Не, вие нямате право да вярвате в това, което искате

[caress…]

Преди 12 часа, Втори след княза said:

 

т.е. смятате, че здравият човек, в някаква мяра, е устойчив на влияния и същевременно гъвкав към влияния? Така ли?

 

Хах, ако напиша онова, което смятам аз лично, не само съвременната наука ще ме анатемоса и може сериозно да се замисли дали да не ме сложи в усмирителна риза за дълго време, но и религиозните ще пожелаят да ме изгорят незабавно на клада.

[Шпага]

За съжаление, ние не можем да вярваме в това, в което искаме, без значение дали имаме право, или някой се опитва да ни забрани. Не можем и да обичаме или мразим това, което искаме, нито този, когото искаме. Просто нямаме власт над такива наши основни чувства, та да си ги налагаме с "искане". Ето защо изразът "Не, вие нямате право да вярвате в това, което искате" ми се струва безсмислен.

[caress…]

Преди 5 часа, Шпага said:

За съжаление, ние не можем да вярваме в това, в което искаме, без значение дали имаме право, или някой се опитва да ни забрани. Не можем и да обичаме или мразим това, което искаме, нито този, когото искаме. Просто нямаме власт над такива наши основни чувства, та да си ги налагаме с "искане". Ето защо изразът "Не, вие нямате право да вярвате в това, което искате" ми се струва безсмислен.

Да, има такъв момент, когато нещата ни връхлитат и ни завъртат в техния си водовъртеж. Но малцина осъзнават подобни моменти, понеже никой не учи хората на дълбинна саморефлексия.

[Incorrectus]

Преди 10 часа, ramus said:

Както вече по-горе споменах, но си мина и замина - общите приказки и общи положения могат да бъдат прочетени навсякъде и после да се декламират. Но няма как да се срещне представител, който да е извел в дълбочина собствените си стойности и ценности и да ги е разгледал детайлно като йерархична система и динамиката в нея, от първо лице, за себе си? Например - състояние на заварено положение, роля, значение, цел, механизми... Спрямо ВЯРАТА и ВЯРВАНЕТО - също?

Няма толкова побъркан "представител", който да се мисли за предмет на изследване, защото всеки би трябвало да знае, че той е субектът на всяко възможно изследване. А собствените стойности и ценности не са никакви ценности, ако не са общи. Следователно ако ти се харесва да ни научиш що е то стойност и ценност, ако обичаш не пиши от първо лице ед.ч., а от първо лице мн.ч.

 

[ramus]

Форумът ми дава съобщение че потребител, който съм обозначил като "невидим и игнориран от мен", ме цитирал, за пореден път...  

Татенце, пак ли декламирате пред огледалото в самотния моно(диа)лог) Театрално, нали... малко самотно, но вие сте свикнали.  Вътрешния си монолог, във вид на диалог, с костюм, пред огледалото, с готов сценарий - направо шекспировки.  А в огледалото кого виждате - вие, с костюма си, или някакъв си рамус, нагизден с ваш костюм, от вашия реквизит... Тренирайте, браво !

============

Само да обърна внимание на прост пример, който изкристализира в темата - и милион тона книжки, знания и чужди мнения да изучите, без грам практика всичко това е гола плява. Съвсем гола и видима само при въздух под налягане. Иначе сухата теория... е чудесно заучена, и става за разговори по форуми и разтягане на интелигентни локуми и разточването им с "подправки". 

Може ли някой да си разчертае схемата на собствената си ЦС, да изведе динамиката й, принципите на които механизмите й сработват, как се съотнасят и взаимодействат с другите елементи и процеси в психичното - като например тясната връзка с мотивационната система (МС)... и... "глас в пустинята, а само песъци и дъюнииии, и само ветера тихо нашепва - вххххшшшшшшшииииииииююююю"... как някой въобще има дързостта сериозно да пледира че "познава нещо си", като само го "знае"?

Хаха - дълбинна саморефлексия... Колко дълбинна - ще трябва дълбочинен костюм и плавници ли - и на това някой ще ви "научи" ли? Така? - ще ви научи на "вас самите" и ще направи някой нещото във вас, и заради вас самите,някакси така - наготово. Или - да го разпише вие да го зачетете и да го научите както е написано?...  А вие - ще четете книжки, ще спорите, дискутирате и ще поправяте някой дето не ги е научил наизуст и не си подредил рафтовете и каталозите със заглавия и автори?

Редактирано Септември 13, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Нали уж не ме четеш?! 

