сърце дъщерята да прави същото  )

И понеже тези проблеми не са психологически, а правно- етични, не бих задълбочавал.

Общо, по джендър- проблематиката мнението ми се оформя като:

Стереотипите са динамични и подлежат на промяна. Промяната може да бъде и в негативна за лицето или социума посока и в различна възраст. Няма етичен критерий кое е доброто- свободата в приемането на разнообразни роли, отнасящи се до пола или утвърждаване само на ролите, по- адекватни на биологическия пол. За мен тези роли, които са хормонално и еволюционно утвърдени са по- адекватни и не предизвикват психичен дисонанс. Богатството на роли, само по себе си, е с положително адаптационно значение, но в условия на постоянство на средата по- адаптивно е пълноценното усвояване на една- адекватна роля. 

Смятам, че семейството трябва да положи максимум усилия, независимо от стила на отношенията родители- деца, за да ги предпази от стереотипи, които смята за вредни за детето и семейството. Естествено не бива да се прескача законовата граница, но самият термин "насилие" е необходимо да се прецизира, за да не стават родители и възпитатели заложници на детски капризи. 

[Incorrectus]

Преди 2 часа, scaner said:

Защо се обръщате по този начин към мен? Аз нито драпам за властта, нито очаквам някакви привилегии, в случая само играя ролята на наблюдател. Гледате в някаква далечина и си търсите там враг. Не, не съм такъв.

Като защитник на съответна гледна точка се обръщам към вас, нищо друго нямам предвид. Просто теоретизирам.

Преди 2 часа, scaner said:

Просто се опитвам да покажа с колко предразсъдъци е пълен този дебат, предразсъдъци толкова дълбоко вкоренени, че не се усещат като такива. Ето например от вашите изказвания по-горе:

Проблемът е, че промяната на стереотипа на социалните роли е форма на псевдоосвобождение от терора на биологичния пол, както джендър идеолозите разбират биологичния пол.

Предразсъдък е прякото свързване на промяната на стереотипите с "псевдоосвобождаване от терора на биологичния пол", което сте почерпили от многото премятания на джендър-идеолозите. Не ви ли хрумва, че промяната на стереотипите може изобщо да не е свързана с някакви "освобождения" от пола, и че такива промени са всъщност много по-масов случай от колкото екстремисткото тълкувание на джендър-активистите? Например промяна е възприемането на традиционната роля на жената в семейството като готвачка и чистачка като не толкова унизителни, които могат да бъдат поети и от мъжете. Или ролята на директор на фирма като не недостижима за жените. Давам ви най-елементарни възможности, свързани с промяната на стереотипите, които промени са нужни на обществото за да се намали агресията поне, и каквито промени изисква конвенцията да се случат. А вие залитате в най-екстремистските варианти, и те за вас са единствена възможност която виждате, и поради това късогледство да се откажем и от конвенцията. Предразсъдъците лишават действията от логика, както се вижда.

Защото отхвърляш една социално детерминирана роля, за да се натресеш на друга. Освобождаваш се от един пол, за да връхлетиш в друг, дори ако се мислиш за свободен безполов атом. 

Схванахте вече, че това "отхвърляне" е чутовен предразсъдък? Освобождаването от пол - също.

Другият проблем е, че промяната се очаква като държавен акт, нещо повече - законова разпоредба на голямата държава (ЕС), което трябва да унифицира новото отношението към половете като социална норма, а старото да се заклейми като примитивизъм и предразсъдък на злобни хомофоби

Както ви показах по-горе, промяната не изисква такова "унифициране на отношенията между половете", каквото вие го представяте. Равенството на мъжете и жените едно че е закрепено в друга конвенция, друго че се отнася за достъпа до социалните роли.

Всичко това напомня на едно недалечно минало, когато един марксистки философ провъзгласи появата на нов човек - хомо комунистикус, който също беше декретирано творение на една друга държавна система.

