По-неизвестните войни

[Warlord]

Като цяло повечето от това което знаем за българската средновековна история всъщност е история на българо-византийските отношения. Просто защото сведенията за Българската история се черпят най-вече от византийски източници, които описват събития в България предимно свързани и с Византия. Но има и доста войни по северната и западната граница с други народи и държави на които не се обръща особено внимение, а и почти липсват данни. Тук може да разгледаме някои от тях.

Войни с маджарите

Маджарите идват от степите и се установяват в Южна Украйна, като започват грабителски нападения в североизточните български земи. В културно и социално отношение маджарите са били много близки до прабългарите. Дори военната организация е била доста сходна, те носели почти еднакво облекло, еднакви прически, еднакви оръжия (рефлексен лък) и езически вярвания.

Първия известен сблъсък между българи и маджари датира от 830-831 г., когато кан Омуртаг изпраща войски да прогонят маджарските отряди действащи в Североизточните земи и да стабилизират района. Това става около година след като великият кан вече е разбил войските на Франкската империя използвайки и флот (и на тази война ще обърнем внимание по-нататък), а на юг все още е царувал дълбокият мир с Византия, което позволява на Омуртаг да съсредоточи силите си изключително срещу номадските нашественици. Българските войски пресрещат маджарските най-вероятно някъде по левия бряг на река Прут в долното й течение. В поредица от тежки сражения маджарските войски били разгромени и обърнати в бягство, като били преследвани чак до река Днепър, където загинал войводата Корс (Окорсис).

Всичко там е доста мътно. Известието всъщност е от домашен извор - възпоменателен надпис говорещ за военни действия някъде по източната граница, но нищо повече:

"Кана субиги Омуртаг: копанът Корс беше мой хранен човек и като отиде във войската, удави се в р. Днепър. Той беше от рода Чакарар."

Освен това, някои датират надписа от 823, малко по-рано. А пък и никъде не се споменава името на врага. Така че, някои допускат, че тази война е била срещу хазарите, но по това време вече маджарите се били придвижили до долното течение на Днепър и най-вероятно сблъсъкът е бил с тях.

[Warlord]

Втората война между българи и маджари е изключително кръвопролитна. За нея вече има и повече сведения и от други източници, включително и византийски, тъй като по това време византийската дипломация е привлекла маджарите в своята антибългарска коалиция.

Византия търпи тежко поражение от младия княз Симеон в първата "икономическа война" в Европа и са й наложени неговите условия. В отговор император Лъв VІ се насочил през Тракия към България, като в същото време с богати дарове неговите пратеници отишли при маджарите и ги склонили да нападнат България. В края на 894 г. византийската флота влиза по течението на Дунав и прехвърля маджарските войски на южния бряг. Тези действия били за Симеон пълна изненада - той вече бил съсредоточил всичките си сили в Тракия срещу настъпващите от юг византийски войски. Ромеите започнали преговори за мир като смятали, че маджарската заплаха от север ще склони Симеон да им направи исканите отстъпки. Византийците обаче не преценили правилно поведението на Симеон. Той останал непреклонен - хвърлил в затвора византийският пратеник, който бил обвинен в шпионаж. През това време маджарите подложили на страшно опустошение добруджанските земи, докато българските сили в райна се затворили в крепостта Мундрага (или Тутракан, или Плоска на остров Пъкуюл луи Соаре) и след това необезпокоявани се оттеглили на север.

В отговор на това през пролетта на 895 г. Симеон дисолцирал войските на север и преградил Дунав с желязна верига (като при Златния рог) в опит да попречи на византийския флот да контролира положението. Но веригата била разкъсана и те отново успяли да прехвърлят маджарите на отсамния бряг. Ударът на маджарите бил неудържим. Българската армия още в началото била разпръсната и обърната в трескаво отстъпление. Самият Симеон едва успял да се спаси в мелетата и се затворил в Дръстър, където врага не можал да проникне.

След оттеглянето на нашествениците Симеон пожелал да се проведат нови преговори с Византия, където обещал да бъде по-отстъпчив. В Преслав дошъл византийският пратеник Лъв Хиросфакт, който трябвало да уговори условията на мира и размяната на пленниците. Симеон обаче го задържал под стража и нарочно проточил преговорите за да спечели време, през което да ликвидира маджарската заплаха. Те нахлули за трети път през същата година, но този път били пресрещнати от огромна и организирана българска армия. Двете войски се срещнали някъде в Добруджа и последвал страхотен сблъсък. В изключително ожесточените сражения маджарите били сразени с цената на много кръв. Българските загуби били около 20 000 души, а загубите на маджарите, според Фулденските летописи, били направо неизчислими!

