Амадео Модилияни

[Б. Киров]

Животът на Амадео Модилияни е символ на трагичен артист. Той е смес от хаос, мизерия и катастрофи. Модилияни си отива от този свят на 35-годишна възраст, но оставя след себе си огромно количество от рисунки, графики, живописни платна и скулптури. Неговите ранни творби са повлияни силно от Пикасо и френската бохема преди ПСВ, към края на живота си, той започва да рисува в един типично негов индивидуален стил, в който има много силно влияние от африканското изкуство /издължени елипсовидни форми/ и скулпурата на румънският модернист Константин Баранкуш.

Притискан от безпаричие, Модилияни понякога рисува на коляно върху случайно попаднал му лист хартия, неговата продуктивност е невероятна, има дни в които прави по стотина рисунки. От една страна, поредицата му от голи женски тела, рисувана в периода 1916-17 е почти натуралистична живопис, дръзка и чувствена, днес тези платна се ценят най-много от колекционерите, но истината е, че са рисувани за пари - от друга, почти по същото време, Модилияни рисува своите прочути "кариатиди" - жени-богини, с иконографски образи, лишени от всякаква еротика и дори женственост.

[Joro-01]

Имаше филм за този. Игрален беше,  за живота му.

Лишено от всякаква еротика ли?!

Някъде четох слкедното изречение "Докато боите още съхнели, те (за него и модела му) били вече щастливи"

 

[Б. Киров]

Преди 1 час, Joro-01 said:

Имаше филм за този. Игрален беше,  за живота му.

Лишено от всякаква еротика ли?!

Някъде четох слкедното изречение "Докато боите още съхнели, те (за него и модела му) били вече щастливи"

 

И аз съм чел такива неща за него: когато открива изложбата си с голи тела, началникът на полицията скандализиран нарежда да се затвори и го заплашва с арест. Но по същото време, когато рисува тези картини за дилъра си Зборовски /някои от тях сега се продават по аукционите за суми от 60 млн. долара и нагоре/, Модилияни рисува и "кариатиди".

Кариатида (гр. καρυάτιδα, буквално девица от Кария) е женска скулптурна фигура (статуя), която служи вместо стълб за подпора и като украса на сграда. Кариатидите (Καρυάτιδες, ων, αί) са били жрици на Артемида.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кариатида

Рисува стотици такива, за тях става въпрос, че са стилизирани като антични скулптури.

Всъщност в живота на Модиляни има една единствена и голяма любов - Жана Ебютерн. Един ден, след като той умира от туберколозен менингит, тя се самоубива, бременна в деветия месец, двамата са погребани в един гроб. Модилияни е рисувал десетки нейни портрети.

[Joro-01]

Тъжно. Мерси, научих нови неща.

[Б. Киров]

Четирите овластени жени вдъхновявали Модилияни

Общопознатата биография на Амедео Модилияни е легенда: един рано починал от туберколоза 35-годишен алкохолик, обсебен от наркотици и жени, живял кратко и бурно - всичко това някак странно противоречи на онази елегантност и божествено спокойствие, излъчвано от скулптурните му и живописни портрети.

Лошото дете на парижката бохема остава до голяма степен Непознат.

Никой в изкуството не е оцелял след толкова много промени в идентичността като Модилияни, наричан понякога "дивото куче на Montparnasse", демоничен пушач на опиум и неустоим казанова в преследване на красиви жени. Една статия в "Ню Йорк Таймс" го описва като "прототип на красив, безскрупулен, вечно опиянен, груб, неразбран, трагично болен, беден, уязвим, надарен и мимолетен прототип на парижката бохема".

Всичко това е вярно.

