"Честит осми март, българко - ако още си жива"

[Doris]

Преди 15 часа, Incorrectus said:

Тази тема май ще приключи с мир. Знаех си, че жените ще признаят, че единственият истински техен почитател е мъжът. Джендърите и феминистките са сива икономика, задкулисни "попълвачи на формуляри", както ги нарича Александър Урумов.

.

Светът не се дели на мъже и жени. Дели се основно на бедни и богати.

Също по отношение на правата на жените, в двата лагера - на консерватори и либерали има и мъже и жени.

Преди 15 часа, Димитър Йорданов said:

Аз пък искам нещо друго да попитам. Когато има семеен тормоз толкова ли е сложно потърпевшия ( ако е пълнолетен ) просто да си бие шута, да си вземе личните вещи и документите и да се изнесе при роднини, приятели или някъде на квартира? И да се раздели с половинката си ?
Питам си ей така. Защото аз съм имал подобна ситуация в която се налагаше да се примирявам с пиянството и бясна чалга на една моя грешка ( такова де - приятелка ) и като ми прекипя просто си събрах нещата, хвърлих кинти за да покрия разходите за вода, ток, наем и си отидох. Тихо, кротко и спокойно. 
Ако тръгнеш сега да ми обясняваш как някои нямало къде да отидат или били свикнали с човека и се надявали той да се промени ще ме отчаеш. Винаги има какво да се направи и къде да се отиде със съдействието на приятели, роднини, институции или сам да си ги уредиш тези неща.

В някои случаи се оказва сложно - когато няма адекватна помощ от приятели, роднини и институции. Особено когато има и деца.

[Frujin Assen]

Преди 3 часа, Doris said:

В някои случаи се оказва сложно - когато няма адекватна помощ от приятели, роднини и институции. Особено когато има и деца.

Още по сложно е когато живееш в провинцията, имаш заеми, малка заплата и огромни трудности в намирането на работа. За мен основната причина са именно парите. Ако човек няма достатъчно доходи къде ще върви?

[Frujin Assen]

Преди 18 часа, Димитър Йорданов said:

Аз пък искам нещо друго да попитам. Когато има семеен тормоз толкова ли е сложно потърпевшия ( ако е пълнолетен ) просто да си бие шута, да си вземе личните вещи и документите и да се изнесе при роднини, приятели или някъде на квартира? И да се раздели с половинката си ?
Питам си ей така. Защото аз съм имал подобна ситуация в която се налагаше да се примирявам с пиянството и бясна чалга на една моя грешка ( такова де - приятелка ) и като ми прекипя просто си събрах нещата, хвърлих кинти за да покрия разходите за вода, ток, наем и си отидох. Тихо, кротко и спокойно. 
Ако тръгнеш сега да ми обясняваш как някои нямало къде да отидат или били свикнали с човека и се надявали той да се промени ще ме отчаеш. Винаги има какво да се направи и къде да се отиде със съдействието на приятели, роднини, институции или сам да си ги уредиш тези неща.

А сега си представи следната ситуация. Няма къде да отидеш, заплатата ти е малка, възможност да си намериш друга работа практически няма. Нямаш и не ти се предвиждат някакви особени знания и умения, че да се надяваш да започнеш да печелиш свестни пари... Въпроса разбира се е риторичен.

И като няма решение, но има агресия става мазало- скъсани нерви, скандали, насилие...

 

[dora]

Преди 4 часа, самотния вълк said:

Едно от предимствата на ЗЗДН е, че не е дискриминативен. По него защита може да получи всеки, без значение от пола му, стига да  я поиска. Понякога е дори прекалено рестриктивен и позволява защита да се получи само въз основа на една декларация от жертвата, което се използва и за злоупотреби. Знам случай за една майка, която непрекъснато тормози сина си. Кара се с него за щяло и нещяло и, когато на човекът му прекипи и й отвърне малко по остро, веднага звъни на 112, че е пребита от него. Разбира се патрулката веднага идва, на нея нищо й няма. Какво, сега да го арестуват всеки път, като майка му се обади ли? Накрая, при поредния скандал го удари с кабел под напрежение и едва не го уби. Но човекът не иска да се разправя с нея, не й отвръща, не иска да я съди, само се защитава по ен наброй дела, която тя води срещу него. Този случай е показателен за мъдростта на НК, според който лека телесна повреда се преследва само по частен път, както и средна, ако се касае за близки роднини.

Разбира се, че не, но и много зависи от това какво е това "малко по-остро". Това е и основният проблем, как хората да бъдат убедени, че насилието над близки не е начинът за решаването на проблемите им. Вербалното, психологическото или физическото - няма значение.

