Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 33 минути, Б. Киров said:

при точен анализ би следвало да има обективен синтез, съответстващ на реалността.

Според мен:

цялата работа е не "обективното". Анализът и синтезът са само аспекти от работата и организацията на ОТРАЖАТЕЛНИЯ СВЯТ сред субекта. Идеята за обективност е само това - ИДЕАЛ. Отражението винаги гони идеала, но винаги е различно от него. 

Именно - заради разминаването между обективна реалност и субективното й отражение - са и менталните прийоми по приближаването на съответствието между отражението и онова, което то отразява. Това, разбира се е само общо и твърде повърхностно принципно описание. Проблемите са на всеки аспект... Средствата за решаването или заобикалянето им са много сложни - някъде те се решават чрез групови правила - както е в науката. Другаде ... по други начини.

Ключовия аспект (за мен) е как същия комплексен казус е възможен да се реши вътре в психичното поле на субекта, чрез специализирана и систематизирана работа по повишаване структурността и самоорганизацията на отражението; чрез внасяне на осъзнаването и разума - като средства за повишаване на организацията на отражението, чрез преподреждане и критичен мониторинг и анализ на неговото протичане... Но още докато пиша това мога да изредя значителен брой проблеми и противоречия в чисто практически смисъл, които се е налагало ( и се налага) да се справям или заобикалям, или пък да минимализирам ефектите от естественото "изкривяване"...

Редактирано от ramus
  • Мнения 174
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители
Публикува
Преди 1 минута, ramus said:

Според мен:

цялата работа е не "обективното". Анализът и синтезът са само аспекти от работата и организацията на ОТРАЖАТЕЛНИЯ СВЯТ сред субекта. Идеята за обективност е само това - ИДЕАЛ. Отражението винаги гони идеала, но винаги е различно от него. 

Именно - заради разминаването между обективна реалност и субективното й отражение - са и менталните прийоми по приближаването на съответствието между отражението и онова, което то отразява. Това, разбира се е само общо и твърде повърхностно принципно описание. Проблемите са на всеки аспект... Средствата за решаването или заобикалянето им са много сложни - някъде те се решават чрез групови правила - както е в науката. Другаде ... по други начини.

Ключовия аспект е как същия комплексен казус е възможен да се реши вътре в психичното поле на субекта, чрез специализирана и систематизирана работа по повишаване структурността и самоорганизацията на отражението; чрез внасяне на осъзнаването и разума - като средства за повишаване на организацията на отражението, чрез преподреждане и критичен мониторинг и анализ на неговото протичане... Но още докато пиша това мога да изредя значителен брой проблеми и противоречия в чисто практически смисъл, които се е налагало ( и се налага) да се справям или заобикалям, или пък да минимализирам ефектите от естественото "изкривяване"...

Съгласен съм, моя изразна неточност, може би "относително обективен"; поне би следвало след такъв процес на анализ и синтез да се получи по-обективно /точно/ отражение на предмета, отколкото преди това. При хората има и нещо, което при машините не - въображението, което предхожда анализа, затова един изследовател най-напред може да създаде синтез /идеал/, който после да докаже математически, чрез анализ. Реверсивен анализ.

  • Потребител
Публикува

малко съм изненадан - можеш ли да изведеш как идеалът е израз на синтез. Какво синтезира точно? (възможно ми е да съм пропуснал нещо очевидно... - заради това питам)

  • Потребител
Публикува
Преди 10 минути, ramus said:

някъде те се решават чрез групови правила - както е в науката.

Какво имате предвид пред "групови правила" в този случай?

Единственото, за което се сещам да отговаря донякъде на това са насоките за добри научни практики. Ето от Института Макс Планк:

https://www.mpg.de/197494/rulesScientificPractice.pdf

Науката няма "правила" сама по себе си. Но има "научни закони" примерно, както и във всяка научна дисциплина има някаква аксиоматика.

  • Потребители
Публикува

 

В политическата икономия по пътя на синтез Маркс стига до идеал за нов икономически модел, който нарича "комунизъм", само че този синтез не е проверен от задълбочен анализ, защото тази система е само в главата му - идеал - проверката чрез анализ показва неточности в идеала, но променя света като икономическа система, защото много от неговите идеи се оказват валидни. Такива примери има много в точните науки, но там имам малко информация и разбиране, доколкото знам най-трудно се доказва една теория, чрез математически анализ.

  • Потребител
Публикува
Преди 18 минути, Б. Киров said:

пътя на синтез Маркс стига до идеал за нов икономически модел, който нарича "комунизъм",

Това не е синтез, това е сублимация :))

Прощавайте, не можах да се сдържа да не се пошегувам.

