Стига! Технологиите не водят до социална изолация

[Р. Теодосиев]

Снимка: Jean Jullien

Група приятели си гледат телефоните, докато прекарват времето си заедно. Почти всеки в метрото е забил поглед в джаджата си. Дори двойките се отправят към леглото със своя iPhone в ръце. На концерт, хиляди ръце, вдигнали телефоните си, фотографират сцената. Мога да продължа да изреждам такива примери още и още. Технологиите, по-специално смартфоните, унищожават обществото, карат ни да се чувстваме самотни, общувайки с електронните си устройства, а не помежду си.

Но да зарежем това - казва Héctor L. Carral в medium.com.

Защото не виждате това. Илюстрация от Rosangela Ludovico

Хората са склонни да критикуват обществото. И не е задължително обществото, което ги заобикаля, а като цяло съвременното общество - епохата, в която живеем. Толкова е готино да гледаме романтично на миналото, а съвремието изглежда доста тъжно. В миналото всичко е по-хубаво и тревата е била по-зелена. В епохата на информацията и технологиите, в която смартфоните са навсякъде, те стават най-удобната изкупителна жертва за всички проблеми на обществото. Разбира се, че е време да спрем и да помислим за използването на съвременните технологии и възможните вреди от тях. Но мисля, че да се обвиняват технологиите (особено смартфоните) в това, че унищожават социалните отношения и всички видове преживявания е абсолютно погрешно и невярно.

Ако сте били в интернет през последните няколко години (аз съм повече от убеден, че това е така), вероятно сте виждали многобройни илюстрации във Facebook или Tumblr (и въобще в каквито и да е социални мрежи), в които хората са представени като роби на технологиите - заради употребата на смартфоните на публични места. Говоря за илюстрации като тези:

Или комикси като тези. Или видеоклипове като тези. Или колекции от снимки като тези и тези. Мога да продължа още и още. Интернет е пълен с експресивни творби, свързани с този въпрос, защото хората са притеснени. Но повечето от тях може да бъдат описани с една фраза - смартфоните съсипват живота ни (е добре, само някои от аспектите му).

Всеки път, когато виждам нещо подобно, усещам необходимостта да изразя дълбокото си несъгласие. Често пиша в Twitter, но с 140 знака не мога да вместя всички думи - и така се появи тази статия. Разбира се, това е само мое лично мнение (но вярвам, мнозина го споделят), както и мненията на авторите на критичните материали и вие имате право да не се съгласите с мен, ако мислите, че те са прави, а аз не съм.

Основната ми идея е, че не смятам, че смартфоните ни изолират, унищожавайки социалния живот и отношенията между хората. Виждам във всяко устройство само ефективно средство за комуникация. Инструменти, които позволяват да си взаимодействаме така, както никога преди не сме могли, свързвайки ни с хора от цял свят - чрез социални мрежи, месенджъри и други комуникационни услуги. Някои могат да кажат - искате да общувате - общувайте с хората около вас. Това не е лишено от смисъл в много случаи, не споря. Но от друга страна, не мога да разбера защо трябва да общувам с други хора, само защото са наблизо, вместо да общувам с тези, с които наистина искам.

Лошо ли е да пообщувам с отдалечен събеседник с помощта на смартфона, вместо да се опитвам да провеждам разговор с някой, който не ми е интересен само защото по случайност е наблизо? Лошо ли е да чета постовете на интересни хора, които следя в социалните мрежи в продължение на години, вместо да разменя няколко думи с друг пътник за времето в транспорта? Ако смятате, че "да" и това е лошо и винаги трябва да се избира физическия вместо виртуалния контакт, аз категорично няма да се съглася. Освен когато това е наистина не на място (в една делова среща или по време на истински разговор с друг човек и т.н.), хората могат да общуват с който си искат, без да бъдат осъждани от другите, че използват смартфон.

Всичко се свежда до това да се позволи на хората комфортно да общуват, използвайки този начин, който е най-удобен за тях в момента. Може би вашият приятел не е приближил да ви поздрави, защото денят му е лош и просто иска да подобри настроението си разглеждайки снимки на котенца в Instagram и слушайки любимата си музика. Може би вашият приятел е извадил смартфона от джоба си, защото е получил съобщение, което изисква незабавен отговор. Или може би се чувства малко неудобно и с помощта на смартфона си се опитва да се избегне неудобството на момента - защо да бъде съден за това? И да, най-вероятно има хора, които използват своите смартфони без никакъв повод, без да осъзнават, че вземат отново в ръце (а и неподозирайки, че това може да засегне някой), но мисля, че е доста несправедливо да се вкарват в тази категория всички, които използват смартфона си на публично място.

Снимка на John Blanding, туитната от Wayne Dahlberg. Тя се опитва да предаде идеята, че тази жена се радва на преживяването повече от другите хора, правещи снимки. Не съм сигурен, тези хора наистина се забавляват по-малко, защото ползват смартфоните си.

Сами по себе си социалните медии не са лоши. Те не ни правят социално изолирани, а напротив, те ни карат да разширим нашата социална мрежа от контакти.

В доклад Pew Research Center се предоставят следните данни:

В сравнение с тези, които не използват интернет, хората, които го използват и да имат профили в социалните мрежи имат 20% повече социални контакти. Новите информационни и комуникационни технологии откриват нови възможности и средства за комуникация, които допринасят за многообразието на социалните мрежи на хората.

Това е проучване, направено още през 2009 г., когато социалните мрежи все още не са били толкова разпространени. Убеден съм, че това е вярно и днес. Социалните медии и смартфони само помагат нашите социални преживявания да са по-богати, свързвайки ни с хората по нови начини. Аз съм сигурен, че много от вас са срещали благодарение на тях нови и интересни хора. Аз също срещнах. Благодарение на социалните медии намерих нови приятели. И винаги мога да отворя Twitter и да разбера какво правят, как живеят, да им напиша нещо интересно. По дяволите, аз дори срещнах приятелката си от Twitter преди години. И аз съм абсолютно сигурен, че моят опит не е уникален, както се вижда от изследването по-горе.

