Солипсизмът и проблемът на другите умове

[ramus]

ОФТОПИК+++++++

Винаги съм смятал че умението да се научиш да съждаваш, започва първо с примери за такова съждаване и сложни натрупвания от бази информация, интерпретацията и валидацията й. Ученето винаги е важно, защото това е неизбежен етап и предпоставя натрупване на валидирана информация, начините й за интерпретация и подава важни основни и средни положения, свързани с житейската социална роля на всеки от нас. Така или иначе общото образование поставя основи, които да бъдат надграждани. Поставя и началото на умения - за лично виждане и неговото постепенно оформяне.

Като ученик винаги са будили у мен преподавателите които бяха в състояние да подават материала по специфичен начин, различен от учебника. Тогава си представях че "всички възрастни" са така и на мен ми предстои да се подготвя да съм като тях. Не си давах сметка и нямаше как да зная, че такива хора и сред 'възрастните' са изключително рядко.

В музикалното у-ще имах само 2ма преподаватели, които имаха куража и потенциала да могат да изразят личните си виждания и да се разпрострат далеч извън готовия материал. С единия от тях имах възможност да бъда с това "богатство" повече време. Станах свидетел на някои негови открития и на много размишления...  Това бяха най-увлекателните ми ученически мигове, които никога няма да забравя. много години след това вече още по-достойно оцених онова, което имах щастието да "докосна" чрез себе си... Въобще - през живота си имах уникалната възможност да бъда до няколко такива човека и това предположително изигра важната роля за това, което съм сега. Въпреки това - продължава да ме води известна инерция, според която в първия момент имам очакването всеки да има личен път, да има лично изградено и внимателно обмислено мнение, всеки да представи и да изрази своята уникалност. Това света ми показа че е далеч от реалността и неговата неадеквкатност се доказва непрекъснато в цялото ми социално общуване на всички мащаби и разновидности.

Не обвинявам никого, за нищо. Но винаги съм се възхищавал на хората имащо способността и потенциала си да изразят ЛИЧНОТО си мислене. Навремето правих предположение че "широката основа на първоначални данни" е онова, и което задължително продължава в лично мислене. Но не е така - още преди години имах възможността да съм в кръг от много широко образовани хора, от различни социални професии.

Последните от тях си бяха обособили нещо като "кръг" (клуб) имаха си име и си бяха направили организация, чрез сбирките си веднъж месечно. Бях поканен от един клубен член, след като споделил пред останалите. Както и да е, но мисълта ми беше, че от ранни години имах възможност да съм сред високообразовани хора, без това да е по линия на семействоо или рода ми, защото те бяха обикновени селски хора, отрудени бачкатори и по стечение на обстоятелствата и някои особености на собствената ми съдба и начало на живота ми, даваха всичко от себе си за да бъда нещо различно от тях. До степен на пълно отдаване. Това ми беше първия пример за отдаване и посвещаване, в моят живот.

Хората от този клуб.. бяха с най-различни професии, всички хабилитирани лица в своите професии - лекари, доцент и дори академик - Величко Братанов. Това е човекът който разполагаше с огромната благодарна за мен възможност да разказва увлекателно за физиката. Имаше много широко виждане, четеше непрекъснато новите открития и ги разглеждаше критично. Той също имаше своя "хипотеза" - по подобие на форумния тук член МАЛОУМ - и си я разработваше повече от 30 години..  Но имаше уникалната способност да изразява свързаности, аналогии, връзки с други науки и познавателни територии. Много се интересуваше от източна философия, йога и въобще - източния начин на отношение към света, като правеше опити да ги синтезира и рационализира. Самият той имаше написана монография от личните му експерименти с "махало" - беше си съставил таблици, правеше статистики, изследваше връзки и правеше предположения - като съвсем странично занимание, нещо като "хоби"... Физиката по принцип е консерватиена наука, но когато човек отвътре си е широк, той си остава винаги 'по-широк' от каквото и да учи.

Най-благодарната почва за провокацията за едно широко виждане, е когато се докоснеш до човек, който вече е носител на същото. Не защото ще се научиш от него. И не защото ще го повтаряш или копираш. Личното мислене не е възможно да се копира, защото след копирането то вече не е лично мислене. Личното мислене субектът запазва възможността си да прави връзки извън онова, което вече му е подадено, което е усвоил. Запазва критичното си отношение към тия "връзки", но канализира възможността си да ги прави. И колкото повече - толкова повече. А това е само най-малкото.

Горните думи - на Сириус, отключиха всички тия мои размисли. Разбира се, че не беше задължително да ги изпиша тук. Но от друга страна - не са в разрез с правилата...

край на ОФТОПИКА=============

[Б. Киров]

Преди 50 минути, ramus said:

 

 

Преди 2 часа, sirius said:

Виж мамо влакче...


Пуф паф пуф паф тютюууууут

 

+ Нямаше да ви отговоря, ако не бяхте в открита от мен тема, но тъй като съм "домакин" ще: на базата на структурен анализ на речта ви, вие двамата сте като една душа в две тела, що не се земете?

[ramus]

Преди 1 час, Б. Киров said:

на базата на структурен анализ на речта ви

Странно - структурния анализ на "двете съседни писания" - на рамус и сириус - за мен извежда съвсем друг резултат. Разликите са толкова много. А сходствата въобще не са според "структурния анализ"... Може би са в друга посока. В тази връзка - тук няколко човека, когато развяват заедно "мъжките" си комплекси по няколко теми, означава ли че е "щото са се взели" :) 

В тази връзка - за непознаващия - когато се възприема нещо различно като сигнали според предходното, се улавя според сходни признаци, "на първо четене' инстинктивно се схващат като "еднакви". За пример - който не е виждал чернокожи - когато ги види накуп всички му изглеждат еднакви. Така е с всякакви предмети, които са в "група" - сходното е винаги на първо място и определя 'бързото заключение" и реакцията от него.

Това е според някои особености на възприятието и на наследени програми за бързо сработване. Външните признаци винаги са първи във възприятието и реакцията - контурите, осветлението, движението. Това в джунглата е спасявало животи. Вероятно - който живее там, без цивилизация - също. както и при военни действия, опасности откъм средата...  като оцеляваща стратегия.

между другото - на базата на същото е разработена и системата за "невидимост" - цял дял от военните умения в древността, добили популярност в днешно време от литературата и филмите за Нинджи.