Вие бихте ли променили нещо, и ако да, какво?

Редактирано Март 10, 2018 от dora

[Димитър Йорданов]

1 hour ago, Frujin Assen said:

А сега си представи следната ситуация. Няма къде да отидеш, заплатата ти е малка, възможност да си намериш друга работа практически няма. Нямаш и не ти се предвиждат някакви особени знания и умения, че да се надяваш да започнеш да печелиш свестни пари... Въпроса разбира се е риторичен.

И като няма решение, но има агресия става мазало- скъсани нерви, скандали, насилие...

 

За да излезеш от такава ситуация почти винаги има начин. Винаги има поне един близък или приятел, някой малко по-далечен роднина който да може да те подслони за седмица-две, в рамките на няколко дни или седмица да си потърсиш друга работа каква да е и квартира колкото да има къде да преспиваш. А дори и да нямаш такива познати тръгваш с минимума багаж и документи, взимаш първата дупка, която ти попадне, намираш си нова работа каквато и да е и за колкото и да е, стъпваш си на краката. СЛед това си уреждаш всичко останало според закона. Ако ще и в забутано село да си или малко градче колко е да си събереш 2 сака багаж и просто да се махнеш или да се върнеш в родното място, ако живееш другаде ? 
Стига сте изкарвали жените като вечно онеправдани, страдащи, потискани. Не е така. Има ли желание, има и начин. Подобни простотии като тази, която е причина да съществува и темата се случват не защото обществото ни е зло, изостанало, болно или неравнопоставено, а защото в подобна ситуация са се поставили самите те в много от случаите. Искаш ли просто си тръгваш, не търпиш. Ако има деца една такава двойка или семейство - там си има съответните закони и процедури за присъждане на попечителство и прочее при което могат да ти помогнат и съдействат правителствени и неправителствени организации и служби в случай на желание или нужда.

Редактирано Март 10, 2018 от Димитър Йорданов

[самотния вълк]

Преди 3 часа, dora said:

Разбира се, че не, но и много зависи от това какво е това "малко по-остро". Това е и основният проблем, как хората да бъдат убедени, че насилието над близки не е начинът за решаването на проблемите им. Вербалното, психологическото или физическото - няма значение.

Вие бихте ли променили нещо, и ако да, какво?

По остро значи повишаване на тон, когато на човекът не му издържат нервите след поредната доза скандали.

Останалата част от поста ви касае психология, не закони

[dora]

Преди 58 минути, самотния вълк said:

По остро значи повишаване на тон, когато на човекът не му издържат нервите след поредната доза скандали.

Останалата част от поста ви касае психология, не закони

Кажете от правна гледна точка, сигурно имате наблюдения.

[dora]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

По отношение насилието между съпрузи смятам, че разводът е велико творение. Поговорката казва "Има довОда, има и развОда.", а съветът ми към потърпевши от насилие е "Късай и `фърляй".

Това не е толкова лесно. Обикновено физическото насилие се явява крайна фаза, преди нея домашното насилие е преминало през психически тормоз, постоянно принизяване на способностите и качествата на жертвата (че е глупава, неспособна, за нищо не става без насилника), потъпкването на правото й на личен живот, личен избор и стремежи (контрол над работата и кариерата, напр. забранява й се да се стреми към кариерни постижения, защото е длъжна да обслужва насилника вкъщи и всякакви други стремежи се наказват), откъсване от социалната й среда (следи се тя с кого ходи, къде ходи, с кого си говори, за какво), контрол върху финансите, тоест или й се взимат всичките пари или се контролира всяка стотинка, похарчена от нея (защото такова нищожество като нея не може да управлява финанси, или защото така тя не може да мръдне никъде, да излезе с приятелки за по кафе дори - защото няма пари, или да си купи нищо, напр. нови дрехи, защото тогава ще бъде запитана за какво са й, да не би да си има любовник). Следят й се телефонните разговори, това с кого си говори в интернет, всичко. Тормоз и контрол. Когато този тип поведение на насилие към личността й се затвърди и се види че номерът минава, насилникът придобива кураж да премине към още по-крути мерки, като започне да я наказва и физически, като това се явява доказателство кой комадва парада, а и нейното примирение с психическия тормоз вече не е достатъчно на насилника, за да изпита същото чувство на превъзходство, каквото би му дало преминаването в следващата фаза - бой.

Представете си как би се развела жертвата, която няма лични средства, вече няма социални контакти и кариерното и личното й развитие е замръзнало във фазата на страха, че всеки неин успех ще доведе до бой, защото той ще почувства, че тя се изплъзва от контрола му и насилието ще се стовари върху нея със сила, по-голяма и от преди.