  • Потребители
Публикува

Приемам шегата, но мисля, че е синтез: човекът прави обстоен анализ на всичко известно преди него и по негово време, наистина гигантски труд по анализ, след което синтезира анализираното му познание в хипотеза /сбор от негови идеи/ за бъдещето; сублимация е преминаване на водата в пара:); може да се се каже, че от "сублимацията" на идеите на Маркс, след превръщането им в "мъглата" на комунизма, остава "водата" на капитализма с човешко лице, който намира решение на класовите противоречия без революция, по-малко вода от първоначалната, но дестилирана:)

  • Потребител
Публикува
Преди 7 минути, Б. Киров said:

Приемам шегата, но мисля, че е синтез: човекът прави обстоен анализ на всичко известно преди него и по негово време, наистина гигантски труд по анализ, след което синтезира анализираното му познание в хипотеза /сбор от негови идеи/ за бъдещето; сублимация е преминаване на водата в пара:); може да се се каже, че от "сублимацията" на идеите на Маркс, след превръщането и в "мъглата" на комунизма, остава "водата" на капитализма с човешко лице, който намира решение на класовите противоречия без революция, по-малко вода от първоначалната, но дестилирана:)

Майтап, да! Дестилираната вода - не става да пиене. :)Няма вкус и не внася соли в организма.

А, сублимацията е когато от лед става водна пара, не вода (или от вода) https://bg.wikipedia.org/wiki/Сублимация

Не случайно се "давим" от капитализъм в мутринско изпълнение:)

...

  • Потребител
Публикува

по примера за МАРКС и "комунизма"... - може би. Това е идеен синтез - сбор на идеи пораждащи синтез - също от идеали. В този смисъл - да, схванах го.

За мен синтез,  с това, което ми се налага да ползвам е друг тип налични данни, които се разлагат чрез аналитични техники, и после се събират в мащаби за синтез. Вече споменах че мен ме интересува посоката на самоорганизация на личното отражателно поле и психичните му производни и съпътстващи (или пък - определящи). Психичните средства налагат вникване в психичните механизми, процеси и явления. Но за разлика от Маркс, синтезът при мен се подлага на практическа проверка не в социален мащаб, а във вътрешно психичен план, чрез тестове чрез самото взаимодействие със средата и останалите в социото. И тази бърза обратна връзка подава сериозна възможност за корекции...

Колкото до закачката с МАРКС - груповите идеали са просто общи проекции. Едно от тях е "равноправното общество". Проблемът с идеалите е, че са неарелизуеми практически в пълнота. Особено това важи в обществен и социален смисъл - като проекции за "справедливо социално битие", произхождащо от от съответствени на него обществени и социални отношения... Но нищо от това не е в кръга на моите практически занимания.

  • Потребител
Публикува (edited)
1 hour ago, Б. Киров said:

Приемам шегата, но мисля, че е синтез: човекът прави обстоен анализ на всичко известно преди него и по негово време, наистина гигантски труд по анализ, след което синтезира анализираното му познание в хипотеза /сбор от негови идеи/ за бъдещето; сублимация е преминаване на водата в пара:); може да се се каже, че от "сублимацията" на идеите на Маркс, след превръщането им в "мъглата" на комунизма, остава "водата" на капитализма с човешко лице, който намира решение на класовите противоречия без революция, по-малко вода от първоначалната, но дестилирана:)

Имах предвид сублимация като процеса, чрез който обществено неприемливите импулси или идеи (класова експлоатация и неравенство, злото на капитализма) се трансформират в обществено приемливи поведения (диктатура на пролетарията), като това води до дългосрочна промяна на първоначалния импулс  (и тогава, с безкласовото общество, ще настъпи  не само изключителен производствен бум и благосъстояние за трудещите се - според Ленин, но и вовечен световен мир) :))

Редактирано от dora
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 10 часа, Шпага said:

Получих тези усещания като подарък от Алън Силитоу, въпреки че съм бегач на много по-различни "дълги разстоян

 Ех, а аз се сетих за любимия си Иън Макюън, с един разказ, който (заедно с други) преведох преди вече повече от двадесет години (леле, как минава времето)... Лошото е, че преводът кой знае къде ми е по архивите, затова временно пускам текста така, както си е, защото след всичкото време също толкова нямам търпение да го предложа някому, както тогава нямах търпение да го преведа, за да направя същото:

