Мисията на НАСА "Паркър" до Слънцето

[SAlexandrov]

НАСА ще изстреля автоматична станция на мисия до Слънцето през това лято

На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL

9 март 2018 г. 16:56 ч.

Светослав Александров.  Горещо лято се очертава за НАСА тази година - в периода между 31-ви юли и 19-ти август агенцията ще изстреля в космоса автоматичната междупланетна станция "Паркър". За носител ще бъде използвана ракетата "Делта 4 Хеви" - втората най-мощна действаща ракета в света след "Фолкън Хеви". 

За разлика от други космически апарати "Паркър" няма да се насочи към някоя от планетите на Слънчевата система, а към самото Слънце.  Ако всичко мине наред, "Паркър" ще се позиционира на около 6 милиона километра от неговата "повърхност". Макар че 6 милиона километра изглеждат на пръв поглед да са много голямо разстояние, когато говорим за Слънцето, това е изключително близо - за сравнение най-близко разположената до Слънцето планета Меркурий обикаля на разстояние между 46 и 70 милиона километра от него. Никога досега космически апарат не се е сближавал толкова много с нашата звезда! 

Конструкторите на "Паркър" са измислили начин, според който крехките инструменти на автоматичната станция ще издържат на колосалната радиация и топлина. Това ще бъде постигнато посредством щит, дебел 11.4 сантиметра и съставен от въглероден композит. 

Пътешествието на "Паркър" към Слънцето ще включва общо седем облитания на планетата Венера. Първото посещение на Венера ще е още на 28-ми септември тази година, второто - през декември 2019-та, третото - през юли 2020-та, четвъртото и петото - през февруари и октомври 2021-ва, шестото - през август 2023-та и последното седмо - през ноември 2024-та година. Първото голямо сближение на "Паркър" със Слънцето е планирано за 19-ти декември 2024-та година.

Това е първата мисия в историята на космонавтиката, която ще изследва директно външната корона на нашата звезда. "Паркър" е истинска изследователска мисия, която се отправя в напълно неизследвани региони. Тя вероятно ще повдигне повече въпроси, отколкото ще даде отговори на вече зададени научни въпроси. 

Междувременно, докато чакаме деня на изстрелването, вие имате уникален шанс да изпратите своето име в близост до Слънцето. За да го направите, трябва да отидете на този уеб адрес:

http://parkersolarprobe.jhuapl.edu/The-Mission/Name-to-Sun/

Имената на всички хора, които попълнят този формуляр, ще бъдат записани на карта с памет и прикачени към борда на автоматичната междупланетна станция. Но ако решите да го направите, побързайте - заявки се приемат само до 27-ми април. След това НАСА ще трябва да се подготви за изстрелването. 

За повече информация: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2117-2018-parker-solar-probe-preview

[SAlexandrov]

Мисия до Слънцето: техници монтираха топлинния щит към роботизираната станция Паркър

На снимката: техници монтират уникалния топлинен щит към роботизираната станция "Паркър". Credits: NASA/Johns Hopkins APL/Ed Whitman

8 юли 2018 г. 09:45 ч.

Светослав Александров. Изстрелването на автоматичната междупланетна станция на НАСА "Паркър" наближава и по план е предвидено да бъде осъществено през месец август. Но за разлика от други мисии, които се устремяват в междупланетното пространство, за да посетят астероид, комета или друга планета, "Паркър" поема към съвсем различна цел - нашето собствено Слънце. Ако всичко мине по план, през 2024 година "Паркър" ще се позиционира на 6 милиона километра от звездата ни. Макар че това изглежда голямо разстояние, за мащабите на Слънчевата система е съвсем близко - за сравнение Меркурий обикаля на разстояние между 46 и 70 милиона километра от Слънцето. Никога досега построен от човека космически апарат не се е устремявал толкова близо до звезда! 

Конструкторите на "Паркър" са измислили начин, по който роботизираната мисия може да устои на колосалната жега (възлизаща на 1 400 ⁰C) и радиация. Топлинен щит, съставен от въглероден композит, и тежащ около 72 килограма, ще осигурява поддръжката на сравнително комфортна температура от 30 ⁰C във вътрешността на космическия апарат. Преди няколко дни НАСА съобщи, че в края на юни щитът бе успешно монтиран към роботизираната станция! 

Това е може би най-важната стъпка, която трябваше да бъде предприета преди изстрелването. Без щит "Паркър" не може да лети. Сега ни остава да броим дните до полета - най-ранната възможна дата е 4-ти август. За носител ще бъде използвана ракетата "Делта 4 Хеви" - втората най-мощна ракета в света след "Фолкън Хеви". Както "Делта 4 Хеви", така и "Фолкън Хеви" са изцяло американски и двигателите на всичките ми степени са изцяло американски.

Пътешествието на "Паркър" към Слънцето ще включва общо седем облитания на планетата Венера. Първото посещение на Венера ще е още на 28-ми септември тази година, второто - през декември 2019-та, третото - през юли 2020-та, четвъртото и петото - през февруари и октомври 2021-ва, шестото - през август 2023-та и последното седмо - през ноември 2024-та година. Първото голямо сближение на "Паркър" със Слънцето е планирано за 19-ти декември 2024-та година.

Това е първата мисия в историята на космонавтиката, която ще изследва директно външната корона на нашата звезда. "Паркър" е истинска изследователска мисия, която се отправя в напълно неизследвани региони. Тя вероятно ще повдигне повече въпроси, отколкото ще даде отговори на вече зададени научни въпроси.

