Отиди на
Форум "Наука"

Еволюция?


Recommended Posts

  • Мнения 910
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 9 часа, Warlord said:

А да ти е хрумвало, че когато е нямало пчели, растенията още са били голосеменни и са се размножавали без тях, както този отдел правят и до днес? А че именно появата на покритосеменните води до разцвета на насекомите поради възникналата тогава симбиоза между тях?
Вярно е, че и аз съм пълен лаик в областта, но дори и за мен е видно, че от едната страна на барикадата в тази тема царува потресаваща некомпетентност.

Това вече влиза в областта на възможното или по-скоро на научната фантастика, но не и на доказаното. Тоест в областта на теорията на еволюцията.  Не може да се доказва еволюцията с еволюция, която още не е доказана. Това е оксиморон. Засега докато не е доказано, че е имало растения и не е имало пчели, трябва да се приеме, че Бог ги е създал за шест дена, всяко според вида си, както казва Библията. Защото това е основното твърдение на Библията — всяко нещо е създадено от Бога според вида си и такова си стои от сътворението досега. Всеки може да го види само като се огледа.  Всичко се рамножава и си живее според вида си! Бог е създал и растенията и пчелите и останалите насекоми за една работна седмица.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 2 минути, Etienne said:

Засега докато не е доказано, че е имало растения и не е имало пчели, трябва да се приеме, че Бог ги е създал за шест дена, всяко според вида си, както казва Библията. Защото това е основното твърдение на Библията — всяко нещо е създадено от Бога според вида си и такова си стои от сътворението досега. Всеки може да го види само като се огледа.  Всичко се рамножава и си живее според вида си! Бог е създал и растенията и пчелите и останалите насекоми за една работна седмица.

Ще трябва да те разочаровам, но това отдавна вече е доказано в палеонтологията. Първите растения се появяват близо 350 милиона години преди първите пчели, а първите покритосеменни ок. 5-10 млн преди пчелите. Вкаменелостите, датирането чрез геологичните пластове и радиовъглеродния анализ отдавна пратиха библейските твърдения от сорта на "за една работна седмица", на бунището на историческото невежество.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Съществува така да се каже естествена и изкуствена еволюция. Оттам идва объркването според мен. Изкуствената еволюция е рязка и бърза промяна. Такава се случва при човека. Биологично той е съществувал като маймуна от няколко милиона години,но СОЦИАЛНО като човек - от 40 000 години. 

Редактирано от deaf
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 минути, Warlord said:

Ще трябва да те разочаровам, но това отдавна вече е доказано в палеонтологията. Първите растения се появяват близо 350 милиона години преди първите пчели, а първите покритосеменни ок. 5-10 млн преди пчелите. Вкаменелостите, датирането чрез геологичните пластове и радиовъглеродния анализ отдавна пратиха библейските твърдения от сорта на "за една работна седмица", на бунището на историческото невежество.

 

Пак доказване на факт чрез самият него. Вкаменелостите, датирането, геологичните пластове никъде не са пратили нищо. Генетиката прати на бунището еволюцията, като показа, че човекът е сложно създание, което се размножава по определени и непроменяеми закони. Всяка промяна води до проблеми,  а не до решения на проблемите. Така че нищо не доказва еволюцията. Милиони години — няма нищо подобно доказано. Или другите глупости,че водата е дошла от космоса!? Това ли е наука?  

Засега Библията, уж че била приказка е много по-точна в описанието си на всичко, отколкото всички наични книги взети заедно и на степен 100. Всичко казано в Библията е абсолютно точно. Нека да се фокусираме за момент върху това твърдение: Бог направил всичко според вида му. Не е ли перфектното обяснение? И до днес това си остава вярно. Никой никога не е намерил бико-тигри, или мравко-змии, или човеко-мишки! И генетиката вместо да потвърди еволюцията, ясно доказа, че това е непроменимо, поради заложените генетични закони в човека! Той не може да се промени, понеже генетично му е забранено да се променя. Мутациите повреждат човека, а не му помагат, факт.


 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Значи не мога да почна да те обучавам от 0-тата и първи клас, особено пък ако ти самия не искаш. Като за начало се запознай малко с науките геология и палеонтология, ама поне малко, преди да ми заявяваш, че нищо не било доказано.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 37 минути, Etienne said:

Или другите глупости,че водата е дошла от космоса!? Това ли е наука?

