Еволюция?

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/chovekat/iztritata-informatcia-ot-choveshkia-genom-mozhe-da-ni-e-napravi-199046.html

„Изтритата“ информация от човешкия геном, може да ни е направила хора

Илюстрация, създадена с помощта на AI Dream от НаукаOFFNews

Това, което липсва на човешкия геном в сравнение с геномите на други примати, може да е било толкова решаващо за развитието на човечеството, колкото това, което е било добавено по време на нашата еволюционна история според ново проучване, ръководено от изследователи от университетите в Йейл и Харвард и Института „Броуд” към Масачузетския технологичен институт.

Новите открития, публикувани наскоро в списание Science, запълват важна празнина в това, което се знае за историческите промени в човешкия геном. Въпреки че революцията в капацитета за събиране на данни от геноми на различни видове позволява на учените да идентифицират добавки, които са специфични за човешкия геном - като ген, който е от решаващо значение за хората да развият способността да говорят - по-малко внимание се обръща на липсващото в човешкия геном.

За новото проучване изследователите проучват още по-детайлно геномите на примати, за да покажат, че загубата на около 10 000 бита генетична информация - повечето толкова малки, колкото няколко базови двойки ДНК - в хода на нашата еволюционна история разграничава хората от шимпанзетата, нашият най-близък роднина сред приматите. Някои от тези „изтрити“ части от генетична информация са тясно свързани с гени, участващи в невронални и когнитивни функции, включително един, свързан с образуването на клетки в развиващия се мозък.

Тези 10 000 липсващи части от ДНК, които присъстват в геномите на други бозайници, са общи за всички хора, установява екипът на Йейл.

Фактът, че тези генетични заличавания (делеции), при които се губи парче от ДНК, са се запазили при всички хора, съобщават авторите, свидетелства за тяхното еволюционно значение, което предполага, че те са предоставили някакво биологично предимство.

(видео)

„Често си мислим, че новите биологични функции трябва да изискват нови части от ДНК, но тази работа ни показва, че изтриването на генетичния код може да доведе до дълбоки последици за чертите, които ни правят уникални като вид“, коментира Стивън Райли (Steven Reilly), асистент професор по генетика в медицинския факултет в Йейлския университет и старши автор на статията.

Статията е една от няколкото, публикувани в Science от проекта Zoonomia, международно изследователско сътрудничество, което каталогизира разнообразието в геномите на бозайниците чрез сравняване на ДНК последователности от 240 вида бозайници, които съществуват днес.

В своето изследване екипът от Йейл установява, че някои генетични последователности, открити в геномите на повечето други видове бозайници, от мишки до китове, изчезват при хората. Но вместо да нарушат човешката биология, посочват учените, някои от тези делеции създават нови генетични кодировки, елиминиращи елементи, които обикновено изключват гените.

Изтриването на тази генетична информация, отбелязва Райли, има ефект, който е еквивалентен на премахване на три знака - "минус" - от израза "-(-(-))", за да се създаде нов, който е само "-".

 

 

 

„[Такива делеции] могат леко да променят значението на инструкциите как да направим човек, което помага да се обяснят нашите по-големи мозъци и сложни когнитивни функции“, обяснява Райли.

Изследователите са използвали технология, наречена Massively Parallel Reporter Assays (MPRA), която може едновременно да проверява и измерва функцията на хиляди генетични промени сред видовете.

„Тези инструменти имат способността да ни позволят да започнем да идентифицираме много малки молекулярни градивни елементи, които ни правят уникални като вид“, споделя Райли.

Справка:

The functional and evolutionary impacts of human-specific deletions in conserved elements
James R. Xue, Ava Mackay-Smith, Kousuke Mouri, Meilin Fernandez Garcia, Michael X. Dong, Jared F. Akers, Mark Noble, Xue Li and Steven K. Reilly et al
SCIENCE 28 Apr 2023 Vol 380, Issue 6643 DOI: 10.1126/science.abn2253

Източник: Information ‘deleted’ from the human genome may be what made us human, YALE UNIVERSITY

...