За повече информация: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2283-2018-parker-shield-mounted

[SAlexandrov]

НАСА е в готовност за изстрелването на мисия към Слънцето този месец

На снимката: автоматичната междупланетна станция "Паркър" по време на опаковането й в обтекателя на ракетата-носител "Делта 4 Хеви". Photo credit : NASA/JHUAPL/Ed Whitman

3 август 2018 г. 17:56 ч.

Светослав Александров. През 2015-та година НАСА пожъна един от най-големите си успехи в областта на роботизираната космонавтика: посещението на Плутон. Следващото голямо пътешествие на агенцията започва този месец и то ще заведе роботизираната мисия "Паркър" не към периферията на Слънчевата система, а точно обратното: към самото Слънце.

Възможността за изстрелване е ограничена във времето - винаги е така, когато става въпрос за междупланетна мисия. Най-ранната възможна дата е 11-ти август, а най-късната - 23-ти август ^[1]. В рамките на всеки ден от този времеви период има 45-минутен стартов прозорец. Ако "Паркър" излети на 11-ти август, най-ранният възможен час за излитане е 10:48 ч. българско време. 

В края на месец юли автоматичната междупланетна станция "Паркър" беше прикачена към ракетата-носител на United Launch Alliance (ULA) "Делта 4 Хеви". По показателя товароподемност това е втората най-мощна ракета в света след "Фолкън Хеви". "Делта 4 Хеви" може да изведе в Ниска околоземна орбита близо 29 000 килограма полезен товар. А мисията "Паркър" тежи едва 646 килограма. Погледнете снимката, показана по-горе. Вижте колко е мъничка "Паркър" в сравнение с обтекателя на ракетата! 

И ако сте в недоумение защо ще се използва такава мощна ракета, за да се изпрати такава малка сондичка, сигурно ще ви изненадам още повече, ако ви кажа, че за да се стигне до Слънцето е много по-трудно, отколкото да се прати апарат до Плутон. Звучи анти-интуитивно, но е факт. Ето най-простото обяснение защо това е така: Земята обикаля около Слънцето със скорост 30 km/s. За да може да бъде изпратена космическа мисия извън Слънчевата система, към тях трябва да бъдат добавени 16.67 km/s (което е т.нар. Трета космическа скорост), като се изстрелва по посока на движението на нашата планета. Но за да се забави движението на един космически апарат и вместо това да почне да пада към повърхността на Слънцето, той трябва да бъде ускорен с 30 km/s в посока, обратна на движението на Земята. Положението става по-сложно, ако искаме да постигнем стабилна орбита в близост до Слънцето, тъй като гравитационното привличане става по-голямо с приближаването към него и поради това при по-близките орбити скоростта на движещите се тела е по-голяма: например скоростта на Меркурий възлиза на 47.87 km/s - значително по-голяма от тази на Земята.

Целта на "Паркър" е да се приближи още повече в сравнение с Меркурий - едва на 6 милиона километра от слънчевата повърхност ^[2],  докато Меркурий обикаля на разстояние между 46 и 70 милиона километра от нея. За тази цел дори гигантската ракета "Делта 4 Хеви" няма да е достатъчна. Ще се използва и т.нар. гравитационна асистенция - процедура, при която космически апарат прелита край някаква планета, използвайки нейната гравитация, за да промени пътя и скоростта си към крайната си цел с минимален разход на гориво. В случая "Паркър" ще облита многократно Венера. Първото посещение на Венера ще е още на 28-ми септември тази година, второто - през декември 2019-та, третото - през юли 2020-та, четвъртото и петото - през февруари и октомври 2021-ва, шестото - през август 2023-та и последното седмо - през ноември 2024-та година. Първото голямо сближение на "Паркър" със Слънцето е планирано за 19-ти декември 2024-та година.

Щом "Паркър" се позиционира на 6 милиона километра от Слънцето, там условията ще са ужасяващи. Специален щит, съставен от въглероден композит и с дебелина 11.4 сантиметра, ще пази крехката електроника от колосалната радиация и топлина. 

"Паркър" е истинска изследователска мисия - тя ще навлезе в неизучавани досега от човек региони и поради това се очертава да повдигне повече въпроси, отколкото да даде готови отговори на вече зададени научни въпроси. И все пак някои въпроси са с десетилетна давност и чакат да бъдат разгадани. Например и досега не е ясно защо повърхността на Слънцето е по-студена от слънчевата атмосфера - т.нар. корона. Температурата на повърхността на Слънцето е едва 5 500 Целзиеви градуса. Но издигайки се над нея, вече в атмосферата, температурите надхвърлят 2 Милиона Целзиеви градуса. Защо? Ние не знаем, но очакваме "Паркър" да помогне в разгадаването на загадката. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2321-2018-parker-to-leave-earth

[Joro-01]

Ето го и щита:

 

Редактирано Август 3, 2018 от Joro-01

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Тежкотоварната космическа ракета Делта 4 Хеви изведе мисията на НАСА Паркър на път към Слънцето!

Кадър от днешното излитане на ракетата "Делта 4 Хеви" с мисия "Паркър". Photo credit : NASA TV

12 август 2018 г. 12:25 ч.

Светослав Александров. Днес в 10:31 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал във Флорида, САЩ, излетя ракетата на ULA "Делта 4 Хеви". На борда на тази мощна тежкотоварна ракета се намираше автоматичната междупланетна станция "Паркър", която ще се насочи към същинска звезда - нашето Слънце. Малко след 11:30 ч. НАСА потвърди, че "Паркър" е изпълнила благополучно най-важните задачи след отделянето си от третата степен на ракетата носител: разгърнала е слънчевите си батерии и те успешно доставят електроенергия за бордовите системи.