Междувременно насилниците обикновено са и крайно манипулативни, те успяват да убедят жертвата, че тя без тях е едното нищо, че всъщност тя е виновна, за това, че я "възпитават" така и че друг път освен да търпи и да се срамува от всички за нея няма.

Не е толкова лесно.

Ще кажете, а и горе по мненията пише, че това не се случва толкова често, че не било вярно, че чак такъв висок процент от жените са обект на горното. На боя - може би не. Но на контрола и психологическия тормоз в различна степен - със сигурност да.

И това има връзка точно със съответните роли - аз съм мъж, значи аз имам право да правя така. Тя е жена и трябва да ми се подчинява. Понеже съм мъж, аз имам правото да й се налагам, както намеря за добре, вкл. със сила, а тя няма право да ми се съпротивлява, защото тогава боят ще е повече.

И това не са псиатрични случай, нито наркомани или обезателно алкохолици. Съвсем психиатрично здрави мъже правят това. И то  - в различен порядък - немалко.

Когато се понатрупа житейски стрес, примерно финансови или други неудачи, които водят до усешането на насилника, че няма контрол над стресорите в битието си (не му повишили заплатата, подразнило го това, подразнило го онова, не се чувствал особено уверен като мъж или като човек или като каквото и да било), насилието ескалира, защото това желание за контрол се прехвърля върху лесната домашна жертва. Като прагът му непрекъснато се качва.

Днес ругане и обиди, утре шамари, след това - ачик-ачик бой. И колкото повече, толкова повече.

А насилието унищожава хората. Да се очаква, че един унищожен човек ще намери кураж и сили да избяга, за да започне от нулата сам,  самоуверен и самодостатъчен в силноконкурентна среда (и особено когато има и деца),  не винаги е разумно. Той няма сили да бяга, защото всичките му сили са съсредоточени в това да оцелее още един ден. Физически. Има една фраза, "бито куче". Човекът, дори когнитивно значително по-сложен от кучето, може да бъде сведен точно до същото. И това е трагедия.

Затова и насилието трябва да бъде спряно много по-рано. Много. А това не става с безучастие - и на околните хора, и на институциите.

Ще кажете, мъжът, който бие или тормози жена си, защото не се чувства достатъчно мъж (условно казано, да не пиша по-дълго) и има желанието да се доказва чрез насилие и контрол, не е мъж, а пикльо. Правилно. Само че не можете да си представите колко много са така. Като не е задължително да са в  края на скалата - убиец. Но някъде по скалата на пикльовщина и тормоз наистина са значителен брой мъже.

С което съвсем не казвам, че свестни мъже няма. Напротив, слава богу, че има. Но това не решава проблема с домашното насилие.

Редактирано Март 10, 2018 от dora

[laplandetza]

Преди 6 часа, dora said:

Разбира се, че не, но и много зависи от това какво е това "малко по-остро". Това е и основният проблем, как хората да бъдат убедени, че насилието над близки не е начинът за решаването на проблемите им. Вербалното, психологическото или физическото - няма значение.

Вие бихте ли променили нещо, и ако да, какво?

Зависи какво разбирате под насилие. В много общности , те са като военизирани кланове, „фирми„ и пр. , нелоялност и предателство носят жестоки последствия , не става въпрос за обикновено  битово, семейно насилие, а за нещо различно, при което никой закон за сега и в една нетотално полицейска държава не може да промени.

[dora]

Преди 11 минути, Втори след княза said:

За каквото и да е съдействие от околни и институции, трябва да има вик за помощ. 

Виковете, писъците и молбите през плач на човек, който редовно и жестоко бива малтретиран, не са ли достатъчен вик за помощ?

Изглежда не. Те са само причина за недоволство, че съседите не могат да спят.

Редактирано Март 10, 2018 от dora

[dora]

Преди 14 минути, laplandetza said:

Зависи какво разбирате под насилие. В много общности , те са като военизирани кланове, „фирми„ и пр. , нелоялност и предателство носят жестоки последствия , не става въпрос за обикновено  битово, семейно насилие, а за нещо различно, при което никой закон за сега и в една нетотално полицейска държава не може да промени.

Не говоря за мафията, все пак.

А за редовото семейство.