А това вече е израз на страховете, насадени от погрешните предразсъдъци и нищо друго.

От социална роля никой не може да се освободи щом живее в общество, а не сам на безлюден остров. Хомосексуалните с дете също ще трябва да готвят и да перат, да изпълняват някаква социална роля. Дори да си сменят през ден ролята на татко/мама 1 и татко/мама 2, пак роля ще бъде, а не свобода от социални роли

И ако си дойдем на думата, че никой не изисква от никого да се освобождава от социалните си роли, а да се промени отношението на обществото към тези роли, всичко си идва на мястото. И хомосексуалистите стават като всички други хора, със същите права и задължения. Не беше трудно, нали?

На всичко това е безсмислено да отговарям. Явно не обърнахте внимание, че темата е "джендър - психология...", а не ИК„ Вие си карате по инерция от разговора за ИК. Съответно е нелепо да възразявате, че в тази тема използвам мнения на джендър-идеолозите, че унифицирането е мое представяне и т.н. Ако нещо опровергавате, опровергавате джендър-идеолозите, не мен. Съответно аз не съм техен защитник и няма защо да отговарям.

[Du6ko]

Хубава новина. В някога  най - развитата някога немска провинция - Северен Рейн Вестфалия  където има най много чужденци и бежанци немска фирма е създала шорти и панталони които защищават от изнасилване нежния пол. 

[caress…]

Преди 15 часа, Втори след княза said:

Богатството на роли, само по себе си, е с положително адаптационно значение, но в условия на постоянство на средата по- адаптивно е пълноценното усвояване на една- адекватна роля. 

Исторически погледнато, опитите с усвояването на единствена адекватна роля, досега винаги завършват с неуспех. Какъвто и да е бил моделът, налаган предимно насилствено, отклонения от него са съществували независимо от сексуалната ориентация. Забраненият плод продължава да е все така сладък и днес.

Възможно ли е Юнг да се окаже прав и психически всеки човек да е андрогинен? Формирането на личността и сексуалността са сложни и деликатни процеси, за да раздаваме етикети с лека ръка. Все пак идеалът в любовта е човек да създаде отношения с друг човек, а не с точно определени полови органи, нали? 

Сексуалността не се проявява изключително в самия секс. Има множество компоненти. Сред тези основни компоненти са емпатията, нежността и топлотата. Като тези компоненти може и да не ни отведат непременно до спалнята, но ще направят отношенията ни с другите хора дълбоки и здравословни, независимо от техния пол! Това не е нищо друго освен здравословното проявяване на нашата бисексуалност, явяваща се следствие от психологичната андрогинност. За нея не е задължително непременно да включва физическата страна, тъй като, очевидно, никой не спи с всички хора, към които се отнася със симпатия и обич - т.е. човешките взаимоотношения никога не са били сведени само до реакциите на генеталиите.

Еротичните скулптури в храмовете на Каджурахо имат интересно медитативно предназначение - съзерцавайки ги, човек да се избави от натрапливите сексуални фантазии, като постепенно приеме с разбиране всичко, което те изобразяват. Целта е съзнанието да се пречисти. Забраняването или заливането с кал, внушенията за срам и неморалност по никакъв начин не допринасят за подобряване на ситуацията. Религиите какви ли не правила и забрани измислиха в борбата си с "плътската греховност" и до къде стигна човечеството? До невротичност. Натрапливото влечение към лица от противоположния пол също не е показател за психично здраве и нравствена зрялост. Какво като е "биологично правилното"?

[Втори след княза]

Преди 34 минути, caress… said:

Възможно ли е Юнг да се окаже прав и психически всеки човек да е андрогинен? ... Това не е нищо друго освен здравословното проявяване на нашата бисексуалност, явяваща се следствие от психологичната андрогинност. 

Мисля, че некоректно преминавате от реалното твърдение, че Юнговата хипотеза не е потвърдена в уверени заключения, основаващи се на нея.

