Ракета Super Heavy и кораб Starship на СпейсЕкс

[SAlexandrov]

СпейсЕкс извърши статично огнево изпитание на прототипа на новата свръхтежка ракета Старшип

17 юли 2019 г. 17:03 ч. Късно тази нощ СпейсЕкс проведе огнево изпитание на прототипа "Стархопър" на новата свръхтежка ракета "Старшип". Това бе важна стъпка напред преди първите свободни полети, при които "Стархопър" ще трябва да докаже способността си да се издига над Земята. Дебютните такива полети ще са доста кратки и на ниска височина - първо на 20 метра нагоре, 20 метра встрани и повторно кацане. После компанията ще увеличава все повече и повече височината.

Все още очакваме официално изявление от СпейсЕкс за изхода от теста и дали го счита за успешен. Зрители наблюдаваха неочаквано огнено кълбо под ракетата. Въпреки това анализаторите на сайта Тесларати смятат, че дори и да е имало проблем, той надали е бил толкова сериозен. Днес присъстващите в района докладваха, че ракетата и нейният двигател са в непокътнато състояние. 

Относно трудностите, с които СпейсЕкс се сблъсква при създаването на футуристичния марсиански кораб, журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника написа следното: това е начинът, по който СпейсЕкс работи. Те строят неща, тестват неща и ако нещо се обърка, поправят го и летят отново. Това се отличава от традиционния начин, по който се работи в старите аерокосмически предприятия - те прекарват години наред, за да изпипат всеки един детайл, за да се подсигурят, че нищо няма да се обърка. За разлика от тях СпейсЕкс действат бързо и е нормално да се очакват провали. 

Ето какви са самите думи на Илон Мъск през 2005-та година: "Има едно глупаво схващане, че провалът не е опция за НАСА. При нас провалът е опция. Ако нещата не се провалят, значи не си достатъчно иновативен". 

Кадър от тестването на "Стархопър" тази нощ @LabPadre Youtube Channel

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2882-2019-17-july-starhopper-test

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Стархопър проведе своя първи свободен атмосферен полет!

Кадър от днешния полет. Photo credit : Spadre.com

26 юли 2019 г. 07:40 ч.

Светослав Александров. Няма спор, че Илон Мъск изживява днес своя звезден ден! Не само неговата компания СпейсЕкс изстреля в орбита кораба "Драгън" до МКС по-рано през нощта, ами също така рано тази сутрин "Стархопър" (прототипът на неговия марсиански кораб "Старшип") проведе своя първи кратък атмосферен полет в свободен режим (без да е привързан с въжета)! 

В рамките на теста двигателят "Раптор", работещ на метан и течен кислород, изведе "Стархопър" на височина от около 20 метра, след което ракетата се върна обратно на Земята. 

Илон Мъск потвърди в Туитър, че полетът е бил благополучен и сподели, че до една-две седмици ще станем свидетели на излитане до височина 200 метра. 

Вероятно по време на тези по-продължителни полети "Стархопър" ще бъде екипиран с общо три двигателя. Главните цели според информацията, разпространена от вицепрезидента на СпейсЕкс Джонатан Хофелер, е първият орбитален полет да стане факт по възможност още тази година, като пълната система да бъде завършена през 2020-та, а корабът да започне да извежда товари на частни клиенти през 2021-та година. 

Напомням на читателите, че в окончателния си вариант "Старшип" ще има общо 7 двигателя, а неговата ракета-носител "Супер Хеви" ще е с цели 31. 

Запис от полета: Spadre.com Youtube Channel

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2907-2019-26-july-starhopper-flight-success

[SAlexandrov]

СпейсЕкс най-накрая получи разрешение, за да изстреля Стархопър на височина 150 метра

26 август 2019 г. 18:16 ч. Федералната авиационна администрация на САЩ най-накрая публикува (справка - PDF файл) разрешение, което дава възможност на СпейсЕкс да проведе предстоящия полет на "Стархопър" на височина 150 метра. Полетът може да е факт още идната нощ след 00:00 ч. българско време. 

Напомням на читателите, че "Стархопър" представлява прототип на гигантския космически кораб "Старшип", който Илон Мъск строи, за да осъществи пилотирани космически полети до Луната и Марс. 

На 25-ти юли "Стархопър" реализира своя пръв свободен полет, в рамките на който достигна до скромната височина от 18 метра. Илон Мъск пожела следващото изстрелване на височина 200 метра да бъде факт още през първата половина на август, но Федералната авиационна администрация се заинати и отказа да даде лиценз. Основното опасение, цитирано от бюрократите - липсвал задълбочен анализ на опасностите. Изглежда обаче, че СпейсЕкс най-накрая са успели да покрият изискванията и сега е дадено разрешение - вярно, не за 200-метров полет, а за 150-метров. Все пак - напълно достатъчен за нуждите на частната компанията.

Това ще е и последната мисия на "Стархопър". Следват полетите на пълномащабните орбитални прототипи - "Старшип 1" и "Старшип 2". Единият от тях се строи в Бока Чика, а другият - във Флорида.

Очакванията са един от двата прототипа да излети още до края на 2019-та или в началото на 2020-та година - като ще се постигат височини от 20 километра и нагоре.

Кадър от предишен тест на Стархопър - от туитър акаунта @LabPadre

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2948-2019-starhopper-150m-flight-approval

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Стархопър излетя на височина 150 метра и се върна на площадката си!

Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX

28 август 2019 г. 01:35 ч.

Светослав Александров. Днес проектът "Старшип" на Илон Мъск се придвижи на една малка, но съществена крачка към достигането на Марс. Прототипът "Стархопър" на марсианския кораб излетя благополучно!

Изстрелването бе осъществено малко след 01:00 ч. българско време. "Стархопър" се издигна на височина от около 150 метра, след което прототипът се завърна обратно на площадката си. Целият полет продължи по-малко от минута.

Това бе вторият и последен полет за "Стархопър". Напомням на читателите, че в края на юли прототипът излетя на скромната височина от 20 метра. Няма спор, че днешният успех бе много важен и ценен, тъй като специалистите от СпейсЕкс събраха данни за поведението на кораба в атмосферни условия.