А от къде е дошла водата според вас? Отговорете и на въпроса "как".

Цитирай

Нека да се фокусираме за момент върху това твърдение: Бог направил всичко според вида му. Не е ли перфектното обяснение? И до днес това си остава вярно.

Да се фокусираме.

Първо, вярно ли е? Докажете де, стига празни твърдения.

Второ, това обяснение ли е? Обяснение е, когато изясните връзката между обектите и механизмите на  процесите. А вие изказвате едно твърдение, което няма никаква връзка с тях и с реалността.

Трето, перфектността по горните причини е нулева. Това твърдение е лишено от познавателна стойност, следовеателно е напълно безполезно и безсмислено.

Как ви се струва това?

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On ‎22‎.‎07‎.‎2019‎ г. at 5:57, Etienne said:

Фотосинтезата разделя въглеродният диоксид в атмосферата на въглерод и кислород

Това не е вярно! Кислородът, който растенията отделят при фотосинтезата е от водата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Действително, ако допуснем че вкаменелостите са ни подхвърлени от Сатаната, те няма как да са доказателство.
И не само те - замръзналите мамути, дето ги намират в Русия - и за тях същото важи.
По логиката на подобни възражения, доказателство за еволюция би било единствено само ако намерим друга планета, която да прилича на нашата каквато е била преди 3-4 млрд. години и в продължение на такъв период да наблюдаваме протичаща еволюция. Готов съм да приема подобна логика, единствено ако преди това признаем, че почти цялата хуманитаристика е псевдонаука (начело с психологията, която за мен си е баш-псевдонаука) - понеже там пък съвсем няма доказателства от типа на исканите от креационистите.
За мен лично, дори само доказателствата от селското стопанство и от лабораториите са достатъчни, за да ме убедят (по аналогия), че и в дивата природа протича Дарвинистка еволюция - не напразно самият Дарвин започва "Произход на видовете" с подробни разсъждения за селското стопанство.

Или когато някой отрича еволюцията като факт - вече само вдигам рамене в недоумение.

Когато някой отрича общоприети положения в съвременния дарвинизъм - винаги проявявам интерес и съм готов да чуя съответните съображения. За мен лично,  Дарвин е най-великата фигура в биология и съвременният дарвинизъм е пряко следствие от неговото творчество, въпреки че сме отхвърлили поне две негови важни твърдения за еволюцията. То затова съвременния дарвинизъм е верен - защото едно време Дарвин е създал теория податлива на корекции, а не някаква стройна и непоклатима схема.

А захващането за понятието "вид" е хитър ход. С течение на времето все повече се ориентирам към позицията, че видовете не съществуват реално и това понятие е само "удобно приспособление" (по сполучливия израз на самия Дарвин). Естествено, нямам си представа как звучат на оригинален език съответните пасажи в Битие и дали има някакво основание да ги свързваме със съвременното научно понятие "вид".

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

 tempora mutantur et nos mutamur in illis - както са казали древните паганисти, римляните...

Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Потребител

Ето как "грешни" тълкувания в науката, лесно се предписват на Природата. Еволюцията не е "на случаен принцип" - еволюционно, приспособяването на живото е към нова, еволюираща нежива  среда - нов фон от ЕМВълни. Въпрос е на налична синфазна радиация в околното на живото, осъществяваща промяна в генетичния материал. Но, понеже почти нищо не знаем за промени в радиационния фон на ... миналото - то и случилото се ни се струва случайно. Еволюцията следва квантов принцип на пренос на информация - конструктивен "резонанс" с фона от ЕМПоле.

https://megavselena.bg/tova-koeto-mislite-che-znaete-za-evoljuciyata-naj-veroyatno-e-pogreshno/

Това, което мислите че знаете за еволюцията, най-вероятно е погрешно

maxresdefault.jpg

В неотдавнашно проучване, публикувано в Nature Ecology and Evolution, учени сравняват пълните геноми на над 100 организма (предимно животни), за да проучат как животинското царство се е развило на генетично ниво. Резултатите показват, че произходът на основни групи животни, включително и тази на хората, е свързан не с добавянето на нови гени, а с огромни генни загуби.

