Солипсизмът и проблемът на другите умове

[Б. Киров]

Солипсизмът и проблемът на другите умове

 

Солипизмът понякога се изразява като мнение "Аз съм единственият ум, който съществува". Единственият оцелял от ядрен холокост може наистина да вярва в това и без да е солипсист. Поради това по-правилно е солипсизмът да се разглежда като доктрина, че по принцип "съществуването" означава за мен моето съществуване и съществуването на моите душевни състояния. Съществуването е всичко, което преживявам - физически обекти, други хора, събития и процеси - всичко, което обикновено би било разглеждано като съставна част от пространството и времето, през което аз съжителствам с другите и задължително се възприема от мен като част от съдържанието на моето съзнание. Солипсистът не просто вярва, че неговите мисли, преживявания и емоции са само въпрос на условен факт, a че са единствените мисли, преживявания и емоции. Напротив, солипсистът не може да придаде никакво значение на предположението, че може да има мисли, преживявания и емоции, различни от неговите. Накратко, истинският solipsist разбира думата "болка", например, да означава "моята болка". Поради това той не може да се замисли как тази дума трябва да се прилага в друг смисъл, освен в егоцентричен.

Значението на проблема

Никой велик философ не е приел солипсизма. Като теория, ако наистина може да се нарече такава, явно е много далеч от здравия разум. С оглед на това, може основателно да се зададе въпросът защо проблемът със солипсизма трябва да получи някакво философско внимание. Има два отговора на този въпрос. На първо място, макар че нито един велик философ изрично не е приел солипсизма, това може да се обясни с несъответствието на много философски разсъждения. Много философи не са успели да приемат логическите последици от своите най-фундаментални ангажименти и предубеждения. Основите на солипсизма се намират в сърцето на възгледа, че индивидът получава свои собствени психологически понятия (мислене, желание, възприемане и т.н.) от "собствените си случаи", т.е. чрез абстракция извлечена от "вътрешен опит".

Тази гледна точка, или някакъв вариант от нея, се държи от много, ако не от по-голямата част от философите, откакто Декарт направи своето егоцентрично търсене на истината основната цел на критичното изследване на природата и границите на знанието.

В този смисъл, солипсизмът е имплицит в много философии на знанието и ума, тъй като Декарт и всяка теория на знанието, която приема картезианския егоцентричен подход като основна референтна рамка, по същество е солипсистична.

Второ, солипсизмът заслужава внимателно разглеждане, защото се основава на три доста забавни философски предположения, които са от фундаментално и широко обхватно значение. Това са: (а) това, което аз със сигурност знам е съдържанието на собствения ми ум - моите мисли, преживявания, афективни състояния и т.н .; (б) Няма концептуална или логически необходима връзка между умственото и физическото. Например, няма необходима връзка между появата на някои съзнателни преживявания или умствените състояния и "наличността" и поведенческите разпореждания на тялото от определен вид; и (в) Опитът на дадено лице е задължително личен за този човек.

Тези предположения са от недвусмислен картезиански произход и са широко приети от философи и нефилософи. При справянето с проблема на солипсизма, човек веднага се справя с фундаменталните въпроси във философията на ума. Все пак фалшив, проблемът на солипсизма сам по себе си може да засегне всеки един. Всъщност, едно от достоинствата на солипсизма като метод на мислене е степента, в която той разкрива пряка връзка между очевидно неизразими и със сигурност широко разпространени вярвания на здравия разум и приемането на солипсистки заключения. Ако съществува такава връзка и искаме да избегнем тези солипсистки заключения, няма да имаме друг избор освен да ревизираме или поне да преразгледаме критично вярванията, от които те извличат своята логическа подкрепа.

Исторически произход на проблема

При въвеждане на "методологичното съмнение" във философията Рене Декарт създава онзи необходим му фон, върху който солипсизмът впоследствие се развива и изглежда, ако не правдоподобен, поне неопровержим. Защото егото, което е разкрито от cogito /мисля/, е самотно съзнание, a res cogitans /субстанция без връзка с материалния свят/ която не е разширено пространствено, не е непременно разположено във всяко тяло и може да бъде уверено в своето съществуване изключително като съзнателен ум. (Дискурсът за метода и медитациите). Тази гледна точка за себе си е вътрешно солипсистична и Декарт избягва чрез неговия метод на съмнение от отчаяната целесъобразност да се обръща към Божието благоволение. Тъй като Бог не е измамник, той твърди, и тъй като е създал човек с вродена склонност да поеме съществуването на външен, публичен свят, съответстващ на частния свят на "идеите", които са единствените непосредствени обекти на съзнанието, следователно такъв публичен свят действително съществува. (Шестата медитация). По този начин Бог свързва ли с мост пропастта между индивидуалното откъснато съзнание, разкрито по пътя на методичното съмнение, и интерсубективния свят на обществени обекти и другите човешки същества?

Съвременният философ не може да избегне солипсизма под картезианската картина на съзнанието, без да приеме функцията, приписана на Бог от Декарт (нещо, което няколко модерни философи са готови да направят). С оглед на това не е изненадващо, че откриваме призрака на солипсизма, който се издига все по-заплашително в произведенията на наследниците на Декарт в съвременния свят, особено в тези на британската емпирическа традиция.

Декартовата представа за природата на ума предполага, че индивидът придобива психологическите понятия, които притежава "от собствения си случай", т.е. всеки индивид има уникален и привилегирован достъп до собствения си ум, който е недостъпен за всички останали. Въпреки че тази гледна точка използва език и концептуални категории ("индивидът", "други умове" и т.н.), които са неприсъщи за солипсизма, то тя все пак фундаментално благоприятства исторически за развитието на solipsistic модели на мисълта. От тази гледна точка това, което аз знам веднага и с най-голяма сигурност, са събитията, които се случват в моя собствен ум - моите мисли, моите емоции, моите възприятия, моите желания и т.н. - и те не са известни по този начин от никой друг. По същата причина от това следва, че не познавам други умове по начина, по който познавам собствения си; наистина, ако трябва да кажа, че познавам други умове - че те съществуват и имат особен характер - то може да бъде само въз основа на някои изводи, които съм направил от това, което ми е пряко достъпно, поведението на другите човешки същества.

Основните елементи на картезианския възглед били приети от Джон Лок, бащата на съвременния британски емпиризъм. Отхвърляйки теорията на Декарт, че умът притежава вродени идеи по рождение, Лок твърди, че всички идеи имат своя произход в опита. "Reflection" /"Отразяването"/ (това е интроспекция или "вътрешен опит") е единственият източник на психологически концепции. Без изключение, такива понятия имат своя генезис в опита на кореспондиращите им психични процеси. Essay Concerning Human Understanding II.i.4ff). Ако аз придобия моите психологически понятия, като вникна в собствените си умствени операции, то тогава аз правя това независимо от моето познание за моите телесни състояния. Всяка корелация, която правя между двете, ще се осъществи след придобиването на моите психологически концепции. По този начин корелацията между телесното и умственото не е логично необходима. Може да открия например, че когато почувствам болка, тялото ми е ранено по някакъв начин, но мога да разбера тази фактическа корелация едва след като съм придобил понятието "болка". Поради това не може да бъде част от това, което искам да кажа с думата "болка", че тялото ми трябва да се държи по определен начин.

