Защо невинни хора се признават за виновни или ненасилствените разпити през вековете

[Р. Теодосиев]

Представата, че невинен човек не може да бъде убеден да признае сериозно престъпление, е всъщност погрешна. Това се случва обезпокоително често в САЩ. Макар че самопризнанията, получени при по-голямата част от полицейските разпити, са истински и се подкрепят и от други доказателства, специалисти по право са открили поразително голям брой лъжливи самопризнания, измъкнати от хората. Лъжливостта на самопризнанията често се доказва недвусмислено от веществени улики (ДНК или пръстови отпечатъци), нова информация (документи, потвърждаващи, че заподозреният се е намирал на стотици километри от местопрестъплението) и дори доказателства, че изобщо не е имало престъпление (когато предполагаемата жертва на убийство бива открита жива и здрава). Drizin и Leo (2004) са документирали общо 125 подробни примери за фалшиви самопризнания.

Измъкването на лъжливи самопризнания предизвиква безпокойство по две основни причини. Първата е обществена и е свързана със съдебните грешки и потъпкването на справедливостта, които произтичат от подобни скалъпени признания във всяка култура. Втората е лична и включва възможността ние самите да бъдем подмамени да направим признания чрез тактическите похвати на следователи, които са погрешно убедени в нашата вина. Ако случайно сме заподозрени в нещо и решим сами да се справим с разпита (без адвокат, понеже считаме, че лесно ще стане ясна нашата невинност), има вероятност да бъдем подложени на комплекс от методи за разпит, усъвършенствани в продължение на векове и предназначени да измъкват признания от заподозрените. Някои от методите са непочтени и увеличават вероятността от фалшиви признания: лъжливо твърдение за съществуването на уличаващи пръстови отпечатъци или свидетелски показания; многократно притискане на заподозрените да си представят, че са извършили престъплението; довеждането им до нестабилно психическо състояние чрез лишаване от сън и непрестанни изтощителни разпити. Предназначението на подобни методи е да изтръгнат истината, но понякога те изтръгват просто признания, и то такива, за които може да се докаже, че са лъжливи. Дори има случаи, когато много на брой заподозрени са били убедени да потвърдят, че групово са извършили престъпление, за което нито един от тях всъщност няма вина.

Един от най-известните и знакови примери за фалшиви признания е този с 18-годишния Питър Райли, който бил заподозрян от полицията (без никакви доказателства) за убийството на майка си. Младежът не се възползвал от правото си на адвокат, като си мислел, че ако каже истината, ще му повярват и ще го освободят. Това се оказало сериозна грешка, тъй като Питър не бил подготвен нито юридически, нито психологически за атаката на убеждаване, на която щял да бъде подложен. В продължение на 16 часа той бил разпитван от четирима полицаи, които се редували, включително и от оператор на полиграф, който информирал младежа, че машината разчита мислите му и според детектора на лъжата той е убил майка си. Първо, казаното от оператора на полиграфа са абсолютни лъжи и много лесно биха подвели всеки, който си няма идея от принципа на работа на подобни апарати. Второ, детекторът на лъжата нито чете мисли, нито засича лъжи – просто регистрира физиологични реакции, дължащи се на безпокойство (най-общо казано). Едни и същи показания (уж, доказващи лъжа) могат да бъдат получени както от човек, който наистина лъже, така и от някой, който казва истината, но поради някакви други причини изпитва притеснение. Докато в същото време, патологични лъжци, в това число и повечето психопати, изобщо няма да бъдат засечени от полиграфа.

Източник: https://nauka.bg/защо-невинни-хора-се-признават-за-вино-2/

[Skubi]

За горепоставеният въпрос май стотици, хиляди примери имаме от историята на международното комунистическо движение, но ако се върнем до Торкемада и инквизицията, тогава още повече има....С разни методи, почти всеки човек можеш да го направиш сътрудник ако ще и в най-гадно престъпление или да презнае и това което никога не го направил....Примери безброй. 

200 годино от раждането на Карл Маркс....

Най "гениналните" бяха съдебните процеси/50-60 години/в бивщите соц страни, където самите обвинени молеха съдът за смрътна си присъда.

Редактирано Май 5, 2018 от Skubi

[makebulgar]

принципно хората избират често по-малкото зло. така ако заплашват живота им ще изберат затвор дори и да не са направили престъплението. ако ги измъчват пак е същото признават за да спрат мъчинията които за мозъка са заплаха за живота. затвора е по-малкото зло.

[dora]

Отговорът всъщност е даден в самата статия - защото обикновеният човек не е закоравял престъпник или психопат и не може да противодейства на методи, предвидени да изтръгват признания от тях.

Да не говорим, че понякога и заподозрените могат да са твърде млади, недостатъчно образовани и като цяло бедни - което означава, че по културни причини, свързани с бедността, не могат и да си представят какво е да имаш адвокат и си мислят, че след като са невинни, всичко ще се оправи, а ако нещата се влошават, че нямат спасителен ход.

Конкретно за САЩ, признаването за виновен от невинни хора става и чрез възмножността за споразумение, допускана от правосъдната система - на човека се казва, че ако си признае, ще получи по-малка присъда, докато ако не си признае, го чакат ужасни неща. Самото обстоятелство, че са невинни, но хванати от обичайния си живот и изневиделица вкарани в някакъъв смазващ кошмар, срещу който дори нямат времето и вътрешните съпротивителни сили да се поосаферят, кара хората да си мислят, че избират по-малкото зло.

[Skubi]

Преди 1 час, dora said:

Отговорът всъщност е даден в самата статия - защото обикновеният човек не е закоравял престъпник или психопат и не може да противодейства на методи, предвидени да изтръгват признания от тях.

Да не говорим, че понякога и заподозрените могат да са твърде млади, недостатъчно образовани и като цяло бедни - което означава, че по културни причини, свързани с бедността, не могат и да си представят какво е да имаш адвокат и си мислят, че след като са невинни, всичко ще се оправи, а ако нещата се влошават, че нямат спасителен ход.

Конкретно за САЩ, признаването за виновен от невинни хора става и чрез възмножността за споразумение, допускана от правосъдната система - на човека се казва, че ако си признае, ще получи по-малка присъда, докато ако не си признае, го чакат ужасни неща. Самото обстоятелство, че са невинни, но хванати от обичайния си живот и изневиделица вкарани в някакъъв смазващ кошмар, срещу който дори нямат времето и вътрешните съпротивителни сили да се поосаферят, кара хората да си мислят, че избират по-малкото зло.

В България няма ли такава практика за споразумение? Признаваш си и се отърваваш с една глоба, но това обикновенно върви с потапяне на други....

Само за интересно. В Унгария почти ежегодно арестуват митничари на источната граница. Сабират пари буквално в долните си гащи или сутиени /на ден около 1000 евро/ по за разни причини. Миналата година имаше когато целият нощен персонал го арестували от работно място /около 30-40/ човека.

Сега са под арест и всеки твърди, че е невинен. Защо? Защото ако не си признае тогава въз намерената при него сума ще получи глоба, и ще го пуснат. Ако признае, тогава заради умишлено и продължително корупционно дейстиве ще ги осъдят на дълги години....Властите нищо не могат да правят освен да продължават да ги държат с разни причини без да ги обвинят официално...Теглят времето до законният максимум.

Чакат, кой ще изплюе камъчето. Нали животът си върви, децата растат а татето и мамито е още под арест....