Едуард Бърн-Джоунс

[Б. Киров]

Сър Едуард Бърн-Джоунс (1833-1898) е британски художник и дизайнер, тясно свързан с по-късната фаза на движението Прерафаелити, който работи в тясно сътрудничество с Уилям Морис в широк спектър от декоративни изкуства. Първите картини на Бърн-Джоунс показват силно влияние от Данте Габриел Росети, но до 60-те години той открива собствения си художествен стил.
През 1877 г. Бърн-Джоунс излага осем маслени платна в галерия Grosvenor. Времето за това било избрано правилно и той веднага е възприет от критиката като вестител и звезда на новото Естетическо движение /Aesthetic Movement/.
Освен живопис и стъклопис, Бърн-Джоунс работи в различни други области; включително проектиране на керамични плочки, бижута, гоблени, мозайки и илюстрация на книги, най-известни от които са гравюрите му за Chaucer на Kelmscott Press през 1896 г.
Картините на Бърн-Джоунс стават едно от направленията в развиващия се  естетизъм от 60-те до 80-те години на ХХ век: представителите на естетизма считат, че изкуството трябва да се оценява предимно като обект на красота, предизвикващ чувствен отговор, а не като история или морално съдържание в предмета му. В много отношения това е противоположно на идеалите на Ръскин и ранните прерафаелити. Никой друг артист от това естетическо направление не е така предан на поставените от движението цели като Бърн-Джоунс. Идеалите, решително преследвани от него в изкуството му, провокират ненавистта сред света на материалистите, каквито са предимно широката публика и тесногръдата художествена критика и Бърн-Джоунс се сблъсква с една много гневна критика и от двете страни. Това още в началото на кариерата му основно е насочено срещу липсата на реализъм в картините му, и така си остава и докрай. Земята, небето, скалите, дърветата, мъжете и жените на Бърн-Джоунс не са тези на нашия земен свят; но те сами по себе си са свят, съвместим единствено със себе си и следователно имат собствена реалност. Зареден с красотата и с необикновеността на мечтите, за него не съществува нищо извън тези мечти. Това е, което повече от всичко друго, го отчуждава от епохата, в която е роден - реалистичният Викториански век на Великобритания.

Портрет на Гуендолин Гаскойн-Сесил, 1895, червена креда

Лейди Гуендолин Гаскойн-Сесил (1860 - 1945 г.) е британска авторка на четиритомна биография на баща си, Робърт Гаскойн-Сесил, "Животът на Робърт, маркизът на Солсбъри". Тя също така е автор на повестта "Малката Рей" публикувана в списание Pall Mall през август 1894 година.

Мария Замбако, 1865, червена креда

Мария Замбако (1843 - 1914 г.), рождено име Мария Терпситеа Касаветти, е британски художник и модел от гръцки произход. Тя е била любимка на художниците прерафаелити. Мария се посвещава на изкуството и учи в училище "Слейд" под ръководството на Алфонс Легро и после при Огюст  Роден в Париж. През 80-те години на века работи като скулптор. Излага творбите си в Кралската академия през 1887 г. и Изложбеното дружество за изкуства и занаяти през 1889 г. в Лондон. Излагала е и в Парижкия салон. Популярна като модел в кръговете на прерафаелитите заради тъмночервената й коса и бледа кожа, най-забележителното й позиране като модел е за Едуард Бърн-Джоунс. Тя също така позира за Джеймс Абът Макнийл Уистлър и Данте Габриел Росети.

Това може да е ескиз за фигура на Венера. Бърн-Джоунс рисува редица картини изобразяващи Венера, много от които са свързани с образите на Купидон и Психея в илюстрациите му за "Земния рай".

Розамунд и кралица Елинор, 1861, масло върху платно

Според легендата крал Хенри II създава тайна стая за своята любовница Розамунд, в центъра на сложен лабиринт. Там тя била открита и убита от съперничката й, кралица Елинор. Докато бил студент в Оксфорд, Бърн-Джоунс посетил Годстоу, предполагаемото място на гроба на Розамунд. Но един нов импулс за неговата група от картини идва от стихотворната драмата на Суинбърн от 1860 г., чиято тематика е конфронтацията между Розамунд и кралицата.

Св. Георги убива Дракона, 1866, масло върху платно

По-често сочена като образец на драматизъм и динамика, легендата за "Св. Георги" вдъхновява Едуард Бърн-Джоунс за лиричен отговор. Това изображение представя пред зрителя нещо подобно на сън. Рицарят е достатъчно силен и непоколебим, сразявайки злобния си (но недохранен) враг с увереност; но този Свети Георги е повече създание на ума. Размазаното "сфумато" на формите - Бърн-Джоунс е трябвало да усъвършенства неуверения  си маниер - и елегантността на позата повече внушават размисъл, отколкото тревога. Бърн-Джоунс е най-малко идеолог от прерафаелитите, но при него усещаме най-трайната, несекваща вяра в лунния свят на бледолики момичета и епични светии. Хенри Джеймс намира образите на Бърн-Джоунс "бледи, болнави и от подземния свят". Бидейки традиционалист, английският художник не приема импресионистите, предпочитайки техните съвременници символистите, на които той се възхищава и от които е силно повлиян.