[Втори след княза]

Преди 39 минути, caress… said:

Исторически погледнато, опитите с усвояването на единствена адекватна роля, досега винаги завършват с неуспех. Какъвто и да е бил моделът, налаган предимно насилствено, отклонения от него са съществували независимо от сексуалната ориентация. Забраненият плод продължава да е все така сладък и днес.

.

.

.

Забраняването или заливането с кал, внушенията за срам и неморалност по никакъв начин не допринасят за подобряване на ситуацията. Религиите какви ли не правила и забрани измислиха в борбата си с "плътската греховност" и до къде стигна човечеството? До невротичност. Натрапливото влечение към лица от противоположния пол също не е показател за психично здраве и нравствена зрялост. Какво като е "биологично правилното"?

На въпроса коректно ли е да се разсъждава психологически по една етическа тема, бих отговорил ДА.

От древни времена мъжката успешност е свързана с агресивност, а тя със сексуални посегателства. При разложение на обществото, при изчерпване поводите за сублимация/приложение на мъжката енергия винаги се стига до разврат. Опитите да се сложи ред са различни. От изкуството на любовта, през платената любов, през опазване давството зад манастирските стени, през високите огради на дома, през религиозните и законови норми, все се поставят приемливи рамки на сексуалното поведение. Това е култура- ограничения. Разпасаността не води до добро.

Вж. в уики Лукреция и Вергиния

[Малоум 2]

Преди 41 минути, caress… said:

Какво като е "биологично правилното"?

Еволюционно е.

За да може организъм да отреагира на външните изменения от околната среда, без да се "повреди" в смисъл на изчезване на вида - се е случило. Вместо да се усложнява един организъм за възможни реакции (сложното става силно уязвимо от промените и ако го е имало- еволюционно е загинало), е станало енергетично по-изгодно, да се "специализират" два отделни индивида: мъжко-женско, със сравнително "малки" изменения. Например - несиметричната Y-хромозома. Тя "откликва" на повече видове промени правилно и оцелява, като става "носител" на новото в околността. Така, при структуриране на нова генетично подложка в новородено се привнасят и качества, които са устойчиви в новите изменения на средата. Подобрява се общо вида!

(Че полът зависи от външните условия - при някакви риби, беше - си променят пола в зависимост от температурата на средата в която се въдят)

...

[scaner]

Преди 15 часа, Incorrectus said:

На всичко това е безсмислено да отговарям. Явно не обърнахте внимание, че темата е "джендър - психология...", а не ИК„ Вие си карате по инерция от разговора за ИК.

ИК е прекрасен пример как едностранното разбиране на джендър-психологията води до неверни и сбъркани заключения. Джендър-психологията не е само екстремистските щения и виждания на ЛГБТ общността, а много, много повече. Да, безсмислено е да отговаряте, при такова ограничено и едностранно разбиране на проблема, каквото аргументирам.

[ramus]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

сложното става силно уязвимо от промените и ако го е имало- еволюционно е загинало

Колега, какво точно имате предвид... защото това твърдение, като част от общата ви логическа подложка е с проблеми. Като подложката е с проблем, как да се очаква надграждането над нея да запази някаква адекватност.

Просто задавам въпрос - обосновете фрейма и предпоставеното, за да изведете горните думи...

само за справка - усложняването на организмите, е именно еволюционна посока в развитието им, а вие пишете точно обратното.

 

Редактирано 20, 2018 от ramus

[Last roman]

еволюцията води понякога и до опростяване, защото прекалено сложните /и свръхспециализирани/ организми често си изчерпват потенциала за изменчивост и адаптация /и съответно изчезват/. То и с човешките общества е така. Така че процесът на развитие не е еднопосочен.

 

Редактирано 20, 2018 от Last roman

[Малоум 2]

Преди 2 часа, ramus said:

само за справка - усложняването на организмите, е именно еволюционна посока в развитието им, а вие пишете точно обратното.

