Копенхагенската интерпретация не ми пасва особено??

[Joro-01]

Преди 2 часа, nik1 said:

Да се включва и да попитам нещо:

Откъде сме сигурни, че електронът не е сфера?

***

Мерси, партнер

 

 

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

(Че електронът не е сфера - може да си сигурен. (Въртене на "кълбо" около ос би било механичен момент) Спинът е ъгло-квантов момент - "момент на импулса". (Старото наименование беше "момент на количеството на движение").

***

https://bg.wikipedia.org/wiki/Спин

В дясно има една картинка.

Заплиташ се в собствените си обяснения, френд

Виж масовата интерптретация и като картинки, помагала, клипчета и всичко. А сега виж и какво стои зад понятието "момент на импулса", въпреки, че (виждам, че) си го сложил в кавички.

Кога говорим за момент (моментна скорост?). Когато имаме въртеливи свижения и скоростта не може да се опише с изминатия път. Защото след изминаване на целия път, преместването е нула (едит: крайната и началната точка съвпадат). Затова се въвежда понятието "Моментна скорост". Това кой тип движение беше в класическата механика? Онзи при който радиус векторът е константа и ускорението е констана.

Отделно - как работи ядрено магнитния резонанс? Благодарение на прецесията при въртенето (спина) на ядрата.

 

Другите ти неща няма да ги мисля и не ми се правят справки сега, уморяват ме. Имам да ровичкам за неща свързани с мене сега.

Редактирано Септември 19, 2018 от Joro-01
добавих думи

[Joro-01]

А да добавим ли и значението на хубавата английска дума "spin"? Означава въртене.

[nik1]

Преди 33 минути, Joro-01 said:

Отделно - как работи ядрено магнитния резонанс? Благодарение на прецесията при въртенето (спина) на ядрата.

Така е.

Цитирай

Ядрено-магнитният резонанс или по-често във физиката като ядрен магнитен резонанс (ЯМР) е физично явление, при което атомни ядра с различен от нула спин, поставени в магнитно поле, поглъщат и повторно излъчват в условието на резонанс поради преориентацията на магнитния им момент.

 

 

Цитирай

 

Магнитният диполен момент на атома е свързан с орбиталното движение на електроните около атомното ядро, както и с въртенето на последните около собствената им ос (спин на електроните). Поради квантовите явления в атома, магнитният момент не може да се измери. Възможно е да се измери само проекцията на последния върху дадена ос, която е прието да се означава със z{\displaystyle z}. Проекцията на орбиталния магнитен момент се записва като:

μz=−mleh4πme{\displaystyle \mu _{z}=-m_{l}{\frac {eh}{4\pi m_{e}}}},

 

 

[Малоум 2]

Преди 13 часа, Joro-01 said:

...Заплиташ се в собствените си обяснения, френд

Виж масовата интерптретация и като картинки, помагала, клипчета и всичко. А сега виж и какво стои зад понятието "момент на импулса", въпреки, че (виждам, че) си го сложил в кавички.

Кога говорим за момент (моментна скорост?). Когато имаме въртеливи свижения и скоростта не може да се опише с изминатия път. Защото след изминаване на целия път, преместването е нула (едит: крайната и началната точка съвпадат). Затова се въвежда понятието "Моментна скорост". Това кой тип движение беше в класическата механика? Онзи при който радиус векторът е константа и ускорението е констана.

Отделно - как работи ядрено магнитния резонанс? Благодарение на прецесията при въртенето (спина) на ядрата.

 

Другите ти неща няма да ги мисля и не ми се правят справки сега, уморяват ме. Имам да ровичкам за неща свързани с мене сега.

Е, помислих си, че няма да ме разбереш.

Не говорех за  механичен момент - като сила - въртящ момент - само за сравнение го давах, щото си мислех, че е известно.