Същото обаче отива и в "мисленето' - защото Моделът и програмата за обработка, се проектират и сред ОТРАЖАТЕЛНАТА реалност. А това е вече проблем... Защото се стига до такива "изводи' като горния... А той... как да кажа - вероятно е по-скоро "шега" не че не срещам "бързите" сработвания на всяка крачка и толкова много хора това ги определя. за тия атавизми Дора написа чудесно обобщение - "ние, хората така сме устроени"... Вероятно - които израснат това - вече "не са хора", като "ония хора"...

Редактирано Май 1, 2018 от ramus

[sirius]

За мен бе истинско откритие това, че мога да мисля. Да открия собственото си мислене. И да си дам сметка, че да, всъщност ТОВА са моите мисли. А след като сред моите имам МОИ, значи останалите са чужди маскирани като мои. Много интересно нещо.
Отначало всичко си бе само " за вътрешно ползване" - да мисля си го, но остава само в черепната ми кутия. Нещата придобиха качествено ново ниво когато се опитах да изразя каквото мисля. Стана голяма какафония защото начините ми на изразяване бяха тип, а мислите ми бяха друг.
И беше много интересно за мен когато започнах да се слушам какво всъщност изразявам. И започнах да засичам заучените шаблони на мислене и изразяване в себе си. Един вид започнах да чувам какви тъпотии ръся. И да търся от къде и защо е така. Щото някак не ги мисля, а излизат от устата ми. Голям майтап.
И аз като заучен в точните науки, ми бе труден и бавен процес да се науча да се изразявам. Първо изобщо да се изразявам, а после вече и с помощта на точното мислене, да изразявам и СОБСТВЕНИТЕ СИ МИСЛИ, да вкарвам обратна връзка (да се слушам и коригирам) по време на разговор. Щото едно е да си си мислиш на воля и никой да не му пука, а съвсем друго при някаква комуникация. Дадох си сметка за смисъла на думите. Но не този от речниците, а този който аз влагам. Този смисъл, който тайничко (несъзнателно) ползвам в мислите си, за да изразя всъщност моите си мисли.  И дойде откритието на дефинициите на думите. Да си давам ясна сметка какъв смисъл АЗ влагам в понятията в мислите си. И от там в изразеното през речта или писаното слово. Интересни работи. Байдъвей, този Братанов ми е преподавал в ПУ-то   само че почти нищо не си спомням нито за него, нито за начина му на преподаване. Нито дори какво ми преподаваше. Извън лекциите изобщо не го знам. Но пък срещнах едни гадни типове по едни форуми. И тук-там и наживо срещам съвсем непознати, които разбирам, че много добре си дават сметка какво говорят. И МНОГО, които просто говорят. Мога да го оприлича така. Единия тип съграждат стена (идея) със всяка своя дума, а другия тип се оглеждат наоколо и хвърлят каквото набарат около едно място и също твърдят, че имат мисъл и дават мнение. А "нещата наоколо" могат и да са сложни цитати на всъщност добри мислители, за които подмятащия ги дори не подозира размерноста им. И ги мятка насам натам като строителен материал.
Та не е майтап работа, човек да открие, че може всъщност самостоятелно да мисли и се изразява. 

Редактирано Май 1, 2018 от sirius

[Incorrectus]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

+ Нямаше да ви отговоря, ако не бяхте в открита от мен тема, но тъй като съм "домакин" ще: на базата на структурен анализ на речта ви, вие двамата сте като една душа в две тела, що не се земете?

Още от изворите.com Рамус е гуру на Сириус. Там може да се четат примери за взаимно обяснение в духовна любов. Гледам решили са и тук да наводнят със сълзливи искрени и лични изповеди, макар да не съм чул досега тук да има зачислен форумен изповедник.

Преди 31 минути, sirius said:

Та не е майтап работа, човек да открие, че може всъщност самостоятелно да мисли и се изразява. 

Браво, Сириус! При теб нещата вървят малко наобратно, но няма лошо, важното е да има резултат. Преди 10 години, гледам, си се учил да пишеш дълги постове, сега вече преуспяваш в мисленето. Успех! 

Цитирай

Ама как ме кефят дългите, ясни и полезни постове. 
Дългите, щото още не мога да пиша дълги постове. А пишещите дълги постове винаги са важни. Щото аз не мога.
Ясните постове също щото не го мога. А искам. А толкова е готино да напиша нещо и после всички да кажат - баси, прав е човека.

 

[dora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

I discuss the initial benefits of adopting a solipsistic stance and how despite being a maladaptive strategy, it nevertheless acts as a protective barrier for the integrity of one’s self.

Mного разстройства имат маладаптивни стратегии, които обаче повишават общата функционалност.

Напр. "самостимулиращото" ("stimming") поведение в аутизма може да изглежда малоадаптивно, но всъщност помага на човека да се успокои, "регулира", както се нарича това, и да продължи да функционира, продължавайки със задачата, която си е поставил. Това, което може да се счита за "нежелано поведение" от външните хора, всъщност има положителна роля върху общото функциониране.

Затова и на мен този паралел ми се вижда интересен. Струва ми се ползотворно хипотезите й да се проверят. Офтопик се явява постингът ми, обаче, затова няма да се разпростирам.

Във философски смисъл солипсизмът се явява класически пример за редукцио ад абсурдум.

Редактирано Май 1, 2018 от dora

[dora]

Преди 7 часа, sirius said:

Колеги вижте цитатче...

Aко това камъче беше в моята градинка, самото име на форума предполага, че хората тук са читатели. Ерго размяната на четива е съвсем в реда на нещата.

С оглед на научния профил на форума, следването на установените в научната област добри практики твърденията да се подкрепят с необходимата библиография считам за задължително.

Ако човек не го прави, това се явява плагиатство. Дори когато не цитира, а резюмира идеите на други или развива собствени тези, основани на това какво му е известно в съответната област. По простата причина, че каквото му е известно, му е станало известно благодарение на труда на други, които следва да бъдат посочени. Дори когато човек употребява единичен термин в публикация с научна насоченост, от него се изисква да се посочи първоизточника на този термин, защото ако не го направи, това е плагиатство.

Е, това е форум и подобна строгост при публикуване няма, но етиката между хора, имащи общо с науката, продължава да важи и тук. Да не говорим, че това е знак за уважение към четящите.

Редактирано Май 1, 2018 от dora

[Шпага]

1 hour ago, sirius said:

... някаква комуникация. Дадох си сметка за смисъла на думите. Но не този от речниците, а този който аз влагам. Този смисъл, който тайничко (несъзнателно) ползвам в мислите си, за да изразя всъщност моите си мисли.  И дойде откритието на дефинициите на думите. Да си давам ясна сметка какъв смисъл АЗ влагам в понятията в мислите си. И от там в изразеното през речта или писаното слово. 

