Защо Сюлейман паша атакува точно Шипченския проход?

[Aspandiat]

Хубава дискусия се е заформила.

Мисля обаче, че покрай мненията защо Сюлейман избира да си бие главата в Шипка, а на да заобиколи през Троянския проход примерно, пропускате нещо важно.

Да, опасно е да оставя 12-хиляден руско-български отряд в тила си, както горе сте обърнали внимание.

Да, подценява мотивацията и волята за съпротива докрай на опълченците и руснаците.

Да, вероятно Сюлейман е бил поблазнен сам "да приключи войната" и да излезе на Дунава. Имам забутан някъде един хубав албум с много текст за войната, писан още 80-те години от Божидар Димитров. Той изтъква именно огромната суетност на Сюлейман като обяснение за неговото "челобитничество" при Шипка. Но пък от друга страна, както горе някой беше изтъкнал, Сюлейман поддържа връзка с генералния щаб в Стамбул и не може да се смята, че е взимал решенията самоволно, защото в противен случай набързо е щял да бъде отзован.

Погледнете обаче картата от статията за войната 1877-1878 г. от английското Уики , която Душко е пуснал. Ако Сюлейман успее да форсира Троянския проход, той би се озовал твърде близо до групировката на Осман паша, но твърде далече от групировката на Мехмед Али паша около Шумен-Разград. Ако пък форсира някой от източните проходи, Сюлейман ще се озове твърде близо до Мехмед Али и твърде далече от Осман. Успешен пробив при Шипка обаче ще постави Сюлеймановите сили реално (отчитайки географията, пътната инфраструктура и селищата) на еднакво отдалечена дислокация както от Осман, така и от Мехмед Али. Което вече изключително много би улеснило координацията на една обща офанзива откъм Плевен, Шумен и Габрово/Търново спрямо руските сили. Едновременно с това, тъй като се получава един равнобедрен триъгълник, чийто остър връх е Сюлейман, той може да помогне в зависимост от ситуацията както на Осман, така и на Мехмед Али. И обратното - Мехмед Али може да помогне на Сюлейман, ако той закъса, или пък Осман да опита да пробие към Сюлейман, тъй като появата му ще предизвика изтегляне на сили от Плевенския фронт.

Схемата вероятно е щяла да проработи, но остава голямата мистерия около пасивността на Мехмед Али паша. Към началото на войната той има 70 000 души, които постепенно достигат до 120 000. Огромна сила. Само че през цялата 1877 г. той прави само плахи опити да пробие руския фланг. Дали е щял да се активизира при евентуален успех на Сюлейман при Шипка е голямата въпросителна. При отговор ДА руснаците вероятно са щели да се принудят да се изтеглят по линията Никопол-Силистра и да трябва да започнат реално войната кажи-речи наново. Като се има предвид лошото снабдяване на руската войска, на Турция реално й трябва едно удължаване на войната с 6 месеца, за да я докара до патово положение (Б.Д. го отбелязва това) в очакване... да се намесят джентълмените от Лондон и Виена.

Така че нито Сюлейман е бил малоумен и суетен, нито генералите в Стамбул са били идиоти, че да изберат точно Шипка за мястото на големия пробив.

[Doris]

Преди 2 часа, Du6ko said:

Българското цивилно население не е било участник вьв войната, реално е било поданник на Османската империя , контролирана от Европа. Политически , военно , икономически Империята е изцяло зависима от Европа. Щом турската армия е извършвала геноцид иоще повече не е осъждана за този геноцид от цивилизована, демократична , прогресивна Европа то значи така е трябвало да бьде. Но разбира се цивилизована, демократична Европа не  може да е виновна това е нонсенс. Като и зависимата о нея Османска империя. Реалния виновник за кланетата е Русия. Всичко е просто и ясно , но някои не могат да го проумеят.

Душко много наизуст го раздаваш.

Европа е и на страната на Русия. Както каза Константин Косев, Русия си е уредила дипломатически сметките с Европа, преди да започне войната.

Цивилното население волю-неволю е участник във войната. Българите са били много  активен участник не само с опълчението, но малко се знае за това, на преден план са все генералите.

А ето как генерал Столетов оценява жертвоготовността българските опълченци:"Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек."  -  като ресурс за изразходване.

Преди 53 минути, Aspandiat said:

остава голямата мистерия около пасивността на Мехмед Али паша

Един възможен отговор на загадката е пак населението, само че турското, което благодарение на пасивността на Мехмед Али  паша и до днес е съхранено в Добруджа. Осман паша също полага грижи за плевенските турци, когато прави опит за пробив на обсадата ги взима със себе си, въпреки, че са му в тежест.