Спинът на електрона (не "спин" на ядра, атоми или молекули) не е въртящ момент в механичния смисъл - няма обясняваща "класика" за "спин на частица". (Остави и моментна скорост - няма общо с "момент" на сила.) Импулсът е "сила по време" или "маса по скорост" http://physics-bg.org/au/021-impuls.php

И не говоря за ЯМР.  (В крайност - Механичният въртящ момент (сила по рамо на силата) за частица е продукт в противовес на момента на количеството на движение и като сумарно действие е също БАВНО изменение в сравнение промяната на момента на количеството на движение.)... Карай ... трудно е разбиране

...

[Малоум 2]

Още един път разбираеми обяснения - връзка между тълкуванията на класическата и квантовата - с декохеренция - 9 минути:

https://www.youtube.com/watch?v=yHG8Pz-4v5Y

"... Квантовая механика отличается от классической физики тем, что энергия, импульс и другие величины, в ней ограничиваются дискретными порциями – называемыми квантами, в то время как в классической теории эти величины могут иметь только непрерывные значения.

...

Еще одно загадочное явление физики субатомных частиц – квантовая запутанность. Кратко его суть состоит в мгновенной передаче информации от одной частицы к другой. Если взять две одинаковые частицы и изменить свойства одной из них – то свойства второй мгновенно изменятся, причем независимо от расстояния между ними. Тем не менее, сама классическая физика вытекает из квантовой механики как её предельный переход, хотя сама область перехода очень расплывчата. А вопрос, где именно происходит этот переход от квантового к классическому – до сих пор остается одним из самых сложных и нерешенных вопросов фундаментальной физики. ..."

...

Както вече се разясни по-рано - няма мигновено предаване на информация.

(А, няма и колапс на проявленията в реалността, а в главата на наблюдател - дори при мисления експеримент с Котката, наблюдател може да си "направи" множество варианти за крайност в наблюдаване при "отваряне" на кашона - има-няма котка, ядяща, спяща, мъркаща, жива-здрава, жива-болна, умрела... примерно, но ...Ако Съществува котка, то е ... ТЕЖАЩА. Декохеренция се осъществява от наличие на външни за изследвания обект ЕМВълни - при резонанс амплитудата на някоя вътрешна за обекта характеристика (фотон за връзка) става достатъчна за разкъсване на "тоя тип връзка" и/или, осъществяване на нов тип връзка. При наличие на Гравитони, обаче - няма декохеренция от ЕМПоле за микрочастиците, по отношение гравитация. Всички "масови" обекти са свързани вселенски с гравитация  и пак няма мигновен пренос на информация - заради привличане, след раждане на частици се обособяват крупни обекти... до галактики, примерно. И още - декохеренцията в междугалактическото пространство, където вече почти няма частици - намалява. Фонът се изглажда заради неподвижността на пространствената вакрешетка - ентропията намалява (по-подредено става в тези пространства), а това означава малка отблъскваща сила, противостояща на гравитационната сила. Следва - ускорено разбягване на галактиките при разстояния, след които отблъскването надделява над привличането.)

...

[scaner]

Тези другари за кого ни вземат? Съвсем очевидна липса на логика:

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Если взять две одинаковые частицы и изменить свойства одной из них – то свойства второй мгновенно изменятся, причем независимо от расстояния между ними.

Добре, за да говорим че свойствата на втората частица мигновено ще се изменят, то ние трябва да ги знаем тези свойства преди да се променят свойствата на другата, за да регистрираме изменението им. Иначе терминът "свойствата се променят" няма никакъв смисъл - за каква промяна може да се говори, ако не можем да я установим. Но ако ние вече знаем свойствата на частиците преди измерванията, то това не са нито сплетени частици (тяхните свойства са в суперпозиция), нито дори квантови (при тях свойствата се установяват след измерване, не преди), а някакви чисто класически макро обекти.

Недейте ни предлага такива дезинформационни "обяснение" Нито пък предлагайте вашите, които са от същият порядък - салата от понятия които нямат реален смисъл и досег с реалността.

