Исак Левитан

[Б. Киров]

Исак Левитан, един световноизвестен и признат руски художник-пейзажист, рисувал по времето на импресионистите, причисляван към групата на руските "передвижники", но напълно и изцяло оригинален и самобитен.

Исак Левитан е роден в Уирбален, провинция Каволо в Литва (тогава в Руската империя), в бедно, но образовано еврейско семейство. Баща му Еляшив Левитан е бил син на равин, самообразовал се. Преподавал немски и френски език в Калоу и по-късно работил като преводач на железопътна мостова конструкция за френска строителна фирма. В началото на 1870 г. семейство Левитан се премества в Москва.
През септември 1873 г. Исак Левитан влиза в Московската школа по живопис, скулптура и архитектура, където по-големият му брат Авел вече е учил две години. След една година в курса по графика, Исак преминава в курса по пейзаж. Учители на Левитан са знаменитите Алексей Саврасов, Василий Перов и Василий Поленов.
През 1875 г. майка му умира, а баща му е сериозно болен и не може да издържа четирите си деца; той почива през 1877 г. Семейството пропада в мизерия и бедност. Като патронаж за таланта и постиженията на Левитан и за оставането му академията, му е отпусната стипендия от университета.
През 1877 г. произведенията на Исак Левитан са публично изложени за първи път и получават благосклонни отзиви от пресата. След опита за убийство на Александър ІІІ, извършен от Александър Соловев през май 1879 г., масовите депортации на евреи от големите градове на Руската империя принуждават семейството да се премести в предградието на Салтилковка, но през есента властите под обществен натиск на почитателите на изкуството на младия Левитан са  принудени да го върнат в Москва. През 1880 г. платното му "Есенен ден в Соколники" е закупено от известния филантроп и колекционер на изкуство Павел Михайлович Третяков.
През пролетта на 1884 г. Левитан участва в изложбата на една група пътуващи художници, известна като Передвижники, и през 1891 г. става член на тази група. По време на обучението си в Московската школа по живопис, скулптура и архитектура Левитан се сприятелява с Константин Коровин, Михаил Нестеров, архитект Фьодор Шехтел и художника Николай Чехов, чийто известен брат Антон Чехов става най-близък приятел на художника. Левитан често посещава Чехов, а някои смятат, че Левитан е влюбен в сестра му Мария Павлова Чехова. В началото на 80-те години Левитан сътрудничи с братята Чехови за илюстрираното списание "Москва" и илюстрира изданието "Кремъл" на М. Фабриций. Заедно с Коровин през 1885-1886 г. рисува декори за представления на частната руска опера на Сава Мамонтов. През 80-те години на 20-ти век участва в изложбата на рисунки и акварели в къщата на Поленов. През лятото на 1890 г. Левитан отива в Юриевец, и освен другите многобройните пейзажи и етюди там рисува от натура "Изгледът на Кривосерския манастир". този негов етюд става основа за една от най-добрите му и прочути картини "Тихият манастир". Известно е, че тази картина прави силно впечатление на Чехов.
През 1897 г., вече световно известен, той е избран за член на Императорската академия на изкуствата, а през 1898 г. е обявен за завеждащ катедра Пейзаж в неговата alma mater.
Левитан прекара последната година от живота си в дома на Чехов в Крим. Въпреки последиците от неизлечима болест, последните му творби все повече се изпълват със светлина. Те отразяват спокойствието и вечната красота на руската природа.

 

Есенен ден, Соколники, 1879 г., Платно, масло, 63 x 50 см

Брезова гора, 1878, Масло върху платно 

Къща с върби, първата половина на 1880, Платно върху картон, 21 х 30 см

Есенни листа, 1879 г., Масло върху картон, 10 x 14 cm

Вечер след дъжд, 1879, Маслени бои върху платно

Дъбова гора, 1878, Масло върху платно

Ръж, 1880, Маслени бои върху платно, 36 x 53 см

Параход на Волга, 1880, Маслени бои върху платно, 24 x 38 см

Вечер на нивата,1883, Масло върху платно, 43 x 67 cm

Мост, Савинская Слобода, 1884, Маслени бои върху платно, 25 x 29 см

Савинская Слобода близо до Звенигород, 1884 г., Маслени бои върху платно, 43 x 67 см

В околностите на манастира "Савино-Сторожевски" - средата на 1880-те години, Маслени бои върху платно, 43 x 66 см

Река Истра, 1885 г., Маслени бои върху платно, 40 x 63 см

Близо до морския бряг, Крим, 1886 г.,Масло на хартия, 41 x 65 см

Изглед близо до Ялта, 1886 г., Масло върху дърво, 27 x 38 см

Заблатено езеро, 1887 г., Маслени бои върху платно, 35 x 51 см

На Волга, 1887-1888, Маслени бои върху платно, 57 x 88 см

Път през гората, края на 1880-те, масло върху платно

Дървена църква в Плеси: Когато последните лъчи на слънцето..., 1888, масло върху картон, 14 x 24 см

След дъжд, 1889, Маслени бои върху платно, 80 x 125 см

Златна есен, Слободка, 1889, Маслени бои върху платно, 43 x 69 см

...