Но истинското озадачаващо нещо за него е, че в неговата работа не се вижда нищо от тази екстремна обществена представа за него. Може да е бил непоправимо пристрастен към абсента луд, но изкуството му остава непоколебимо спокойно; изпъленно с мълчание и благодат. Известните му мадони, красавиците с овални лебедови очи, светят с трансцендентална светлина, която е пълна противоположност на упадъка и декадентството. Има нещо древно у тях, нещо традиционно и свещено. Докато останалата част от бохемския Париж разкъсва на парчета реалността и я прегрупира в луди кубистични ребуси, Модилияни, най-дивото дете от този прайд, спокойно витае към ефирната благодат на 14 век.

Той е роден през 1884 г. в Ливорно, едно вехто и занемарено италианско пристанище, което притежава някои прилични ренесансови руини и добра репутация за морски дарове, и това евсичко, което може да се каже за него. Всъщност Модилияни е  най-вълнуващото нещо, което произхожда от там.

Историята за раждането му е драматична и любопитна. Според фамилната легенда денят, в който се появил на бял свят, е денят в който съдия-изпълнителите нахлули в къщата на семейство Модилияни, за да зконфискуват всичките им притежания. Поредица от лоши бизнес решения довели до фалита на фамилията. Въпреки това, древен италиански закон забранявал на съдебните изпълнители да конфискуват леглото на бременна жена или на родилка, така че семейството натрупало всички свои ценности върху майка му Eugénie и новороденият Амедео ги спасил от пълно разорение.

За Модилияни е известно, че редовно рецитирал Данте и други поети по памет. Той също така рисувал редица известни съвременни поети и писатели, включително Блез Сандрар, Гийом Аполинер и Жан Кокто.

Любимият му текст бил Les Chants de Maldoror от Comte de Lautréamont (Isidore-Lucien Ducasse), който той носел навсякъде в джоба си. Причината за обсебеността му от този конкретен текст може да се дължи на връзката със собствения му живот. Дюкас бил анекдотично помнен като "болен гений" и "самотник". Модилияни може би е чувствал, че този самотен поет отразява собственото си непредсказуемо настроение и статус като италиански евреин в Париж.

"Не мисля, че някога съм срещал художник, който толкова много обичаше поезията" – пише за него Иля Еренбург.

Той винаги е бил човек, който не се страхува да каже публично това, което мисли. През 1918 г. Модилияни и любимата му Жана Ебютерн посещават известния импресионист Пиер-Огюст Реноар. Вероятно вярвайки, че Модилияни ще му бъде съмишленик в неговия мизогенен възглед за жените, Реноар му показал своя картина на голо женско тяло и споделил, че според него една картина на гола жена е съвършена, само ако авторът й почувства желанието да я обладае отзад, докато я рисува. Вместо да се смее на „шегата” на известния си авторитетен колега, Модилияни отвърнал спокойно: "Не ми харесва задника й".

Това е неочаквана реакция на човек, известен с активния си любовен живот и картини на предизвикателно голи женски тела. Предполагаемият му отговор е пример за това как, толкова често Модилияни като човек и художник, е бил непредсказуем и некомформист.

Ако сега се върнем ретроспективно към многобройните портрети, които той създава в краткия си живот, лесно може да се забележим, че Модилияни винаги е рисувал с емпатия и уважение към човешката личност.

Четири са неговите „музи”, четирите овластени от него жени да се разпореждат с душата му на творец през различни етапи от късия му живот.

Овластена Жена №1 - Eugénie Garsin

Първата от забележителните жени, които оказват влияние върху живота му - овластена жена № 1 - е неговата майка Eugénie Garsin, която произхожда от знаменитата линия сефарадски евреи и претендира, че е потомка на холандския философ Барух Спиноза от 17-ти век. Eugénie се привързала най-много към сина си, защото бил най-кльощавото и болнаво от децата й; освен това, защото забелязвала някаква странна обреченост у него.

Амедео означава нещо като "обичан от Бога". Още от самото начало майка му му отделяла специално внимание и дори по италиански стандарти той става "момчето на мама". Толкова крехък бил, че никога не тръгнал на училище и тя се занимавал с него вкъщи до 10-годишната му възраст. На 11 год. той се разболял от плеврит. Три години по-късно получава тигрова треска. Две години след това е диагностициран с туберкулоза, болестта, която никога не го оставя.