Редактирано Септември 21, 2018 от scaner

[Шпага]

Преди 11 часа, scaner said:

Преди 15 часа, Малоум 2 said:

Если взять две одинаковые частицы и изменить свойства одной из них – то свойства второй мгновенно изменятся, причем независимо от расстояния между ними.

Цитирай

 

Добре, за да говорим че свойствата на втората частица мигновено ще се изменят, то ние трябва да ги знаем тези свойства преди да се променят свойствата на другата, за да регистрираме изменението им.

 

Измервайки едната от сплетените частици, ние всъщност променяме /мигновено/ свойствата и на двете частици, без значение на какво разстояние се намират те една от друга. Така е, защото тези частици са с обща вълнова функция, а на практика това означава, че те не са два отделни, независими обекта. Дори може да се каже, че сплетените частици са - и си остават - един-единствен обект, въпреки разстоянието, което ги разделя.

Поради споменатата по-горе обща ВФ, когато свойствата на едната частица бъдат изменени, това мигновено причинява промяна и в свойствата на другата частица. Получава се нещо като "времево сливане" на причината и следствието. А фактът, че ние бихме могли да установим каква е промяната на втората частица, само като си предадем инфото за първата частица по телефона, по имейл или чрез пощенски гълъб... е това си е наш проблем.

Или с други думи: инфото между сплетените частици се предава с надсветлинна скорост -- доколкото изобщо е уместно да се говори за скорост при такива мигновени и призрачни взаимодействия. Ние обаче, свеждайки всичко до нашите си ограничения, отричаме въпросните мигновени взаимодействия, още повече че противоречат на теориите на Айнщайн. Макар че в действителност може и да НЕ противоречат, а просто на нас да ни липсват достатъчно знания, чрез които да елиминираме "противоречието"... 

[Малоум 2]

Преди 1 час, Шпага said:

Если взять две одинаковые частицы

Всъщност, откъде знаем, че сме взели две еднакви частици? - Това е само теоретично предположение и във физиката на елементарните частици се избягва терминът "еднакви", а се ползва "тъждествени", за да се избегне проблем с класическа "еднаквост" на практика. Имат тъждествени физични свойства, демек, установени експериментално. И едната има спин, и другата (електрони), и едната има поляризация, и другата (фотони), и т. н. Но - не са еднакви, в нито един момент от време за микромащабите.

В експериментите - се създават условия и така се предполага, че се задават "противопосочни" характеристики на "родените" по двойки тъждествени частици. Тоест - счита се, че са предварително "измерени" - в момент "раждане". Не знам за експеримент при електрони да е имало сплитане. Опитите са извършвани с фотони, че "лесно" се раждат и разделят по посока поляризация, която последствие се измерва. Така - независимо дали Знаем резултата при измерването на една (край с родилната поляризация на измерената, но имаме наличен "нишан", за направлението), то се предполага, че другата е с противопосочна поляризация (класическо "знаене-незнаене", като лява и дясна ръкавица). За да се убедим така ли е, се прави измерване и на втората - също получаваме "нишан". (и т. н. - по-рано, Сканер го беше описал със завъртането на приборите на градуси, през които "минава", с отчет на вероятности - както е експерименталната установка- да не повтарям)

Преди 1 час, Шпага said:

Или с други думи: инфото между сплетените частици се предава с надсветлинна скорост -- доколкото изобщо е уместно да се говори за скорост при такива мигновени и призрачни взаимодействия. Ние обаче, свеждайки всичко до нашите си ограничения, отричаме въпросните мигновени взаимодействия, още повече че противоречат на теориите на Айнщайн. Макар че в действителност може и да НЕ противоречат, а просто на нас да ни липсват достатъчно знания, чрез които да елиминираме "противоречието"... 