Практика в хуманитаристиката значи четене на мнооого книжки, ама подбрани. Ошо и писмата на хималайските махатми не помагат в това отношение. А практиката върху себе си е за такива, които не са способни да узнаят аспекти на собствената личност непосредствено в ума, поради което имат нужда от някакви повторителни действия, докато стоплят, докато разберат. Въпреки че не мога да се сетя какви повторителни двигателни действия могат да открехнат философски познания, например.

[Guest]

Преди 9 часа, Втори след княза said:

Като има комуникация и се изяснят термините ...

Нааай-накрая ''Бинго''!!!  Влязохте в час. От моя страна сте ''разбран''.

Преди 25 минути, ramus said:

Форумът ми дава съобщение че потребител, който съм обозначил като "невидим и игнориран от мен", ме цитирал, за пореден път...  

Защото ''кефите'' отвсякъде с постингите си. А въпросният потребител...направо в ''карантината'' на антивирусната(ако сте с Windows). За Linux e необходима друга подготовка и знания.

 

[ramus]

нали се сещате че сте изчерпани и относно казусите на темата тук нямате въобще какво да кажете. Трети ваш коментар е просто спам и флуд. Онова, което вече опитахте е повърхностна и доста рядка бозица, отгоре на всичкото - във фаза на напреднала ферментация.

Вие ще се пробвате ли да изведете схема на личната си ЦС, просто - за протокола. И за да няма обърквация - ЦС няма нищо общо с неврологията и е безсмислено дори да опитвате. Интелигентния субект, с ниско ниво на един вече разписан "синдром, от двете имена на двамата му автори", би стигнал съвсем ясно до идеята "не ми е известно как съм устроен, как ми работи психичния апарат и психични процеси". Но не и нахаканите декларатори, които го играят на корифеи и разбирачи...

За "въпросния игнориран" - то си му е запазена марка.  Има и маймунски представители, които ги учат на език, учат ги да смятат, дори и да работят с таблети. Но каквото и да е - маймунката си остава маймунка, ако ще и пред огледалото си да се величае на Буда или Айнщайн. Или пък - да боготвори същите.

Колкото до Уиндоуса - сигурен ли сте че и въпросната ОС е като неврологията? И че разбирате от антивирусни - щото форума няма карантина. Отгоре на всичкото има и бъгове и не са ъпдейтвани поправките... Линукс просто не ме интересува - не попада с нищо в професионалните ми интереси, дори и от любопитство.

[scaner]

Преди 11 часа, Шпага said:

За съжаление, ние не можем да вярваме в това, в което искаме, без значение дали имаме право, или някой се опитва да ни забрани. Не можем и да обичаме или мразим това, което искаме, нито този, когото искаме. Просто нямаме власт над такива наши основни чувства, та да си ги налагаме с "искане". Ето защо изразът "Не, вие нямате право да вярвате в това, което искате" ми се струва безсмислен.

Права си. Но много хора не съзнават това. Затова заглавието на темата се опитва да им отвори очите :) Но както се вижда, спорът продължава...

[caress…]

Преди 11 часа, Incorrectus said:

 А практиката върху себе си е за такива, които не са способни да узнаят аспекти на собствената личност непосредствено в ума, поради което имат нужда от някакви повторителни действия, докато стоплят, докато разберат. 

Да, и ако крайната цел на душата е постигане на цялостност, центрираност и интеграция, нейната фрагментираност или разпиляност е чудесен удар по високомерието на стабилното его, което само по този начин може да реши да изостави своята представа за фиксирана идентичност, като отстъпи и позволи на парадоксалния Аз да го замени в качеството си на център на съзнанието.

[Guest]

On 13.09.2018 г. at 14:10, Шпага said:

За съжаление, ние не можем да вярваме в това, в което искаме, без значение дали имаме право, или някой се опитва да ни забрани. Не можем и да обичаме или мразим това, което искаме, нито този, когото искаме

А къде остана ''I believe in myself''? Та това е най-важното,ядрото,върху което се гради степента на израстване във всичко и придобиване на собствена индивидуалност.Никой не може да ви спре да вярвате и обичате каквото ви е на сърце и душа.Дали ''ще стане'' или ''не'',няма кой да ви каже.Ще разберете сама,но само след като сте ''опитали''.Ако предварително се ''страхувате'' от разочарованието,отказа...и това ''че НЯМА ДА СТАНЕ'',вие сте се ''предали без бой''. Шамарите на живота са голяма работа(от мен да го знаете).Абсолютно всички ''ги ядем'' навсякъде и по всяко време.Силните остават на крака и продължават напред,а на слабите им се ''подгъват карАчките''(knockdown),но намират сили да се изправят(може в началото и да лазят,но пак продължават напред).А има и такива,които за нищо не стават.Те направо се ''трупясват''(knockout)...и дотам.Така се ''каляват'' характерите и се създават ''истинските и силни'' личности!!! Изборът е ясен:''или...или...'' всеки сам за себе си,според възможностите!