Добре, но щом влагаш в думите си свой смисъл, а не този от речниците, що за "комуникация" се получава? Ти хубаво си даваш "ясна сметка какъв смисъл АЗ влагам в понятията в мислите си", обаче другите хорица - тези, с които "комуникираш", - дали успяват да те разберат?

Дали въпросните хорица схващат правилно твоя комуникационен извън-речников набег в онези, може би редки случаи, в които ти наистина се опитваш да изразиш нещо по-различно от обичайните си призиви за самостоятелно и критично мислене?

 

[dora]

Преди 2 часа, dora said:

установените в научната област добри практики

За справка, неприемливите практики:

https://www.iki.bas.bg/files/Nepriemlivi nauchni praktiki.pdf

Там изрично пише следното:

Формите за научно престъпление, съгласно тази класификация, са:

1. Публикуване на неверни, объркани, подвеждащи, манипулирани и голи твърдения.

2. Фабрикуване на данни (използване на измислени наблюдения и данни).

3. Фалшификация на данни (съзнателно изкривяване на данни).

4. Плагиатство (заимстване на идеи, данни или текстове без разрешението на автора)

Струва ми се излишно във всяка втора, ако не и първа тема, в която участвам или реша да погледна, да се разправяме за цитирането, затова считам този обяснителен постинг за последен. Оттук нататък само при повдигане на въпроса само ще се позовавам на правилата в линка по-горе.

Както се вижда и по-горе, цитирането/посочването на първоизточник е АБСОЛЮТНО задължително за научните публикации, ерго следва да е и желателно  - а не обект на постоянни излишни дискусии -  във форум с научна насоченост. Иначе форумът се превръща в обикновена говорилня, където всеки може да изпляска всичко, колкото и недостоверно, непроверимо и невалидно да е то.

Всеки, имал достъп до висшето образование изобщо би трябвало да е наясно със задължението да се посочват източници и да не се пишат голи твърдения. Ако хипотетично някой го научава от мен, то ми възниква въпросителна как изобщо някога е писал курсови или дипломни работи, като там без посочване на източници не може изобщо - анулират се.

Но по-важно,

Мисля че е и редно да се отбележи, че желанието за отклоняване на дадена тема в ненужни обяснения защо това, което се пише, се пише по начина, по който се пише, се нарича тролене и това следва да не се толерира.

Редактирано Май 1, 2018 от dora

[dora]

Преди 5 минути, Втори след княза said:

Нали под подчертаното "голо твърдение" разбирате такова, което авторът не може да обоснове, а не такова, по което да не може да представи източник?

Другото- да се дава за всичко цитат е ерудираност, но не и будна научна мисъл. В т.см. По- добре би било да настояваме за обосновка, доказване, а не източник. В някои случаи даването на източник, школа не е по- надеждно. Прим. всички са цитирали Аристотел, че по- леките неща падат по- бавно. Галилей не цитира, а експериментира, твърди нещо съвсем различно... но може да го докаже.

Разбирам и двете.

[dora]

Преди 33 минути, Втори след княза said:

Не е ли по- добре "Разбирам и/или двете"? т.е. може само цитат, само доказателство а може и двете. Във вашето твърдение се иска И цитат И доказване.

Eдното не изключва другото. Ето пример.

Хипотезата Х, направена от У, твърди, че Z.

На базата на горепосоченото (цитиране+източник: "Според хипотезата Х на автора У нещо си стои по начин Z"), ние формулирахме нашата хипотеза А (собствена идея) и след извършването на проучване/изследване/експеримент B (приложено в доказателство) по методология C (предоставяне на възможност за верификация чрез повтаряне на същия експеримент от друг екип, повтаряемост на резултатите), стигнахме до извода, че хипотезата Х има следните слабости (1,2,3), и затова твърдението Z не е вярно.

В този стандартен пример имате и двете. Стандартен, защото се среща навсякъде по научните публикации.

Редактирано Май 1, 2018 от dora

[dora]

Преди 41 минути, Втори след княза said:

Благодаря. Разбрах. Намирам го за тромаво в условията на интернет- форум. Едва ли ще има двама- трема да го спазват и ако неспазването ви носи негативни емоции, ще ви се отрови живота. 

Отново благодаря за разяснението, то наистина има добра пропедевтична стойност в правенето на наука.

Може би не е станало ясно какво имам превдид. Във форумни условия да се следва горното не е задължително, само желателно, ако се следва обичайната научна етика.

Но е крайно нелепо срещу позоваването или предлагането за четене на различни публикации да се протестира (за да се тролят пишещите, вместо да се дискутира предложеното от тях), при условие, че където и да се пише за наука, то е задължително. Явява се неразделна част от същата тази научна етика и следва да е неписано правило и във форум, посветен на науката.

И не е редно, изобщо, тези, които не следват научната етика, да тролят тези, които я следват. Както в темата, къде пряко, къде непряко, биват тролени няколко от пишещите. Може, но не във форум, целящ популяризирането на науката.

С което спирам, с извинения към автора на темата. Но това беше и в отговор на начина, по който се реагира и на неговите постинги.

Редактирано Май 1, 2018 от dora

[ramus]

Преди 2 часа, dora said:

Там изрично пише следното:

така, само да отбележа, че форумът не е академична аула. И в него не се пишат, нито публикуват научни трудове, каквато е насочеността на цитираното по линка.

"...Но за да напишем качествен научен проект или труд са необходими още две предпоставки: да умеем да четем като учени, да умеем грамотно да оценяваме трудовете на предшествениците и на колегите си и да владеем това, което в наукознанието се нарича „технология на научното изследване”. Интелектуалната ефективност на научната общност е гарантирана само в условия на общонаучна (научнометодична) образованост и взаимен контрол на базата на уеднаквени критерии за научност. ..."

----------------------

 

Да отбележа също и че... Дора, вие не сте отбелязала цитирането на текста в кавички. По този начин вие не попадате в зоната нито на перифразирането, нито на цитирането.  - според правилата по текста от същия линк, в края му.

--------------------------

Да отбележа също и че - правилата на форума никъде не задължават участието сред форума да е единствено и само на база правилата за писане на научни трудове и научни изследвания, за да се позовавате единствено и само на това. Това има сила и стойност за ВАС, но това не го прави задължително за всеки друг. И наистина няма смисъл непрекъснато да се повтаря.