Еволюцията обяснява как са се появили всички живи същества, включително и хората. Би било лесно да се предположи, че еволюцията работи чрез непрекъснато добавяне на функции към организмите, т.е. на нови гени, което непрекъснато увеличава тяхната (на организмите) сложност. Някои риби развиват крайници и излизат на сушата. Някои динозаври развиват крила и започват да летят. Други развиват утробите и започват да раждат наследниците си.

Всичко това е едно от най-преобладаващите и смущаващи погрешни схващания за еволюцията. Много успешни клонове на дървото на живота са останали прости, като бактерии или са намалили сложността си, като паразити. И се справят много добре.

Еволюционният биолог Стивън Джей Гулд е един от най-силните противници на „похода на прогреса“, идеята, че еволюцията винаги води до повишена сложност. В книгата си „Пълна къща“ (1996), Гулд използва модела на „разходката в нетрезво състояние“. Пияница напуска бар в жп гара и тромаво се разхожда напред-назад над перона, клатушкайки се между бара и влаковите коловози. Ако има достатъчно време, пияницата най-вероятно ще падне на релсите. При определени обстоятелства обаче, може и да се върне в кръчмата.

Платформата на гарата измислена от Гулд, представлява мащаба на сложност, като кръчмата е с най-ниска сложност, а релсите – максимална сложност. Животът, според Гулд, се поява с възможно най-малка сложност, като излиза от „кръчмата“. Понякога животът се сблъсква на случаен принцип с релсите (развива се по начин, който увеличава сложността), а друг път с кръчмата (намалява сложността).

Никой вариант не е по-добър от другия. Да останеш прост организъм като намалиш сложността, може да е по-добра стратегия за оцеляване, отколкото да се развиваш с повишена сложност, в зависимост от средата.

Но в някои случаи групите животни развиват сложни характеристики, които са присъщи на начина, по който телата им работят, и вече не могат да загубят тези гени, за да станат по-прости – те са свързани с „влаковите коловози“ завинаги. Например многоклетъчните организми рядко се връщат назад, за да станат едноклетъчни.

Ако се съсредоточим само върху организмите, хванати във влаковите коловози, тогава имаме предубедено възприятие за живота, развиващ се по права линия от просто към сложно, погрешно вярвайки, че по-старите форми на живот винаги са по-прости, а по-новите са по-сложни.

Джорди Папс от университета в Бристол, Кристина Гуяро-Кларк от университета в Есекс и Питър Холанд от Университета в Оксфорд, разглеждат как еволюира генетичната сложност при животните. Преди това показват, че добавянето на нови гени е било ключово за ранната еволюция на животинското царство. Тогава се питат дали това е така и по време на по-късната еволюция при животните?

Повечето животни могат да бъдат групирани в основни еволюционни родове, клони от дървото на живота, показващи как животните днес са се развили от поредица от споделени предци. Авторите проучват всякакви животински родове, за които последователността на генома е обществено достъпна, и много не животински родове, за да ги сравнят.

Една животинска линия е тази на дейтеростомите, която включва хората и други гръбначни животни, както и морски звезди или морски таралежи. Друга е линията включваща екдизозоите, състоящи се от членестоноги (насекоми, омари, паяци) и други пълзящи, като кръгли червеи. Гръбначните и насекомите се считат за едни от най-сложните животни. И накрая, ние имаме една родова линия, лофотрохозоните, която включва животни като мекотели (охлюви, земни червеи и др.)

Учените правят тази разнообразна селекция от организми и анализират как са свързани в дървото на живота и какви общи гени споделят и какви не споделят. Ако ген присъства в по-стар клон на дървото, а го няма в по-млад, те заключават, че този ген е бил загубен по пътя на развитието. Ако ген не е присъствал в по-старите клони, но се е появил при по-младите, тогава те го приемат за нов ген, получен в по-младия клон.

Резултатите показват безпрецедентен брой на гени, които са изгубени по пътя на развитието, нещо, което никога не е показвано в предишни анализи. Две от основните линии, дейтеростомите (включително хората) и екдизозоите (включително насекомите), показват най-голям брой загуби на гени. За разлика от тях, лофотрохозоните показват баланс между загубените и новите гени.