Е, струва ми се, че болднотото не е установено (останалото е така), а предположено, заради наличие на мат.модел. И, защото - действието на приборите, с които "се завъртва" падащото върху обекта поле, всъщност - "правят-създават условия за" декохеренция и резултатът по вероятности е по подобие на наличните приборни полета. Все едно, че обектът наново се ражда, преминавайки през приборите, но в друга среда. В КМ е известно, че "родилната" информация за характеристиките на частиците се "губи" при поставянето на прегради.(Файнман - лекциите). Само предполагаме, че ако обектите не са "барнати - суперпозиция" от външните полета, то те ще запазят в пространството родилната си поляризация (не случайно описвах действията с гравитоните - там декохеренция няма как да е възможна)

...

Редактирано Септември 22, 2018 от Малоум 2

[Joro-01]

Аз вероятно не схващам нещо, ма не ми и дреме.

Ето моята интерпретация:

Имаме двама играчи на руска ролетка, но вариант с двуцевен пистолет...

Не, имаме двама парашутиста с две абсолютно еднакви парашутни раници тежащи, които те нямат право да отворят, преди единият да скочи. Раниците сплетени, тоест парашутът е един обаче има е сложен в едната. Височина 5 000 м. Скача се задължително, има (въоръжена) комисия дето следи за равилата. Може да сте наблюдател от комисията, може и скачач, все пак е мислен експеримент. Единият скача, оставащият отваря раницата си и вижда, че няма  парашут, но няма как да съобщи веднага на скочилият. Онзи трябва да изчака да му се отвори парашута, за да разбере. В момента на отварянето имаме колапс на функцията. Точно знаем координатите на единия парашут.

 

 

 

 

[Joro-01]

Нека сменим историята,  да не караме с черен хумор, да не кажете че съм изрод. Мисия до Марс, изпраща се пореден роувър. В НАСА обаче са не са монтирали един детайл (контолер) дето може да навигира спускаемия апарат така, че да не се разбие. Детайлът не е забравен, а се намира в една мого здрава защитна кутия в лабораторията, подготвен. Асолютно същата защитна кутия, направена специално за краш тест, но без контролера вътре е монтирана по грешка на спускаемия апарат. След 20 секунди започва маневра за спускане, някой от екипа намира правилната кутия и всички вече знаят, че мисията е на провал. При команда "Cansel" може да се спаси положението и да се премине на вариант "Б" - да се открие място, където марсоходът (спускаемият апарат) може да кацне лесно управляван от наличните на борда компютри. Проблемът е, че кутията се открива през последните 20 секунди, а за стигне отказващата команда, трябват 40 сек. И понеже надсветлинна комуникация е невъзможна, мисията е обречена.

Двете кутии за спетени, откриването на истинската води до колапс на функция която указва вероятното местоположение на контролера (в смисъл няма нужда от нея, координатите на нещото ставят ясни, могат да се измерят).

 

[Joro-01]

И още:

Нужда от превод и/или пояснения? Добър е и обяснява просто.

Редактирано Септември 22, 2018 от Joro-01

[Joro-01]

Още:

Ще го сложа и този"

 

Призраци няма, хора. За протокола, казвам..

[scaner]

Преди 9 часа, Шпага said:

Измервайки едната от сплетените частици, ние всъщност променяме /мигновено/ свойствата и на двете частици

Това вече сме го чували многократно. И в това е проблемът.

Но аз само питам, какво значи "промяна", след като нямаме две състояния които да сравняваме? Промяна спрямо какво? Какво е било състоянието, за да кажем за резултатът от измерването че е променен? И след като не можем да установим такава разпика - принципно в случая - за какво предаване на информация иде реч? Съответно за какви взаимодействия между двете частици иде реч? За мигновеността няма да питам.

Просто искам да наблегна, че използването на компрометирана и некоректна терминология води до фалшиви разсъждения и некоректни заключения. Случаят е добър пример колко дълбоко са се настанили предразсъдъците.

[Шпага]

ОК, Скенер. Пак шъ разсъждаам

[Joro-01]

Преди 18 минути, Шпага said:

ОК, Скенер. Пак шъ разсъждаам

 

Шпага, разгледай по-долното видео ако искаш. Позволявам си да отговоря аз. Готов съм да пояснявам и осбсъждамдоколкото ми е въвъ възможностите, ако трябва.