Аргументът от аналогията

Какво тогава знам за умовете на другите? По мнението на Лок може да има само един отговор: тъй като това, което аз знам пряко е съществуването и съдържанието на моя собствен ум, следва, че моето познание за умовете на другите, ако може да се каже, че притежавам такова знание изобщо, би следвало да бъде непряко и по аналогия, извод от моя собствен случай. Това е така нареченият "аргумент от аналогия" за другите умове, който по-конкретно емпиричните философи, които приемат картезианското отразяване на съзнанието, обикновено възприемат като механизъм за избягване на солипсизма. (Сравнете J. S. Mill, William James, Bertrand Russell и A. J. Ayer).

Като наблюдавам, че телата на други човешки същества се държат както моето тяло при подобни обстоятелства, мога да заключа, че психическият живот и серията от умствени събития, които съпътстват телесното ми поведение, също присъстват в случая на другите. Така например, когато видя проблем, който се опитвам неуспешно да разреша, чувствам се фрустриран и наблюдавам как действам по определен начин. В случая на друг, наблюдавам само първия и последен термин от тази три-степенна последователност и въз основа на това заключавам, че се е случил и "скритият" средносрочен план, усещането на чувство на фрустрираност.

Съществуват обаче основни трудности с аргумента от аналогия. Първо, ако приемем картезианската гледна точка за съзнанието, трябва да приемем във цялата й консистенция да приемем нейните последици. Една от тези последици, както видяхме по-горе, е, че няма логично необходима връзка между понятията "ум" и "тяло"; умът ми може да се намира в тялото ми сега, но това е въпрос на абсолютна непредвидимост. Умът не трябва да се намира в тялото. Неговото естество няма да бъде засегнато по никакъв начин от смъртта на това тяло и по принцип няма причина да не трябва да се намира в тяло, коренно различно от човешкото. Също така, всяка корелация, която съществува между телесното поведение и умствените състояния, също трябва да бъде напълно условна; не може да има концептуални връзки между съдържанието на ума в даден момент и природата и / или поведението на тялото, в което той е разположен по това време.

Това повдига въпроса как въобще трябва да се случват предполагаемите ми аналогични изводи за другите умове. Как мога да прилагам психологически концепции към другите, ако знам само, че те се отнасят единствено към мен? За да отбележа отново конкретен пример, ако науча какво означава "болка" в моя собствен случай, тогава ще разбера "болката" в нейното значение "моята болка" и предположението, че болката може да бъде приписана на нещо друго освен на самия мен, ще бъде неразбираемо за мен.

Ако връзката между наличието на човешко тяло и някакъв умствен живот е толкова условно, колкото и в картезианския възглед за ума, трябва да бъде еднакво лесно - или също толкова трудно - да си представя че една маса изпитва болка, колкото и че друг човек изпитва болка. Въпросът, разбира се е, че това не е така. Предположението, че една маса може да изпита болка, е абсолютно безсмислено, докато приписването на болка на други хора и животни, които в своите физически характеристики и / или поведенчески способности приличат на човешки същества, е нещо, което дори и много малки деца намират безпроблемно. (Ludwig Wittgenstein, Philosophical Investigations, I. § 284).

В този контекст най-елементарният отговор е, че дадена маса няма същите сложни физически характеристики като човешкото тяло или че не е способна на същите модели на поведение като човешко тяло, но това не работи от гледна точка на картезианството. Тъй като декартовата позиция предполага, че няма логическа връзка между умственото и физическото, между притежаването на тяло от определен вид и способността за съзнание. Физическата диференциация може и трябва да бъде призната, но тя не може да играе никаква роля в обяснението за това какво е да има умствен живот.

Аз съм заобиколен от други тела, някои от които са подобни на моите, някои от които са различни. За картезианските принципи подобни прилики и такива различия са без значение. Въпросът дали за мен е легитимно да приписвам психологически предикат на други същества, различни от мен, с които аргументът по аналогия има за цел да се занимава, не може да зависи от вида на тялото, с което се сблъсквам в даден момент. Malcolm, N. (a)).

Ако приемем валидността на картезианската позиция, трябва да заключим, че при тези условия има толкова малко или никакъв смисъл да приписваш на някое друго човешко същество някакъв психологически предикат, колкото да  го припишеш на една маса или скала.

В тези граници няма смисъл да се приписва съзнание и на друго човешко същество изобщо. Поради строгите картезиански принципи, аргументът по аналогията няма да свърши работата, която се изисква от нея, за да преодолее пропастта между моите съзнателни състояния и предполагаеми съзнателни състояния, които не са мои. В крайна сметка трябва да се признае, че ако се придържам към тези принципи, аз познавам само моите умствени състояния и предположението, че съществуват умствени състояния, различни от моите, престават да бъдат разбираеми за мен. По този начин изглежда, че солипсизмът изглежда неизбежен.

Ако горепосоченият аргумент е валиден, той показва, че при приемането на картезианския възглед за съзнанието и виждането, че моето разбиране за психологическите концепции произтича, както и самите понятия, от моя собствен случай, се стига неумолимо до солипсизма. Въпреки това, може да се каже справедливо, че аргументът постига нещо повече от това. Той може и трябва да бъде разбран като редуциране на абсурдния принцип на тези декартови принципи. От тази гледна точка аргументът може да бъде парафразиран както следва:

Ако няма логическа връзка между физическото и психическото, ако физическите форми не са част от критериите, които управляват моето приписване на психологическите предикати, тогава бих могъл да приема един неодушевен предмет като маса за имащ душа и съзнание. Но не мога да придам никаква разбираемост на понятието за несъзнателен предмет, който е съзнателен. Следователно, има логична връзка между физическото и умственото: физическото е част от критериите, които управляват моето приписване на психологически качества.

Физическото и психическото

Какво тогава е тази логическа връзка между физическото и умственото? На този въпрос може най-добре да се отговори, като се отрази например как карикатуристът може да покаже, че дадена маса е ядосана или изпитва болка. Както е посочено по-горе, невъзможно е да се придаде буквално значение на твърдението, че даден неодушевен обект е ядосан или го боли, но е ясно, че определена въображаема ширина може да бъде разрешена за конкретни цели и карикатуристът би могъл да представи маса картинно като ядосана по хумористични причини.

В това отношение обаче е важно, че за да се постигне това, карикатуристът трябва да представи картината на масата като притежател на човешки черти - изобразената маса ще изглежда ядосана само дотолкова, доколкото притежава естественото човешко изражение на гняв. Концепцията за гняв може да намери реализация във връзка с масата само ако тя е представена като притежаваща нещо като човешка форма. Този пример демонстрира една фундаментална важна особеност: доколкото се формира някаква абстракция от собствения ме случай, от моя собствен "вътрешен" умствен живот, моите психологически концепции се придобиват в специфично интерсубективен, социален, езиков контекст и част от тяхното значение е основното им приложение при живите човешки същества. Или казано малко по-различно, всяка персона е живо човешко същество и човешката персонализация в този смисъл функционира като наша парадигма на това, което има ментален живот; точно по отношение на приложението им към хората научаваме такива понятия като "съзнание", "болка", "гняв" и т.н. Като такова, необходимо и предшестващо условие за приписването на психологически предикати като тези на обект, който трябва да "притежава" тяло от определен вид.

Витгенщайн формулира тази точка в един от централно важните методически принципи в "Investigations":

"Само за един жив човек и това, което прилича (живее като) жива човешко същество, може да се каже: има усещания; вижда; е сляп; чува; е глух; е в съзнание или в безсъзнание." (I. § 281).