Преди да насоча вниманието ви към мисията, няколко думи за ракетата-носител. Безспорно днешният успех е повод за гордост за Тори Бруно, президент на Юнайтед Лонч Алайънс (ULA), който е и основен конкурент на Илон Мъск. "Делта 4 Хеви", която е изцяло американска ракета, с изцяло построени в САЩ ракетни двигатели, е втората най-мощна ракета в света по показателя товароподемност. Тя може да доставя в ниска околоземна орбита близо 29 тона полезен товар. Понастоящем най-мощната ракета в света по показател товароподемност е "Фолкън Хеви", която в своя невъзвръщаем вариант може да извежда близо 64 тона в орбита. Тези две ракети засенчват всичко останало в света, що се касае до възможности за извеждане на полезен товар. На трето място е ракетата на Китай "Лонг Марч 5" с товароподемност 25 тона. Следва руската ракета "Протон" с товароподемност близо 23 тона. 

Но макар че "Фолкън Хеви" може да извежда по-голямо количество полезен товар в орбита, "Делта 4 Хеви" има други предимства, които я правят незаменима за междупланетни мисии. "Фолкън Хеви" има един съществен недостатък: към настоящия момент за тази ракета все още не е разработена високоенергийна горна степен. Специфичният импулс на двигателя "Мерлин" за ракети "Фолкън" във вакуум е 311 секунди, докато двигателят "RL10" на вторите степени на "Делта 4 Хеви" има специфичен импулс 465 секунди. "Мерлин" използва керосиново гориво и течен кислород, докато "RL10" - криогенно гориво под формата на течен водород и кислород. Липсата на криогенна горна степен за "Фолкън Хеви" към момента наистина ограничава възможностите на ракетата по отношение на междупланетните мисии. Ето защо когато Тори Бруно подчерта, че "Делта 4 Хеви" е единствената ракета, способна да изведе "Паркър" към Слънцето, вероято имаше предвид точно това. 

Колкото и антиинтуитивно да звучи, изстрелването на апарат към Слънцето е по-трудно, отколкото да се изстреля такъв към Плутон. Фактически възможностите на "Делта 4 Хеви" се използваха на максимум, за да бъде изведена роботизирана мисия с тегло едва 646 килограма. Изпращането на апарат към Слънцето не е толкова просто: като да го насочим към Слънцето да изстреляме. В реалността Земята е тази, която обикаля около нашата звезда и тя вече има скорост 30 km/s. За да изпратим космически апарат извън Слънчевата система, достатъчно е да изстреляме апарат по посока на движението на Земята, и да добавим към тази скорост още допълнително 16.67 km/s. Но единственият начин да изпратим апарат към Слънцето е да изстрелваме апарата в посока, обратна на движението на Земята, със скорост 30 km/s. Това де факто представлява ретро запалване за излизане от околослънчева орбита, също както един космически кораб "Союз" би запалил двигателя си, за да излезе от орбитата на Земята и да кацне на нея. 

Ето как днешното изстрелване бе проведено: в началото се запалиха трите ядра на първата степен на "Делта 4 Хеви" - централното плюс двете странични, като централното работеше на по-ниска мощност, за да пести гориво. Близо 3 минути и 56 секунди от началото на полета двете странични ядра се отделиха. Централното продължи да работи още няколко минути, този път на пълна мощност, и на 5-тата минута и 36-тата секунда след началото на полета протече отделянето му от втората степен. Втората степен проведе две запалвания - първо, което въведе "Паркър" в първична орбита около Земята 10 минути и 35 секунди след началото на полета. И второ, което започна 22 минути от началото на полета и продължи близо 14 минути. Окончателното въвеждане бе проведено от специална твърдогоривна трета степен (на англ. "kick stage"), построена от Нортроп Груман. Тя работеше общо 84 секунди. 

Но дори това няма да е достатъчно за доближаването на Слънцето и поради тази причина "Паркър" ще облети Венера общо седем пъти. Първото сближаване с планетата ще е след по-малко от два месеца, като то ще убие още от скоростта и ще снижи перихелия до 0.17 астрономически единици. Важно уточнение: засега екипът на НАСА не планира да събира научни данни от Венера по време на тези облитания, което със сигурност ще разочарова феновете на планетата. 

"Паркър" е истинска изследователска мисия - тя ще навлезе в неизучавани досега от човек региони и поради това се очертава да повдигне повече въпроси, отколкото да даде готови отговори на вече зададени научни въпроси. И все пак някои въпроси са с десетилетна давност и чакат да бъдат разгадани. Например и досега не е ясно защо повърхността на Слънцето е по-студена от слънчевата атмосфера - т.нар. корона. Температурата на повърхността на Слънцето е едва 5 500 Целзиеви градуса. Но издигайки се над нея, вече в атмосферата, температурите надхвърлят 2 Милиона Целзиеви градуса. Защо? Ние не знаем все още, но е възможно "Паркър" да даде отговор на въпроса. За да може да изучава нашата звезда, автоматичната междупланетна станция ще застане едва на 6 милиона километра от слънчевата повърхност. Само за сравнение Меркурий, най-близката до Слънцето планета, обикаля около него на разстояние между 46 и 70 милиона километра. 

Мисия "Паркър" е кръстена на името на слънчевия астрофизик Юджийн Паркър (роден 1927 година). Това е първата мисия на НАСА, която е кръстена в чест на все още жив човек. Самият Паркър присъстваше днес на изстрелването в центъра на НАСА и призна, че това е първото излитане на ракета, което е гледал в живота си. 

Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка)

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2328-2018-12-august-parker-launches

[SAlexandrov]

Автоматичната междупланетна станция на НАСА Паркър прекоси орбитата на Луната

12 август 2018 г. 21:52 ч. Не са изминали и 12 часа от успешното изстрелване на автоматичната междупланетна станция на НАСА "Паркър", а тя вече прекоси орбитата на Луната! Това съобщи астрофизикът Джонатан МакДауъл в Туитър.