Chant d'Amour (Любовна песен), 1868-73, масло върху платно

 В началото на лятото на 1862 г. Едуард Бърн-Джоунс, придружен от съпругата си, пътува до Венеция заедно с ментора си Джон Ръскин, който му възлага да рисува копия на редица венециански ренесансови творби. Той се завръща у дома през Париж, където вижда повече венециански картини в Лувъра (който преди това бил посетил през 1855 и 1859 г.). По-специално, той вижда там прочутия "Концерт Шампере", тогава считан за творба на Джорджоне, но сега приписвана на ученика му Тициан; картината изобразява група фигури на фона на зелен пейзаж и е с музикална тема. Следващият стил на Бърн-Джоунс е силно повлиян от тези преживявания, а през 1865 г. той рисува един Giorgionesque акварел - "прототип" на тази картина - закупен от Уилям Греъм, богат шотландски бизнесмен и депутат в парламента.
Това е една от най-красивите картини, сътворени от Бърн-Джоунс. Три фигури са разположени в изискан пейзаж - безкраен свят на зелени пасища, солидна традиционна архитектура и с любов поддържани градински цветя - една английска Аркадия. Ефирна вечерна светлина осветява сцената, която събужда спомени в нас, спомени за всички онези неловими преходни моменти в залеза на летния ден, когато светът изглежда най-умиротворен.
Няма никакъв психологически контакт между тримата протагонисти - те са обвити в собствените им мисли - нефокусираният поглед на влюбения рицар се простира до безкрайността, както и на арфистката (дори когато ръцете й са заети с клавишите и следват нотния лист, срещу лекия бриз който играе в косата й и в наметалото на Купидон). Купидонът държи очите си затворени. Вглъбения вид на героите засилва настроението на сладка носталгия - копнеж за недостижимо пристанище на блажено спокойствие и доволство, или както Бърн-Джоунс казва:

"... Никой, неща, които никой не може да определи или да си спомни, единствено Копнеж".

Купидон (или може би персонификация на Любовта) изглежда така, сякаш може да бъде пренесен направо в картина на Ботичели. Но неговото богато наситено червено облекло отразяващо се в бронята на рицаря и цветята на преден план говорят за трайното влияние на Джорджоне и Тициан. Рицарската броня обаче е само на Бърн-Джоунс - приказно съчетание на късно средновековна изработка и високо романтично лично изобретение. Прекрасната рокля с цвят на слонова кост на музикантката и интензивната наситената с ултрамарин възглавница, на която е коленичила, осигуряват перфектен фон за предизвикателната концентрация на червения цвят.

"Твърде красиво, за да бъде истина" - както сам определя изкуството си Бърн-Джоунс.

... следва...

[Б. Киров]

Мога да публикувам и анотации към картините и рисунките, ако има интерес, конкретно за някоя от тях:

Study of a Female Head,1894, Sanguine and charcoal on colored paper, 384 x 277 mm

Male Portrait - possibly Dante or study for St George Series, 1865/1866, Red and black chalk touched with pencil, on paper, 234 x 356 mm

The Garden of the Hesperides (Maria Zambaco is one of the daughters of Night and Darkness), 1869-73, Oil on canvas, 119 × 98 cm

The Prioress's Tale, 1869-1898, Oil on canvas, 103.5 × 62.9 cm

Phyllis and Demophoon, 1870, Oil on canvas, 475 x 938 mm

Days of Creation (Third), 1870-1876, Watercolor, gouache, shell gold, and platinum paint

The Feast of Peleus, 1872/1881, Oil on canvas, 1099 x 369 mm

Pan and Psyche, 1872-1874, Oil on canvas, 65.1 × 53.3 cm

Laus Veneris, 1873, Oil on canvas

The Beguiling of Merlin, 1874, Oil on canvas, 186 × 111 cm

The Mirror of Venus, 1875, Oil on canvas, 120 x 200 cm

The Annunciation, 1876-79, Oil on canvas

Perseus and Andromeda, 1876, Oil on canvas, 152.2 x 229 mm

The Calling of Perseus (The Perseus Cycle 1), 1877-1898, Oil on canvas, 152.4 × 127 cm

Perseus and the Sea Nymphs, 1877, Oil on canvas

Pygmalion and the Image - The Godhead Fires, 1878, Oil on canvas, 1168 x 1437 mm

Pygmalion and the Image - The Hand Refrains, 1878, Oil on canvas, 763 x 987 mm

Pygmalion and the Image - The Heart Desires, 1878, Oil on canvas, 763 x 990 mm

Pygmalion and the Image - The Soul Attains, 1878, Oil on canvas, 766 x 994 mm

The Wheel of Fortune, 1883, Oil on canvas, 2,000 x 1,000 mm

King Cophetua and the Beggar Maid, 1884, Oil on canvas, 293.4 x 135.9 cm

The Pilgrim at the Gate of Idleness, 1884, Oil on canvas, 96.5 x 101

The Garden of Pan, 1886-1887, Oil on canvas, 1,525 x 1,869 mm

The Star of Bethlehem, 1890, Watercolor, 101.125 × 152 cm

The Depths of the Sea, 1887, Watercolor and gouache on wove paper mounted on panel

Perseus and the Graiae, 1892, Oil on canvas

The Wizard, 1896/1898, Oil on canvas, 555 x 930 mm

Hope, 1896, Oil on canvas, 1,790 x 635 mm

Love among the Ruins, Watercolor and gouache

The Last Sleep of Arthur in Avalon, 1898, Oil on canvas