Следователно, убеждението, че има нещо проблематично по отношение на прилагането на психологически думи към други хора и че такива приложения са задължително продуктите на много грешни изводи за "вътрешния" умствен живот на другите, които изискват нещо като аргумента по аналогия за тяхното верифициране, се оказва фундаментално сбъркано. Интерсубективният свят, в който живеем с други човешки същества, и публичната езикова система, която трябва да овладеем, ако трябва изобщо да мислим, са първичните данни - "прото-феномени" във фразата на Витгенщайн. (I. § 654) Нашите психологически и непсихологически понятия произлизат от един лингвистичен фонтан. Именно защото живият човек функционира като наша парадигма на това, което е съзнателно и има психически живот, ние намираме солипсистичното схващане, че други човешки същества могат да бъдат "автомати", машини, лишени от съзнателна мисъл или опит, странни и объркващи , Идеята, че другите хора в действителност могат да бъдат "автомати", не е тази, с която можем сериозно да се забавляваме.

Познание за мисленето на другите

Сега сме в състояние да видим съществените недостатъци на аргумента по аналогия. Първо, погрешно е схващането, че ние се нуждаем от всякакви дедуктивни аргументи, за да се уверим в съществуването на други умове. Такава увереност изглежда необходима само дотолкова, доколкото се приема, че всеки от нас трябва да работи "навън" от вътрешната страна на своето собствено съзнание, да се абстрахираме от нашите собствени случаи към "вътрешния" свят на другите. Както е посочено по-горе, това предположение е фундаментално погрешно - нашето знание, че другите хора са осъзнати, а нашето познаване на техните умствени състояния в даден момент не е по същество дедуктивно, а по-скоро се определя от публичните критерии, които управляват прилагането на психологически концепции. Знам, че човек, който се държи по определен начин - който, например, се изчервява, вика, манипулира, говори яростно и т.н. - се ядосва точно, защото съм научил концепцията за "гняв" по отношение на такива поведенчески критерии. Няма извод тук. Аз не мисля, че "той се държи по този начин, следователно се ядосва" - по-скоро "да се държи по този начин" е част от това, което е да се ядосате и всеки нормален човек няма да си задава въпрос дали индивидът, който действа по този начин има съзнание или има умствен живот.(Investigations, I. § 303; II. iv., p. 178).

Тъй като аргументът по аналогия третира съществуването на умствения живот на други живи човешки същества като проблематичен, той се стреми да установи, че е легитимно да заключим, че други живи човешки същества наистина имат умствен живот, за което всеки от нас може да каже уверено, че той е заобиколен от други хора, а не от "автомати". Трудността тук обаче е, че аргументът предполага, че мога да направя аналогия между две неща, себе си като човек и други живи човешки същества, които са достатъчно сходни, за да позволят аналогично сравнение и достатъчно различни, за да го изискват. Въпросът, с който трябва да се сблъскаме, обаче, е как или в каква степен съм различен или сходен с други човешки същества? Отговорът е, че нито едното нито другото. Аз съм живо човешко същество, както и тези други.
Картезианската егоцентрична гледна точка на ума и на умствените събития, които предизвикват както призрака на солипсизма, така и опитите да се избегне това чрез аргумента от аналогия, произхожда от това голямо неразбиране.

Несъответствието на солипсизма

С вярата в съществената неприкосновеност на личния опит, която е елиминирана като фалшива, последната предпоставка, която стои в основата на солипсизма, се премахва и солипсизмът се показва като безполезен, на теория и в действителност. Съществува изкушение да се каже, че солипсизмът е фалшива философска теория, но това не е достатъчно силно или достатъчно точно. Като теория тя е несвързана. Това, което го прави несвързано, преди всичко е, че солипсистът изисква език (т.е. система от знаци) да мисли или да утвърди своите солипсистки мисли изобщо. Като се има предвид това, не е изненадващо, че тези философи, които приемат картезианските постулати, които правят солипсизма очевидно правдоподобен, ако не неизбежен, също неизменно предполагат, че езиковото използване по същество е индивидуално. Сборът от аргументи, които обикновено се споменават като "аргумент на индивидуалния език". Езикът е необратимо обществена форма на живот, която се среща в конкретни социални контексти. Всяка естествена езикова система съдържа неопределено голям брой "езикови игри", управлявани от правила, които, макар и конвенционални, не са произволни индивидуални конвенции. Значението на една дума е нейното (публично достъпно) използване на език. Да запитате, да аргументирате или да се съмнявате означава да използвате езика по определен начин. Това означава че трябва да играете определена социална езикова игра. Предложението "Аз съм единственият ум, който съществува" има смисъл само дотолкова, доколкото то се изразява на социален език, а самото съществуване на такъв език предполага съществуването на социален контекст. Такъв контекст съществува за хипотетичния последен оцелял от ядрен холокост, но не за солипсиста. Нелингвистичният солипсизъм е немислим и смисленият солипсизъм задължително е езиков. Следователно, солипсизмът предполага самото нещо, което се стреми да отрече. Това, че солипсистките мисли са разумни на пръв поглед, предполага съществуването на публичния, споделен, интерсубективен свят, който те претендират да поставят под съмнение.

Stephen P. Thornton
Email: stephen.thornton@mic.ul.ie
University of Limerick
Ireland

https://www.iep.utm.edu/solipsis/

 

 

[Малоум 2]

1 hour ago, Б. Киров said:

...

Нелингвистичният солипсизъм е немислим и смисленият солипсизъм задължително е езиков. Следователно, солипсизмът предполага самото нещо, което се стреми да отрече. Това, че солипсистките мисли са разумни на пръв поглед, предполага съществуването на публичния, споделен, интерсубективен свят, който те претендират да поставят под съмнение.

Предполага съществуването на други мозъци, подобно неговия и ... което вече е "лошо" за него-мисленото - опитва се да  убеди "другото" в някакво своя правота. "Излиза" от мислите си, че само неговата мисъл съществува. Характерно за вярващи в Бог. (няма лошо в подобна вяра, но не е перспективна за изучаване на съществуване... на каквото и да е)

Това е идеологически мироглед.

(Материалистическият мироглед няма подобни проблеми - известно е. Освен един - откъде се е взела изначалната подвещева материя (тъмна, в цялата Вселена), която да структурира  форма-полева материя (тъмна енергия, локално в мащабите на Вселената), която пък да търпи превръщания на полева във вещева и обратно - познатата (с мозък, разбира се) ни вече материя, за която имаме възможност за изучаване на свойства - действия на ума. Дори и като "позната с мозък" не е достатъчно: "Мисля, следователно съществувам!"... Когато спя, не мисля, ама си тежа в легло - нещо вън от моето съзнание, действа извън ума ми и ме "дърпа със сила" към земята - така казват други "мозъци", които в същия момент не спят. Затова, по-общо, съм си избрал: Взаимодействам, следователно съществувам!)

...

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Все пак фалшив, проблемът на солипсизма сам по себе си може да засегне всеки един. Всъщност, едно от достоинствата на солипсизма като метод на мислене е степента, в която той разкрива пряка връзка между очевидно неизразими и със сигурност широко разпространени вярвания на здравия разум и приемането на солипсистки заключения. Ако съществува такава връзка и искаме да избегнем тези солипсистки заключения, няма да имаме друг избор освен да ревизираме или поне да преразгледаме критично вярванията, от които те извличат своята логическа подкрепа.

Солипсизмът в чистия му вид е абсурден, но като прагматична методология /херметизиране/ би могъл да бъде функционален инструмент за прагматичното мислене. Например при абдуктивния метод. Имаме дедукция - емпирично наблюдение, което установява сходства и различия: индукция - обобщаване на емпирични набрюдения и съпоставянето им с вече изведени аксиоми /предикати/; и абдукция - въз основа на дедуктивните наблюдения и индуктивни обобщения създаване на недоказана хипотеза, която подлежи на проверка отново чрез дудуктивен метод. Всъщност това е схемата по която се движи работата на изкуствения интелект на този етап от неговото развитие. Този метод на абдукция използва описаната схема на солипсизъм, доколкото с наличната знакова информация се оперира в една затворена система, която предварително е програмирана като съзнание в себе си. В човешката психика и мислене обаче, според мен, практикуване на солипсизъм като начин на комуникация със света и другите хора би могло да доведе до тежки психични отклонения, граничещи със социопатия.

