Трябва ни идеология

[Last roman]

Дойде поредният 3 март. И отмина. Заедно с поредната доза от скучни, патетични и клиширани речи, които са неизбежни по такива празници. Ще чуем ли обаче ясно изговорено онова, което на 10 ноември 2017 г. президентът Румен Радев само мимоходом вметна – че България се лута в безпътица. Ще чуем ли и логичното продължение на тази констатация – че се лута, защото през последния четвърт век за първи път българската държава е лишена от идеология.

 

 

Тяло и душа

 

Народите и държавите са като човеците – имат тела, имат и душа. Ако се случи така, че душата, която озарява отвътре телата и която движи делата, загине или залинее, заедно с нея се разболява и умира и тялото. Тази идея, която е древна колкото самото човечество и е далече по-стара от християнството, важи с пълна мяра и за държавите и народите. Но при тях душата бива наричана с малко по-други думи: културна матрица, национален идеал или национална идеология. Заедно с които върви и националната доктрина. Наличието на такава „душа“ помогна на римляните да създадат огромна империя, започвайки от едно маларийно село на брега на Тибър. Тя даде тласък на англичаните да изградят империя върху четвърт от земното кълбо и вдъхна провиденциалната вяра на бившите британски колонии в Северна Америка, че са по-добрата част от човечеството и тям принадлежи бъдещето. Днес все още онези държави, които държат да имат някакво бъдеще и имат своя визия за него, поддържат, изграждат или възстановяват своята държавна идеология. 

 

Русия

 

След официалния крах на Съветския съюз през 1991 г. в Русия настъпи идеологическа разруха, която беше съпроводена и от икономически и социален крах. Когато през 2000 г. Владимир Путин стана президент, в Кремъл ясно беше осъзнато, че идеологическата безпътица не вещае нищо добро за държавата. 

 

От една страна Русия от хиляда години е православна страна, но, от друга, 70 г. социализъм оставиха голяма част от руснаците белязани от неговата идеология. Поради тази причина кремълските идеолози се заеха със задачата да създадат две паралелни религии за раздвоения народ. Едната беше възобновеният и засилен култ към победата през Втората световна война, към мъчениците от войната, както и към обявяването на Русия/СССР за спасител на Европа и света от чумата на нацизма. Този култ или религия беше предназначен за носталгично настроените руснаци, за които Сталин е велик герой, а не деспот и кървав тиранин. За по-сигурно през май 2014 г. беше учредена и един вид „инквизиция“ под формата на подписания от президента Путин закон за борба с реабилитацията на нацизма, в който има вмъкнат текст, предвиждащ наказания от глоба до пет години затвор за всеки, който разпространява преднамерено лъжливи сведения за дейността на СССР по време на Втората световна война. Така обновеният култ към победата получи и своя „Никейски събор“, задал „Символа на вярата“ на реформираната религия и поставил законодателни пречки пред опитите за различно от официалното тълкуване на ролята на СССР в събитията от втората четвърт на миналия век.

 

Едновременно с това обаче в Кремъл отчетоха и завръщането на голям брой руснаци към православието, крепило Русия в течение на столетия. На тях бе предложено обръщане към „изконните православни и руски ценности и традици“, които, по исторически и по други причини, са противопоставени на Запада с неговата „аморалност и груб материализъм“. Така получиха своята религия и онези руснаци, които смятат периода 1917–1991 г. за национална катастрофа.

 

През февруари 2018 г. обаче в Русия се случи нещо, силно наподобяващо указа на византийския император Ираклий (610-641 г.) за монотелизма, учение, опитващо се да обедини враждуващите помежду си православни и монофизитски християни във Византийската империя с цел да намали сепаратизма в източните й монофизитски провинции. Във филма на журналиста Андрей Кондрашов „Валаам“ президентът Путин отбеляза, че всъщност комунистическата идеология е много сродна с християнството и че основните ценности на комунизма – свобода, равенство, братство, справедливост – са също така заложени и в Светото писание, че съветската власт нищо ново не е изобретила, а само е приспособила идеологията си към изконните човешки ценности. Пътьом президентът Путин сравни мумията на Ленин с нетленните мощи на християнските светци. Тези изявления на Владимир Путин дават да се разбере, че новият идеологически курс на Кремъл върви към синкретизация на двата досегашни култа – на този към Великата победа във Великата Война и към стария строй между 1917 и 1991 г. от една страна, и на този към руското православие с неговите „изконни ценности“ от друга. Целта е прозрачна – още по-голямо обединение на народа около Кремъл. Дали този модерен руски монотелизъм ще подейства, тепърва ще се разбере. Ясно е обаче, че Русия старателно работи по укрепването на своята държавна идеология, от която се очаква да е защитна във вътрешен план и експанзивна във външен.  

 

Китай

 

Тук нещата са по-различни. Китайската комунистическа партия продължава да държи юздите на властта, но в страната от десетилетия се наблюдава и засилващ се култ към Поднебесната империя с нейната 4000-годишна история, величие и цивилизация. Едновременно с това в душите и на китайското държавно ръководство, и на обикновения китаец, не е излекуван травмиращият спомен за времето между първата половина на XIX и първата половина на XX век, когато великата Поднебесна империя беше сведена до полуколония на европейските Велики сили и САЩ, които си бяха разпределили територията й на сфери на икономическо и политическо влияние. Именно по тази причина огромните инфраструктурни проекти, които се осъществяват в Китай през последните две десетилетия, не трябва да бъдат разглеждани само като икономическа необходимост и като начин за инвестиране на огромните доларови резерви на държавата. Те са и нещо много повече. 