Като цяло, резултатите на Джорди Папс и Кристина Гуяро –Кларкс потвърждават картината, дадена от Стивън Джей Гулд, като показват, че на генно ниво животът се появява като напуска „кръчмата“ и прави голям скок към сложността. Но след първоначалния ентусиазъм, някои родове се приближават отново до кръчмата, като губят гени, докато други родове се насочват към „релсите“, като натрупват нови гени. Според авторите, това е перфектното обобщение на еволюцията, предизвикано от случаен избор между „кръчмата“ и „влаковите коловози“."

...

...

На случаен избор, ама друг път.😎 Все едно, бактерии и др  да имат съзнание за ставащото около тях... и да избират?! Те, единствено, могат да реагират на ел.магн. полета в околното им пространство.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 1 час, Малоум 2 said:

На случаен избор, ама друг път.😎 Все едно, бактерии и др  да имат съзнание за ставащото около тях... и да избират?! Те, единствено, могат да реагират на ел.магн. полета в околното им пространство.

Добре де, колко още може да се тъпче на едно място със затворени очи? И някакви странни разъждения, без никаква връзка с реалността... Хората са направили проучване и са достигнали до резултат, и това не е първият резултат от този тип. А вие голословно отричате тези резултати, на основа само някаква шизофренична механистична представа  за света. Електромагнитни полета, дрън дрън. Хайде стига с тая профанация тук, биологията не може да се сведе до такъв дървен механистицизъм.

Не е нужно бактериите да имат съзнание и да избират - всичко зависи от характеристиките на околната среда, тези характеристики са определящи за поведение изключващо всякакъв съзнателен избор. И тези характеристики са определящи за натискът, който се оказва върху организмите за да се променят (еволюират) в някаква посока.

Има една класическа задача на Бофон, свързана с хвърляне на игла върху разграфена плоскост, Задача Бюффона . Идеята е, че ако се хвърля по случаен начин игла с дължина 1 върху плоскост разграфена с паралелни линии, отстоящи на 1, то вероятността иглата да попадне върху линия е 2/Пи. Дали ни трябва някакво болно въображение, за да си мислим, че иглата избира как да пресече линията, за да ни докара тази вероятност? Не, околната среда, определена от разстоянието между линиите, и дължината на иглата еднозначно определят резултатът.

Същото е и при еволюцията - околната среда при сблъскването си със съответният геном еднозначно определя вероятността (и необходимостта) той да се промени. Както при иглата, резултатът е вероятност - конкретен организъм може да се промени, може да не се променя, вероятността показва каква част от организмите ще се промени, какъв е натискът за промяна. Тук е мястото на случайността. Просто там параметрите са невъобразимо много и процесът не е толкова очевиден, както при задачата на Бофон.

Link to comment
Share on other sites

Преди 29 минути, scaner said:

 

..Същото е и при еволюцията - околната среда при сблъскването си със съответният геном еднозначно определя вероятността (и необходимостта) той да се промени. Както при иглата, резултатът е вероятност - конкретен организъм може да се промени, може да не се променя, вероятността показва каква част от организмите ще се промени, какъв е натискът за промяна. Тук е мястото на случайността. Просто там параметрите са невъобразимо много и процесът не е толкова очевиден, както при задачата на Бофон.

Горе-долу е така, но не е само външната среда. Пак на случаен принцип възниква нещо, което е напълно ненужно , даже вредно, спрямо околната среда, например при <половия> подбор, после се развива в една посока, извън логиката на основния подбор.Така и с поведенчексата еволюция, ако може така да я наречем, свързана най често с половия подбор.Изобщо твърде много променливи дават този красив букет от биология, живот.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така, да кажа и моето виждане (най-общо ), смятам че много съм се занимавал а също и мятал м/у наука и религия, изводите:

1.За мен хората са ограничени във своите възприятия, виждания,  биологичните способности и потенциал.

2. Към Etienne и др. - повечето от доводите ви не издържат една щателна проверка, а някои са нещо по-близко до пропаганда и/или нещо друго, нямащо много общо със науката, един пример : не е вярно че не са откривани междинни форми, истина е че някои СВЪРЗВАЩИ ЗВЕНА са спорни и не са признати от международната научна общност.