[Малоум 2]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Солипсизмът в чистия му вид е абсурден, но като прагматична методология /херметизиране/ би могъл да бъде функционален инструмент за прагматичното мислене. Например при абдуктивния метод. Имаме дедукция - емпирично наблюдение, което установява сходства и различия: индукция - обобщаване на емпирични набрюдения и съпоставянето им с вече изведени аксиоми /предикати/; и абдукция - въз основа на дедуктивните наблюдения и индуктивни обобщения създаване на недоказана хипотеза, която подлежи на проверка отново чрез дудуктивен метод. Всъщност това е схемата по която се движи работата на изкуствения интелект на този етап от неговото развитие. Този метод на абдукция използва описаната схема на солипсизъм, доколкото с наличната знакова информация се оперира в една затворена система, която предварително е програмирана като съзнание в себе си. В човешката психика и мислене обаче, според мен, практикуване на солипсизъм като начин на комуникация със света и другите хора би могло да доведе до тежки психични отклонения, граничещи със социопатия.

Да, много интересно е, че сполучливо се спекулира с "херметизиране" (както се употребява на жаргон - Д.Рачков, за прическа - "Отпред късо, отзад модерно!"), но и в абсурден вариант. (За принципа за неопределеност в КМ - намеса на съзнанието за съществуване на реалност в микросвета. Ползвайки мат.модел за сингулярност и модел локализиран вълнов пакет (от вероятности), субектът овеществява микрочастица. Това спекулативно се ползва от "модерен" солипсизъм: Колко му е да кажем, че щом със съзнанието, "виждайки" реализираме материален свят, то - друго, освен мислите ми за него, не съществува (поне във вида в който го възприемаме и оприличаваме на реалност).)

Метод на индукция се ползва и в мат.моделите. Наистина, следва, физически да се правят доказващи наблюдения, но ... друго е да се покаже в хипотеза, че има и недосегаеми за експериментална проверка "дълбочини-далечини". Първо: Да се разкрие същност за наблюдаемото посредством взаимодействията и границите за прилагане на откритите закони - както е в науката. Следва - да се измисли предполагаема същност за ненаблюдаемото с някакви свойства, които биха структурирали наблюдаемото.по същност. "Да се измисли" означава, че пак е идеален модел в главата (вж как дърпа към солипсизъм!?!)

След това може да следва и консенсус за правота-истинност на предполагаемо и да се търси развитие на хипотезите. Не за доказване с експеримент, а за да е възможна употреба на експерт-достоверност за постигнатото в познанието, та да не се правят "грешки" от рода на замърсяване с отпадък от технологии, най-малкото.

...

Надяват се при ИИ да ползват квантов принцип, но ...  и ЕИ ползва квантов принцип. И като така - "Греши човек, дордето се стреми в живота!", както е казал поета. Но, при човек има метод "грешка-прошка", докато при ИИ, едва ли някой може да го научи на доброта, смирение и т. н., чувства, специално към друг интелект. Тези "три" състояния на кубита, означават: може "тако, вако, ама и иначе!" И, за да няма "социопатия", може да реши, да няма "социо...", демек, човекът му пречи, за да може да си създава собствените представи!.. "Лошо, Седларов, лошо!"

...

[Шпага]

Във връзка със солипсизма може би ще ви е интересно да прочетете /и чуете/ нещо за Болцмановия мозък -- "хипотетичен обект, възникващ в условията на колебанията на ентропията в дадена система и способен да осъзнава своето съществуване." В англ. уикипедия има добро, поне според мен, описание.

https://www.youtube.com/watch?v=6ILCQFxopHI

https://www.pitt.edu/~jdnorton/Goodies/Boltzmann_Brain/Boltzmann_Brain.html

 

 

[Шпага]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

В човешката психика и мислене обаче, според мен, практикуване на солипсизъм като начин на комуникация със света и другите хора би могло да доведе до тежки психични отклонения, граничещи със социопатия.

 Да, познато явление. Жалко, но факт...

[ramus]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

В човешката психика и мислене обаче, според мен, практикуване на солипсизъм като начин на комуникация със света и другите хора би могло да доведе до тежки психични отклонения, граничещи със социопатия.

Какви ги пишете, колеги? 

Интересно ми е да се обясни как е възможно "практикуване на солипсизъм"... дори и като "начин на комуникация"... или пък като какъвто и да е 'друг начин". 

Та солипсизъм е просто определен набор от предпоставки с които се оформя определено хипотетично приципно отношение на субекта спрямо битието и себе си. Сам по себе си този възглед, така, както е зададен в статията на антрето, е смешен и твърде наивен. Изключително е забавно да се чете как "философската любов" към размишленията е толкова далеч от практическия опит и взаимодействия, но пък в нея се 'размишлява' нещо си - като упражнение спрямо едно или друго.

Разбира се че в чисто практически вариант е възможен само като упражнение, като умотворителна вариация, годна за допускане и експерименти с резултатите от тия допускания, а не че това е израз на наблюдение от практически опит. Обаче - ако това се приеме че е така - то тогава как е възможно "солипсизма да се практикува"... Още повече - като "начин на комуникация". Та веднага след това - "би могло да доведе до тежки психично отклонения"... да не говорим за 'социопатията', която сама по себе си не е никакво 'тежко психично отклонение'...

Така весело се навързват и дори и в "продължението" - познато било явлението  - може ли да ме "запознаете" с "познатите ви резултати" от "практикуването на солипсизма"?

Редактирано Април 29, 2018 от ramus

[Б. Киров]

Sapere aude

Солипсизъм
 

Природа:
Крайна форма на егоцентризъм, формулирана философски и включваща метафизика, епистемология, онтология и психология, която гласи, че цялата реалност на други лица и външни предмети не съществува независимо от съзнанието и самосъзнанието на съответното лице. В модерната си форма в развитите страни често се свързва с пристрастяването към мистицизма, окултизма, наркотиците, болестни състояния на съзнанието, социалното отчуждение и личния егоизъм при търсенето на върхови преживявания, хедонистични или други подобни. Не е изненадващо, че сред големия брой хора, прегърнали популярните разновидности на солипсистичното кредо, които са без философско образование, това отричане на реалността е свързано с отричане на всяка власт и авторитет и отрицателно отношение към социалните институции и организации. Солипсистът може да страда от личностни персонални разстройства /personality disorders/, най-често срещани от които са шизоидни, липса на емоционално развитие и неспособност да се общува с други хора.

Твърдение:
Солипсизмът е характеристика на псевдо-мистицизма и изкривяване на философията на идеализма. Това изкривяване е довело до доктрини на етичен субективизъм, които отричат реалността на ценности като доброта; и на  latitudinarianism - критична парализа, която разглежда всички мнения и вероизповедания безразлично като еднакво безполезни.

Има връзка с утопичните колективистични социални философии, анархизма и на загубата на свобода и справедливост, тъй като не придава никаква реална стойност на личната идентичност и националния суверенитет, както и на собствеността, правата и задълженията, които се отнасят до тях.