...

[Малоум 2]

On 29.04.2023 г. at 16:50, Малоум 2 said:

...Самата цялостна  "работа" на организъм с "по-къси" вълни е с по-бързо отреагиране на измененията на околното пространство. И ... ако има и акъл ще реагира по-правилно, и значи, и по-лесно ще живее.

По-високият интензитет на сравнително "къси" ЕМВълни (промяна радиационната обстановка със скок) - е генното изменение "със скок" в геологично време. Антена за приемане на такива вълни е скъсеният гръбначен мозък (мутация - отпадала опашката и "новото" ще оцелява), и пренос-обмен на информация става вече с по-голяма скорост - по-бързо се реагира на измененията в околната среда. Ротамеризацията (по-долу, в статията -  "оригами") става на по-къси участъци на формиране на структурите (по-компактни образувания).

https://nauka.offnews.bg/chovekat/sluchajno-sabitie-predi-1-milion-godini-promenia-zavinagi-choveshkia-m-199072.html

Случайно събитие преди 1 милион години променя завинаги човешкия мозък

Хората са странно изключение

Преди повече от милион години големи части от човешкия геном са били пренаредени - случайно събитие по време на формирането на яйцеклетките или сперматозоидите, което е довело до изтриване, дублиране или промяна на участъци от ДНК. Тези структурни варианти, открити сега от учените, вероятно са поставили началото на каскада от други бързи промени в човешката ДНК, които може да са в основата на уникални човешки характеристики, особено на мозъка.

Новото откритие, публикувано в списание Science, е резултат от проучване, анализиращо как участъци от ДНК, наречени "човешки ускорени участъци" (или HAR - 'human accelerated regions'), се различават между хората и шимпанзетата. Участъците HAR са почти идентични сред всички хора, но се различават между хората и всички други бозайници. Изследователите отдавна се питат защо тези последователности - много от които контролират развитието на мозъка - са се променили толкова бързо в ранната еволюция на човека.

""Открихме, че много от HAR са в области на ДНК, където структурните варианти са довели до различно нагъване на генома при хората в сравнение с други примати", обяснява д-р Кейти Полард (Katie Pollard), директор на Института за данни и биотехнологии "Гладстон" и водещ автор на новото проучване. "Това ни даде представа как HAR може да са възникнали на първо място."

Сгъване като оригами

При сравняването на геномите на човека и шимпанзето преди близо две десетилетия Полард открива участъци от ДНК - сега наречени HAR - които са били стабилни при бозайниците в продължение на хилядолетия, но внезапно са се променили при ранните хора. Оттогава лабораторията ѝ показва, че повечето HAR са енхансери - къси участъци от ДНК, които регулират активността на гени, свързани с развитието на мозъка. Изследователите обаче все още имат много въпроси относно това как са се появили HAR и каква роля играят те за разграничаването на хората от другите примати.

Полард и нейните колеги се интересуват дали други промени в ДНК, заобикалящи HAR, могат да помогнат за обяснението на техния произход. В сътрудничество с проекта Zoonomia - международно сътрудничество за изучаване на геномите на бозайниците - изследователите анализират HAR и заобикалящата ги среда в 241 генома на бозайници. Те стигат до заключението, че HAR обикновено се намират в области на човешкия геном, които имат големи структурни различия в сравнение с други бозайници.

След това учените проучват дали структурните различия около HAR могат да променят начина на сгъване на ДНК.

"Начинът, по който геномът се сгъва в триизмерното пространство като оригами, е особено важен за енхансерите", обяснява Полард, който е и професор в Калифорнийския университет в Сан Франциско и изследовател в Chan Zuckerberg Biohub. "Това е така, защото енхансерите могат да повлияят на активността на всеки ген, който се намира в близост до тях, което може да варира в зависимост от начина на сгъване на ДНК."