3. Много важно! - когато се представят такива големи (обобщаващи) теории (хипотези ) и съответно се оборват, не може просто да се изтъкне като решителен довод един частен случай в една част или дял от някоя наука, ерго, нещата трябва да се представят от класическата философска точка, и да бъдат издържани във много аспекти и направления в науката както и погледнати от много и разнообразни гледни точки

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, scaner said:

Добре де, колко още може да се тъпче на едно място със затворени очи? И някакви странни разъждения, без никаква връзка с реалността... Хората са направили проучване и са достигнали до резултат, и това не е първият резултат от този тип. А вие голословно отричате тези резултати, на основа само някаква шизофренична механистична представа  за света. Електромагнитни полета, дрън дрън. Хайде стига с тая профанация тук, биологията не може да се сведе до такъв дървен механистицизъм.

Не е нужно бактериите да имат съзнание и да избират - всичко зависи от характеристиките на околната среда, тези характеристики са определящи за поведение изключващо всякакъв съзнателен избор. И тези характеристики са определящи за натискът, който се оказва върху организмите за да се променят (еволюират) в някаква посока.

Има една класическа задача на Бофон, свързана с хвърляне на игла върху разграфена плоскост, Задача Бюффона . Идеята е, че ако се хвърля по случаен начин игла с дължина 1 върху плоскост разграфена с паралелни линии, отстоящи на 1, то вероятността иглата да попадне върху линия е 2/Пи. Дали ни трябва някакво болно въображение, за да си мислим, че иглата избира как да пресече линията, за да ни докара тази вероятност? Не, околната среда, определена от разстоянието между линиите, и дължината на иглата еднозначно определят резултатът.

Същото е и при еволюцията - околната среда при сблъскването си със съответният геном еднозначно определя вероятността (и необходимостта) той да се промени. Както при иглата, резултатът е вероятност - конкретен организъм може да се промени, може да не се променя, вероятността показва каква част от организмите ще се промени, какъв е натискът за промяна. Тук е мястото на случайността. Просто там параметрите са невъобразимо много и процесът не е толкова очевиден, както при задачата на Бофон.

Ами, говоря почти същото (болднах го) - не знам що те подразни.

Случайността е в главите ни, в знанията ни (невъзможно е да отчетем всичко що е промяна - неизмеримо е, но с резултат: две и повече независими събития съвпадат по място и по време наричаме случайност, а промяната, като цяло е регистрирана), не в Природата - там си действат физическите закони. Както и Лапландец  намеква - принципът "проба-грешка" - отсява, кое ще продължи развитие в новата среда - еволюционно. А, че електричеството е пряко намесено в живото - няма как да пренебрегнем опитите на Волта с жабешките бутчета.😎 (при промяна на: "има ток-няма ток"- се регистрира съкращаване-отпускане на мускулните влакна. Мърда!-механично движение). Е, електричество и ЕМПоле са все околна среда.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Chromosome numbers (2n) in some animals
Species #
Indian muntjac 7
Common fruit fly 8
Pill millipede (Arthrosphaera fumosa)[43] 30
Earthworm (Octodrilus complanatus)[44] 36
Tibetan fox 36
Domestic cat[45] 38
Domestic pig 38
Laboratory mouse[46][47] 40
Laboratory rat[47] 42
Rabbit (Oryctolagus cuniculus)[48] 44
Syrian hamster[46] 44
Guppy (poecilia reticulata)[49] 46
Human[50] 46
Hares[51][52] 48
Gorillas, chimpanzees[50] 48
Domestic sheep 54
Garden snail[53] 54
Silkworm[54] 56
Elephants[55] 56
Cow 60
Donkey 62
Guinea pig[56] 64
Horse 64
Dog[57] 78
Hedgehog 90
Goldfish[58] 100–104
Kingfisher[59] 132

 

Ако продължаваме еволюцията тогава поже и мухичка да станем....Кат тези около казаните......image.jpeg.48f637edf8ba76b38d6e7638b04a64f5.jpeg

Link to comment
Share on other sites

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

...А, че електричеството е пряко намесено в живото - няма как да пренебрегнем...