Усложняването е само при нови видове - във вертикал. Як катаклизъм със силна промяна на радиационната обстановка. Почти "нови" гени - по-сложни. Голяма част от сложното не оцелява (по метод "проба-грешка"). Но, това което оцелее - търпи вътре видово многообразие и заради "сложността си" - много маймун, ама само едно е човек.

Вътре видовото се приспособява към новите условия с малки, незначителни изменения в кода и разнообразие на смесване, поради новото. По-скоро се адаптира без проблеми.

Между другото - надграждане с усложняване при гените е: върху готова "стара" структура, да се добавя нов код, свързан с промените.  Има запазване на "старите механизми" отработени в миналото. При развитие на сложен организъм, това което е мозък, ползва информация и от тях гени - те са нужни само докато се изгражда цялостно. После - информацията от тях се "включва" само ако е в системата "защита" за оцеляване.

...

Редактирано 20, 2018 от Малоум 2

[Втори след княза]

Преди 6 часа, caress… said:

Исторически погледнато, опитите с усвояването на единствена адекватна роля, досега винаги завършват с неуспех. Какъвто и да е бил моделът, налаган предимно насилствено, отклонения от него са съществували независимо от сексуалната ориентация.

Мисля, че може да се дискутира дали "опитите с усвояването на единствена адекватна роля, досега винаги завършват с неуспех"

Не се опирам на такъв ненадежден авторитет като Библията, просто използвам като мото: "Има време за събиране на камъни и за разхвърляне на камъни" Еклесиаст.

Ще заложа на аргумент от животинския свят- все пак сме животни и първосигналното ни вече не еволюира. В  научнопопулярните филми за лъвове, от когото и да са снимани, където и да са снимани половата роля на мъжкия екземпляр е строго определена. Тя е единствена, адекватна и успешна. Внасям уговорката, че разглеждаме кратък период с относително стабилни условия. Със сигурност при промяна на условията половото поведение ще се измени.

При наличието на поведенчески мутации у мъжки в семейството лъвове, конфликтната среда ги превръща неминуемо в жертви. Те излъчват мъжки хормони, следователно са съперници. Биват унижени, отхвърлени и дори  убити. Агресивните женски обаче заемат висока позиция, докато няма по- силен лъв. Те могат да бъдат и водачи на семейството. С идването на по- силен мъжкар те приемат традиционните роли.

В човешкото общество има условия за толериране на слаби и недъгави. Това им дава шанс да компенсират недъга си чрез успехи в друга дейност. Обаче тази толерантност създава условия за симулиране на слабост, на преднамерено заемане на позиция на пасивност, нужда от помощ, или казано метафорично "източване касата за социална доброта". Когато можем, трябва да предотвратим подобно поведение, защото то води до деградация- вместо силни, от полза, някои се стремят да са слаби, да не бъдат социално ангажирани.

И така, има традиционна полова роля, която съответства на биологията. При възникнали промени се променят и ролите, но при стабилизиране на ситуацията има тенденция за връщане към тази биологична роля. Второсигналната ни система може да ни изиграе номер и да бъдем убедени, че това не е правилно и след отминаване на промените приемем несъответни на биологията и неадаптивни роли. Уви. НЛП.

[Incorrectus]

Преди 5 часа, scaner said:

ИК е прекрасен пример как едностранното разбиране на джендър-психологията води до неверни и сбъркани заключения. Джендър-психологията не е само екстремистските щения и виждания на ЛГБТ общността, а много, много повече. Да, безсмислено е да отговаряте, при такова ограничено и едностранно разбиране на проблема, каквото аргументирам.

Няма такава известна зависимост - едностранно разбиране да имат само тези, които считат, че в ИК и в който и да е текст винаги има паратекст; едностранно разбиране да нямат само тези, които считат, че ИК е ангелски текст, който няма паратекст, защото не искат да го виждат. Впрочем един пример за европейско законодателство, който доказва, че прехласването по кой да е регулиращ текст като панацея е израз на висша форма на наивитет.