Оттук насетне СпейсЕкс ще се фокусира върху завършването на двата нови прототипа "Старшип Мк 1" и "Старшип Мк 2", които се строят съответно в Тексас и Флорида. Очаква се поне един от тях да излети до края на 2019-та или в началото на 2020-та година, като ще се достигат много по-големи височини - 20 километра и нагоре. За разлика от "Стархопър", който бе оборудван само с един двигател "Раптор", на "Старшип Мк 1" и "Мк 2" ще има повече двигатели.

Дебютният орбитален полет е предвиден за 2020-та година, а първата комерсиална мисия - за 2021-ва. Оттук насетне корабът в различни конфигурации ще смени ракетите от серията "Фолкън" и ще се използва за различни цели - извеждане на спътници, продължителни мисии до Луната, товарни и пилотирани експедиции до Марс. 

Пълен запис от полета: цъкнете тук (Youtube връзка)

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2950-2019-starhopper-hops

[SAlexandrov]

Старшип ще полети на 20-километрова височина през октомври, а до орбита - скоро след това

29 август 2019 г. 16:45 ч. След успешния 150-метров полет на "Стархопър" вчера, Илон Мъск оповести днес в Туитър какви са следващите цели пред проекта "Старшип".  

Първо, на 28-ми септември, когато е 11-тата годишнина от дебютния успешен полет на ракета на СпейсЕкс ("Фолкън 1"), Мъск ще представи какво е текущото състояние на проекта. Дотогава орбиталният прототип "Старшип Мк1" ще бъде напълно сглобен.

След това през октомври "Старшип Мк1" ще излети на суборбитален 20-километров полет. Скоро след него ще последва космически, при това орбитален.

Напомням на читателите, че "Старшип" е най-съществената разработка на Мъск - огромен космически кораб с множество възможни приложения - спътникови изстрелвания, пътешествия от една до друга точка на Земята за минути, товарни и пилотирани полети до Луната, пилотирани експедиции до Марс. 

"Старшип", както и голямата свръхтежка ракета "Супер Хеви", са оборудвани с двигатели от нов тип "Раптор", работещи с течен метан и кислород. Разработката на двигателя е започнала още през 2009-та година, а през 2016-та е положено началото на статичните огневи изпитания.

Кадър от полета на "Стархопър" на 28-ми август. Photo credit : SpaceX

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2953-2019-29-aug-starship-update

[SAlexandrov]

Кой се страхува от тази ракета?

Вчера, на 27-ми септември, бе завършено прикачването на двете половини на първата ракета "Старшип". Photo credit : Elon Musk

28 септември 2019 г. 10:45 ч.

Светослав Александров. Имало едно време една космическа агенция на име НАСА. 

Тя се появила в САЩ една година след като СССР изстреляли своя пръв изкуствен спътник. Американците били толкова шокирани от този спътник, че трябвало да направят нещо спешно по въпроса. И така създали НАСА. После НАСА получила за задача да изпрати човек на Луната. 

Целта била ясна. За около десетина години НАСА успяла да мобилизира фирми от цялата страна, да наеме най-добрите специалисти във всички области в името на преследването на тази цел. Отнело известно време, не всичко вървяло по план, хора са загивали, но в един юлски ден на 1969-та година целта била изпълнена. Двама души с имена Нийл Амстронг и Бъз Олдрин се разходили по лунната повърхност.

А после всичко приключило.

Не, това не е съвсем точно. Просто политическата цел била изпълнена и вече нямало нужда да се наливат толкова средства в разходки до Луната. Но трябвало ли е да се отказват САЩ от космоса? Абсурд - все пак СССР имали собствена пилотирана програма. Тази на НАСА трябвало да продължи някак си напред, но с по-скромни темпове.

Накрая била създадена космическата совалка. За тази цел били отворени десетки хиляди работни места в множество щати. Совалката позволила да се конструира Международна космическа станция, но основната и́ задача е била да осигурява работа на специалистите. Те си получавали заплатите, совалката си летяла на около 300 километра над главите ни, а астронавтите излизали в космическата пустота. Луната и Марс били нейде далече, недостижими.

Един ден през 2003-та година совалката "Колумбия" се разпаднала над Тексас. И дошла равносметката. За толкова десетилетия обиколки около Земята, нищо ново не било открито. Нищо разтърсващо за съвременната наука. Нищо, което си заслужава да бъде публикувано на предните корици на "Сайънс" и "Нейчър". И затова политиците решили - совалката трябва да си отиде, нова програма трябва да дойде - и тя да бъде смислена.

Програмата получила много имена през годините, но в основата си била една и съща - космически кораб на име "Орион" и свръхтежка ракета. Но под предлог, че огромните ресурси на щатите трябва да се оползотворяват на максимум, работните места от совалката били съхранени. Компромисът бил направен - ракетата и корабът са щели да ползват стари части, защото старите производствени линии трябвало да бъдат запазени. Иначе как биха пазили работните места?

В периода между 2005-та и 2029-та година програмата погълнала $50 милиарда държавни пари. И ... никой не полетял в космоса. Няма и свръхтежка ракета. 

Междувременно се появил един човек на име Илон Мъск. Той бил обсебен от една мечта - да стигне Марс. Затова започнал да строи ракети. В началото никой не го вземал насериозно. Даже когато ракетите му почнали да летят, омаловажили труда му. Направил ракета на име "Фолкън 1"? Много е малка. Направил по-голяма ракета "Фолкън 9"? Голяма работа. Направил свръхтежка ракета на име "Фолкън Хеви"? Пак не е толкова добра, колкото тази, която ще изстрелва "Орион".

Накрая създал ракета на име "Старшип", която била толкова голяма, че засенчила всичко до момента. Товаподемността и́ щяла да бъде в пъти по-съществена от тази на държавната свръхтежка ракета. За конструкцията на "Старшип" били нужни иновации, немислими към този момент - ракетата била оборудвана с двигатели на метан, каквито никога не били използвани преди. 

Стигнало се до решаващия момент - "Старшип" достигнала до стартовата площадка. Но дори още не полетяла в космоса, политици и ръководители на НАСА започнали да я гледат намръщено. И започнали да държат сметка - защо СпейсЕкс не си гледа държавните поръчки, вместо да се захваща със "Старшип".