Преди 14 часа, Joro-01 said:

И още:

Нужда от превод и/или пояснения? Добър е и обяснява просто.

 

[Joro-01]

Квото и да правя идвам ъв форума.

Бележка: Професор Андреа Морело е специализирал (на клипа от предпоследния ми пост) в Електоинженерство и Телекомуникации и води лекции в Универитета в Нови Южен Уелс, Сидни, Австралия. Там е и програмен директор - на центъра за компътърни и кванотово-компютърни изчисления. Бакалавърската степен, но научна, а не инженерна (?) по Електроинженерство получава в Politecnico di Torino, Italiq, И доктор (PhD) Лайден, Нидерландия. От Лайден идва и "Лайденска стъкленица", първообраз на кондензатора, направен да натрупва високи напрежения (зарежда се от електроостсатичен генератор).

Какво толко ояснява... Квантовото криптиране (сигурен канал) или телепртиране, както искате.

Накратко, двама кореспонденти водят секретна кореспонденция. Някъде на друго място има генератор на сплетени частици, да кажем електрони (може и фотони), който ги генерира, разделя двойката без да повлияе на спина (това на практика става трудно с грешки затова не се използва още, но се работи по проблема) и знаем, че спиновете на двата електрона задължително са противоположни.

Коментираме само изпраюаюият кореспондент (А). Той иска да испрати еди бит информация и това е логическа единица. Може да значи "Да", действай, атакувай... За целта си е приготвил електрон със спин нагоре (може да се направи такъв електрон като го поставим в достатъчно силно магн поле с подходяюа ориентация (така, че 100% да имаме такъв спин), но не е добре да се измерва самостоятелно след това, защото пак ще му измести спина. Сплита (събира) получения електрон от двойката и своя приготвения и вече по-лесно може да измери състоянието на двойката. Ще получи различни отчетливи резултати ако спиновете на двата електрона са съвпаднали или са противоположни (междинни варианти няма). След измерването А вече знае какъв спин (бит информация) има отсрещният кореспондент Б. Ако приготвения електрон на А е с противоположен на получения от него електрон, значи съвпада със спина на Б, няма друго положение. В противен случай А и Б приготвения електрон на А ще е с прот. пол спин на получения електрон от Б. Разбира се Б трябва да си измери електрона и да си знае спина, но това не му помага да знае съобюението.

Приемаме, че:

  - спин нагоре е 1, да, дава, старт ...

  - спин надолу е 0 и е обратното.

По конвенционален канал, телефон, кабел, светлина от фенерче му изпраща бит информация. Ако иска да му испрати 1 (действай) и знае, че Б има 0, ще му каже "не съвпада" по конвенционалния, което Б ще изтълкува като получена логическа единица (Действай!). Командата / информацията (и по-точно ключа) "не съвпада" също може да е изпратена с един бит, логическа 0 и той да е напрежение под волт, просветване с наполовина яркост...

В противен случай за съюата команда ще изпрати логическа единица - "да, съвпада", напрежение 5V, просветване с пълна яркост.

С поредица от такива електони можем да тредадем двоично число, примерно 5 или 1001 (в двоична бройна система). 

 

1. Приготвен електрон със спин ↑ (лог. 1), получен също със спин ↑ (лог. 1), Аз изпращам на кореспондента лог. 0 за да му кажа, че неговия бит не съвпада с моя. Аз ако съм получил лог. 1 (↑) той има 0. Знае първото число 1ХХХ;

2. Приготвен електрон със спин ↓ (лог. 0), получен също със спин ↑ (лог. 1), Аз изпращам на кореспондента лог. 1 за да му кажа, че неговия бит съвпада с моя приготвен.  Знае второто число 10ХХ;

И т.н. Съобщения от всякакъв вид.

Подслушвач ако прихване конвенционалния канал, ниюо няма да му говори, нито пък ако улови единия от електроните. Във втория случай ще издаде и присъствието си (ако А и Б знаят кога трябва да получат електрони).