Цитирай

Казусът

Румънският гражданин г-н Coman и американският гражданин г-н Hamilton живеят...

Кой е автор на заключението?

*Melchior Wathelet, роден на 6 март 1949 г., е белгийски политик и член на десноцентристкия Хуманистки демократичен център. Има диплома по право и икономика от университет в Лиеж и е магистър по право от университета "Харвард". Професор в Католическия университет в Льовен и Университета в Лиеж. От 1995 г. до 2003 г. е бил съдия в Съда на ЕС. От октомври 2012 г. Wathelet е генерален адвокат.

Справка в сайта на BBC сочи, че Melchior Wathelet е бил замесен в скандал с ранното освобождаване от затвора на педофил по времето, когато е бил министър на правосъдието на Белгия. Заради този случай през 1997 г. Европейският парламент иска оставката му като съдия в Съда на ЕС. Wathelet също е обвиняван за участие в организирана престъпна група за сексуална злоупотреба с деца. Белгийските власти в крайна сметка свалят всички обвинения.

Относно вашите аргументи. Ето един такъв фалшив, защото е срещу личността (страхове и предразсъдъци), а не срещу текста. Другото са възражения на джендърски теории, а не на мои.

Страховете и предразсъдъците на хората тук само Рамус ги знае дистанционно. Но виждам с безпокойство, че и вие се изкушавате от неговия пример.

On 19.02.2018 г. at 15:07, Incorrectus said:

Всичко това напомня на едно недалечно минало, когато един марксистки философ провъзгласи появата на нов човек - хомо комунистикус, който също беше декретирано творение на една друга държавна система.

Преди 23 часа, scaner said:

А това вече е израз на страховете, насадени от погрешните предразсъдъци и нищо друго.

 

 

[Incorrectus]

Преди 7 часа, caress… said:

Възможно ли е Юнг да се окаже прав и психически всеки човек да е андрогинен?

Аз съм голям почитател на Юнг и именно заради това ще спомена най-известния случай, в който неговата лична теория е помогнала на пациент. Това е случаят, вие го знаете, с парализираната жена и хипнозата, след който започва славата му на чудодеен доктор, към него започват да се стичат пациенти и съответно хонорари. Но самият Юнг е достатъчно почтен да заяви в своята автобиография, че след излизането на жената от хипноза тя наистина е била излекувана, но самият той няма никаква идея как се е случило това.

Според мен заслугата на Юнг е, че той, заедно с други първопроходци, открехва заключената със 7 катинара врата към психиката. Неговите трудове са прекрасно средство за лично размишление, любимо за мен, но не бих рискувал да кажа нещо много повече. Знаете много добре, че неговата идея за психичното "разпростира" същото някъде дълбоко в праисторическите мъгли и чак до вегетативната нервна система, и отвъд нея - там, където човекът вече изобщо не е човек.

[Doris]

 

Преди 23 часа, Втори след княза said:

Кои са тези "нашите стереотипи" на Запада? Все пак трябва да ги знаем, преди да кажем "Добре". При това те не са безспорни. Има партии и християни срещу тях. Ако приемем, че Европа е в залез, както смятат мнозина, то и стереотипите биха били упадъчни. Пък ние сме млада нация- на има няма 140 г. После, иска се да няма насилие срещу хора с други стереотипи. Дали това не е прекалено широко? Насилието, санкционирано от Наказателния кодекс не е ли достатъчно? Ще бъде ли прието като насилие и семейният натиск над непълнолетни, а над зависими материално пълнолетни? На мен няма да ми е приятно синът ми да скърца креват в стаята си с мъж, поне докато е под моя покрив. (не че ще ми е по сърце дъщерята да прави същото  )

И понеже тези проблеми не са психологически, а правно- етични, не бих задълбочавал.

