"Реабилитация" за Иванчо Пенчович

[Galahad]

Делата и самите дела показаха кой какво е правил като българин християнин и като доброжелател на народа..." Из изявление на хаджи Иванчо в притурката на в-к"Македония" от 11 юли 1872

Преди неотдавна се беше развихрила доста бурна кампания за "реабилитацията" на поп Кръстьо. И тъй като обикновено като стане дума за Левски, след поп Кръстьо веднага в черния списък се лепва хаджи Иванчо. Нещо повече - в критиките се стигна до там, че дори взеха да сравняват с хаджи Иванчо с такива като Желю Желев и Георги Димитров.

Участието на хаджи Иванчо в държавно-управленския апарат на Османската империя, способствала той да е по-опитен в политическите реалности. Напр. опитите му по време на борбата за църковна независимост да се избегне Схизмата (в редултат от налагавето й, българските владици до края на ІІ СВ не можело да участват в съслужение с другите православни архиереи).

Противоречията с Левски са ясни - хаджи Иванчо не е виждал въстанието като реална възможност за освобождението на България. Според Заимов време на процеса срещу Левски хаджи Иванчо се обадил, че: "Бунтът много свят ще изтреби". След Априлското въстание на хаджи Иванчо представил доклад за турските зверства при потушаването му. Турците останали много недоволни от това и той бил уволнен като член на Държавния съвет. Иначе казано хаджи Иванчо е отстоявал позицията да се избегне кравопролитие не само спрямо Левски, но и спрямо Портата и то по време когато последователите на Апостола през глава бягали извън пределите на Отоманската империя.

[Warlord]

След освобождаването, той дори издига паметник на Левски. Но въпреки това е срещу неговата велика кауза. Пък и показанията му все пак са прецакали работата

[КГ125]

Кои показания? Той е бил член на състава на съда, не ще да е давал показания.

[Warlord]

Упс извинявам се за последното изречение. Нямам предвид показания, а подписът, който той като член на турския съд слага под смъртната присъда на Апостола. С това той за винаги подписва присъдата си на национален предател и реабилитация просто не може да има. Това е.

А за показания явно мисълта ми е прескочила към Димитър Общи. В него трябва да се търси вината, защото той оплесква цялата работа, че после си изпява песничката на разпита и от там вече осира целия пейзаж, за да се стигне до залавянето на Левски и светкавичния съд довел до обесването.

[КГ125]

Прав си за присъдата. Макар, че турския закон е постановявал точно такава присъда, могъл е да не подпише. Нямаше да го изядат за това.

И за Димитър Общи си прав. Такива именно отворковци са в състояние да прецакат коя ли не работа. И най-интересното, че на отворен се е правел лесно и е нарушавал комитетските заповеди, щото нали е голяма работа.... докато не види турската сопа в кауша и дотам.

[Galahad]

С това той за винаги подписва присъдата си на национален предател и реабилитация просто не може да има. Това е.

Хаджи Иванчо е виждал в Левски по-скоро нещо такова:

И за Димитър Общи си прав. Такива именно отворковци са в състояние да прецакат коя ли не работа.

Хаджи Иванчо е бил от тези, които са разчитали на поетапно добиване на правдини от султана. Разбира се това не е било хомогенно движение, а разни групички, като напр. една от тях ражда забавната идея за българо-турска дуалистична монархия. Така или иначе общата концепция е била, че с черешово топче не може да се събори царщината. Провала на въстанията, бунтовете и опитите за такива ясно показва, че пътя определен от Левски меко казано не е много надежден. И то опита не само от разни мижави брожение като Велчовата завера, Хаджиставревата и Димитракиевата буна или четите на хаджи Димитър и Стефан Караджа или тази на Филип Тотю и Хитов, а дори големите въстания в Северозападна България от първата половина на 19в.

Днес доста погрешно в масовото съзнание се счита, че Освобождението е било неизбежна последица от Априлското въстание и създадената от Левски рев. организация. Геноцида над арменците е горчиво доказателство, че действията на Левски е можело да са доста опасни. А и ако се погледне как цивилизована Европа се разправила нецивилизовано с Парижките комунари или въстаналите индийски сипаи.

Разбира се и изгледите за ала "Чехословашки нежен развод" не са били големи. Макар че в крайна сметка Съединението и Независимостта в отношенията ни с Турция, са по-скоро нещо точно такова.

Пък за подписването на присъди случилото се от 20 век показва, че не е така лесно да се отграничи, кой е добрия и кой е лошия - дали фашистите, издавали смъртни присъди на народните партизани или пък дали са добрите комунистите от Народния съд изпратили на същото място демократичната опозиция.