[laplandetza]

Преди 40 минути, dora said:

Това не е толкова лесно. Обикновено физическото насилие се явява крайна фаза, преди нея домашното насилие е преминало през психически тормоз, постоянно принизяване на способностите и качествата на жертвата (че е глупава, неспособна, за нищо не става без насилника), потъпкването на правото й на личен живот, личен избор и стремежи (контрол над работата и кариерата, напр. забранява й се да се стреми към кариерни постижения, защото е длъжна да обслужва насилника вкъщи и всякакви други стремежи се наказват), откъсване от социалната й среда (следи се тя с кого ходи, къде ходи, с кого си говори, за какво), контрол върху финансите, тоест или й се взимат всичките пари или се контролира всяка стотинка, похарчена от нея (защото такова нищожество като нея не може да управлява финанси, или защото така тя не може да мръдне никъде, да излезе с приятелки за по кафе дори - защото няма пари, или да си купи нищо, напр. нови дрехи, защото тогава ще бъде запитана за какво са й, да не би да си има любовник). Следят й се телефонните разговори, това с кого си говори в интернет, всичко. Тормоз и контрол. Когато този тип поведение на насилие към личността й се затвърди и се види че номерът минава, насилникът придобива кураж да премине към още по-крути мерки, като започне да я наказва и физически, като това се явява доказателство кой комадва парада, а и нейното примирение с психическия тормоз вече не е достатъчно на насилника, за да изпита същото чувство на превъзходство, каквото би му дало преминаването в следващата фаза - бой.

Представете си как би се развела жертвата, която няма лични средства, вече няма социални контакти и кариерното и личното й развитие е замръзнало във фазата на страха, че всеки неин успех ще доведе до бой, защото той ще почувства, че тя се изплъзва от контрола му и насилието ще се стовари върху нея със сила, по-голяма и от преди.

Междувременно насилниците обикновено са и крайно манипулативни, те успяват да убедят жертвата, че тя без тях е едното нищо, че всъщност тя е виновна, за това, че я "възпитават" така и че друг път освен да търпи и да се срамува от всички за нея няма.

Не е толкова лесно.

Ще кажете, а и горе по мненията пише, че това не се случва толкова често, че не било вярно, че чак такъв висок процент от жените са обект на горното. На боя - може би не. Но на контрола и психологическия тормоз в различна степен - със сигурност да.

И това има връзка точно със съответните роли - аз съм мъж, значи аз имам право да правя така. Тя е жена и трябва да ми се подчинява. Понеже съм мъж, аз имам правото да й се налагам, както намеря за добре, вкл. със сила, а тя няма право да ми се съпротивлява, защото тогава боят ще е повече.

И това не са псиатрични случай, нито наркомани или обезателно алкохолици. Съвсем психиатрично здрави мъже правят това. И то  - в различен порядък - немалко.

Когато се понатрупа житейски стрес, примерно финансови или други неудачи, които водят до усешането на насилника, че няма контрол над стресорите в битието си (не му повишили заплатата, подразнило го това, подразнило го онова, не се чувствал особено уверен като мъж или като човек или като каквото и да било), насилието ескалира, защото това желание за контрол се прехвърля върху лесната домашна жертва. Като прагът му непрекъснато се качва.

Днес ругане и обиди, утре шамари, след това - ачик-ачик бой. И колкото повече, толкова повече.

А насилието унищожава хората. Да се очаква, че един унищожен човек ще намери кураж и сили да избяга, за да започне от нулата сам,  самоуверен и самодостатъчен в силноконкурентна среда (и особено когато има и деца),  не винаги е разумно. Той няма сили да бяга, защото всичките му сили са съсредоточени в това да оцелее още един ден. Физически. Има една фраза, "бито куче". Човекът, дори когнитивно значително по-сложен от кучето, може да бъде сведен точно до същото. И това е трагедия.

Затова и насилието трябва да бъде спряно много по-рано. Много. А това не става с безучастие - и на околните хора, и на институциите.

Ще кажете, мъжът, който бие или тормози жена си, защото не се чувства достатъчно мъж (условно казано, да не пиша по-дълго) и има желанието да се доказва чрез насилие и контрол, не е мъж, а пикльо. Правилно. Само че не можете да си представите колко много са така. Като не е задължително да са в  края на скалата - убиец. Но някъде по скалата на пикльовщина и тормоз наистина са значителен брой мъже.

Донякъде и за някои случаи. Тръгваме от начало има ясен Договор, прави се малко семейство с Мъж и Жена, ясна роля на Мъж и такава на Жена, това е когато нещата са ясни с подписването и отговорност пред Съдбата с всички възможни последствия. Същото е когато правите Договор с банка за заем, има задължителни неща за изпълнение или армейски устав в армията, елементарни неща са. Ако се нарушават системно правилата реакцията е неизбежна в опит да се запази съглашението, „ бизнес начинанието„ , в крайните форми иде „гражданска война„ , развод или психическа, физическа терминация.