 

Например през 2011 г. бе пуснат в експлоатация мостът Qingdao Haiwan, който е най-дългият в света морски мост (42 км) и струваше 2,3 млрд. долара. Година по-късно окончателно влезе в експлоатация колосалната водноелектрическа централа Three Gorges Dam, разположена на река Яндзъ. Дължината на язовирната й стена е 2,35 км, а височината – 181 метра. Строителство на централата започна през 1994 г. и струваше близо 28 млрд. долара. През декември 2017 г. отвори врати Shanghai Tower. Този 632-метров небостъргач е най-високият в Китай и вторият по височина в света. За лятото на 2018 г. пък е предвидено да бъде открит за експлоатация мостът Hong Kong-Zhuhai-Macau. Очаква се това съоръжение с дължина 55 км, което ще свързва остров Хонког с континентален Китай, да струва близо 16 млрд. долара. Пак китайската държава в момента работи по друг грандиозен инфраструктурен проект – изграждане на 1000-километров водопровод, който да доставя вода от Тибет до пустинята Такламакан, намираща се в стратегически изключително важната китайска провинция Синдзян. 

 

Тази кратка извадка на пръв поглед свидетелства за някаква грандомания, обзела китайското държавно ръководство. В действителност тя е послание към света и към собственото население. Към света, особено към тази негова част, която допреди 80 г. е разигравала коня си в Китай, посланието гласи: Вече сме равни на вас и скоро ще ви изпреварим. Забравете за миналото, когато можехте да ни налагате условията си. За китайското население посланието е реално е същото: Вече сме равни с тях и скоро ще ги изпреварим. Мина времето, когато можеха да ни налагат условията си. Това е същината на новата идеология на Пекин – напомняне на света, че до 1800 г. Китай е бил най-голямата икономика и империя на планетата и че скоро нещата ще си дойдат отново на мястото.  

 

Турция

 

Ако се четат между редовете посланията на Реджеп Тайип Ердоган през последните пет-десет години, става ясно, че те са всъщност вариант на китайските, но в по-груба и демонстративна форма. Подобно на Китай, Турция също е „обидена империя“ и също има стари „сметки за уреждане със Запада“. От една страна, става дума за вековното пренебрежение и даже презрение на християнска Европа към азиатско-мюсюлманска Турция, като към една нецивилизована и полудива държава. От друга страна, Турция е бивша империя, която Западът разпарчетоса между 1878 и 1923 година. Ако в умовете на китайците неизменно стои споменът, че до 1800 г. са били най-голямата икономическа и имперска сила в света и че в следващите десетилетия първенството им е било отнето бързо и агресивно от Запада, то турците никога няма да забравят как по времето на Сюлейман Великолепния империята им се е простирала от Алжир до Каспийско море и от Будапеща до Йемен и е всявала велик страх в сърцата на „неверниците“. И как 200 г. след смъртта на Великолепния империята му беше превърната от същите „неверници“ в полуколония, а след още половин век те я натикаха в границите на Анадола. Днес обаче Анкара при всеки удобен случай показва както на Запада, така и на собственото си население, че това е вече минало и че Турция отново е велика държава, с която всички трябва да се съобразяват и да уважават. Ако не искат да си имат неприятности.

 

В същия като при китайците дух, следва да се разглеждат и огромните инфраструктурни проекти, вървящи или планирани от турската държава. Такива са например проектът за тунел под Босфора при Истанбул с дължина 31 км (от които 6,5 км подводна част), на стойност около 3,5 млрд. долара. Или новото истанбулско летище, което се очаква да бъде завършено през 2018 г. и да струва над 10 млрд. долара. Или дългият 3,6 км мост при Чанаккале, който трябва да свързва двата бряга на Дарданелите и за който се очаква да бъде завършен през 2023 г. и да струва около 10,5 млрд. долара. Към този пакет от големи строежи спада и газопроводът ТАНАП, атомни електроцентрали, автомагистралата „Гебзе-Измир“. Всички тези проекти несъмнено са необходими на Турция, но те носят и следното послание навън към света и навътре към самите турци: Ние можем, империята отново е жива, ние сме отново големи и с нас трябва да се съобразяват. Времената на униженията безвъзвратно отминаха.

 

САЩ

 

На Америка не е необходимо да се доказва пред себе си и пред света. Тя го е направила отдавна. Необходимо е единствено да поддържа статута на най-най-най във всяко отношение. Редовият американец не трябва да забравя, че американският начин на живот е най-добрият и останалата част от света би трябвало да го има за подражание. Че Америка е уникална като генезис, американците са новият „богоизбран народ“, създал една нова и високоморална цивилизация в противовес на старата цинична Европа. Че американската армия е най-могъщата, американските корпорации са водещи в света, университетите на Америка са най-добрите, че изобщо американците са едни мъжки момчета, които при нужда действат решително, смело и без колебания. Не че в действителност голяма част от нещата не стоят така. 

 

За разлика от Русия, Китай, Турция, на Америка не е необходимо да създава нова „религия“ около победата във Втората световна война или да вдига до небето небостъргачи и да свързва с мостове континенти. Тя има две могъщи оръжия както за вътрешна, така и за външна пропаганда – английският език и американската масова култура, в частност Холивуд. Вероятно може да се напише цял докторат върху филмите, в които американци и Америка спасяват планетата или демонстрират военна мощ, богатство и лукс. Но не е необходимо. Достатъчно е да се прослуша речта на генерал Майкъл Флин от 16 юли 2016 г. с нейните акценти: Ние сме първата страна, изпратила човек на Луната. Ние сложихме край на Студената война. Ние спряхме комунизма в похода му към световно господство, а съсредоточието на американската политика е да защитаваме Съединените щати, американския народ и интересите им по света. Ние трябва да признаем, че Америка има неприятели както вътре, така и навън и нашите военни трябва да са способни да защитят нацията, откривайки и залавяйки нашите врагове. Ние трябва да възстановим възможността си да съкрушим враговете си навсякъде. 