Напомням на читателите, че "Паркър" беше изстреляна тази сутрин в 10:31 ч. българско време с "Делта 4 Хеви" - втората най-мощна ракета в света след "Фолкън Хеви" по показателя товароподемност. Достигането на Слънцето е трудно - единственият начин за това е да се изстрелва в посока, обратна на движението на Земята, задавайки скорост 30 km/sec, за да може даден апарат да излезе от околослънчева орбита и да падне върху слънчевата повърхност. 

И така, "Паркър" прекоси орбитата на Луната преди броени минути, а след по-малко от два месеца ще подмине и Венера. Общо седем облитания на Венера са предвидени, за да може "Паркър" да бъде позициониран правилно, на 6 километра от повърхността на Слънцето. 

Кадър от днешното излитане на ракетата "Делта 4 Хеви" с мисия "Паркър". Photo credit : NASA TV

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2330-2018-parker-crosses-moon-orbit

[SAlexandrov]

Автоматичната междупланетна станция на НАСА Паркър успешно облетя Венера

На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL

4 октомври 2018 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. По-малко от два месеца след изстрелването си, автоматичната междупланетна станция на НАСА "Паркър" профуча край Венера, за да намали скоростта си спрямо Слънцето и да сниши перихелия до 0.17 астрономически единици! Това се случи вчера, като в момента на най-голямото сближение разстоянието между "Паркър" и Венера бе 2 400 километра. 

Още шест сближавания с Венера са планирани през следващите няколко години. По време на венерианските сближавания екипът на мисията не събира научни данни от планетата, а само променя скоростта си посредством гравитационно асистиране. 

Напомням на читателите, че "Паркър" бе изстреляна на 12-ти август с помощта на тежкотоварната ракета "Делта 4 Хеви" - една от най-мощните ракети в световен мащаб, отстъпваща по товароподемност единствено на "Фолкън Хеви". Ако всичко мине наред, през 2024 година "Паркър" ще се позиционира на около 6 милиона километра "повърхността" на Слънцето. Макар че 6 милиона километра изглеждат на пръв поглед да са много голямо разстояние, когато говорим за Слънцето, това е изключително близо - за сравнение най-близко разположената до Слънцето планета Меркурий обикаля на разстояние между 46 и 70 милиона километра от него. Никога досега космически апарат не се е сближавал толкова много с нашата звезда. Паркър е истинска изследователска мисия и като такава се очертава да повдигне много повече нови въпроси, отколкото да даде отговори на вече зададени въпроси. 

За повече информация: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2392-2018-parker-completes-first-venus-flyby

[SAlexandrov]

Космическата мисия Паркър на НАСА счупи рекорда за най-голямо сближение със Слънцето

На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL

30 октомври 2018 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. На разстояние между 46 и 70 милиона километра от нашето Слънце обикаля най-близката до него планета - Меркурий. А през април 1976-та година един космически апарат, наречен "Хелиос 2", разработен съвместно от САЩ и Германия, успя да се доближи едва на 42 милиона километра от Слънцето - рекорд за космонавтиката. 

Вчера, на 29-ти октомври, автоматичната междупланетна станция на НАСА "Паркър" счупи рекорда на "Хелиос 2". В 19:04 ч. българско време роботизираната мисия премина тази мислена 42-млн. километрова граница и навлезе в неизследвани региони от Слънчевата система. 

През следващите седем години "Паркър" ще продължи да чупи вече поставения от себе си рекорд, като мисията ще се приближава все повече и повече към Слънцето. Кулминацията ще е през 2025-та година, когато "Паркър" ще доближи звездата ни едва на 6.16 милиона километра.

"Изминаха едва 78 дни от изстрелването на слънчевата мисия Паркър, а вече сме по-близо до нашата звезда от всеки друг космически апарат в историята", коментира Енди Дрийзмън, ръководител на проекта и работещ в Лабораторията по приложна физика "Джон Хопкинс". "Това бе горд момент за екипа, макар че ние оставаме фокусирани върху нашата първа среща със Слънцето, планирана за 31-ви октомври".

Първото сближение със Слънцето ще продължи между 31-ви октомври и 11-ти ноември. През това време "Паркър" ще е толкова близо до звездата, че тя ще пречи на нормалната комуникация. Освен това роботизираната мисия ще трябва да придържа топлинния си щит между себе си и Слънцето, така че антената няма да е насочена към Земята. Очаква се "Паркър" да направи най-голямото си сближение на 5-ти ноември. Всички научни данни ще бъдат събирани в автоматичен режим и ще стоят съхранени до месец декември, когато ще започне свалянето им. 

Напомням на читателите, че мисия "Паркър" бе изстреляна на 12-ти август т.г. с помощта на втората най-мощна действаща ракета в света: "Делта 4 Хеви". Това е изцяло американска ракета, с изцяло построени в САЩ ракетни двигатели и може да доставя в орбита 29 тона полезен товар. На нея й отстъпва единствено "Фолкън Хеви" с товароподемност 64 тона до орбита. 

За повече информация: НАСА

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2431-2018-parker-approaches-sun

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Сигналът е получен, мисията на НАСА Паркър облетя Слънцето!

На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL

8 ноември 2018 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. На 31-ви октомври автоматичната междупланетна станция на НАСА "Паркър" започна своето първо научно сближение със Слънцето. Никога досега построен от човека апарат не е стигал толкова близко до звезда! Всъщност рекордът беше счупен два дни преди началото на облитането, на 29-ти октомври, когато "Паркър" навлезе на по-малко от 42 милиона километра разстояние от слънчевата повърхност - това е най-малкото разстояние, на което се е доближавала космическа мисия в миналото, в случая "Хелиос 2" на САЩ и Германия през 1976-та година. 