Втората най-често срещана тема са хората, които използват електронни устройства в метрото и други видове транспорт. Какво друго може да правят хората там? Какво щяха да правят, ако смартфонът не съществуваше? Ще си говорят с един от друг? Нека не се заблуждаваме. Хората обикновено не обичат да общуват с непознати без повод. Какво биха използвали, ако смартфонът не е съществуваше? Каквото и да е! Ето, например, снимка на хора, пътуващи с влак във времена без смартфони:

В заключение, смятам, че трябва да спрем да мислим, че технологиите унищожават всичко и да ни правят роби, безсмислено прекарвайки цялото си време със смартфоните. Това не е така. Това обогатява живота ни, поддържайки връзка с хората, които са най-важни за нас, без значение колко далеч са от нас. Така че престанете да чувствате въображаемо превъзходство и да се присмивате на хората, които постоянно използват смартфоните си. Спрете да се преструва, че живота ни и обществото ни ще бъде по-добре без тях, спрете да търсите вината в технологиите за сегашното поведение на хората.

Ако видите снимки (като в тази статия), които се опитват да покажат "как позволяваме на технологиите да разрушат социалните връзки и приятните изживявания", спрете и се замислете за това, защо хората всъщност използват своите устройства. И моля ви, спрете да разкрасявате миналото, вярвайки, че животът ще бъде по-добър без вездесъщата технология като в някаква форма на неолудизъм. Технологията е нещо добро. Тя ни позволява да се свържем по невероятни начини с другите. Тя не заменя реалните отношения. Тя ги умножава. Приемете това!

Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Stiga-Tehnologiite-ne-vodiat-do-sotcialna-izolatciia_25724.html

[makebulgar]

От смартфоните ползата е безспорна. Могат да ти запълнят времето, което иначе ще загубиш. Дали ще четеш сайтове, дали ще пишеш съобщения или ще снимаш, няма значение, винаги когато ти потрябва нещо от това можеш да го правиш. Можеш да правиш и всички неща едновременно, слушайки музика и ползвайки GPS и други екстри. 

А ако си по-умен можеш да правиш и по-стойностни неща пътувайки в автобуса. Отстрани хората ще те гледат и ще си мислят че си цъкаш на телефона лафчета или игрички, но ти в това време може да завършваш някоя важна глава от романа който ще стане бестселър по света, или да завършваш научния труд който ще спаси света. 

[Skubi]

Преди 7 минути, makebulgar said:

От смартфоните ползата е безспорна. Могат да ти запълнят времето, което иначе ще загубиш. Дали ще четеш сайтове, дали ще пишеш съобщения или ще снимаш, няма значение, винаги когато ти потрябва нещо от това можеш да го правиш. Можеш да правиш и всички неща едновременно, слушайки музика и ползвайки GPS и други екстри. 

А ако си по-умен можеш да правиш и по-стойностни неща пътувайки в автобуса. Отстрани хората ще те гледат и ще си мислят че си цъкаш на телефона лафчета или игрички, но ти в това време може да завършваш някоя важна глава от романа който ще стане бестселър по света, или да завършваш научния труд който ще спаси света. 

Даааааар тонва е типичният маркетинг подход, когато искат да ти отикат още -по-най-новият смартфон, айфон, таблет или други бъзунки.....А на практика стигаме до горните рисунки или което е по ужасно до това

 

и после най-долното..........

 

Затова ги заливат вече гадовете...

 

[Du6ko]

Съгласен съм че всяка нова техника , всяка нова технология изменя нашият начин на живот. Нима огъня в първобитната пещера който сгрява първобитните хора , дрехите от кожа, каменните оръдия за отбрана и нападение не променят начина на живот в прекрасния палеолит ? Лъка и стрелите и лодките довеждат до мезолита, после керамиката и земеделието до неолита. Бронза, писменността, корабоплаването водят до цивилизацията. 

[Р. Теодосиев]

Технологиите са инструмент в ръцете на хората и като такъв те се използват според нуждата и желанието на човека и не можем да съдим за тяхното използване само от тях самите, а човека като разумно същество носи отговорността от това как и за какво използва технологиите. В метрото е пълно с хора, които си гледат телефоните и в последните години все повече хора виждам да четат книги на тези телефони, а и не малко работят. Лично аз редовно чета форума докато пътувам с градски транспорт.

[Du6ko]

От студентските години имам навика когато чакам на опашка в столовата на обед да си чета някоя книжка за да не се ядосвам че опашката върви бавно. Постепенно така стана и при чакане и пътуване в общ транспорт или даже на плажа. Книжка, вестник , списание сега интернет. Всяко нещо си има две страни хубава и лоша.

[Малоум 2]

Преди 2 часа, Du6ko said:

От студентските години имам навика когато чакам на опашка в столовата на обед да си чета някоя книжка за да не се ядосвам че опашката върви бавно. Постепенно така стана и при чакане и пътуване в общ транспорт или даже на плажа. Книжка, вестник , списание сега интернет. Всяко нещо си има две страни хубава и лоша.

Така е, това - добре, ама...

Ама въпросът е: "Кога мислиш?" - т. е., замисли се кога мислиш... и ще видиш, че тая "бърза - светкавична" възможност за получаване на информация, на чуждо мнение: "Кво казват другите?" - не дава много време за мислене. Май само в банята, под душа ... (Ш-ш-т! Сега, някой пък, да не вземе да направи "приложение ...фон за четене под душа!" - не си давам идеята... ей!)

...

[Du6ko]

Преди 14 часа, Малоум 2 said:

Така е, това - добре, ама...

Ама въпросът е: "Кога мислиш?" - т. е., замисли се кога мислиш... и ще видиш, че тая "бърза - светкавична" възможност за получаване на информация, на чуждо мнение: "Кво казват другите?" - не дава много време за мислене. Май само в банята, под душа ... (Ш-ш-т! Сега, някой пък, да не вземе да направи "приложение ...фон за четене под душа!" - не си давам идеята... ей!)

...

