Защо Сюлейман паша атакува точно Шипченския проход?

[Б. Киров]

Чета друго в руски източник:

С 14 сентября до середины декабря командовал Восточно-Дунайской армией, в декабре 1877 — феврале 1878 года главнокомандующий турецкими войсками в Восточной Румелии

https://ru.wikipedia.org/wiki/Сулейман-паша

От 14 септември, а на 17 септември е последният отчаян щурм от неговата армия на Шипка, след като преди това през август е загубил една трета от армията си. След щурма на 17 губи още 3000 и замръзва в обсада. Значи на 14 септември, ако това е вярно, той вече е командващ на Източно-дунавската армия, но отново упорства с щурм срещу Шипка. При това има много по-елегантен ход, да остави част от армията си в обсада, и да изтегли другата през източния проход и да мине в гръб, както са атакували армията му по-късно русите - от три страни.

[К.ГЕРБОВ]

Цитат от Освободителната война 1877-1878 (енциклопедичен справочник).

„Грешката на ген. Ф. Ф. Радецки. Придвижването на Централната армия към Шипченския проход не е разкрито навреме от руското военно разузнаване. Ген. Ф. Ф. Радецки, началник на Южния отряд, споделя господствуващото в щаба на Действуващата армия и застъпваното от печата мнение относно плановете на османското командуване за действията на Южния фронт през лятото на 1877 г. — Централната армия ще направи опит да премине Стара планина в района на Осман пазар (Омуртаг). Донесенията, получени на 7/19. 8.1877 г. от ген. Н. Г. Столетов (предадени от ген. Ф. В. Дерожински) относно съсредоточаване на големи маси противникови войски към Шипченския проход, не довеждат до коренна промяна в оценката му за обстановката. Полученото вечерта на същия ден донесение от ген.-майор Борейша (началник на Еленския отряд) — изпратената от него част (полк. Лермонтов) към с. Беброво е била атакувана от превъзхождащи вражески сили, които запалват селото — затвърдява първоначалната оценка: противникът извършва демонстрация срещу входа на Шипченския проход; главният удар на Централната армия се насочва в посока на Осман пазар (Омуртаг). Съвещанието на командния състав на Южния отряд (участвуват ген. М. И. Драгомиров, полк. Димитровски и др.) преценява получената информация и отново изключва възможността за нанасяне главния противников удар през Шипченския проход. Ген. Ф. Ф. Радецки заповядва 35-и Брянски полк от Ловчанско-Севлиевския отряд да напусне Севлиево и да отиде в подкрепа на Шипченския отряд (пристига по време на боя на Шипка на 9/21.8.1877 г.). На 8/20.8 сутринта ген. Ф. Ф. Радецки потегля с 4-та стрелкова бригада (от резерва на Южния отряд) към Елена; части (4 батальона) от 14-а пех. дивизия насочва с ген. М. И. Драгомиров към Елена. Същия ден ген. Ф. Ф. Радецки се убеждава на място: в Елена и Златарица няма опасност; противниковите действия при Ловеч имат демонстративен характер; получава нови донесения за създадената критична обстановка за руските части на Шипченския    проход. На 9/21.8 ген. Ф. Ф. Радецки продължава да се колебае относно връщането на резервите на Южния отряд и насочването им към Шипченския проход. Около 19 ч. взема решение сутринта на 10/22. 8 частите от 4-та стрелкова бригада и 14-а пех. дивизия да бъдат насочени към Шипченския проход. Започва походът на подкрепленията за Шипченския отряд.”

Руснаците не са очаквали Сюлейман паша да атакува Шипченския проход. Той даже е направил лъжливи маневри, за да ги отклони оттам. И руснаците са се хванали на уловката.

[Doris]

Преди 45 минути, Б. Киров said:

Чета друго в руски източник:

С 14 сентября до середины декабря командовал Восточно-Дунайской армией, в декабре 1877 — феврале 1878 года главнокомандующий турецкими войсками в Восточной Румелии

https://ru.wikipedia.org/wiki/Сулейман-паша

От 14 септември, а на 17 септември е последният отчаян щурм от неговата армия на Шипка, след като преди това през август е загубил една трета от армията си. След щурма на 17 губи още 3000 и замръзва в обсада. Значи на 14 септември, ако това е вярно, той вече е командващ на Източно-дунавската армия, но отново упорства с щурм срещу Шипка. При това има много по-елегантен ход, да остави част от армията си в обсада, и да изтегли другата през източния проход и да мине в гръб, както са атакували армията му по-късно русите - от три страни.