Изказване, пропито със страх.

Кой се страхува от "Старшип"? 

Дали това са хората, работещи по държавната ракета, които знаят, че ако се появи по-добър частен проект, тяхното технологично дете ще е недоносено още преди да се е родило?

Дали това са конгресмените от съответните щати, на които вече им пари под задника?

Дали това са други фирми, които знаят, че сега ще си имат много по-сериозна конкуренция, отколкото са предлагали? 

Възможните отговори са много. Но за мен има един-единствен решаващ въпрос.

Как така не се намери поне един човек на висок държавен пост, който да изрази опасение, че ще изпуснем Луната и Марс?

Как така все за работните места ги боли, а не за бъдещето на човечеството...

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3001-2019-who-fears-this-rocket

[SAlexandrov]

Илон Мъск: Старшип ще полети на 20-километрова височина до два месеца, в орбита до шест месеца, а догодина евентуално може и с хора на борда

На снимката: космическият кораб "Старшип Мк1". Photo credit : SpaceX

29 септември 2019 г. 09:28 ч.

Светослав Александров. Късно тази нощ американският предприемач Илон Мъск, основател на компанията СпейсЕкс, изнесе дългоочакваната си презентация относно неговата визия за пилотирани полети до Луната и Марс. След презентацията той представи и плановете на компанията за тестовите мисии на големия кораб "Старшип". 

Очакванията са "Старшип Мк1" да полети в рамките на един-два месеца. Ако всичко мине наред, корабът ще достигне 20-километрова височина. Скоро ще започне строежът на "Старшип Мк3", който вече ще е орбитален. Орбиталният полет може да е факт до шест месеца. Следващите кораби "Старшип Мк3", "Старшип Мк4" и "Старшип Мк5" ще бъдат построени до три-четири месеца. 

Мъск отговори и на критиката на администратора на НАСА Джим Брайденстайн, който вчера се оплака, че СпейсЕкс са твърде ентусиазирани за "Старшип" и не проявяват ентусиазъм към "Крю Драгън". Предприемачът подчерта, че само 5% от работната сила на компанията е фокусирана върху "Старшип", а останалите ресурси са съсредоточени върху "Фолкън" и "Крю Драгън".

Относно регулацията на полетите - сигурно си спомняте, че това лято Мъск имаше ядове с Федералната авиационна администрация, която известно време отказваше да даде лиценз за изстрелването на "Стархопър". Базата на СпейсЕкс е в близост до тексаското село Бока Чика, а с годините то ще става все по-неудобно за живот поради голямата активност и честите изстрелвания. СпейсЕкс са предложили оферти, за да изкупят цялата собственост на селото.

Според предприемача най-същественият лимитиращ фактор за плановете на СпейсЕкс е броят на ракетните двигатели, които компанията може да произвежда. Ако "Старшип Мк1" и "Мк2" притежават по три двигателя, "Мк3" и "Мк4" вече ще са с по шест. За междупланетните полети "Старшип" ще притежава шест двигателя, докато тези на неговата ракета-носител "Супер Хеви" могат да варират - вероятният минимум е 24, а вероятният максимум - 37. Понастоящем СпейсЕкс може да произвежда един ракетен двигател "Раптор" в рамките на всеки 8-10 дни, а през първата половина на 2020-та се очаква всеки ден да има по един нов произведен ракетен двигател.

Мъск не изключи възможността човек да полети в космоса на борда на "Старшип" още догодина. Плановете на предприемача си остават същите - "Старшип" ще може да превозва до 100 души. Обитаемият отсек на кораба ще е с жизнена вместимост от 1000 кубични метра, като на един човек ще се падат по 10 кубични метра. 

Когато междупланетните полети започнат, "Старшип" ще използва трансфер на гориво в космоса, за да могат на Луната и Марс да бъдат доставяни полезен товар от над 100 тона. 

Запис от събитието: тук (Youtube връзка)

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3002-2019-elon-musk-starship-update

[laplandetza]

Преди 23 часа, SAlexandrov said:

Кой се страхува от тази ракета?

Вчера, на 27-ми септември, бе завършено прикачването на двете половини на първата ракета "Старшип". Photo credit : Elon Musk

28 септември 2019 г. 10:45 ч.

Светослав Александров. Имало едно време една космическа агенция на име НАСА. 

Тя се появила в САЩ една година след като СССР изстреляли своя пръв изкуствен спътник. Американците били толкова шокирани от този спътник, че трябвало да направят нещо спешно по въпроса. И така създали НАСА. После НАСА получила за задача да изпрати човек на Луната. 

Целта била ясна. За около десетина години НАСА успяла да мобилизира фирми от цялата страна, да наеме най-добрите специалисти във всички области в името на преследването на тази цел. Отнело известно време, не всичко вървяло по план, хора са загивали, но в един юлски ден на 1969-та година целта била изпълнена. Двама души с имена Нийл Амстронг и Бъз Олдрин се разходили по лунната повърхност.

А после всичко приключило.

Не, това не е съвсем точно. Просто политическата цел била изпълнена и вече нямало нужда да се наливат толкова средства в разходки до Луната. Но трябвало ли е да се отказват САЩ от космоса? Абсурд - все пак СССР имали собствена пилотирана програма. Тази на НАСА трябвало да продължи някак си напред, но с по-скромни темпове.

Накрая била създадена космическата совалка. За тази цел били отворени десетки хиляди работни места в множество щати. Совалката позволила да се конструира Международна космическа станция, но основната и́ задача е била да осигурява работа на специалистите. Те си получавали заплатите, совалката си летяла на около 300 километра над главите ни, а астронавтите излизали в космическата пустота. Луната и Марс били нейде далече, недостижими.

Един ден през 2003-та година совалката "Колумбия" се разпаднала над Тексас. И дошла равносметката. За толкова десетилетия обиколки около Земята, нищо ново не било открито. Нищо разтърсващо за съвременната наука. Нищо, което си заслужава да бъде публикувано на предните корици на "Сайънс" и "Нейчър". И затова политиците решили - совалката трябва да си отиде, нова програма трябва да дойде - и тя да бъде смислена.