Ако Б не слуша заповеди, а иска просто да си има приготвеия електрон със спин като на А, въз основа на инфото по конвенционалия канал си го прави. Телепортираме свойствата. Измереният електрон вече е с друг спин (оридгналът се унищожава).

https://phys.org/news/2017-07-world-space-quantum-microsatellite.html

Редактирано Септември 23, 2018 от Joro-01

[Малоум 2]

Важна се оказва подготовката на "сплитаното":

https://www.youtube.com/watch?v=9yXn836dAH8

 

...

...

Щото - трябват и "чаркалъци" дето да ги изпълняват (и приемат) нещата - ако се налага обмен на "криптирана" информация.

...

[самотния вълк]

On 22.09.2018 г. at 18:56, Joro-01 said:

Нека сменим историята,  да не караме с черен хумор, да не кажете че съм изрод. Мисия до Марс, изпраща се пореден роувър. В НАСА обаче са не са монтирали един детайл (контолер) дето може да навигира спускаемия апарат така, че да не се разбие. Детайлът не е забравен, а се намира в една мого здрава защитна кутия в лабораторията, подготвен. Асолютно същата защитна кутия, направена специално за краш тест, но без контролера вътре е монтирана по грешка на спускаемия апарат. След 20 секунди започва маневра за спускане, някой от екипа намира правилната кутия и всички вече знаят, че мисията е на провал. При команда "Cansel" може да се спаси положението и да се премине на вариант "Б" - да се открие място, където марсоходът (спускаемият апарат) може да кацне лесно управляван от наличните на борда компютри. Проблемът е, че кутията се открива през последните 20 секунди, а за стигне отказващата команда, трябват 40 сек. И понеже надсветлинна комуникация е невъзможна, мисията е обречена.

Двете кутии за спетени, откриването на истинската води до колапс на функция която указва вероятното местоположение на контролера (в смисъл няма нужда от нея, координатите на нещото ставят ясни, могат да се измерят).

 

Това определено е интересно обяснение, но... откриването на правилната кутия по какъв начин влияе на кутиите? И без екипът да разбере за грешката, то мисията пак щеше да се провали.

[Exhemus]

http://web.pdx.edu/~pmoeck/pdf/Mermin short.pdf  Ето един мислен експеримент. Моля кажете /по специално сканер/ дали той се съгласува с квантовите закони?

[scaner]

Преди 14 часа, Exhemus said:

http://web.pdx.edu/~pmoeck/pdf/Mermin short.pdf  Ето един мислен експеримент. Моля кажете /по специално сканер/ дали той се съгласува с квантовите закони?

Този експеримент се съгласува с квантовите закони. Неговата идея лежи в основата на вече станалите класика експерименти на Аспе, които за пръв път потвърждват нарушаването на неравенствата на Бел и верността на квантовата механика над локалната реалност, предложена от Айнщайн..

За пръв път подобна геометрия на експеримента е предложена от Дейвид Бом, и Мермин в тази статия описва именно Бомовото предложение като теоретична конструкция. Експериментите на Аспе се провеждат след публикуването на статията, затова експериментътв статията все още е само мислен. За случая и теорията на Бом, и квантовата механика предсказват един и същ резултат. Но теорията на Бом интерпретира нещата с нелокално взаимодействие и мигновен обмен на информация между раздалечените частици. Квантовата механика не се нуждае от това.

 

[Exhemus]

Преди 3 часа, scaner said:

Този експеримент се съгласува с квантовите закони. Неговата идея лежи в основата на вече станалите класика експерименти на Аспе, които за пръв път потвърждват нарушаването на неравенствата на Бел и верността на квантовата механика над локалната реалност, предложена от Айнщайн..