 

[resavsky]

Ако Осман паша не е взел  турското население със себе си е твърде вероятно да успее да пробие руската линия.Бежанците се вклиняват някак си между турския авангард и основните сили  и не позволяват развитието на удара.

Преди 1 час, Aspandiat said:

Хубава дискусия се е заформила.

Мисля обаче, че покрай мненията защо Сюлейман избира да си бие главата в Шипка, а на да заобиколи през Троянския проход примерно, пропускате нещо важно.

Да, опасно е да оставя 12-хиляден руско-български отряд в тила си, както горе сте обърнали внимание.

 

Винаги може да остави заслон в Казанлък.Руснаците след като са се опарили при Стара Загора трудно биха се навили на ново настъпление на юг от Балкана.Пък и отряда не е 12 хиляден а доста по малък.

 

 

[resavsky]

Преди 1 час, Aspandiat said:

Схемата вероятно е щяла да проработи, но остава голямата мистерия около пасивността на Мехмед Али паша.

Турците са смятали че русите традиционно ще щурмуват Шумен.Непревзимаема крепост в най голям град в Сверена България.Мехмед Али не е могъл да повярва че руснаците ще поверят на Гурко  с неговия отряд от само 12 000 човека да превзема Одрин и Цариград и да печели войната.За сведение сърбите в 1885 г  на второстепенния северен театър атакуват Видин с по голям отряд.Така че както изтъква споменатия академик Косев Мехмед Али  е чакал да започне истинската война.Такава отрядчета от по десетина хиляди човека ги е приемал  за нещо подготвително.

Редактирано 27, 2018 от resavsky

[Amazonski]

Преди 3 часа, resavsky said:

А дали им е пукало за българското население?

Не трябва да гледаме на този въпрос от цивилна гледна точка. Целта на един генерал, заветната цел, до която се свежда всичко останало, е да унищожи противника. Не случайно, английски адмирали са разстрелвани за недостатъчно аресивност. Та в тази връзка, в преоритетите на един пълководец, цивилните са падат доста назад - някъде след фуража на обозните коне. 

[resavsky]

Преди 14 минути, Amazonski said:

Не трябва да гледаме на този въпрос от цивилна гледна точка. Целта на един генерал, заветната цел, до която се свежда всичко останало, е да унищожи противника. Не случайно, английски адмирали са разстрелвани за недостатъчно аресивност. Та в тази връзка, в преоритетите на един пълководец, цивилните са падат доста назад - някъде след фуража на обозните коне. 

Е цивилното население противник ли е?

[Amazonski]

Преди 33 минути, resavsky said:

Е цивилното население противник ли е?

За руските военни не е, но и не е преоритет номер едно. Това са професионални военни, пратени тук със строго определени задачи. И те си ги изпълняват. И така е от войните на Цезар с Галите, та до наши дни. Ако загубиш войната, много важно че си попречил на противника да разори някакво населено място.  Никой професионален военен няма да си пожертва армията, или да застраши изпълнението на военните планове, за да защити населено място. Войната е гадна работа. А още по-гадно е ако я загубиш.

[Du6ko]

Преди 2 часа, Aspandiat said:

Хубава дискусия се е заформила.

Мисля обаче, че покрай мненията защо Сюлейман избира да си бие главата в Шипка, а на да заобиколи през Троянския проход примерно, пропускате нещо важно.

Да, опасно е да оставя 12-хиляден руско-български отряд в тила си, както горе сте обърнали внимание.

Да, подценява мотивацията и волята за съпротива докрай на опълченците и руснаците.

Да, вероятно Сюлейман е бил поблазнен сам "да приключи войната" и да излезе на Дунава. Имам забутан някъде един хубав албум с много текст за войната, писан още 80-те години от Божидар Димитров. Той изтъква именно огромната суетност на Сюлейман като обяснение за неговото "челобитничество" при Шипка. Но пък от друга страна, както горе някой беше изтъкнал, Сюлейман поддържа връзка с генералния щаб в Стамбул и не може да се смята, че е взимал решенията самоволно, защото в противен случай набързо е щял да бъде отзован.

Погледнете обаче картата от статията за войната 1877-1878 г. от английското Уики , която Душко е пуснал. Ако Сюлейман успее да форсира Троянския проход, той би се озовал твърде близо до групировката на Осман паша, но твърде далече от групировката на Мехмед Али паша около Шумен-Разград. Ако пък форсира някой от източните проходи, Сюлейман ще се озове твърде близо до Мехмед Али и твърде далече от Осман. Успешен пробив при Шипка обаче ще постави Сюлеймановите сили реално (отчитайки географията, пътната инфраструктура и селищата) на еднакво отдалечена дислокация както от Осман, така и от Мехмед Али. Което вече изключително много би улеснило координацията на една обща офанзива откъм Плевен, Шумен и Габрово/Търново спрямо руските сили. Едновременно с това, тъй като се получава един равнобедрен триъгълник, чийто остър връх е Сюлейман, той може да помогне в зависимост от ситуацията както на Осман, така и на Мехмед Али. И обратното - Мехмед Али може да помогне на Сюлейман, ако той закъса, или пък Осман да опита да пробие към Сюлейман, тъй като появата му ще предизвика изтегляне на сили от Плевенския фронт.

