Статия - "СЪЗНАНИЕ" - неврофизиологичен аспект, общи данни

[ramus]

Ще пусна няколко общи статии, съотносими към понятието СЪЗНАНИЕ, по пример който правят и някои други пишещи, в други раздели. Прицелил съм обща насоченост, защото повечето от пишещите сред форума тук нямат специализирана подготовка (както и самия автор на темата). За хората които търсят оригинални линкове - налични са, аз не се справям толкова добре с чуждите езици за да съм на ниво за адекватен прочит на научна сериозна литература.

Смятам че и други колеги биха дали пуснали подобни текстове и за всеки любознателен би било от полза...

====================================

Съзнание | Физиология

Съзнанието представлява състояние на мозъка, което се характеризира с правилна ориентация на индивида за време, място, както и за самия себе си.

Човек в ясно съзнание знае какви са неговите усещания, мисли и действия, каква е собствената му връзка с околната среда.

Съзнанието е необходимо за осъществяване на всички висши функции на нервната система. Основната му функция е да осигури най-добър текущ анализ на информацията от околната среда и миналия опит, както и да я направи достъпна за частите на мозъка, които вземат решение, планират и извършват волевите движения.

Най-висшето ниво на съзнанието е самосъзнанието. То включва възможността на човек да разбира собствените си мисли, да прави самооценка, да разбира различието си от останалата част от обществото...

Съзнанието е необходимо за сложната обработка на сетивната информация, която води до възникване на усещания, възприятия и възможност за разпознаване на обектите (включително и хора) в околната среда. За съзнателното възприемане на сетивната информация е необходимо:

• вниманието да бъде концентрирано и фокусирано върху информацията;
• текущата сетивна информация да се задържи в оперативната памет и да се свърже с миналия опит, съхранен в дълготрайната памет;
• сетивната информация да бъде свързана с контекста, времето и мястото;
• да се извърши оценка на значението на сетивната информация.

Всичко това означава, че съзнателното възприемане на сетивната информация изисква активиране на сложна мрежа от мозъчни структури, които са свързани не само с непосредствената обработка на сетивната информация, но и с вниманието, паметта и емоциите. Ако не се активира цялата мрежа, информацията остава неосъзната.

Съзнанието е необходимо и за регулация на волевите движения. Волевите движения се характеризират с целенасоченост, сложност, точност и пластичност. Знае се обаче, че много от волевите движения при многократното им повтаряне започват да се извършват автоматично, без участие на съзнанието. Това е една от важните прояви на обучението и представлява компонент на имплицитната памет. Такива автоматични движения са ритмичните движения в ежедневната дейност (ходене, дъвкане), движенията при редица спортове (бягане, плуване, каране на ски) и свиренето на музикални инструменти. Те се включват и прекратяват съзнателно, докато самото им извършване, което е поредица от стереотипни, повтарящи се движения, протича напълно автоматично.

Съзнанието е невъзможно без поддържане на състояние на бодрост, за което основна роля имат дифузните модулаторни системи на ствола и неспецифичните ядра на таламуса. Те осигуряват такова ниво на възбудимост на коровите неврони, позволяващо им да взаимодействат помежду си и с другите мозъчни области по бърз и пластичен начин, което е необходимо условие за съзнателните функции.

Все още не са известни неврофизиологичните основи на съзнанието. Има данни, че по време на редица съзнателни процеси като внимание, разпознаване, оперативна памет, се наблюдава синхронизирана (кохерентна) високочестотна (30-40 Hz) електрична активност в кората, записана на електроенцефалография. Синхронизацията може да се дължи на връзки в самата кора или на връзки между таламуса и кората. Установено е, че при много съзнателни дейности има синхронизация на високочестотна активност в специфични и неспецифични таламокортикални нервни мрежи. Предполага се, че съдържанието на съзнанието се определя от синхронизираната високочестотна активност в специфичните таламокортикани мрежи, докато синхронизираната активност в неспецифичните таламокортикални мрежи вероятно е необходима за временно свързване на всички неврони, обработващи информация за обекта на внимание, в едно функционално цяло.

Приема се, че съществуват три нива на съзнание:

• ясно съзнание;
• намалено (нарушено съзнание);
• безсъзнание.

Нарушеното съзнание има няколко степени, които се различават по вида и силата на стимулацията, необходими за поддържане на бодрото състояние, по възможността да се следват команди и да се извършват смислени движения. Най-добрият метод за оценка на нивото на съзнанието е скалата на Глазгоу.

Пълна загуба на съзнанието има при синкоп, кома и дълбока обща анестезия.

Синкопът е кратък период на загуба на съзнание, който се дължи на неакдекватно мозъчно кръвоснабдяване. Това състояние отзвучава след възстановяване на кръвообращението.

Комата е продължителна загуба на съзнание, при която никаква стимулация не може да предизвика бодрост. Общата анестезия е контролиран период на загуба на съзнание, който възниква под действието на анестетика и отзвучава при преустановяване на въвеждането му. Всички форми на безсъзнание се характеризират с широко разпространена, бавновълнова синхронизирана активност в електроенцефалограмата и с намалена метаболитна активност на кората.

===========

Мисля си че никому не е излишна поне обща синтезирана информация по някои аспекти на живота и човека. Особено за хора, които не са специализирали медицина или физиология, а все пак понятието СЪЗНАНИЕ, дори и във физиологичен аспект да е, все пак е нещо което резултира ... дори в писането по форуми.

Допълнителни мотивацията ми да пусна това е, че доста се разискват множествените аспекти на понятието СЪЗНАНИЕ...

Spoiler

В личен план имам вече няколко примера сред форума при които се налага да преразглеждам личната си работна концепция и някои данни в нея. Заради остри реакции и твърдения че рамус е некомпетентен, неадекватен, че "греши във всичко" спрямо изразено или написано от същия.

По принцип предпочитам първо да изведа нещо и да го валидирам чрез практически взаимодействия... Но когато получа толкова еднозначни сигнали че изведеното не било нито вярно, нито адекватно, си задавам въпрос дали не съм се самоподвел (което си е напълно възможно и естествено, и се е случвало веднъж в миналото в генерален план, и няколко пъти сред някои фрагментарни аспекти). Такива моменти на остър дисонанс и контраст межу работните ми концепции и социалните такива, е чудесна възможност за преоценка и актуализация за мен самия. За което съм благодарен на "отзивите", дори и да били повече или по-малко негативни, дори и да предизвиквам дисонанси в "Отзивчивите".

 

Редактирано Април 26, 2018 от ramus

[ramus]

Дълбоко в мозъка е открит превключвател за включване и изключване на съзнанието

 

В един момент сте в съзнание, а в следващия не сте. За първи път изследователи успяват да „изключат“ съзнанието чрез електрическо стимулиране на единична зона от мозъка.

Учените повече от век проучват индивидуалните региони на мозъка, изследвайки тяхната функция чрез електрошок, който временно ги изключва. Въпреки това, те никога не са могли да изключат съзнанието – досега.

Въпреки че е тествано само на един човек, откритието подсказва, че една единична зона – клауструмът – е може би съществена за комбинирането на коренно различни мозъчни дейности в безпроблемен пакет от мисли, усещания и емоции (Етимология: Името „клауструм“ (claustrum) идва от латинския език и означава „бариера, преграда“ или „ограда“. Подобната дума „claudere“ означава „да затворя“.). Това ни води една стъпка по-близо до отговора на проблем, който е обърквал учените и философите в продължение на хилядолетия – а именно – как възниква нашето съзнание.