При Договор без ясно поставено „съдържание„ силата на Начинанието, Семейство е жестоко орязана. Ако има разбиране за алтернативни джендър роли , играта ще е различна, но колко ще ще я има и какво ще донесе , кой да ти каже. 

От моя гледна точка, разглеждам брак, семейство като една „кампания„ на „фирма„ с ред и под основно мое ръководство. Условията са ясно обявени преди брака , приети са под бистра женска мисъл и компромиси от моя страна след „заверата„ не може да има. Колкото по ясно , по добре, проблемите са по малко и по лесно решими.Това е една от причините наглед по примитивните общества да вземат числено превъзходство в някои уж вековно цивилизовани територии или да имат превес в някакво общ. структуриране , като на „кланов„ мафиозен принцип заемат угодни позиции.

[laplandetza]

Преди 8 минути, dora said:

Не говоря за мафията, все пак.

А за редовото семейство.

Означава , че не сте запозната добре, има стотици хиляди семейства в Европа и околности където няма Вашето разбиране за редово семейство от „демократичен„ западен тип.

[Incorrectus]

Преди 54 минути, dora said:

Виковете, писъците и молбите през плач на човек, който редовно и жестоко бива малтретиран, не са ли достатъчен вик за помощ?

Изглежда не. Те са само причина за недоволство, че съседите не могат да спят.

Вие в каква среда живеете?! Хичкокова ми изглежда. В моето обкръжение - семейно и служебно - откакто се помня не съм чул някой да трепе жена си. Жените, които познавам, са свободни, красиви и щастливи, доколкото позволява битието.

[dora]

Преди 18 минути, Incorrectus said:

Вие в каква среда живеете?! Хичкокова ми изглежда. В моето обкръжение - семейно и служебно - откакто се помня не съм чул някой да трепе жена си. Жените, които познавам, са свободни, красиви и щастливи, доколкото позволява битието.

Сред приятелите ми, доколкото знам, няма насилници на жени. Но това реално не променя нищо, защото средата, която човек сам си избира, е резулат от филтриране по множество показатели и не отразява всички възможни конфигурации.

Редактирано Март 10, 2018 от dora

[dora]

Преди 10 часа, laplandetza said:

Означава , че не сте запозната добре, има стотици хиляди семейства в Европа и околности където няма Вашето разбиране за редово семейство от „демократичен„ западен тип.

И в семействата, които описах по-горе, няма разбиране от демократичен тип. Но това е насилие.

[dora]

Самотния вълк, вижте ето тази статия:

http://legalworld.bg/65256.zakonyt-za-zashtita-ot-domashnoto-nasilie-e-vrata-v-poleto.html

"

От 2005 г. в България действа Закон за защита от домашно насилие(ЗЗДН). Законът е добър, но той е граждански, а не наказателен, и има проблеми при прилагането му според адв. Даниела Горбунова, експерт на алианса. Онова, което получават по него застрашените жени, е заповед за защита. По данни на полицията за 2016 г. издадените заповеди за защита са 2600, като 95% от получателите им са жени. Заповедта за защита е временна ограничителна мярка и се разчита на доброволното й изпълнение от насилника. Ако той не иска да я спазва или да промени поведението си, пострадалото лице подава жалба в полицията, която трябва да алармира прокуратурата. Парадоксалното в този механизъм е, че не самият акт на насилие е престъпление и не за него се търси отговорност от извършителя му, а неспазването на заповедта за защита.
На 18 август т.г. в кв. "Лагера" в София на улицата е застреляна от съпруга си Елена Василева, на 42 години, майка на две деца. Посред бял ден пред очите на цялото общество. Два месеца преди нея от приятеля си е убита 28-годишната Виола Николова. И двете жени са били жертва на продължаващо домашно насилие. И двете са имали заповеди за защита. Едната - четири, другата - шест. От Алианса за защита от насилие, основано на пола, определят убийствата като "предизвестена публична екзекуция" и "крещящ израз на бездействието на държавата", тъй като институциите са сезирани многократно от жертвите. Въпреки индикациите за голямата опасност, която представлява личността на извършителя, държавните органи не са отчели риска и