Програмата получила много имена през годините, но в основата си била една и съща - космически кораб на име "Орион" и свръхтежка ракета. Но под предлог, че огромните ресурси на щатите трябва да се оползотворяват на максимум, работните места от совалката били съхранени. Компромисът бил направен - ракетата и корабът са щели да ползват стари части, защото старите производствени линии трябвало да бъдат запазени. Иначе как биха пазили работните места?

В периода между 2005-та и 2029-та година програмата погълнала $50 милиарда държавни пари. И ... никой не полетял в космоса. Няма и свръхтежка ракета. 

Междувременно се появил един човек на име Илон Мъск. Той бил обсебен от една мечта - да стигне Марс. Затова започнал да строи ракети. В началото никой не го вземал насериозно. Даже когато ракетите му почнали да летят, омаловажили труда му. Направил ракета на име "Фолкън 1"? Много е малка. Направил по-голяма ракета "Фолкън 9"? Голяма работа. Направил свръхтежка ракета на име "Фолкън Хеви"? Пак не е толкова добра, колкото тази, която ще изстрелва "Орион".

Накрая създал ракета на име "Старшип", която била толкова голяма, че засенчила всичко до момента. Товаподемността и́ щяла да бъде в пъти по-съществена от тази на държавната свръхтежка ракета. За конструкцията на "Старшип" били нужни иновации, немислими към този момент - ракетата била оборудвана с двигатели на метан, каквито никога не били използвани преди. 

Стигнало се до решаващия момент - "Старшип" достигнала до стартовата площадка. Но дори още не полетяла в космоса, политици и ръководители на НАСА започнали да я гледат намръщено. И започнали да държат сметка - защо СпейсЕкс не си гледа държавните поръчки, вместо да се захваща със "Старшип".

Изказване, пропито със страх.

Кой се страхува от "Старшип"? 

Дали това са хората, работещи по държавната ракета, които знаят, че ако се появи по-добър частен проект, тяхното технологично дете ще е недоносено още преди да се е родило?

Дали това са конгресмените от съответните щати, на които вече им пари под задника?

Дали това са други фирми, които знаят, че сега ще си имат много по-сериозна конкуренция, отколкото са предлагали? 

Възможните отговори са много. Но за мен има един-единствен решаващ въпрос.

Как така не се намери поне един човек на висок държавен пост, който да изрази опасение, че ще изпуснем Луната и Марс?

Как така все за работните места ги боли, а не за бъдещето на човечеството...

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3001-2019-who-fears-this-rocket

Проблемата е цивилизационна. Според много хора някои и в средни и високи властови световни групировки , от <старата школа>, в момента се нарушава негласно съгласение за <чистота на космоса> Неформална концепция за Неизнасяне на примитивно устроената ни цивилизация, самият световен модел на извън Земно ниво. ЗаЩо, защото още по времето на Кенеди, и самият той , както и ръководните кадри в СССР осъзнаха , бъдещото настъпване в космоса трябваше да се остави на по късен етап, когато да е възможна Обща световна стратегия изчистена от нездрави групови интереси и независима от социаликономическите модели на примитивните до тигава общества. Това споразумение е <разбито> и все още Обша космическа стратегия е фантазия. Корпоративни и олигархични интереси ще задушат смисленото циволизационно разширение. Съвсем сигурно е , че разни групи от световната олигархия , които са твърдо зад  <споразумението> ще дадат отпор, като дори ще се зароди, май вече е факт. ново явление което ще е знаково и за земна трансформация, наречено <космически тероризъм>. 

[SAlexandrov]

Капакът на прототипа Старшип Мк1 изби след тестването му до предела на неговите възможности

21 ноември 2019 г. 07:00 ч. По време на вчерашен тест на прототипа на марсианския кораб на Мъск "Старшип Мк1" той бе подложен на високо налягане до предела на неговите възможности. Като резултат от това капакът на прототипа изби. 

Компания СпейсЕкс потвърждава, че на фона на такъв тест развоят е бил очакван. Всички работници са в безопасност и няма наранявания. Това не е сериозен неуспех.

Нещо повече - плановете на Илон Мъск отново се менят. Още преди вчерашния тест е било решено, че "Старшип Мк1" няма да се използва за полети. Същото ще се отнася и за другия прототип във Флорида - "Старшип Мк2". По думите на Мъск екипът сега е фокусиран върху строежа на "Старшип Мк3", който ще е орбитален и дизайнът му сериозно се отличава от този на предходните версии. Това не означава, че "Старшип Мк1" е бил безсмислен - но очевидно от известно време той се разглеждаше само като производствена стъпка към окончателния дизайн.

В близко бъдеще очакваме и следващите тестове на прототипите на "Старшип" да претърпяват различни аномалии - и Илон Мъск не се чувства некомфортно от това. До момента в който хора не полетят на борда на гигантския космически кораб, той ще продължи да бъде тестван до пределите му. 

Капакът на "Старшип Мк1" изби след тестване на прототипа до предела на неговите възможности. Photo credit : LabPadre

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3071-2019-spacex-starship-mk1-testing

[makebulgar]

Още един провал на изпитанията

 

Редактирано 29, 2020 от makebulgar

[SAlexandrov]

СпейсЕкс успява, защото компанията поема рискове и търпи провали

В рамките на полета на "Крю Драгън" през януари ракетата-носител "Фолкън 9" експлодира, но това бе планирано. Целта на мисията беше да се докаже, че корабът може да спасява астронавтите при проваляща се ракета. Photo credit : SpaceX

2 март 2020 г. 12:15 ч.

Светослав Александров. "Провалът не е опция" - това е именита реплика, която се приписва на инженера Джийн Кранц от НАСА. Реално погледнато Кранц никога не е казвал този израз, но по време на подготовката за филма "Аполо 13", излъчен през 1995 г. и разказващ за епохалното спасяване на екипажа на кораба, сценаристите интервюират специалистите от НАСА и получават от тях следния отговор: "Когато се случваха лоши неща, ние просто сядахме и отсявахме всички опции, като провалът не е една от тях". И тъй като филмът трябва да е достатъчно динамичен и интересен за широката публика, сценаристите избират запомнящата се фраза "Провалът не е опция". 