Има много теории, но повечето се съгласяват за това, че съзнанието трябва да включва интеграцията на дейността от няколко мозъчни мрежи, която ни позволява да възприемаме нашата околна среда като едно единично обединяващо преживяване, вместо като изолирани сензорни възприятия.

Един защитник на тази идея бил Франсис Крик, невроучен-пионер, който по-рано през кариерата си идентифицирал, заедно с Джеймс Уотсън, структурата на ДНК. Само дни преди да почине през юли 2004 г., Крик работил по студия, която изказвала предположението, че нашето съзнание има нужда от нещо подобно на диригент на оркестър, който да свързва едновременно всичките ни различни външни и вътрешни възприятия.

Заедно с колегата си Кристоф Кох от Института за мозъчна наука „Ален“ в Сиатъл, той направил предположението, че този „диригент“ имал нужда от това бързо да интегрира информация през отделни региони на мозъка и едновременно да свързва информация, която постъпва по различно време. Например информация за мириса и цвета на роза, нейното наименование и памет за нейното обществено значение, може да бъде свързана с едно съзнателно преживяване, като например това да са ти връчили роза за свети валентин.

Двойката предположила, че клауструмът – тънък листоподобен пласт от неврони, който стои скрит дълбоко в долната част на централния мозък – е перфектно пригоден за тази работа.

Сега изглежда като че ли Крик и Кох са попаднали на нещо. В изследване, публикувано от д-р Мохамад Кубеиси и неговите колеги от университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон, окръг Колумбия, описват как те са успели да изключат и включат съзнанието на жена чрез електрическо стимулиране на нейния клауструм. Жената има епилепсия, затова екипът използвал електроди, сложени дълбоко в мозъка, за да запишат сигнали от различни региони на мозъка, за да разберат откъде се пораждат нейните припадъци. Един електрод бил поставен до клауструма – зона, която дотогава никога не е била стимулирана.

Когато екипът ударил зоната с високочестотни електрически импулси, жената изгубила съзнание. Тя спряла да чете и се взирала безизразно в пространството. Не отговаряла на звукови или визуални команди и дишането ѝ се забавило. Веднага щом стимулацията спряла, тя веднага възвърнала съзнание без памет за събитието. Същото нещо се случило всеки път щом зоната била стимулирана през двата дни на експериментите.

За да потвърдят, че те въздействат на съзнанието на жената вместо на нейната способност да говори или да се движи, преди да започне стимулацията екипът помолил жената да повтори думата „къща“ или да щракне с пръсти. Ако стимулацията разстройвала регион от мозъка, отговорен за движението или езиковите умения, тя би трябвало да спре да се движи или да говори почти веднага. Вместо това, тя постепенно говорила все по-тихо или се движила все по-малко, докато не се отнесла в безсъзнание. Тъй като нямало знак за епилептична мозъчна дейност по време на или след стимулацията, екипът е сигурен, че това не било страничен ефект от припадък.

Кубеиси мисли, че резултатите наистина подсказват, че клауструмът играе жизненоважна роля в това да включва съзнателното преживяване. „Бих го оприличил на кола“, казва той. „Една кола на пътя има много части, които съдействат за нейното движение – газта, скоростната кутия, двигателят; но има само едно място, където завърташ ключа и всичко се включва и работи заедно. Така че въпреки че съзнанието е сложен процес, създаден чрез много структури и мрежи – ние може би сме намерили ключа.“

Буден, но в безсъзнание

Контраинтуитивно, екипът на Кубеиси намерил, че загубата на съзнание на жената е свързано с увеличена синхрония от електрическа дейност – т.е. мозъчни вълни – във фронталните и париетални региони на мозъка, които участват в (създаването на) съзнанието. Въпреки че се смята, че различни зони от мозъка синхронизират дейност, за да свързват заедно различните аспекти на едно преживяване, прекалено много синхронизация изглежда, че е лошо нещо. Мозъкът не може да различи един аспект от друг, спирайки възникването на свързано преживяване.

Тъй като подобни мозъчни вълни се случват по време на епилептичен припадък, екипът на Кубеиси сега планира да проучи дали нискочестотна стимулация на клауструма може, чрез шоково раздрусване, да ги върне към нормалното. „Дори може би си заслужава да се пробва с хора в минимално състояние на съзнанието“, казва той. „Може би бихме могли да пробваме да стимулираме този регион в опит да ги изкараме от това състояние.“

Анил Сет, който изучава съзнанието в Съсексския университет във Великобритания, предупреждава, че трябва да бъдем предпазливи, когато тълкуваме поведение само от един случай от практиката. На жената ѝ липсвала част от нейния хипокампус, който бил премахнат, за да се лекува нейната епилепсия, затова тя не представлява „нормален“ мозък, казва той.

Въпреки това, той посочва, че интересното нещо на това изследване, е, че човекът все още бил буден. „Обикновено когато разглеждаме съзнателните състояния, ние разглеждаме будното състояние срещу съня или комата срещу вегетативното състояние, или безчувственото състояние.“ Повечето от тези състояния включват промени в будното състояние, както и на съзнанието, но не и този път, казва Сет. „Тъй че, въпреки че това е само едно изследване от практиката, то е потенциално много информативно относно какво се случва, когато селективно модулираш само съзнанието.“

„Франсис би бил щастлив до немай-къде“, казва Кох, на който жената на Крик казва, че на смъртния си одър Крик халюцинирал тема с Кох относно клауструма и неговата връзка със съзнанието.

„В края на краищата, ако знаем как се създава съзнанието и кои части на мозъка са замесени, тогава ние можем да разберем кой го притежава и кой не“, казва Кох. „Дали го имат роботите? Ами ембрионите? Ами котките, кучетата или червеите? Това проучване е невероятно заинтригуващо, но то е една тухла в една голяма постройка на съзнанието, която се опитваме да построим.“

Източник: newscientist
Превод: sixenius 

==================================

[ramus]

nauka.offnews.bg

 

Човешкото съзнание може да е резултат от хаоса в мозъка

 

Въпросът дали човешкото съзнание е субективно или обективно е до голяма степен философски. Но границата между съзнание и изпадане в безсъзнание е малко по-лесно да се измери.

В ново проучване за това как упойките влияят на мозъка, учените предполагат, че нашето усещане за реалност е продукт на един деликатен баланс на свързаност между невроните - ако тя е твърде много или твърде малко - съзнанието ни се изплъзва.

Предишни изследвания са показали, че във формирането на съзнанието важна роля играе мозъчната кора, която ни позволява едновременно да получаваме и преработваме сигнали от множество сетивни органи. Например, когато видим пред себе си кръгъл оранжев предмет, почувстваме с пръстите си структурата на кората и подушим мириса на портокал, мозъкът ни обединява тези данни, възстановява информацията за наблюдавани по-рано плодове и стига до заключението, че пред нас имаме портокал, разказва Science magazine.

"Новият смисъл се създава за сметка на взаимодействието между нещата - обяснява Енцо Талядзцучи (Enzo Tagliazucchi) от Института за Медицинска психология в Кил, Германия - "Съзнанието придава смисъл на рисунките на фотоните, попадащи върху ретината, което ни отличава от обикновения цифров фотоапарат. Ако загубим съзнание, мозъкът все още може да получава данните, но не може да ги сглоби реалност от картината".

За да открият следи от съзнание в мозъка, Талядзцучи и екипът му поканили дванадесет доброволци, които се съгласили да се потопят в сън под влиянието на медикамент пропофол, използван по време на операции. Учените смятат, че това вещество напълно лишава способността на мозъка да обработва сигналите, например, идващи от рецепторите за болка.