След тази победа Симеон решил да прибегне към генерална разправа с нашествениците. Тогава била задействана и българсата дипломация, която успяла да привлече печенегите, които нахлули от изток и нанесли поражение на маджарите. В същото време българските войски предприели опустошителен контраудар връхлитайки земите между Буг и Днепър. Маджарските войски не получили сериозна помощ от Византия и били напълно разгромени, а всичките им поселения изравнени със земята. Ударът на българската армия бил толкова съкрушителен, че принудил целия маджарски народ завинаги да се изсели от тези земи и да се пресели в Централна Европа по долината на Тиса и средното течение на Дунав.

Редактирано Ноември 2, 2006 от Warlord

[T.Jonchev]

По въпроса ва войната с маджарите (?) при Омуртаг.

Warlord, нима от текста на надписа, който е единственият източник за тези събития, може да се извади тази пищна информация? Истината е, че не знаем нищо повече от това, което надписът казва: че е имало някаква война около Днепър (неясно с кого - маджари или хазари), при която се е удавил споменатият копан. Кой я е започнал, как се е развила, кой е победил - това остава неизвестно.

[Warlord]

Така е, информацията е съвсем оскъдна и всичко се основава повече на предположения. За това споменах, че маджарите вече са се били установили на това място и следователно по-вероятно войната да е била срещу тях. След като българите са стигнали чак до Днепър (а може би и по-нататък, това, че копана се е удавил там не значи, че е крайна точка на офанзивата) - дълбоко в територията на маджарите, значи са били прогонени, ако те са били нашественика.

Редактирано Ноември 2, 2006 от Warlord

[T.Jonchev]

Има логика, но за да приемаме такава конструкция, трябва да сме наясно къде е минавала границата - според мнозина специалисти тя е била по р.Днестър, но пък според не по-малко - по Днепър. Ако е била до Днестър, нямаме особени основания (освен банално патриотичните) да смятаме, че българите са били нападнати и са водили победоносна отбранителна война. Ако ли пък е била до Днепър, предположението, че войната е била отбранителна би било доста по-логично, но основанията да заключаваме, че е победоносна за българите са все така малки.

[КГ125]

Но от друга страна, факт са маджарските нападения и факт е преселването в днешна Унгария. Никакви ли други извори няма за войните с маджарите?

[Frujin Assen]

Кан Пресиан ползва маджари наемници във войната с ромеите около делтата на дунав. Ромеите преселени там са пригранично население, по естествено е тогава да приемем че границата е минавала при Днестър. Вероятно земите между днепър и днестър са били слабонаселена буферна територия между българи и варвари. Подобно нещо се вижда в тракия, между валовете и същинската граница има известно разтояние. Вярно в украйна разстоянията са много по големи но и географската ситуация е друга, а и населението е много по малобройно.

[Galahad]

Омуртаг се описва като войствен владетел. На пръв поглед странно за човек, който в началото на управлението си сключил 30-год. мир с Византия, помагал й да си оправи вътр. междуособици и традиционно приеман днес от широката маса преди всичко като владетел-строител.

Представата за миролюбивия строител се променят обаче като се погледнат латинските извори и домашните паметници. Веднъж осигирул мира на юг с Византия хавът насочил поглед на север. Западните и домашните извори говорят за военни действия в района на Тимок и Тиса, а домишните и на Днепър.

Маджарите се появяват по късно, първо в района на Ателкузе - междуречието на Днепър, Днестър, Волга. Успехите срещу България се дължат на това, че по това време, тя е била във война с Византия. Притиснат от две страни Симеон обаче сключил мир с Византия и с печенегите ударил маджарите. Опустошил селищата им и те се принудили да се изместят на запад и да се установят където е днешна Унгария. Като цяло оттогава станали доста сговорчиви. При Петър имали намерение подбудени от Византия да грабят бълг. земи, но лесно и бързо приели офертата на цар Петър само да минават през България за да се занимават с тази дейност в империята. Кой знае защо въпреки че ромеите дали идеята маджарите да тръгнат да грабят, това развитие нещо не им харесало.