фон за четене под душа ! - ти ми вхе мислите от главата ! Някъде до Нова Година имах в договоара си към телефонния оператор 1 ГБ бърз интернет и можех да си купя допълнително + 3 ГБ за 6 евро, но като стар клиент ми продаваха тия 3 ГБ за 3 евро което мене ме устройваше . 4 ГБ на месец не е малко ! По 1 ГБ на седмица, но не ми стигаше, вечер често зареждах някои предавания в мемори картата. Работя с документи и бумаги, а не с клиенти и мога да си слушам музика или интернет с наушниците на работата докато работя. Слушам си радио и разни предавания и често слушам линковете на Фружин и на другите форумци . Днеска прочитам че някой на форума дава линк , утре на работното си място го слушам чрез смартфона и интернета !  Предаване за битки , мечове, каменния век, как да намажа с восък колата , черни дупки и кавото ми дойде на ум. 

От Нова година набарах готино предложение. За 1 евро повече на месец смених договора си и сега моге да позвам 19 - Деветнадесет ГБ на месец бърз интернет ! В къщи си ползвам домашния интернет , и 19 ГБ извън дома хич не е малко ! До сега не съм стигал лимита от 19 ГБ ! 

Имам идея - взех си морска сол от мъртво море и глина хума смятам почивните дни да си взема вана със сол за ставите. Имам си и дистанционна тон колонка която мога да си сложа в банята и чрез нея да слушам предаване което пусна на компютъра или на телефона ! Така докато си лежа както Архимед в банята мога да слушам някакво предаване от интернета ! Компютъра от моята стая ще праща сигнала в банята ми където чрез блю ту колонка ще слушам това което съм поръчал ! 

Душ вземам всеки ден след работа за 5 минути. Ех 5 минути без интернет ще издържа, ама час в ваната без интернет е много )))

[Иванка]

Човек трябва да може да си сложи ясни граници и да си ги спазва. Технологията в живота ни не е само социялни мрежи, както е разгледано в темата. Социално може да ползваме технологията за работа, за обмен на информация, комуникация с близък човек, геиминг, общуване с ии (алекса), писане и четене във форуми...общо взето технология е много общо понятие. Иначе има си болест за пристрастените към мобилните устройства нарича се Номофобия. Ето и линкче ако на някой му е интересно: https://en.wikipedia.org/wiki/Nomophobia .

[dora]

On 25.05.2018 г. at 12:41, Р. Теодосиев said:

Основната ми идея е, че не смятам, че смартфоните ни изолират, унищожавайки социалния живот и отношенията между хората. Виждам във всяко устройство само ефективно средство за комуникация. Инструменти, които позволяват да си взаимодействаме така, както никога преди не сме могли, свързвайки ни с хора от цял свят - чрез социални мрежи, месенджъри и други комуникационни услуги. Някои могат да кажат - искате да общувате - общувайте с хората около вас. Това не е лишено от смисъл в много случаи, не споря. Но от друга страна, не мога да разбера защо трябва да общувам с други хора, само защото са наблизо, вместо да общувам с тези, с които наистина искам

Отворът "защо" е много прост. Защото реалните, ежедневни контакти с хора, изискват полагането на усилия на това да поддържаш вниманието на другия, да отговаряш на очакванията и потребностите му, да отстояваш своите очаквания и потребности, да се опитваш да намериш компромис, когато неговите и твоите не съвпадат, както и с малки стъпки ежедневно да поддържаш взаимоотношението в добро здравословно състояние. Това е нещото, от което цъкащите на телефона си не правят - да полагат усилия. Да, много е лесно да си цъкаш глупости (или умности, според собствените ти представи) с някоя необременена от ежедневието с теб личност, с която не трябва да поддържаш добри взаимоотношения - като ти писне, просто затваряш екрана и готово. Само че така хората губят точно умението да полагат усилия в комуникацията с другите, точно както с калкулатора всички отвикнахме да полагаме усилия да изчисляаме наум.  И докато това, че не мога да сметна наум колко е 165 х 13 не е проблем, това да не се науча как да модулирам и управлявам взаимоотношенията си с другите хора, е огромен проблем. Проблем е да не знам кога да правя компромиси, кога да проявя емпатия, как по малките невербални сигнали да улавям нагласите и настроенията му,  как да знам кога мога да настоявам на своето, без да компрометирам взаимоотношението,  а всички тези неща се учат трудно с редовни упражнения в реален контакт. С акцент върху трудно и с много практика. Като някои хора никога не се научават добре въпреки това - и страдат във взаимоотношенията си с другите. Биват експлоатирани, попадат във връзки с тормозещи ги партньори, провалят се в служебната йерархия, не им вървят взаимоотношенията с близки и познати. Защото на горното да се научи човек е трудно! И отнема усилия, старание, опити и грешки. И най-вече опитност в социалния свят, способност правилно да четем другите, способност да познаваме себе си и да сме наясно какво правим в това или онова взаимоотношение.

Затова е и голям проблем, че ако продължаваме с приоритет върху цъкането, порочните навици на "лесната" комуникация  ще направят хотата социално некомпетентни да се оправят с проблемни ситуации в собствените си взаимоотношения с другите, от които реално зависят. Реално, а не само за приятния лаф във фейсбук или някъде другаде.

Друго, което редовно се отрича от постоянно цъкащите на телефона си, е пристрастяването им към тази форма на комуникация. А такова има.

 

Ето защо колкото по-малко се използват технологиите в свободното време, толкова по-добре - детоксикация.

Редактирано Май 31, 2018 от dora

[Frujin Assen]

Според зависи Дора. Човек се среща постоянно с хора с които няма какво да си каже- Здравей здрасти и толкова. Щом общуваш с някакъв човек, значи имате общи теми и сте си интересни един на друг. Телефона разширява тази възможност. Защо трябва да се напивам вечер с бай Иван гламавия, като си говорим глупости, вместо да се напия вкъщи, докато по скайп чукам лаф с някой далеч по приятен ми човек? 

Например сега играя една игра wot и всяка вечер се събираме в тс. Събрали сме се група мъже от 30 до 50 + години. Готино е, защото докато играем си говорим на общи теми и пийваме. Благодарение на това отдавна не ходя на кръчма и съм много доволен, хем ми излиза по евтино, хем общувам с хубави хора.