Then there was the cross-country. Raymond was a mediocre runner and was among ten others chosen to represent the school in the sub-counties meeting. I always went along to the meetings. In fact there was no other sport I watched with such good heart, such entertainment and elation as a good cross-country. I loved the racked, contorted faces of the runners as they came up the tunnel of flags and crossed the finishing line; I found especially interesting those who came after the first fifty or so, running harder than any of the other contestants and competing demoniacally among themselves for the hundred and thirteenth place in the field. I watched them stumble up the tunnel of flags, clawing at their throats, retching, flailing their arms and falling to the grass, convinced that I had before me here a vision of human futility. Only the first thirty runners counted for anything in the contest and once the last of these had arrived the group of spectators began to disperse, leaving the rest to fight their private battles - and it was at this point that my interest pricked up. Long after the judges, marshals and time-keepers had gone home I remained at the finishing line in the descending gloom of a late winter's afternoon to watch the last of the runners crawl across the end marker. Those who fell I helped to their feet, I gave handkerchiefs to bloody noses, I thumped vomiters on the back, I massaged cramped calves and toes - a real Florence Nightingale, in fact, with the difference that I felt an elation, a gay fascination with the triumphant spirit of human losers who had run themselves into the ground for nothing at all. How my mind soared, how my eyes swam, when, after having waited ten, fifteen, even twenty minutes in that vast, dismal field, surrounded on all sides by factories, pylons, dull houses and garages, a cold wind rising, bringing the beginnings of a bitter drizzle, waiting there in that heavy gloom - and then suddenly to discern on the far side of the field a limp white blob slowly making its way to the tunnel, slowly measuring out with numb feet on the wet grass its micro-destiny of utter futility. And there beneath the brooding metropolitan sky, as if to unify the complex totality of organic evolution and human purpose and place it within my grasp, the tiny amoebic blob across the field took on human shape and yet still it held to the same purpose, staggering determinedly in its pointless effort to reach the flags - just life, just faceless, self- renewing life to which, as the figure jack knifed to the ground by the finishing line, my heart warmed, my spirit rose in the fulsome abandonment of morbid and fatal identification with the cosmic life process - the Logos.

Редактирано от dora
  • Потребители
Публикува
Преди 2 часа, dora said:

I thumped vomiters on the back, I massaged cramped calves and toes - a real Florence Nightingale, in fact, with the difference that I felt an elation, a gay fascination with the triumphant spirit of human losers who had run themselves into the ground for nothing at all.

https://rutube.ru/video/ff04c71ea76ac390150dac8ce21fcd35/

.......

А четвертый – тот, что крайний,
     боковой, –
Так бежит – ни для чего, ни для кого:
То приблизится – мол, пятки оттопчу,
То отстанет, постоит – мол, так хочу.
Не проглотит первый лакомый кусок,
Не надеть второму лавровый венок,

Ну а третьему – ползти на запасные
     пути...
 
Сколько все–таки систем
в беге нынешнем! –
Он вдруг взял да сбавил темп
перед финишем,
Майку сбросил – вот те на!–
не противно ли?
Поведенье бегуна –
неспортивное!
 
На дистанции – четверка первачей,
Злых и добрых, бескорыстных и рвачей.
Кто из них что исповедует, кто чей?

  • Потребител
Публикува
Преди 10 часа, ramus said:

Описваш положения в които ти си аутсайдер. Теоретизираш и се възнасяш, общоприказваш или от менюто на възвишеността.

Няма мост... няма и как да има. Това е точно един от аспектите в които ти нямаш нищо постигнато за да теоретизираш освен общи приказки. Така, че на твое място просто бих спрял, защото се вижда нивото. В други области и житейски аспекти, вероятно си много напред или нагоре, но в това... не си. Показваш го и го разказваш със всяко написано.

Безсмислено е дори да опитваш - вече си опитвала няколко години и е безпредметно и без всякакъв резултат. Не си в състояние да прекараш мост, не си в състояние и да го създаваш или поддържаш. Просто това е обикновен и простичък реализъм. Парадокса е че непрекъснато и винаги друг е виновен и той е причината ти. Иначе ти си чудесна, независима, свободна - пичка отсякъде.

Когато човек е със слепи очи, той възприема спрямо какво е 'виждащ'. Но някъде там, има "виждащи" с други очи, живеещи според виждането и сетивността си, като непрекъснато живеят като надмогват дори и тия ограничителни иначе за "автоматичните" граници. Не се мъчи да сънуваш че летиш. Проваляш се и се обричаш на буксуване. И като че на инат се опитваш да дърпаш и друг да буксува заедно с теб - като непрекъснато пишеш едно и също... и реагираш по един и същи начин... това не е детска игра и вече твърдиш че си си намерила с кого да буксуваш в твоите си води.