не са се намесили

"Ако ние от прокуратурата си бяхме свършили работата, може би нямаше да се стигне до тази трагедия", признава главният прокурор Сотир Цацаров във връзка с разследването на убийството на Виола. През април т.г. в разградската болница от счупвания на таза и други наранявания умира Галя (името е фиктивно) на 51 години. Тя така и не дочаква съдът да се произнесе жертва ли е на домашно насилие или не. Смъртта на тези жени можеше да бъде предотвратена, ако полиция, прокуратура и съд си бяха свършили работата навреме.
От алианса алармират, че напоследък процедурата по ЗЗДН не се следва от съда, не се дава незабавна и адекватна защита на пострадалите лица и децата им. Честа практика е при нарушаване на издадените заповеди за защита насилникът да не бъде арестуван, както изисква Наказателният кодекс, а оставен да се движи свободно и да тормози безнаказано жертвите си. Ако все пак той е задържан и разследван, то много рядко се стига до обвинителен акт, а още по-рядко до присъда.
Толерирането на актовете на насилие между партньорите засилва насилието и срещу децата, които обикновено са свидетели и потърпевши. Вместо да защитават жертвите, институциите често вменяват вина за случилото са на майката. Пострадалите й деца минават през безкрайни процедури, социални доклади и експертизи. Това обаче не е всичко. Перверзността и бездушието на държавните органи стигат дотам да настояват жертвата да съобщава адреса си във всеки момент, дори когато е в кризисен център, и я преследват, ако откаже да осигури достъп на насилника до децата. Често насилниците са упорити и опасни с гранични личностни разстройства и криминални наклонности, заявяват от алианса.
Според експертите на организацията държавата ни не е предприела мерки за строго преследване и наказване на извършителите на домашно насилие. Не е ясно криминализирано домашното насилие, не са криминализирани сериозни случаи на преследване и тормоз на жертвите, не са предвидени квалифицирани състави на престъпленията убийство и нанасяне на телесна повреда в контекста на домашно насилие. Средните и леки телесни повреди срещу съпрузи все още се преследват от самите пострадали по тяхна тъжба. При данни за такива деяния органите на полицията нямат задължение да разследват и прокуратурата не преследва извършителите. Цялата тежест да инициират процеса в определен срок и да докажат престъплението се пада на пострадалите от насилие лица, поради което най-често те не завеждат дела или ако го направят, оттеглят исковете си под натиска и заплахите на насилниците си.
Организациите, обединени в Алианс за защита от насилие, основано на пола, настояват да се инкриминират преследването и системното упражняване на психически тормоз, да се гарантира достъпа до съд на жертвите на домашно насилие и да се засили наказателната отговорност за нарушаване на заповедта за защита. Исканите промени са внесени в Министерството на правосъдието още през януари т.г. и до момента така и не са го напуснали.

 

----

В статията има и статистика за една година:

...че над 3500 пострадали от насилие през миналата година предимно жени и деца са получили подкрепа от организациите, обединени в сдружението. Други 800 са настанени в кризисните им центрове. 4200 е броят на консултациите, дадени от експерти на алианса по телефона на търсещи помощ.

Само че повечето жертвти не са дотолкова пострадали, че да се окажат в кризисен център, но не е невъзможно да пострадат "достатъчно" в бъдеще. Както и понеже не вярват, че някой може да ги защити, много от тях не търсят подкрепа. Психическият тормоз пък не е криминализиран изобщо и жертвите просто търпят, докато нещата не станат катастрофално лоши.

 

[laplandetza]

Преди 48 минути, dora said:

И в семействата, които описах по-горе, няма разбиране от демократичен тип. Но това е насилие.

Кое е насилие, неизпълнението на Договора, последиците и реакциите от това, двете или онова с психично нестабилните индивиди.

[самотния вълк]

Преди 38 минути, dora said:

Ако той не иска да я спазва или да промени поведението си, пострадалото лице подава жалба в полицията, която трябва да алармира прокуратурата. Парадоксалното в този механизъм е, че не самият акт на насилие е престъпление и не за него се търси отговорност от извършителя му, а неспазването на заповедта за защита.

Поредната манипулация. Изпълнителното деяние при нарушаване заповедта за защита е неспазването на наложените ограничения, без да има акт на насилие. Ако със заповедта е забранено на насилника да се доближава до дома на жертвата, нарушение е само, ако спре до оградата или на площадката пред апартамента. Ако това нарушение е придружено от акт на насилие, то това е ново деяние и в зависимост от тежестта му се преследва отделно. В правото има термин "идеална съвкупност". Това е, когато с едно деяние са извършени две или повече престъпление.

Колкото до останалата част от поста... това, че някой не си е свършил работата, както признава и гл. прокурор, това е организационен дисциплинарен проблем на съответните институции.

Както и преди писах, преекспонират се няколко нашумели случаи и се правят внушения. Да, престъпления винаги се случат, все още не е установено идеалното общество и открит идеалния закон. Ако в примера, който дадох по-горе, майката беше убила сина си, когато го удря с кабел под напрежение, дали този случай щеше да излезе от сухата криминална статистика и да му се даде гласност?