След това "Паркър" продължи да се приближава към Слънцето и това траеше до 5-ти ноември, когато "Паркър" се доближи само на 24 милиона километра от него. На това разстояние звездата ни просто блокираше радиосигналите и изследователите нямаха никаква идея какво се случва с автоматичната междупланетна станция. Тя е програмирана да се справя самостоятелно с предизвикателствата в този горещ регион и да прави научни изследвания без никаква помощ от Земята.

За щастие на 7-ми ноември ръководителите на мисията към Приложната лаборатория по физика Джон Хопкинс получиха сигнал от космическия апарат, който предостави информация, че всичко на борда на "Паркър" е наред, неговите инструменти събират данни и ако е имало някакви дребни проблеми, те са били разрешени от бордовия компютър.

Освен това "Паркър" постави забележителен рекорд за скорост спрямо Слънцето: 343 112 км/ч. Ако този апарат се намираше на Земята, за тази скорост щеше да прелети разстоянието от Ню Йорк до Париж само за една минута! С течение на годините автоматичната междупланетна станция ще продължи да чупи собствения си рекорд, докато перихелият се доближава все по-близко и по-близко до звездата ни.

Събирането на научни данни ще продължи до 11-ти ноември. Изпращенето им към Земята обаче ще започне през декември, когато "Паркър" е вече достатъчно далече Слънцето. 

За повече информация: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2445-2018-parker-flies-by-sun

[SAlexandrov]

Американската мисия Паркър се готви за второто сближение със Слънцето

На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL

1 февруари 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На 19 януари, точно 161 дни след изстрелването си от космическия център Кейп Канаверал във Флорида, американската мисия "Паркър" завърши своята първа обиколка на Слънцето. Автоматичната междупланетна станция сега е започнала втората от общо 24 планирани орбити, а перихелият, когато ще е най-голямото сближение със звездата ни, ще е на 4-ти април. 

По данни от НАСА всички бордови системи са в изправност. "Паркър" изпраща събраната информация от първото облитане на Слънцето посредством антените на Deep Space Network и към настоящия момент над 17 гигабита научни данни са вече свалени. Пълният набор от данни ще бъде свален до месец април.

"Винаги сме казвали, че не знаем какво да очакваме, докато не погледнем данните", съобщава Нур Рауафи от приложната физична лаборатория "Джон Хопкинс". "Данните, които сме получили до сега, намекват за много нови неща, които не сме видяли досега, както и за потенциални нови открития". 

Така че научният екип сега е концентриран едновременно върху две неща - да анализира получената информация, за да направи новите открития, както и да подготви мисия "Паркър" за второто сближение със Слънцето.

Също както преди два месеца, когато "Паркър" достигна първия перихелий, така и на 4-ти април мисията ще се приближи само на 24 милиона километра от звездата ни. Никоя друга мисия не е заставала толкова близо до самото Слънце. Преди това през 1976 г. мисията на Германия и САЩ "Хелиос 2" е достигала 43 милиона километра.

За повече информация: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2578-2019-parker-solar-probe-prepares-second-approach-sun

[SAlexandrov]

Американската космическа мисия Паркър се сближи успешно със Слънцето за втори път

На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL

6 април 2019 г. 10:30 ч.

Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА "Паркър" вчера извърши успешно второто си облитане на Слънцето по време на орбиталния перихелий, като в момента на най-голямото сближение разстоянието между космическия апарат и звездата ни бе едва 24 милиона километра. Така Паркър изравни миналогодишния си рекорд за най-близко разстояние между Слънцето и земна космическа мисия. 

Екипът на мисията от приложната физична лаборатория "Джон Хопкинс" беше в контакт с "Паркър" посредством антените на Дийп Спейс Нетуърк в продължение на четири часа около перихелия и наблюдаваше състоянието на бордовите системи. Всичко беше в норма, а научните прибори отново успяха да съберат уникални данни за нашата звезда. Тези данни ще бъдат изпращани към Земята в продължение на близките няколко седмици. 

През следващите години "Паркър" все повече ще скъсява дистанцията между него и Слънцето. В един момент роботизираният апарат ще застане едва на 6 милиона километра над повърхността му!

"Паркър" ще направи още една обиколка около Слънцето, след което повторно ще се сближи с него на 1-ви септември на разстояние, сходно с вчерашното. На 26-ти декември апаратът ще облети Венера с цел корекция на орбитата и по време на по-следващото сближение със Слънцето, на 29-ти януари 2020 г., разстоянието между звездата и космическия апарат вече ще е 19.4 милиона километра. После през юли 2020-та - ново облитане на Венера, за да може разстоянието между "Паркър" и Слънцето да е 14.2 милиона километра. И така, все по-близо и по-близо, докато бъдат стигнати гореспоменатите 6 милиона километра. 

Източник: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2710-2019-parker-flies-by-sun-second-time

[SAlexandrov]

Американската мисия Паркър ще посети Венера днес

20 февруари 2021 г. 18:30 ч. Ако случайно сте забравили, месец февруари е изключително натоварен по отношение на междупланетните мисии. От Марс насочваме вниманието си към Венера. Американската мисия "Паркър" ще посети най-близката до нас планета тази вечер. 

Моментът на най-голямото сближение ще настъпи в 22:05 ч. българско време. Тогава космическият апарат ще премине над облачната покривка на Венера на разстояние 2 385 километра. Подобни облитания са изключително важни, защото посредством тях "Паркър" коригира орбитата си, за да се сближава със Слънцето.