Не разбирам как е възможно да не усещаш че това не е твоето амплоа и чудесно вече си си избрала социалната ниша в която ти си полезна, необходима, значима, важна - според другите... учи или повтаряй каквото ти е угодно, но нямаш ниво за онова, което се разисква в последните две страници. Няколко други са по-успешни в това, най-малкото че усещат с лекота когато "не е тяхното" и стигат ясно и съзнателно до точката в която си позволяват. Но ти - не можеш да се примириш - като че е някаква битка. Може би за теб е такава, но няма как да ме въвлечеш в нея. Твоя си работа, но си е и моя работа.

Но най-вече - както завърши коментара преди твоя - НЕ ВОДИ ДО НИЩО... СЪВСЕМ НИЩО! Воюваш със сенките си, не с някой си ненормалник, или какъвто и да било - по твоите безкрайни упражнения за диагнози. Включително - ако въобще и това го считаш за емоционално изригване - значи силно е проблемна сигурността ти че си "безпогрешен емпат"... Други неща в главата ти "говорят" и в тях няма нищо емпатично... 

Eehttps://www.thecut.com/2016/06/contemptuous-personalities-are-a-thing.html

  • Потребител
Публикува
Преди 9 часа, caress… said:

От коментар след статията (с преводач)

" and now psychological science has a name for it: contemptuousness.""The less we know, the more we name". 

( "и сега психологическата наука има име за това: презрение." "Колкото по-малко знаем, толкова повече го наричаме". )

...

(пп презрението е все пак, някакво отношение. Има и по-страшно (преди време го споменавах): Обява:"Заменям безразличие за кво да е!" :ac:)

...

  • Потребител
Публикува
Преди 23 часа, ramus said:

все пак - усещанията не са еквивалентни на замислянията. Всеки може да опише усещания, защото те самите също са част от автоматизмите от които той е изграден.

Усещанията не винаги са елементарни - лесни за описване, "част от автоматизмите". Понякога, или дори много често, възникналото усещане е резултат именно от процес на замисляне. Такова усещане всъщност е максималният възможен синтез:564da112d749c_wink(1): на замислянето -- нещо като поанта /или може би по-подходящата дума е "квинтесенция"?/ на мисловния ни капацитет по конкретен въпрос, проблем, случка, наблюдение, информация...

  • Потребител
Публикува
Преди 6 минути, Шпага said:

Усещанията не винаги са елементарни - лесни за описване, "част от автоматизмите". Понякога, или дори много често, възникналото усещане е резултат именно от процес на замисляне. Такова усещане всъщност е максималният възможен синтез:564da112d749c_wink(1): на замислянето -- нещо като поанта /или може би по-подходящата дума е "квинтесенция"?/ на мисловния ни капацитет по конкретен въпрос, проблем, случка, наблюдение, информация...

Всъщност, усещанията - са най-трудни за описание. В това "ю,тюбе"  кратичко  са споменати множество "квантови" възможности, но нито една ... не става за начално обяснение:

https://www.youtube.com/watch?v=5Wge_-lHI0A

Прави се опит за обяснение с антропен принцип, но е точно обратното: Човек е рожба на всички предидущи взаимодействия в природата - развитие на материята и носи физическите свойства, в себе си, до достигане - еволюционно и на квантов принцип - мозък със съзнание- психически свойства, които може да управлява в малки граници. И понеже, и мозъкът по рождение работи на квантов принцип, грешно се предполага, че нарочно е създаден ... от нещо друго (или някой друг интелект). Щото, обясненията, по принцип, са Човешка дейност, "нужна" на други Човеци.

(всичко, съвсем обективно, си идва на мястото, ако ... се приеме гледната точка на хипотезата за непрестанното образуване на вещевата форма от полева и обратното... Достатъчно тъмна материя и тъмна енергия си има, та логично да си "направим" не само наблюдаемата, а и цялата Вселена )

...

  • Потребител
Публикува (edited)
On 24.04.2018 г. at 11:03, ramus said:

Всеки може да опише усещания, защото те самите също са част от автоматизмите от които той е изграден.

имах предвид, че усещанията са налице и са част от "автоматизмите" при възприятие и отражение. Не е нужно никакво замисляне, те се пораждат оставят следи (или не), и си отиват.

Усещания има всеки и че изразяването им не изисква никакво "замисляне" - това си е природно наследство и резултати от работата на "цели невронни дялове", които са програмирани да работят без никаква нужда от рацио или съзнание. Усещанията се изразяват "навън" с поведение, реч... или/и преминават само като вътрешни психични движения, влияещи на други процеси в несъзнаваното на всеки от нас. Не е нужна никаква мисъл в това, не е нужно мислене.