[dora]

1 hour ago, самотния вълк said:

Поредната манипулация. Изпълнителното деяние при нарушаване заповедта за защита е неспазването на наложените ограничения, без да има акт на насилие. Ако със заповедта е забранено на насилника да се доближава до дома на жертвата, нарушение е само, ако спре до оградата или на площадката пред апартамента. Ако това нарушение е придружено от акт на насилие, то това е ново деяние и в зависимост от тежестта му се преследва отделно. В правото има термин "идеална съвкупност". Това е, когато с едно деяние са извършени две или повече престъпление.

Колкото до останалата част от поста... това, че някой не си е свършил работата, както признава и гл. прокурор, това е организационен дисциплинарен проблем на съответните институции.

Както и преди писах, преекспонират се няколко нашумели случаи и се правят внушения. Да, престъпления винаги се случат, все още не е установено идеалното общество и открит идеалния закон. Ако в примера, който дадох по-горе, майката беше убила сина си, когато го удря с кабел под напрежение, дали този случай щеше да излезе от сухата криминална статистика и да му се даде гласност?

OК, но какво да се направи, за да си вършат институциите работата? Дали с механизми да им се търси отговорност и от кого?  Дали с допълнителни разпоредби, които ги задължават да предприемат действия? Имате ли идея?

Напр. какво да се прави с това:

"Цялата тежест да инициират процеса в определен срок и да докажат престъплението се пада на пострадалите от насилие лица".

От това излиза, че колкото и да я бият, от жертвата се изисква да доказва, че е жертва.

Или с това:

"Не е ясно криминализирано домашното насилие, не са криминализирани сериозни случаи на преследване и тормоз на жертвите, не са предвидени квалифицирани състави на престъпленията убийство и нанасяне на телесна повреда в контекста на домашно насилие."

Това, че подобни "нашумели" случаи изобщо са възможни, означава, че системата не работи като хората.  И се оказва, че не са преценденти. Защото два случая на бездействие на институците след нарушаване на четири и съответно шест случая на забрана не е единична грешка, а системен проблем.

Редактирано Март 11, 2018 от dora

[dora]

... както и какво правим с тези случаи, които не са нашумели. Това, че нещо не е влязло в най-гледаното време на тази или онази телевизия, не го прави маловажно.

[самотния вълк]

1 hour ago, dora said:

OК, но какво да се направи, за да си вършат институциите работата? Дали с механизми да им се търси отговорност и от кого?  Дали с допълнителни разпоредби, които ги задължават да предприемат действия? Имате ли идея?

И сега си има инспекторати към МП и МВР. Какви да се тези допълнителни разпоредби? Има ли престъпление, то разследващите органи са длъжни да разследват. Имам усещането, че се очаква да се обърнат основни правни принципи с краката нагоре. Щом някоя жена се оплаче от домашно насилие и съпругът директно в затвора, без разследване, без съд.

 

1 hour ago, dora said:

Напр. какво да се прави с това:

"Цялата тежест да инициират процеса в определен срок и да докажат престъплението се пада на пострадалите от насилие лица".

От това излиза, че колкото и да я бият, от жертвата се изисква да доказва, че е жертва.

По ЗЗДН е така и така е редно. Кой друг да го извърши освен жертвата. Нали тя е тази, която може да прецени доколко се чувства засегната. Ако жена ми постоянно се кара с мен, което си е насилие по смисъла на закона, от къде накъде институциите ще решават вместо мен дали да водя дело срещу нея или не? Може пък да съм й свикнал и да не ми пречи.

 

1 hour ago, dora said:

"Не е ясно криминализирано домашното насилие, не са криминализирани сериозни случаи на преследване и тормоз на жертвите, не са предвидени квалифицирани състави на престъпленията убийство и нанасяне на телесна повреда в контекста на домашно насилие."

Чл. 116, т. 3, 4, 5, 6 въвежда достатъчно квалифицирани състави на убийство, които основно попадат в хипотезите на домашно насилие, макар че не се изчерпват с него. Там липсва само съпругата и съпруга. Изобщо каква е логиката, убийството на съпруга да се третира по тежка от общото убийство?

Накрая, с риск да разгневя всички феминистки, ама тези хубавици къде са гледали като са си избирали съпруг и са се женили? Преди много години се сблъсках със следния случай - една жена иска да се разведе със съпруга си, защото много пие. Като я питах защо се е оженила за него тогава, ми отговори, че на някакъв събор като се запознали, много се впечатлила, че изпил една каса бира.