Действително основната задача на мисията е да изучава нашата звезда, като за тази цел прелита колкото се може по-близко до нея. Следващото сближение със Слънцето е предвидено за 29-ти април, а по-следващото - на 9-ти август. По време на всяко едно от тези сближения "Паркър" непрекъснато чупи собствените си рекорди за най-малко разстояние между построен от човека космически апарат и звездата ни. 

Източник: НАСА

Илюстрация на днешното облитане на Венера. Image credit : NASA/Johns Hopkins APL/Steve Gribben

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3813-2021-parker-to-fly-by-venus

[SAlexandrov]

Американската космическа мисия Паркър засне изумителна снимка на Венера!

Снимката на Венера, заснета от Паркър. Photo credits : NASA/Johns Hopkins APL/Naval Research Laboratory/Guillermo Stenborg and Brendan Gallagher

25 февруари 2021 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Докато фокусът на космическите ентусиасти продължава да е насочен към Марс, нека не забравяме, че американската мисия "Паркър" периодично посещава Венера, като по този начин коригира орбиталните си параметри спрямо Слънцето. За последен път "Паркър" се сближи с най-близката до нас планета на 20-ти февруари. 

Сега обаче НАСА показва изненадваща снимка на Венера от по-предходното облитане - на 20-ти юли миналата година. От тазмесечното също се очакват изображения, които обаче ще бъдат получени на Земята по-късно - към края на април. 

Снимката е заснета посредством широкоъгълната камера WISPR (Wide-field Imager of the Parker Solar Probe). Принципно инструментът е предназначен да фотографира слънчевата корона и вътрешна хелиосфера във видимата област на електромагнитния спектър, но се вижда, че може да се използва за изучаване и на Венера. Камерата е заснела ярък ръб около краищата на планетата, който може да се окаже нощно сияние - светлина, излъчена от кислородните атоми високо в атмосферата, докато се свързват отново в молекули през нощта. Сивото петно в центъра на снимката е планинският масив Афродита - най-мащабният масив на венерианската повърхност. Той изглежда по-тъмен от останалата част на планетата, защото температурата му е средно с около 30 градуса по-ниска в сравнение с останалите географски структури. 

Самият екип е изненадан от възможностите на WISPR и приложимостта на камерата за венериански наблюдения. "Очаквахме да видим облаци, но камерата успя да проникне чак до повърхността", съобщава Анжелос Върлидъс, член на научния екип от приложната физическа лаборатория "Джон Хопкинс" в Мериленд, САЩ. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3824-2021-parker-photographs-venus

[SAlexandrov]

Рекорд: Американската мисия Паркър достигна 0.05% от скоростта на светлината!

5 май 2021 г. 08:05 ч. На 29-ти април в 11:46 ч. българско време американската мисия "Паркър" осъществи 8-мото си сближаване със Слънцето, при което беше поставен нов рекорд за скорост на космически апарат - 147.7 km/sec или 0.05% от скоростта на светлината!

Беше счупен и още един рекорд - за най-близко разстояние между космически апарат и Слънцето. При сближаването "Паркър" премина само на 10.4 милиона километра от слънчевата повърхност.

Тези рекорди бяха поставени благодарение на гравитационна маневра на 20-ти февруари, по време на която мисията прелетя край Венера. 

Следващото голямо сближение между "Паркър" и Слънцето е планирано за 9-ти август. На 16-ти октомври мисията отново ще извърши гравитационна маневра с облитане на Венера, така че очакваме още рекорди! 

При тези скорости, ако на "Паркър" имаше астронавт, той вероятно ще можеше да усети ефектите на времевата дилатация

Със сигурност може да се каже, че при постигнатата на 29-ти април скорост, ако "Паркър" беше в близост до нашата планета, мисията щеше да мине за 40 минути разстоянието от Земята до Луната. 

За повече информация: НАСА

На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3961-2021-parker-sets-record-speed

[SAlexandrov]

Американската космическа мисия Паркър откри повишено количество прах в близост до Слънцето

На снимката - венерианският прахов пръстен, заснет от мисията на НАСА "Паркър". Виждат се Меркурий, Венера, Земята и част от Млечния път. Натиснете тук, за да разгледате изображението в голям размер. Photo credit : Stenborg et al. 

13 ноември 2021 г. 12:00 ч.

Светослав Александров. След като на 16-ти октомври мисията на НАСА "Паркър" прелетя край Венера и бе ускорена от гравитацията на планетата, сега тя се насочва към следващото си голямо сближение със Слънцето. Междувременно тя прави някои вълнуващи открития. Роботизираната експедиция успя да установи, че количеството прах в близост до звездата ни е по-голямо от очакваното. 

С всяко поредно сближаване със Слънцето "Паркър" чупи нови и нови рекорди по отношение на разстоянието между космическия апарат и слънчевата повърхност, както и по отношение на скоростта. На 21-ви ноември мисията ще се намира само на 8.5 милиона километра от звездата ни, движейки се със 163 километра в секунда. Приборите са в готовност да изследват природата на слънчевия вятър в близост до неговия източник, като "Паркър" вече открива някои интригуващи факти.

"Ние наблюдаваме по-голямо количество прах от очакваното", съобщава Нур Рауафи, учен от лабораторията за приложна физика на университета "Джон Хопкинс" и част от екипа на мисията. "Вълнуващо е, че това изключително подобрява нашето разбиране за най-вътрешните региони на хелиосферата, като ни предоставя прозрение към една среда, която до този момент бе тотална мистерия".

"Паркър" няма монтиран на борда детектор за прахови частици, но когато те се сблъскат с корпуса на космическия апарат, се образуват облачета плазма. Поражда се електрически заряд, който се измерва от няколко датчика на прибора FIELDS, предназначен да изучава електрическите и магнитни полета в близост до Слънцето.