На 17 септември Сюлейман паша изпраща телеграма до Мехмед Али паша, че е превзел прохода. Това е голям гаф, защото се оказва, че само му се е искало да го е превзел. Но от самия факт на телеграфирането се вижда, че по то време Мехмед Али паша е още на поста си като пряко командващ източната армия и косвено цялата османска армия във военните действия на днешната българска територия.

За лъжливите телеграми на Сюлейман паша пише в книгите на Константин Косев, но в момента не са ми под ръка.

Редактирано 24, 2018 от Doris

[resavsky]

Руснаците не вярват Сюлейман да атакува Шипка защото е пълно без,мие от военна гледна точка.

[Б. Киров]

Преди 50 минути, К.ГЕРБОВ said:

И руснаците са се хванали на уловката.

Според мен сам се е хванал в уловката си, защото се изправя пред много трудна за превземане позиция, при това не зле защитена - фактът, че през първите няколко дни губи 10 000 души от личния състав на армията си, говори за поразителна некадърност. Срещу по-малко от 8000 защитници.

[resavsky]

Значи след Стара Загора пред Сюлейман има два варианта за действие: или на на запад към армията на Мехмед Али или на север Плевен и Осма паша.Първия се е считал за по вероятен.Но на никой не му е хрумвало на ум че ако тръгне към Осман паша Сюлейман ще тръгне да атакува Шипка при толкова контролирани от турците на запад проходи.Това е все едно руските подкрепления насочени за Плевен пътьом да атакуват Русе защото там е най прекия път от Букурещ за Плевен.Това е безумие и не става и руските подкрепления си минават по заобиколния маршрут през Свищов.

[Б. Киров]

1 hour ago, К.ГЕРБОВ said:

На 8/20.8 сутринта ген. Ф. Ф. Радецки потегля с 4-та стрелкова бригада (от резерва на Южния отряд) към Елена; части (4 батальона) от 14-а пех. дивизия насочва с ген. М. И. Драгомиров към Елена. Същия ден ген. Ф. Ф. Радецки се убеждава на място: в Елена и Златарица няма опасност

Ако е имало сведения за демонстративни действия към Елена и съответно движение на руски войски натам, това означава симулирано преминаване на Стара планина от армията на Сюлейман през Твърдишкия проход, доста по на изток от Шипка. Насочване на Централната армия към Омуртаг предполага взаимодействие с Дунавската армия на Мехмед паша.

 

1 hour ago, К.ГЕРБОВ said:

в Елена и Златарица няма опасност; противниковите действия при Ловеч имат демонстративен характер;

Ловеч е много по на запад и от Елена и Златица и предполага преминаване през Троянския проход, но тогава е очевидна посоката на удара на Централната армия към Плевен и опит за свързването с обсадените турски части там.

 

Преди 1 час, К.ГЕРБОВ said:

Съвещанието на командния състав на Южния отряд (участвуват ген. М. И. Драгомиров, полк. Димитровски и др.) преценява получената информация и отново изключва възможността за нанасяне главния противников удар през Шипченския проход.

На запад от Шипка /Троянски проход/ или на изток от Шипка /Твърдишкия проход/, руското командване изключва като стратегически и тактически невъзможно Шипченския проход и държи резервите си готови да ги насочи срещу армията на Сюлейман на другите две възможни места, при това не става въпрос да затварят проходите /Троянски или Твърдишки/, защото държат Шипченския проход. Цялата работа все повече започва да ми прилича на някаква мания за величие на Сюлейман, съчетана с лоша преценка на силите и ситуацията. Кадровите руски генерали дори не са допускали такъв наивен ход, предполагайки, че срещу тях има грамотен офицер.

[resavsky]

Троянския проход руското командване няма как да затвори и при най добро желание.Най близкия руски гарнизон е в Севлиево но той е в отбрана и по скоро сдържа турския натиск от Ловеч.

