По-неизвестните войни

[Warlord]

Да, но тогава вече в българската политика се е утвърдила "византийскоцентричната" доктрина - разширяване само на юг и запад към Византия. А иначе - да, знаел е за състоянието на южната граница и отношението между България и Византия, но това не го е вълнувало особено - както казахме бил е изправен пред доста по-важни проблеми. Когато Крум е пред стените на Константинопол франките просто отказват да се намесят по какъвто и да е начин в конфликта след молбата за помощ на ромеите.

[Galahad]

По-скоро въпросът е за достигналата до нас информация. Ако не бяха надгробните надписи, няма да знаем, че бълг. войски са ходили на изток. Основния източник са виз. автори, а те се интересуват основно от своите граници. Повече знаем за полигиката на Омуртаг на запад, защото сме граничели с обширната франкска империя - и те се вълнували от ксвоите неща и са писали за българите заради общата граница. Но на север и изток не имало автори ( поне такива, чиито съчинения да са стигнали до нас), та да може да се направи точна преценка. Напълно е възможно в тази посока да е имало доста канфликти. Косвено за това свидетелстват валовете, които обграждат някогашната територия от север и изток. Най-вероятно бълг. държава е имала сериозни проблеми с някои степни народи, а също и със славяните, които се вливат в основите на по сетнешвите държави Полша, Украина, Беларус...

[Warlord]

Като цяло мненията ми по тези въпроси са почти идентични с твоите

Следващата неизвестна война, на която искам да обърна внимание според мен се нуждае от отделна тема - http://bgnauka.com/forum/index.php?showtopic=2204

[Warlord]

Война срещу Сърбия 998-999г.

Въпреки катастрофата при р. Сперхей Самуил бързо успява да организира нови военни сили и да започне поход към сръбските области Зета, Дукля и Требине. Съпротивата на сръбските сили е напълно смазана, а владетелят им Иван Владимир - взет в плен. Това става 71 години след като цар Петър изпуска контрола над тези земи.

Походът на българската войска обаче продължил още по-нататък овладявайки далматинското крайбрежие при Дубровник, българските отряди достигнали чак до стените на крепостите Сплит и Задар. Те обаче не били атакувани, а с хърватите били установени мирни отношения. След това от Задар Самуил се насочил към Сремска област където пресрещнал опитите на маджарите за проникване на юг, това най-вероятно е станало без въоръжени сблъсъци, а направо са се свикали мирни преговори и е взето решението за династически брак между синът на Самуил - Гаврил Радомир и дъщерята на маджарския крал Геза. След тези събития българските войски се насочили на юг преминали през Босна и Рашка и се върнали в Македония.

п.п. А тук бях писал за войните от ранния период на управлението на Борис І - http://bgnauka.com/forum/index.php?showtopic=209

Редактирано Август 22, 2007 от Warlord

[КГ125]

Като цяло мненията ми по тези въпроси са почти идентични с твоите

Следващата неизвестна война, на която искам да обърна внимание според мен се нуждае от отделна тема - http://bgnauka.com/forum/index.php?showtopic=2204

Just for the record - единствения конфликт, който злощастното Общество на народите е успяло да прекрати, най-вече поради твърдото намерение на българското правителство на Ал.Цанков да не отстъпва от дипломатическите средства. (Ататюрк постъпва по друг начин в Смирна...)

А във военно отношение нещата отнова са спасени от българската войска - окастрена от Ньой, без никаква артилерия, българските части спират гръцките в Кресна своевременно... Не е малко и участието на ВМРО, което успешно се сражава срещу редовната гръцка армия...

[Frujin Assen]

Доколкото знам с тези пари получени от Гърция в Петрич е построено училище.

[Василий ІІ]

Към малко известните войни трябва да причислим и войната на Добруджанското деспотство с генуезците, която продължава от 1373 до 1387г. За съжаление, за тази война не се знае много. Споменава се обаче, че деспотството е имало флот, който се е бил доста успешно и накрая е бил сключен търговски и мирен договор.

[Aspandiat]

Към малко известните войни трябва да причислим и войната на Добруджанското деспотство с генуезците, която продължава от 1373 до 1387г. За съжаление, за тази война не се знае много. Споменава се обаче, че деспотството е имало флот, който се е бил доста успешно и накрая е бил сключен търговски и мирен договор.

Този флот дори е оперирал в района на Трапезунд.

