Съдбата!

[Greatest Turk]

Вярвате ли в съдбата и ако да защо, ако не защо. Вярващите в съдбата как я разбират, дело на "бог" ли е според вас?

[Greatest Turk]

Аз вярвам в съдбата, но не вярвам че "бог" ни я е начертал. Аз мисля че всичко идва от квантовата физика, тоест в друга вселена нашият близнак ако избере кафе а аз тук ще избера чай примерно и няма бягане от това. Тоест аз не избирам и не чертая своята съдба и не я определям както си мислят някои хора, нито пък че "бог"  има пръст в това, тоест да е "написал" нашата съдба и да сме в някакъв филм и да играем ролята си без да се променя този филм. Но мисля че може би съдбата е предопределена още с появата на самата ни вселена и вървим по някакъв път като някаква програма, а ние сме самият код изпълняващи ролята си тоест правим това което се иска от нас да правим. И вярвам че съдбата не се променя, нито "бог" ни пази и помага и чува, нито я променя като се молим примерно (аз съм атеист). Защото хората си мислят че молейки се "бог" ще им помогне и нещата ще се променят, и когато наистина се променят но не заради "бог" а заради самата съдба защото така е трябвало да стане, си мислят че "бог" им е чул молитвите... Хората си мислят че човек е свободен в изборите си, дали да избере черна кола или бяла кола, но мисля че не е така а е заради квантовата физика и мулти вселените където се намират нашите други реалности живеещи подобен живот като нашият тук и ни влияят с техният избор. 

[Иванка]

Съдба е това което ти си надробиш. Не може да лежиш и да чакаш съдбата от горе да ти даде нещо. Всичко зависи от нас. Ако не те мързи ти ще се трудиш и ще направиш така , че мечтите ти да се сбъднат и съдбата ти ще бъде красива и приятна. Всеки има силата да се бори и живота му да бъде все по-добър и по-добър. Колкото до бог...за да не се избият хората и да са добри трябва да има все нещо в което да вярват нали...Аз лично вярвам в себе си, в близките ми и в науката, колкото и не скромно и егоистично да звучи.

ПС: Крайна съм понеже познавам хора вярващи в съдбата. Е ми мързеливички са си...чакат все от някъде нещо да им падне, без да си помръднат пръста понеже съдбата така решила...Всеки акт на мързел в последствие и неуспех те си го обясняват с неведомите пътища на съдбата им... Още по интересното е, че те проповядват този стил на живот, влизат в ролята на гурута, съветват те да продадеш имуществото си да търсиш духовно спасение от ''материалния си начин на живот'' в Непал и още куп глупости ...Много е лесно да обвиняваме случайността, бог, времето, чакрите и звездите... вместо себе си за грешките ни, но дали това ще ни помогне да станем по-добри, по-силни, по-щастливи...? Съмнявам се, а грешките за за това, падаш ставаш, учиш се, и продължаваш и ставаш все по-добър и по-силен.

[Greatest Turk]

@Иванка Ами не си права че са мързеливи като цяло за нищо не си права според мен де.

Давам ти пример и то много прост пример: Ако в съдбата ти е "писано" да си в батака и да не можеш да пробиеш в бизнеса или в работата си, ами каквото и да направиш няма да успееш дори и да си с 1000 IQ . И знаеш ли защо? защото може да се разболееш, или да станат други проблеми (пречки) Това нещо съм го преживял и то много пъти, каквото и да правя "не ми се отваря парашута" не се отказвам, не се оплаквам ДЕЙСТВАМ и ПРОДЪЛЖАВАМ, аз съм борбен човек и не съм от мързеливите. Ако бях мързелив щях да съм неграмотник не че съм професор или философ де но като цяло. Давам ти друг пример, какво и да направя не ми върви с жените говоря за съпруга а не за приятелка, приятелки много но все става нещо и не се получава "все спънки и проблеми" (критикувам се, мисля в мен ли проблемът и къде греша, кои думи използвам, тъп ли съм, неподдържан ли съм, грозен ли съм, прекалено лош или добър ли съм) Не искам да обиждам хората но някои не хубав по лице и тяло бих казал грозничък му се "отваря парашута". жени се за много добра и красива жена дори не я заслужава, но му върви просто. А аз каквото и да направя не се получава. Това са прости и незначителни неща смешни бих казал, но са част от човешката съдба тоест моята. Доста хора ще се припознаят в това което съм написал със сигурност. 