[Doris]

На 21 август Сюлейман паша почти успява. Ако подкреплението на Братския полк се беше забавило с няколко часа, можеше и да превземе прохода.

Според мен до 22 август опитът му за изненадваща атака е оправдан като тактика. Но след това вече действа на инат.

[resavsky]

1 hour ago, Doris said:

На 21 август Сюлейман паша почти успява. Ако подкреплението на Братския полк се беше забавило с няколко часа, можеше и да превземе прохода.

Според мен до 22 август опитът му за изненадваща атака е оправдан като тактика. Но след това вече действа на инат.

Дори да беше успял това по никакъв начин не би оправдало хилядите убити и ранени.

[Б. Киров]

За провала си с атаката на Шипка Сюлейман не просто е разжалван и съден, той е осъден на смърт, впоследствие е помилван и присъдата му е заменена с доживотно заточение. Няма друг такъв прецедент в тази война. На практика твърдоглавието му прави Централната армия, командвана от него, небоеспособна, а тя е била единствената преграда пред Одрин. Според някои автори, турските жертви дадени при безуспешните атаки на Шипка са достигали до 17 000, тоест половината от най-закалената и опитна турска армия, действаща на територията на България. Това нас като българи, разбира се според мен, би могло само да ни радва.

Един интересен за мен руски автор, който е озаглавил една от главите в книгата си посветена на Руско-Турската война

Штурм Шипки: "Глупость и доблесть по-турецки

https://www.ozon.ru/context/detail/id/139561616/

В тази глава Игор Козлов на базата на много документи и източници разказва какво се е случило през онези дни. След идването на подкреплението от генерал Радецки на 23 вечерта, силите са били почти изравнени и всяка следваща турска атака е била пълно безумие и безмислени жертви за турците.

[Frujin Assen]

Също мисля като теб Киров. Той е искал да направи гениален и брилянтен ход... и е сбъркал.

[Б. Киров]

Ако някой е направил много добър и блестящ военен ход, според мен, това е генерал Йосиф Гурко. Първо с овладяването на прохода, прави го блестящо с 5000 души срещу толкова от турска страна, като минава в тил през друг проход и обгражда, така прекъсва комуникациите за снабдяване, след което предлага на турците да се предадт, те избягват по странични пътеки. Сюлейман не прекъсва снабдяването и комуникацията с Габрово. Но, дори да предположим, че беше успял с цената на огромни жертви да пробие отбраната на 21-ви или на 22-ри, щяха да го посрещнат свежи руски резерви с почти същата численост, силите под командването на Радецки са наброявали 43 000 души и той вече ги е бил насочил към Шипка. Може би тогава разгромът на Сюлейман е щял да бъде по-бърз и пълен.

[Du6ko]

[Б. Киров]

Преди 14 часа, Б. Киров said:

Ако някой е направил много добър и блестящ военен ход, според мен, това е генерал Йосиф Гурко.

Бих искал да се спра по-подробно на тази операция на генерал Гурко, защото тя някак си остава в сянка на фона на последвалите епични сражения за прохода Шипка, в които се пролива толкова много кръв и от двете страни. Гурко превзема прохода с цената на по-малко от 150 убити свои войници срещу 5000 турски гарнизон с 12 оръдия. При това пленява всичките им оръдия и боеприпаси, като оперира с не-повече от 5000 руски войници и опълченци. Гурко въобще не е бил в по-добра първоначална позиция от тази Сюлейман паша, но решава проблема с превземането на Шипка като по учебник или по-точно по правилата на Сун Дзъ - печели битката като кара противника си сам да я загуби. Това става около месец преди кръпопролитната първа атака на Сюлейман.

След като пробива турската защита на Хаинбоаз /Прохода на републиката /най-лесният за преминаване/, Предният отряд на Гурко от 11 000 души нахлува в долината на Тунджа. Отрядът на Гурко включва три батальона от 4-та Бригада, три полка от редовна руска кавалерия, четири казашки полка, четири конни и една планинска артилерийска батерия, както и шест батальона от българско опълчение. Отблъсквайки няколко турски батальона, изпратени срещу него от Шипка и Казанлък, Гурко пуска казаците си в различни посоки, за да обърка турските командири по отношение на истинските си намерения. Оставяйки зад себе си малък отряд, за да пази южния край на прохода, Гурко тръгва с основните сили на запад покрай подножието на планината, и пристига зад турските отбранителни линии на прохода Шипка. Така той отрязва всички комуникации за снабдяване с припаси и свежи попълнения на турските защитници на прохода Шипка.