Схемата вероятно е щяла да проработи, но остава голямата мистерия около пасивността на Мехмед Али паша. Към началото на войната той има 70 000 души, които постепенно достигат до 120 000. Огромна сила. Само че през цялата 1877 г. той прави само плахи опити да пробие руския фланг. Дали е щял да се активизира при евентуален успех на Сюлейман при Шипка е голямата въпросителна. При отговор ДА руснаците вероятно са щели да се принудят да се изтеглят по линията Никопол-Силистра и да трябва да започнат реално войната кажи-речи наново. Като се има предвид лошото снабдяване на руската войска, на Турция реално й трябва едно удължаване на войната с 6 месеца, за да я докара до патово положение (Б.Д. го отбелязва това) в очакване... да се намесят джентълмените от Лондон и Виена.

Така че нито Сюлейман е бил малоумен и суетен, нито генералите в Стамбул са били идиоти, че да изберат точно Шипка за мястото на големия пробив.

100 % съм съглаен. Едва ли турците са си правили илюзия да разгромят руската армия и да я изхвърлят отатък Дунава. Планът яно е бил съвсем друг. А именно - затягане на войната . Защо така мисля

1 ) Чисто теоретично Русия е имала по - големи ресурси от Турция но реалността е друга. От Русия през приятелска Румъния през Дунава не е така лесно да се прехвърлят ресурси - армия, снабдяване, оръжие, боеприпаси и т н. А на турските армии всичко им е под носа, всичко е близко и може да се използва веднага. Ако има проблем с логистиката - Ж П линиите и английският и френският флот ще помогнат. Терена от 500 години е отлично познат на турците. Затягането на войната помага на Турция, а не на Русия.

2 ) Факторът Европа. Навярно никой не си прави илюзии за кого са европейските политици. Не говоря за народа а за политиците. Едва ли има наивни душици да не са наясно с въпроса. Затягане на войната, зверствата на Русия и славяните над турците и така нататък ще доведе до мобилизация на Европа ясно срещу кого. Даже не е необходимо да се обявява война. Просто мобилизация на армиите на Австрия, Германия и Швеция и на Англо Френската флота е достатъчно. Нима ако Австрия, Германия и Швеция мобилизират армиите си както през Кримската война без да обявят война , Русия ще остави армии зад Дунава ?  Ясно е, че руската армия ще се изтегли. 

Резултат - продължителни боеве без краен победител , но изтегляне на руските войски от Балканите. В най добрия случай създаване на някаво автономно образование тип " Източна Румелия " но на територията на Северозападна България в земите на Иван и Страшимир Шишман. Земите между Видин и Търново под власта на 2 ма турски Алеко Богоридовци. Добруджа, София и Пловдив си остават турски. 

Що се отнася до някакви договори между Русия и Европа - Австрия, Германия и прочее то при едно затягане на войната тия договори няма да имат абсолютно никакво значение. Доказателства за това колкото щеш каква е цената на един договор подписан от европейска страна. Просто ще кажат - обстановката се измени и сори. 

[Б. Киров]

Според мен нахлуването на предния отряд на Гурко през Шипка въобще не е било прибързана авантюра, а много добър план за по-мащабно настъпление през лятото и есента, което е давало реална възможност на руската армия да приключи войната до зимните месеци и да стигне до Истанбул - пред тях е стояла единствено армията на Сюлейман. Друг въпрос, че централното командване не е развило този план. Че навлизането на Гурко в Стара загора е причина да се изколи населението е нелепо да се твърди, населението е изклано от турската армия, а не от руската.

Штурм Шипки: глупость и доблесть по-турецки

В началото на август цялото внимание е приковано към Шипченския проход. Сюлейман не започва да маневрира, а предприема мощна челна атака именно там с цел да отхвърли руските батальони и българските дружини, заели позиции в защита на прохода.

Още на 21 юли новият военен министър Махмуд паша изпраща депеша на Сюлейман в Одрин, в която иска от него да му доложи най-добрият възможен план срещу русите. От депешата става ясно, че от Сюлейман министърът иска овладяването на Шипченския проход. Преди да отговори на военния министър, Сюлейман отправя питане до Осман паша за размера на силите, които той може да отдели за настъпателни действия. отговорът на Осман е: след като остави в Плевен 10 батальона, за настъпление могат да се хвърлят останалите 37. Чак след това Сюлейман пише отговор до военния министър.