[dora]

Преди 31 минути, самотния вълк said:

И сега си има инспекторати към МП и МВР. Какви да се тези допълнителни разпоредби? Има ли престъпление, то разследващите органи са длъжни да разследват. Имам усещането, че се очаква да се обърнат основни правни принципи с краката нагоре. Щом някоя жена се оплаче от домашно насилие и съпругът директно в затвора, без разследване, без съд.

 

По ЗЗДН е така и така е редно. Кой друг да го извърши освен жертвата. Нали тя е тази, която може да прецени доколко се чувства засегната. Ако жена ми постоянно се кара с мен, което си е насилие по смисъла на закона, от къде накъде институциите ще решават вместо мен дали да водя дело срещу нея или не? Може пък да съм й свикнал и да не ми пречи.

 

Чл. 116, т. 3, 4, 5, 6 въвежда достатъчно квалифицирани състави на убийство, които основно попадат в хипотезите на домашно насилие, макар че не се изчерпват с него. Там липсва само съпругата и съпруга. Изобщо каква е логиката, убийството на съпруга да се третира по тежка от общото убийство?

Накрая, с риск да разгневя всички феминистки, ама тези хубавици къде са гледали като са си избирали съпруг и са се женили? Преди много години се сблъсках със следния случай - една жена иска да се разведе със съпруга си, защото много пие. Като я питах защо се е оженила за него тогава, ми отговори, че на някакъв събор като се запознали, много се впечатлила, че изпил една каса бира.

Ще ви дам пример за нещо, което работи:

https://www.government.nl/latest/news/2013/11/16/domestic-exclusion-order-works-for-domestic-violence

При сигнал за домашно насилие се прилага десетдневно извеждане от дома, за да се деескалира ситуацията. Като това не е само бой, това включва и отправянето на заплахи.

Ако риск от насилие все оше съществува, срокът се удължава на 28 дни.

Нарушаването на мярката за извеждане - дори единичното нарушаване -  се наказва с до две години затвор. При рецидив годините затвор стават четири.

https://www.government.nl/latest/news/2013/11/16/domestic-exclusion-order-works-for-domestic-violence

От жертвата не се очаква да доказва, че е жертва, това се установява от съответните органи, от нея се изисква само да подаде сигнал.

Домашното насилие е криминализирано. Приложимият закон е наказателният кодекс.

За насилие върху някой, който живее на същото място (mishandeling - което е причиняване на болка или повреда), в зависимост от тежестта се налагат присъди до три години затвор, вкл. за единично такова.

За насилие върху съпруг/а или дете - непосредствен член на семейството (което се явява утежняващ фактор) присъдата е по-тежка,  увеличава се с една трета, тоест до четири години затвор.

http://straf.com/huiselijk-geweld

Тук има списък с тежестта на наказанията според вида домашно насилие:

https://www.om.nl/onderwerpen/jeugd-gezin-zeden/@88293/richtlijn-42/

Наказателността (за "mishandeling") започва от няколко шамара - и без да е налице телесна повреда.

Като включва и нанасянето на щети, като чупенето на предмети, с различно наказание според стойността им.

-----

Няма начин как едно общество да бъде приучено, че партньорът не се бие, дори не се шамаросва току-така, и че към подобни действия има висока обществена непримиримост, ако това не е ясно и непротиворечиво указано в закона.

Възможно е да се каже, че подобно нещо в България е невъзможно, защото тогава в затвора трябва да влезе половината държава. Но не е така, самото съществуване на законодателните мерки има и превантивен ефект. Защото хората знаят, че така не може.

Редактирано Март 11, 2018 от dora

[самотния вълк]

Преди 58 минути, dora said:

При сигнал за домашно насилие се прилага десетдневно извеждане от дома, за да се деескалира ситуацията. Като това не е само бой, това включва и отправянето на заплахи.

Значи довечера, ако жена ми се обади на 112, че съм я насилил, веднага ме гонят от дома за 10 дни. Без значение дали съм направил нещо или не. А принципът за невиновност къде отива?

 

1 hour ago, dora said:

Възможно е да се каже, че подобно нещо в България е невъзможно, защото тогава в затвора трябва да влезе половината държава. Но не е така, самото съществуване на законодателните мерки има и превантивен ефект. Защото хората знаят, че така не може.

Още манипулации... половината общества, значи всички мъже са насилници така ли?

И като ми ги давате тези законодателни решения не знам си от къде, най-вероятно от САЩ, там домашното насилие изкоренено ли  е или има още случаи. Има ли някаква статистика

[самотния вълк]

Предлагам да се въведе законодателна  промяна - мъжът е виновен по презумпция. Точка