Турският командир Рауф паша е натоварен със защитата на Стара планина от Шипка до Сливен. Той разполага със сили от 34 батальона редовна пехота или низами, три артилерийски батареи, три редовни кавалерийски ескадрона, 1000 конни черкези и няколко хиляди базибозук  - или общо 22 000 души. Няма друга турска войска до Одрин, но железопътна линия до Нова Загора позволява бързо докарване на турски подкрепления.

Стратегически важен, проходът Шипка е най-целесъобразния път за навлизане на главната руска армия в сърцето на България и достигането й до Одрин, втория по големина град на Османската империя. Въпреки това, както е описан от британския кореспондент Арчибалд Форбс: "Шипченският проход не е никакъв "проход" в точния смисъл на думата. Няма дефиле, няма клисура; няма такова място, където 300 спартанци да могат да направят нови Термопили; където една армия може да бъде унищожена от много по-малоброен противник. При такива обстоятелства, такова място за пресичане, каквото предлага Шипченския проход, защитата му е много трудна за малък брой защитници, защото те трябва да окупират всички околни височини, откъдето да държат на прицел нападателите. "

При руското превземане на прохода Шипка Гурко действа в синхрон с 9-та пехотна дивизия на генерал-майор Николай Мирски, която настъпва към прохода  от север. Гурко обаче се забавя, защото му се налага да преодолява съпротивата на турски отряди и пристигна пред Шипченския проход един ден по-късно от Мирски, на 18 юли.

Дори без да чака подкрепата на Гурко, Мирски атакува на 17 юли с 36-и пехотен полк (Орловския) и няколко сотни казаци - не повече от 2000 мъже и шест оръдия. Той се изправи срещу турската войска от 4000 редовни пехотинци, 1000 души башибозук и 12 оръдия. Първата атака на Мирски на основните турски позиции се проваля, но втората му атака овладява височините от двете страни на прохода. На следващия ден, 18 юли, когато Мирски дава отдих на силите си, Гурко атакува от юг. Той изпраща напред два батальона от стрелци и спешени казаци, но и тази атака се проваля; те губят около 150 убити и ранени.

Въпреки че успяват да отблъснат две руски нападения, турските командири на прохода Шипка осъзнават, че не могат да издържат на общо координирана офанзива от север, и от юг. Сутринта на 19 юли, докато се преструва, че обмисля условията за предаване, турският гарнизон се изтегля на запад в малки групи, оставяйки зад себе си големи количества боеприпаси и артилерия.

Докато чака турския отговор на ултиматума за предаване, Гурко изпраща няколко групи санитари да търсят руски ранени, които не са събрани предишния ден. Накрая, руските предни части от север и юг предпазливо тръгват едни към други в прохода и установяват, че турските позиции са изоставени. Но правят и едно мрачно откритие, както го описва полковник Николай Епанчин в мемоарите си: "Недалеч бяха разхвърляни осакатените мъртви тела на нашите убити и пленени миналия ден войници. Тези тела представят ужасна гледка: наполовина голи и с отрязани пръсти, с колене обърнати навън и голи стъпала с одрана на ивици кожа."

http://warfarehistorynetwork.com/daily/military-history/the-siege-of-shipka-pass/

Защо Сюлейман решава да блъска директно в защитата на прохода, без да отреже руските комуникации от север, за мен си остава загадка, след като е разполагал с достатъчно сили да направи това и да изкара голяма сила в тила на защитниците през Хаинбоаз, както е направил Гурко преди това. Едно от предположениията ми е, че Сюлейман е бил главозамаян от предишните си успехи при потушаване на въстанията, като командващ армията в Босна и Херцеговина, където си е извоювал славата на успешен генерал именно при превземане на труднодостъпни планински проходи. Но пред Шипка той за пръв път в кариерата си се изправя пред талантливи генерали на европейско ниво, каквито без съмнение са Столетов и Гурко. Сюлейман никога не е участвал във война с европейска армия преди това, за разлика от другите двама командващи армии - Осман паша и Мехмед паша.