От поставените под негова команда 56 батальона, Сюлейман разчитал да изпрати 8 за защита на Хаим Боаз, а с останалите 48 да отблъсне русите от шипченския проход. След което да остави половината батальони да блокират завзетия проход, а с останалата половина да навлезе в Северна България.

Така излиза, че за активни настъпателни действия в северна България Сюлейман е разчитал едва на 24 батальона, което е максимум 10 000 души. Но дори и да допуснем за коректна цифрата 95 батальона, сочена от Бекер паша, това прави около 17 500 души, което пак е крайно недостатъчно. Осман паша декларирал 37 батальона, Мехмед паша разчитал на 66. В тази перспектива настъпателният потенциал на турските сили изглежда съвсем скромен.

Самият Сюлейман считал най-добър вариант за настъпление на другите две армии /Западната и Източната/ след негов удар върху Шипка. Само че в юлската депеша няма указания, че настъплението на Сюлейман ще бъде подкрепено нито от Източната, нито от Западната армия на турците. Едва след превземането на Шипка, откъм северната страна на Балкана, се предлагало на Сюлейман паша да се договори с Мехмед паша и Осман паша за съвместен план на действие.

В своя отчет към военния министър Сюлейман е написал: „възнамерявам да следвам план, според който, след като превзема Шипка, трябва да се насоча през Осман пазар /Омуртаг/ и оттам да настъпим към Търново с подкрепата на другите две Дунавски армии.”

И веднага изниква въпрос: а нима не е било по-целесъобразно направо да се тръгне към Осман пазар? Та нали по онова време Сливенския, Хаинбоазкия и Твърдишкия проход не са били блокирани от руски отряди. Да се насочи към Осман пазар и да се съедини с турската групировка на изток призовава Сюлейман и командващия  на Източната армия Мехмед паша. Последният предлагал Сюлейман да остави 45 батальона в резерв за отбрана на Шипка и Одрин, а с останалите сили да влезе в Осман пазар. Мехмед паша даже изпратил в Истанбул своя адютант с цел да организира натиск върху Сюлейман. Но Сюлейман останал непреклонен в отрицанието на плана на своя бивш подчинен и притежавал достатъчно влияние сред правителствените кръгове, за да отстои позицията си.

Имало още един вариант – през Марагидик да се насочи към съединяване със силите на Осман паша. Но от гледна точка на Сюлейман и истанбулските стратези, и двата варианта имали съществен недостатък – рязко отслабвали прикритието на Одрин и позволявали на русите да атакуват Одрин и после самата столица. При това явно се пренебрегвала отбраната на Плевен. Преувеличените страхове и опасения за числеността на противника още веднъж парализирали стратегическата дързост на османците. Ето как бил избран един абсурден вариант – челен щурм на Шипка, неминуемо свързан с големи загуби. Сюлейман взел това решение сам, но получил благословията на Истанбул и на 18 август от столицата дошли съответните заповеди.

Любопитно е, че в същия ден 18 август на съвещание на нач. на полевия щаб на руската армия генерал-адютант Непокойчицков с командира на Западния руски отряд генерал-лейтенант Зотов било взето решение да се ускори превземането на Плевен.

На следващия ден обаче, 19 август, в щаба на командващият VIII корпус генерал-лейтенант Ф.Ф. Радецки съобщил с две телеграми, че по донесение на Столетов и Дорожински срещу Шипка се съсредоточава значителна сила на Сюлейман. Руското командване обаче считало, че това са лъжливи маневри и няма да има пълна атака. „Аз бях убеден – пише в дневника си Газенкампф, - че това е само енергична демонстрация.” Никой в руското командване нямал съмнения в това. Основният удар на турците се очаквал откъм Ловеч или Осман пазар, направление Габрово и Търново. В началото на август, по донесения от местни жители и чуждестранната преса, основните сили на Сюлейман се разполагали в районите на Ени Заара /Нова загора/ и Сливен. Затова Радецки рапортувал на главнокомандващия:

„Това ни кара да предполагаме, че неприятелят може да се насочи към съединяване с войските около Осман пазар /Омуртаг/ през Котел или да излезе във фланг на нашите войски срещу Осман пазар през Бебровския или Еленския проход, или през Хаинбоазкия проход.”