То електричество. так да го наречем е и пряко намесено в интимни механизми на мутации,

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Случайността е в главите ни, в знанията ни (невъзможно е да отчетем всичко що е промяна - неизмеримо е, но с резултат: две и повече независими събития съвпадат по място и по време наричаме случайност, а промяната, като цяло е регистрирана), не в Природата - там си действат физическите закони.

Не, не е в главите ни. Това което е в главите са оправдания. Изобщо не става дума за тази псевдослучайност, за която не можем да отчетем всичко. Случайността е обективна даденост, цялата квантова механика например лежи на нея, цялата квантова механика доказва, че физическите закони не се основават на класичческата причинност, че да можем да елиминираме случайността ако знаем всичко. Просто не можем да знаем всичко, най-простият пример от КМ- не можем да знаем и местоположението, и скоростта едновременно, и това е принципно - доказано е експериментално. Тази ограниченост е принципна, поради което и случайността е принципна.

Примерът който дадох, с иглата на Бофон показва как имаме проявление на физическа закономерност дори да приемем абсолютно случайно хвърляне на иглата. Там не се набляга на начина на хвърляне, който не сме били отчитали, набляга се на закономерен резултат от дори теоретична случайност. Какво по-ясно от това, че случайността основа на на ограниченото ни знание и истинските  случайности имат еднакво поведение?

При еволюцията е същото - случайните изменения на околната среда водят до закономерни резултати, чрез вероятностни процеси. Дали не можем да отчитаме всичко, или наистина имаме чиста случайност - в случая няма никакво значение, механизмът на описание както и резултатите са едни и същи. Затова отместването на темата към някакво субективно виждане за случайността в случая е само отместване на темата, без ползотворно  значение. Форма на словоблудство, чрез която да се прикрие незнание за по-важните неща.

Това че електричеството има някаква роля в живото не означава, че трябва та се ползва като пенкилер за всяко обяснение.  Още повече да се ползва за обяснение, когато няма пряко отношение към разглежданите въпроси. Тя и гравитацията има роля във всичко, трябва ли с нея да се обясняват финансовите кризи например (в смисъл, тя да е определяща за тях)? Първо докажете определяща причинно-следствена връзка, после фантазирайте.  Защото хипотезата ви, от която се леят такива бисери, няма общо с реалността.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 минути, scaner said:

отместването на темата към някакво субективно виждане за случайността в случая е само отместване на темата, без ползотворно  значение.

Дали ако ученият се разграничи напълно от изследваният обект,(възможно ли е?!),би могъл да стигне до ползотворно знание? Пак подобен въпрос - ползотворно знание за кого?!

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, scaner said:

Не, не е в главите ни. Това което е в главите са оправдания. Изобщо не става дума за тази псевдослучайност, за която не можем да отчетем всичко. Случайността е обективна даденост, цялата квантова механика например лежи на нея, цялата квантова механика доказва, че физическите закони не се основават на класичческата причинност, че да можем да елиминираме случайността ако знаем всичко. Просто не можем да знаем всичко, най-простият пример от КМ- не можем да знаем и местоположението, и скоростта едновременно, и това е принципно - доказано е експериментално. Тази ограниченост е принципна, поради което и случайността е принципна.

Според мен не само случайностите, но и вероятностите са единствено в нашите глави. С по-голям или с по-малък успех ние се опитваме да предвидим дали някакво събитие ще се случи, или не; изчисляваме разните вероятности в проценти и т.н. НО🤨 в мига, в който въпросното събитие се случи, става ясно, че то винаги е било с "вероятност" 100%. Или казано по друг начин:

Щом дадено събитие се случва, значи случването му при съответните условия е било абсолютно сигурно, а не просто вероятно или случайно... каквото преди случването му е било в нашите ууууумни глави🙃

Link to comment
Share on other sites

Преди 29 минути, Шпага said:

Според мен не само случайностите, но и вероятностите са единствено в нашите глави. С по-голям или с по-малък успех ние се опитваме да предвидим дали някакво събитие ще се случи, или не; изчисляваме разните вероятности в проценти и т.н. НО🤨 в мига, в който въпросното събитие се случи, става ясно, че то винаги е било с "вероятност" 100%. Или казано по друг начин:

Щом дадено събитие се случва, значи случването му при съответните условия е било абсолютно сигурно, а не просто вероятно или случайно... каквото преди случването му е било в нашите ууууумни глави🙃