 

[Doris]

Авантюристичното нахлуване на Гурко в Тракия е причина за Старозагорското клане.

[К.ГЕРБОВ]

Тогава опълченците не са успели да спасят положението. Загубили са битката, но са спасили знамето.

Отбраната на Стара Загора е поета от полковник Де Прерадович. Османският удар поема III-а Опълченска дружина (командир подполковник Павел Калитин). Принудена е да се оттегля и води героичен бой за спасяване на Самарското знаме, при който загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и подполковник Павел Калитин. Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана Знаменна група в състав унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкин, Д. Минков, Попов, прапоршчик Стефан Кисов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев, осетинеца Николай Караев (Дудар) и др. I-а Опълченска дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят ожесточени улични боеве. Част от населението се изтегля с армията. Последен градът е напуснат от полковник Де Прерадович. В него влизат три османски табура и извършват масово клане на неизтеглилото се българско население. На следващия ден, гр. Стара Загора е изгорен до основи и са изклани към 15 000 души мирно българско население.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Стара_Загора

[resavsky]

Снощи академик Косев говореше в Бгистория за атаката на Сюлейман на Шипка като една от големите глупости в световната военно история. 

П.П. При цялото ми уважение към Гурко той има своята вина за Стара Загора.

 

 

[Du6ko]

Преди 2 часа, Doris said:

Авантюристичното нахлуване на Гурко в Тракия е причина за Старозагорското клане.

Англичаните прехвърлиха по море армията на Сюлейман паша от Черногорското крайбрежие до ж п линията в Дедеагач за да спасят Стара Загора но не успяха. 

[resavsky]

Целта на Сюлейман е да спаси Одрин.

[Doris]

Преди 1 час, resavsky said:

Снощи академик Косев говореше в Бгистория за атаката на Сюлейман на Шипка като една от големите глупости в световната военно история. 

П.П. При цялото ми уважение към Гурко той има своята вина за Стара Загора.

 

 

Да, и аз гледах снощи Бгистория.  Старозагорци питали руското комадване дали да бягат, казали им - останете. Гурко нахлува в Тракия без никакви планове какво ще прави по-нататък. Няма статистика за жертвите сред мирното население, българите не само в Стара Загора, но и в Нова Загора и в околните им села са подложени на унищожение.

 

On 24.02.2018 г. at 12:04, resavsky said:

Ако Сюлейман мине Балкана при Троян последното нещо за което ще мислят руснаците е ново настъпление на юг..Адори Сюлейман да беше превзел Шипка следващата му стъпка щеше да е съединяване с Осман паша при Плевен.

През август и септември Осман Паша се справя отлично с руските атаки и сам. Той е подкрепян с жива сила и снабдяван през София, армията му към края на Плевенската епопея достига 50 хиляди. Източната османска армия също успешно отбива руските атаки . Чакат само Сюлейман паша да подпре от юг и да изтласкат руснаците.

Руснаците пък за този период имат само един успех - удържането на Шипка. След втория неуспешен щурм на Плевен главното руско командване обмисля изтегляне зад Дунава. Дали са си давали сметка какво ще се случи с българското население и в Северна България след такова отстъпление?

Редактирано 27, 2018 от Doris

[resavsky]

А дали им е пукало за българското население?

[Du6ko]

Българското цивилно население не е било участник вьв войната, реално е било поданник на Османската империя , контролирана от Европа. Политически , военно , икономически Империята е изцяло зависима от Европа. Щом турската армия е извършвала геноцид иоще повече не е осъждана за този геноцид от цивилизована, демократична , прогресивна Европа то значи така е трябвало да бьде. Но разбира се цивилизована, демократична Европа не  може да е виновна това е нонсенс. Като и зависимата о нея Османска империя. Реалния виновник за кланетата е Русия. Всичко е просто и ясно , но някои не могат да го проумеят.

[Du6ko]

Нещо повече - Русия с войната провокира Осман паша и Мехмед Али паша да изколят Плевен, Видин , Шумен , Добруджа. Но вьпреки провокациитеина Русия турците на Осман и  М А паша ни опазват. Така те спасяват Плевен и Добруджа от кланетата.

[Last roman]

не храни трола