За пръв път подобна геометрия на експеримента е предложена от Дейвид Бом, и Мермин в тази статия описва именно Бомовото предложение като теоретична конструкция. Експериментите на Аспе се провеждат след публикуването на статията, затова експериментътв статията все още е само мислен. За случая и теорията на Бом, и квантовата механика предсказват един и същ резултат. Но теорията на Бом интерпретира нещата с нелокално взаимодействие и мигновен обмен на информация между раздалечените частици. Квантовата механика не се нуждае от това.

 

Е това исках да чуя!  

Добре, че в описанието се споменава за частици, които излитат от централната кутия. Така всички квантови адепти не се замислят и отговарят - съгласува се с квантовите закони!  

  ОБАЧЕ, там не се казва, че това са микрочастици.  Най-добре да "произведа " частиците като пластмасови плочки, които могат да имат 3 дупки, съответстващи на трите позиции на ключа. когато плочката е пъхната в ключа, той ще направи контакт, само ако на съответната позиция има дупка, при което ще светне червената лампа. В противен случай светва зелената.

 Дупките съответстват на R от експеримента, а отсъствието на дупка - на G.  Понеже плочките се дупчат по съвсем случаен начин, разпределението RGR, RGG ... ще е същото, както в експеримента. В централната кутия инсталирам моя манго, чиято задача е да съчетава еднаквите плочки.

  Резултата от експеримента ще е съвсем същия!  

Къде е тогава квантовото чудо?

Щом ви трябват авторитети, защо не вярвате на татко Айнщайн?  

 

 

 

 

 

 

 

[Joro-01]

On 23.09.2018 г. at 22:33, самотния вълк said:

Това определено е интересно обяснение, но... откриването на правилната кутия по какъв начин влияе на кутиите? И без екипът да разбере за грешката, то мисията пак щеше да се провали.

Никак. Мисията се проваля. Точно това става и с разделените сплетени частици. Двама човека получаваме, аз измервам моята, дригият не може или не може веднага да го направи. Знам предварително състоянието на неговата частица, ако ще да е отишъл и на Марс, но това не го топли, ако не мога да му кажа. Толко. Мога да му кажа най-бързо с радиовръзка (светлинна скорост) и той ще знае след няколко секунди.

Грешно е схващането според което ако измеря моята частица, ще повлияя и на тази на кореспондента ми.

Ще повлиая на общото състояниe, като разрушавам зависимостта (при измерване влияем) и врътна малко спина. След имзерването никога няма да знам с колко съм мръднал спина на електрона за да ми покаже спин нагоре примерно.

 

Редактирано Септември 25, 2018 от Joro-01

[scaner]

Преди 4 часа, Exhemus said:

ОБАЧЕ, там не се казва, че това са микрочастици.  Най-добре да "произведа " частиците като пластмасови плочки, които могат да имат 3 дупки, съответстващи на трите позиции на ключа. когато плочката е пъхната в ключа, той ще направи контакт, само ако на съответната позиция има дупка, при което ще светне червената лампа. В противен случай светва зелената.

Така както описвате с дупки, няма да се получи. При Мермин с определена вероятност светва червена лампа и без дупка, и обратно, зелената светва при дупка.

Това е преразказано по друг начин същото, което описва Мермин. Погледнете за случайният елемент в цялата история.

Единственото ни познато естествено поведение, което да удовлетворява поведението на описаната черна кутия (и без в нея да има допълнителни интелигентни механизми като ято специално инструктирани циганчета, ром или Господ) са микрочастиците. Мермин целенасочено илюстрира поведението на сплетените двойки (което става ясно от абстракта и апендикса на статията, там специално се цитира работата на Бом), за което по-късно Файнман пише: "One of the most beautiful papers in physics that I know of is yours in the American Journal of Physics". Забележете, идеята която описва Мермин е частиците оставени сами на себе си. Вашата идея е несамостоятелни частици (със собствено съзнание, моторче, или  вашият манго), предварително програмирани частици, т.е. класически частици. Няма място за сравнение. Не ви трябва манго, достатъчно е да роботизирате с подходящо програмирани механизми с пружинки. Но това вече не е естественото поведение на природата, което се опитва да илюстрира Мермин, не демонстрира странният свят в който живеем, а е равностойно на някакъв фокус. И този фокус няма да издържи по-нататъшната проверка, там дето ръцете на мангото вече не дстигат, например като завъртим поляризаторите на друг ъгъл, за който не е пробита дупка.