Редактирано Май 31, 2018 от Frujin Assen

[dora]

Преди 1 час, Frujin Assen said:

Според зависи Дора. Човек се среща постоянно с хора с които няма какво да си каже- Здравей здрасти и толкова. Щом общуваш с някакъв човек, значи имате общи теми и сте си интересни един на друг. Телефона разширява тази възможност. Защо трябва да се напивам вечер с бай Иван гламавия, като си говорим глупости, вместо да се напия вкъщи, докато по скайп чукам лаф с някой далеч по приятен ми човек?  

Например сега играя една игра wot и всяка вечер се събираме в тс. Събрали сме се група мъже от 30 до 50 + години. Готино е, защото докато играем си говорим на общи теми и пийваме. Благодарение на това отдавна не ходя на кръчма и съм много доволен, хем ми излиза по евтино, хем общувам с хубави хора.

Така е, но човек се среща и ежедневно с хора, с които трябва да има какво да си каже. И ако си мисли, че няма, трябва да се постарае да намери. Не може да каже човек примерно на майка си и баща си с поведението си "вие сте тъпи, затова пред това да си говоря с вас, предпочитам да си пиша някакви простотии с пет други келеша във фейса и възнамерявам да си цъкам на телефона цял ден - и на масата на обяд, и на вечеря, и докато се опитвате да ме накарате да свърша нещо". Не може да каже това и на шефа си след време, когато му се наложи да работи, а той не е изградил социални умения да общува със всякакви хора - висшестоящи, нисшестоящи, интересни, безинтересни, всякакви.

А расте цяло поколение, което с колосалното време, прекарано онлайн, се научава да бъде мързеливо във взаимоотношенията си с непоредствената си среда, за сметка на някакви силно надценени в собственото въображение взаимоотношения и сценарии в социалните мрежи, Както и да няма никакво търпение и способност бавно, внимателно и целенасочено да изгражда трайни отношения с другите.

Като това важи и за по-възрастните. По каква причина да речем един мъж на четиридесет-петдесет, като във вашия пример, трябва да прекарва часове, играейки игра онлайн, вместо да общува с жена си и децата си? Или примерно да помогне с нещо след работа? Или да навести стареещите си родители и да им помогне с нещо? Защото докато мъжът цъка тук-таме с мишката си (или както се играе тази игра, може и плейстейшън игри да са), то жената ще трябва да върти къщата, да се занимава с децата,  да поддържа взаимоотношенията със средата, да обгрижва бабите и дядовците и изобщо да извършва всичко това, в което абдикиралият онлайн мъж не желае да участва. Пак, примерно казано, защото отлично мога да си представя такава ситуация. Той си цъка, а тя е напазарувала, сготвила е вечеря, прегледала е домашните на децата, поощрила е това дете за нещо, скарала се е на другото дете за нещо друго, дала е лекарствата на бабите, прибрала е масата, измела е пода, измила е чиниите, приготвила е дрехи на децата за следващия ден, изгладила е и неговата риза, поляла е цветята....всичко това преди да припадне в чаршафите, като не пропусне преди това да си навие будилника за шест, а след полунощ в хола още свети, защото той все още цъка... За да може на следващия ден след работа пак да е  недоспал/"уморен", та да има извинение вместо да помогне с нещо, пак да си "почива" по същия безучастен към семейството начин - цъкайки. Виждате ли я ясно тази ситуация, както ясно мога да си я представя аз?

Защо абдикиралият мъж (в посочения сценарий) не инвестира в семейството си, като примерно положи усилията да намира смисъл в комуникацията с тях, като я подобри - което като важност за него би трябвало да стои много по-високо от това да поддържа положителен статус в една виртуална компания?

Защото е по-лесно. Най-лесно е човек да не прави нищо. Само че колкото хората страдат от действията на другите, толкова страдат и от бездействията им. Особено когато те абдикират онлайн. И особено дълготрайно страдат хората от собственото си бездействие или функциониране само по най-малкото съпротивление. Каквото с такава готовност ни се предлага от интернет.

Редактирано Май 31, 2018 от dora

[makebulgar]

Преди 2 часа, dora said:

 

Затова е и голям проблем, че ако продължаваме с приоритет върху цъкането, порочните навици на "лесната" комуникация  ще направят хотата социално некомпетентни да се оправят с проблемни ситуации в собствените си взаимоотношения с другите, от които реално зависят.

Всъщност проблема със социалната некомпетентност не е породен от новите форми на комуникация. Проблема е съществувал и преди смартфоните. И некомпетентните едно време са нямали възможност просто да изключат екрана, а са действали както намерят за удачно и проблемите са си решавали с битки, бой, убийства, бягство от вкъщи, изневери, и други подобни.

[makebulgar]

Преди 28 минути, dora said:

Така е, но човек се среща и ежедневно с хора, с които трябва да има какво да си каже. И ако си мисли, че няма, трябва да се постарае да намери. Не може да каже човек примерно на майка си и баща си с поведението си "вие сте тъпи, затова пред това да си говоря с вас, предпочитам да си пиша някакви простотии с пет други келеша във фейса". Не може да каже това и на шефа си. А расте цяло поколение, което с колосалното време, прекарано онлайн, се научава да бъде мързеливо във взаимоотношенията си с непоредствената си среда, за сметка на някакви силно надценени в собственото въображение взаимоотношения и сценарии в социалните мрежи, Както и да няма никакво търпение и способност бавно, внимателно и целенасочено да изгражда трайни отношения с другите.

Като това важи и за по-възрастните. По каква причина да речем един мъж на четиридесет-петдесет, като във вашия пример, трябва да прекарва часове, играейки игра онлайн, вместо да общува с жена си и децата си? Или примерно да помогне с нещо след работа? Или да навести стареещите си родители и да им помогне с нещо? Защото докато мъжът цъка тук-таме с мишката си (или както се играе тази игра, може и плейстейшън игри да са), то жената ще трябва да върти къщата, да се занимава с децата,  да поддържа взаимоотношенията със средата, да обгрижва бабите и дядовците и изобщо да извършва всичко това, в което абдикиралият онлайн мъж не желае да участва. Пак, примерно казано, защото отлично мога да си представя такава ситуация.