Общо, по джендър- проблематиката мнението ми се оформя като:

Стереотипите са динамични и подлежат на промяна. Промяната може да бъде и в негативна за лицето или социума посока и в различна възраст. Няма етичен критерий кое е доброто- свободата в приемането на разнообразни роли, отнасящи се до пола или утвърждаване само на ролите, по- адекватни на биологическия пол. За мен тези роли, които са хормонално и еволюционно утвърдени са по- адекватни и не предизвикват психичен дисонанс. Богатството на роли, само по себе си, е с положително адаптационно значение, но в условия на постоянство на средата по- адаптивно е пълноценното усвояване на една- адекватна роля. 

Смятам, че семейството трябва да положи максимум усилия, независимо от стила на отношенията родители- деца, за да ги предпази от стереотипи, които смята за вредни за детето и семейството. Естествено не бива да се прескача законовата граница, но самият термин "насилие" е необходимо да се прецизира, за да не стават родители и възпитатели заложници на детски капризи. 

Сигурен ли си, че "Европа е в залез" с "упадъчни" стереотипи?

Като е в залез, защо всички са се юрнали към Европа? Юрнали се на високия стандарт , ама си носят и азиатските и балкански стереотипи, убедени са, че точно техните стереотипи са правилни и "биологично адекватни". Ама Европата като те пуска в нейното пространство иска и да се държиш според нейните стандарти. Друг е въпросът, че тези стандарти са дискусионни сами по себе си в някакви граници.
 

Политологът Иван Кръстев за джендър-проблематиката:

Цитирай

 

Колективното безумие в Източна Европа

Прекосяването на границите на ЕС е по-привлекателно от всяка утопия. За много от "онеправданите на земята" промяната означава не да се опитват политически да променят своята родина, а просто да я напуснат.

В днешния омрежен, но неравноправен свят миграцията е новата революция – но това не е революцията на масите, както през 20 век, а революция, тласкана от желанието на отделния човек или семейство да напуснат родната страна, пише Кръстев в "Нойе Цюрихер Цайтунг" (НЦЦ). Според него, тази революция не е вдъхновена от идеологизираните представи за едно светло бъдеще, а от снимките за реалния живот от другата страна на границата.

Спирайки се на последиците от бежанската вълна в Европа, Кръстев твърди, че Източна Европа е овладяна от своего рода морална паника. Хората там вече не разбирали света, в който живеят. Тази всеобща несигурност водела на моменти до колективно безумие. Този факт Кръстев онагледява с примери от България.

"Наскоро родината ми България бе буквално разкъсана от воденето на един сюрреалистичен дебат по това дали да се ратифицира Споразумението за превенция и борба срещу насилието над жени и домашното насилие, известно под името "Истанбулска конвенция". Аргументите на правителството, че тази конвенция няма нищо общо с признаването на еднополовите бракове, бяха чисто и просто игнорирани", пише българският политолог и обяснява това по следния начин:

"Българите са недоверчиви към всичко, което идва от управляващите, и са травматизирани поради това, че са принудени да живеят в един свят на постоянни промени и несекваща несигурност. Те са убедени или са допуснали да бъдат убедени, че всяка нова стъпка в посока към етническа или сексуална толерантност ще ги вкара в истински ад."

 

 

https://www.dnevnik.bg/analizi/2018/02/19/3132599_otkude_idvat_izblicite_na_kolektivno_bezumie_v/

[Втори след княза]

Преди 12 минути, Doris said:

Сигурен ли си, че "Европа е в залез" с "упадъчни" стереотипи?

Може и да греша, но „Залезът на Запада“ (на немски: Der Untergang des Abendlandes) е заглавието на книгата на немския мислител и културен антрополог Освалд Шпенглер.

Па яз де да знам, стоим си на село, пием си разсол и ручам спржа. Оня ден бикО, да го е... у джендъро, да земе да намуши кравата. Па я го бех пуснАл да й се кАчи.

Редактирано 20, 2018 от Втори след княза