Повторенията на един и същи рефрен не го правят нито по-смислен, нито по-истинен, нито сами по себе си го валидират като единствен избор и критерий.

Въвеждането на неадекватни правила, насред зона, в която вече са дефинирани  други правила, не е коректна практика, а непрекъснатото изискване от един пишещ, спрямо всички други - не задава адекватността на същия пишещ спрямо правилата които определят периметъра на допустимости в неговото участие.

 

Замерянето  и препълването на всяко написано с линкове и цитати, както и преразказването им, само и само да се ползват за подкрепа на собствена теза, убеждение или мнение - няма как да е "научен принцип". Целта на научните принципи не е да прикриват личните пристрастия, а по-скоро точно обратното - да спомагат за излизане от натиска на пристрастието. Не е проблем на науката че толкова много хора чудесно са се научили да мимикрират личните си виждания насред научните социално-договорени полета и така умело да се прикриват в тях като си гарантират "научна неприкосновеност" и генерална валидация. И стават просто рупори и репликатори. Има нужда и от това, но ако САМО ТОВА беше науката, то никога не би било възможно да се реализират открития. Защото никое откритие в съществената си част, не е обосновано от писанията на някой друг. Ако бяха - нямаше да е откритие, нали? 

 

Това са си мои мисли по повторението на казуса отново, в поредната тема. Мои мисли - напълно ненаучни, защото ги изказвам без да се позовавам на който и което да било.

Редактирано Май 1, 2018 от ramus

[sirius]

Преди 4 часа, Шпага said:

Добре, но щом влагаш в думите си свой смисъл, а не този от речниците, що за "комуникация" се получава? Ти хубаво си даваш "ясна сметка какъв смисъл АЗ влагам в понятията в мислите си", обаче другите хорица - тези, с които "комуникираш", - дали успяват да те разберат?

Дали въпросните хорица схващат правилно твоя комуникационен извън-речников набег в онези, може би редки случаи, в които ти наистина се опитваш да изразиш нещо по-различно от обичайните си призиви за самостоятелно и критично мислене?

 

Всеки влага свой смисъл. Някъде около смисъла в речниците, понякога близо, понякога далеч, а понякога дори с противоположен смисъл. 
Най-често това става съвсем неосъзнато, но има и случаи някои хора съвсем съзнателно и точно да влагат точно определен смисъл .... и пак се разбира. Или не разбира, според целта на изказващия се. Погледнете рекламите, погледнете политическите лица, адвокатите. "Адвокат на дявола" - мн.добър филм.

За втората част. Ами ако става въпрос за техническа част е лесно - казвам как се прави и човека схваща. Но когато човека пита неща, за които няма необходимата подготовка е сложно и не си заслужава да го изведа от простичка представа за жица, батерия и крушка, до закон на Ом, топлоотделяне, топлоизвеждане, съгласуване и пр. Или да ми кажеш рецепта за дробсърма и да се надяваш аз да я възпроизведа .... ами трудна работа.
Често се случва и обратното - аз да се изразявам с речников смисъл на думите, а бай Колю да разбира каквото си иска.

Аз ви споделям неща до които съм стигнал. Независимо дали някой преди мен също е стигнал и опитал да опише и дали изобщо съм го чел.
Защото това са неща, с които всеки който се е заинтересувал се е сблъсквал.
И обикновено схващам докъде са познанията на събеседника и се опитвам да се СЪГЛАСУВАМ с него - демек да му говоря на разбираем за него език.
И виждам много точна аналогия между комуникацията между хората и комуникацията между радио предавател и радиоприемник. И при двете има съгласуване на доста нива за да е възможна комуникация. А радиото ми е стара болест и поназнайвам нещичко та мога и да задълбая по темата.
Та не е въпроса дали приемаме или неприемаме нещо, а дали е така, защо е така и пр. Поне за мен.
Речника е само едно съгласуващо устройство - допринася за уеднаквяването на смислите в главите на всеки един от нас. Но не е идеално. Не може и да бъде. Защото езика е живо нещо, мърда, развива се, размножава се и пр. И се правят речници. А дори и речниците не са еднакви.

Във връзка с вметката на "патентното ведомство" - трябва ли да споменавам, чия азбука ползвам и кой е написал речника със смислите, които ползвам?!
Чете ли се "патентното ведомство" какви ги пише?

Вижте, ако това беше ученически форум, много щях да се старая да се изразявам академично. Но аз влязох в научен форум, в който на всичкото отгоре "историческо моделиране" е преди математика, физика и химия. А после го кръстиха и "читател". Защо ли не "мислител"?!
А дюкяна е веднага след въвеждащия раздел.

Редактирано Май 1, 2018 от sirius

[dora]

Преди 1 час, sirius said:

Всеки влага свой смисъл. Някъде около смисъла в речниците, понякога близо, понякога далеч, а понякога дори с противоположен смисъл. 
Най-често това става съвсем неосъзнато, но има и случаи някои хора съвсем съзнателно и точно да влагат точно определен смисъл .... и пак се разбира. Или не разбира, според целта на изказващия се. Погледнете рекламите, погледнете политическите лица, адвокатите. "Адвокат на дявола" - мн.добър филм.

Това не са различни смисли, това са различни конотации.

Денотация: https://bg.wikipedia.org/wiki/Денотация_(лингвистика)

Конотация: https://bg.wikipedia.org/wiki/Конотация

Конотация и денотация не са отделни неща, те са аспекти на един и същи езиков знак.

Конотациите не са и арбитратни, много от тях са продукт на консенсус. Поради която причина всички отлично разбираме каква е разликата между "жена" и "мацка" и "кифла".  Както и отлично знаем, че "мацка" в даден контекст не е "котка", а "кифла" не е нещо за ядене. Вижте примера с "мутра" в долния линк:

http://ebox.nbu.bg/semiotika/semiotic/lessons/lesson08.htm

Арбитрарна донякъде е само връзката между комбинациите от звуци, които съставляват думите, и тяхното значение. И то донякъде, защото има и иконичност (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4123678/)

Езиков солипсизъм е невъзможен

Да, може на нас лично да ни се иска да се разграничим от обкръжението си, езиковата си общност или дори човечеството, но това би било само поза

И това при все способността чрез езика да се създават художествени произведения, където смисълът нерядко се решава в съвкупност. За пример вижте известното есе на Никола Георгиев (https://bg.wikipedia.org/wiki/Никола_Георгиев_(литературен_критик)) за "Спи езерото" на Славейков. Където буките, едно здраво и солидно дърво, тръпнат и имат "вити гранки" - нежни клончета, докосващи езерото. Все едно не клони на бук, а клончета на някакви ефирни...  плачещи върби:

https://liternet.bg/publish/ngeorgiev/120/spi.htm

Но и тогава за смисъла няма кой знае какви спорове. Пак не е арбитрарен, защото стихотворението в нашата култура и на нашия български език (с това "свождат" и с тези "гранки") го разбираме всички. Както и всички в еднаква степен виждаме картината, която се рисува - тази съвкупност на смисъла, разбирането отвъд денотацията на отделната дума, я решаваме ние всички, по сходен начин.