 

Европейският съюз

 

Фактът, че огромната част от институциите на Европейския съюз се намират на територията на Белгия, възникнала през 1830 г. и скърпена от различни етнически и религиозни групи под формата на федерална държава, е добра илюстрация на това, че архитектите са планирали ЕС да бъде структура, в която частното и националното трябва по презумпция да отстъпват на общото и наднационалното. Да, испанците се гордеят със своята Реконкиста и старата си колониална империя, за французина времената на Луи XIV и Наполеон са върхови във френската история, за англичаните Ричард Лъвското Сърце, адмирал Нелсън и Чърчил са национални герои. Само че с оглед на вървящия Брекзит доминиращата страна в Европа ще стане Германия, онази Германия, на която от 70 г. й се набива чувството за вина за делата й през 1933–1945 г., за която дума като „хаймат“ („родина“) е позорен отломък от демоничното нацистко минало, и в която не е задължително условие за това да си германец да си християнин, да се казваш Ханс и да пееш на Коледа „Тиха нощ, свята нощ“. Затова е много вероятно „германизацията“ на ЕС да се засили и в посока на още по-яростна война против патриотизма и останалите национални „предразсъдъци“. Но има и нещо друго.

 

Че големите пари обичат тишината е христоматийна истина. Но малцина имат смелостта да заявят, че големите пари не обичат патриотизма и национализма на народите. Защото такива народи лесно могат да поискат сметка от своето правителство ако е сключило неизгоден за страната договор с някоя мултинационална корпорация и след това той да бъде обявен за недействителен. По тази причина от десетилетия на европейските народи се внушава, че думи като „националист“ и „патриот“ са тъждествени с „фашист“ и „шовинист“ и това върви на фона на барабанния пропаганден огън, че на първо място са „общоевропейските интереси и солидарност“, а след това може да се мисли и за националните. Поне така се казва на новобранците от Източна Европа. 

 

Ние, като пресни „евросъюзци“ (европейци сме от 1150 г.), имаме преки впечатления от тази пропаганда. Тя се лее щедро и поради още една причина: цялата паянтова сграда на Европейския съюз може да бъде държана в някаква горе-долу стабилна хомеостаза, ако вместо „поляк“, „германец“, унгарец“, „испанец“, „българин“ се появи някаква аморфна идентичност от рода на „европейски човек“ или „европеец“. Едно време в СССР го опитаха това със „съветския човек“. Е, не се получи.  

 

А България? 

 

Ако се погледне назад, към времената на Омуртаг, Пресиян, Борис I и Симеон Велики, наличието на държавна идеология личи отчетливо: „българите направиха много добрини на християните (ромеите) и те ги забравиха, но Бог вижда“, тоест българите са по-добри и нравствени от ромеите (времето на Омуртаг); „българите са много, а владетелият им е от Бога поставен и подчинява враговете си“ (отново Омуртаг); „ако ромейският бог беше по-силен от българските богове, той нямаше да позволи ромеите да бъдат поробени от българите“ (пак Омуртаг); „българите са новият богоизбран народ, приел Христовата вяра и станал учител на всички славяни (епохата на Борис–Симеон) и т.н. и т.н. Затова изобщо не е случайно, че точно епохата от Крум до Симеон, когато българското тяло имаше и своя, а не присадена отвън душа, е най-успешният и благополучен период от нашата история. 

 

Второто царство, което, по думите на визионера от първата половина на миналия век Димитър Съсълов, беше направено от жалките кърпежи на Първото и по същество беше кавър версия на Византия, също създаде някаква идеология. Неин основен камък, особено след 1274 г., беше концепцията, че Търново е втори Константинопол, пристан и фар на истинското православие, тъй като ромеите били подписали Лионската уния с католиците. Дали и колко тази идеология е имала ефект, е отделен въпрос, но е факт, че и тогава българската държава има своя идеология.

 

Освобождението дойде със своя идеология, която се корени в предходните десетилетия и тя можеше да се сведе до краткото „всички българи под един държавен покрив“. Това беше идеологическата основа, върху която се градеше държавността и се възпитаваше българският народ. Между 1878 и 1918 г. идеалът за национално обединение не само галванизираше духовете за подвизи и жертви, но и доведе в началото на XX век до икономически ръст от порядъка на 11-12 процента годишно, до изграждане на прилична транспортна инфраструктура и до създаването на силна войска. 

 

Катастрофата през 1918 г. помрачи, но не унищожи този дух, въпреки появилите се спорадични суицидни пристъпи за влизане в „интегрална Югославия“, тоест да се поставим доброволно под властта на победителите сърби. Краткото обединение на повечето от българите в една държава между 1941 и 1944 г., начело с цар Борис III, разпали отново стария следосвобожденски дух и повторно вдъхна на българите сили и вяра в бъдещето.

 

След 9 септември 1944 г., когато с помощта на съветските щикове Българската комунистическа партия завзе властта, следосвобожденският идеал, идеология и патриотизъм бяха заклеймени като вредни, реваншистки, антисъветски, противоречащи на социалистическия интернационализъм. Познато, а? Само сменете думичките в „антисъветски“ и „социалистическия“ с „антиевропейски“ и „европейския“ и вместо „интернационализъм“ сложете „солидарност“. 