[Малоум 2]

В крайност - това, което не можем да променяме, а зависим от него, сме склонни да го наричаме съдба.

Живеем във физически свят - не можем да променяме (или отменяме) физическите закони. Това е изначалната СЪДБА! Взаимодействия с физическия свят - тук "мърдане" няма!  Тая "зависимост" не е Взаимна - не можем "да й го върнем!"

Но, за разлика от другите животни, можем да ги откриваме, законите и да ги ползваме. На науката й е дадено да ги ползва по правилен начин - тривиално. Например, ползваме гравитацията във ВЕЦ-ове. Заедно с магнитите - правим ток, ползвайки кинематика, динамика и т. н. Правилната наука има  и предсказателни възможности, отнесени към физическата реалност. Затова, можем да си направим ... разписание на влаковете, например, базирайки на знания по математика, геометрия и пр. помощни методи измислени от нас-хората.

Но, правенето на изводи от зададена ситуация, съгласно науката, с начални условия и параметри е с вероятностна възможност. И с това най-добре се справя КМ (в смисъл - най-точно, а не най-разбираемо, щото стъпваме "на тъмно" - пряко виждане е невъзможно, а с уреди, е ограничено по размери и енергия.). Рано е, а според мен - и неправилно, да се мисли за съществуване на паралелни вселени ... И една ни стига!

Освен физически закони, има и обществени и социални, на Мърфи, и ... кви ли още не, но ако са обективни - проблеми няма, част от съдбата са. В тях се съдържа "предсказателната" им сила - описана е, да няма тълкувания (ако са хубави закони).

Но всичко Духовно, дето сами си го правим, сами си гъделичкаме чувствата и самолюбието, за добро или лошо - не е съдба! "Възпитание на чувствата" не е съдба, в крайност.

Баш това - може да се възпитава и превъзпитава. (Пак да го спомена, афоризма на философията на съдбата: "Съдба, съдба, ти ли си жестока, или аз не съм стока!")

...

Редактирано Юни 11, 2018 от Малоум 2

[makebulgar]

Преди 4 часа, Greatest Turk said:

Аз вярвам в съдбата, но не вярвам че "бог" ни я е начертал. Аз мисля че всичко идва от квантовата физика, тоест в друга вселена нашият близнак ако избере кафе а аз тук ще избера чай примерно и няма бягане от това. Тоест аз не избирам и не чертая своята съдба и не я определям както си мислят някои хора, нито пък че "бог"  има пръст в това, тоест да е "написал" нашата съдба и да сме в някакъв филм и да играем ролята си без да се променя този филм. Но мисля че може би съдбата е предопределена още с появата на самата ни вселена и вървим по някакъв път като някаква програма, а ние сме самият код изпълняващи ролята си тоест правим това което се иска от нас да правим. И вярвам че съдбата не се променя, нито "бог" ни пази и помага и чува, нито я променя като се молим примерно (аз съм атеист). Защото хората си мислят че молейки се "бог" ще им помогне и нещата ще се променят, и когато наистина се променят но не заради "бог" а заради самата съдба защото така е трябвало да стане, си мислят че "бог" им е чул молитвите... Хората си мислят че човек е свободен в изборите си, дали да избере черна кола или бяла кола, но мисля че не е така а е заради квантовата физика и мулти вселените където се намират нашите други реалности живеещи подобен живот като нашият тук и ни влияят с техният избор.  

Ако не си вярващ, но вярваш в предопределености и смяташ, че има някакви висши сили насочващи битието ни, то вярата ти най-точно може да се нарече суеверие. В основата на суеверията е основно страха от неизвестното и непознатото, а те са плод на незнанието. Всичко се оправя единствено ако човек седне да чете и да учи всякакви науки, така че да не вярва в разни параллни вселени, в някакви измислени фантастични наши братя в други вселени, и съответно да седне да прочете малко и за квантовата физика, така че да не ползва термина безсмислено. 