Защо абдикиралият мъж не инвестира в семейството си, като примерно положи усилията да намира смисъл в комуникацията с тях, като я подобри - което като важност за него би трябвало да стои много по-високо от това да поддържа положителен статус в една виртуална компания?

Защото е по-лесно. Най-лесно е човек да не прави нищо. Само че колкото хората страдат от действията на другите, толкова страдат и от бездействията им. Особено когато те абдикират онлайн. И особено от собственото си бездействие или функциониране само по най-малкото съпротивление.

Днешните комуникации всъщност са от полза за жените. Абдикиралите им мъже днес ако цъкат на компютъра игри и ако си пият бирата пред компютъра със сигурност могат да отделят повече време за дома си и за желанията на жената. Все пак са си в къщи. Преди да се появят бързите комуникации забавленията с игри и пиене обикновено се случваха далеч от жените и къщите - по кръчми и паланки, и съответно жените са били доста по самотни и изоставени. А днес в едната стая мъжа е обсебен от някоя игра, а в другата жената гледа важен сериал.. И едното и другото е напълно безсмислено, но хората имат нужда да си запълват свободното време с някакви интересни неща.

Редактирано Май 31, 2018 от makebulgar

[dora]

Преди 31 минути, makebulgar said:

И едното и другото е напълно безсмислено, но хората имат нужда да си запълват свободното време с някакви интересни неща.

Съгласна съм с това. Илюстрацията, която формулирах, беше с оглед на тезата, че едва ли не комуникацията в интернет се отличавала само с това, че давала на хората избор с кого си комуникират.

Според мен това е фалшив избор. Действителният избор е това с кого да не си комуникират, въпреки че трябва, но не искат, защото това изисква много повече усилия.

И като цяло, да не полагат усилия по принцип. Все пак много по-лесно е да си чати човек с някого онлайн, отколкото да прочете някоя книга и да поразмишлява по нея. Както и е много по-лесно да прочете и компилира нещо от уикипедия, вместо да отиде и пет години системно да изучава специалността в университет. Да се явява на изпити и всичко, свързано с това.

Интернет ни предложи идеално място за бягство от отговорност. От която се възползваме изобилно

Редактирано Май 31, 2018 от dora

[makebulgar]

Преди 29 минути, dora said:

Както и е много по-лесно да прочете и компилира нещо от уикипедия, вместо да отиде и пет години системно да изучава специалността в университет. Да се явява на изпити и всичко, свързано с това.

Интернет ни предложи идеално място за бягство от отговорност. От която се възползваме изобилно

Предложи ни по-скоро избор за това дали да си губим времето с незначителни неща или да го използваме за нещо по-важно. Защо да учиш милиони факти на изуст години наред като можеш да ги достигнеш за секунди. Същото направи пералнята отменяйки прането на ръка, същото направиха колите увеличавайки скороста на придвижване. Всяка технология ни дава малко повече време от живота ни, което време имаме избора да го пренасочим към нещо по-полезно, по-забавно, към почивка или към още повече работа..

Примера който дадох по-горе не са просто думи, и някои хора наистина пишат книгите си на телефоните!..

Редактирано Май 31, 2018 от makebulgar

[Малоум 2]

Преди 43 минути, dora said:

Интернет ни предложи идеално място за бягство от отговорност. От която се възползваме изобилно

Има стар виц:

Жена казва на мъжа си: "Що всяка вечер ходиш по кръчмите? Не може ли да си пийваш ракията тук, вкъщи?"..

"Ами ако сложиш на масата..." - казал мъжът й. Тя веднага спретнала една салатка, сипала ракийца и рекла - "Ами, сядай, готово е!"

"Е, да ама в кръчмата има сервитьорка, бяла покривка, цветя на масата..." Тя веднага оправила нещата и ...

"Е, да, ама сам ли ще си пия ракията?.." Тя веднага изтичала и поканила комшии, за компания. Започнала черпнята, приказката, лафовете и по едно време, мъжът й заразказвал на приятелите си: "Аз, когато бях в Австралия..." "Чакай, чакай - ти никога не си бил в Австралия!"- казала жена му.

"Ей затуй не ща да пия вкъщи!" - тропнал по масата мъжът... "В кръчмата, на мен, всички ми вярват!"

...

Та, технологиите за бърза комуникация, общо взето, замениха "социото" на кръчмите. Добрият контакт се дължи на вярване в лъжите ни.

пп Едно време казвах - най-голямата техно-грешка на човечеството е изобретяването на колелото! От зор за бърза комуникация, щяхме да развием телепатията!

...

[dora]

On 31.05.2018 г. at 15:15, makebulgar said:

Примера който дадох по-горе не са просто думи, и някои хора наистина пишат книгите си на телефоните!..

Колко процента от всичките, които си зяпат в телефоните денонощно, някои дори като шофират?

Да подходим статистически :))

[makebulgar]

Преди 3 часа, dora said:

Колко процента от всичките, които си зяпат в телефоните денонощно, някои дори като шофират?

Да подходим статистически :))

Малък е процента чисто стистически, но това няма голямо значение, важното е че ги има. Мозъците на хората просто винаги търсят информация и забавления, а формите на информационните носители не са от значение. След 10 години цялата информация може да я получаваме директно на изкуснтвената леща в окото и на вградения в зъба високоговорител, и така хората ще изглеждат още по-зомбирани тъй като ще се шляят със замечтан поглед и ще изглежда, че си говорят сами, но нещата както знаем не винаги са такива каквито изглеждат...

 

Редактирано Юни 3, 2018 от makebulgar

[Малоум 2]

Малко "забавна" прогностика:

https://megavselena.bg/za-taralezhite-lisicite-i-nauchnite-prognozi/

За „таралежите“, „лисиците“ и научните прогнози

Облогът беше за съдбата на човечеството. От едната страна беше биологът от Станфорд Пол Р. Ерлих. В бестселъра си от 1968 г. „Бомбата на населението“ Ерлих настоява, че е твърде късно да се предотврати апокалипсис в резултат на пренаселеността. Недостигът на ресурси ще причини стотици милиони смъртни случаи от глад в рамките на едно десетилетие.