Мисленето идва значително по-късно. Понякога стига до това да се мисли по усещанията. Понякога такова мислене предлага стимули за нови усещания, но възприятие и усещане,  и мисленето - са две качествено различни проявления, на различни по структури и организация невронни дялове и мрежи .

По отношение и на събирателното понятие МИСЛЕНЕ са налични твърде много значения и пълнежи, контекстуално зависими. Чудно ми е само че професионалист употребява спрямо "мислене" значения, които са по-скоро народни и популярни, вместо сериозни. Но то сериозното е за това - когато на когото му скимва, според настроение или полза - да се жонглира между популярно и сериозно...

Неизбежно когато човек се занимава със самоанализ и самонаблюдение и ползва всичко това за да повишава нивото на общата самоорганизираност и така синтез, едно от първите събития, които улавя миноторинга е именно усещания, емоции и чувства. Първоначално са просто общи движения, постепенно се задълбочава кое какво е, защо е, как е. Улавят се взаимовръзки, улавят се схеми на движението. После се стига до 'произхода' и механизми на пораждането им. После - малки експерименти и проби по вмешателства - както в пораждането, така и в протичането... Това са нещо като "стъпки на начинаещия".

Изразяването на усещанията може да става по всякакви начини на реагиране или рефлексия в поведение, други усещания или чувства, емоции - всички те са един сложен конгломерат и до голяма степен сложността в него се появява именно от наслагването и смесването на паметови отпечатъци със сигналите от възприятието и усещането.

В изразяването на чувствата - е и същото чрез слово. Има толкова много хора, които се научават да изразяват с думи "вътрешните си движения". Дори в това не е нужно "замисляне". Разбира се - когато обаче се появи замислянето - ако то става все по-организирано, вместо автоматично или спонтанно - също се стига до подредено и управляемо изразяване и структурираността се проявява и в изразяването дори и на усещанията...

Но и "замислянията" са твърде плъзгава територия за еднозначни описания... И както се разбра дори така се и наричат потоците от хаотични вътрешни мисло-усещания, които текат и най-често се улавят като "вътрешна реч", която аз бих нарекъл по-скоро "вътрешно бърборене" или "вътрешен шум". Защото това също се движи от автоматизми и за него не са нужни никакви замисляния.

Замислянето е акт на овладяване на което и да е "движение" - от произволно, спонтанно и автоматично, до подредено, до степен на насоченост, контрол... до умело управление... Именно заради същото за МИСЛЕНЕ се приема акт на подреденост и контролирано движение на символните отражения.

Но КОНТРОЛА сам по себе си не означава на всяка цена да се приеме за ОСЪЗНАТа РАЦИОНАЛНОСТ. Заради това непрекъснато употребявам понятието УПРАВЛЕНИЕ, защото израз на контрол може да са и напълно дисфункционални отклонения, предизвикани от вкопчване, нужда от задържане, от ... съвсем нерационални компенсаторни импулси и уклони.

Според мен е много важно да се схване, че замислянето като възможност и проява са налице чак след като са налице "други етапни наслагвания". Именно заради това - замислянето е акт на специфични невронни структури, които са израз на нарастването и организираността на предишните.

Израз на нарастване на организираността и намаляване "хаотичното" в тях в "заварените движения и процеси". В някакъв смисъл, смислово - МИСЛЕНЕТО е резултат от намаляването на "информационната ентропия". И непрекъснатият заложен уклон към повишаване на организираността. В мрежите това се изразява в по-малко задръжни процеси, подреждане и съединяване по схеми и начини за комбиниране на сигналите от дяловете, вместо непрекъснато да са налице стопери и задръствания, зацикляне или загуби (всички в "информационен" смисъл).

Редактирано от ramus
  • Потребител
Публикува
Преди 6 часа, Малоум 2 said:

(всичко, съвсем обективно, си идва на мястото, ако ... се приеме гледната точка на хипотезата за непрестанното образуване на вещевата форма от полева и обратното... Достатъчно тъмна материя и тъмна енергия си има, та логично да си "направим" не само наблюдаемата, а и цялата Вселена )...