За да проучи връзката между HAR и сгъването на ДНК, екипът на Полард използва разработен преди това модел за машинно обучение за предсказване на моделите на сгъване на ДНК и го прилага към ДНК последователности на хора и шимпанзета. След това те идентифицират областите от генома, които се нагъват по различен начин при хората. Компютърът прогнозира, че близо 30 % от HAR са в области на генома, които се нагъват по различен начин при хората в сравнение с шимпанзетата.

"Осъзнахме, че тези специфични за човека структурни промени може да са създали подходяща среда за бързото развитие на HAR в човешкия прародител, след като са останали почти същите през милионите години на еволюция на бозайниците", споделя д-р Катлийн Киф (Kathleen Keough), първи автор на изследването и бивш постдокторант в лабораторията на Полард в Гладстон.

Сглобяване на миналото

Представете си дължината на ДНК от последния ни общ предшественик с шимпанзетата като дълъг шал, увит около врата ви, с ивици в различни цветове, които преминават през тъканта му по цялата му дължина.

А сега си представете, че някой се е опитал да направи абсолютно същия шал, но не е следвал напълно оригиналния модел. Някои от ивиците са по-тесни, други - по-широки, а при някои цветовете са в различен ред от оригинала.

Когато увиете новия шал около врата си по същия начин като оригинала, ивиците, които се намират една до друга в примката, вече не са еднакви.

Подобно на този шал, голямата разлика между човешката и шимпанзешката ДНК е структурна: големи части от градивните елементи на ДНК са вмъкнати, изтрити или пренаредени в човешкия геном. Затова човешката ДНК се нагъва по различен начин в ядрото в сравнение с ДНК на други примати.

Екипът на Полард изследва дали тези структурни промени в човешката ДНК и нейното променено триизмерно нагъване биха могли да доведат до преместване на определени гени в рамките на HAR, свързвайки ги с гени, кодиращи различни протеини, отколкото първоначално са били приложени.

Много гени в HAR са свързани с други гени, действащи като енхансери, което означава, че те увеличават транскрипцията на свързания/ите с тях ген/и.

Как структурните промени могат да доведат до разместване на HAR енхансер. Кредит: Keough et al., Science, 2023

Ако ДНК, намираща се в близост до HAR, се нагъва по различен начин при хората и доближава различни гени до HAR, това би могло да има драстични последици за нашите предци.

"Представете си, че сте енхансер, който контролира нивата на хормоните в кръвта, а след това ДНК се нагъва по нов начин и изведнъж се оказва, че се намирате до ген за невротрансмитер и трябва да регулирате нивата на химичните вещества в мозъка, вместо в кръвта", разказва Полард. "Вашите инструкции вече са остарели и трябва да бъдат променени."

Предвижданията на модела за машинно обучение показват, че в близост до HAR са настъпили големи структурни промени, но не показват кои гени са попаднали под техен контрол. За да отговорят на този въпрос, Полард и колегите ѝ провеждат лабораторни експерименти, които им позволяват да определят в мозъчни клетки на хора и шимпанзета, получени от стволови клетки, кои участъци от ДНК са най-близо до стотици различни HAR.

В много случаи те откриват, че човешките HAR са близо до гени, за които е известно, че играят роля в развитието на мозъка; в някои случаи близките гени са свързани и с развитието на неврологични или психиатрични заболявания.
Екипът на Полард наскоро съобщи, че вариациите, които бързо са се появили в HAR по време на ранната човешка еволюция, често са се противопоставяли една на друга, като първо са повишавали активността на даден енхансер, а след това са я понижавали или обратното. Новите резултати, според нея, се вписват добре в модела, предложен в това изследване.

"Случва се нещо голямо, като тази мащабна промяна в нагъването на генома, и нашите клетки трябва бързо да го поправят, за да избегнат еволюционен минус", коментира Полард. "Но поправката може да е прекалено сложна и да трябва да се усъвършенства с течение на времето."

Макар че новата статия помага да се отговори на въпроса как HAR може да са се появили в началото, екипът на Полард все още има въпроси, които планира да проследи, за това защо масивните структурни промени са оцелели през изпитанието на времето и как HAR влияят върху развитието на човешкия мозък.