Книгата е студена, твърда математика: човешката популация нараства експоненциално; а снабдяването с храна – не. Ерлих е отличен биолог. Знае, че природата не регулира деликатно животинските популации. Популациите избухват, разтърсват наличните ресурси и се унищожават.

В книгата си Ерлих проиграва хипотетични сценарии, които представляват „видовете бедствия, които могат да се случат“. В най-лошия случай гладът бушува по цялата планета. Русия, Китай и Съединените щати са въвлечени в ядрена война, а в резултат на това деградацията на околната среда скоро погубва човешката раса. При “веселия” сценарий започва контролът върху населението. Гладът се разпространява и страните се колебаят, но основната смъртна вълна свършва в средата на 80-те години. Само половин милиард души умират от глад.

От другата страна е икономистът Джулиан Саймън, който приема предизвикателството на Ерлих. Технологиите – техниките за контрол на водата, хибридизирани семена, стратегии за управление – водят до революция в селското стопанство и глобалните добиви от културите се увеличават. За Саймън повече хора означава повече добри идеи за постигане на устойчиво бъдеще.

Така той поиска да се обзаложи, като Ерлих можеше да избере пет метала, които той очакваше да станат по-скъпи, когато ресурсите се изчерпят, а след още десетилетие да настъпи хаос. И двамата мъже се съгласяват на облога, че цените на суровините са добър заместител на ефектите от растежа на населението и те определят залозите на петте метала на Ерлих за 1000 долара. Ако след 10 години цените се понижат, Ерлих трябваше да плати разликата в стойността на Саймън. Ако цените се покачат, Саймън щеше да се окаже печеливш заради разликата. Облогът беше официално сключен през 1980 година.

През октомври 1990 г. Саймън намира чек за $ 576.07 в пощенската си кутия. Ерлих беше загубил. За изминалите десет години цената на всеки един от металите е намаляла. През 60-те години 50 от всеки 100 000 граждани на света умират ежегодно от глад; към 90-те години този брой е 2.6 на сто хиляди.

Прогнозите за глад на Ерлих бяха почти комично лоши. И все пак, през същата година, когато той прие облога, Ерлих в друга книга направи други предсказания, които също се оказаха неверни. Но независимо от едно погрешно предсказание след друго, Ерлих натрупва огромна популярност и получава престижни награди.

Междувременно Саймън става популярен сред учените, които смятат, че Ерлих е пренебрегнал основни икономически принципи. Прекомерните правила и ограничения, които Ерлих препоръчва, твърди Саймън, биха спрели самата иновация, която може да спаси човечеството от катастрофа. И двамата стават светила в съответните свои области. Но и двамата грешат.

Когато икономисти по-късно проучват цените на металите за всеки 10-годишен за периода от 1900 до 2008 г., през което време населението на света се увеличава четири пъти, те откриват, че Ерлих би спечелил облога в 62 процента от времето. Цените на стоките са лошо измерение на въздействието на населението, особено в рамките на едно десетилетие. Променливата, за която двамата мъже са сигурни, че ще оправдае техните възгледи, се оказва, че няма нищо общо с тези възгледи. Цените започват да намаляват с поредния макроикономически цикъл.

Всеки от двамата обявява вярата си в науката и безспорното предимство на фактите. И всеки продължава да пропуска стойността на идеите на другите. Ерлих не беше прав за апокалипсиса, но точно по отношение на аспектите на деградацията на околната среда не греши. Саймън беше прав за влиянието на човешката изобретателност върху хранителните и енергийните доставки, но погрешно твърди, че подобренията в качеството на въздуха и водата потвърждават неговите теории. По ирония на съдбата тези подобрения бяха подсилени чрез регламенти, наложени от Ерлих и други.

В идеалния случай, интелектуалните спаринг партньори „усъвършенстват аргументите на другите, така че те да са по-остри и по-добри”, пише историкът от Йейл, Пол Сабин, в The Bet. „Пол Ерлих и Джулиан Саймън натрупаха повече информация за собствената си гледна точка, но всеки стана още по-догматичен, а недостатъците в техните модели на света станаха все по-видими.

Моделът вече е познат. Откакто Ерлих и Саймън сключиха облога, постиженията на експертите-прогностици – в науката, в икономиката, в политиката – са толкова лоши, както винаги досега са били. В бизнеса прогнозите са рутинно погрешни за всичко – от следващата корекция на борсата до следващия жилищен бум. Възможна ли е изобщо надеждна представа за бъдещето? Вероятно да, но това просто изисква стил на мислене, който е необичаен сред експертите, които са сигурни, че техните дълбоки познания са им дали специална представа за това, което предстои.

Идеята за най-важното проучване, направено някога от експертни прогнози, бе предизвикана през 1984 г. на среща на Националния комитет за научни изследвания на американско-съветските отношения. Психологът и политолог Филип Тетлок е бил на 30 години, безспорно най-младши член на комисията. Той слуша внимателно, докато другите членове обсъждат съветските намерения и американската политика. Известните експерти дават авторитетни предсказания, а Тетлок е поразен от това колко тези прогнози си противоречат една на друга.

Тетлок решава да изпробва експертни политически и икономически прогнози. С разгара на Студената война той събира прогнози от 284 високообразовани експерти, които имат средно повече от 12 години опит в техните тесни специалности. За да се гарантира, че прогнозите са конкретни, експертите трябва да дадат конкретни вероятности за бъдещи събития. Проектът е продължил 20 години и обхваща 82 361 вероятни оценки за бъдещето.

Резултатът: Експертите като цяло се оказват ужасно слаби прогностици. Техните области на специалност, дългогодишен опит и достъп до класифицирана информация не са от значение. Те грешат при краткосрочно прогнозиране и още повече при дългосрочно прогнозиране. Те са слаби при прогнозиране във всяка област.

Когато експертите обявяват единодушно, че бъдещи събития са напълно невъзможни, 15% от тези събития са се случили. Когато обявяват събития за сигурно нещо, повече от 25% от тях не се случват изобщо.