През годините след излъчването на "Аполо 13" критиците на НАСА често пъти преповтаряха тази реплика, използвайки я като обяснение за застоя на космическата програма и нейното тъпчене на едно място. Или поне програмата тъпчеше до появата на Илон Мъск, който още в самото начало след основаването на СпейсЕкс, преди да започне да изстрелва дори малките ракети "Фолкън 1", заяви: "Има eдна глупава представа, че провалът не е опция за НАСА. Но провалът е опция при нас. Ако нещата не се провалят, значи не иновираш достатъчно". 

Причината, поради която СпейсЕкс е най-иновативната космическа компания в света и поради която добива световна известност покрай редовните товарни превози до МКС, изстрелванията на свръхтежките ракети "Фолкън Хеви" и кацанията на ракетни степени върху плаващи платформи е, че компанията прегръща възможността да търпи провали по пътя си. Днес повечето ракетни степени се завръщат - и когато някоя от тях пропусне да го направи, както бе миналия месец, събитието се превръща в новина. В миналото не беше така. Тогава почти всяка ракетна степен се взривяваше при опита си за кацане. И само СпейсЕкс имаше смелостта да публикува видеоклип How Not to Land an Orbital Booster Rocket, достъпен в Youtube. Да, това е видеоклип, публикуван от официалния канал на компанията! 

Днес СпейсЕкс строи мега ракети "Супер Хеви" и кораби "Старшип" за пилотирани мисии до Марс в откритото пространство, пред очите на всички. И понякога компанията търпи неуспехи. Преди два дни прототип на "Старшип", обозначен като SN1, се пръсна по време на подлагането на резервоарите му на високо налягане. Това, което е изумително е, че на СпейсЕкс не им пука. Този прототип бе построен само за четири седмици. Нов прототип SN2 е вече готов, а компанията скоро ще започне да го изпитва и него - без да се минава през безкрайни разследвания и анализи какво не е било наред. 

Какво всъщност се случва? 

Случва се това, че СпейсЕкс работи по коренно различен подход от този, който е общоприет в аерокосмическата индустрия. При традиционния подход, след като се даде ход на даден проект, започва дълъг период на чертежи, компютърни модели и чак когато се приеме решение за окончателен дизайн, тогава се пристъпва към строеж на дадена ракета или космически кораб. СпейсЕкс не постъпва така - компанията работи по т.нар. "итеративен дизайн", при който още в самото начало се пристъпва към рязане на метал, строеж на ракети, ракетите се изстрелват, понякога изстрелванията се провалят, пресмята се какво не е било наред, отново се строи, отново се изстрелва, отново настъпва някакъв провал... и така цикълът се затваря и повтаря, докато се стигне до окончателен успех. 

Подходът много напомня на някогашния съветски екип на Корольов, когато смели инженери са строяли ракети, изпитвали са ги, много от тях са се проваляли още на стартовите си площадки, но след това веднага се е пристъпвало към работа и подобряване на дизайна. 

Това е и причината, поради които СпейсЕкс е толкова популярна компания в днешни дни. Космическите ентусиасти са уморени от традиционния подход - представят се планове, следват чертежи в продължение на дълги години и накрая проектът се прекратява, още преди да е напуснал чертожната дъска... Обещания, чертежи, отмятане от обещанията... и това продължи в продължение на десетилетия - откакто приключи програмата "Аполо" до появата на Мъск. Да, днес има твърде много хора, които критикуват Мъск и това, което той прави. И докато аз не знам дали той ще стигне до Марс, едно изглежда сигурно - в СпейсЕкс се работи. Здраво се работи, а не се чака, докато условията станат подходящи - т.е. докато си сигурен, че когато почнеш да работиш, няма да преживееш провал. Защото ако много мислиш за провала, доникъде няма да стигнеш. Сами виждате какво се случва с Боинг - започнаха да работят по "Старлайнър" по традиционния подход, минаха години, преди да се стигне до първите изпитателни полети. Убеждаваха ни, че когато тези изпитателни полети започнат, те ще завършат с пълен успех, защото традиционният подход на дълго изпипване е по-добър. И накрая какво се случи? СпейсЕкс изпревари Боинг! 

Итеративният подход на СпейсЕкс вече се отплати - компанията е създала най-добрите и най-евтините ракети в световен мащаб - "Фолкън 9". Вярно е, че итерациите по отношение на "Фолкън 9" спаднаха в периода между 2010 и 2018-та, съответно и иновациите - това е така, защото тези ракети станаха твърде важни за НАСА, военните и комерсиалните клиенти, а те търсят стабилност, а не рискове. При "Старшип" обаче не е така - първоначалните ракети няма да превозват никакъв полезен товар. СпейсЕкс може да си позволи да ги строи и да ги изстрелва, без да се страхува от това дали ще има провали. Пък и да има, голяма работа - ще бъдат усвоени уроци. 

Безспорно СпейсЕкс прави живота на космическия ентусиаст по-разнообразен. Но и по-малко спокоен

---

Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация - на този линк). 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3215-2020-spacex-failure-option

[makebulgar]

Неточен анализ според мен или по-точно неточна употреба на думата провал. 

Провали при СпейсЕкс ще има не когато не им кацат правилно степените, а когато се взривява ракетата или се губи товара на клиентите. Тоест когато не е изпълнена главната задача. Ако бустерите не оцелеят просто СпейсЕкс губи пари. 

А метода на работа на компанията със сигурност не изключва чертежите и инженерите. Фалконите със сигурност не са създадени по метода на опита и грешката, а са създадени чрез чертежи и чрез инженерното им и опитно усъвършенстване през продължителен период от време. Това че Боинг изостава със сигурност не може да се препише само на метода на работа, а има много други фактори. Просто Боинг не е СпейсЕкс и СпейсЕкс не е Боинг. Днес СпейсЕкс е по-напред в работата по по-голяма ракета и кораб за Марс не защото на Боинг му е слаб метода на работа, а защото просто не им е приоритет.

На практика метода на създаването на прототипи чрез метода на опита и грешката без прецизни изчисления и чертужи е много по-бавен и скъп и затова и всички фирми имат конструктурски бюра. И Фалконите и колите Тесла и тунелите на Мъск първо са били начертани и проектирани, и чак след това са реализирани на практика. 