[Frujin Assen]

Когато маджарите били разгромени от цар Симеон те минали през цяла българия (молдова и трансилвания са наши) за да стигнат до панония. Явно в района населението е било толкова малобройно че цар симеон не си е направил труда да го брани.

При цар Петър явно не са били толкова сговорчиви щом на няколко пъти стигат до тракия. И накрая цар Петър казва на императора ,, Когато ние те повикахме срещу тях (маджарите) ти не пожела да дойдеш,, явно война все пак е имало и българите здраво са го закъсали за да искат помощ от ромеите.

Редактирано Ноември 3, 2006 от Warlord

[Galahad]

Когато маджарите били разгромени от цар Симеон те минали през цяла българия (молдова и трансилвания са наши) за да стигнат до панония.

Може да са минали и малко по на север. там където днес е Полша. Полша на Мешко (княз Мечеслав) тепърва дебюнира в историята.

При цар Петър явно не са били толкова сговорчиви щом на няколко пъти стигат до тракия. И накрая цар Петър казва на императора ,, Когато ние те повикахме срещу тях (маджарите) ти не пожела да дойдеш,, явно война все пак е имало и българите здраво са го закъсали за да искат помощ от ромеите.

Ами за разлика от времето на Симеон когато разчитайки на ромейските си приятели са тръгнали да нападнат България, този път са предпочели да обират Византия и само да минават през България.

[Warlord]

Има логика, но за да приемаме такава конструкция, трябва да сме наясно къде е минавала границата - според мнозина специалисти тя е била по р.Днестър, но пък според не по-малко - по Днепър. Ако е била до Днестър, нямаме особени основания (освен банално патриотичните) да смятаме, че българите са били нападнати и са водили победоносна отбранителна война. Ако ли пък е била до Днепър, предположението, че войната е била отбранителна би било доста по-логично, но основанията да заключаваме, че е победоносна за българите са все така малки.

Ами виж, то в тия времена не навсякъде е имало точни граници, особено пък в степта (каквато е Южна Украйна), а и тези буферни територии действително са били доста слабо заселени. Факт е обаче, че и Омуртаг и Симеон преследват маджарите до Днепър (а може би и по-нататък), което говори, че българите са държали тази територия да е прочистена от вражески племена и накланя везните към теорията, че Днепър е била границата.

Що се отнася до това кой е нападнал първи, според мен е по-вероятно да са били маджарите. През този период те са номадски народ, който се занимава изключително с грабителски нашествия. Когато се установяват в средния Дунав започват масирани нашествия във всички посоки та цяла Европа пропищява от тях, офанзивата им е спряна чак през 955 при река Лех от германците.

От друга страна Омуртаг след като вече добре си е подсигурил гърба може да се предположи, че е било за да може да воюва в други посоки включително и с маджарите. Но като цяло интересите на България вече са били ориентирани на юг към Византия и интегрирането на балканските славяни. Едва ли канът би предприел завоевателна война в степите срещу номадско племе при положение, че държавата му вече се намира между Франкската и Византийската империя, които са доста по-големи заплахи и трябва да им се обърне повече внимание.

Възможно е и при идването си маджарите да са се установили мирно и тихо там, но канът да не ги е желаел за съсед и да е решил да ги прогони със сила. Но според мен това е доста малко вероятно. С абсолютна сигурност не може да се твърди нищо, но все пак можем да си изградим някаква представа как са стояли нещата.

[КГ125]

Дали ще да имам някакво основание според вас да смятам, че това нашествие е сложипо началото на края на северните територии на ПБЦ? Като гледам съкровището от Нат Сент Миклош, едва ли то произхожда от периферен район на българската държава...

[Galahad]

Проблемът идва с похода на Светослав. Но това е повода, причината е възхода на Русия. На изток възниква мощна държава, който спира притока на варвари към Европа. Който минал (като масжари, печенеги и узи), минал. Вече нямало нужда от огромни империи като Визнатия, България, Франкстата империя (Свещената Римска Империя) и Арабския халифат. Епохата на гигантите завършила и започнал феодалния разпад.

Та на първо време Светолсав сложил под контрол върху севернодунавските владения на България. падането на Преслав радикално решило въпраса с отвъддунавсите земи.