Eugénie се бори с болестите му самоотвержено и го отвежда в дълги културни пътешествия до Неапол, Рим, Флоренция и Венеция, където го посвещава в тънкостите на италианското ренесансово изкуство и събужда желанието му да бъде художник.

Овластена Жена №2 - Анна Ахматова

Въоръжен с копие на "Заратустра"  на Ницше в задния си джоб, Модилияни, прекарва три години във Венеция, където се научава как да бъде упадъчен декадент. Той се втурва в окултизма, започна да пуши хашиш и да сменя често жените в леглото си. Нищо чудно, че табелата, която са поставили отстрани на старата къща на "Фондамента Сан Базежо", точно срещу храма на Сан Себастиано, където е живял, пояснява: "Във Венеция получих най-ценните уроци от живота си".

Когато пристига в Париж през 1906 г. на 22 години, той е доста близо до митологичната представа за него. Кашля непрекъснато, пушейки непрекъснато, пиейки непрекъснато, размахвайки бързите рисунки, които продава на минувачите на улицата за колкото пожелаят да платят, той е, според новия му приятел Пикасо, "единственият човек в Париж, който знае как да се облича". В кафявия си елегантен костюм, оцветен с жълта риза и червен шал, или черно кадифено сако, проблясващо живописно с петна от маслени бои, той прилича на младия Марчело Мастрояни и малко жени могат да му се устоят.

Първото му студио е лудешкият Bateau-Lavoir в Монмартър, където точно в този момент Пикасо и Брак измислят кубизма. Убеден от приятеля си Якоб Епщайн, друг много препатил евреин в Париж, че скулптурата е най-сериозното от изкуствата, той започва да краде камъни на строителните площадки на Париж и ги превръща в идоли, които изглеждат едновременно древни и модерни.

Модилияни и Епщайн неуморно измислят абсурдни планове да построят божествен Храм на красотата. Прекрасните рисунки, които прави на жени кариатиди, трябвало да бъдат красивите опори, които тези двама лунатици си представяли, за покрива на техния храм.

И ето че точно в този момент от живота му се появява овластената жена № 2  - брилянтната руска поетеса Анна Ахматова.

За да докажете колко странни са пътищата на любовта и едновременно с това колко несправедливи, не бихте могли да поискате по-ясен пример, отколкото връзката, която е последвала между Модилияни и Анна. Тя се озовала на медения си месец в Париж, когато се запознала с него. Започването на любовна афера в меден месец може да изглежда скандално, но сред свободно мислещите бохеми на Монпарнас в началото на миналия век едва ли някой щял да повдигне вежди от учудване. Висока и тъмнокоса, с елегантен леко орлов нос, Анна Ахматова започва да вълнува интелектуалното общество на Париж още при пристигането си там през 1910 г .; и никой не е по-впечатлен от нея от 24-годишния Модилияни.

Веднъж докато нейният съпруг-магнат се забавлявал с приятели на обща среща, Ахматова и Модилияни излезли на разходка в парка, по време на която той я насърчавал да пише поезия. Но преди да имат възможност да обсъдят в други срещи това, Ахматова била изпратена обратно в Санкт Петербург.

Непрекъснатият двустранен поток от писма между него и нея ни показва колко силна е била тази тяхна страстна връзка - когато Ахматова се завръща през следващата година, двамата прекарват заедно часове в египетските галерии на Лувъра. След няколко месеца тя отново е принудена да напусне, този път завинаги, предизвиквайки пропадането на Модилияни в спирала от наркотиците и депресия.

След второто си завръщане в Париж, Ахматова позира за около 20 рисунки на Модилияни, включително и няколко голи.