Днес имах повече свободно време и с подновен интерес се върнах към твоята хипотеза:

https://drive.google.com/file/d/0B1RkVb_dwPf9SC13d2J5Z29ibEhweUNvWTNINGdtM1pBSzZN/view?pli=1

https://etherpossibility.wordpress.com/2015/02/02/the-book/

Наистина има много ценни идеи в нея! Дали и доколко си прав, аз като лаик не мога да преценя. Но изпитвам голямо уважение към теб като към творец, защото ти наистина си такъв:cool:

  • Потребители
Публикува
Преди 8 часа, Шпага said:

Усещанията не винаги са елементарни - лесни за описване, "част от автоматизмите". Понякога, или дори много често, възникналото усещане е резултат именно от процес на замисляне. Такова усещане всъщност е максималният възможен синтез:564da112d749c_wink(1): на замислянето -- нещо като поанта /или може би по-подходящата дума е "квинтесенция"?/ на мисловния ни капацитет по конкретен въпрос, проблем, случка, наблюдение, информация...

С други думи усеща умът, а не нещо друго. Ум който не мисли е неразличим, но това съвсем не означава, че такъв ум автоматично не контролира, кога чисто отражателно, кога творчески, другите функции на съзнанието.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 9 часа, Шпага said:

Усещанията не винаги са елементарни

Всъщност, ако говорим за усещане, имаме предвид възможността за сензорно/сетивно улавяне на стимули от външната среда  и обработката и интерпретацията на тези стимули.
Традиционно уж имаме пет сетива, зрение, звук, обоняние, вкус и допир. Само че имаме и още,  кинестезия - усещане за това къде се намират частите на тялото ни в пространството, вестибуларност - равновесие,  гравитация, ускорение на движението, въртене; механорецепция - тоесст усещане за натиск или вибрация върху кожата, терморецепция (усещане за температура), ноцирецепция - усещане за  болка при различна степен на увреда на тъкан там, където има такива рецептори.

Таламусът (https://bg.wikipedia.org/wiki/Таламус) се явява нещо като гара разпределителна за сензорната информация. Прехвърля я към съответните зони в церебралния кортекс. Този процес няма как да го извадим от уравнението, не е възможно.

Като и този процес не е еднопосочен. Както може човек да настръхне, когато излезе изведнъж на студено, така може да му стане студено, защото гледа как на други хора им е много студено - това са т. нар огледални неврони. Или дори слуша на запис звук на силен "студен" вятър...

Или съвсем отдалечено от това, психосоматична реакция, когато дори си представя нещо, което се вписва в представата му за студено, като примерно как някъде блещукат късчета лед, докато слуша ей този вълшебен музикален инструмент:

И така нататък :)

Редактирано от dora
  • Потребители
Публикува

http://otkrivatel.bg/интуитивно-критично-и-аналитично-мис/

Списанието на „Aсоциация Монтесори Интернешънъл“ (A.M.I.) 2014 – 2015 г., тематично издание: „Основите на Монтесори за креативната личност“ съдържа статия със заглавие „Интуитивно и аналитично мислене“ от Джером Брюнър. Публикувана е за първи път в „Образователният процес“ (The Process of Education), 1960 г. След като я прочетох, се замислих за децата в началното училище и трите различни вида мислене: интуитивно, критично и аналитично. Анализирането на тези три различни вида мислене е въпрос от критично значение, който често не се дискутира и дори може да се практикува интуитивно от някои, без дори те да го свързват с класната стая. Моите разсъждения и проучвания по тази тема няма да бъдат изчерпателно изложени в този блог пост. Целта ми е да продължа дискусията, да ви вдъхновя с полезна информация и да отида в класна стая – нещо, което трябва да направим. Ще засегна всеки вид мислене, поне едно приложение в класната стая, и ще приканя за целенасочено предоставяне на възможности на нашите ученици да практикуват и разпознават тези видове мислене.

Dictionary.com дефинира критичното мислене като дисциплинирано мислене, което е ясно, рационално, отворено и подкрепено с доказателства. Изследванията сочат, че тази дефиниция се е променяла през десетилетията, но едно нещо е останало константно. Това е необходимостта да се осигурят ефективни решения на сложни проблеми. Класната стая в началното училище предоставя възможности за насърчаване на това умение цял ден. Нека погледнем характеристиките на честност и справедливост. В класната стая постоянно възникват конфликти и въпроси. Това, което едно 6 или 7-годишно дете намира за честно и справедливо, може да не е достатъчно или еквивалентно честно и справедливо за дете на 11 или 12 години. Груповите дискусии много добре показват различните гледни точки и позволяват на децата да преживяват какво мислят различните възрасти по една и съща тема. Но ето един пример за възможност на четири очи.