Ранните прогнози в изследванията на Тетлок са свързани с бъдещето на Съветския съюз. Някои експерти (обикновено либерали) виждат Михаил Горбачов като сериозен реформатор, който ще може да промени Съветския съюз и да го запази непокътнат за известно време, а други експерти (обикновено консерватори) смятаха, че Съветският съюз е имунизиран срещу реформи и загуба на легитимност. И двете страни бяха отчасти прави и отчасти грешаха. Горбачов донесе реални реформи, отваряйки Съветския съюз към света и овластявайки гражданите. Но тези реформи отприщиха натрупаните сили в републиките извън Русия, където системата загуби легитимност. И двата лагера на експерти не предвидиха бързата смърт на СССР.

Една подгрупа учени обаче успя да види повече от предстоящото. За разлика от Ерлих и Саймън, те не бяха експерти в една тясна дисциплина. Те взимат аргумент и интегрират очевидно противоречиви светогледи. Те се съгласяват, че Горбачов е истински реформатор и че Съветският съюз е загубил легитимност извън Русия. Някои от тези учени виждат, че краят на Съветския съюз е близо и че реалните реформи ще бъдат негов катализатор.

Този тип по-универсални учени се оказаха особено силни в дългосрочните прогнози. В крайна сметка Тетлок дава псевдоними на двете групи учени: Високо специализираните нарича „таралежи“, те познават „едно голямо нещо“, докато универсалистите, тези които интегрират на пръв поглед противоречащи си идеи, нарича „лисици“, те познават „много малки неща“.

Таралежите са дълбоко и плътно фокусирани в конкретна дисциплина. Някои са прекарали кариерата си в изучаване на един единствен проблем. Подобно на Ерлих и Саймън, те създават спретнати теории за това как светът работи въз основа на наблюденията чрез единствения обектив на тяхната специалност. Междувременно „лисиците“ „черпят от еклектичен набор от традиции и приемат двусмислие и противоречие“, пише Тетлок. Там, където „таралежите“ представляват теснота, „лисиците“ олицетворяват ширина.

Невероятно е, че „таралежите“ се представят особено лошо при дългосрочни прогнози най-вече в рамките на своята специалност. Колкото повече информация им трябва за да работят, толкова по-лесно успяват да вместят всяка история в техния светоглед.

За съжаление, най-известните специалисти в света рядко са отговорни за своите прогнози, така че ние продължаваме да разчитаме на тях дори когато техните предвиждания показват, че не трябва.

Едно проучване за десетилетие на годишни прогнози за обменния курс долар-евро, направено от 22 международни банки, като Barclays, Citigroup, JPMorgan Chase и други, при което всяка година всяка банка предвижда обменния курс в края на годината, дава интересен резултат. Повечето банки грешат за всяка промяна в посоката на обменния курс. В шест от 10-те години на прогнози истинският валутен курс излиза извън целия диапазон, прогнозиран от всички 22 банкови прогнози.

През 2005 г. Тетлок публикува резултатите си и те привличат вниманието на дейността на разширените научноизследователски проекти за разузнаване (IARPA), правителствена организация, която подкрепя изследванията на най-трудните предизвикателства на американското разузнаване. През 2011 г. IARPA стартира четиригодишен турнир за прогнози, в който се състезават пет ръководени от изследователи екипи. Въпросите са трудни: Ще напусне ли член на Европейския съюз до определена дата? Ще затвори ли Nikkei над 9,500?

Тетлок, заедно със съпругата си и сътрудника си, психологът Барбара Мелърс, ръководи екип, наречен Проект за добро решение. Вместо да наемат прославени експерти, те отправят покана за доброволци. След прост скрининг те канят 3200 души да започнат да прогнозират. Сред тях, те идентифицират малка група даваща най-безумните прогнози – ярки хора с изключително широки интереси и необичайно експанзивни навици за четене, но без конкретен съответен фон на подготовка. Те направо унищожават конкуренцията.

Тетлок установява, че те дават не само най-добрите прогнози, но и имат качества, които ги правят особено ефективни сътрудници. Те са „любопитни за всичко“. Те пресичат дисциплини и гледат на съотборниците си като на източници на обучение, а не на колеги, които да бъдат убедени. Когато тези „лисици“ по-късно са групирани в много по-малки екипи – по 12 души, те стават още по-точни. Те превъзхождат с много група опитни разузнавателни анализатори с достъп до класифицирани данни.

Една прогнозна дискусия включва екип, който се опитва да предскаже най-високото еднодневно затваряне на обменния курс между украинската гривна и щатския долар по време на изключително волатилен период през 2014 г. Ще бъде ли процентът по-малък от 10 гривни за 1 долар, ще бъде ли между 10 и 13, или повече от 13 гривни за долар? Дискусията започва с член на екипа, предлагащ проценти за всяка възможност. Друг член на екипа дава исторически данни, които е открил в интернет, и залог, че курсът ще бъде между 10 и 13 гривни. Третият съотборник е убеден от аргумента на втория. Четвърти споделя информация за тежкото състояние на украинските финанси, като се опасява, че ще девалвира гривната. Пети отбелязва, че Съветът за сигурност на ООН обмисля да изпрати мироопазващи сили в региона, и той смята, че това ще стимулира валутата.

Два дни по-късно член на екип с опит във финансите вижда, че гривната се засилва на фона на събитията, които според финансистите биха я отслабили. Той информира съотборниците си, че това е точно обратното на това, което той очаква, и че трябва да го приемат като знак за нещо погрешно в неговото разбиране. Членовете на групата най-накрая се присъединяват към прогнозата за курс „между 10 и 13 гривни за долар“ и се оказват прави.

В 20-годишното проучване на Тетлок, както „лисиците“, така и по-тясно специализираните „таралежи“ бързо са позволили на една успешна прогноза да засили убежденията им. Но когато изходът ги изненадва и не съвпада с техните прогнози, „лисиците“ са много по-склонни да коригират идеите си. „Таралежите“ действат много по-предпазливо. Когато дават авторитетни предсказания, които се оказват изцяло погрешни, те актуализират теориите си в погрешна посока. Те стават още по-убедени в първоначалните си вярвания, които са погрешни. Най-добрите прогнозисти, напротив, разглеждат собствените си идеи като хипотези, която се нуждаят от тестване. Ако направят залог и загубят, те приемат логиката на загубата, точно както биха укрепили победата. Това се нарича, с една дума – учене."