Справка: Kathleen C. Keough et al. ,Three-dimensional genome rewiring in loci with human accelerated regions. Science 380,eabm1696(2023). DOI: 10.1126/science.abm1696 

Източници:

A Chance Event 1 Million Years Ago Changed Human Brains Forever, ScienceAlert

Study Suggests Catalyst for Human Brain Evolution, Gladstone Institute

...

[Warlord]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

По-високият интензитет на сравнително "къси" ЕМВълни (промяна радиационната обстановка със скок) - е генното изменение "със скок" в геологично време. Антена за приемане на такива вълни е скъсеният гръбначен мозък (мутация - отпадала опашката и "новото" ще оцелява), и пренос-обмен на информация става вече с по-голяма скорост - по-бързо се реагира на измененията в околната среда. Ротамеризацията (по-долу, в статията -  "оригами") става на по-къси участъци на формиране на структурите (по-компактни образувания).

https://nauka.offnews.bg/chovekat/sluchajno-sabitie-predi-1-milion-godini-promenia-zavinagi-choveshkia-m-199072.html

Случайно събитие преди 1 милион години променя завинаги човешкия мозък

Хората са странно изключение

Преди повече от милион години големи части от човешкия геном са били пренаредени - случайно събитие по време на формирането на яйцеклетките или сперматозоидите, което е довело до изтриване, дублиране или промяна на участъци от ДНК. Тези структурни варианти, открити сега от учените, вероятно са поставили началото на каскада от други бързи промени в човешката ДНК, които може да са в основата на уникални човешки характеристики, особено на мозъка.

Новото откритие, публикувано в списание Science, е резултат от проучване, анализиращо как участъци от ДНК, наречени "човешки ускорени участъци" (или HAR - 'human accelerated regions'), се различават между хората и шимпанзетата. Участъците HAR са почти идентични сред всички хора, но се различават между хората и всички други бозайници. Изследователите отдавна се питат защо тези последователности - много от които контролират развитието на мозъка - са се променили толкова бързо в ранната еволюция на човека.

""Открихме, че много от HAR са в области на ДНК, където структурните варианти са довели до различно нагъване на генома при хората в сравнение с други примати", обяснява д-р Кейти Полард (Katie Pollard), директор на Института за данни и биотехнологии "Гладстон" и водещ автор на новото проучване. "Това ни даде представа как HAR може да са възникнали на първо място."

Сгъване като оригами

При сравняването на геномите на човека и шимпанзето преди близо две десетилетия Полард открива участъци от ДНК - сега наречени HAR - които са били стабилни при бозайниците в продължение на хилядолетия, но внезапно са се променили при ранните хора. Оттогава лабораторията ѝ показва, че повечето HAR са енхансери - къси участъци от ДНК, които регулират активността на гени, свързани с развитието на мозъка. Изследователите обаче все още имат много въпроси относно това как са се появили HAR и каква роля играят те за разграничаването на хората от другите примати.

Полард и нейните колеги се интересуват дали други промени в ДНК, заобикалящи HAR, могат да помогнат за обяснението на техния произход. В сътрудничество с проекта Zoonomia - международно сътрудничество за изучаване на геномите на бозайниците - изследователите анализират HAR и заобикалящата ги среда в 241 генома на бозайници. Те стигат до заключението, че HAR обикновено се намират в области на човешкия геном, които имат големи структурни различия в сравнение с други бозайници.

След това учените проучват дали структурните различия около HAR могат да променят начина на сгъване на ДНК.

"Начинът, по който геномът се сгъва в триизмерното пространство като оригами, е особено важен за енхансерите", обяснява Полард, който е и професор в Калифорнийския университет в Сан Франциско и изследовател в Chan Zuckerberg Biohub. "Това е така, защото енхансерите могат да повлияят на активността на всеки ген, който се намира в близост до тях, което може да варира в зависимост от начина на сгъване на ДНК."