По-големи проблеми:
егоизъм
дефектна логика

Утежнява:
нихилизъм
шизофрения

http://encyclopedia.uia.org/en/problem/160159

Това е линк към преведения от мен текст в Енциклопедия на Union of International Associations (UIA): The Encyclopedia of World Problems & Human Potential

The Union of International Associations (UIA) is a non-profit non-governmental research institute and documentation center based in Brussels, Belgium, and operating under United Nations mandate. It was founded in 1907 under the name Central Office of International Associations by Henri La Fontaine, the 1913 Nobel Peace Prize laureate, and Paul Otlet, a founding father of what is now called information science.

https://en.wikipedia.org/wiki/Union_of_International_Associations

 

 

[Шпага]

Преди 13 часа, ramus said:

 Така весело се навързват и дори и в "продължението" - познато било явлението  - може ли да ме "запознаете" с "познатите ви резултати" от "практикуването на солипсизма"?

Ще ти отговоря, Рамус. Под "познато явление" във връзка с написаното от Киров:

Цитирай

В човешката психика и мислене обаче, според мен, практикуване на солипсизъм като начин на комуникация със света и другите хора би могло да доведе до тежки психични отклонения, граничещи със социопатия.

Имах предвид теб и по-точно твоето поведение. Според мен ти си неосъзнат  солипсист.

Редактирано Април 30, 2018 от Шпага

[ramus]

1 hour ago, Шпага said:

Според мен ти си неосъзнат  солипсис.

Според други - земята е плоска. Според трети - бог е направил вселената... В българското УИКИ или други български публикации пише за солипсизма съвсем друго (далеч по-сериозно, между другото). И? -  какво от това...  Сега какво - да се превърне в състезание за линкове и копи-пейст ли?...

Ако рамус е солипсист (несъзнат разбира се, защото по този начин "осъзнатите" се самопоставят като неговите "диагностици") то тогава същия не би бил пример на множество от други диагнози, които доста често се сипят от един или друг пишещ. Според други "диагностици" рамус е и фашист и болен от множество други версии на психични отклонения. Както се каза в един анекдот - що първо не се разберете, пък после групово и повече координирано да се докладва на съответните здравни или други служби - за тоя... не знам си какъв...

Разбира се, това са пълни глупости, но не ми е работа да влизам в обяснителни режими още повече когато доста хора имат потребност да намерят подходяща защитна обяснителна платформа на личните си недомислици, импулси и уклони. Така, че - нека рамус да е солипсист, или... какъвто си посочва всеки, който от това има поредната си остра нужда.

Рамус вече е доказал че носи на всякакви форми на диагнози. Но поставянето им, от хора които нямат дори елементарна компетенция да го извършват, не решава с нищо конфликтите и недомислиците им в извън-личен план.

Самата идея за обяснение на рамус - че въпросния му е нужно да 'отрицава нещо си', а същия непрекъснато повтаря че не му е потребно отрицаване и че това няма нищо общо с онова, което изразява, и което е - прави посоката на диагнозите в съвсем друг вектор.

Разбира се, че за хората сраснали се със социални лозунги и основни фундаменти, всичко, което не е в съзвучие със същото, е задължително израз на отрицанието им. Дуалния инстинктивизъм го обуслява - враг или приятел, отрицател или съгласител, с нас, или против нас , истина или лъжа... Вероятно за много хора това да има значение, но за мен - не. Представяте ли си - отрицавам хората, защото нещо си имало значение за тях... ма как може да не интересува, това е ужасно и има нужда от 'посочване' и осъждане Въх  и как може да не се засрамя и не се извиня публично за деянията си и да понеса социалната си отговорност пред социалните съдии

----------------------

И така - четем нещо си... Пуска се поредния цитат от нещо. Сега какво?... това доказателство ли е - в каква посока, кое "доказва" точно, след като дори в превода си се ползва следното:

Преди 2 часа, Б. Киров said:

често се свързва (от кого, според кое и как? ) с пристрастяването към мистицизма, окултизма, наркотиците, болестни състояния на съзнанието, социалното отчуждение и личния егоизъм при търсенето на върхови преживявания, хедонистични или други подобни. ( към въпросните "отклонения", така представени може да се "свържат" и други 'причини'. Не става ясно - ако нямаше солипсизъм, някакъв си - същите "девиации" нямаше ли да си намерят друг обяснителна или описателна платформа - защото е точно така и твърде много "пристрастени" към изреденото, и понятие си нямат от солипсизъм. ) 

Не е изненадващо, че сред големия брой хора, прегърнали популярните разновидности на солипсистичното кредо, които са без философско образование, това отричане на реалността е свързано с отричане на всяка власт и авторитет и отрицателно отношение към социалните институции и организации. (това е по-скоро журналистически популярен текст, а не сериозни извеждания)

Солипсистът може да страда (но може и да не страда! ) от личностни персонални разстройства /personality disorders/, най-често срещани от които са шизоидни, липса на емоционално развитие и неспособност да се общува с други хора.

Твърдение:
Солипсизмът е характеристика на псевдо-мистицизма и изкривяване на философията на идеализма. Това изкривяване е довело до доктрини на етичен субективизъм, които отричат реалността на ценности като доброта; и на  latitudinarianism - критична парализа, която разглежда всички мнения и вероизповедания безразлично като еднакво безполезни.

Има връзка (каква точно, с кое и спрямо какво точно)  с утопичните колективистични социални философии, анархизма и на загубата на свобода и справедливост, тъй като не придава никаква реална стойност на личната идентичност и националния суверенитет, както и на собствеността, правата и задълженията, които се отнасят до тях.

По-големи проблеми:
егоизъм
дефектна логика (точно това е направо критерия за сериозност и познавателност - дефектна логика!  )

 Всеки един абзац от горните има съществени проблеми в твърдителната си част, постановките които ползва, контекста им, насоките, които задава... Обаче - какво от това, нали е написано от някой си, дори и да изразява групови виждания спрямо нещо си. И защо въпросния е нужно да носи отговорност и да се налага да обяснява каквото и да е - защо мислил, защо го написал, как го е съставил и въз основа на кое. Има линк, дори може да е налично и име на автор - но какво от това... Кое прави написаното 'доказателство', кое го прави валидна истина, кое го прави ПОЗНАНИЕ?

Всеки в днешно време може да напише каквото и да е - нужно е само да има нюх и усет за да го напише така, че да намери нужното в социалните потребности и нагласи, за да се породят 'съгласители'... Това е и технологията за механиката и значението на явлението ФАЛШИВА НОВИНА. Отгоре на всичкото - в написаното много ясно се забелязват условностите - ' може да се свърже', има връзка, но въобще не се конкретизира, защото веднага ще попадне под критичния анализ и ще се компрометират тия доста произволни аналогии и взаимовръзки от толккова много и различни човешки производни.

И така - от нечие написано се изместват темите към "общуване с призраци" - демек - говорете си с нечие написано, аз само го пускам тук, а пък вие се занимавайте да си го тълкувате или интерпретирате и да му търсите кусури или съглашения... Щом някой го е написал, значи някой смята че е правилно. Значи че ако повече го прочетат - ако съвпада с вижданията им - и те ще го приемат за :правилно'. Ето ви линк, ето ви превод - вие си го четете, вие се оправяйте - аз само го пускам. 

Сега в интернет може да се намери всякакво написано - кое придава на същото "доказателствена стойност", за да е подбрано за "позоваване" и да се използва като "тежест"?

Написаното  няма нищо общо с никаква научност, никаква познавателна стойност. Ако цитиралия го претендира за такава, то може ли тогава същия да застане зад написаното като лична отговорност и да го обясни в детайли и подробности, да го изведе като периметър, ядро и контексти... Аз ще задавам въпроси, а той да извежда отговорите последователно и точно?