Самият главнокомандващ сутринта на 20 август дал такава ориентация на Радецки. Особено безпокойство в полевия щаб на VIII корпус предизвиквал завзетия от турците Еленски проход.

https://books.google.bg/books?id=9mtwAwAAQBAJ&pg=PT107&lpg=PT107&dq=Штурм+Шипки:+глупость+и+доблесть+по-турецки&source=bl&ots=96AQbO5QMt&sig=DPLxxwskNKfXhq-Qr1BCmk0rMxY&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjL8Krjx8bZAhUML1AKHVYwBJ0Q6AEIJzAA#v=onepage&q=Штурм Шипки%3A глупость и доблесть по-турецки&f=false

следва...

 

Само искам отново да отбележа, дори да е избрал Шипченския проход за основен удар /идиотски избор, според мен, след като там има значителна сила/, Сюлейман е подходил абсолютно некадърно при самата атака, за разлика от Гурко преди това и повторното разбиване на турската отбрана през 1878 - и в двата случая русите използват обход и атака в тила, Сюлейман погубва половината си армия и фактически решава с това изхода на войната.

[Amazonski]

Само да допълня, защото може да не е съвсем очевидно. Често се споменават българските "дружини". Дружината е еквивалент на европейския батальон и има същата, или по-голяма численост. Самостоятелна бойна единица, със собствен командир и щаб. 

[resavsky]

Значи Хаин боаз си  е в руски ръце.Самия проход се охранява от три руски батальона.Еленския проход е в турски ръце но самия град Елена е в руски ръце където руснаците имат силна защитна позиция.Изцяло в турски ръце е прохода Омуртаг /или Осман пазар/ - Котел.

Редактирано 27, 2018 от resavsky

[resavsky]

Преди 5 минути, Amazonski said:

Само да допълня, защото може да не е съвсем очевидно. Често се споменават българските "дружини". Дружината е еквивалент на европейския батальон и има същата, или по-голяма численост. Самостоятелна бойна единица, със собствен командир и щаб. 

Няма щаб.Щаб има полка.......

[resavsky]

между другото някой виждал ли е обвинителния акт срещу Сюлейман паша след края на войната.обвинен е по цели 12 пункта за самоволни действия.

[Amazonski]

Преди 45 минути, resavsky said:

Няма щаб.Щаб има полка.......

Дружината и батальона са най-малкото войсково подразделение, което има щаб. Има си и началник щаб. В Царството "дружина" е било просто българската дума за батальон. 

[resavsky]

Българските дружини не са имали щабове.

[Amazonski]

Преди 3 минути, resavsky said:

Българските дружини не са имали щабове.

Сигурен ли си? Имало е дори 10-тина самостоятелни дружини. Някой от тях командвани от поковници.И те ли са били без щаб? Освен това са били организирани в бригади, а не както пишеш в полкове.

Редактирано 27, 2018 от Amazonski

[resavsky]

Така е само в Македонско-одринското опълчение.Там офицерите не стигат и затова няма полкове.Но цялото  създаване на МОО за няколко седмици през 1912 година е една голяма импровизация.

[Amazonski]

Преди 21 минути, resavsky said:

Така е само в Македонско-одринското опълчение.Там офицерите не стигат и затова няма полкове.Но цялото  създаване на МОО за няколко седмици през 1912 година е една голяма импровизация.

За щастие руснаците са написали каква е била структурата на дружините и са имали професионално изградени щабове. Може окомплектоването да е било набързо, но както написах руснаците са професионални военни а не някакви ентусиасти. Съвсем нормално е да окомплектоват дружините по образец на техните батальони. Дружините са имали щабове и не са били организирани в полкове а в бригади. Голямата кризата с офицерите е 1885-та, тогава и шефа на генрелният щаб на армията е..капитан. За това и имаме полкове с численост на бригада, но това е по-късно.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Болгарское_ополчение

Първа бригада

Първа Дружина:

Командир дружины подполковник Кесяков (переименован из гвардии, болгарин по происхождению) Дружинный адъютант поручик Новицкий, Дружинный казначей поручик Зякин Прикомандированные: штабс-капитаны Лобановский и Ламбухин, поручики Прилуцкий и Савельев, гв. подпоручик Соллогуб и прапорщик ВальднерВрач надворный советник Бонев (болгарин), который впоследствии был назначен старшим врачом ополчения

Втора дружина:

Командир дружины майор Куртьянов Дружинный адъютант поручик Богушевский

Прикомандированные: штабс-капитан Волгин, поручик Сокольский, поручик Шиваров (болгарин), поручик Скорняков; юнкеры Блысков, Попов, Паница, Узунов (болгары)

Врач Мирков (болгарин)

И така нататък - няма да препоствам всичко. Точно за това и направих вметката. За незапознати думата "дружина" не звучи особено сериозно, докато това е мощна самостоятелна бойна единица. Даже българските се вижда че са с по 5 роти, докато батальона е обикновено с 3 до 4. 