Като голям идеен и технологичен провал на СпейсЕкс можем да приемем решението да не се разработва за корабите Дракон автономно кацане чрез двигатели. Идеите за подобно кацане са много добри, но ако бяха решили да решат проблемите свързани с този вид кацане щяха да загубят доста време и щяха да изостанат. За да не изостанат взеха и върнаха стария и изпитан метод за приземяване с парашути. Тоест, тъй като целите им са основно печалба от комерсиални ракети, изоставиха иновацията. 

При ракетата и кораба за Марс всичко им е опити и герешки, тъй като никой не е разработвал такива кораби и няма как да се ползва стария опит. При това експериментите с оборудването също не могат да се наричат провал, тъй като те са именно експерименти. Все едно да кажеш че краш тестовете на коли в някои изследователска лаборатория на голяма автомобилна компания са провал. Не са провал, а са проучвания, експерименти, изпитания... 

[SAlexandrov]

В ход е сглобяването на последния прототип на Старшип - SN3!

26 март 2020 г. 12:45 ч. Предприемачът Илон Мъск публикува снимки в Туитър, на които се вижда сглобяването на последния прототип на гигантския кораб "Старшип" за полети до Марс. Видно е, че прототипът е почти завършен! 

След като предходни прототипи бяха използвани за изпитания при високо налягане и често пъти се пръскаха, СпейсЕкс се надява, че SN3 ще издържи по-дълго. Надеждите са, че ще има първо статични запалвания на ракетните двигатели, а по-нататък - кратки полети. По-сериозните атмосферни полети ще започнат евентуално при SN4.

Тези планове са динамични - неуспехи дебнат на всеки ъгъл. Но неуспехите са приемливи за Мъск - той е противник на старата практика в ракетно-космическия отрасъл, при която в продължение на години се правят чертежи и чак накрая се пристъпва към строеж (а много често нещата остават само с чертежите и не се пристъпва към никакво рязане на метал). Затова в СпейсЕкс здраво се работи от самото начало, дори нещата да не се получат от първия, втория или третия път. Стратегията на предприемача е да се стигне до масово производство на "Старшип"-и и двигатели "Раптор", по възможност още през тази година. Голямата амбиция е преди календарната година да приключи, СпейсЕкс да произвежда по един "Старшип". 

Credits : Elon Musk

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3257-2020-sn-3-being-stacked

[SAlexandrov]

Космическият кораб Старшип SN3 беше изкаран на стартовата площадка за тестове и евентуален полет

На снимката - "Старшип SN3" по време на вчерашното му извеждане на стартовата площадка. Photo credit : SPadre

30 март 2020 г. 10:00 ч.

Светослав Александров. Събитията се развиват главоломно около строежа на гигантския космически кораб на СпейсЕкс "Старшип" за мисии до далечния космос и Марс! Вчера, на 29-ти март, последният прототип "SN3" беше изкаран на стартовата площадка за провеждането на следващата порция тестове, които биха могли да кулминират и с тестов атмосферен полет. 

Съгласно информацията, публикувана на блога Тесларати, фабриката на СпейсЕкс в Бока Чика, Тексас, вече произвежда такова голямо количество хардуер, че е трудно да се проследи как се ражда всяка една ракета. По всичко изглежда обаче, че "Старшип SN3" e произведен за по-малко от месец. Отделно компанията е произвела нов горивен резервоар, който е минал успешно през изпитанията с високо налягане - същите тестове, които доведоха до разрушаването на първия прототип "Старшип SN1" на 28-ми февруари. 

Илон Мъск обаче не се страхува от подобни провали - даже напротив, те са част от работния процес. СпейсЕкс работи по т.нар. "итеративен подход", който е различен от традиционния подход в аерокосмическата индустрия. Традиционно старите аерокосмически фирми прекарват дълго време в чертежи и пресмятане кой е оптималният дизайн и минават години преди да се стигне до рязане на метал и реалния строеж на космически кораб. За Мъск това е неприемливо и води до забавяния и застой в космонавтиката. И е прав - колко проекти видяхме, които не се придвижват по-напред от чертожната дъска? 

Така че в тексаската фабрика кипи усърден труд и се строят ракети и двигатели, дори и да не са перфектни и понякога да се провалят. При всеки провал Мъск бързо се съвзема и строи наново. Сами виждате - "Старшип SN1" се пръсна, но до няколко седмици откриха дефекта на резервоара и построиха нов "Старшип"!

Скоро ще започнат изпитанията на този "Старшип SN3". Първоначално резервоарите му отново ще бъдат изпитани на издръжливост, като бъдат заредени с течен азот - той е изключително студен, но същевременно е химически неутрален (не може да експлодира). Резервоарите ще бъдат подложени на налягане, което е по-голямо от налягането по време на нормална летателна мисия. Разбира се, всичко може да се обърка отново и "Старшип SN3" също да се пръсне Но ако прототипът издържи изпитанията, може да станем свидетели на статично запалване още на 1-ви април. И ако то също мине наред, първото изстрелване на височина 150 метра ще е факт на 6-ти април.

Тези дати са твърде условни, но фактът си е факт - "Старшип SN3" е на стартовата площадка. Чака ни интересно бъдеще. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3265-2020-starship-sn3-rolled-to-launch-pad

[SAlexandrov]

И Старшип SN3 не издържа на криогенния тест

Кадър от "Старшип SN3". Photo credit : LabPadre

3 април 2020 г. 10:45 ч.

Светослав Александров. По всичко изглежда, че "Старшип SN3" няма да е този прототип, който ще излети на суборбитален полет. Да видим дали ще е "SN4"! 

Рано тази сутрин "Старшип SN3" беше напълнен с течен азот, за да се провери неговата издръжливост. Очевидно е, че проверката не мина според очакванията, тъй като прототипът претърпя колапс на стартовата площадка.

Изглежда обаче, че този път прототипът не се е пръснал от високото налягане, както беше при "SN2" и "SN1". По-скоро имаме срутване вследствие на увреждане на структурните компоненти. 