Участниците били в състояние на обща анестезия, намирайки се в ядрено-магнитен томограф, така че учените можели да наблюдават промяната на притока на кръв към мозъка по време на будно състояние, заспиване, загуба на съзнание и пробуждане.

Както се съобщава в статия, публикувана в изданието Royal Society Interface, учените са открили, че при нормално състояние мозъкът генерира истинско цунами от активност, естеството на което се променя непрекъснато. ЯМР регистрира множество активации на невронните мрежи, които се пресичат една с друга на различни места. След приложението на пропофол, количеството на тези връзки бързо намалява, а характерът на нервната дейност се стабилизира. Изглежда, че всички сигнали, които по-рано са пътували в различни посоки, започват да избират един и същи път отново и отново. 

Резултатите показват, че в мозъка съществува оптимално ниво на свързаност между невроните, при което се създават максимален брой възможни пътища. Ако всеки неврон може да се приеме като възел в мрежата, съзнанието може да представлява максимално точното опознаване на мрежата.

Авторът смята, че съзнанието възниква от хаотичната работа на невронните мрежи, а настъпващата под упойка стабилност прави мозъка много еднороден и той престава да разграничава един сигнал от друг.

"Това може да се сравни с шофирането в голям град" - обяснява Талядзцучи - "Ако всеки ден пътувате по един и същи маршрут от точка А до точка Б, вие не може да се запознаете с пътната мрежа, но ако внимателно проучите всички възможни посоки, може да получите подробна карта и можете да изберете оптималния маршрут в критична ситуация".

Най-оптимизираните мрежи не са тези с възможно най-голям брой връзки. Ако всеки неврон в мозъка директно се свързва към всеки друг неврон, мозъкът ще стане твърде хомогенен и даден сигнал ще стане неразличим от всеки друг, обяснява Талядзцучи. "Или всички ще подават сигнали, или всички ще стоят в покой". Напротив, съзнанието може да се появи при внимателен баланс, който кара мозъка да "проучи" максимален брой уникални пътища за генериране на смисъл, отбелязва изследователят. Учените наричат този момент на баланс "критична точка".

Учените се надяват, че по-нататъшните изследвания ще помогнат да се намери тази критична точка, която внася хаос в работата на невронните мрежи и връща човек в съзнание. Това в крайна сметка ще помогне на пациентите в кома, заставяйки мозъците им да напуснат "стабилното" състояние и да започнат да търсят "обходни маршрути".

============

Според мен са налични някои неточности, може би сред превода, които довеждат до смислови грешки... но няма да коментирам - всеки си има своята си интерпретативна свобода.

Редактирано Април 26, 2018 от ramus

[ramus]

Хората в кома мислят и чувстват

05.02.2010, 13:24 (обновена 05.02.2010, 19:05)

Цветните петна в мозъка, отговарящи на "да" (червено) и "не" (синьо) в мозъка на здрав човек (горе) и на човек във кома (долу)

--------------

В прав текст

Крис Фрит, Юнивърсити Колидж, Лондон

"Трудно е да си представиш по-лошо изживяване от това да имаш функциониращ мозък, затворен в тяло, над което нямаш абсолютно никакъв контрол".

-------------------

Уикипедия - Кома

В медицината кома (от гръцки: koma - дълбок сън) е особено състояние на безсъзнание. Коматозният пациент не може да бъде събуден и обикновено не реагира на болка или светлина, също така няма сънни цикли и не може да извършва действия по собствена воля. Комата може да настъпи в резултат по ред причини, включително интоксикация, метаболични абнормалности, заболявания на централната нервна система, остри неврологични травми като инсулт и хипоксия.

-------------

(В НЯКОИ СЛУЧАИ - бел на рамус) - хората в кома чувстват, мислят и дори са в състояние да общуват, разкриха нови клинични опити във Великобритания и Белгия.

В опитите са участвали 23 пациенти, намиращи се във вегетативно състояние, изпаднали в продължителна кома след различни тежки инциденти.
При четирима от тях (17%) са констатирани безспорни признаци на съзнание. С помощта на мисълта си тези болни са били в състояние да отговарят на въпроси по същия начин, както биха го сторили с очи, говор и жестове, ако бяха здрави.
Лекарите правили изследване с ядрено-магнитен резонанс на мозъка на пациентите в т.нар. будна кома, докато им задавали въпроси. След това направили същото с 23-ма здрави доброволци, като им задали същите въпроси.
В изследването участвал и журналист от Би Би Си, който разказва: “Казах на лекарите името на майка ми. После те назоваха две имена, едното от които на мама. Когато го чуя, трябва да си представя, че двамата играем тенис. Когато чуя името на другата жена, си представям просто, че се движа някъде”, раказва Фъргъс Уолш.
Скенерът показал, че той веднага разпознава името на майка си чрез реакцията на мозъка. Същият резултат дали при същия въпрос и четирима пациенти във вегетативна кома.
Изследването дава надежди, че лекарите ще могат да комуникират с хората в кома и да ги питат например изпитват ли болка или даже да установят емоционалното им състояние.
Експериментът напомня за случая с белгиеца Ром Юбен, който след 23 години кома се събуди преди 2 месеца. Лекуващият го екип установил, че мозъкът му отговаря с “да” и “не” на различни въпроси, поради което го признал за жив. Пациентът вече е в състояние да движи единия си пръст - и сега с помощта на специален компютър ще пише книга за невероятната си история.
Резултатите от изследването ще са силен аргумент в борбата за и против евтаназията, доколкото доказват, че хората в будна кома са реално живи и поради това не би трябвало да бъдат обект на евтаназия.

Редактирано Април 26, 2018 от ramus

[ramus]

ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ психиатри физиолози - за СЪЗНАНИЕТО

откъс от това:

"...Очевидна е връзката на комата с разстройството на будността на мозъка и яснотата на съзнанието, което задължително ни заставя да търсим дефиниция на съзнанието.

Навлизаме в една най-трудна и най-спорна област на познанието, за която философията и психологията и до днес водят най-остра полемика. И до ден днешен дефиницията на СЪЗНАНИЕ си остава все още актуален и неясен въпрос.

Думата “съзнание” се появява в английския език през XVII век. Тя произлиза от латинския език и означава “познание на нещата заедно”. Рене Декарт свърза съзнанието с изречението, “Мисля, следователно съществувам”. Когато мисленето е насочено навън, се нарича съзнание, а когато е насочено навътре към човека, е самосъзнание.

В нашите и някои други учебници по психиатрия съзнанието се определя като сбор от функция на мозъка, процеси и явления на психичната дейност: усещане, възприятия, представи, мислене, емоции, воля и други. Някои автори определят психичната дейност като висша нервна дейност, което е неадекватно.

В интернет по въпроса за съзнанието доц. д-р Л. Гурова представя обстойно обсъждания на понятието съзнание, но не достига до определена дефиниция. Същото се отнася и за д-р Д. Вацов, както и за проф. Б. Богданов от Нов български университет. Авторите не дават определение на съзнанието, освен че то е субективно и обективно.

От векове се счита, че съзнанието и мозъчната дейност са тясно свързани. Същевременно независимо от тясната връзка между съзнанието и физиологичната мозъчна дейност точната природа на съзнанието все още не е открита.