[Б. Киров]

...Штурм Шипки: глупость и доблесть по-турецки

На 19 август Радецки получава донесение от Елена но генерал-майор Борейша, което като че ли потвърждава опасенията. Борейша докладва, че негов отряд е атакуван от превъзхождащ го противник и отблъснат към Беброво. Радецки нарежда на командира на 9-та пехотна дивизия генерал-лейтенант Мирски незабавно да насочи 35-ти Брянски полк от Севлиево в Габрово за подсилване на шипченския отряд. Но много по-големи сили Радецки отправя на изток в помощ на Борейша. На разсъмване на 20-ти самият Радецки с четири стрелкови бригади и две батареи планински оръдия тръгва към Елена, а 2-ра бригада и 14-та дивизия насочва към Златарица.

Стигайки до Елена, Радецки бързо разбира, че тревогата на Барейша е лъжлива. няма никакви големи турски части. Както самият Радецки пише „имаше само една тълпа от разбунтували се турци, подкрепяни от башибозук и черкези”. Тръгват веднага обратно бързо – 56 километра в 40 градусова жега!

На 20 август в Златарица Радецки получава известие от Столетов и Дерожински, че армията на Сюлейман е готова да атакува Шипка. В по-късен рапорт Радецки пише, че на 20-ти „нямаше никакво съмнение – пред Шипка е цялата армия на Сюлейман.”

Пристигайки на 20 август в Търново, Радецки е настигнат от все по-тревожни известия. Нещата се влошават буквално с часове. Съгласно сутрешните рапорти на Дерожински от Шипка, противникът от 7 часа атакува с крупни сили и е обхванал фланговете на руската отбрана. А към обед Радецки прочита телеграма от Столетов и Дерожински, в която генералите му пишат, че на следващия ден ще бъдат обкръжени. Вечерта постъпва съобщение за започнало настъпление на турците при Ловеч и Севлиево. Също така му съобщават от Русе, че няколко турски батальона са излезли от крепостта.

Дали това не е начало на корординирано турско настъпление на техните три армии?

... Най-сетне става ясно, че слуховете са силно преувеличени: никакви 20 табора не настъпват в Ловеч, тъй като всичко по онова време там е имало само 6 и 1 батарея. Накрая се оказва, че дори донесението, че ги командва някакъв митичен Хафиз бей е слух, защото просто не съществува такъв генерал в състава на армията на Осман паша. 400 черкези успяват да заблудят руските наблюдатели и да създадат миража на „20-те табора”. Излезлите от Русчук няколко турски батальона също бързо са вкарани обратно в крепостта.

Независимо от зверската умора на войниците в руските части, Радецки след ускорен марш от Елена и Златарица успява да ги доведе на разсъмване на 22 август до Шипка. Първият удар там поемат 8 роти от 36-ти Орловски полк, българските дружини, две сотни казаци и две батареи. В 12 и 30 на 21-ви пристигат роти от Брянски полк. И едва към 18 часа на 23-ти се появяват първите 200 души от 4-та Стрелкова Бригада. Защитниците на Шипка си поемат дъх.

В течение на 6-дневните кръвополитни боеве от 21-ви до 26-ти август руските и българските защитници на Шипка се увенчават с неувяхваща слава.  „Не трябва обаче – отбелязва в дневника си Газенкампф – да се премълчи желязната воля на Сюлейман и устрема на неговата войска, въпреки че, в крайна сметка – тези фронтални атаки представляваха връх на глупостта.”

Цената на тази „нелепост” е много висока. По данни на Сюлейман паша, предадени от него в Истанбул, за първите 4 дни само убитите в неговата армия са 5000, за количеството на ранени той премълчава. По данни на Радецки „Вън от строя са 10 000 противникови войници”. А по оценки на Херберт, ситуацията е била просто катастрофална: „турците загубиха 17 000 от 30 000.”

По данни на Радецки загубите на защитниците между 21 и 26 са били 3500 убити и ранени общо. Радецки на смени изпращал на шипченската позиция само „част от войските, а останалите държал в тила, за да избегне обход и пълно обкръжение.” На 26 Радецки пише телеграма на Шаховски, че „в Трявна е много полезно да имаме части, готови да минат в тила на Сюлейман.”