В превод вече не е същото, което означава, че по смисъла на един езиков артефакт в културата, в която той е създаден, е визможно да съществува етнокултурен консенсус, и този консенсус най-често изчезва, когато същото нещо се преведе на друг език за употреба от друга култура.

А щом има консенсус, езикът не е солиптичен.

Редактирано Май 1, 2018 от dora

[Incorrectus]

Преди 6 часа, ramus said:

Замерянето  и препълването на всяко написано с линкове и цитати, както и преразказването им, само и само да се ползват за подкрепа на собствена теза, убеждение или мнение - няма как да е "научен принцип". Целта на научните принципи не е да прикриват личните пристрастия, а по-скоро точно обратното - да спомагат за излизане от натиска на пристрастието. Не е проблем на науката че толкова много хора чудесно са се научили да мимикрират личните си виждания насред научните социално-договорени полета и така умело да се прикриват в тях като си гарантират "научна неприкосновеност" и генерална валидация. И стават просто рупори и репликатори. Има нужда и от това, но ако САМО ТОВА беше науката, то никога не би било възможно да се реализират открития. Защото никое откритие в съществената си част, не е обосновано от писанията на някой друг. Ако бяха - нямаше да е откритие, нали? 

 

Това са си мои мисли по повторението на казуса отново, в поредната тема. Мои мисли - напълно ненаучни, защото ги изказвам без да се позовавам на който и което да било.

А щом са без позоваване, те не са верни.

Верификацията на всяко явление или идея се извършва по 3 начина: чрез възприятие (видях летящ кон); чрез правилен извод (ако Х, то Y...); чрез цитиране на авторитетен автор (такъв е всеки, който спазва правилото за позоваване чрез възприятие, правилен извод, цитат). Четвърто средство за верификация няма, а ако има, Рамус следва да го посочи или да замълчи.

Понеже споменатите средства за верификация не са спазени в цитираното мнение, не се спазват в никой пост на Рамус, всички негови мнения са пример за солипсизъм в действие. Не съществува обективен свят и знание за него, а "социално-договорени полета" - този рефрен се повтаря от пост във пост.

"Замерянето" с линкове и цитати не се ползва "само и само" за подкрепа на собствена теза, а се ползва като единствено средство за подкрепа на конкретна теза. Неподкрепена теза е невярна, защото описанието на света се базира на систематично знание, на общо съгласие, че Х е Х, а не е Y. Описанието на света не може да се основава на случайните несъгласувани мисли на всякоя солипсистка глава.

Личното несъгласувано мнение по кой да е въпрос има характер на лично чувство (чувствам, че еди си кое положение е вярно), а не на обективно знание. Знанието обаче се базира не на чувства, а на доказателства - възприятие, извод, позоваване. Съответно върхът на солипсизма е да обвиняваш учените в папагалщина, понеже те не се интересуват от личното несъгласувано мнение не на този или онзи, а конкретно на Рамус. А не се интересуват именно защото е несъгласувано.

 

 

[Шпага]

Разбира се, че изразяването на лични мнения във форума не е забранено. Но когато човек има такова мнение по дадена тема/проблем/въпрос/ би трябвало да покаже по някакъв начин, че то е именно негово мнение, а не вече научно потвърдено или поне обсъждано от съответните специалисти. "Според мен...", "Мисля, че...", "Предполагам..." вършат добра работа. Иначе стават недоразумения, които могат да заблудят четящите тук, както напълно основателно подчерта Дора в една друга тема.

П.П. Напомням на Сириус и Рамус, че темата е "Солипсизмът и проблемът на другите умове". Досега нито единият, нито другият изрази по тази тема личното си мнение, оформено в резултат от самостоятелното му критично мислене. Видяхме и от двамата само упреци за това, че ние не сме способни да мислим самостоятелно и само се "замеряме" с линкове и цитати", "пуф-паф" и прочие.

Е, не е ли време всеки от вас да покаже своето самостоятелно и критично мислене по конкретната тема? Защото, ако нямате свое мнение, на какво основание критикувате нас за липсата на такова?

 

[ramus]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Неподкрепена теза е неубедителна.

А длъжна ли е всяка теза да е УБЕДИТЕЛНА? За кого?

А дали след като е залята от цитати, една теза е УБЕДИТЕЛНА - защото няма как да е.

А дали повторението на тезата я прави "повече" убедителна?

И така - УБЕДИТЕЛНА - кого да убеди - изказващия ли, или на слушателите?

Защо е толкова важно при комуникация УБЕДИТЕЛНОСТТА да е най-важното изискване, да е ядрото и целта му? Изпълването с цитати, линкове и позовавания как въобще е възможно да ме убеди с нещо?

И въобще - що е то УБЕЖДЕНИЯ?... Откъдето и да се погледне в основата на всичко изречено от няколко човека стои издигането в култ на колективното съглашение и конвенция - по смисъла на думи, по значението им, по целите с които да се употребят, по целите и смисъла на битието, на възгледи, на отношение, на посоки и ситуиране. И че НАУКАТА била една генерална и крайна КОНВЕНЦИЯ. Което не е вярно и въпросните "няколко човека" обръщат всичко в тази посока, защото това е ТЯХНО УБЕЖДЕНИЕ. Но не е мое и няма как да ме задължат да стане.

НЕ Е ВЯРНО че науката е една генерална и крайна КОНВЕНЦИЯ. Но и да е - ако правилата на това място определяха форумът да е такова "МЯСТО" нямаше въобще да пиша в него. Нито щеше да ме интересува.