 

 

 

[Б. Киров]

Вечер на Волга, 1888, Масло върху платно

Пролет в Италия, 1890 г., Масло върху платно, 19 x 32 см

Тиха обител, 1890, Масло върху платно, 87 x 108 см
През лятото на 1890 г. Левитан отива в Юриевец и заедно с многобройни пейзажи и етюди рисува "Изгледът на манастир". Така се ражда етюда на една от най-хубавите му картини - "Тиха обител" (Тихият манастир).

Канал във Венеция, 1890 г., Масло на хартия, 32 х 20 см

Златна есен, 1889 г., Маслени бои върху платно

Плиос, 1889, Масло върху платно

Юнски ден (Лято), 1890 г., Маслени бои върху платно, 43 x 61 см

Мъгла над водата, 1890 г., Масло върху платно, 40 x 63 см

На здрачаване, 1890 г., Маслени бои върху платно, 71 x 123 см

Манастир на реката, 1890 г., Маслени бои върху платно, 56 x 73 cm

Пролет в Италия, 1890 г., Маслени бои върху платно

Път към Владимирка, 1892, Маслени бои върху платно, 79 x 123 см
Характерна за неговата работа е мълчаливият и почти меланхоличен свят на пасторални пейзажи, напълно лишени от човешко присъствие. Палитрата му обикновено е приглушена, а стилът му е повече поетичен, отколкото реалистичев или натуралистичен. Отношението на Левитан към природата и поезията на неговото изкуство са сродни в много отношения с произведенията на Антон П. Чехов, който става негов приятел от края на 70-те. Ако предишните му творби са предимно с интимен и лиричен характер, зрялото му изкуство става философско, медитиращо върху човека и света. Тези негови късни творби са особено обичани от руските интелектуалци от онова време, защото те представляват най-чистия образец на "пейзаж на настроението", най-популярия пейзажен жанр в Русия в края на 19 век. Към този период принадлежи "Път към Владимирка" (1892 г.); Левитан рисува трагично известния път, по който са били изпращани осъдените на каторга в Сибир.

Вечерни камбани, 1892
Вариант на картината "Тиха обител". Оригиналното заглавие на произведението е "Манастирът по време на празник", Маслени бои върху платно, 87 x 107 см
Исак Левитан е най-големият руски пейзажист-лирик от края на XIX век; той е с душевна нагласа да бъде "поет на пейзажа". Необичайно виждане на светлината, недоловимите движения и най- незначителни детайли в природата, са характерни за стила му да живописва. Името на Левитан става символ и синоним за  лиричен пейзаж.
През 1818 г. Томас Мур публикува първата си колекция от National Airs - колекция от песни, в които са включени неговите стихове и техни музикални интерпретации от композитораот Джон Стивънсън. Заглавието на един стих  е "Тези вечерни камбани" с подзаглавието Във въздуха: Камбаните на Санкт Петербург. Мур споменава, че стихът се основава на руски оригинал, но всички опити за намиране на оригинала се провалили. Най-вероятно е, че стихът е оригиналното творение на Томас Мур, базирано на руска тема. Иван Козлов, който е руски поет със собствено творчество, но също така и плодовит преводач на съвременна английска поезия (превежда Байрон, Чарлс Улф и Томас Мур), публикува през 1828 г. адаптация на английския оригинал:
Вечерний звон, вечерний звон!
Как много дум наводит он
О юных днях в краю родном,
Где я любил, где отчий дом.
И как я, с ним навек простясь,
Там слушал звон в последний раз!

По този руски стих, по неговият мотив, е рисуван пейзажът на Левитан.

До езерото, 1893, пастел

Над Вечният покой, 1894, маслени бои върху платно, 150 x 206 см
Исак Левитан вижда природата като надарена със собствен вътрешен живот. Картината "Над Вечния покой" е с усещане за безграничност. Сивите северни небеса се отразяват в празните и студени води на езерото, над които висят пухкави облаци. Природата е застинала в своето първобитно величие. Времето е спряло над езерото и зеления нос с малкото църковно гробище, а наклонените кръстове над гробовете и само една блещукаща светлина напомнят за това колко е преходен човешки живот. Ако предишните му творби са предимно с интимен и лиричен характер, зрялото му изкуство става философско, изразявайки медитацията на художника върху човека и света.

Клон от разцъфтяващо ябълково дърво, средата на 1890 г., хартия, масло, 10 x 16 см

Златна есен, 1895 г., Маслени бои върху платно, 82 x 126 см

Пролет, Последният сняг, 1895, Маслени бои върху платно, 25 х 33 см

Пролет, Придошла вода, 1897, Масло върху платно, 64 x 57 см

Залез, Луна, 1899, Маслени бои върху платно, 49 x 61 см

Езеро, Русия, 1899-1900, Масло върху платно, 149 x 208 см
Последната, недовършена живописна творба на Левитан. Започнато, според някои изкуствоведи, под въздействието на поезията на Александър Пушкин, над чиито поетични илюстрации Левитан работи в края на 1890 г., и преди всичко от мотива на стихотворението "О бурен облак, оцелял след буря"

[Aspandiat]

Мисля, че Златна есен, 1895 г.  е най-известната картина на Левитан. Аз съм малко предубеден към чистите пейзажисти, защото пейзажът е най-лесният жанр. Но това е мое мнение.