Камерата WISPR също може да заснеме част от материала, изхвърлен от корпуса на космическия апарат вследствие на сблъсъците с праховите частици. Но тя е в състояние да фотографира и структури, разположени далеч от "Паркър", като например венерианския прахов пръстен (вж. снимката по-горе). Изучаването на космическия прах не е основна задача на мисията, но учените, разработили инструментите WISPR и FIELDS, са планували някои проучвания на праховата обстановка в близост до звездата ни. Освен това екипът на "Паркър" се е подготвил добре за преминаването през такива потенциално опасни за космическия апарат региони.

Например звездните датчици, които спомагат за ориентацията на космическия апарат спрямо местоположението на звездите, периодично биват "заслепявани" от праховите частици. Но това не застрашава състоянието на базисните бордови системи на "Паркър", нито работата на научните му прибори. Звездните датчици не са единственият начин, по който апаратът се ориентира в пространството. Софтуерът на бордовия компютър разчита на данните от датчиците съвместно с тези от жироскопите и специалната система за ориентация по ръба на слънчевия диск, която поддържа топлинния щит на "Паркър" постоянно насочен към Слънцето. 

През август 2023 г. и ноември 2024 г. "Паркър" ще проведе две допълнителни облитания на Венера, които още повече ще го сближат със Слънцето. В даден момент апаратът ще започне да прелита на разстояние едва 6.2 милиона километра от слънчевата повърхност. 

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4228-2021-parker-dust-sun

[SAlexandrov]

Историческо постижение: Американската мисия Паркър стана първата, навлязла в атмосферата на Слънцето!

На илюстрацията: космическата мисия "Паркър" навлиза в Слънчевата атмосфера. Image credit : NASA

15 декември 2021 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Започва нов и вълнуващ етап в изучаването на Слънчевата система! Автоматичната междупланетна станция на САЩ "Паркър" стана първият построен от човека апарат, който навлезе в атмосферата на нашето Слънце - постижение, което по значимост може да се сравни с първите кацания на Луната. Също както ранните спускаеми апарати изследваха лунната повърхност по начин, който е невъзможен посредством дистанционни наблюдения, така "Паркър" директно изучи съставките на горната слънчева атмосфера - короната. 

"Докосването на Слънцето от "Паркър" представлява монументален миг за слънчевите науки и е наистина забележително постижение", съобщи заместник-администраторът на НАСА към научния отдел на агенцията Томас Зърбъкън. "Това важно събитие не само ще ни предостави по-дълбоко прозрение за еволюцията на Слънцето и неговото влияние в Слънчевата система, но всичко, което научаваме за нашата звезда, ще ни научи повече и за останалите звезди във Вселената". 

За разлика от Земята, повърхността на Слънцето (фотосферата) не е твърда. Все пак то притежава изключително гореща атмосфера, съставена от материя, привлечена от звездата ни посредством гравитацията и магнитните сили. Докато повишаващата се температура и налягане избутват тази материя далеч от Слънцето, се достига точка, където гравитацията и магнитните сили не са достатъчни, за да я задържат. 

Тази точка се нарича Критична граница на Алфвен. Събраните от "Паркър" данни показват, че мисията за пръв път я е прекосила на 28-ми април.

"Ние видяхме как условията изцяло се променят", съобщава ученият Стюарт Бейл от Калифорнийския университет - Бъркли. "Вътре в короната магнитното поле на Слънцето става много по-силно и е доминирано от движението на частиците. Така че космическият апарат бе обкръжен от материя, която е в директен контакт със Слънцето". 

Изследователите са изключително развълнувани да изучават горната слънчева атмосфера, защото голяма част от процесите се случват именно там. Любопитен факт, който малцина знаят е, че някои региони от короната са по-горещи от самата слънчева повърхност и температурата там надхвърля милиони градуси. А температурата на видимата слънчева повърхност е едва 6 000 ^oC.

Така че сега започва интригуващ етап от научната програма на "Паркър", като в бъдеще безспорно ни чакат зашеметяващи открития. Но благодарение на мисията учените вече са научили някои любопитни факти за Слънцето. Например в средата на 90-те години на миналия век съвместната роботизирана експедиция на Европа и САЩ "Юлисис" прелетя над полярните региони на звездата ни и се натъкна на странни извивки със S-образна форма в слънчевото магнитно поле. В продължение на повече от две десетилетия изследователите смятаха, че тези зигзагообразни структури са рядкост, характерни за полюсите на Слънцето. Но през 2019 г. "Паркър" установи, че извивките са глобална характеристика на слънчевия вятър. Мисията също така предостави сведения, които разкриха едно от местата на тяхното образуване - самата слънчева повърхност.

Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция бе изстреляна през 2018 година посредством тежкотоварната ракета на Юнайтед лонч алайънс "Делта 4 Хеви". "Паркър" прави периодични сближения със Слънцето на все по-малко и по-малко разстояние от него, като през 2025 г. ще застане само на 7 милиона километра от фотосферата. Автоматичната станция притежава мощен щит, който я предпазва от температури, надхвърлящи 1 400 ^oC, така че нейните критични системи и чувствителни прибори работят при стайна температура. 

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4272-2021-parker-solar-probe-enters-solar-atmosphere

[SAlexandrov]

Американската мисия Паркър успешно се сближи с Венера!

Американската мисия “Паркър” засне това изображение на Венера през юли 2020 г. по време на едно от облитанията. Photo credit : NASA/Johns Hopkins APL/Naval Research Laboratory/Guillermo Stenborg and Brendan Gallagher

25 август 2023 г. 14:00 ч.