Всичките й любовници имат поетични кинжали от тази фатална жена, които тя забива в сърцата им. С изключение на Модилияни. До края на дните си тя пази гола рисунка, която той й подарява при второто й гостуване в Париж. И когато му пише, се обръща към него с привързаността на добра и прощаваща му всичко приятелка: "Когато сте пиян, вие сте толкова забавен" - усмихна му се тя, в едно най-известните й писма до него.

Самата Ахматова не се справя много по-добре от него след раздялата им. Като истински критик на Сталин и убеден монархист, първият й съпруг по-късно бил разстрелян, синът им затворен, а вторият й съпруг поетът Гумильов бил изпратен в гулаг. Тя е постоянно преследвана от сталинския режим, а поезията й, която днес се радва на голяма популярност в Русия, получава само критично внимание в родината й, въпреки че е номинирана два пъти за Нобелова награда в още докато е жива.

Овластена Жена №3 - Беатрис Хейстингс

При среща с Модилияни в кафенето La Rotonde в Монпарнас, Беатрис Хейстингс отбеляза в дневника си: "Седях срещу него. Хашиш и абсент. Изобщо не съм впечатлена. Не знаех кой е той. Той изглеждаше грозен, свиреп, алчен." Е, това не е най-обещаващото първо впечатление, нали - но все пак точно това е първата среща, която ще ромени живота и на двама им. На 30 години, кариерата на Модилияни като художник е в застой. Склонен към седмични алкохолни запои с добавка на наркотици, неговата неспособност да продава творбите си го е вкарала в задънена творческа улица. Хейстингс, пет години по-възрастна от Модилияни, е привлечена от бохемската му харизма, а той от нейната независимост и спиращи дъха интелигентност.

Хейстингс е родена в Хакни, но емигрира в Южна Африка със семейството си като младо момиче. Тя била изпратена обратно във Великобритания, за да завърши образованието си, където поради артистичния й темперамент, се изявява като блестяща пианистка, певица и поетеса. В по-късните години от живота й тя е позната и като ангажирана социалист и твърд застъпник за правото на глас на жените. Срещата на две толкова противоположни и силно изявени индивидуалности създава една бурна и страстна връзка, изпъстрена с постоянни драми и скандали и угаснала най-сетне, след като Хейстингс накрая си намира друг, по-стабилен, любовник в поредицата романтични връзки (и с двата пола), които тя създава докато е заедно с Модилияни. Разочарована от подценяването на нейните неоценени големи таланти, тя накрая се самоубива.

Бисексуалната английска поетеса, която споделя леглото си с него в Монпарнас, която преди това е споделяля леглото на писателката Катрин Мансфийлд в Лондон, го описва на едно място в мемоарите си като "жадно, склонно към насилие лошо момче, преобръщащо маси, обиждащ най-добрите си приятели ".

В Англия Хейстингс е била любовница на художника Уиндхаум Люис, както и на Катрин Мансфийлд, и когато идва до Париж, вече има значителна литературна кариера зад гърба си и насърчава писатели от величината на на Т.С. Елиът и Езра Паунд. Когато започна страстната й връзка с Модилияни, тя го излъгва за възрастта си. Тя е с пет години по-възрастна от него, но той никога не подозира това.

Характерът й би могъл да се определи като "хлъзгав". Нейните портрети от Модилияни контрастират с другите му портрети, някак по-напрегнати и трескави са. Там тя е представена като ярка блондинка, със спортна дръзка черна шапка, картината той озаглавява "Мадам Помпадур". И я рисува също като съблазнителка с лъскава черна коса на испанка, и секси панделка около врата й.

Хейстингс изглежда е възродила отново силния интерес на Модилияни към окултизма. От времето на пребиваването си във Венеция, той е  е запознат с пътищата към други реалности. Редовното пушенее на хашиш трябва да е изиграло роля в това, както и пиенето на абсент в огромни дози.

Наркотиците изглежда са изиграли своята разрушителна роля върху него, но към тях Хейстингс добавя и теософията, култивираната псевдо-религия, измислена от рускинята Мадам Блаватская, която по това време се подвизава сред артистичните кръгове, и която по-късно Хейстингс защитава в поредица от бляскави брошури.