 

„Г-н Мат, защо малките деца никога не вършат никаква работа, не чистят?“, пита ме една ученичка. Отговарям, че „Първо в нашата класна стая няма малки деца (с усмивка). Нека видя дали разбирам какво искаш да ми кажеш с въпроса си. Имаш предвид, че децата в началното училище никога не вършат никаква работа и не чистят. И какво искаш да кажеш с думата „никога“ – че аз не ги уча, че те не слушат и че не е честно ли?“ Тя ми отговори: „Не, знам, че ги учите, а те никога не вършат никаква работа и не чистят“. Затова попитах: „Тогава какво имаш предвид?“

„Те могат да шумят и бягат повече от нас и в сравнение с нас, по-големите деца, не помагат в чистенето.“ Отговорих й така: „Това са добри наблюдения. Точно за това се сещам и аз, когато ми казваш тези неща. Когато ти беше на тяхната възраст, ти се държа по същия начин. Дразнеше се на по-големите деца за това, че те ти се дразнят. Затова се събираше повече с децата, които бяха на твоята възраст и по-малки от теб. По същия начин, по който идваш при мен сега, тогава идваха децата, които си спомняш. Те казваха същото нещо за теб и твоите приятели.

Както и да е. Спомняш ли си как сме си говорили за това как хората си приличат по много неща? На възрастта на всички деца в тази класна стая е много важно да си честен и справедлив. И това, което ти смяташ за нечестно и несправедливо, някои от по-малките деца могат да смятат за честно и справедливо“. Но как е възможно това?“, попита ме тя. Аз й казах следното: „Нека ти задам един въпрос. Какво можеш да направиш, за да намериш решение на проблема и да се почувстваш по-добре?“

След като помисли малко, тя заключи: «Мога да седна и да поработя малко с тях, мога например да съм им помощничка за част от деня и докато се чисти. Ако има други, които се чувстват по същия начин, можем да помагаме на по-малките деца.“ „Нещо друго, което трябва да имаш предвид, е дали ги съдиш въз основа на твоите стандарти за вършене на работа и чистене, а не на възможностите, които може да има едно седемгодишно дете.“ Със смаяно изражение тя ми каза: „Никога не съм мислила за това по този начин.“

„Оценявам, че идваш при мен с въпрос от голямо значение за теб, който винаги възниква в класната стая в началното училище. Възможно е да има още неща, върху които да помислиш по тази тема. Кой знае – можеш да помогнеш процесите в тази класна стая да се променят към по-добро, отколкото са в момента.“ С това ученичката беше доволна и отговори: „Добре, г-н Мат“ и продължи да работи.

През годината наистина разсъждавах за различните видове мислене и за това как те изглеждат все по-невидими в учениците през последните няколко години, поне по-слабо видими, отколкото си ги спомнях, когато започнах да преподавам. Затова го направих своя мисия – да се разровя по-дълбоко в разбирането за различните видове мислене и това как целенасочено да ги насърчавам в класната стая. Така реших да пиша за интуитивното, критично и аналитично мислене.

Автор: Matthew Simberg

  • Потребители
Публикува

Дефиниция: Критично мислене

Posted by HellMan

https://illfb.wordpress.com/2010/01/10/critical-thinking/

С тази публикация слагаме началото на представянето на дефиниции, тяхното обяснение и съответно, задълбочаването и развитието на идеята зад този блог.

Критично мислене е процесът свързан с подкрепянето или отхвърлянето на дадено предложение или хипотеза, на базата на достоверни доказателства. Състои се от разумно анализиране и преценка на приети от хората за верни информация, частични изказвания или предположения. То е процес водещ до размишляване върху изказванията и подлагането под въпрос на посочените доказателства и направените оценки на фактите.

 

Няколко точки, характеризиращи критичното мислене:

  • Вникване в чуждите позиции, аргументи и изводи;
  • Съобразяване с наличието на чужди гледни точки;
  • Издигане на честни контриращи аргументи и доказателства;
  • Способност за четене между редовете, виждане под повърхността и отсяване на грешни или нечестни изводи;
  • Разпознаване на техники използвани с цел дадено изказване да бъде по-предпочитано от друго – невярна логика или демагогия;
  • Структурирана и логична аргументация както и проява на търпение към чуждото мнение;
  • Способност да анализираме собствените си аргументи от гледна точка на това дали са верни, доказуеми, базирани на смислени доказателства и дали са смислено изложени;
  • Представяне на структурирана, изчистена и добре обоснована гледна точка, която има за цел да убеди в правотата си.
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 6 часа, dora said:

Нито дума от него не е вярна реално :) Ако е необходимо, бих могла и да обясня в подробности защо не е вярно, но не съм сигурна, че ще вземете обясненията ми предвид, или просто ще ми напишете, че научната истина, авторитетите в съответните специалности, не ви интересуват.