Още на 24 Сюлейман пише депеша до военното министерство с искане на 16 свежи батальона. От текста се вижда, че Сюлейман се опасява от руско контранастъпление и буквално пише „ако неприятелят узнае недостига ни на сили, той ще премине в контранастъпление... и нямам никакво съмнение, че изходът ще бъде крайно неблагоприятен за нас.” На 27 Сюлейман отвежда основните си сили в Казанлък, за да се прегрупира – равносметката е плачевна, почти половината му армия е извън строя, бойният й дух не е висок.  На същия ден, 27 август, на Осман паша и Мехмед паша /командващите Източната и Западната турски армии/ от Истанбул е отправена препоръка да „произведат атаки с неголеми конни отряди за отвличане вниманието на неприятеля от Шипка.” Както се вижда, всички големи планове за едновременно концентрично настъпление по трите фронта вече са заменени от много по-скромни – да се отвлекат руски сили от Шипка, за да се помогне на армията на Сюлейман там да оцелее.

[resavsky]

На Сюлейман никой не му е виновен че е погубил половината си армия в тази безумна атака.Нима е очаквал да превземе прохода с 200-300 убити????

[Capitainofmarine]

 

 

Знаете ли война се води по план.

Руският план е блицкриг, за повече Русия няма сили финансови и военно-технически, а и е прясна паметта от затяжната позиционна отбранителна Кримска война. Единия руски фланг блокира и свързва западната групировка на Турската армия. Другия фланг блокира източната групировка на турската армия. Центъра удря в направление Одрин.

Турският план е за активни отбранителни действия, но на практика са дефанзивни отбранителни действия, турците са по-голям майстор от нас на нищоправенето и реденето на рахат-локум лафове, за наш с вас късмет.  Само видинската групировка на Осман паша имитира по някое време, някакви действия но достигайки до Плевен , позволява по-малки или равни  сили да я блокират и впоследствие да я унищожат.

Историята показва че всяка отбранителна стратегия основана на дефанзивна  отбрана е обречена на поражение. На такива дефанзивни отбранителни "странни войни" са майстори, нашите с вас, евро и сащо референти , виж Вердюн, Сома, Марна, виж "Мажино" виж Пърл Хорбър.

На Сюлейман паша "касапина от Шипка" турците трябва да му целуват немитото, едно място под гърба, че единствен той им измива очите и срама от пораженческата война. За наш с вас  късмет неуспешно.

Той стриктно изпълнява общия план на командването - сераскера , а именно активни отбранителни действия с които да скове руския център и да го унищожи.Че нали ако тръгне наляво или на дясно да се съединява с фланговете  ще оголи централното направление и ще осигури оперативен простор на руската централна групировка. Човека не е бил нито тъп, нито непрофесионал, просто си е вършел работата както трябва и в съответствие с плана и заповедите на Сераскера, имайте уважение към победения враг . Просто фортуната на войната е била за Наш с Вас късмет на руска страна, иначе напомням ви че турците имат обичай ползват раята без сапун че по-често даже икономисвали и сапун даже от въжето с което бесели непокорната рая...

Когато прочета подобни неща, като цитираните по-долу, ми идва да викна като Паисий, "О неразумни и юроде...." Но в случая на вас ви е нужен Хаджи Ахил, жалко нямам таланта му...

Вместо да "строшите зъба на клеветата" вие грижливо го пломибарате и подточвате. Защо, заскучахте по нежни обръщения от рода на "Гяур" и "Ибрикчия" ил положението да си неравноправен гражданин на собствената си държава и да нямаш политическа свобода и икономическа стабилност?! Че да не би сега да сте равноправни европейци?!

Само ще напомня, че българските жертви от въстанията 1875 - 76 година и невинните жертви  по време на руско-турската война от 1877-78 год./А тази война е Освободителна за България/  са моралното оправдание на един единствен факт: Освобождението на България. И още нещо жертвите от тези въстания и невинните жертви от войната са без журтвите на руската армия на цели двата фронта - Дунавски и Кавказки. Тази наша и чужда кръв мие свободата ни. Като чета такива "невинни подмятания" или пък директни глупости на степен ми иде да ви ревна : Бивши гяури, свобода без кръв не става! Ако не беше българската кръв, ако не беше руската кръв сега щяхте да сте истински гяури. Няма да станете истински европейци,няма да бъдете и американци, ще си останете българи а вие така се подлагате да ви ползват без вазелин. Бъдете русофоби, никой не ви пречи - уважавайте родината си.

On 27.02.2018 г. at 10:44, Doris said:

Авантюристичното нахлуване на Гурко в Тракия е причина за Старозагорското клане.

On 27.02.2018 г. at 14:21, resavsky said:

А дали им е пукало за българското население

Тези 15 000 кой ги изкла, руския агресор по план изпратен чрез машината на времето от Путин? Не му стига жертвите в Сирия и Донбас но и предизвика такивав миналото?!  Изкла ги родната турска армия ! Защо? Защото българското население е нискосортно и не е гражданин на турската османска империя. Защото са гяури, защото са рая и защото са поданници на прясно рефрмираната, танзиматна, Турска Османска империя, и са раздавали лалета щото било ляле деври?!