Съгласен с теб Шпага, но  това е и в основата на квантовия свят, на събитията близо до елементарното от наша гледна точка ниво.
За нас Незнанието е вероятност и случайност и това според мен е на принципно ниво, колкото и да се задълбае , дори след предполагаем скок, ще се стигне пак до Незнание , под формата , поне пак според мен, на случайности и вероятности. Така е устроена Вселена, отвъд нашия Космос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Шпага said:

Според мен не само случайностите, но и вероятностите са единствено в нашите глави. С по-голям или с по-малък успех ние се опитваме да предвидим дали някакво събитие ще се случи, или не; изчисляваме разните вероятности в проценти и т.н. НО🤨 в мига, в който въпросното събитие се случи, става ясно, че то винаги е било с "вероятност" 100%. Или казано по друг начин:

Щом дадено събитие се случва, значи случването му при съответните условия е било абсолютно сигурно, а не просто вероятно или случайно... каквото преди случването му е било в нашите ууууумни глави🙃

Тоест,твърдите че съществува...БОГ,който направлява всичко?! Така излиза.

В мигът когато нещо стане ФАКТ,то вече е МИНАЛО,история на която ние не можем по никакъв начин да повлияем. Може би поради това ние изпадаме в заблудата,че няма случайност в реалността. Може би в живота на животните няма случайности,(те се раждат,хранят,размножават и умират),но в живота на човека не е така. Той отдавна се е отдалечил от животните и природата.

Човек не може да променя хода на Историята така,както му хрумне,но може да подбутва и направлява лекичко,(забавя или ускорява) посоката на събитията. И това "подбутване" е особено валидно за личният живот на отделният човек. Върху хода на Историята почти не може да се влияе,но може да се направлява живота на отделен човек. Историята на човечеството и живота на отделният човек са два различни свята,все пак. В автобиографията си Христо Стоичков горещо благодари на "10-ти ноември"! Сравнява го с божие чудо! Казва че ако не е бил "10-ти" е нямало да стане световно известен футболист. Генералите от МНО,които са управлявали ЦСКА и футбола у нас тогава,му казват в прав текст:"Ти повече няма да си футболист!" Пътят му към българските футболни отбори вече бил отрязан,(а да играе в "Барселона" не е можел и да мечтае). Но става чудо... Ами ако "10-ти" се беше забавил дори и само с пет години? Какво щеше да стане със Стоичков?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 31 минути, deaf said:

Човек не може да променя хода на Историята така,както му хрумне,но може да подбутва и направлява лекичко,(забавя или ускорява) посоката на събитията. И това "подбутване" е особено валидно за личният живот на отделният човек. Върху хода на Историята почти не може да се влияе,но може да се направлява живота на отделен човек. Историята на човечеството и живота на отделният човек са два различни свята,все пак. В автобиографията си Христо Стоичков горещо благодари на "10-ти ноември"! Сравнява го с божие чудо! Казва че ако не е бил "10-ти" е нямало да стане световно известен футболист. Генералите от МНО,които са управлявали ЦСКА и футбола у нас тогава,му казват в прав текст:"Ти повече няма да си футболист!" Пътят му към българските футболни отбори вече бил отрязан,(а да играе в "Барселона" не е можел и да мечтае). Но става чудо... Ами ако "10-ти" се беше забавил дори и само с пет години? Какво щеше да стане със Стоичков?

Тогава в два мача Стоичков вкара 3 гола на Барса - Стоичков срещу Барса с общ резултат 6:3 в двата мача :) Бях на мача в София, Стоичков си изработи 100 процента отиването в Барса, Кройф го поиска заради трите гола, които Стоичков инкасира във вратата на неговия отбор. Ако трябва да сме прецизни, трансферът беше договорен още през 1989 преди 10 ноември и това се знаеше в България, доколкото сега чета Джуров е бил против и затова се е забавил още година, но Стоичков с 10-ти или без него, според мен, е щял да играе в Барса.

https://www.blitz.bg/sport/bg-futbol/pomnite-li-znamenitiya-gol-na-stoichkov-s-tsska-vkara-na-barselona-i-smaya-sveta-video_360512.html

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!