А и не виждам основание да го сравняват с Георги Димитров и Жабчо. Първия доста усърдно е поработил в Коминтерна и в самата България за създаването на "македонска нация", но от това полза не виждам за страната. Или пък Жабчо дето асистираше на Доган на Кръглата маса? Турците можеха и да изчакат още някоя година, докато България се опита да спазари нещо за имотите на бежанците - напр. изплащане на реципрочви обедщетения. Европа и тъй си я чакахме 20г.

[Станимер чаркчи]

За мен личността на хИванчо хПенчович е еднозначно позитивна. Той е един от най-извисените и образовани българи на своето време и благодарение на високия си пост в Държавния съвет и силните си позиции в "клуба на 11-те островитяни" от Халки, най-високия български елит, спомага изключително много за църковната независимост и за българската идея. Трябва да проверя, но ако не ме лъже паметта е член на гръцката "Завера" и на "Тайното общество" на Раковски.

Това, че е бил сред противниците на Априлското въстание не е "национално предателство", а просто различно виждане в рамките на българската идея, което е доста разпространено сред елита. Ролята на априлското въстание не може да бъде еднозначна, доколкото то води до жестоки издевателства над българите, удавя в кръв цели райони и отнема от българите значителна стопанска мощ и обществено влияние в империята.

Друг въпрос е, доколко въстанието е оправдало Освободителната война и дали такъв ход е приемлив от хуманна гледна точка. Комунистите ни учеха, че народните синове са добрите и те са искали въстание, а чорбаджийте изедници са турски мекерета и са били против. Тзаи черно-бяла детска приказка е исторически жалка.

Колкото до присъдата на Левски, въпросът е дали х. Иванчо е можел да спаси Левски ако не подпише. Може би подписвайки тази предопределена присъда, той си е осигурил възможност да участва в други процеси и да спаси други българи, които са могли да бъдат спасени от смърт? Но дори и умишлено да е подписал смъртната присъда, струва ми се лековато да го обявим за "национален предател"

След "Епопея на забравените" Славейков нарича Иван Вазов с най-грубите и обидни епитети, които онова време е чувало, обявява го за поръчков сълзлив и бездарен поет, който пише само за кървища. Това не е основание да отречем Славейков, нито пък Вазов. Стамболов изпраща Петко Каравелов в черната джамия. Просто времето и историята са сложни неща и не са индиянски роман, в който има добри и лоши.

[Хитър Петър]

Формално Левски е осъден за убийство, а не за революционна дейност доколкото ми е известно. Съмнително е колко българи са схващали величието на Апостола в тези времена. Днес от дистанцията на времето е лесно да съдим кой е предател и кой е герой, но едва ли съвремениците на Левски са били толкова прозорливи. Отношението на Иванчо Пенчович към Дякона е вероятно като към пройдоха разсипващ бащиното имане и ето защо не му е било чак толкова трудно да подпише присъдата. Не казвам, че не разбира за какво се бори Левски, а че не приема методите му. Единия е революционер, а другия еволюционист и нямат много допирни точки.

Често се допуска грешката да се свързва делото на Левски с Априлското въстание. Недопустимо е! Той е като Александър Велики-гений, а Гюргевския комитет са диадохите или дори епигоните му. Целите са различни, подготовката, методите за борба, времето за вдигане на въстание.

Левски:

1. Цел: С една всенародна революция да се отхвърли чуждата власт;

2. Нужна е за целта старателно да се подготят хората за борба;

3. Избухване на повсеместно въстание;

4. Най-удачен момент за революцията е късната есен и началото на зимата.

Гюргевци:

1. Въстание което да привлече фокуса на общественото внимание в Еропа и Русия върху българския въпрос;

2. Прибързано решение, слаба и неравномерна подготовка, липса на оръжие и най-вече на добра психологическа подготовка на народа за борба;

3. Замяна на идеята за всенародна револючия с четническа тактика, партизанска борба, укрепени лагери извън населените места и търсене на закрилата на Балкана, вместо използването му за прекъсване на османските комуникации и пълното му овладяване.

4. Избухва в края на Април и продължава до началото на Юни. Това е време на усилна полска работа и предпставка за отблъскване на част от хората в съчетание с втора точка.

От всичко казано излиза, че Априлското въстание е успешно, защото следва Цариградската конференция и Руско-турската освободителна война.

Пенчович е в правото си да е скептичен относно делото на Левски, защото не е убеден, че то ще успее. Представете си жертвите от едно още по голямо въстание, но без последалата намеса на Великите сили. Това е плашило мнозина, но страхът и липсата на прозорливост не означава предателство непремено, нали?

[КГ125]

Така е, има логика...