...

...

[petar1982]

Малко мисли които ще се радвам да ми кажете как звучат  - може би фалшиво, тъпо или излишно, "много ясно че е така", "откри топлата вода". Мисля си  - как да се използват новите технологии по безвреден начин, без да докарват човека до зомбиране и раздразнителност  - всъщност не знам  бихте ли се съгласили че до това го докарват човека. Някои казват че не вярно  мога денонощно да си сърфирам и нищо негативоно не ми става. Може не знам, допускам  - само да се доближим до обективната истина, ще я приема, дори и да се окаже че проблема е в моя телевизор. Та мислех - как да се използва без вреда, поне за себе си и стигнах до слдното гениално тъпо заключение: Както и да го използваш все си вредиш въпроса е за кого  за себе си ли  - в лъжовно търсене на забавление или лъже удоволствие или дори информация което е пак някакъв гъдел за сетивото "ум", т.е. за интелекта някакво пак фино удоволствие да си доставиш уж, или  подобрия вариант може би  - когато поемаш да свършиш някаква работа за някого, вместо той да се гърчи. Във втория случай е според мен посмислена употребата на тези машинки. Този  втория вариант е пак може би вреден , изнервящ, но същественото е, че не ти е целта да си удовлетвориш желанията за забавление, удоволствие и интелектуален гъдел, а поне се опитваш да поемеш нещо неприятно  като да речем  чистенето на тоалетни или миньорската професия или онези които работели да изгасят чернобил  - работа -вредна, неприятна, но я извършваш вместо някой друг. И т.н. в този ред на мисли. 

Пак ще се опитам да го обясня : 2 начина на употреба на интернет 

1. в търсене на забавления, удоволствия за себе си - от груби до финни

2. в стремеж да приемеш върху себе си работа, която иначе друг ще се наложи да я свърши

 

Номер 2 според мен , в най изпипания си вид би могло да се приеме като добра, смислена употреба на машинката комп, смартфон и пр. Това са си машинки и като много машинки, си имат правилна и неправилна употреба, тъй че същото нещо може хем да ти свърши работа, хем да си нанесеш сериозна телесна повреда. В случая с "новите технологии" повредата която можеш да си нанесеш е малко по-финна може би би могло да се каже  - на психиката. 

Това е мнението на лирическия герой, надявам се да стигна до обективната истина с или без чужда помощ.

[petar1982]

Малко мисли които ще се радвам да ми кажете как звучат  - може би фалшиво, тъпо или излишно, "много ясно че е така", "откри топлата вода". Мисля си  - как да се използват новите технологии по безвреден начин, без да докарват човека до зомбиране и раздразнителност  - всъщност не знам  бихте ли се съгласили че до това го докарват човека. Някои казват че не вярно  мога денонощно да си сърфирам и нищо негативоно не ми става. Може не знам, допускам  - само да се доближим до обективната истина, ще я приема, дори и да се окаже че проблема е в моя телевизор. Та мислех - как да се използва без вреда, поне за себе си и стигнах до слдното гениално тъпо заключение: Както и да го използваш все си вредиш въпроса е за кого  за себе си ли  - в лъжовно търсене на забавление или лъже удоволствие или дори информация което е пак някакъв гъдел за сетивото "ум", т.е. за интелекта някакво пак фино удоволствие да си доставиш уж, или  подобрия вариант може би  - когато поемаш да свършиш някаква работа за някого, вместо той да се гърчи. Във втория случай е според мен посмислена употребата на тези машинки. Този  втория вариант е пак може би вреден , изнервящ, но същественото е, че не ти е целта да си удовлетвориш желанията за забавление, удоволствие и интелектуален гъдел, а поне се опитваш да поемеш нещо неприятно  като да речем  чистенето на тоалетни или миньорската професия или онези които работели да изгасят чернобил  - работа -вредна, неприятна, но я извършваш вместо някой друг. И т.н. в този ред на мисли. 

Пак ще се опитам да го обясня : 2 начина на употреба на интернет 

1. в търсене на забавления, удоволствия за себе си - от груби до финни

2. в стремеж да приемеш върху себе си работа, която иначе друг ще се наложи да я свърши

 

Номер 2 според мен , в най изпипания си вид би могло да се приеме като добра, смислена употреба на машинката комп, смартфон и пр. Това са си машинки и като много машинки, си имат правилна и неправилна употреба, тъй че същото нещо може хем да ти свърши работа, хем да си нанесеш сериозна телесна повреда. В случая с "новите технологии" повредата която можеш да си нанесеш е малко по-финна може би би могло да се каже  - на психиката. 

Това е мнението на лирическия герой, надявам се да стигна до обективната истина с или без чужда помощ.

[Малоум 2]

Днешният виц ... разказва точно:

"- Как му викаха на онова приложение, дето оправя правописните грешки?

- Основно образование."

...

[petar1982]

правописните ми грешки са доста, сега не виждам как да ги оправя. За самата глупава мисъл  явно и нея не намирате особен смисъл да се коментира. Е, поне малко си начесах крастата.

[makebulgar]

По същия начин можем да кажем, че на човека му е навредило това, че заради електрическия ток стои до късно вечер дълго след залеза и си недоспива, или че заради четенето и писането на хората им намалява зрението, или пък че заради колите ходим по-малко, или пък заради това, че имаме къщи сме отвикнали от природата.. и т.н. 

Тоест нововъведенията имат и някои недостатъци и може би вредят по някакъв начин на хората, но имат и значителни предимства заради които няма как да се откажем от тях.  

Така интернета и смартфоните можем да си ги ползваме за каквото ни е кеф. Можем да работим с тях, можем пари да изкарваме, можем да се забавляваме с информация, филми, игри и всякакви други неща, можем да се замеряме с тях дори ако искаме. Но едва ли ще се откажем от тях. Имат много повече предимства.

Редактирано Септември 3, 2019 от makebulgar