Инак, сега се сетих за един друг руски художник, Валентин Серов, който е връстник и съвременник на Левитан. Той пък е нещо като антипод на Левитан - рисува портрети, а не пейзажи.

Ето линк към негови работи: https://www.google.com/search?q=валентин+серов+картины&client=firefox-b&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=2ahUKEwin2qC9ysHaAhUBIpoKHR6RDbsQ_AUoAXoECAAQAw&biw=1280&bih=866

А ей тази е може би най-известната му картина: Момиче с праскови.

http://vserov.ru/kartina/1.php

 

[Б. Киров]

Преди 7 минути, Aspandiat said:

Мисля, че Златна есен, 1895 г.  е най-известната картина на Левитан. Аз съм малко предубеден към чистите пейзажисти, защото пейзажът е най-лесният жанр. Но това е мое мнение.

Инак, сега се сетих за един друг руски художник, Валентин Серов, който е връстник и съвременник на Левитан. Той пък е нещо като антипод на Левитан - рисува портрети, а не пейзажи.

По принцип и аз не съм особено голям ценител на пейзажи, но при Левитан има нещо много особено, наистина си е някаква поезия в цветове и форми, трудно ми е да го опиша, но ми действат много силно - не мога да кажа същото за другия им голям пейзажист, Иван Шишкин, там пейзажите ми приличат на фотографии, Айвазовски, може би, в някои от платната си е толкова лиричен и необикновен, при Левитан всичко е лирично, там е магията.

Серов е невероятен, ще се опитам да го представа тук. Репин също като портретист.

[Aspandiat]

Аз преди не понасях ориенталската леност и зной в картините на Гоген, но миналата година го преоткрих и си дадох сметка какъв майстор е всъщност.

[Aspandiat]

Инак, ако ти се занимава, можеш да направиш една сравнителна тема между различни пейзажисти или пейзажи на художници от различни страни и направления от примерно периода 1860 - 1930 г. Ще е интересно.

[Б. Киров]

Преди 1 минута, Aspandiat said:

Аз преди не понасях ориенталската леност и зной в картините на Гоген, но миналата година го преоткрих и си дадох сметка какъв майстор е всъщност.

Бил е нещо като художествен гуру на Ван Гог, прословутото отрязано ухо на Ван Гог е след един скандал между двамата, Гоген си отива сърдит, Ван гог още по сърдит, си отрязва ухото и му го изпраща по пощата, за да го засегне възможно най-дълбоко.

[Aspandiat]

Историята я знам. Имам една хубава биография на Анри Перюшо "Животът на Ван Гог" . Има я и онлайн в Читанката.https://chitanka.info/book/7370-zhivotyt-na-van-gog

В нея са качени и други негови биографии на художници: 

https://chitanka.info/person/henri-perruchot

 

[Б. Киров]

Много са добри като текст, Перюшо е най-доброто, което съм чел за импресионистите, бих ги препрочел, ако ми остане време.

[Aspandiat]

Начи, аз тая вечер има 2-3 часа, които мога да отделя да направя една тема за тук, посветена на моя любим Тулуз-Лотрек. Ще е повече текст, по-малко изображения. Ще напиша темата въз основа на това, което си спомням от книгата за Лотрек на Перюшо, която, уви, не е качена в Читанката.

[Б. Киров]

Преди 5 минути, Aspandiat said:

Начи, аз тая вечер има 2-3 часа, които мога да отделя да направя една тема за тук, посветена на моя любим Тулуз-Лотрек. Ще е повече текст, по-малко изображения. Ще напиша темата въз основа на това, което си спомням от книгата за Лотрек на Перюшо, която, уви, не е качена в Читанката.

+ Давай, ще допълня с изображения, колекционирам си репродукции на твърдия диск, така че няма да е проблем - имам много работи с добро качество като резолюция от Тулуз-Лотрек.

[Frujin Assen]

Благодаря Киров. Много хубави картини.

[К.ГЕРБОВ]

Цитирай

По принцип и аз не съм особено голям ценител на пейзажи, но при Левитан има нещо много особено, наистина си е някаква поезия в цветове и форми, трудно ми е да го опиша, но ми действат много силно - не мога да кажа същото за другия им голям пейзажист, Иван Шишкин, там пейзажите ми приличат на фотографии, Айвазовски, може би, в някои от платната си е толкова лиричен и необикновен, при Левитан всичко е лирично, там е магията.

Доста от картините се родеят с тези на Писаро, Сисле, Утрило. Левитан е руски импресионист. Шишкин и Айвазовски са представители на академичната живопис.

При тази многотия, си пропуснал две представителни картини. Наричат ги „христоматийни”. Използват ги като илюстрации в книги и статии за Левитан.

Брезова гора, 1885-89

Март, 1895

Книга за Левитан