Това схващане на теософията, че онова, което виждате, не е това, което наистина е там, има огромно влияние върху Модилияни. Той легитимира абстракцията и променя изкуството си. Мондриан също е теософ. Така е бил и Кандински. И до известна степен теософ става и Модилияни във фазата на връзката му с Беатрис Хейстингс. Това е важно да се знае, за се разбере, защо изкуството му излъчва такова духовно спокойствие, когато неговият създател е бил такъв разюздан бохем? Защо неговите модели ни наблюдават от там с очи, които не са човешки очи? Дали те гледат в нашия материален свят или някъде отвъд него?

В продължение на много десетилетия Хейстингс е запомнена главно като „музата на Модилияни”, но през 2004 г. биографията на Стивън Грей, „Беатрис Хейстингс: Литературен живот”, хвърля светлина върху нейния изключителен живот и писма. Една много закъснялата критична преоценка за уникалния и неповторим интелект на Беатрис Хейстингс.

Овластена Жена №4: Жана Ебютерн

И най-сетне стигаме до срамежливо и прекрасно присъствие на последната и най-велика муза на Модилияни, невероятно трагичната Жана Ебютерн. Има ли по-тъжно или по-обречено присъствие в изкуството? Тя е на 19 години, когато се срещат в "Академията Колароси". Той е на 32 години. Тя иска да е художник, а той просто я иска.

Със своите перфектни овални линии и бледото си присъствие на пеперуда, Ебютерн е архитипната жена на Модилияни и е обект на най-нежните му картини. Отново и отново той я рисува, всяка ефирна прилика, все по-тънко нюансирана от преди.

През 1917 г. Модилияни е в най-тъмните дълбини на пристрастяването. Дори ако историците на изкуството твърдят, че това е резултат от влошаването на туберкулозата - един вид самолечение от палиативна грижа - поведението му вече не е било непредсказуемо, а умишлено разрушително. Младата, срамежлива и красива студентка по изкуства, отраснала в строго римо-католическо семейство, Жана Ебютерн, се оказва привлечена и съблазнена от скандалния чар на Модилияни. 

Ебютерн се превръща в най-важната муза на късната кариера на Модилияни и най-силно повлиялата му връзка с жена. Двамата имат дъщеря, кръстена също Жана, и по време на войната се спасяват с бягство в Ница и Кагнес-сюр-Мер, където е заченато второто им дете. Талантлив художник портретист, тя продължава да работи тихо, докато Модилияни потъва в своите маниакални пристъпи.

По време на последната фаза на бременността на Ебютерн, непримиримото й към порока семейство е открило колко неизлечимо болен е Модилияни и й отказва разрешението си да се ожени за него. Модилияни е загубил всички свои приятели и всяка вечер тръгва по улиците на Париж, пиян и предизвикателно скандален. Една такава вечер, отчуждилата се от семейството си (и вече бременна) Ебютен влиза в апартамента обитаван от двамата, където той издъхва в ръцете й от пристъп на туберкулозен менингит. Ден по-късно Ебютен се хвърля от прозореца на същия апартамент, убивайки както себе си, така и нероденото им дете.

Последната от талантливите жени, доведени до отчаяние, след като е влязла в заплетената, токсична и фатална орбита на Модилияни, и определено най-трагичната от всичките четири.

Така че не, може би, тя не е била една от неговите овластени жени.

 

http://www.anothermag.com/art-photography/10383/the-radical-women-who-inspired-modigliani

http://www.tate.org.uk/art/lists/five-things-know-amedeo-modigliani

http://www.waldemar.tv/2017/12/modigliani-at-tate-modern-the-naked-truth/

 

[К.ГЕРБОВ]

Смотреть фильм Монпарнас-19 онлайн бесплатно в хорошем ...

[К.ГЕРБОВ]

$170,4 млн. за „Полегнало голо тяло“ на Модиляни - Площад ... 