Иначе - просто... едно безлично написано, нещо си. Но пък - в полза на едни или други схващания и убеждения, достъпно, удобно или  в подходящата посока за да се ползва за "обяснение" на дисонанси... както се и ползва в примера си след това - от всеки, който го намира за "подходящо".

Редактирано Април 30, 2018 от ramus

[Б. Киров]

Преди 44 минути, ramus said:

Аз ще задавам въпроси, а той да извежда отговорите последователно и точно?

Можеш да задаваш колкото си пожелаеш въпроси, но които ще ти се наложи да си отговаряш сам.

 

Преди 45 минути, ramus said:

Иначе - просто... едно безлично написано, нещо си.

Не е безлично, много ясно е посочен източник в линка, както и институцията, която го публикува.

Ти го приемаш, темата за солипсизма, като нещо лично, аз не го персонализирам с твоята личност. Нито твърдя или дори намеквам, че си солипсист. Опазил те бог.

[ramus]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

като нещо лично, аз не го персонализирам с твоята личност.

нали се чете че персоналозирането спрямо моята личност, го прави друг, а не ти. Във форума ме заливат периодични вълни на алтруизъм и истинско съпричастие и благост. няма по-благи и добронамерени хора от тия, дето 'са загрижени' за мен... Просълзявам се от умиление, но верен на солипсисткия си инат, ще бъда твърд докрай - като комунист на разпит.

Но знаеш ли кое е най-парадоксалното и смешното едновременно:Точно комуникацията сред форума, и ситуацията сред участниците сред тази специфична форма на обмен - е съвсем пряк пример за следното:

Всъщност "личността на рамус" е напълно виртуален събирателен образ, конструиран в главата на всеки от комуникиращите. И не само спрямо рамус - а всеки спрямо всеки. Именно сред форума е най-точния пример за това че всеки образ, за каквото и да е - се конструира в отражателния свят на ОТражателя и само и единствено спрямо същото, комуникиращия осъществява контакт. Точно сред форума е най-чистия пример - как отражателните светове са решаващите в който и да е социален обмен. А в това не е налице никакъв обективен елемент.

И не че е това е някакъв кой знае какъв проблем - а проблем за самата комуникация е, че субектите в нея не си дават сметка че в нея освен физическия канал, не е наличен никакъв друг обективен елемент, извън особеностите на самия отражателен свят и безкрайните особености в него.

Тук, сред форума всяко съглашателство или обратното на него - всъщност се разиграват сред напълно виртуален театър, но не заради виртуалността на интернет средата, а точно заради виртуалността на ОТРАЖАТЕЛНИЯ СВЯТ сред всеки човешки субект. Невъзможността да се разграничат - реала от виртуала (на отражението) е един от най-значимите проблеми в комуникацията и общуването.

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Не е безлично, много ясно е посочен източник в линка, както и институцията, която го публикува.

Колкото до линка - попитах - какво като някой го е написал, какво като е институция, както като това е източник и на какво точно е източник, и какво като го публикува институцията? И какво като е цитирано тук?

Кое от тия всички прави написаното да се приеме за "ЕТАЛОН" за нещо си, за да е достатъчно сериозно да се позове някой на него и то да е сериозно? За мен е напълно ясно че за всеки зададен въпрос е нужно непрекъснато да си отговарям сам или всеки говорител периодично да ми отговаря от трибуната на избраната от него идеологична утроба, която той чудесно използва като щит около "себе си". Пиша "себе си" в кавички, предполагайки че се сещаш защо?

Редактирано Април 30, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 10 часа, ramus said:

Написаното  няма нищо общо с никаква научност, никаква познавателна стойност.

Написаното от Киров има общо с научното, до доказване на противното от този, който не е съгласен. Но следва да се критикува смисъл на текст, а не процесът на писане, например - "какво като някой го е написал"; формалните обединения - "какво като е институция"; собствената неинформираност - "на какво точно е източник"; книгопечатането - "какво като го публикува институцията"; цитирането - "какво като е цитирано тук" и т.н.

Екзистенц минимум за всеки цивилизован научен диалог е уважението към културната ценност на чуждите мисли, наречени писания. И тяхното точно цитиране. Т.е. цитирането на форума не е самоцел, а е израз на  коректност към правилото, което явно не го знаеш, че думите в разговора трябва да се използват с еднакво съдържание и системна рамка.

Доколкото схващам целта на форума е да обслужва науките, а не хорските представи за себе си. Следователно самомнението не може да бъде критерий по никой от разглежданите въпроси, защото верификацията по обективни въпроси се осъществява по презумпция с обективни съждения. Поради което именно неутрализацията на личните предубеждения е воля за истина, защото щом претенцията е нещо да се определи за истинно, а не за лъжа, то не може да бъде само Рамусово, а по необходимост следва да е общо.

Според психологическата школа, на която аз съм привърженик, най-сигурен признак за нечий патологичен солипсизъм е неистовото желание да поставяш собствената личност и нейните самовнушения в центъра на вселенското познание*; да се сърдиш и да нападаш другите, които не искат да се съгласят, че не личността, първо, и не личността на Рамус, второ, стоят в светая светих на мирозданието, което както да го погледнеш си е вулгарен солипсизъм; да отричаш буйно собствения солипсизъм; да се гневиш пред огледалото, заради това, което виждаш в него.

*Натрапливото самопознание е патология, когато възрастен човек със съответни претенции не може да разбере, че именно Аз-ът е субект на познанието. Съответно самовторачването не води до никъде, освен до глупаво самотъждествяване с разни азови обектно детерминирани самоидентификации. Познанието е все пак по необходимост обектно ориентирано, което означава че безобектен Аз не може да бъде схванат и познат. Това несъмнено положение би трябвало да откаже от всякаква форма на самовторачване езотерично изкушените, ама надали.
 

[ramus]

Ааа, по цитата виждам отново едни и същи познати сценарии, натрапливо повтаряни и с усещането че така се затвърджават...

Натрапливостите най-лесно се забелязват по повторенията пред огледалото. Огледалото - че се ползват за позоваване думи на някого, който е обявил предварително че комуникация не е възможна и я прекъсна. Но не - упоритото повтаряне на личните житейски сценарии спрямо някакви думи, с ясната предпоставка че това е монолог... Един безкраен монолог пред огледалото. И удобен, всъщност - така в монологът отсъства "репликата" на другия.

"Психологическата школа, дето бил привърженик"... хаха... Според нея било еди как си - разбира се, колко удобно, до ролята на говорител на 'психологически или философски школи'... И защитник - когато нуждата повелява... От друга страна - винаги е безопасно, защото е гарантирана груповата валидация и се повишава усещането за сигурност... Докато не се стигне да се  напусне - удобството на утробата и на патеричките... И после - мъка и драма дебнат отвсякъде. както е и написано...

Всъщност целта на писането при определени пишещи, е да използват "научността" за да затвърдят собствените си избрани позиции и отношение спрямо живота. Потребители и рупори на науката - е едно. Но Учени, субектите-творци и генератори на науката - вече е съвсем друго.

Всеки задълбочен прагматичен и психоанализ на форумната комуникация, по принцип и по същество - би довел до сходни изводи за принципите на обмен, състоянията и свойствата на отражателния свят на всеки субект, явяващ се участник в нея. Философските глупости за 'аза и обектността'  вече съм ги коментирал - без всякакъв смисъл. не че и някой ги чете, но пък натрапливо ги коментира и преповтаря, вероятно с усещането че с повторенията ще станат по-смислени и по-основателни. А няма как. но пък е пример за книжовен ум. Тва си знае, тва е научил, на това се основава. И остават повторенията и утвържденията с наученото от радиоточката.  