Нашата дефиниция за съзнанието гласи: съзнанието (при естествени условия, нормални сетива, буден мозък, речева система и функционираща памет) е волево, насочено внимание, текуща речева връзка, поток от вярно знание, обективна истина за предметната и социалната действителност с цел осъзнато, рационално поведение, общуване и лично преживяване на човешкия индивид. Съзнанието прави човека човешко същество и го отличава от животните, макар че и те имат животинско съзнание. Особено важна е паметовата функция за съзнанието. Някои автори вместо за загуба на съзнание говорят за безпаметно състояние. Съзнанието на човека не е дадено за украшение. Съзнанието е за съзнателно, отговорно мислене, реч, осъзнаване на обективната истина за естествената действителност, за общуване и адекватно, съзнателно поведение на човешкия индивид, подчинено на принципа на причинно-следствената естествена действителност.

Съзнанието е поток с различна посока, при което то се променя всеки момент под въздействие на различни фармакологични и нефармакологични причини: глад, недохранване, студ, горещини, хипервентилация, сензорна изолация, алиенация, самота, преживяване на силни емоции, според фазите на заспиване и събуждане, преумора, продължителна будност, хипноза, медитация, автогенен тренинг, амфетамин, кокаин, хашиш, транквилизатори, алкохол, опиати, халюцигенни вещества, черепно-мозъчни и психични травми и пр..."

[ramus]

ИНТЕГРАЦИОННА ТЕОРИЯ за СЪЗНАНИЕТО (малко от философските аспекти) от българското научно поле.

[dora]

Бързам да напиша, преди темата да е напреднала.

Когато човек е в кома, той може би може да мисли и да изпитва емоции, но не и да усеща.

И разликата.

Усещате, че нещо ви диша във врата.

Ако се обърнете и видите, че това е любимата ви жена или дете, ви става приятно, изпитвате радост.

Ако се обърнете и видите, че това е мъж и не сте хомосексуален, вероятно изпитвате раздразнение.

Ако се обърнете и видите, че това е лъв, изпитвате страх.

Това е разликата между усещане (способността на сетивните рецептори да улавят информация и нервната ви система да я привежда до съответните части на мозъка за последваща обработка) и това, какво изпитвате в резултат от обработката и тълкуването на тази сетивна информация.

Сега, въпросът е можете ли да изпитвате нещо, без сетивен input. Ами, можете, защото можете да изпитате паническа атака без изобщо около вас да има нещо застрашително. Или може да ви стане тъжно не защото виждате нещо тъжно наоколо, а защото си размишлявате. Доколко това става, докато сте в кома, не можем да знаем със сигурност, но не е изключено.

Но в кома не усещате нищо, тоест няма да усетите, дори някой да ви отреже единия крак.

Индуцурана кома затова и се използва - защото пораженията върху тялото ви са такива, че няма никакъв начин да бъдете достатъчно обезболени, и те първо трябва да бъдат поправени с хирургия и да зарастнат. И по медицински причини, за да може тялото ви да се блокира, за да се контролират или минимизират дадени процеси.

Но е възможно да изпитвате психоза, от медикаментите.

Редактирано Април 26, 2018 от dora

[ramus]

Не съм съгласен с описанието и примерите и интерпретацията им, но това не е от особено значение - най-малкото за темата. Вече дебатирахме по тия, позициите са ясни и няма да станат по-ясни ако се повтарят - (поне според мен).

[dora]

С кое не сте съгласен?

[ramus]

да уточня нещо важно - пиша че не съм съгласен, а не че твърде че съм прав и че така, както аз го виждам - е правилноТО и друго няма.

Дали съм съгласен или не съм, с каквото и да било, не променя с нищо "който, което и каквото и да е".

Но за мен е несъответствен прочита от темата в която са налични "мозъчни" отговори на зададени въпроси, при пацианти в кома. И после - да се интерпретират че човек може да си генерира вътрешните стимули и сам. Но в статията се описва "диалог" - задават се въпроси и са налице "отговори" - на пациенти кома. Да - само на 17 процента от тях, но това не го прави да не е факт. Щом е налице - стимул-реакция, значи че сигналите от стимула достигат до мозъчните зони и от тях се реализира "отговор". Това че изразяването им не е възможно чрез тяло, гласни връзки, мимики или жестове - не променя че е наличен КОГНИТИВЕН ОТГОВОР. И не рефлексен или вегетативен отговор, а КОГНИТИВЕН отговор.

Мисля също че се бъркат състоянията на БУДНОСТ и СЪЗНАТЕЛНОСТ, но това пак пиша - е само през моят поглед без каквато и да е претенция за друго.

Да, има различен тип коматозни състояния и се различават по своята "степен на заспалост" (съвсем общо), и именно заради това в някои от тях остават налични и някои "канали за връзка с реалността извън пациента". Което прави нещата още по-зле за него - защото при кома, всъщност пациента става "полубуден" затворник в собственото си тяло. Особено в горните състояния - нито буден, нито напълно и крайно "заспал"... Става като онова, което се описва като "призрак" - уж съществуваш, но нямаш връзка, нямаш контакт, нямаш как да го осъществиш... Дали сънуват - няма как да се разбере, макар че понякога имало и такива неврологични следи в ЕЕГ и скенерите...

Считам че има проблем всичко това да се интерпретира че "в кома не можело да е налице усещане"... Но е налице, защото ако не беше, нямаше да стигат входните сигнали до когнитивните звена, за да се реализира "отговор". Доколко този отговор е адекватен, доколко е осъзнат... това не е цел на разглеждането и конкретиката в случая.

Това че нямало сигналите за болка - те могат да се прекратят и в будно състояние. И се остава в съзнание, дори и да режат крак - не се усеща болка. Има психични средства, има фармакологични такива - за достигане на пълно изключване на болковите сигнали. Разбира се в наркоза са налични управляемо контрол на степента на "изключване" и на зоните на изключване. В някои наркози целта е да се намали до максимум сърдечна дейност и кръвно налягане - при сърдечни и операции на вътрешни органи - защото кървенето става огромен проблем в самите интервенции. При други операции - други са целите на наркозата... При някои не е нужна пълна наркоза, а само "местни упойки". Много наркози се комбинират и с т.н. "релаксанти" - които блокират сигналите към мускулните звена - частично или пълно...Разбира се че за целта - ако прицеленото състояние е дълбоко, то дишането и сърдечната работа (които са мускулни) се поддържат отвън с апарати. Понякога само релаксант и блокатори на болка... И това също е сложно и е област на цяла сериозна и отговорна научна поддисциплина в медицината.

Просто не искам да вкарвам в темата дебати по това, кой как вижда, кое вижда, защо го вижда. Дали има или няма... и кое било вярно... Не считам себе си за корифей, нито авторитет по темата. Излагам факти и съжденията си - правя ясни сигнали че "така е както го виждам". Но те може и да не са правилни - именно това и изразявам, но се оказва че релативизма ми бил твърде произволен и краен, а научните факти били строги и категорично доказани. Може би - не споря, нито имам претенции как са "научните факти", както доколко са факти и доколко са "научни". Не виждам досега някъде в науката да са налице крайни и завършени НАУЧНИ ФАКТИ, които да са началото и края на която и да е наука. И припомня, че ФАКТ и ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА (му) са в сложна и неделима взаимовръзка. Но друг - вижда друго, а той е по-компетентен от мен именно по въпросите на "науката" и това, дето е прието в нея да са "ФАКТИ".

Темата я прицелих за да е възможно всеки сам да опита да интерпретира през прочита си без влиянието на гледни форумни точки. Търсенето отново на задължителен конвенс в интерпретирането на текстовете - за мен не е нито полезно, нито сериозно... Но това е само "за мен" - всеки друг си има неговите си неща.