Очакваме с нетърпение завършването на "Старшип SN4"... след което цикълът на изпитания ще се повтори. Продължава итеративният подход на Илон Мъск: строеж, тестове, провал, строеж, тестове, провал, строеж, тестове, нов провал... и така докато се стигне до евентуален успех. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3271-2020-starship-sn3-destruction

[SAlexandrov]

Илон Мъск: човешка грешка е довела до разрушаването на SN3

5 април 2020 г. 09:20 ч. По думите на Илон Мъск, причината за разрушаването на последния прототип на "Старшип" е грешка при криогенното изпитание. Това е добра новина, подчертава предприемачът - защото няма проблем с дизайна на ракетата или неправилно производство. В случая "Старшип SN3" се е срутил под собствената си тежест, защото метановият резервоар е бил натоварен, докато в кислородния налягането не е било достатъчно, за да се осигури стабилност.

Така няма да се налага СпейсЕкс да прекарва известно време, за да променя дизайна на "Старшип". Компанията продължава напред с бързото производство на "Старшип SN4" и възобновяване на изпитанията. 

Кадър от разрушаването на "Старшип SN3". Photo credit : LabPadre

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3275-2020-starship-sn-3-results

[SAlexandrov]

Тече бързо сглобяване на поредния прототип Старшип SN4

13 април 2020 г. 09:30 ч. Илон Мъск и неговите екипи продължават да се трудят неуморно, а наскоро случилата се аномалия не спира прогреса. Блогъри и журналисти, вкл. тези от НАСА Спейсфлайт, ни информират, че прототипът "Старшип SN4" е в процес на бързо сглобяване. В начален етап е и работата по "Старшип SN5".

Всичко това се случва прекалено скоро след колапса на "Старшип SN3" в началото на април. Но въпреки че това е трети провал ("Mk1" гръмна през ноември, а "SN1" - през февруари), има и доста положителни новини. Изпитанията при високо налягане на резервоарите на прототипа "Старшип SN2" през март минаха успешно. Освен това СпейсЕкс произвежда двигатели "Раптор" и ракети много бързо. 

Предстои да видим как ще протекат изпитанията на "Старшип SN4". Всички се надяваме това да е прототипът, който ще излети! 

Кадър от сглобяването на предишния прототип "Старшип SN3". Credits : Elon Musk

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3296-2020-starship-sn-4-fast-assembling

[SAlexandrov]

Изпитанията на Старшип SN4 на стартовата площадка започнаха

26 април 2020 г. 09:00 ч. Днес започнаха криогенните изпитания на прототипа "Старшип SN4", който преди броени дни бе изведен на стартовата площадка за тестове. 

Можете да наблюдавате процедурите на живо на този линк: https://www.youtube.com/labpadre/live

Ще гръмне ли и той, както се случи с предшествениците му? Или №4 ще е щастливото число за Илон Мъск? Едно е ясно - предприемачът няма да се трогне особено, защото "Старшип SN5" е почти сглобен.

Кадър от днешния тест - Source: Lab Padre

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3318-2020-starship-sn-4-testing-underway

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Старшип SN4 е първият прототип, издържал криогенен тест!

Кадър от днешното успешно изпитание. Photo credit : LabPadre

27 април 2020 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Днес е голям ден за разработката на новия кораб на СпейсЕкс "Старшип" за далечни полети до Луната и Марс! "Старшип SN4" премина успешно през криогенното си изпитание - и с това се превърна в първия пълномащабен прототип на кораба, издържал тази процедура. Това открива хоризонта за статично запалване и евентуално полет! 

Предишните прототипи "Mk1", "SN1" и "SN3" се провалиха именно по време на криогенното изпитание. Но докато при "Mk1" и "SN1" бяха установени конструктивни недостатъци, при изпитанията на "SN3" в началото на април беше допусната грешка в тестовия протокол. Грешката бе разбрана и анализирана, което даде големи надежди, че "SN4" ще е първият прототип, постигнал успех. И това се случи! 

Криогенното изпитание при разработката на нова ракета е много важно, тъй като тогава тя се зарежда с течен азот и резервоарите се подлагат на високо налягане. Това доказва, че структурно тя е здрава.

Какво следва оттук насетне? Плановете при разработката на "Старшип" са много гъвкави, т.е. няма нищо сигурно, тъй като създаването на новия кораб е по т.нар. "итеративен" подход. За разлика от традиционния аерокосмически метод, при който минават дълги години на чертежи и избор на оптимален дизайн и чак тогава се пристъпва към рязане на метал (ако изобщо се пристъпи - много проекти си остават само на ниво чертежи), СпейсЕкс започва направо с рязането на метал, а грешките се изпитват в ход. Това е и причината, поради която най-опитният руски космонавт Генадий Падалка сравни екипа на Мъск с този на знаменития съветски конструктор Сергей Корольов. 

Но ето относително как стоят нещата - Илон Мъск коментира в Туитър, че към "Старшип SN4" ще бъде монтиран единичен двигател "Раптор". Очакванията са по-късно през настоящата седмица да бъде проведен статичен огневи тест. Прототипът "SN4" няма да получи повече от един двигател, докато следващият "SN5" ще бъде оборудван с три. 

Ако и статичните огневи изпитания бъдат успешни, тогава "Старшип SN4" ще може да започне да изпълнява съвсем кратки полети до 150 метра. 

Запис от днешния полет: Youtube връзка

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3319-2020-starship-sn-4-cryo-proof-test

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Старшип SN4 е първият прототип, запалил ракетен двигател!

Кадър от успешното запалване днес. Photo credit : Lab Padre

6 май 2020 г. 08:15 ч.

Светослав Александров. Исторически момент за проекта "Старшип" на Илон Мъск - за пръв път пълномащабен прототип премина през статично огнево изпитание! Девет дни след като "Старшип SN4" стана първият прототип, издържал криогенен тест с течен азот, същият успя да издържи, при това без да се взриви, пълненето с гориво и обратното броене плюс запалването на ракетен двигател.

Инженерите ще анализират данните от теста, след което има голям шанс "Старшип SN4" и да полети. Прототипът е оборудван с единичен двигател "Раптор", който ще му позволи да се издигне на около 150 метра. Построен е и още един прототип - "Старшип SN5", който вече има носов отсек и вероятно ще може да излети на суборбитален полет на височина 20 километра. Надеждата на СпейсЕкс е, че до края на годината или в началото на 2021-ва "Старшип" ще стигне и до орбита. 