[КГ125]

Да, и Светослав. Дали само външнополитическа е причината за края на "големите", т.е. в най-нагло-шовинистичен смисъл казвам - Византия, Франките и България. Според мен по-скоро процесите са вътрешни.

А що се отнася до краха на отвъдунавска България - тя се дължи според мен на "Византоцентризма" на ПБЦ. Цариград, та Цариград, провизантийска и антивизантийска партия, "хеми-аргос" и т.н. - всичко е насочено на юг. Северът някак стои като пренебрегнат тил, отдето най-изненадващо идва белята. А се знае, че империите рухват като им рухне тила, и то не веднага след това, а измамно получават от историята още малко време.

Византия рухва чак след като губи Мала Азия и Анатолия, България - когато губи севера.

[T.Jonchev]

Има данни (е, не най-ясни или пък много конкретни), че към началото на 70-те години на Х век България продължава да владее територии отвъд Дунава. А според разбирането на сведения от Анонима на Хазе у Иван Божилов, такива е имало и по-късно - това вече е много спорно, естествено, тъй като Анонимът е доволно неясен.

Warlord, защо спря? Според мен по-неизвестните войни в историята на ПБЦ не са се свършили.

[Warlord]

Warlord, защо спря? Според мен по-неизвестните войни в историята на ПБЦ не са се свършили.

Определено не са свършили, ама свободното време за писане все свършва

Войни с авари и хазари

Да започнем от началото на Дунавска България. Преди време четох за арменски извор, в който се споменавало, че още с идването си "Аспарух прогонил аварите на запад". Известно е, че през VІІ в. Аварският хаганат държи земите по Средния и Долния Дунав заедно с местните славянски племена. Явно Аспарух е успял да изтласка аварите щом се е нанесъл заедно с народа в част от източните им периферии.

Вихъра на Великото преселение още не е отминал и българите са понесени от него - в азиатските степи вилнеят двата тюркски хаганата, Западния натиска хазарите - те българите, а ние - аварите. Придвижването на тези конни народи от Азия към украинските степи и Европа не е ставало нито бързо или пък плавно и праволинейно, а чрез поредица от жестоки сражения и множество обрати.

Първоначално хазарите нанасят съкрушителен удар на Стара Велика България, Аспарух решава да изсели част от племената на запад, но междувременно сигурно е водил сражения с настъпващите хазари и най-вероятно е търпял поражения в началото докато трайно не се е установил в Онгъла.

Дори и днес ясно си личат грандиозните отбранителни системи пресичащи в направление изток-запад цяла Румъния и Молдова и стигащи до морето. Валовете се редуват един след друг и са с фронт на север. Толкова много и дълги валове не са строени дори срещу Византия. Което говори, че българите не е като да не са обръщали внимание на севера. Нещо повече - войните срещу варварските племена изглежда са били също толкова чести и ожесточени както тези на юг срещу Византия, а може би дори и повече. За това обаче няма как да се съди. Византийските източници са крайно пестеливи със сведенията си за събитията по северната българска граница, даже и не е ясно от къде приблизително е минавала.

Не е ясно преди или след сражението при Онгъла Аспарух трябва да е овладял земите в Долния Дунав до към река Тимок и билото на Карпатите, а аварите със сигурност не са се махнали от там без бой.

Друго, което може да се каже е, че през 689 г. докато Аспарух воюва в Тракия стигайки някъде до източното Беломорие, най-вероятно за целта е имало временно примирие с аварите и хазарите или пък те са имали собствени проблеми и северните войни са били в кратка пауза. Не си представям канът да е воювал едновременно и на север и на юг, но е възможно и да е имало такива моменти. Оцеляването на държавата в тези времена е било доста трудно - от север са връхлитали конните племена, от юг ромейските войски с цел да си върнат загубеното.

Това, което се знае е, че към 700-701 г. избухва голяма война с хазарите, българските войски са водени от самият кан Аспарух и той загива в лютите сражения някъде на североизточната граница в украинските степи. Това е достатъчно показателно за размерите и значението на тази война, която със сигурност не е била единствена.

(за лобно място на Аспарух се смята, че може да е предполагаемата му гробница във Вознесенка - на брега на река Днепър)

[T.Jonchev]

Само не съм склонен да приема, че Аспарух е загинал край Днепър, след като Българският аноним заявява, че е загинал край Дунав. Идентифицирането на находките от Возненсенка с Аспарух е крайно несигурна работа - да ме прости покойният Ст.Ваклинов.