Има аспекти и практики, при които се търси КОНВЕНЦИОНАЛНОТО, но то е именно заради това да се заобиколи непрекъснатия натиск и налягане на личното и субективно пристрастие. Въобще не ме интересува че за някой тия думи нямало позоваване, нямало "автор" или достатъчен "авторитет". И имам отговорността да ги изпиша без да ме интересува въобще дали някой си ги бил изрекъл, дали вече бил стигнал до тях, дали били "приети" от всички и се били съгласили с тях. Не ме интересува и дали някой си като ги прочел щели да го дразнят, щял да си спами след всеки мой коментар и че "нямало да му е конфортно и приятно " непрекъснато да имало нещо написано, което му създавало дисонанс.

В битието на всеки човешки субект е естествено неговото участие в колективна конвенция по много от аспектите на същото това битие. Защото до голяма степен личното битие се определя от колективното такова. НО това не може да се сложи като генерално и задължително изискване. И не се слага като края и началото на живота. И никой не може да ме задължи едностранно да го направя.

Прави впечатление че същите няколко човека, обаче имат и двоен стандарт - веднага се използва позоваването за ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА КОНВЕНЦИЯ само когато същото е възможно да се използва за генерален критерий за оценките им и за да докажат правилността на убежденията си. Защото груповите убеждения преминават в лични и това е една чудесна стратегия при която вече постановените лични убеждения винаги биха били валидни, и с това - правилни.

Няма как да ме задължите да използвам конвенцията "при всички положения". Никой не го прави живота си и е налице значима част от битието на всеки човек, при което се "излиза" от периметъра на която и да е КОлективна конвенция.

Няма как да ползвам конвенцията непрекъснато, защото са налице аспекти от битието ми, които ги няма сред никои конвенции. Например:

Написах в други теми - как направих от собствения си автомобил място за нощувка при пътуване - има два варианта - да търся конвенцията "как се прави автомобил, какви критерии има, с кое трябва да се съобразя. какви рецепти вече са зададени...". Обаче това е само вариант, а не абсолютно изискване. Аз реализирах друг вариант - изведох си всичко сам - критерии, цели, нужди, възможности, решения. Съобразих го с всички условия и начини... докато накрая го реализирам чрез верификации на проби-грешки. Сред всичко това не ми е трябвало нищо от чуждия опит на някого си, нито мнението му. Заради това мога да изпиша и пътя до него, да направя анализ на направеното и на измисленото, да положа внимателни стъпки към няколко такива възможни подхода от личната ми житейска практика и да опитам да изведа принципни обобщения, които да използвам вече и за други мои практически реализации.

И според кое се налага в това да ме накара някой да приема че конвенцията е началото и края на света? И че понеже е налице реализирана практика, тя не била убедителна за някого, защото не била подкрепена от позовавания и заимстване на вече приети "авторитети" ? Това е смешно и наивно и издигането в култ на конвенционалното и че това е крайна и абсолютна гаранция за неговата валидност - е също наивно и смешно.

Правилата се въвеждат според някаква конкретика и тяхната цел е регулацията, а не да са начало и края на живота и Живеещия. Да, в колективния живот се налагат и са целесъобразни, но не и като абсолютни. Разбираемо е, че много хора се осланят само и единствено на колективния договор, но това е техен житейски избор. До степента и до изборът на правила, които се налага да спазвам - го правя. например - справка правилата на форума. Обаче - както всяко "правило' те също са интерпретируеми.

Имало за някого едни крайни правила и според тях живота, думите, мислите, писането, речта, действията - ако не били според точно определен конвенс - не били правилни, не били убедителни. Ами - чудесно. Но това не са мои правила и не са и правилата на форума, според които съм се подписал че се съгласявам да ги спазвам.

Ама иначе нямало да бъдело убедително - но мен не ме интересува дали е убедително за някого. И за същия рамус няма никакво значение дали било убедително или не било. Между другото - и за рамус не е нужно да е убедително, защото това не ми е важно. Дори това, което наричам "мои мисли" се менят във времето, едно отпада, друго се извежда . И критерия "убедителност" дори спрямо самия мен, въобще не е адекватен и не ме интересува.

Дали някой си имал претенции или "не било правилно' онова, дето съм го направил, защото... - ми добре, но не ме интересува. То вече е направено и пътя е изминат, заключенията са извадени и валидирани в достатъчна степен, че да са условно опорни за друга практика и тя да се увеличава и по този начин да извежда все по-широки и повече аспекти от битието ми.

Ама не можело да се пишат лични мисли - е, аз пък ги пиша.

Ама не били лични - е, за мен те са лични и не настоявам и задължавам какви били за интерпретаторите им.

Ама не било възможно да имам лични мисли - не ме интересува какво някой смята за моите мисли, след като те ми вършат работа и са верифицируеми практически.

Ама и някой друг вече ги бил "измислил" - не е важно за мен, защото не съм ползвал неговото "измислено".

Ама не съм се позовавал и не цитирам откъде съм ги заел - не пиша, защото няма такива - нито съм ги търсил, нито са ми трябвали. Когато се наложи - правя го. Когато е нужно да натрупвам, да взимам предвид, да търся решение - ползвам и чужда практика, извеждания, но приоритетното винаги остава да съм го опитал първо самостоятелно...

Редактирано Май 2, 2018 от ramus

[sirius]

Преди 24 минути, Шпага said:

П.П. Напомням на Сириус и Рамус, че темата е "Солипсизмът и проблемът на другите умове". Досега нито единият, нито другият изрази по тази тема личното си мнение, оформено в резултат от самостоятелното му критично мислене.

Ами като погледнах темата... тя по-тясна от консерва копърка. Това може би е точката във философията. Както в математиката точката се ползва като понятие без да се доказва, така и солипсизмът е някакво такова понятие. И някой е развил този краен вариант. 
За точката няма значение другите точки. За нас като изучаващи математика или физика има значение дали някои точки са близо, далеч, съвпадат, какви сили им дийстват и пр.

Ние сме комплексна гадинка и нищо не ни помага да разглеждаме човека в този краен вариант на "само моят ум съществува". И защо да е проблем на другите умове? 

Абсурдното е, че всъщност идеята в темата е вярна - да, всеки ум е сам за себе си. Но и не е вярна и всеки ум също го знае. А дали е проблем или просто мозъчно изскърцване.....  ето тема за дисертация.

Това, че ние тук си пишем, комуникираме, обиждаме, похвалваме е достатъчно красноречиво за крайността на темата.

Аха да свърша и се сетих за още. Голяма част от комуникацията ни е чрез боклуците в ума - едни всъщност ненужни работи, цитати, мемове, транзакции, последния да затвори вратата. А като/ако се изчистят боклуците остава нещо подобно на ума според солипсистите - свит в точка единствено съществуващ.