...малка,но съществена част от ''Кредото на ...bro..''!

N.B   ''Believe in yourself,because nothing will work if you don’t !!!''

[dora]

On 12.09.2018 г. at 22:16, ramus said:

 Дора, може ли пояснения? Вие в тия си думи извършихте логически скок и така, както са написани, за мен те са неразбираеми. Двете изречения за мен дори не са свързани, а излиза че второто е пример за първото... Въобще - ако е възможно - повече пояснение - какво точно означава всичко това, в подробности, доколкото си позволите.

Да, за да разберете какво имам предвид, тръгнете отзад напред. Какво е паническа атака? Физиологична реакция, ненадейно чувство на страх и паника, сърцебиене, задушаване, потене, треперене, замаяност, свиване на стомаха, чувството, че ще умрете, че ще полудеете, че получавате инфаркт, загуба на контрол, деперсонализация. Дължат се на начина, по който сме направени да реагираме при стрес: "бягай или се бий". Отключват се от начина, по който човек възприема случващото се. Ако си мислите, че това, че ще се качите в асансьор, ще отключи паническа атака, ще я получите, в момента, в който се качите в асансьора. При възникнала една, човек започва да се страхува, че в същия контекст ще му се случи и друга, и тя съответно се случва, а може да се случи дори само като си помисли за същия контекст. Тогава от единичната атака става паническо разстройство. От което следва, че човек започва да ограничава дори елементарни неша като излизане от къщи, поглеждане нагоре или надолу, и практически всичко, за което се сетите, и т.н., защото си мисли, че това елементерно действие или напълно рутинна ситуация ще доведе до нова паническа атака.

Какво прави когнитивно-поведенческата терапия? Прекъсва цикъла на порочно мислене.

Вижте сега болднатото и обърнете нещата обратно. Как няма да получите паническа атака? Като не си мислите, че нещо ще я предизвика. Тоест, като вярвате, че в асансьора няма да ви се случи  абсолютно нищо необичайно, и затова най-спокойно си се качвате в асансьори, без да мислите, че в тях ще настъпи краят на света. Без дори изобщо да мислите изобщо за асансьора, а примерно за това на каква среща сте тръгнали или какво има за вечеря, когато слезете от него.

Сега, защо "вярвате", а не сте сигурни, че нищо лошо няма да ви се случи в асансьора? Теоритично има вероятност асансьорът да падне, да се подпали, или в него да влезе някой, който да ви намушка с нож. Само че тази вероятност е статистически пренебрежимо малка, и нормално функциониращият човек изобщо не се замисля за нея, докато влиза в асансьора. А не се замисля, защото  няма паническо разстройство.

Сега можете да пренесете същия принцип към абсолютно всяко действие, което извърваме през деня, без да си мислим, че то ще доведе до ненадейна смъртна опасност. Защото вярваме, че такава няма да ни връхлети от това, че си мием зъбите, примерно. Е, не че докато си мием зъбите, върху къщата ни не може да падне метеорит, но като цяло само по филмите.

Редактирано Септември 15, 2018 от dora

[caress…]

Преди 5 часа, Втори след княза said:

Моля за разяснение.

Ето какво разбирам: Душата, с цел интеграция удря по Егото(Аза), което е център на съзнанието за да може да го замести Азът(Егото). 
Дисонансът ми иде от битката Аз-Его, които смятам за идентични. Той би се решил, ако това е ирония на високопарен стил. Как стоят нещата?