За да проучи връзката между HAR и сгъването на ДНК, екипът на Полард използва разработен преди това модел за машинно обучение за предсказване на моделите на сгъване на ДНК и го прилага към ДНК последователности на хора и шимпанзета. След това те идентифицират областите от генома, които се нагъват по различен начин при хората. Компютърът прогнозира, че близо 30 % от HAR са в области на генома, които се нагъват по различен начин при хората в сравнение с шимпанзетата.

"Осъзнахме, че тези специфични за човека структурни промени може да са създали подходяща среда за бързото развитие на HAR в човешкия прародител, след като са останали почти същите през милионите години на еволюция на бозайниците", споделя д-р Катлийн Киф (Kathleen Keough), първи автор на изследването и бивш постдокторант в лабораторията на Полард в Гладстон.

Сглобяване на миналото

Представете си дължината на ДНК от последния ни общ предшественик с шимпанзетата като дълъг шал, увит около врата ви, с ивици в различни цветове, които преминават през тъканта му по цялата му дължина.

А сега си представете, че някой се е опитал да направи абсолютно същия шал, но не е следвал напълно оригиналния модел. Някои от ивиците са по-тесни, други - по-широки, а при някои цветовете са в различен ред от оригинала.

Когато увиете новия шал около врата си по същия начин като оригинала, ивиците, които се намират една до друга в примката, вече не са еднакви.

Подобно на този шал, голямата разлика между човешката и шимпанзешката ДНК е структурна: големи части от градивните елементи на ДНК са вмъкнати, изтрити или пренаредени в човешкия геном. Затова човешката ДНК се нагъва по различен начин в ядрото в сравнение с ДНК на други примати.

Екипът на Полард изследва дали тези структурни промени в човешката ДНК и нейното променено триизмерно нагъване биха могли да доведат до преместване на определени гени в рамките на HAR, свързвайки ги с гени, кодиращи различни протеини, отколкото първоначално са били приложени.

Много гени в HAR са свързани с други гени, действащи като енхансери, което означава, че те увеличават транскрипцията на свързания/ите с тях ген/и.

Как структурните промени могат да доведат до разместване на HAR енхансер. Кредит: Keough et al., Science, 2023

Ако ДНК, намираща се в близост до HAR, се нагъва по различен начин при хората и доближава различни гени до HAR, това би могло да има драстични последици за нашите предци.

"Представете си, че сте енхансер, който контролира нивата на хормоните в кръвта, а след това ДНК се нагъва по нов начин и изведнъж се оказва, че се намирате до ген за невротрансмитер и трябва да регулирате нивата на химичните вещества в мозъка, вместо в кръвта", разказва Полард. "Вашите инструкции вече са остарели и трябва да бъдат променени."

Предвижданията на модела за машинно обучение показват, че в близост до HAR са настъпили големи структурни промени, но не показват кои гени са попаднали под техен контрол. За да отговорят на този въпрос, Полард и колегите ѝ провеждат лабораторни експерименти, които им позволяват да определят в мозъчни клетки на хора и шимпанзета, получени от стволови клетки, кои участъци от ДНК са най-близо до стотици различни HAR.

В много случаи те откриват, че човешките HAR са близо до гени, за които е известно, че играят роля в развитието на мозъка; в някои случаи близките гени са свързани и с развитието на неврологични или психиатрични заболявания.
Екипът на Полард наскоро съобщи, че вариациите, които бързо са се появили в HAR по време на ранната човешка еволюция, често са се противопоставяли една на друга, като първо са повишавали активността на даден енхансер, а след това са я понижавали или обратното. Новите резултати, според нея, се вписват добре в модела, предложен в това изследване.

"Случва се нещо голямо, като тази мащабна промяна в нагъването на генома, и нашите клетки трябва бързо да го поправят, за да избегнат еволюционен минус", коментира Полард. "Но поправката може да е прекалено сложна и да трябва да се усъвършенства с течение на времето."