В заключение ми се ще да викна :

РАВНИС! МИРНО! ШАПКИ ДОЛУ! ЗА ПОСРЕЩАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК 3 МАРТ, НА КОЛЕНЕ! Моля гражданите , които се чувстват Българи да спрат де сквернят паметта на жертвите за свободата на родината!

On 27.02.2018 г. at 12:10, К.ГЕРБОВ said:

На следващия ден, гр. Стара Загора е изгорен до основи и са изклани към 15 000 души мирно българско население.

Редактирано 28, 2018 от Capitainofmarine

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Capitainofmarine said:

имайте уважение към победения враг .

+ Капитане респект.

Уважение всекиму, вересии никому. Кадрите решават всичко. Човекът /Сюлейман/ е бил некадърен, такива са били и началниците му в Истанбул. Това разбира се, според мен, въобще не омаловажава победата на руската армия.

Турците са разполагали със 159 000 армия и по-качествено въоръжение, добре защитена в крепости и укрепления, срещу 300 000 руски и румънски войски по време на войната, това им е било достатъчно за активна защита. Съотношение 1:3 гарантира защита при изравнени тактически умения. Руското командване е било по-квалифицирано и професионално, така мисля.

Преди 3 часа, Capitainofmarine said:

виж Пърл Хорбър

Навлизаме в офтопик, това само по себе си е супер интересна от военна и политическа гледна точка тема, на времето съм чел доста по нея, заслужава отделна тема във военния раздел. Пърл Харбър е съзнателно допусната и организирана загуба на висшето американското командване, твърдя го отговорно, мога да се опитам да го докажа - това е бил спусъкът, задействал САЩ във ВСВ, Пърл Харбър не е пасивна защита, той е бил добре подготвен капан за японската флота и повод за обявяване на война.

[Doris]

Хайдей, пропагандната машина пак се завъртя на бързи обороти....

Ама вярно ли е туй, що се пише, не е ли - няма значение, само патетика да се лей.

On 27.02.2018 г. at 18:54, Du6ko said:

Затягане на войната, зверствата на Русия и славяните над турците и така нататък ще доведе до мобилизация на Европа ясно срещу кого. Даже не е необходимо да се обявява война. Просто мобилизация на армиите на Австрия, Германия и Швеция и на Англо Френската флота е достатъчно.

Имало ли е държава Австрия по време на Руско-турската война 1877-1878, имала ли е държавата Швеция нещо общо с тая война - няма значение, важното е, че Европа е лоша  целокупно, нищо, че по това време политиките на различните европейски страни са били диаметрално противоположни.

On 27.02.2018 г. at 22:38, Б. Киров said:

Цената на тази „нелепост” е много висока. По данни на Сюлейман паша, предадени от него в Истанбул, за първите 4 дни само убитите в неговата армия са 5000, за количеството на ранени той премълчава. По данни на Радецки „Вън от строя са 10 000 противникови войници”. А по оценки на Херберт, ситуацията е била просто катастрофална: „турците загубиха 17 000 от 30 000.”

Тази книга доста свободно борави с данните и от там със заключенията.

Данните за загубите от августовската битка  - убити и ранени се различават в различни източници, но в българската научна литература са около 3500 от руска и 7000 от османска  страна.

On 27.02.2018 г. at 20:08, resavsky said:

между другото някой виждал ли е обвинителния акт срещу Сюлейман паша след края на войната.обвинен е по цели 12 пункта за самоволни действия.

Не е заради Шипка. След боевете при Шипка той даже е повишен в длъжност - командващ и на Източно дунавската армия.

Съдят го след поражението на Османската империя във войната.

В турската история даже е "Героят от Шипка".

http://www.biyografya.com/biyografi/16801

 

Редактирано 28, 2018 от Doris

[Last roman]

айде напиши сега колко са лоши братушките, понеже корпусът им се води 'окупационен' ;)))

 

[Б. Киров]

Преди 8 часа, Doris said:

Тази книга доста свободно борави с данните и от там със заключенията.

Данните за загубите от августовската битка  - убити и ранени се различават в различни източници, но в българската научна литература са около 3500 от руска и 7000 от османска  страна.

Тази книга не борави "доста свободно" с данните - ако някой си беше направил труда да я отвори по посочения от мен линк към нея, щеше да забележи, че всички изнесени данни в нея са подкрепени с източници и документи.

Това е стр. 67-ма от книгата, която вие цитирате като "свободно боравене"

Ама моабет да става. Не ме влече.