Редактирано Април 27, 2018 от ramus

[dora]

Ето тук можете да намерите обяснение, конкретно за случаите, за които говорите, а те касаят способността да се чува и осмися реч:

http://www.cochlea.eu/en/auditory-brain

Но за да е налице съзнателно възприемане на постъпващи звукови стимули, е необходимо и първичният, и ретикуларният* път да са запазени. Това ще го видите в последния параграф. Ако го има само първичният път (а той по анатомични причини е по-кратък от първичните пътища, необходими за останалите сетива, напр. зрение или усещане за досег, ерго при локализирана мозъчна травма има по-голяма вероятност да е бил запазен), то чуване може и да има, но съзнателно чуване няма, тоест няма как човекът да осмисля, че чува нещо. Това е като при съня. Можете да чувате по принцип, но няма да чувате, докато спите дълбоко. Затова можем да спим на музика, примерно. Или в превозно средство.

Както и способността да се мисли (което в линка го няма там) - способността да се осмисля какво ознава постъпващата сензорна информация е съществена за това дали е възможен отговор "да" или "не".

Дали тези способности ги има зависи от степента и мястото на увреждане**.

Терапии на хората в кома, основани на сензорна стимулация, има от осемдесетте насам. Ефективността им не е катерорично показана.

*Ето тук можете да прочетете повече за ретикуларните неврони: https://medpedia.framar.bg/физиология/механизми-за-възникване-на-съня

**Тук пък можете да видите какво е необходимо, за да може ретикулатната система да работи и човек да може да е в някаква степен на съзнание. Както и кога тя престава да функционира:

• To be awake, the reticular activating system (RAS) must be functioning, as well as at least one cerebral hemisphere. (Трябва да имате функционална ретикуларна система и едно незасегнато мозъчно полукълбо)
• If a person loses consciousness, either the RAS has stopped working, or both cerebral hemispheres have shut down.

The reticular activating system stops working in two situations:

1. Brain stem stroke: cells in that area of the brain stem have lost their blood supply and the oxygen, and glucose that it delivers. This shuts off the reticular activating system. This event is either ischemic (blood supply is lost), or hemorrhagic (bleeding occurs and damages the reticular activating system).
2. A pre-death event: increased swelling in the brain pushes down on the brain stem and causes it to fail.

(https://www.medicinenet.com/coma/article.htm#what_are_the_causes_of_a_coma)

----

Хм, случайно във форума да има анестезиолог? "`Помощ от приятел" :)) Че да не почна при въпроси повече в медицинската, отколкото в психологическата част да засичам :))

Редактирано Април 27, 2018 от dora

[ramus]

реакцията е предсказуема и точно това не исках да се получава. Дора, може ли вече да преминем по-нататък от "този казус"?

 

[dora]

Аз не ви реагирам, отговарям ви, защото поставихте тема за обсъждане

Е, ако искате да не го правя, няма проблем.

[Малоум 2]

On 26.04.2018 г. at 11:34, ramus said:

ИНТЕГРАЦИОННА ТЕОРИЯ за СЪЗНАНИЕТО (малко от философските аспекти) от българското научно поле.

Да, вече бях казвал, че Аристотел Гаврилов е първият припознал съзнанието като отношение:

"...

Опитът на настоящата статия е, преди това да се случи (в един близък от историческа гледна точка момент), да съчетаем приноса на чисто теоретичната мисъл с постиженията на естествознанието, с което в крайна сметка да допринесем полза за социалната практика. А в последната, колкото и да изглежда неочаквано, наистина има зрееща необходимост, тъй като нуждата от оперативно, практически приложимо определение за същността на съзнанието в близките десетилетия ще излезе на преден план. И това ще стане, от една страна, благодарение на развитието на протезирането на части от нервната система (включително централната), а от друга поради ускоряващото се развитието на сложните кибернетични системи.

В интерес на истината, неврофизиологията, психологията и, колкото и да е неочаквано, философията са на прага да решат проблема със съзнанието и да отговорят на тази предстояща обществена потребност. И това може да бъде осъществено въз основата на няколко теории, две от които са изключителна заслуга на източноевропейската философска традиция. Първо, това е постановката за знаковата опосредстваност на човешката психика, която е крайъгълен камък в културно-историческата теория на Л. С. Виготски, А. Н. Леонтиев и А. Р. Лурия. Второ, това е релационната хипотеза на Аристотел Гаврилов и като последно по ред, но не и по значение, - хипотезата за информационния синтез като физиологична основа на съзнанието, изказана от редица физиолози като Еделмън (Edelman G. M.), Иваницкий А. М. и др.

...

Първо, постъпващият от вън сигнал (зрителен, слухов или др.) се предава от рецепторите по нервните пътища в проекционните полета на кората на главния мозък, където търпят предварителна обработка. След това те постъпват в асоциативната кора, където сведенията се сравняват с еталона и разпознават. За зрителните стимули това са отделите в долната част на слепоочните дялове, а за кожните дразнения - вторичните и третичните (асоциативни) зони на соматосетивната кора. След това възбудата преминава към енториналната кора, намираща се на вътрешната повърхност на слепоочните дялове и имаща отношение към паметта. Там се определя значимостта на сигнала - неговото отношение към една или друга потребност на организма. След това нервните импулси постъпват към структурите на лимбико-хипокампалния комплекс и подкоровите центрове на емоциите и мотивациите. До този момент схемата на процеса се покрива с тази на рефлекса, но той не свършва до тук. Той включва още едно звено превръщащо дъгата в кръг, а именно връщане на възбудата в кората, включително в нейните проекционни отдели. Така нервните импулси от мотивационните центрове са налагат върху невроните на проекционната кора - върху следите на първоначалната възбуда. Получава се синтез върху коровите неврони на два вида информация - наличната (за физическите характеристики на стимула) и извличаните от паметта сведения за неговата значимост. На този етап, т.е. между 100 и 200 мс се включват и челните дялове на мозъчната кора. По този начин в мозъка тече постоянен процес на съпоставяне на информация от външната и вътрешната среда. (тук удебеленото е от мен)

...

Важното е, че усещането, чийто физиологичен механизъм се разкрива чрез описаният по-горе процес, е базисен психически елемент, който някои учени определят като „първично съзнание". Според тях връщането в първичната кора на сигналите от вторичните полета лежи в основата на "осъзнаването" на тактилните усещания. Последното се доказва от факта, че съответните регистрирани вълни отразяващи този процес изчезват при сън или анестезия.

Идеята за информационния синтез, като основа за осъзнаването на усещанията, се разпространява в изследванията на редица автори и върху мисленето, тъй като принципът на организацията на нервните процеси при усещането и мисленето е в голяма степен сходен. Разликата е, че в първия случай се съпоставят два потока на информация, а във втория - няколко. Също така, центровете на синтез при мисленето са не в проекционните (първични) зони, както при усещанията, а в асоциативната кора. Интересното е, че при решаването на всички видове задачи, даже такива, които не изискват вербален отговор, на последния етап на мисловния процес възникват фокуси на възбуда в лявата слепоочна зона. В нея е разположен центърът за възприемане на речта (зона на Вернике), което потвърждава важното значение на вербализацията за процеса на мислене. При по-сложните процеси се включват и отделите на фронталната кора. Като цяло схематично процеса може да бъде представен като няколко констелации от групи неврони, обединени в единен фокус на взаимодействие.