 

Народът беше мобилизиран да гради социализма, а в последствие като уж неизбежен – и комунизма. Пътьом за малко и Пиринска Македония да бъде харизана на Титова Югославия. Но към 60-те г. на миналия век се оказа, че пришпорването да се гради социализъм (и комунизъм) е изчерпило идеологическия си и мобилизационен заряд и в БКП (а може би всъщност в Москва) беше отчетена опасността държавата да остане без идеология, която да енергизира народа. Затова се пристъпи към трескава реанимация на патриотизма, но, както добре описва процеса Георги Марков в своите „Задочни репортажи“, в една странна версия, съгласно която може да си патриот, само ако си и комунист и ако патриотизмът ти не влиза в конфликт със съветизма. През този период се нароиха и куп доста посредствени романи на средновековна историческа тематика, в които (тук говоря вече като читател) на преден план беше изведена като водеща ролята на народните маси. Убеден съм, че точно от 60-те г. насам трябва да търсим корените на част от националните ни исторически митове като например този за най-старата държава в Европа, запазила и досега името си (нищо, че това е Франция) или за „германския император, който говорел само с конете си на немски“ (майната му на Каролингския ренесанс).

 

Въпреки всичките откровени идиотщини, гадости и престъпления на комунистическия режим, между 1945 и 1989 г., българската държава имаше идеология. Дали е била успешна или не, тъпа или умна, не е важно в случая. Важното е, че след 1989 г. за първи път Третата българска държава остана без идеология, която да дава цел и посока на народа й. Направен бе опит да се поднесе като някаква квазиидеология и общонационална цел влизането ни в НАТО и Европейския съюз, но на фона на страхотното обедняване на огромна част от българския народ тези опити се оказаха до голяма степен химерични. Беднякът, който не може да си позволи да излезе извън страната или да разбере от личен опит ползите от общия пазар, няма как да усети членството в ЕС като велика национална цел и постижение. Едновременно с това продължи системно да бъде внушавано на българския народ, че да обичаш родина, история и традиции е ретроградно, демодирано, селяндурско и неевропейско. Всеки народ, подложен на такава „диета“, ще изгуби и път, и посока, и вяра в бъдещето и накрая ще влезе в гроба.

 

Напоследък, явно след като е било отчетено, че дори и хилавият идеологически ресурс на влизането ни ЕС и вече напълно изчерпан, се появиха плахи опити да бъде представено като нова национална цел приемането ни в еврозоната или/и влизането ни в Шенгенското пространство. Ефектът от този опит ще е още по-слаб от ефекта на Евросъюз 2007, тъй като ще засегне положително малко на брой хора. Защото истинската национална идеология и цел трябва да достигат до колкото е възможно повече хора, като се тръгне от върховете на държавата и се стигне до най-ниските обществени слоеве. 

 

Че България не може да има идеология от типа на американската или на китайската и турската, е ясно. Нито имаме икономически, нито военен, нито демографски, нито културен потенциал. Някакво завръщане към „изконните православни ценности“ по руския модел също ще е проблемно, защото така ще отблъснем немалобройните мюсюлмани в България, наши съотечественици. Ние нямаме и имперска традиция, на която да се опираме и от която да черпим сили, тъй като империята си я изгубихме през 1018 година.

 

Онова обаче, което може и непременно трябва да направи българската държава, е да започне да работи отново и истински с децата и младежите, като промени учебните програми в духа на патриотизъм и национално възпитание на подрастващите. А не в духа на това колко е прекрасно да си обратен. Финансирането трябва да бъде изцяло поето от държавата и да не се допускат никакви средства по външни програми, поставящи свои условия и изисквания. Разбира се, не става дума за тъпашко патриотарство от рода на „булгааар“ и „императора, дето говорил на немски само с конете си“, а за интелигентно направени национална възпитателна програма и пропаганда, които да стъпят на принципа, че другите народи не са повече от нас, но и ние не сме по-долу от тях и имаме с какво да се гордеем. Накратко, възпитанието на младите и на българския народ трябва да се върне в руслото на добрия стар патриотизъм отпреди 1945 г., благодарение на който строителите на България създадоха почти от нищото държавата ни.

 

Това е пътят към възникване на истинско гражданско общество, за което се говори до втръсване у нас, но чиито темели едва се подават. Истинското гражданско общество е това да разчиташ на собствените сили, да си готов да браниш постигнатото или да искаш да извоюваш повече от това, което имаш. Затова през тази зима 1 млн. гърци излязоха на улицата, за да заявят твърдо, че не са съгласни Македония да има в името си какъвто и да е намек за приемственост с държавата на Александър. Излязоха, защото в Гърция още от долните класове учат децата, че са потомци на древна Елада с нейните герои и цивилизация. И че съвременните гърци са достойни наследници на древните. Тази гордост дава сила на днешните гърци да се вдигат и да защитават страната си от всякакви покушения и опити да й бъдат извивани ръцете. 

 

Ние пък, отсам границата, сме христоматиен пример за това, че с обезродени, лишени от чувство за национална отговорност и дълг, отчуждени от корените си и изгубили вяра в себе си и в народа си хора гражданско общество не може да се създаде. И понеже огромен брой такива индивиди бяха създадени след 1945 г., всички приказки за съдебни реформи, работещо правосъдие и т.н. звучат инфантилно. Дори да смениш законите и правомощията на институциите, в тях и с тях работят хора. Ако те не са достойни за поста и смятат, че са на него, за да тлъстеят без огледа на последствията за държава и общество, и десет реформи да се направят, все тази. Защото преди да се променят законите и институциите, трябва да се променят умовете на хората. А това е много бавно и много по-трудно. Но пък е дългосрочна инвестиция в бъдещето на България.