Светослав Александров. Докато космическият свят през тази седмица бе обладан от лунна треска, на 21-ви август мисията на НАСА “Паркър” се сближи успешно с Венера. Но не планетата бе основната цел на мисията – облитането послужи, за да може “Паркър” да доближи Слънцето на рекордно малко разстояние!

В понеделник, в 15:03 ч. българско време, “Паркър”, пътувайки със скорост 24 километра в секунда, премина на 4 003 километра от облачната покривка на Венера. Екипът на мисията, който се намираше в Приложната физична лаборатория “Джон Хопкинс”, бе в контакт с космическия апарат през цялото време, като изключим краткия период от 8 минути около най-голямото сближение с планетата. Тогава Венера беше между “Паркър” и Земята и блокираше радиокомуникацията.

“Слънчевата мисия “Паркър” остава на правилния курс да извърши най-голямото си сближение със Слънцето”, съобщава Ник Пинкин, оперативният ръководител на мисията към лабораторията “Джон Хопкинс”. “Успехът на “Паркър” е посвещение към целия екип на мисията, но аз съм особено горд от операторите и работата, която свършиха през последните пет години, за да осигурят безпроблемното функциониране на този великолепен апарат, който твори история”.

Сближаванията с Венера, общо седем, като понеделнишкото бе шестото, са критично важни за прецизното насочване на “Паркър” към Слънцето. Следващото голямо приближаване до звездата ни е насрочено за 27-ми септември. Тогава разстоянието между “Паркър” и Слънцето ще възлиза на 7.2 милиона километра – нов рекорд за мисията.

И това не е всичко. Следващото (седмо и финално) облитание на Венера ще изпрати “Паркър” на разстояние само 6.2 милиона километра от Слънцето. И макар че числото може все още да ви изглежда голямо, спомнете си, че разстоянието между Земята и звездата ни е 149 милиона километра. Така че “Паркър” наистина отива много близо до Слънцето и неслучайно има дебел щит, който предпазва крехката електроника от екстремните температури.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/25/parker-flies-by-venus/

[SAlexandrov]

На Бъдни вечер мисията на НАСА Паркър ще направи историческо навлизане в атмосферата на Слънцето!

Илюстрация на навлизането на мисията „Паркър“ в слънчевата корона. Image credit : NASA

21 декември 2024 г. 16:30 ч.

Светослав Александров. Преди 56 години на Бъдни вечер пилотираният космически кораб на НАСА „Аполо“ навлезе в орбита около Луната, като астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловъл и Уилям Андърс прочетоха откъси от библейската книга Битие и предадоха на живо кадри на естествения ни спътник. Сега, повече от половин век по-късно, отново на Бъдни вечер, друга мисия на НАСА ще извърши историческо сближение – този път със Слънцето.

Тази мисия носи името „Паркър“ и е кръстена на учения Юджийн Паркър. През 1957 г., малко преди изстрелването на първия изкуствен спътник „Спутник 1“, Паркър предсказва наличието на слънчевия вятър. За времето си това е изключително радикална хипотеза и среща сериозна опозиция сред академичната общност. През 1958 г. неговата статия, подадена за печат в The Astrophysical Journal, бива отхвърлена от двамата рецензенти, но редакторът на научното списание Субраманиан Чандрасекар решава да я публикува въпреки тях, тъй като не открива в нея никаква математическа грешка. Години наред научната общност остава скептична и чак през 1962 г. американската мисия „Маринър 2“, първата в историята на космонавтиката, която посещава Венера, открива експериментални доказателства за съществуването на слънчевия вятър.

Но половин век по-късно мистериите все още съществуват. Какви са механизмите на формиране на слънчевия вятър? Как той бива ускоряван? Защо горната слънчева атмосфера, т.е. короната, има региони, където температурите надхвърлят милиони градуси, докато самата слънчева повърхност е с температури само от порядъка на 6 000 ^oC?

Именно затова през 2018 г. бе изстреляна мисията „Паркър“. Тогава ученият бе все още жив (той почина през 2022 г.), което си бе прецедент – никога до този момент НАСА не бе кръщавала космическа мисия на жив човек. През 2021-та космическият апарат „Паркър“ за пръв път влезе в слънчевата корона, но все още в нейните горни слоеве.

Сега, на Бъдни вечер 2024-та, мисията ще проникне много по-дълбоко в короната, където никога досега не е влизал космически кораб. Разстоянието между „Паркър“ и слънчевата повърхност ще възлиза само на 6.1 милиона километра. За да може да издържи на горещината, апаратът е снабден с дебел термозащитен щит. Учените изчисляват, че щитът може да се нагрее до 1 371 ^oC.

Нощта обаче ще бъде тиха и свята за „Паркър“ – заради адските условия ние няма да разберем веднага дали космическата мисия е оцеляла от историческото сближение. Според НАСА първият радиосигнал се очаква чак на 27-ми декември и ако той бъде получен, ръководството на полета ще знае, че всичко ще е преминало успешно.

Разбира се, няма гаранция затова. „Паркър“ ще „докосне“ Слънцето по време на неговия най-активен период от 11-годишния му цикъл и се счита, че вероятно ще премине през пламъци от нагорещена плазма, които са свързани със слънчевата повърхност. Рисковете са големи – но те си заслужават. Това са региони, които никога досега не са били посещавани от човешки апарат.

Моментът на най-голямото сближение между „Паркър“ и Слънцето се очаква на 24-ти декември в 13:40 ч. българско време. Възобновяването на радиоконтакта трябва да се случи на 27-ми декември, а първите снимки и научни данни могат да пристигнат малко след Нова година.

Стискаме палци!

https://cosmos.1.bg/space/2024/12/21/parker-solar-probe-christmas-eve-visit/