[Frujin Assen]

За войната с франките ми дойде на умът че всъщност Людовик никога не обявява тези славяни за свои поданници. Той отлично си е давал сметка че и така границите са разтегнати достатъчно че да се забърква със защитата на тези далечни земи. Той обаче поощрява васалната Славония (хърватска държава) да включи в състава си тези племена. Трябва да преровя дебелите книги, но мисля славонците си имаха проблеми с Далмация (другата хърватска държава) и не успяват да удържат в състава си тези племена. Когато Омуртаг иска да се определят границите всъщност иска от Людовик да му признае официално властта над тез славяни. Това не става, та се налага франките да бъдат понатупани.

[resavsky]

Кампанията от 792 г. блестяща победа на кан Кардам родееща се с Клокотница или Ахелой.Много сложен маньовър с конницата при който византийците се частично обкръжени и унищожени.Няма логично обяснение защо тази битка е почти неизвестна.Успехът е повече от значителен като е достигнат срещу цялата византийска армия и е постигнат на сравнително равен терен/със сигурност не става въпрос за битка в проход/.С тази битка окончателно се слага край на кризата в българската държава и се полагат основите за експанзията по времмето на Крум.

[Aspandiat]

Не трябва да се пропускат следните 3 битки:

Битката при Скафида (1304 г.)

През 1304 г. цар Тодор Светослав овладява редица градове в Източна Стара планина. Царят завзема и черноморските градове Ктения, Русокастро, Месемврия, Созопол, Анхиало, Агатопол. В отговор византийският император Михаил IX Палеолог и военачалникът Михаил Глава Тархонт струпват войски в околностите на Виза. Двете армии се срещат край Созопол, на река Скафида. След първоначален сблъсък българската войска отстъпва, а византийците, командвани от българските предатели Войсил, брат на Смилец и Радослав, се впускат в преследване, но мостът над реката рухва под тях. Това води до обрат в битката, която българите печелят. Византийският хронист Георги Пахимер твърди, че разгромът на ромеите се дължи на случайно рухналия мост, но всъщност най-вероятно това е било капан устроен от българските войски. Крайният резултат от битката при река Скафида е преминаването на Черноморието в ръцете на българския цар.

Битката за Пловдив (1322 г.)

Тя става по време на краткото управление на енергичния български цар Георги ІІ Тертер. Българите овладяват Пловдив, държан дотогава от византийците и оставят в него голям гарнизон от 2000 тежка коннница, командвана от русина Иван и 1000 алански наемници, начело с Итил и Темир и маджарина Инас. През август 1322 г. българските войски предприемат поход към Одрин и завладяват близките крепости. През септември 1322 г. император Андроник ІІІ предприема контраудар, нахлул в българските владения в Тракия и ги опустошава. Скоро внезапно умира Георги ІІ Тертер и ромеите решават да се възползват от този факт и да превземат Пловдив. Отбраната на града обаче е умело организирана от русина Иван. Свръх това построената от ромеите обсадна кула хлътва в някаква отдавна забравена от римско време подземна цистерна за вода и рухва, което принуждава нашествениците да вдигнат обсадата.

Битката при Русокастро (1332 г.)

С възцаряването на Иван Александър пред младия владетел стоят тежки задачи за решаване. България е понесла тежко поражение при Велбъжд само година по рано (в 1330 г.), а византийците са се възползвали от това и са превзели българските владения в Тракия и Южното Черноморие. Българските войски, командвани от царя, предприемат настъпление с цел отвоюване на загубеното. На 18 юли 1332 г. българи и ромеи се срещат при Русокастро. Битката завършва с пълен разгром на византийците. Всъщност като мащаби тя не е нищо особено - по около 5000 души от двете страни, но с голям политически и психологически ефект. Българите се отърсват от "Велбъждския шок", а ромеите разбират, че България не е безопасен източник на лесни за заграбване територии. Вследствие на победата цар Иван Александър си връща земите между Тунджа и Черно море, а по-късно се възползва от византийските междуособни борби, за да получи в 1344 г. Пловдив и 8 крепости в Родопите срещу обещанието да помогне на Алексий Апокавк, стоящ начело на регенството на малолетния император Йоан V Палеолог, срещу претендента за престола Йоан Кантакузин. В действителност помощта на българите е формална, но съвсем реално е възнаградена със земи в Тракия.