  

Доц. д-р Петър Голийски е автор на редица научни и научнопопулярни статии и на няколко книги, сред които „Българите в Кавказ и Армения (ІІ-Х век)”, „Армения и иранският свят І-V век.”, „Заселването на българите на Балканския полуостров IV-VII век." Том I и II.

http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/tryabva-ni-ideologiya

 

[sirius]

Уф.. ама много тежко си противоречи:
 

Преди 1 час, Last roman said:

Истинското гражданско общество е това да разчиташ на собствените сили, да си готов да браниш постигнатото или да искаш да извоюваш повече от това, което имаш. Затова през тази зима 1 млн. гърци излязоха на улицата, за да заявят твърдо, че не са съгласни Македония да има в името си какъвто и да е намек за приемственост с държавата на Александър.

Две изречения с коренно различна същност.
Това което 90-те ни го пробутваха за гражданско общество, собствени сили и пр. бе първо насочено срещу тогавашното управление и второ към разделение на обществото, индивидуалистите не могат да направят ОБЩество.
И посочва за пример гърците, в случая проявяващи точно обратното - общото, общноста. А не индивидуалноста.

 

 

[stinka (Rom)]

Добре де... аз преди няколко дни пуснах тема връща ли се Русия към социалистическата идеология... Романе, ти я заключи... незнам... ти си знаеш защо... и сега го пускаш същото???? Явно ти си знаеш...

За руската идеология. Русия няма идеология... "връщането" към православието не е идеология... това е просто руския отговор на противопоставяне на Зпада и неговата либерална идеология. А социалистическата идеология... е идеология родена на Запад, за да отговори на проблем при развитието на Западното общество. Тя бе развита в СССР до крайност и то не задруго, а защото ... отново заради антизападнизъм. А на Запад проблемите родили марксовия комунизъм са отдавна не толкова важни. Та каква е руската "идеология"... синкретичната... просто "антизападнизъм". Това не е идеология... В идеология се обличат реалните обществено-икономически отношения в една страна. А това в Русия е остатъчен рефлекс на имперско мислене от ВСВ, че саконкуренти на Запада. И ако имат някакви обществено-икономически отношения различни от Запада то те са поради изостаналост - технологична и икономическа. Затова Русия реално няма никаква идеология... просто редовното правим всичко напук на Запада. Ама по-лошото е че се прави от позиция на реален конкурент на Запада, а този кораб е отплавал много отдавна... то всъщност е плавал за много кратко след ВСВ. И накрая всичко ще свърши както при СССР, хилядите и милионите пропаганди никой няма да им вярва, самите няма да им вярват и отново всичко ще се срине за миг и то не от външен удар.

[makebulgar]

Голийски за съжаление явно трудно се справя с анализа и заключенията на ситуацията, въпреки книгите които има и които съм чел. Нищо лошо няма човек да е добър експерт в лингвистиката и старата история, но съответно да е слаб в други сфери в това число и съвременната история, политиката и идеологическите стратегии.  

Напълно погрешно е заключението или мнението, че след 1989 година България нямала идеология и че сме били поставили някакви химерни и безидейни идеологии целящи влизане в някакви измислени и безполезни съюзи като ЕС и НАТО. Фактите са че след 1989 г. основната идеология на България беше икономически ръст и възстановяване. Изпълнението на идеология мина през някои много лоши етапи като мутренския период, приватизацията и ограбването на народа с инфлаацията през 1996 г, но след това с икономическия режим и реформите и с влизането в ЕС нещата се промениха. БВП на държавата вече е в пъти по-голям от този преди 1989г. И освен бедняци има и богати хора, има и хора със средни доходи, които не живеят зле. Не сме все още като Швейцария, но така стоят нещата, и п.ехода все още не е завършил. Когато се говори за бедняците, които не могат да излязат от границите на страната трябва да се говори и за онези, които работят здраво и изкарват по 2-3000 лв месечно или много повече и живеят добре. Идеологията на държавата е икономически просперитет, но той няма да е за всеки по равно, тъй като системата не е комунистическа или социалистическа, а е свободна и демократична с всички предимства и недостатъци. 

Напълно грешно и не много научно е в подобна статия да се дава пример с идеологиите на Русия, Китай, Турция и САЩ, но да не се дава пример с идеологията на развитие на Молдова, Джибути, Пакистан, Куба или Конго. Трудно е да се схване какъв е принципа да се дават идеологиите и политиките на силните на деня, но да не се споменава за други по-малки и сравними с България държави. Ненаучно е и говори основно за това че статията не е научна, а е популистка като за вестник. 

И е хубаво това, че Голийски мисли за младежта и за възпитаването й в патриотизъм, но подобни съвети ще си останат в празното пространство и вятъра ще ги отвее, ако не се наеме да ги реализира сам. Дали е готов да влезе в политиката, да прокара идеите си сред повече хора-съмишленици, и като иска национална идеология която да издигне България, дали е готов да работи и действа примерно като Орбан. 

[sirius]

Преди 10 часа, stinka (Rom) said:

В идеология се обличат реалните обществено-икономически отношения в една страна.

Не, човек. В ЗАКОНИ се обличат реални ....
Идеологията е друго. 

[Last roman]

Преди 12 часа, stinka (Rom) said:

Добре де... аз преди няколко дни пуснах тема връща ли се Русия към социалистическата идеология... Романе, ти я заключи... незнам... ти си знаеш защо... и сега го пускаш същото???? Явно ти си знаеш...