Така представената в антрето на темата дефиниция на солипсизъм, като явление, е обикновен наивинитет, преднамерено представен като крайност и така доведен до абсурд. Именно - в тази си форма да служи като нарицателно за девиации и патология. Този, който го е извеждал или е бил крайно некомпетентен, или просто си е изчоплял наслоенията от гънките си, или просто е бил достатъчно хитър за да създаде един уродлив абсурд, който е напълно невъзможен сам по себе си и съществува само като построение...  От друга страна - чудесно се компилира до абсурд, после се репликира абсурда, с идеята да успокои "тия, дето не са така..."

Въвеждането на ОТРАЖАТЕЛНАТА РЕАЛНОСТ, слага "ТРЕТИ ЕЛЕМЕНТ" в системата ОБЕКТ-СУБЕКТ. Способността на всеки субект да борави с обективната действителност, е само през своята си отразена виртуална версия за нея. Анализът на процеса по възприятие, интерпретация и отражение, въвежда съвсем нов подход спрямо концепцията на взаимодействието между субектът и средата му при нарастване на ролята на психичните процеси до съвсем друг тип взаимодействие.

В този смисъл СУБЕКТът не е своето отражение и въобще не са еквивалентни субектът и отражението му, а са в сложна взаимовръзка и динамика. От това следва че и самата идея за АЗ се променя и тя се настанява в ОТРАЖАТЕЛНАТА РЕАЛНОСТ на субекта - вече като комплексен сбор от построения и наслагвания в рамките на социализацията и психичното съзряване. ОТРАЖАТЕЛНАТА МУ РЕАЛНОСТ се намества между СУБЕКТЪТ като психологически образ за себе си (АЗ) и ОБЕКТИВНАТА физическа среда около него... В този смисъл - дуалната концепция за субект-обект, е твърде постна и "плоска  и не отговаря на практическия опит. Като за "умопостроение" за дуални отразители - става, по съответствие  - тяхно построение, според техните си особености.

както беше написал колегата СКАНЕР (жалко че вече 3 месеца не го виждам сред форума) - умението да се разбира написан текст, се учи още в училище. Всъщност - умението да се РАЗБИРА (вкл. и по написан текст) само се започва в училище, но се учи цял живот. Не и за хората които са свикнали да си повтарят и си карат на "автопилот'...

Редактирано Април 30, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 26 минути, Втори след княза said:

Как вие, Incorrectus, обособявате от другите мисловни функции Аз-а? Тази иначе много удобна метафора ме затруднява в отделянето на това, що е Аз-ът в ума.

Някак си схващам самооценка, саморефлексия като способности на ума да преценява своите действия и качества, както и на тялото с което е една цялост, но да ги обособявам в Аз не виждам как. Това, че е удобно по отношение интерпретирането на подсъзнателното признавам, но ако може да се обясни със самопознание на ума, защо да делим ума на Аз и Неаз?

Именно това иронизирам. Изводът от аперцепцията (да направиш Аз-а обект на изследване) би трябвало да бъде, че реално Аз-ът не съществува, а съществуват единствено груби и фини идентификации от типа: тялото е аз; чувствата са аз; мислите са аз; бог е моят аз (трансцендентен аз) и т.н.

[ramus]

Преди 15 минути, Incorrectus said:

Именно това иронизирам.

точно това е въпросът - иронизирате едно обикновено невежество. Иронизирате всъщност самият себе си, защото не сте способен да схванете нищо зад очилата на това, което вече сте приели. От друга страна - повторете го още няколко пъти - може пък да се задържи като "истина" и да прилича на "вярно". Обречен сте - заради това са безкрайните повторения, на които просто сложих "стена". И да се упражнявате, и да повтаряте няма как да избегнете участта и ролята си на обикновен репликатор и "плеър" на приготвена вече музика и речитативи - вие сте в състояние само да ги възпроизвеждате. Това се среща под път и над път. И авторитарността или пропагандата не променят с нищо сивотата и плоскостта му.

Редактирано Април 30, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 8 минути, ramus said:

Философските глупости за 'аза и обектността'  вече съм ги коментирал 

Способността на всеки субект да борави с обективната действителност, е само през своята си отразена виртуална версия за нея......................................................................................... В този смисъл СУБЕКТът не е своето отражение. 

Как пък не съм разбрал, че си ги коментирал, язък! Може ли линк, цитат?

В това безсмислие, искаш да кажеш. Субектът, според теб, "борави... само през своята си отразена... версия; субектът, пак според теб, "не е своето отражение". Кое е вярното?!

Обръщам внимание, че субектът по определение не може с нищо да борави, защото съприкосновението, взаимодействието, движението... са атрибути на материята. Твоите езотерични свамита не са ли те научили формулата "това си ти"?

 

 

 

[ramus]

Преди 33 минути, Incorrectus said:

В това безсмислие, искаш да кажеш.

това няма решение - безсмислието е на Интерпретиращия. Просто е - не е способен да вниква в нищо друго, освен заучените си постулати. Отгоре на всичко - е с претенциите че е разбиращ, което е иронията... И не ме интересуват безкрайните повторения на развалената плоча... Вече на "говорители" на готова музика  не обръщам внимание - под път и над път.. и на път - едно и също... Нещо като "чалгата" - накрая ми се превръща в празен шум, минал и заминал...

Редактирано Април 30, 2018 от ramus

[sirius]

Има един начин за разграничение на субект от обект. Това са разред инструменти с ергономични дървени приспособления за захват. Та с тези инструменти и подходящо движение може да се отдели субекта от материята. Добра практика в такива случаи е да се остави хартия и молив за взаимодействие с някои държавни структури. 

В някои среди му казват "хардуерно решение на софтуерни проблеми"

Редактирано Април 30, 2018 от sirius

[Incorrectus]

Преди 7 часа, ramus said:

това няма решение - безсмислието е на Интерпретиращия. Просто е - не е способен да вниква в нищо друго, освен заучените си постулати. Отгоре на всичко - е с претенциите че е разбиращ, което е иронията... И не ме интересуват безкрайните повторения на развалената плоча... Вече на "говорители" на готова музика  не обръщам внимание - под път и над път.. и на път - едно и също... Нещо като "чалгата" - накрая ми се превръща в празен шум, минал и заминал...

Добре де, обясни поне за по-умни от мен, пък аз няма да ти преча. Субектът борави, не борави или нещо друго? Задавам въпрос, защити своите твърдения. 

И ако не е твърде нахално, имам още едно питане:

Цитирай

В този смисъл СУБЕКТът не е своето отражение и въобще не са еквивалентни субектът и отражението му, а са в сложна взаимовръзка и динамика.

Кой е автор на това умотворение, че се наложи сега тук ти да го опровергаваш? Кой някога е твърдял, че образът в огледалото е идентичен с първообраза, а не е просто отражение?

[dora]

Преди 11 часа, Incorrectus said:

Според психологическата школа, на която аз съм привърженик,

Коя е тя? Не можах да изведа това от последвалото, а ми стана любопитно. Вероятно сте писали и другаде, но съм го пропуснала.

[dora]

On 29.04.2018 г. at 13:16, Б. Киров said:

В човешката психика и мислене обаче, според мен, практикуване на солипсизъм като начин на комуникация със света и другите хора би могло да доведе до тежки психични отклонения, граничещи със социопатия.

То всъщност е следствие. Амигдалата е една от засегнатите области на мозъка, но човек така се ражда. Впоследствие, благодарение на развитието си, може да преодолее или подсили социопатните си черти.

