Съдебните лекари разказват

[Р. Теодосиев]

Случайно попаднах на една много интересна книжка на Тотко Найденов  "Съдебните лекари разказват"

Веднага ме грабна и докато не я прочетох на един дъх не я оставих и ми направи много добро впечатление. Не е за всеки, защото има доста подробности покрай някой престъпления, но я смятам за доста поучителна.

Книгата я има в читанка, аз попаднах на книжката ззлязла от печат юли 1987, не знам дали е преиздавана от тогава.

Цитирай

Предговор

 

                С тази книга направих опит, от една страна, да надникна в професията на съдебния лекар, да разкрия ролята и мястото му в откриването на престъпника, когато се установяват причините при внезапна, скоропостижна или странна, загадъчна смърт. Някои от описаните случаи нямат пряка връзка с тази професия (оттук идва и разминаването на заглавието с част от общото повествование). Но това бе другата страна на творческата ми задача — да се докосна до предпоставките, които подтикват човек да посегне към собствения си живот или да извърши най-страшното злодеяние — убийството. И едното, и другото са престъпления към света, към природата, към нацията.

                Историите, които описвам, са взети от съдебномедицинската практика, без никакви украшения или добавки и ако прозвучат някак криминално или невероятно, за това не нося вина: те са действителни.

                Постарах се да не бъде нравоучителен. Никой не обича да го наставляват. На места обаче не съумях да се сдържа и се поддадох на чувствата си, изтървах перото (колкото и да ми се искаше то да бъде безпристрастно) в хлъзгавите коловози на съждения, оценки и авторски позиции. Но вярвам, че становището на всички нас по отношение на убийството, самоубийството, насилието, злодейството е еднакво ясно и категорично: те не бива да се допускат в нашето общество!

                В нашата публицистика и криминална литература съдебните лекари остават, струва ми се, малко или повече в сянка в сравнение с другите дейци на „тихия фронт“, с които те професионално са задължени да сътрудничат. А творческото взаимодействие между съдебния лекар и следователя-криминолог има съществено, често пъти решаващо значение за разкриването на престъпника, както и за заключението, дали смъртта е настъпила вследствие на убийство, самоубийство или нещастен случай. Това заключение — професионално аргументирано — е решаващо за продължаването или спирането на следствието, за правилното насочване към предполагаемия престъпник. Нерядко съдебният лекар има съществен принос за крайния резултат. В други случаи той само насочва следователя. Но винаги му оказва действена помощ.

                Професията на съдебния лекар е неразривно свързана със смъртта. Това значи — и с живота. Твърдението ми не е парадоксално — смъртта е необходима биологическа реалност. Без смърт, няма живот. Но животът, независимо дали е наш, или чужд, принадлежи на тази, която го е дала — природата-майка. И само тя има право да го прекъсва. Смъртта е неизбежна. За всеки от нас поотделно тя е най-голямата, непоправимата трагедия. Но тя трябва да идва по реда си, физиологически или от болест, и никога безсмислено, нелепо или насилствено.

                Историите, описани тук, са и едно предупреждение към ония, за които човешкият живот няма никаква стойност и те с лека ръка биха посегнали да го отнемат. Предупреждение, защото почти няма неразкрит престъпник. Заслугата за това се пада предимно на органите на МВР и следователите.

                Но до голяма степен — и на съдебните лекари.

                _И ТРИ БЕЛЕЖКИ:_

                1. В тези действителни случаи измислени са само имената.

                2. При написването на тези страници съм ползувал като научна литература „Учебника по съдебна медицина“ на проф. Марко Марков, както и „Ръководството за практически упражнения по съдебна медицина“ на проф. Ст. Раданов, доц. Г. Цеков, д-р И. Цветков, д-р И. Калчев, доц. И. Йовчев и доц. В. Кънчев.

                3. Ценна помощ със свои разкази от практиката си ми оказаха неколцина съдебни лекари и най-вече доц. д-р Васил Кънчев, к. м. н., ръководител на Катедрата по съдебна медицина при ВМИ — Пловдив, и д-р Йордан Калчев, к. м. н., главен асистент в Катедрата по съдебна медицина при Научния медико-биологичен институт на Меднциската академия — София, когото определено посочвам за консултант на тази книга. На тези съдебни лекари, както и на проф. Иван Попвасилев изказвам своята благодарност за ценните данни и напътствия в начинанието, плод на което са настоящите страници.

                Декември, 1986 г.

 

[Skubi]

В годините 70 арестуван младеж с подозрение за изнасилване и одушаване на момиче. Утопсията показва умиране чрез недостъп на въздух на момичето. Момчето арестувано /има още смъртни присъди/ и ще почва съдебният процес.....

На водещият съдебен лекър му прави впечатление, че няма конкретни следи от изнасилването, сперма в никоя част на трупът. Разглеждайки документите вижда, че момчето казва, че са правили секс с презеватив. Но в инвентара на мястото на намиране на  трупът не е открит кондома....Момчето твърди, че са правили орален и вагинален секс...

Нито сперма нито кондом...

Лекарят нарежда допълнителна утопсия и намират изхлъзналият се кондом в дихателният канал на момичето....Така нещастно се е настанил, че причинява смърт чрез запушване на дихателната система.

Момчето е освободено и не му се пречупва животът.....

[Amazonski]

Хубава книа, но това с изневерите ме потресе.

Иначе друг случай, отново от 60-те, или 70-те. Шофьор на камион, зарежда с дърва малко градче. Паркира и си отива пеша в къщи. Някакви хора започватт да разтоварват дървата, и сред дървата намират труп на техен съгражданин с разрязано гърло. Когато полицията претърсва къщата и двора на шофьора, намира плясно клепана брадва, от която огъня не е изличил напълно следите от кръв. Това за тогава си е смъртна присъда.

Показанията на шафьора са неубедителни. Бил срещнал съгражданина си на връщане от сечището и го качил, за да не бие пеша до радчето. Друго нищо не знае. Обаче следователят е опитен и има усещането че човека не лъже.

Започва от нулата, разпитва всички по пътя, проверява маршруитите на замесените и т.н. - върши си работата. Накрая открива какво наистина се е случило. Предишните дни, строителни инженери правели някакви замервания. За целта опънали стоманена тел високо над пътя. Да но човека се возил седнал високо върху дървата в каросерията на джугана и нацелил телта. 

Между другото, ако се чидите какви са тези заварени винкели на предниците на американските джипове от ВСВ, те са точно за това - да късат стоманените телове, опъвани от немците на подходяща височина над пътищата. След първите обезглавени измислили този ефикасен метод за защита.

 

[Skubi]

Около 1930-40 от Дунава изтеглят труп на млад мъж. Бит но усновно умира от одавяне. Няма никакви документи, само дрехите му които са стандартни за времето. Правят утопсия, нищо не намират. От населението няма заявка за изчезване....

Но.

Лекарят който води утопсията на трупът познавал от някъде практиката за БЦГ ваксинация в България.

Тогава се давала на ръката под лакътя. Именно този труп имал белег от БЦК там. 

Изпратили детективите на градините около рекичката Ракош и действително на едната от тях намерили газдата на който е работил.

Тогава станало ясно, че двама приятели се напили и сбили и единият блъска другият от брега в рекичката където той припадайки се одавя и трупът му изплува в дунавът. Оцелелият пък излъгал на газдата, че приятелят му поради семейни причини си отишъл на село в България.