За руската идеология. Русия няма идеология... "връщането" към православието не е идеология... това е просто руския отговор на противопоставяне на Зпада и неговата либерална идеология. А социалистическата идеология... е идеология родена на Запад, за да отговори на проблем при развитието на Западното общество. Тя бе развита в СССР до крайност и то не задруго, а защото ... отново заради антизападнизъм. А на Запад проблемите родили марксовия комунизъм са отдавна не толкова важни. Та каква е руската "идеология"... синкретичната... просто "антизападнизъм". Това не е идеология... В идеология се обличат реалните обществено-икономически отношения в една страна. А това в Русия е остатъчен рефлекс на имперско мислене от ВСВ, че саконкуренти на Запада. И ако имат някакви обществено-икономически отношения различни от Запада то те са поради изостаналост - технологична и икономическа. Затова Русия реално няма никаква идеология... просто редовното правим всичко напук на Запада. Ама по-лошото е че се прави от позиция на реален конкурент на Запада, а този кораб е отплавал много отдавна... то всъщност е плавал за много кратко след ВСВ. И накрая всичко ще свърши както при СССР, хилядите и милионите пропаганди никой няма да им вярва, самите няма да им вярват и отново всичко ще се срине за миг и то не от външен удар.

Това си е чиста идеология, нещото което в Елцинова Русия липсваше /и всички видяхме докъде стигна тя/.

[stinka (Rom)]

Преди 1 час, Last roman said:

Това си е чиста идеология, нещото което в Елцинова Русия липсваше /и всички видяхме докъде стигна тя/.

... дали не беше поради цената на нефта...Елцинова русия? Кое е идеология? На Запад и у нас подкрепят и крайно леви и крайно десни движения - а това са различни идеологии? Та коя е руската... Или накрая причината е че са антисистемни и крайно десните и крайно левите... демек всичко го правим да дестабилизираме...

Те първо трябва да решат за кой правят идеология - за вътрешна употреба в Русия, за употреба в другите държави от СССР или за целият свят - общочовешка... ? Второ какви са реалните обществено-икономически отношения... пасва ли идеологията на тях, до колко ги деформира... какви ресурси разполагат... каква стратегическа цел искат да постигнат... Или просто импровизират на момента...със всичко... основа цел е противопоставяне на запада в конкретни моменти... по конкретни ситуации... за мен е очевидно, че е последното...

[Last roman]

виж, тук не дискутираме изобщо руската идеология. Братушките си я имат. Дали е лоша или добра, важното е, че им дава крила.

Предлагам ти да се съсредоточиш върху /липсата на/ нашата такава.

 

[stinka (Rom)]

Преди 1 час, Last roman said:

виж, тук не дискутираме изобщо руската идеология. Братушките си я имат. Дали е лоша или добра, важното е, че им дава крила.

Предлагам ти да се съсредоточиш върху /липсата на/ нашата такава.

 

В смисъл? Искаш наша уникална идеология ли? Малките... та и средните държави не произвеждат такива... чак идеология...

[Last roman]

ами, сериозно? А какво дава сили на швейцарците, че дори и на маджарите?

[stinka (Rom)]

Преди 7 минути, Last roman said:

ами, сериозно? А какво дава сили на швейцарците, че дори и на маджарите?

Национализма ли имаш предвид? Това не е уникална държавна идеология!

[Малоум 2]

По принцип - идеологията трябва да съдържа ИДЕАЛ. Нещо недостижимо с "прости" материални средства, защото е идеално, духовно деяние на хора от общност. Е, по-добро от дефинираните "човешки права" в харта, едва ли има, макар и да са повече конкретни, но за задължително начало - стават. Има и др. формално недостижими за реализация, като почти възприетите лозунги: Равенство (пред законите), братство (не библейско) и свобода (на духа). (все се забравят допълненията, в скоби, за яснота) Доста добра, за нас, би била идеята "обединител на балканските народи". Едва ли е най-недостижимото нещо, не само поради "вътрешни" противоречия, а предимно - заради външните. Една механична система-устройство е устойчива, ако не се влияе разрушително от промените извън нея. Същото важи и за идеологическата система - изградените вътре-връзки, да не се влияят-проявяват разрушително спрямо външните връзки. (взаимодействието винаги става с Обратна Връзка, а въздействието - може  и да не съдържа ОВ за дълъг период време) При днешните възможности за комуникация и затрупване с 90% невярна информация - отделна, самостоятелно провеждаща се идеологическа картинка-обществена формация, едва ли е възможно. Малки групи - да, могат да "робуват" на идея... Докато разберат, че робуват. Голямата картинка изисква общочовешки ценности и честни взаимовръзки.

...

[Last roman]

1 hour ago, stinka (Rom) said:

Национализма ли имаш предвид? Това не е уникална държавна идеология!

нямам предвид национализма. Ей го българите преди Освобождението са имали идеал да си направят самостоятелна държава. След Освобождението - да съберат Мизия, Тракия, Македония в рамките на една държава. А сега?

[stinka (Rom)]

Преди 56 минути, Last roman said:

нямам предвид национализма. Ей го българите преди Освобождението са имали идеал да си направят самостоятелна държава. След Освобождението - да съберат Мизия, Тракия, Македония в рамките на една държава. А сега?

Ама това не е идеология. По-скоро доктрина. Най-нормалната сега е да целим средно европейско икономическо развитие, демографска стабилизация, по-устойчиви и спокойни обществени отношения.  

[makebulgar]

Преди 2 часа, Last roman said:

нямам предвид национализма. Ей го българите преди Освобождението са имали идеал да си направят самостоятелна държава. След Освобождението - да съберат Мизия, Тракия, Македония в рамките на една държава. А сега?

Сегашния идеал е да просперираме икономически. За целта трябва първо да си завършим магистралите, да си оправим инфраструстурата и да направим страната достъпна и интересна. После когато няма да харчим много пари за пътища ще ги одтелим за друго, вероятно за социални програми стимулиращи раждаемостта. След това идеалът вероятно ще се промени към обединение с Македония...