Макар че новата статия помага да се отговори на въпроса как HAR може да са се появили в началото, екипът на Полард все още има въпроси, които планира да проследи, за това защо масивните структурни промени са оцелели през изпитанието на времето и как HAR влияят върху развитието на човешкия мозък.

Справка: Kathleen C. Keough et al. ,Three-dimensional genome rewiring in loci with human accelerated regions. Science 380,eabm1696(2023). DOI: 10.1126/science.abm1696 

Източници:

A Chance Event 1 Million Years Ago Changed Human Brains Forever, ScienceAlert

Study Suggests Catalyst for Human Brain Evolution, Gladstone Institute

...

А как точно електромагнитните вълни влияят на гръбначния мозък и каква е зависимостта между по-късите вълни и по-бързото отреагиране на организма към промените?

Иначе съм чувал и за теорията, че повишени нива на радиация може да са допринесли за уголемяването на мозъка и някои генетични мутации (в резултат примерно на вулканизъм в Източна Африка), но защо само при хората, защо не е повлияло и на останалите организми ако е имало нещо такова?

[Малоум 2]

Преди 10 часа, Warlord said:

А как точно електромагнитните вълни влияят на гръбначния мозък и каква е зависимостта между по-късите вълни и по-бързото отреагиране на организма към промените?

Иначе съм чувал и за теорията, че повишени нива на радиация може да са допринесли за уголемяването на мозъка и някои генетични мутации (в резултат примерно на вулканизъм в Източна Африка), но защо само при хората, защо не е повлияло и на останалите организми ако е имало нещо такова?

Нагледно, грубо - може да се направи сравнение с метод-дистанционното на телевизора, примерно: Избираме "канал" точна честота на фотон, формира се излъчване - пренос по вълна, приема се от електрониката на телевизора, обработва се и превключва.

В био-структурите - приемник са сетивата. По неврони пътища - био-вълноводите, изградени от белтъчна структура като тръбички с много слоеве - могат избирателно по честоти, възбудени в сетиво, да пренасят информацията (като вълна) до мозъчен център. Там се обработва по ОВ и допринася реакция на дразнението.

Има особеност при вълните - една четвърт от дължината на вълната е достатъчна информация. Колкото по-къси  са вълните, по време за пренос на инфото, толкова по-бързо достига до обработка на същото, съответно, може по-бързо да се реагира на дразнение. Към гръбначния мозък се пренася по разклоненията му, отчасти по права и отчасти по ОВ. Затова мутацията "отпадане на опашка" дава възможност за по-бързи действия - скъсен е пътят на пренос на обслужващото инфо.

(Самата радиация - може да съдържа фотони от различни честоти (от УВ и много по-къси) и следователно - избирателно е станало и генетичното изменение на отделни видове, попаднали върху нещо "живо". Следва - оцеляване на това което се е приспособило към новата радиационна обстановка.)

...

[kipen]

Преди 13 часа, Warlord said:

А как точно електромагнитните вълни влияят на гръбначния мозък и каква е зависимостта между по-късите вълни и по-бързото отреагиране на организма към промените?

В "глух коловоз" се отива при тази интерпретация. "По-късата" ЕМвълна е ако съпоставим дължината на целия организъм(без и с опашка) към една ЕМвълна. А това е прекалено обобщено, направо "едно към гьоторо".

Разликата в работата на невроните при хората и останалите животни се дължи на структурата на невроните, а не на "отпадането на опашката".

https://nauka.offnews.bg/zhivotat/porazitelna-razlika-e-otkrita-mezhdu-nevronite-na-horata-i-drugi-bozaj-177081.html

А пък тези части от ДНК, енхансерите, да ги разглеждаме, без да се взема предвид апоптозата, е прекалено едностранчиво. Просто "огъването като оригами" на ДНК около хистина, един път поражда "съвпадане", "синергетика" и съответното задействане на гени, свързани с развитието на структурата на мозъка, но и втори път - обуславя се от избегването на системата за "затриване на гени" - апоптозата. В тази статия е описан механизма за блокиране на апоптозата мрез микро-екзони.

https://technology.bg/nashite-nevroni-sa-sazdadeni-za-dalag-jivot/

[kipen]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

В био-структурите - приемник са сетивата. По неврони пътища - био-вълноводите, изградени от белтъчна структура като тръбички с много слоеве - могат избирателно по честоти, възбудени в сетиво, да пренасят информацията (като вълна) до мозъчен център. Там се обработва по ОВ и допринася реакция на дразнението.