така, молбата ми е да напишете "кое е вярното". Обяснете в подборности, или без тях, без да е толкова важно да сте сигурна дали ще взема или няма да взема обясненията ви. Ще ви бъда благодарен ако напишете избраното от вас, във формата, която вие предпочитате, по начина който вие решавате. Аз ще се погрижа за да стигне до мен ...

Разбира се - че са налични някои бележки спрямо онова, което написахте, особено в частта за позоваването на образа "как някой идва да чете наука и написаното от рамус го подвежда"... Това е малко несериозно, но въобще не е важно в случая и го подминавам като такова.

Правя аналогия - че и други форумни колеги доста често използват същия довод, но само когато е нужно да се подпрат на групови критерии, за да подплътят своето си виждане по даден казус. Пример за това е друг раздел, в който форумен колега, с ранг на модератор, се опитваше да прокара своя лична теза по отношение на "еволюция", като отново чудесно я е прикрил като "научна", като крайна, категорична и окончателно "доказана", само защото е така за него... И всяка друга позиция е невярна, ненаучна и израз на невежество... Според вас - хора, които се интересуват от "наука" и според вас идват тук да четат, какво точно прочитат - като се вземат предвид широкия набор от теми, посоки и раздели в познанието...

Изказвания, които и да са неверни... дори дълбоко неверни - противоречат ли на "научността"? Или критерия полезност е винаги в посока на позоваване и информиране... Но днешните хора отдавна имат възможности за всякакво информиране - проблемите не са в информацията, а в това че имат проблеми с интерпретирането й. Информацията, която всеки един поставя като своя опора, всъщност всеки друг може да я намери по същия начин като Позоваващия. както интересите на първия са го докарали до съответния линк - така и всеки друг, със своите интереси и все по-малко умения и време за търсене - ще му подадат същия материал. Или други материали... По една единствена тема, казус или понятие - вече са налице огромни бази данни от информация за същото... Дали изреждането им е "полезно" за някого... аз лично се съмнявам, но не ангажирам никого със съмненията си...

Преди 3 часа, nik1 said:

Представяне на структурирана, изчистена и добре обоснована гледна точка, която има за цел да убеди в правотата си. 

извинете ме, но останалите ... "правила" - как да е, защото се движат "някъде по ръба"... но това последното - е просто несъответствено, и става ясно точно във финала си... Извинете ме за 'ненаучността' и невежеството ми, но в моите очи е подвеждащо да се търсят целите на 'мисленето' като инструмент за "убеждение в правотата". И в останалите... "точки" е налице твърде встрани от  "мисленето", пълнеж.

В горните опити за дефиниция, се смесват дефиниции и смисли от други понятия и мешавицата вместо да изчисти понятието и задълбочи значението му, прави точно обратното...

Прави впечатление и нещо друго - има ли въобще човек, сред пишещите тук, който да е достатъчно компетентен и разбиращ материята за която тук става въпрос и да предложи той самия дефиниция и очертаване на полето на понятието КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ? Той самия, да предложи и опише поле, без да се налага непрекъснато да се заимстват готовите форми на същото. Няма ли сред четящите тук ЖИВ човек, който да улови във жива и практическа връзка онова, което е научил за да е достатъчно той самия да го осмисли и на свой ред да го "продължи", през квинтесенцията на своя си живот, поглед и... синтез? Това непрекъснато цитиране и позоваване - без дори някой да опита сам... САМ да предложи нещо от същото...

Ако не е ясно - да подам пример, от самия форум, разделите за физика. Тук, преди няколко месеца, пишеше колега, който имаше възможността и способността да представи всеки от общите въпроси от физиката да ги изрази чрез различни средства, да комбинира изкази, да подрежда или филтрира само до нужното... Няма да казвам кой е той, и съжалявам че вече не го виждам да участва... Когато му налагаше да прави това, нито веднъж не се подпря на позоваване. Имаше достатъчно широка информационна подложка, собствено ниво на разбиране и ниво на общ синтез, и това му даваше възможност да оперира свободно в изразяването, понятийността и пълнежите. Нищо че се касаеше главно за ФИЗИКАта, но беше чудесен пример че това е възможно и че за мен това е израз на сериозност и задълбоченост. А по тия - аз наричам РАЗБИРАЩИте хора.

И тук сега - на първо място, и с най-висш приоритет най-важното е някой да се позове, вместо да го напише - ако е налична компетентност, опит и практика в това - нека го изложи...

Редактирано от ramus

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!