Редактирано Март 7, 2018 от makebulgar

[sirius]

Маке, икономическия просперитет е розова дъвка за наивници. Също толкова разтеглива, колкото и комунистическия просперитет. Виж, всяка маймуна можеш да качиш на БМВ и да се произнесеш, че е просперирала.
Второто изречение е много интересно. Сякаш е писано  някъде 45-46г   Ние, България, сега нищо не може нито да започне, нито да завърши. НИЕ правим едни проекти, някъде в европа ги одобряват и ни дават част от парите, които сме им дали, за да си направим нещо, което ЕС смята за добро. А ти пишеш, сякаш току що си се прехвърлил от 1946г в 2018г. Да си лъснем малко жената и да я направим достъпна и интересна...  схващаш ли си логиката. Ти на каракачанския пазар ли си или на робския? Ако това стане ... "след това" просто няма да има. Няма да има за нас като нация. Ще има за някой друг.

бйдъвей
никой не даде определение за идеология
или поне да се опита да обясни що е това нещо.

И защо и България и Русия нямат идеология по конституция...

Редактирано Март 7, 2018 от sirius

[makebulgar]

Преди 15 минути, sirius said:

Маке, икономическия просперитет е розова дъвка за наивници. Също толкова разтеглива, колкото и комунистическия просперитет. Виж, всяка маймуна можеш да качиш на БМВ и да се произнесеш, че е просперирала.
Второто изречение е много интересно. Сякаш е писано  някъде 45-46г   Ние, България, сега нищо не може нито да започне, нито да завърши. НИЕ правим едни проекти, някъде в европа ги одобряват и ни дават част от парите, които сме им дали, за да си направим нещо, което ЕС смята за добро. А ти пишеш, сякаш току що си се прехвърлил от 1946г в 2018г. Да си лъснем малко жената и да я направим достъпна и интересна...  схващаш ли си логиката. Ти на каракачанския пазар ли си или на робския? Ако това стане ... "след това" просто няма да има. Няма да има за нас като нация. Ще има за някой друг.

 

Друго си е да мислиш за национална идеология когато си си купил вчера новия модел на БМВ Х7, като знаеш и че всичките ти комшии имат нови коли. Съвсем друга е преспективата и за идеологии и за политически действия и за важни решения.

Относно магистралите който не пътува не знае за какво става на въпрос. Който пътува често примерно за Гърция, от Видин за Пловдив, от Шумен за Ямбол или от Плевен за Варна, знае какво е значението на новия и хубав път и на магистралата. И няма значение кой дава парите. Все пак сме в ЕС, тъй че се възползваме максимално от него и от идеологията му.

За представянето на страната спор няма, че колкото по-добре толкова по-добре. И не става на въпрос за продажба, а става на въпрос за туристи. Съвсем различно е това да дойдат 5 млн чужди туристи на година и това да дойдат 10 млн туристи. За съвсем друга икономика става на въпрос. И хората ще останат тук, а няма да си търсят късмета навън. И ако е по-привлекателна страната може и някой друг заселник да дойде, да си купи евтина къща в някое село и да си харчи тук голямата пенсия или заплата. Наскоро гледах филм за австралийско семейство което се е заселило тук някъде около Търново и децата ще растат тук и вероятно ще станат българи и ще работят за нас.

[sirius]

Маке, национална идеология не можем да имаме ПО КОНСТИТУЦИЯ. Първо.
Второ. Колата НЕ Е предпоставка за мислене по национална идеология. Погледни историята - ние сме имали идеология далеч преди да се появи автомобила. И нещо, което упорито ти убягва, едно и също е когато всички имат Х7 и когато всички имат каруца. Само сравнението прави едни хора да се чустват по-хора когато имат нещо повече от другите. Което е илюзия, но когато обилно се полива медийно, хората поддават. На времето дебелия бял човек е лъгал индианците с лъскави стъкълца. Сега ги лъже с айфони. Същото е. Вервай ми, виждал съм много дебили с айфони, айпади и пр. стъклария. И много дебили на Х7 съм виждал. Дебила си е дебил с каквото и да се закичи и където и да седне. А дали ставаш дебил или не зависи и от образователната система. А не на каква каруца се возиш.

Никоя страна не е просперирала от туризъм. Исторически закон. 
Никое домакинство не се развива обслужвайки богати чичковци да живеещи у тях. Това означава МИЗЕРИЯ.
Щото когато си 3 пъти по-мизерен от дебелия чичко, ще му миеш краката за хляб, а не за Х7. Исторически закон.
НИКОГА обслужващия не може да се равнява с обслужвания. 
Нямам нищо против да обслужваме чичковци от англия, но само ако приблизително същия процент българи биват обслужвани в англия. Което вече е съвсем друг въпрос. Но да се радваш да обслужваш ... може... и такива хора има. Аз не съм от тях.

Редактирано Март 7, 2018 от sirius

[makebulgar]

Сириус, празни приказки приказваш. Да си купи ново БМВ Х7 средностатистическия българин означава много. Това означава, че има стабилни приходи, означава, че има хубав дом и не мисли за това къде ще живее, и означава, че няма други грижи за които да събира пари.

Ако всеки тук може да си купува нова кола без заеми и ако изкарва толкова пари, че да може да си я сменя с друга нова кола пред 3 или 5 години, то ще се предполага, че сме достигнали доста високо икономическо ниво. Тогава и за армия ще има много пари, и тогава по-лесно ще налагаме идеологиите си.

[sirius]

Това е друго нещо. А защо не започна от него? Защото ИЗОБЩО не е същото да имаш х7 и да можеш да си го позволиш.

И от друга страна... НЕ, НЕ означава наличието на стабилни приходи. В канада се нагледах на нещастници в нови коли. 