(Пишейки това съм длъжна да отбележа, че неврофизиологичните дефицити не са еднозначен предиктор на дадени нежелани поведения - защото човек може в някаква степен да бъде приучен към желаните, това специално свързано с превенцията на престъпността. Защото не можем да инкарцерираме хората превантивно, без да са извършили нищо нередно, само защото амигдалата им не е съвсем наред.)

Редактирано Май 1, 2018 от dora

[dora]

On 29.04.2018 г. at 9:10, Б. Киров said:

"Аз съм единственият ум, който съществува".

Вижте тази публикация:

https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/09515089.2017.1410877

 Там:

The primary manifestations of schizophrenia, in my opinion, and as are compatible with many other theorists’ views (e.g., Sass & Parnas), are basic self-disturbances leading to the adoption of a solipsistic lifeworld that provides fertile ground for the development of psychotic phenomena such as first-rank symptoms. This paper aims to provide an integrated account of the structure of self-disorders found in schizophrenia and shed further light on the issues of paradoxicality and solipsism which are often overlooked or ignored in the clinic. In particular, I hope to contribute to deciphering the puzzle of how a patient adopts a solipsistic stance in the first place. Given the benefits of applying phenomenological theories to actual clinical practice (Škodlar, Henriksen, Sass, Nelson, & Parnas), such an analysis is necessary for, and beneficial to, the current debates about the nature of self-awareness in schizophrenia, as it can lead to further phenomenological insights and implications for both research and therapeutic advances.

Сега я открих, затова не мога да я потвърдя или опровергая, но ми се видя интересно.

Редактирано Май 1, 2018 от dora

[Б. Киров]

1 hour ago, dora said:

Вижте тази публикация:

https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/09515089.2017.1410877

 Там:

The primary manifestations of schizophrenia, in my opinion, and as are compatible with many other theorists’ views (e.g., Sass & Parnas), are basic self-disturbances leading to the adoption of a solipsistic lifeworld that provides fertile ground for the development of psychotic phenomena such as first-rank symptoms. This paper aims to provide an integrated account of the structure of self-disorders found in schizophrenia and shed further light on the issues of paradoxicality and solipsism which are often overlooked or ignored in the clinic. In particular, I hope to contribute to deciphering the puzzle of how a patient adopts a solipsistic stance in the first place. Given the benefits of applying phenomenological theories to actual clinical practice (Škodlar, Henriksen, Sass, Nelson, & Parnas), such an analysis is necessary for, and beneficial to, the current debates about the nature of self-awareness in schizophrenia, as it can lead to further phenomenological insights and implications for both research and therapeutic advances.

Сега я открих, затова не мога да я потвърдя или опровергая, но ми се видя интересно.

Нямам образование на психолог и затова не мога да преценя доколко обосновани са идеите на авторката на статията, прочетох абстракта, заключителната част и по диагонал статията, също ми се видя много интересна като мислене и израз, нескована от догматичност.

Поставил съм темата в раздел философия, точно заради липсата на системно образование по психология, интересува ме общата философска рамка на солипсизма, неговата философска обосновка и корени. Както и социалните последици от приемането му като идеология.

Конкретно за статията, това което най-силно привлече вниманието ми, е следното:

Further, I discuss the initial benefits of adopting a solipsistic stance and how despite being a maladaptive strategy, it nevertheless acts as a protective barrier for the integrity of one’s self. Lastly, I offer some suggestions for clinical practice, emphasizing the importance of understanding the patient’s suffering in any therapeutic alliance.

Както и заключението:

It may appear that I have not provided a solution to the paradoxes; however, the reality of the matter is that there is no such solution. But this does not have to be a negative or unfortunate outcome of a schizophrenic awareness. The mysteries of consciousness, pathological in this case, will continue to attract theorists, experimenters, and clinicians, despite perhaps knowing that there is no final point of unification for all explanations. Nevertheless, I believe that if one keeps furthering their understanding of the self, they will eventually reach the point where they can understand another human being’s suffering and take actions to alleviate it. Solutions, perhaps, will then emerge, not as attempts to resolve the paradoxes of awareness, but as genuine acts of understanding in order to ease the pain caused by such paradoxes.

Но нямам компетентност да правя някакъв анализ или заключения по конкретните изводи на авторката, поради гореизложената причина. Интерес, поне за мен, представлява и връзката, която е направена, и начина по който тя го прави, с друго личностно разстройство dissociative identity disorder: сравнението със слепването на счупените части при шизоференията и капките живак при дисоциативното разстройство на идентичността е блестящо, въпрос на анализ е доколко е валидно:

However, are such paradoxes specific to schizophrenia? What about other disorders of the self, such as dissociative identity disorder or depersonalization disorder (see Sass, Pienkos, Nelson, & Medford, 2013 Sass, L., Pienkos, E., Nelson, B., & Medford, N. (2013). Anomalous self-experience in depersonalization and schizophrenia: A comparative investigation. Consciousness and Cognition, 22(2), 430–441.10.1016/j.concog.2013.01.009[Crossref], [PubMed], [Web of Science ], [Google Scholar] for a detailed discussion)? It is often recognized in the latter cases that the self-disturbances are not delusional, that is, not psychotic, and reality testing remains intact; but if the disordered self in schizophrenia really is not a delusional one as I argue, would this render the difference between schizophrenia and dissociation negligible? I think one needs to be very careful when differentiating the level of selfhood affected in these two disorders: the ipseity (a narrower and more basic definition than selfhood) is fragmented like shattered glass in schizophrenia, and solipsism acts as the adhesive trying to hold the pieces together, but the marks remain, whereas the self in dissociation has plasticity like beads of mercury which can come together or fall apart without leaving a mark (an analogy used by Scharfetter, 2008 Scharfetter, C. (2008). Ego-fragmentation in schizophrenia: A severe dissociation of self-experience. In A. Moskowitz, I. Schafer, & M. J. Dorahy (Eds.), Psychosis, trauma and dissociation: Emerging perspectives on severe psychopathology (pp. 51–64). New York, NY: John Wiley & Sons Ltd.[Crossref], [Google Scholar] which is also Laingian). In other words, the self in dissociation does not need this “adhesive” and therefore is not solipsistic. As a result, the paradoxes associated with solipsism will not apply to dissociation. Nevertheless, empirical studies need to be carried out in order to identify and measure the potential experiential differences and similarities, as well as perhaps the neurobiological substrates, between the two disorders.

7-ма глава "Theoretical and empirical implications"

 

 

[sirius]

Виж мамо влакче...
Колеги вижте цитатче...

Вижте, всеки третокласник може да размахва цитати от айнщайн. А майка му на буда или христос.
Същото е като да размахваш азбуката, без да можеш да четеш. Ами ако можеш да четеш, ти самият ще си носител на азбуката и няма да ти трябва да я мааш насам-натам.

Няма лошо човек да чете, НЯМА. Но е странно зрял човек да не сподели ТОЙ какво мисли, а да маа цитати.

Има една теория за откъслечното и свързаното мислене. 
При едното всички джобове и дупки се пълнят с цитати и за всеки въпрос, съответното чудо вади съответния цитат. Понякога вади грешния, но пък е от известен автор. Да, да, влакче е, но има крилца и фърка. 

А при свързаното мислене, човек си дава сметка, кое знае, кое познава, кое е според някой и кое е според него. И си създава една по-адекватна представа за света и себе си дори. И си е опразнил джобовете от цитати. Тук азбуката не се размахва защото, вече е присъщо, знае се и се познава. Човек със свързано мислене не си позволява да размахва цитат, който не разбира. А като го разбира, значи не му е нужен.

Пуф паф пуф паф тютюууууут