Мермин описава естественият свят, а вашият ром участва във филм-антиутопия колко изкривен може да стане класическият свят. Разликата е голяма. Тук е добре да се знае малко история, кой е Мермин, защо е написал тая статия, каква му е ролята в квантовата механика и въпросите касаещи сплитането на частиците. Всичко това се обсъжда в една хубава книга, The Age of Entaglement , има я в Amazon.

Забравете тая цигания, дето я пъхате във всеки пример , говорим за физика все пак.

Преди 4 часа, Exhemus said:

Щом ви трябват авторитети, защо не вярвате на татко Айнщайн?

Авторитетите не са нужни във физиката. Те работят там, дето не може да се направи експеримент за проверка, в религията и отчасти във философията, а най-вече в психоанализата.

[Шпага]

 

On ‎22‎.‎9‎.‎2018‎ г. at 19:45, scaner said:

Но аз само питам, какво значи "промяна", след като нямаме две състояния които да сравняваме? Промяна спрямо какво? Какво е било състоянието, за да кажем за резултатът от измерването че е променен?

Промяната е такава, че:

1. Преди измерването частиците А и В се намират в НЕопределено състояние - електроните например НЕ притежават определен спин преди измерването, а всеки от тях "съдържа" в себе си равни вероятности за спин +1 и за спин -1.

2. Но в момента, в който измерим електрон А, ние всъщност разрушаваме състоянието му на неопределеност и така - на случаен принцип! - той се оказва например със спин +1.

3. А когато електрон А се окаже със спин +1, електрон В ще се окаже със спин -1, без значение на какво разстояние се намира от електрон А.

Тоест, чрез измерването на А, ние всъщност предопределяме и спина на В. Защото, измервайки електрона А, вероятността той да се прояви със спин +1 е равна на вероятността той да се прояви със спин -1. ОБАЧЕ след като вече се е проявил - по случайност! - със спин +1, неопределеността в състоянието на електрон В фактически отпада, защото той след измерването би могъл да се прояви само и единствено със спин -1.

Такава е корелацията/връзката/ между двата електрона и точно това е шокиращото в нея - че е НЕлокална!

On ‎22‎.‎9‎.‎2018‎ г. at 19:45, scaner said:

И след като не можем да установим такава разпика - принципно в случая - за какво предаване на информация иде реч? Съответно за какви взаимодействия между двете частици иде реч? За мигновеността няма да питам.

Напротив, установяваме разликата - установяваме, че като сме измерили едната от сплетените частици, ние на практика сме предопределили с какво свойство ще се прояви след измерването другата частица. Откъдето следва, че връзката между двете частици все пак се осъществява по някакъв начин -- начин, който не зависи от времето, нито от скоростта на светлината.

[Шпага]

Преди 11 часа, Joro-01 said:

Никак. Мисията се проваля. Точно това става и с разделените сплетени частици. Двама човека получаваме, аз измервам моята, дригият не може или не може веднага да го направи. Знам предварително състоянието на неговата частица, ако ще да е отишъл и на Марс, но това не го топли, ако не мога да му кажа. Толко. Мога да му кажа най-бързо с радиовръзка (светлинна скорост) и той ще знае след няколко секунди.

Грешно е схващането според което ако измеря моята частица, ще повлияя и на тази на кореспондента ми.

Ще повлиая на общото състояниe, като разрушавам зависимостта (при измерване влияем) и врътна малко спина. След имзерването никога няма да знам с колко съм мръднал спина на електрона за да ми покаже спин нагоре примерно.

 

Жоро, може би греша, но ми се струва, че при така описаната ситуация, този пример с нищо не се различава от класическия...