"Ако ... ще се предполага..."  е просто митология. Това е много условен критерий. И той НЕ носи последствията, които му приписваш. 

[Exhemus]

On 7.03.2018 г. at 16:52, Last roman said:

ами, сериозно? А какво дава сили на швейцарците, че дори и на маджарите?

И на албанците и на албанците!  Точно те са пример, че не битието, а онова вътре прави нацията успешна. Как не ги кла Милошевич, те не се свиха в черупките си като българите, а отговориха с контратерор. В края на краищата постигнаха териториална експанзия. Имат си много добра демография.  

И... личното благополучие не закъсня - май вече са доста по-добре от нас?

Изглежда е прав Гумильов - пасионарните народи са успешни:

Пассионарность (от фран. passioner — увлекаться, разжигать страсть) — избыток некой «биохимической энергии» живого вещества, порождающий жертвенность, часто ради высоких целей. Пассионарность — это непреодолимое внутреннее стремление к деятельности, направленной на изменение своей жизни, окружающей обстановки, статуса-кво. Деятельность эта представляется пассионарной особи ценнее даже собственной жизни, а тем более жизни, счастья современников и соплеменников. Она не имеет отношения к этике, одинаково легко порождает подвиги и преступления, творчество и разрушение, благо и зло, исключая только равнодушие; она не делает человека героем, ведущим толпу, ибо большинство пассионариев находятся в составе толпы, определяя её потентность в ту или иную эпоху развития этноса.

За какво ни е идеология? - Ами да вдигне нивото на пасионарност!  Национализъм, шовинизъм, злоба към съседите, самомнение -всичко това върши работа (поляците). Фантастична история - трябва да имаме корен, сой, макар и изфабрикуван. Виж румънците - те са хибрид между цивилизовани римляни и смели и честни даки./въпреки, че истинските римляни и даки никога не са се смесили генетично/ Възнасят се по Траян и Дечебал. Всичко останало е простуле. Даже генетичната еднаквост с простите българи не може да ги смути./може би още не я знаят/

  Съгласете се, че Румъния е териториално доста добре осъществен проект. Помислете сега, какво би станало с Румъния, ако на румънците се преподава съвсем истинската им история?  Ами ще заприличат на нас - хора с ниво на пасионарност -2 :

виж таблицата ->

[Last roman]

българите сме поне 1

 

[dora]

Не идеология ни е необходима, а смислена национална стратегия, разбита по области и отразяваща широк консенсус по това кои са дългосрочните приоритети.

Плюс прозрачно, отговорно и компетентно управление, което е способно да работи по реализирането на тази стратегия и актуализирането й в реално време, без загуба на фокус.

Нищо им няма на хората, не са по-лоши или по-добри от който и да било друг народ на света. Нито по-малко или повече способни на екзалтация  или мобилизация от другите народи.

Проблемът е, че хората се усещат нещастни. Уморени. Обезверени. Ерго и взрени в собствените си проблеми.

Иначе чудесно се мотивират и обединяват, когато усетят, че някой работи против конкретен и споделян от всички им интерес. Вижте спонтанното и  бързо възникване на протести.

Друг е въпросът доколко този интерес е конструктивен, както и дали са способни и мотивирани да предлагат и трайно прилагат работещи решения.

Редактирано Март 8, 2018 от dora

[stinka (Rom)]

Преди 8 минути, dora said:

Не идеология ни е необходима, а смислена национална стратегия, разбита по области и отразяваща широк консенсус по това кои са дългосрочните приоритети.

Плюс прозрачно, отговорно и компетентно управление, което е способно да работи по реализирането на тази стратегия и актуализирането й в реално време, без загуба на фокус.

Нищо им няма на хората, не са по-лоши или по-добри от който и да било друг народ на света. Нито по-малко или повече способни на екзалтация  или мобилизация от другите народи.

Проблемът е, че хората се усещат нещастни. Уморени. Обезверени. Ерго и взрени в собствените си проблеми.

Иначе чудесно се мотивират и обединяват, когато усетят, че някой работи против конкретен и споделян от всички им интерес. Вижте спонтанното и  бързо възникване на протести.

Друг е въпросът доколко този интерес е конструктивен, както и дали са способни и мотивирани да предлагат и трайно прилагат работещи решения.

Елита не е дорасъл за това...съжалявам...

[bulgaroid]

Без идеология не става. Няма такъв филм. Рим е пример, богоизбрания римски народ,всички други са варвари. Всички трябва да се подчинят на Рим. 

Русия -третия Рим. и така нататък. Без идеология а само с желание за благополучие не става, трябва да има стремеж към нещо. Иначе нещата се размиват. Няма идеология без някакво превъзходство над някой, дали ще е национално или религиозно няма значение. Без цел се получава лутане и стагнация и в крайна сметка ти губиш.

Всички съседи имат идеология само ние нямаме, що така, на всички идеите са им за тяхното величие и нищожеството на другите, само ние не? 

Румънците вече се изкарват наследници на даките и приемници на Рим. Въз основа на това имат претенций към всички съседи.

Сърбите са обединителите на Балканите и нещо като малка Русия. Те са най древни и са владели всичко тук и имат право да го владеят.Дадено им от бог естественно.

Гърците са елини, и са дали всичкото култура по света, наследници са на елини, Рим, и де що има държава тука. Съответно са най-културни и всички други са нищожества. Тука всичко е тяхно.

Турците си искат Османската империя сега и веднага.

Макетата, е, то се знае. Те са потомци на Александър Велики, и всичко е тяхно.Албанците първи са тук и всичко е тяхно. Само ние искаме мир,любов и дъвка.

 

Редактирано Март 8, 2018 от bulgaroid