Ако това е становището на позитивната наука, то как то се съгласува с постиженията на философията по въпроса. Естествено, изглежда абсурдно да се търси някакво обобщаващо заключение имайки предвид неизбродимата литература, автори и концепции по философията на съзнанието. Но все пак нека да си припомним, че независимо от всичко европейската философия (западната и източната традиция) по проблемите на съзнанието се гради върху същността на отношението субект- обект. В западната традиция то преминава през понятията „интенционалност" и „интенционални обекти", имащи своята основа още в средновековната схоластика, а в източната централно е понятието „образ". И в двата случая различната терминология изразява позициите на преобладаващата и в двете традиции репрезентационистки схващания. Българският презентационист Аристотел Гаврилов се противопоставя на репрезентационизма със своя оригинална теория за съзнанието, която той нарича „релационна хипотеза". В нейната основа е схващането на психичното като отношение. За съжаление по ред причини, на който вече съм възможност да анализирам (Каракачанов А., 2013), той не успява да развие силните евристични страни на своята концепция, като изводите от този неуспех е важно да се напомнят:

..."

(червеното е от мен. Чел съм студията на Аристотел Гаврилов още през 1970г като студент. Беше почти "забранено" понеже противоречи на Т. Павлов, че съзнанието е отражение. Ако е отражение, то "Битието определя съзнанието!" щеше да е валиден лозунг... Ама - НЕ!, както го показа историята.)

...

(пп Има и критика в статията, но в крайна сметка - си остава правилното: съзнанието е отношение.

" Невъзможна е съществуването на системата „субект-обект" при дуалистично решение. Системата „субект-обект" е възможна само при монистичен подход."

Правилно е дуалистично, щото информацията, която пристига до сетивата, е с дуалистичен модел: "Вълна-Частица". Няма абсолютно начало, а вероятностно. Затова работата на мозъка се оприличава на "квантов принцип", от много изследователи.

"Невъзможно е непротиворечиво решение на въпроса за същността на психичното, респ. съзнанието ако се разкъсва системата „субект-обект".

Обектът не е външен за възприемащия индивид. Външна за него е вещта, която причинява обекта, като въздейства върху сетивата на индивида. Казано с други думи обекта е част от мозъчните процеси."

Ами - не се разкъсва системата "субект-обект", понеже и полевата форма (носител на информацията) е материя, а не точно (и само) "вещта". Мозъкът обработва полева форма на материя, докато се съотнесе с "преживяно" (памет - стоящи вълни - в полеви вид или поле+белтъчна макромолекула), та да формира абстрактен образ на "вещ" или "кво да е" извън себе си, с идея, да се оприличи на "обект" от реалността!

...Има и още интересна критика..., но вече почти в окултното объркване на психика със съзнание. Психиката е реагиране до момента на съотнасяне. След това е съзнаване към "цикъл символи" (памет на преживяно), формиращи с частично  допълване на символи от всичко възбудено: абстр. образ, съответен на обект и това е "знаене" на субекта за обекта, което с ОВ се запаметява и последствие се ползва, при съотнасяне към него "цикъл"... В този смисъл - животни има със психика, но съзнание има само при Човек.

...

[sirius]

Има достатъчно описани случаи на хора без мозък (по една или друга причина), които са си съвсем нормални хора. Защо тогава съзнанието и умствената дейност са запазени?

[dora]

Преди 9 часа, sirius said:

Има достатъчно описани случаи на хора без мозък (по една или друга причина), които са си съвсем нормални хора. Защо тогава съзнанието и умствената дейност са запазени?

 Можете ли да посочите източници?

[ramus]

Преди 15 часа, Втори след княза said:

Като споменах за жабите без мозък, дойде ми на ума, че човешкото "безсъзнание" не се отличава от жабешкото.

Налице е известен парадокс и несъответствие - когато се разглежда "безсъзнанието" - се прави от гледна точка на 'съзнание'... (както е всяко ментално разглеждане, чрез абстрактни виртуални манипулации). Същото е и за "съзнанието" - безсъзнателни същества няма как да разглеждат нито "съзнание", нито "безсъзнание"...

От друга страна - цитираното "твърдение" не може да е факт, а е предположение. Обаче - в изречението се предпоставя като безспорен факт - т.е. никъде не се въвежда условност или относителност, а направо "се внася" като постулат...

В мисленето и анализа, умението да се различава ФАКТ, от Предположение и/или Интерпретация, е сериозна висока летва за достигане и изисква ментални качества и значителен опит. Но именно това е вектор към повишаване на адекватността на битието на МИСЛЕЩИЯ, чрез резултатите от "мисленето".

Редактирано Юни 10, 2018 от ramus

[ramus]

може би не се изразих достатъчно прецизно, а и по принцип нямам уменията за такава висока летва...

Нов опит - става въпрос за казуса през моите очи не е само логически, дори не е въобще такъв. Не е и философски.

Релативността, която съм се научил да ползвам внимателно не е самоцел или за да се правя на интересен, а с нея непрекъснато се държа "отворен" към задължителната условност и относителност на всяко извеждане. Защото твърде лесно тия се прескачат и спрат ли да се вземат предвид се стига до абсолютизиране. Разбираемо е когато това е търсена цел, защото абсолютизацията и затвърждаването имат своята психична роля за "Затвърждаващия", идваща от неговите потребности. Именно заради това е налице и естествения уклон към категоричност, свойствен на толкова много хора.

От една страна - абсолютизацията опростява размишленията и това подава възможност на Търсещия обяснения да получи усещането, че му е ясен светът, явленията, процесите. Чрез "неподвижни" ментални конструкции и концепции е най-лесно за ориентация на множество хора и това е в основата на задължителните социални конвенции и парадигми. 

От друга страна - внасянето на релативност в размишленията ги усложнява изключително много. Твърде много хора не са в състояние да се справят с такава форма на концептуални ментални отражения, защото това ги обърква. Готовия вид в който най-често концепциите се възприемат (чрез социалните канали от всяка личност) се поемат именно като "канонични" и е силен уклонът да се възприемат като константи. На фона на всичко това в познанието единствената възможност да се противостои на тази психична естественост към "застопоряване" и константност е поддържането на "отвореност" за изменения и това да е принципно залегнало още във фундаментите му. Дори и така, се забелязва ясно колко е силна съпротивата от "изменения" на фона на приемането на "константност"...

Все пак това е раздел ПСИХОЛОГИЯ  и написаното в тия ми думи е обобщение на много дълбоки психични корени и от това произхождат съществени последствия във всички посоки на "Битийния". Пишещите във форума и темите не са изключения... вкл. и Пишещия точно тия думи.

======

И...

Преди 10 часа, Втори след княза said:

че човек, бидейки животно, е надграден над мозъчната дейност на животните, то с горното илюстрирах, че в най- ниските степени на реагиране, той реагира като животно.

а със същата теза съм съгласен и ако текущата форма на обосновки се възприема като диспут, то такъв за мен няма.

Разбира се - "мозъчната дейност"... е сложно съставно. Сириус опита по-горе да изкаже мнение на базата на твърдение че и 'без мозък' били налице онова, което се приема за резултат от "мозъчна дейност"... Съмнявам се че му е възможно да представи примери - за липса или мозъчно изключване, а с видими белези на "мозъчна дейност", но за мен съмнението е психичен и познавателен похват, а не извор на мнителност.

Дали Сириус ще подаде или не, примери - е друг въпрос, но са налице твърде много парадокси - спрямо сегашното разбиране на "мозъчната дейност", въпреки че се смята че тя е "добре изучена". Материалистичния и физиологичния подход в изучаването на мозъка има своите основания и експериментални "доказателства". Но в материалния модел са налице и парадокси. Все пак - един компютър е не само материална и физична система и неговата работа е и в зоната на информатиката. Човешкият мозък е най-сложната материална субстанция и нейните функции са информационно-обработващи. Това, че на едно място са събрани всички "центрове" дава възможността да се образуват напълно нови връзки между тях, нещо незаложено от никоя "природна генетична програма".