[Warlord]

Възможно е в българският апокриф да е допусната неточност, той е от ХІ в.

"Цар Испор бил погубен от измаилтяните на Дунава"

в същия този летопис се чете и, че Аспарух

"бил детище (юнак), носено в кошница три години"

в смисъл, че бил подхвърлено дете, което после било намерено, което изглежда повече като легендарен отзвук от ранното средновековие.

Във Вознесенка сред откритите предмети има ремъчни апликации от позлатен бронз, сребърни ляти фигури на орел и лъв, както и навършия на византийски бойни знамена. Всичко това е доста по-характерно за българите отколкото за което и да било номадско племе от района. Освен това формата и изработката на някои предмети като украшенията на конската сбруя са аналогични с тези от Малая Перешчепина, за която пък няма никакво съмнение, че е гробница на кан Кубрат.

Това не е достатъчно да се заключи, че Аспарух е погребан във Вознасенка, но като цяло на там се накланят везните.

П.П. Ваклинов не е първият, който изказва тази теория, а съветската археоложка Г.Корхузина още през 1968 (десет години преди него)

Редактирано Ноември 14, 2006 от Warlord

[Warlord]

Унищожаването на Аварския хаганат

За това събитие също почти нищо не се знае и не се пише, обикновено го споменават само с две думи и толкова - Карл Велики бил завладял западните аварски земи, Крум се възползвал и завладял източните.

Всъщност и това не е станало така лесно както изглежда от кратките съобщения. Аварите са огромен и силен народ с военна организация не по-лоша от българската.

Причините за тази война са първо, че Франкската империя вече доста е изтоштила хаганата след поредица от войни от 796 до 804. Също така и заради някои сведения, че Крум произлизал от Панонските българи и главно заради това още в началото на управлението му насочил погледа си на Северозапад. Едновременно с това за начинанието е благоприатствала и ситуацията с Византия - през 805 славяните вдигат бунт в Пелопонес и заедно с арабите обсаждат крепоста Патрас, което ангажира вниманието и силите на Византия.

Същата тази година започва и кампанията н кан Крум срещу аварите. Но и там е имало поредица от тежки сражения поне в три направления - по Дунав, по Тиса и в Трансилвания в няколко големи похода.

В крайна сметка Аварския хаганат понася катастрофален удар и изчезва завинаги от картата на света. Населението, териториите и ресурсите му са присъединени към България, която почти удвоява своята територия. Най-значителната придобивка е Трансилвания с огромните си залежи на сол, сребро и метални руди. България опира граници във Франкската империя на Карл Велики. Образът на "Страшният Крум" се появява в техният прочут епос "Песен за Ролан".

Лексиконът Свидас:

"Българите унищожили съвършено и без остатък аварите."

[T.Jonchev]

За Аварския хаганат - ОК! Жалко е, че нямаме повече информация за хода на това завоевание - заедно с онова, което е последвало Клокотнишката битка то е най-голямото териториално разширение (постигнато така да се каже от раз) в българската история.

За гроба при Возненсенка - не съм убеден. Повечето материали са силно нагорели и полуразтопени. А това, което се интерпретира като ромейски военен сигнум (орела) е доста далеч от реалността.

Но не знаех, че Ст.Ваклинов ползва теза на Корхузина - благодаря ти!

[Warlord]

Война с Франкската империя

Ето, че дойде ред и на нея.

След уреждането на мирните отношения с Византия и успнешния поход на Североизток срещу маджарите/хазарите кан Омуртаг получава възможност да обърне силите си и на северозапад.

Причините за този конфликт са в раздвижването на славянските племена тимочани, абодрити и браничевци. Кан Омуртаг продължава политиката на Крум към централизиране на държавата и с административната си реформа на практика иззема властта от ръцете на славянските вождове. В резултат на това вождовете на тези по-отдалечени племена решават да се разбунтуват за да запазят племенното си самоуправление и към 818 г. се откъсват от съюза си с българската държава. За да се противопоставят на огромната военна сила на българския кан те търсят закрилата на франкския император Людовик Благочестиви, като решават да се подчинят на неговата държава при условие, че им гарантира местно самоуправление.