Успешното изпитание днес се случи по-малко от седмица, след като "Старшип" се превърна в един от трите проекта, избрани от НАСА за превоз на хора на повърхността на Луната. 

Няма спор, че втората половина на 2019-та и първата на 2020-та бяха трудни за Илон Мъск. Миналото лято по-малък прототип на име "Стархопър" успя да проведе някои интересни полети - като кулминацията бе през август, когато той се издигна на 150-метрова височина, след което кацна на около 100 метра от стартовата площадка. Това беше важен момент за ракетостроенето, тъй като никога в историята на човечеството ракета, работеща с течен метан, не е летяла толкова продължително. Но проблемите започнаха скоро след това - от ноември насам Мъск загуби три пълномащабни прототипа, все по време на криогенните изпитания.

Това не е притеснително за предприемача - той работи по т.нар. "итеративен подход", коренно различен от консервативния подход в аерокосмическата индустрия, при който се прекарва дълги години на чертежи и умуване кой би бил оптималният дизайн за космически кораб и чак тогава се пристъпва към строеж. Много проекти си остават само на ниво чертежи. Мъск започва директно с рязането на метал, като нещата се изпитват в движение. Строи се, тества се, следва провал - събират се данни, коригират се проблемите, пак се строи, пак се тества, пак провал - пак се събират данни, коригират се проблемите... и така докато се постигне успех. Както напомня най-опитният руски космонавт Генадий Падалка, това е подходът на екипа на Сергей Корольов. Именно затова Илон Мъск успява най-много от всички в съвременния свят. 

Засега остава да видим дали "Старшип" ще пожъне цялостен успех, превръщайки се в мощен кораб за полети до околоземна орбита, Луната и Марс. Днешният ден беше много важна стъпка напред в тази посока. 

Запис от днешното изпитание: тук (Youtube връзка)

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3334-2020-starship-sn4-passes-static-fire

[SAlexandrov]

Старшип SN4 запали успешно двигателите си за втори път

7 май 2020 г. 11:20 ч. Ден след като "Старшип SN4" изпълни успешно статичен огневи тест, прототипът отново запали ракетния си двигател. Самият Илон Мъск потвърди в Туитър, че и днешното огнево изпитание е било безпроблемно.

Изпитанието обаче протече по малко по-различна процедура в сравнение с вчера. Вместо горивото да бъде насочено от главните резервоари, то бе пренасочено от по-малките т.нар. "хедър" резервоари. Тези "хедър" резервоари са необходими, за да може "Старшип" бързо и безопасно да запалва двигателите "Раптор" с цел възвръщаемост и повторно кацане. Очевидно се изпробват процедурите, за да е възможно, когато "Старшип" излети на 150-метрова, а по-нататък и на 20-километрова височина, той да се завръща на Земята.

По предварителна информация първите тестови полети ще са факт след 20-ти май. 

Кадър от днешния огневи тест. Credit : Lab Padre

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3337-2020-starship-sn4-second-test-fire

[SAlexandrov]

Старшип SN4 премина през криогенен тест с много високо налягане

10 май 2020 г. 09:10 ч. Американският предприемач Илон Мъск оповести в Туитър, че прототипът на космическия кораб "Старшип SN4" тази нощ премина успешно през криогенен тест с налягане, по-високо, отколкото бе при предишни опити. Налягането в резервоарите достигна до 7.5 бара. По време на предходния тест в края на април бе изпробвано налягане от 4.9 бара. 

И отново "Старшип SN4" се справи блестящо, без да се пръсне! Да се надяваме, че няма да има други сериозни пречки преди първия изпитателен атмосферен полет. 

Кадър от огневия тест на 7-ми май. Credit : Lab Padre

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3340-2020-starship-sn4-high-pressure-cryo-test

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Корабът Старшип SN4 запали за четвърти пореден път ракетния си двигател!

Кадър от днешното огнево изпитание на "Старшип SN4". Credit : Lab Padre

28 май 2020 г. 23:40 ч.

Светослав Александров. Докато космическите ентусиасти продължават да очакват със затаен дъх изстрелването на пилотирания кораб "Крю Драгън" с астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен, днес проектът на СпейсЕкс "Старшип" отбеляза пореден успех! Ракетният двигател "Раптор" на прототипа "Старшип SN4" бе запален безпроблемно по време на четвъртото статично огнево изпитание. Дебютният полет на новия междупланетен кораб на Мъск наближава - може би още до няколко седмици. А когато той се издигне в небето, макар и като за начало само на 150 метра височина, зрелището ще си заслужава! 

Напомням на читателите, че предходното успешно запалване на двигателя бе на 19-ти май. Тогава обаче тестът завърши с лек пожар, който бе своевременно овладян. Това до този момент е единственото дребно отклонение от тестовата програма на "Старшип SN4". Предишните прототипи се взривяваха още по време на криогенните им изпитания. Сега такива проблеми няма - корабът без проблеми запалва многократно ракетния си двигател и изглежда, че скоро ще е готов за полет.

Поредният признак, че дебютното изстрелване наближава е, че през изминалите дни в горната част на "Старшип SN4" бе монтиран симулатор на маса. Следващите прототипи - от "SN5" нататък ще бъдат оборудвани и с носов отсек.

Запис от днешното изпитание: тук (Youtube връзка)

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3374-2020-28-may-static-fire-success

[SAlexandrov]

Ефектна експлозия!!! Старшип SN4 замина в историята след 5 запалвания!

29 май 2020 г. 22:00 ч. Прототипът на новия космически кораб на СпейсЕкс "Старшип SN4" замина там, където отиват душите на взривилите се ракети. След успешно пето огнево изпитание, при което двигателят "Раптор" беше запален за няколко секунди, прототипът се превърна в гигантски фойерверк. 

Този път имаше истинска експлозия. Не просто пръсване, както беше при предходни прототипи "SN1" и "SN3" - те бяха заредени само с течен азот. "SN4" си беше зареден с гориво. 

Жалко само, че "SN4" не успя да излети - поне по нормалния начин - т.е. непокътнат. Тази задача сега се пада на "SN5"! 

Credit : NASASpaceflight.com

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3376-2020-starship-sn4-explodes

[laplandetza]

Е, нищо , след няколко милиарда долара време , ще я вдигнат ракетата