Под " душа" разбирайте Психея, човешката психика. Азът е само неин условен център, термин, който описва познатото на всички усещане за себе си, като нещо отделно, самостоятелно, определящо и управляващо съвкупността с име "човек", с точно определена форма и идеи за собствено, индивидуално съдържание. Но не Азът съдържа психиката, а е само един от нейните "продукти". В определени ситуации, за нуждите на оцеляването, психиката може да дезинтегрира или фрагментира този Аз, за който всички обикновено мислим като за някаква солидна и постоянна конструкция и от психологичен " монотеизъм" да се трансформира в психологичен "политеизъм" или "парадоксален Аз". Сега, дали този политеизъм ще се превърне в патология(от субличности е възможно положението да се изостри до патологично разстройство - множествени личности) или пък ще се окаже ключов за психологичното израстване на личността, интегрирайки, в моменти на криза, несъзнавани архетипи като анима, анимус и сянката, е изключително дълбок и мистериозен въпрос, около който се върти цялата наука "психология". Аз споделям идеите на Юнг в това отношение, понеже моят собствен опит и преживявания са сходни. А по-специално, Юнг веднъж отбелязва, че неговата парадигма ще бъде продължена от онези, които "страдат" и несъмнено е имал предвид онзи тип хора, на които не им липсва смелост да се сблъскат с тежките и неприятни преживявания на вътрешните си дълбочини, душевна патология и сянка. Без подобни тежки и кризисни преживявания е невъзможно да се познае всяко кътче на съзнанието, а без контакта с тези "непознати, тъмни и страшни територии", не е възможен растеж, обогатяване и последваща сублимация, трансформация и интеграция на тези психични съдържания в личността. Няма как човек да твърди, че е опознал себе си, ако познава единствено реда, а не знае нищо за хаоса в самия себе си. Няма как човек да твърди, че знае кой е, ако не е познал и осъзнал своите субличности. Както няма човек, който да е искрено и неподправено състрадателен, без да е преминал през алхимичният огън на собствените чувства, където тяхната агония постепенно се трансформира в "златото" на състраданието.

Но повечето хора не мислят така, понеже се страхуват и дори срамуват от страданието, от депресията, от това да изпаднат в криза, да се почувстват не просто нещастни, а да потънат до дъното на нещастието си, за да го разберат. Въпреки че на подсъзнателно ниво всеки човек усеща, че е изтъкан не само от ангели, но и от демони, но докато ангелите са желани и обичани, за справяне с дяволите не се ползват наистина работещи средства, а само тамян, чесън и прочие повърхностни панацеи под формата на лекарства, които в никакъв случай не помагат, просто притъпяват симптоматиката. А симптомите са там, за да ни подскажат, че е настъпило време за промяна на личността ни. Промяна не може да настъпи, ако парадоксалният Аз не заеме централното място в психиката. Но не бива и да го заема прекалено дълго. Колко време обаче е необходимо и от кой момент нататък човек тотално изгубва ориентация, са твърде деликатни и сложни въпроси, за които няма готови и универсални формули.

[Incorrectus]

On 15.09.2018 г. at 5:28, Втори след княза said:

Аз-Его, които смятам за идентични. 

Не са. Егото е усещане за "съм", "съмност", "съществувам". И се счита, че трябва да има някой, който е носител на това просто и фундаментално усещане, наричан Аз. Но проблемът е, че никой още не е успял да открие този Аз. Следователно изводът за него е ясен. Реално е егото, аз-ът е фантазия.

[ramus]

поетичността не подсилва, нито задълбочава смисловото значение, в случая. "Стабилно его", дето "решава", "изоставя", пък и "има представа за фиксирана идентичност"... "Парадоксален АЗ", "център на съзнанието"...

Всичко това има сериозна нужда от формиране на смислови значения. Иначе е чудесно да се пишат красиви фрази...

[Incorrectus]

Преди 15 часа, ramus said:

поетичността не подсилва, нито задълбочава смисловото значение, в случая. "Стабилно его", дето "решава", "изоставя", пък и "има представа за фиксирана идентичност"... "Парадоксален АЗ", "център на съзнанието"...

Всичко това има сериозна нужда от формиране на смислови значения. Иначе е чудесно да се пишат красиви фрази...

Юнгианска главоблъсканица.  Дано ти обясни, щом не разбираш.

А иначе протестирам срещу идеята да изхвърлим Гьоте и Омар Хаям на бунището.

[mecho1]

On 16.09.2018 г. at 9:32, Incorrectus said:

Егото е усещане за "съм", "съмност", "съществувам".

 

On 16.09.2018 г. at 9:32, Incorrectus said:

Реално е егото

Така определено егото, доколко е реално. Може би дотолкова, доколкото са реални другите неща, които възприемаме. 

Мога да кажа, че усещам, че съществувам, но доколко това означава, че съществувам обективно, според мен не ми е дадено да знам с някаква сигурност.

[mecho1]

Не виждам основания да заемам крайни позиции, че съществувам или, че не съществувам.