Информационните структури надскачат своята материална предварителна зададеност. Все още не са изяснени дори паметовите механизми, предвид сложната им проява. Какво остава за още по-комплексните процеси - като мисленето... и... понятието "СЪЗНАНИЕ"...

Именно тук на помощ идват условните предварителни конвенции чрез фрагментиране - задава се условно граница - това ще се нарича така, ще се приеме че се "мери" по еди-кой си начин (скалата на Глазгоу, примерно)... Но това са опити за ползване на видимото, сред необятите на непознатото...

Именно - това имах предвид - че обикновеното говорене е чудесно нещо. Упражненията в мисловна дейност вероятно носят известни ползи на "размислителя". Но когато се налага да се носи сериозна отговорност и от дадено размишление да се "вкара" в лабораторията на експериментите и реалностите... тогава "любовта към размишления" би се променила към нещо съвсем друго... Поне за мен - се променя. Колкото и да е условно - според същия "мен" - всичко опира до субекта... а не до "обективното".

Редактирано Юни 11, 2018 от ramus

[ramus]

Да видим - сигурен ли сте че сте готов да прочетете следващото, защото то не е част от учебния академичен материал - нито философски, нито психологичен, нито логико-математически, нито физически...

------------------------

Релативността може да е всичко - за всекиго. Това е също е част от нейните принципни проявления...

За мен РЕЛАТИВНОСТ в мисленето, възприятието и отражението е набор от ментални умения чрез които се подхожда към обясненията на света, живота и човека. Тия умения се основават на принципното положение че всичко в мисленето е относително и съществува само съотнесено спрямо друго.

В този смисъл - боравенето с относителност, условности, възможности, вероятности... става в основата на менталния процес. В този смисъл - основният фокус и акцент, или пък задължителен елемент наравно със самите извеждания, основания в конструкцията на която и да е система от построения и обяснения на живота и света, се поставят на "условията" на които се базират изводите и заключенията и движенията и зависимостите от условности и породената от това относителност, периметъра от условия и контексти - обособяващи валидността на построенията... и т.н.

Възможностите за релации са "вътре" сред самото мислене, възприятие и отражение. И уменията опират до контрол на вниманието при боравене с тях, както и боравене с високо ниво на абстрактност - както понятийна, така и приложни умения, развивани чрез взаимодействие на субекта с контекста около него, във всякакъв смисъл, вид и форми . Като всички тия изредени - не са света, а са само начина по който ние, хората сме способни да го възприемем и отразим и по този начин да конструираме на свой ред "виртуална обяснителна подредена среда, наричана от нас - РЕАЛНОСТ, която създаваме с цел да придобием усещането за ситуиране и контрол, спрямо време и пространство и това да донесе нужното сваляне на страховия и стресов праг, да застане в основата на стимули и мотиви за поведение, представи, да зададе "форма" на нужди, потребности и желания и по този начин да предпостави и канализира смисъла - на битието, за 'Битийния'. 

Умението да се различава ВЪТРЕШНАТА конструирана реалност, от реалността отвъд отразеното - е все по-сложен казус и все по-сложна задача, при положение че отразените вторично конструирани типове "виртуални" реалности стават все по-богати, все повече наситени с нужните стимули и същите на свой ред довеждат до избора на "конструираната вторична реалност' да играе ролята на "основната" за човешките същества...

На фона на всичко това - за мен РЕЛАТИВНОСТТА става основа на онзи тип "мислене", основано на възприятие, интерпретация и отражение, наричано от мен - КОМПЛЕКСНО. Основните особености на КОМПЛЕКСНОТО МИСЛЕНЕ е надграждането на завареното линейно-последователния нишков принцип, а извеждането на множествености от обратни връзки, резултиращи при синтез до отпадане на нуждата от линейно-последователния принцип - както темпорално, така и като конструкции... С това самоотпада и нуждата от абсолютизация - като изява на "еднозначието". 

Релативността е основно и задължително качество на комплексното мислене. Като пример за всичко изброено - в комплексните концепции на един условно формулиран въпрос, са възможни безкраен брой "верни отговори", като всеки един от тях съдържа в себе си една от безкрайните фрагментарни нишки от възможни разглеждания. По същия начин е и - на безкрайно много въпроси, е адекватен един единствен "ОТГОВОР", изведен чрез най-високото ниво на синтез от тях...

За да се достигне до такова ниво на абстрактност, съответствено на комплексно мислене са нужни умения за анализ, но с насока за синтез. Нужни са дадености и качества, но и практика и умения в развитието им до функционални възможности и инструменти.

Едно от най-важните особености в такъв тип "мислене" е изключително основното значение и отговорност на самия "МИСЛИТЕЛ", защото неизменно той самия достига до "нива" в които стават ясни връзките и значението на субекта и субективното, в конструирането на картината на "реалността", дори и този неин аспект, който самия субект нарича "ОБЕКТИВЕН" и с претенцията че същата е "обективна реалност"... 

В този смисъл - неизбежно се достига до изискването за синтез между субекта и значението му той да определя границите и условията за дефинициите, етикетите, конструкциите от обяснения и описания за живота, реалността и... себе си, сред всички тия. В КОМПЛЕКСНОТО МИСЛЕНЕ неизбежно се достига до водещото значение на самия субект сред него и това постава субективната отговорност на съвсем различно ниво, в сравнение с... масовия колективен вариант. Именно и заради това - комплексното мислене е свойствено и съответствено на субекти, които достигат до синтез между "идеята за себе си, ролята за конструирането, ситуирането, възникващата от това нова форма на отговорност, нужда от овладяване, контрол и управление на собствените психични качества, процеси, явления, тяхната динамика, значение за... и т.н.

В същата схема участват неизменно и "самоСЪЗНАНИЕТО"... и "самоПОЗНАНИЕТО", защото ролята и значението на САМО-ПОЗНАВАЩИЯ (се) стават основни. В този смисъл - "ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ" е ключова фраза, която съдържа символно значение от толкова много различни нива в абстрактното отражение и представности, колкото са и нивата на "отразителите" му. Именно заради това ключови фрази и символи носят значението за дешифриране спрямо нивото в овладените възможности за управление на възприятието и отражението. И същите "фрази' се използват за 'разпознаване' на нивото на "интерпретатора им" по възможността да ги интерпретира и да си ги обясни. В това няма "колективно значение", а само индивидуално достигнато лично синтезно ниво...

Редактирано Юни 11, 2018 от ramus

[ramus]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

че мислите ни са относително обективни

мислите няма как да са обективни. например - няма как да се регистрира с уред каквато и да е конкретна мисъл. Мислите не са обективни - нито относително, нито условно... Те са израз на отражателната способност, при достатъчни физиологични и информационни наслагвания... Това е насока с широтата на безкраен океан...

Това е тема в антрето на която става въпрос че "съзнание" е синтезно явление, което се проявява при достатъчно натрупване и съединяване между множество дялови връзки и специфично комбиниране на цели информационни системи. Т.е. - СЪЗНАНИЕ е израз на комплексни синтезни невронни процеси, отвъд сложна система от предварителни наслагвания и развитие сред всеки от "фрагментите"... Към това има отношение и явлението СИНЕРГЕТИКА... но това са вече казуси, излизащи отвъд тематиката тук.

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Впечатлен съм от това, с каква сложна материя и рискована от прегряване умствена дейност се захващате.