Голо тяло на Моделяни осигури безплатно летене доживот на ...

[Б. Киров]

Преди 10 часа, К.ГЕРБОВ said:

$170,4 млн. за „Полегнало голо тяло“ на Модиляни - Площад ... 

Голо тяло на Моделяни осигури безплатно летене доживот на ...

Малко повече за този китайски милиардер Liu Yiqian, който не е даже от най-богатите хора в Китай:

https://en.wikipedia.org/wiki/Liu_Yiqian

Богатството му се оценява /без стойността на колекцията му/ на 1400 млн. долара през същата 2015, през която е платил 170 млн. за Nu couché на Амадео Модилияни.

Господинът е роден през 1963 и е започнал кариерата си като таксиметров шофьор, сега се занимава с инвестиции във фармацевтиката и застрахователния бизнес. Притежава колекция от около 2000 произведения на изкуството, която е изложил в два публични музея, достъпни за широката публика. През годините е правил и други големи покупки за десетки милиони за експонат.

https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/china/11986987/Meet-the-Chinese-billionaire-behind-the-record-Amedeo-Modigliani-purchase.html

Самата картина е с размери 60 х 92 см и жената изобразена на нея е неизвестен модел; мълвата говори, че точно тази картина е преляла чашата на търпението на полицейския началник, закрил изложбата /първа и единствена/ на Модилияни; първоначално картината, заедно с още дузина подобни платна е била собственост на дилъра на Модилияни, Зборовски, който ги поръчал и откупил от художника, по-късно сменя редица собственици, преди да попадне за рекордната сума в колекцията на мистър Лю.

Модилияни не е най-фрапиращият случай на мизерстващ художник, чиито картини след смъртта му достигат баснословни цени; шампион в това отношение е самоубилият се Ван Гог, който успява да продаде една единствена своя картина през живота си, и то на хазайката си, като плащане на наем за стаята в която е живял. Все си мисля, че ако съдбата на Модилияни и ван Гог не беше толкова трагична, картините им нямаше да се продават днес на такива високи цени, понякога гузната съвест на доволния филистер се изкъпва с купища злато. така или иначе, тези картини са сигурна инвестиция и вероятно състоянието на мистър Лю би се удвоило, ако се прибави и стойноста на колекцията към парите му.

[К.ГЕРБОВ]

Снимка на деня: Картината с най-високата оценка от специалисти

Картина на Амедео Модиляни с лежаща гола жена получи най-високата в историята оценка на специалисти. Nu couché (sur le côté gauche) ще бъде предложена на 14 май на търг в Ню Йорк срещу 150 милиона долара, обяви аукционната къща "Сотбис" (Sotheby's).

"Полегнала гола (на лявата си страна)", за която се смята, че е позирала професионален модел, е нарисувана през 1917г., когато италианският майстор е на 35 години. Това е най-голямата и "най-амбициозната" му картина. Специалистите казват, че живописното платно е пример за създаването на "нов тип голота" - жената обикновено е изобразявана дистанцирана от художника, докато тук тя гледа право в зрителя, което е едновременно еротично и демонстриращо съзнание за контролирана сексуалност.

Картината бе представена в Хонконг на демонстрация на интереса към Модиляни в Азия - предимно сред богаташите от Китай, Сингапур и Индонезия. През 2015г. китайският милиардер Лю Ицян плати 170 милиона долара за една от картините от негова дръзка серия от 22 лежащи голи жени. От тази поредица в ръцете на частни колекционери са останали 9 картини. Nu couché е била закупена през 2003г. за почти 27 милиона долара. Цените, предлагани за Модиляни, тръгнаха рязго нагоре през 2010г., когато една от "голите жени" бе продадена за 69 милиона долара.

Modigliani - Nu couché sur le côté gauché, 1917

[Малоум 2]

Направо е в модерното: "Ти, да видиш!"... и допълнението на Геро, носово: "А!"