В продължение на 6 години след това събитие българският владетел изчаква (или поне липсват данни за някаква активност по въпроса). Може би през това време вниманието е било съсредоточено повече към опасностите от североизток и не е изключено да е имало сблъсъци с маджарски или хазарски отряди.

Чак през 824 Омуртаг поема инициативата за уреждането на пограничния спор с франките. Пратениците му пристигат при императора, но той протаква преговорите и проблемът остава неразрешен. На следващата 825 Людовик трябва да изслуша ново пратеничество, което настойчиво иска "да се определят границите и пределите между българи и франки". Но франкската странаотново отлага уреждането на този проблем, явно са се стремяли статуквото да се запази без да се изяснява официално, в резултат на което да се стигне до военен сблъсък. Но това започва да става все по-неизбежно.

През 826 Омуртаг вече решава да постави ултимативно въпроса за "незабавно определяне на границите, или ако това не е угодно, всеки да пази границата си без мирен договор".

До Людовик Благочестиви достигат слухове, че срещу българският кан се готви заговор и той решава още да проточи преговорите, очаквайки неговото отстраняване и евентуално прекъсване на преговорите. Но в последствие става ясно, че известията за покушение са лъжливи и Людовик просто отпраща българската делегация без да даде задоволителен отговор.

Протакванията и увъртанията принуждават Омуртаг да продължи дипломацията с други средства, а именно със силата на меча.

През 827 най-вероятно от остров Пъкуюл луи Соаре (близо до Дръстър) където е единият от дворците на Омуртаг, потегля Дунавския кански флот и навлиза чак по река Драва. На много места по двата й бряга са стоварени войски, които предприемат настъпателни действия и започват сражения срещу славянски и франкски войски. През 829 бойните действия се възобновяват с ново нахлуване на флота по Дунав и Драва, франките и славянските им съюзници са окончателно разбити, а българската власт в района е възстановена. Омуртаг сваля местните славянски вождове и ги заменя с български управители. Освен това към България е присъединена и Сремска област.

С тези събития може да се обясни пасажа от Чаталарския надпис където славяните са посочени сред враговете на Омуртаг.

Фулденските летописи:

"Българите, идвайки на лодки по река Драва, опожарили някои наши (франкски) селища край реката"

[Galahad]

Струва ми се, че Людовик се е дърпал за договора, защото се е опасявал, че след мирния договор с Византия, ако Омуртаг си осигури и тила на запад, ще се разшири твърде много на изток (и може би на север). И ако след това пак реши да обърне поглед на запад ... дааа, вече става лошо. А Омуртаг наистина е хвърлял поглед за разширение на изток. Затова въпреки дългия мир с Византия и опитите за сключване на мирен договор с Каролингите, както и на пук на днешната представа за хана-строител, средновековните автори описват Омуртаг като войнствен владетел.

[Warlord]

Хехе - "Ханът строител", това всъщност е само едно от лицата на Омуртаг, одобрено от старата школа за официално. Тогава имаше тенденция за идеализиране и стилизиране на историческите образи от нашето минало (например - Ивайло - селски цар - говедар, борец срещу феодализма).

Иначе Людовик едва ли се е опасявал за евентуално българско разширение на север или изток, той едва ли е знаел какво има отвъд Централна Европа в степите. А и държавата му вече е достигнала своя зенит - моментът в който една империя достига своя инвазионен максимум и следва да го запази и да тръгне по естествения път на спад в своята мощ. В смисъл трябвало е доста повече да мисли за вътрешните проблеми на огромната си и многонационална държава (както и Омуртаг между другото), за това по-скоро не е искал да ангажира основните сили към една от граничните марки на империята.

[КГ125]

Добра тема, да ви кажа, много добра

[Galahad]

Във Франкската империя също положението никак не е било розово. Не само за Омуртаг се е разнесъл длух, че е бил детрониран. Людовик на 2 пъти е бил поставян пред същия проблем. Тъй че Фр. империя определено е имала интерес да умиротвори границите за да се справи с вътрешните проблеми. За състоянието на южната българска граница фп. император несъмнено ще да е бил добре информиран, защото още при Карл Велики Византия се е била обърнала към запада за помощ срещу българите. Тъй че по-скоро причината за протакането, ще е да се попречи на Омуртаг да се разшири на изток и север. Людовик едва ли го е интересумало какво има там. В тази епоха е било ясно, че ако някой си осигуравя тила на запад и юг, значи има да прави нещо на изрок или север.