не се захващам... а съм навлезнал в нея отдавна... и тия ми думи са част от вече изминатото, а не просто теоретични философско-психологични локумни мляскания... Може би отстрани впечатлява... но се оказа че най-голямата магия е потапянето сред този безбрежен океан от непознатото... И то в първо лице, единствено число - без помощни средства, патерици (които  в "началото" толкова ми се щеше да се намираха...), без ясна посока, ориентири... Всички опити за предварителни представни форми, обяснения, концепции, заемки... се провалиха и това се оказа съответствено, защото именно заради това се нарича "НЕПОЗНАТО"...

Въобще подобни моменти в избора на посоки, се оказаха че се наричат "пред скок в заешката дупка". Знаете ли защо точно това е избрано за символ на състоянието на потапяне и пътешествие през неизвестното?

Редактирано Юни 11, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 12 часа, ramus said:

Да видим - сигурен ли сте че сте готов да прочетете следващото, защото то не е част от учебния академичен материал - нито философски, нито психологичен, нито логико-математически, нито физически...

------------------------

Тия умения се основават на принципното положение че всичко в мисленето е относително и съществува само съотнесено спрямо друго.

Че не е част от "академичен материал" е очевидно. Иначе щеше да бъде вярно, но не е. Защото занимаваш аудиторията единствено с прости нагледи, които ти се струват светая светих на възприятието и мисленето. Но поне от 200 години информираният свят не бърка простия относителен наглед с чистите форми на мисленето, които са възможни и се основават на категории. А елементарният ежедневен емпиричен Аз, който единствено познаваш и самоанализираш непрекъснато във всяка тема не е единствената възможна отправна точка за познание, а е подчинената такава. Той не може да обясни света на идеите (идеята за добро, например), които именно правят човека свободен, защото имат регулативна функция над простия емпиричен Аз.

[ramus]

Продължавате с упорството си да пишете след мен, при положение че толкова пъти подред ви написах че контакт с вас е невъзможен и го прекратявам. Вие имате някакви претенции, на които нямате и грам покритие, но не пропускате да се възползвате да ги демонстрирате след постовете ми. Изглежда че като ме цитирате вие имате нужда от монолог пред огледалото, на базата на мои думи ( а и не само на мои - това си ви е маниер и стил, ехо от отдавна отминалите времена на същото в реала, и изглежда страшно ви липсва - за да ви докара до това когнитивно положение) . Прикритието че това ви било майтап и забавление... е най-наивното оправдание и ви поставя в твърде детска и незряла позиция, силно контрастираща с претенциите и надувките от думите ви.

Редете си монолога с глупостите, които дори не сте в състояние да забележите. Тия монолози пред някакъв конструиран виртуал са чудесен пример доколко може да се изгуби човек насред построенията си и само сред тях да му минават претенциите, чрез които има нужда да се изживява. Същото можете да го опитате и пред курник с кокошки или пред крави в кравеферма - дори не е изключено да изглежда че ви кимат, че ви слушат... Заради това, поведението ви генерира празен когнитивен фонов шум, на който автора много му се иска да е нещо смислено, да говори от името на човечеството, да е поел мисията на месия, на един воин и будител... с поредния пример за лудостите на "Изгубения пред огледалото, сред сънищата си" : 

Преди 4 часа, Incorrectus said:

А елементарният ежедневен емпиричен Аз,... не е единствената възможна отправна точка за познание, а е подчинената такава. Той не може да обясни света на идеите (идеята за добро, например), които именно правят човека свободен, защото имат регулативна функция над простия емпиричен Аз.

Никога не съм очаквал че сред форум със заявка за интелигентни хора това в болд може да бъде написано... И то от човек с толкова декларации и претенции... Именно това може да направи тия думи единствено смешни. А автора им, падението и излагацията му - не са моя работа. Нито е нечия друга работа, че въпросния автор се напъва да пише по въпроси, които не разбира нищичко, но... как той - светилото и защитника на познанието, може да не долавя въобще за какво се говори, какво се има предвид... Как той въобще да допусне доколко му е невежеството, за да изпише тия чудесни "синдромни примери " - точно в тема като настоящата.

Каквото си направиш сам, никой не е в състояние да ти го направи...

Редактирано Юни 12, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 4 часа, ramus said:

 Никога не съм очаквал че сред форум със заявка за интелигентни хора това в болд може да бъде написано... И то от човек с толкова декларации и претенции... Именно това може да направи тия думи единствено смешни.

Парапсихологичните анализи на нечия непозната личност по никакъв начин не обясняват кое е смешното в конкретния текст. Нито пък хленченето, че някой си позволил да отговори критично, а не с ръкоплескание на твой текст.  

Доброто не е сетивна даденост, но може да формира начин на мислене за това, което трябва да бъде. Следователно идеята за добро има регулираща функция над простата принудителна емпирия на битието. Затова светът на идеите, които човешкият ум е способен да твори, не принадлежи към обикновения ежедневен емпиричен Аз и неговата сетивност, а към един друг Аз, който Кант нарича трансцендентален. Това разбира се не е алтер егото на твоите брадати лъжегурувци, а е един технически термин, предназначен за улеснение на четящата публика.

Аз съм застинал в "отдавна отминалите времена", някъде в кр. на 19 и нач. на 20 век, когато свършва класическата философия. Днес може да съществува единствено история на философията. Но ти, недраги Рамусе, не си помръдвал никога от пред Аристотелово време, защото нищо не знаеш за историята на човешкото мислене, поради което си въобразяваш дълбочина на мисленето там, където описваш единствено прости лични нагледи.

[dora]

Преди 21 часа, ramus said:

няма как да се регистрира с уред каквато и да е конкретна мисъл.

Вече има как да се регистрира. Вижда се невроните в кои части на мозъка започват да предават електрически сигнали, когато човек констатира наличието на някаква входяща информация.

Полезна статия:

http://www.casinapioiv.va/content/dam/accademia/pdf/sv121/sv121-dehaene.pdf

Тя вкратце резюмира написаното в тази книга:

https://www.amazon.com/Consciousness-Brain-Deciphering-Codes-Thoughts/dp/0670025437

Основното от статията-резюме може да се види на страница трета от пидиефа - какво е необходимо за "съзнание":

1. Бдителност/будност (това е ясно какво значи)

2. Селективно внимание (за да може човек да осъзнае каквото и да било, той трябва да не го филтрира като маловажно, примерно както когато пресичаме улицата, филтрираме като маловажно разположението на камъчетата по паважа, или всички номера на автомобилите, защото следим движението по пътя).

3. Целенасочен достъп: способност тази информация да бъде "извикана" от вече известното. С примера "шофьорът забеляза червената светлина на светофара" - за да я забележи, трябва да знае какво е светофар и какво означава това, че светлината е червена.

Без комбинация от трите няма съзнание.

Какво точно се случва в мозъка, когато човек е бдителен, селективно внимава и осъществява целенасочен достъп, вече може да се види на изображения.

 Tози тип изследвания и технологии след време ще се интегрират още по-добре с AAC системите (https://en.wikipedia.org/wiki/Augmentative_and_alternative_communication).

По това вече се работи:

https://pdfs.semanticscholar.org/bf49/d7cccdc9b435d5f0656356bc2b6d15373d19.pdf

От което следва, че ще дойде време, когато човек, страдащ от дегенеративно заболяване, лишило го не само от език, но и от моторните средства за комуникация, дори от способността на ирисите му да се движат така, че да бъдат засичани, ще може да се изразява посредством това какво се активира в мозъка му.

[ramus]

Дора, вие прочетохте ли думите ми точно?

На мен НЕ ми се струва странно, че дори ги цитирате, а всъщност прочита ви следва вашата когнитивна призма... Същата определя и низа от линкове и заливането с информация...

 

Редактирано Юни 12, 2018 от ramus