Но да не излизам от темата. 
а само на чист въздух

[ramus]

1 hour ago, Шпага said:

Напомням на Сириус и Рамус, че темата е "Солипсизмът и проблемът на другите умове".

Досега нито единият, нито другият изрази по тази тема личното си мнение, оформено в резултат от самостоятелното му критично мислене.

Видяхме и от двамата само упреци за това, че ние не сме способни да мислим самостоятелно и само се "замеряме" с линкове и цитати", "пуф-паф" и прочие.

Е, не е ли време всеки от вас да покаже своето самостоятелно и критично мислене по конкретната тема? Защото, ако нямате свое мнение, на какво основание критикувате нас за липсата на такова?

Прави впечатление че първата думичка е в първо лице единствено число. По някакъв начин, някой решава че рамус и сириус имат сходства в заявката и тезите си. Всъщност сходството, доколкото е моята интерпретация е само в отношението и позицията на същите спрямо влиянието на конвенционалните правила и степента им на определяне спрямо личното поле.

Второто изречение изразява твърдение, но на базата на какво основание се прави обобщението?

Третото изречение, вече започва с 'първо лице "множествено число", като продължава внушението на частна форма на интерпретация и простирането й до "други" - кои точно други, доколко и в каква степен - не става ясно. Оценката "УПРЕЦИ" е тенденциозна и неоснователна. Това очевидно не е и важно на авторката на тия думи - тя просто се предлага на говорител на незнайно кои "ние", при положение че в никои думи не става ясно "КОЙ ТОЧНО СЕ ВИЗИРА" и привиждането се основава само на принадлежност спрямо изразеното и разпознатото като 'свое'.

А последните две изречения, вече от втория абзац - дали нещо е време или не е - може би е въпрос, който зависи и от друг. А съжденията и начина на интерпретация и възникващо от това отношение - си е работа на авторката на думите.

Обобщено - като въпрос - това ли е примерът за дискусионност - та вие просто чудесно прикривате личното си отношение, като формирате ясна принадлежност към определена групова форма на конвенс. И чрез това се идентифицирате. Дори когато се разпознавате през сходствата на думи, тези и отношение -  не разбирате че го правите и че това влияе и дори определя преценките и интерпретацията ви.

В такъв случай - защо е нужно някой да го вземе насериозно и да формира "отговор"? Аз не бих - тенденциозността е различима и без всякакъв анализ.

Редактирано Май 2, 2018 от ramus

[dora]

Преди 1 час, ramus said:

А длъжна ли е всяка теза да е УБЕДИТЕЛНА? За кого? 

Абсолютно не, една теза може да е всякаква и като цяло там нямам възражения.

Имам възражения срещу неспортменските методи.

Защото с неубедителна теза не могат да се оборват аргументите на другите, които за разлика от тезите на критиците, са били подкрепени с необходимите методи за верификация.

Оборване би могло да се случи само с надлежна и обективна верификация на контратезата.

Оборване със сигурност не се случва с персонални атаки срещу личността на пишещия, атаки върху избраната форма на поднасяне или атаки върху това, че той е избрал да играе спортменски, като аргументира тезите си надлежно (с позоваване на източник или с позоваване върху консенсус).

И пример,

когато някой казва. че от Галилей насам считаме, че земята е крълга (и подрепя тази теза с надлежни доказателства и позоваване), не е спортменски да се държим с него по следния начин:

- Ти си тъп (формулирано индиректно, чрез присмехулно отношение), психически не ти е нещо наред (формулирано чрез опит за психоанализ, навлизане в личното пространство), това, че земята е крълга са някакви твои проекции, защото може и да не е кръгла (релативиране на знанието и компетентността на другия - което пак е персонална атака) и защо това се подкрепя с линкове (атака върху етиката на другия), вместо сам да измислиш, че земята има формата на поничка? Е това не можеш да го измислиш (атака върху способностите на другия), защото не си способен на критично мислене, а само се замеряш с някакви доказателства  на тезите си (атака върху етиката на другия).

(Горното не е точен цитат, а илюстрация на използваните методи за омаловажаване на другия, а не на тезата му.)

Спортменско отношение би било да се докаже надлежно - или с позоваване на необходимия научен консенсус, или с лични и проверими по научен начин експерименти, че земята е квадратна.

Неспортменското отношение (или ад хоминем критиката) не само че не защитава нищо, то обрича всеки разговор на предначертан провал.

И отново: Никой няма нищо против формулирането на собствени тези. Въпросът е как.

И доколко формулирането на собствена теза не става с прекрачване на границите на другия и за сметка не на неговата теза, а на неговата личност.

Личността, както знаем, е неприкосновена. Такава би трябвало да остава и в една дискусия.

Редактирано Май 2, 2018 от dora

[ramus]

Преди 1 минута, Втори след княза said:

защото той отрича не само доказуемостта на съществуване на други умове, но изобщо съществуването им.

но това е прост и обикновен абсурд. Няма ум, който да "изповядва" солипсизъм - защото това е построение и условно обобщение, а не идеология. За тия, за които това е идеология - и по-абсурдни тези съществуват като ядро на идеологии. И който е маниакален отвътре, той ще си намери начин да си го изрази и прояви.

Маниакалността и схоластичността са и разпознаваеми и сред "изповядващите НАУКА". Или "християнство" - без значение е, защото в основата си имат сходства в отношението на субекта спрямо света, себе си и нуждата за всичко това от приемане на система от готови валидни описания на света и живота... и задаването наготово на ролята, значението и взаимовръзките между субект и вселена.

Няма смислен аргумент в полза на солипсизма и самата теза - за смисълът на ЕДИН УМ и това че цялото негово битие се определя от начина му на пречупване през "посредника" ОТРАЗЕНА РЕАЛНОСТ. Това не го прави да "ОТРИЧА" други умове до степен че те "не били съществували". Именно това е въведено за да се реализира абсурдността.

Посочих вече че анализът на форумната комуникация - от всякакъв тип, ще посочи примерите за това че всеки участник тук участва виртуално, в една условна виртуална комуникация. Няма никакво живо присъствие, няма обективен елемент. Ролята на среда, се изпълнява от виртуален дигитален посредник, а всяко участие се основава на завареното лично състояние на нивото на отражение, на степента на зрялост и безкрайните нюанси и разновидности на характерови и социални влияния, дадености, тяхното отношение и взаимно развитие.

Тук се жонглира с понятието СОЛИПСИЗЪМ и така се подбират смисъла му само и само някой да презатвърди груповите си форми на убеждения, които той е приел за свои. Това по принцип се прави непрекъснато - по всяка тема. За някои хора това е битка през целия им живот.