ОК! Споменаваш и "тръбичките" - микротубулите. Обаче в този поток от информация, обратната връзка в информационната система се изразява в сбора от реакции, резултиращ в поведение.

Обаче, освен на молекулно, освен на органично, имаш и като цяло организмово ниво. Та и това, в контекстта на средата, се екстраполира и до вътревидови и междувидови взаимоотношения! Къде отиде "контекстът", средата, в която живее организмът?!?

А пък и реакциите на организма на външната среда променят генома много повече от случайно достигнало лъчение  до ДНК. Има доста "защитни, органични слоеве", които предпазват ДНК от лъченията от външна среда, а пък дори и достигнали такива и предизвикали мутации, си има механизъм за отстраняването им - апоптозата, за която линкнах статия в предния ми пост .

Редактирано Май 11, 2023 от kipen

[kipen]

Поне са установили, че кокошката е първа.

https://www.peika.bg/statia/Yaytseto_ili_kokoshkata_Uchenite_razkriha_koe_e_doshlo_parvo__l.a_i.123942_doshlo_e_ili_koe_kokoshkata_parvo_razkriha_uchenite.html

...написано е по тази:

https://www.nature.com/articles/s41559-023-02074-0

[cucumerario]

Преди 8 часа, kipen said:

Поне са установили, че кокошката е първа.

https://www.peika.bg/statia/Yaytseto_ili_kokoshkata_Uchenite_razkriha_koe_e_doshlo_parvo__l.a_i.123942_doshlo_e_ili_koe_kokoshkata_parvo_razkriha_uchenite.html

...написано е по тази:

https://www.nature.com/articles/s41559-023-02074-0

Като толко наперен петел, нищо не ти пречи да се пробаш с некой крокодил, да ти снесе яйце... Де да знаеш, може пък да се получат безяйчни кокошки, ако си късметлия... А ако не си и ти свие сърмите, все още имаш шанса, да останеш безяйчен петел, т.е пак нещо почти като кокошка... 

Редактирано Юни 21, 2023 от cucumerario

[kipen]

 Подскачаш като петел, пазещ си кокошките....  не си прочел статията, нали?....  елементарно тролче, а не петелче!

[cucumerario]

Абе, то изглежда много са я чели, но малко от дърварите са разбрали, какво пише там...

[mnogoznaiko]

Грешките в преписването на Рецептурника за еволюция

 

 

https://nauka.offnews.bg/.../greshkite-v-prepisvaneto-na...

 

Преди седемстотин милиона години за първи път се появява забележително същество. Макар и да не е било много за гледане според днешните стандарти, животното е имало предна и задна част, горна и долна. По онова време това е новаторска адаптация, която определя основния план на тялото, който в крайна сметка наследяват повечето сложни животни, включително и хората.
 

Невзрачното животно е живяло в древните морета на Земята, като вероятно е пълзяло по морското дъно. Това е последният общ прародител на двуутробните животни - огромна супергрупа животни, включваща гръбначни (риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници) и безгръбначни (насекоми, членестоноги, мекотели, червеи, бодлокожи и много други).
 

До днес повече от 7000 групи гени могат да бъдат проследени до последния общ прародител на двуутробните, според проучване на 20 различни вида двуутробни, включително хора, а също и акули, маймуни, стоножки и октоподи. Констатациите са направени от изследователи от Центъра за геномно регулиране (CRG) в Барселона и са публикувани днес в списание Nature Ecology & Evolution.