[ramus]

Преди 9 минути, dora said:

Оборване със сигурност не се случва с персонални атаки срещу личността на пишещия, атаки върху избраната форма на поднасяне или атаки върху това, че той е избрал да играе спортменски, като аргументира тезите си надлежно (с позоваване на източник или с позоваване върху консенсус).

Това не е състезание, Дора. За каква форма на комуникация е валидно горното. Персоналните коментари защо винаги да са "атаки". Защо практиката за критичен анализ, се превръща в усещане за 'критикуване', като смисленото значение на това понятие въобще не е да изрази личното отношение на негативно изживяване, когато се породи дисонанс между личното вярване и убеждение, със същото при друг, или друга дисонансна среда.

Това не е нито спорт, нито състезание. Нито е битка или война. Личните дисонанси на някого не са интересни за никого, още по-малко е етично, когато той превръща в лична битка и въвлича в това "наука", принципи, правила, норми... и "други" от които да говори с идеята че "той изразява групово виждане", а не лично. И не може да е в грешка, щом той се основава на позоваване на авторитети, и с това - гаранция за верификация и окончателна валидация... И при всичко това Не е налице никакво изразяване на ЛИЧЕН ОПИТ... никакъв. Единствено и само утвърждението на валидирането и положителните изводи от верификации.

Идеологичните признаци са налице и пристрастията породени от тях - също. Като дори и това няма никакво значение - просто няма как да ме вкарате в "правилата на някакво състезание или спортна игра" при положение че за мен това отношение към живота няма нищо общо.

Практиката на толкова много хора - да доказват  и утвърждават себе си, чрез формулата - "няма начин да не съм прав, защото аз говоря от името на тия, които вече са го проверили. Ползвам да говоря онова, което "те" са казали, мисля онова, което те са измислили. Проверено е онова, което смятам за правилно и няма как да не е такова... "

Това, разбира се е работа на всеки човек и израз на житейските му избори, възможности, дадености, условия, идентификация... но не и когато същото се налага на всеки, защото такава лична позиция задължително включва групова договореност и без нея цялата позиция отпада... и заедно нея отпада и...

Редактирано Май 2, 2018 от ramus

[dora]

Под спортменство не визирам състезание, а етика. Етичен начин на водене на спор. Параметрите на този етичен начин на водене на спор са описани по-горе.

Редактирано Май 2, 2018 от dora

[ramus]

няма как да води спор някой, който не го води той лично, а стои насред групова форма на договорка за валидност. Би било логично да няма нужда от спорове, ако е налице твърда, ясна и точна форма на договор кое е правилно и личното отношение и идентификацията на субекта,  спрямо същото, прави безсмислено да се води "спор". Но той се води, което означава че колкото и да са конвенция дадени условия, тяхното интерпретиране и пречупване през персоналното психично лично поле, все пак дават "разлики" в резултата. Но се приема по подразбиране, че ГРУПОВАТА ВАЛИДАЦИЯ е крайна и окончателна форма на правилност и истинност, особено когато за приемащите я, всичко в нея е верифицирано и проверено и... Това подава сериозна възможност за намиране на изходи от всички типове дисонанси, съпровождащи всяко човешко битие. И нещо като "спасение" от същото.

За мен не е и етично в място, носещо име на акаунт и аватар, да се споделят групови форми на вярвания и убеждения и да се превръща някакъв виртуален автор до ролята на говорител и изразител на същото. Не е етично да е налице персонален идентификатор, а в написаното същия да не е налице, а да е просто "точка" от която да се излъчва групови вярвания и групови конвенси. Кое тогава е "персоналното" на това поле - в което се пише. Защо въобще има персонално име или персонални знаци за идентичност, след като персоналното няма никакво значение?

Не е и етично да бъда вкарван в правила, написани относно едно или друго, само защото според някого това било неговия пример за етично. Но за мен - не е етично.

за мен не е етично някой да бори личните ми мисли с групови схващания и да се подпира на последните сякаш това е началото и края на света по принцип. На неговия - очевидно, но с това той решава че и "на всеки друг". А така греши и от породилото се самоподвеждане се пораждат и неадекватности в комуникацията и общуването. Не е етично когато го попитам за личните му мисли по неговия си живот, той да заяви че 'няма такива, не може да има, защото той вече е приел груповите мисли за единствени и правилни. И така е основал живота си на тяхната правилност'. И остава само да ги репликира, повтаря и... огромното сякаш безкрайно количество на написан текст и знание, подбрано да спомогне за крайната форма на "доказателство".

И дори и така - нищо от това не се осъзнава като извор на проблеми и разминавания, а се търси бързото и лесно интерпретиране чрез 'бързите" заключения от типа "ние хората сме така устроени". Ето това не е етично позоваване, но вие го направихте. И го направихте защото то е честно спрямо вас и вашия начин на отражение и конструиране на реалност. Но не е така за всички и според мен не е етично да настоявате за него.

В спорове не участвам. Ако това за някого е спор - негова работа. за мен - не е. Пет пари не давам доколко и спрямо кой изразеното от мен е убедително и дали за него било приемливо спрямо заварените му лични избори и битие. Това си е само негова работа и отговорност. И не е нужно непрекъснато да се залива всяка тема с типичните приливни вълни на спасителните групови валидации.

Видно е което вече сте изразили - за вас, кое е важно, правилно, кое е "спортменско" кое е честно... ОК. Но това важи за вас. За другите не знам, но аз си пиша пък кое е валидно за мен. Нямам претенции към вас и се адаптирам спрямо който и да е, но в хода на комуникацията вие изразявате че е етично да имате такива към мен. Според вас - не е етично моето отношение. Но именно така - не е етично спрямо мен и моите избори.

Спорът не изразява нищо от това, което мен ме интересува и което изразявам. Не ме интересуват никакви конвенси да са началото и края на света ми. влизам и излизам от правила и условия, когато се налага според преценката ми и нося отговорност и последствията от това. Ето - това е за мен етичното.

Ама някой бил обиден, някой се дразнил... И?... Не е е нужно всички да се съобразяват с личните емоционални реакции на който и да е. Все пак - всички се съгласяваме и декларираме че сме 'над 18 години'. Личния конфорт, усещания и чувства са си работа на всеки субект, дори и да ги търси само и единствено като израз на груповата среда, сред която той се идентифицира и формира потребното му усещане за принадлежност.

Редактирано Май 2, 2018 от ramus