Иначе формулата на съдбата е следната:

Съдба = Карма + Собствени действия + Случайности

Кармата е това, което получаваш в наследство от родителите и семейството си. Това са първите 7 години, това е образованието, това е личния пример който ти дават, това е наследството на фамилията, това е рода, племето, държавата в които живееш. В санскрита кармата е наследството което получаваш, и корена на думата идва от "работа", "занаят", "професия", и затова там има касти в които какъвто се родиш такъв и ставаш. Ако семейството ти са работници - ставаш работник, ако семейството са ти войни - ставаш войн. 

Собствените ти действия са онова което ще направиш за да подобриш съдбата си или да я влошиш. Те зависят пряко от кармата, и ако кармата ти не е била добра ще ти е по-трудно да подобриш съдбата си, а ако кармата ти е добра ще ти е много по-лесно да се справяш всичко, и съответно ще живееш по-добре осигурявайки по-добра карма и за бъдещите си поколения. Собствените ти действия обаче могат и да не зависят от кармата, и дори и с най-добрата карма можеш да предприемеш волево такива действия, които да те съсипят и да променят съдбата ти.

Случайностите пък са онова което не зависи нито от действията ти, нито от кармата ти, а е плод на стечение на обстоятелствата. Това може да са земетресения, автомобилни катастрофи, печалба от тотото, или случайна среща с някой който ще промени живота ти. Случайностите тъй като са неочаквани, за да се справиш с тях и да ги превъзмогнеш трябва да си много добре подготвен за изненади. А това означава да тренираш. Да тренираш физиката си, да тренираш психиката си, да изучаваш света и случайностите.

И в крайна сметка се вижда, че съдбата е реално изчислима с процент неопределеност. Ако кармата, тоест миналото ти и това на родителите ти и държавата ти е лошо може да нямаш знанията и уменията да действаш, и съответнно съдбата ти ще е лоша. Разбира се, ако осъзнаеш това и вложиш много усилия в изучаване на това как да действаш, то в крайна сметка можеш и да промениш съдбата си към по-добро. Примерите за този случай са много, но изискват голяма всеодайност. От друга страна ако кармата ти е много добра, но решиш да я изоставиш, като примерно се отадеш на пороци, и взимаш наркотици, правиш престъпления и други подобни, то съдбата ти също ще те изостави. Ако кармата ти е добра и я подкрепиш, най-вероятно съдбата ти ще се усмихне, ще имаш хубава работа, ще имаш хубаво семейство, дълго ще си здрав и ще си щастлив.
 

Всички тези сценарии обаче винаги могат да поемат в друга посока, доколкото съществува случайността. Живееш си с много хубаво наследство и си много добър, но случайно те отнася кола на някоя пешеходна пътека. Или пък си голям бедяк по отношение на кармата и случайно печелиш от тотото 10 милиона.

Редактирано Юни 11, 2018 от makebulgar

[Greatest Turk]

Преди 26 минути, makebulgar said:

Ако не си вярващ, но вярваш в предопределености и смяташ, че има някакви висши сили насочващи битието ни, то вярата ти най-точно може да се нарече суеверие. В основата на суеверията е основно страха от неизвестното и непознатото, а те са плод на незнанието. Всичко се оправя единствено ако човек седне да чете и да учи всякакви науки, така че да не вярва в разни параллни вселени, в някакви измислени фатастични наши братя в други вселени, и съответно да седне да прочете малко и за квантовата физика, така че да не ползва термина безсмислено.

Ами това което съм го казал го казва науката а не аз, и съм съгласен с науката и че е точно така. Квантовата физика и паралелните вселени не са суеверия, звучи като фантастика и налудничаво но самата вселена е такава. Това не е висша сила, просто така работи вселената.

[makebulgar]

Just now, Greatest Turk said:

Ами това което съм го казал го казва науката а не аз, и съм съгласен с науката и че е точно така. Квантовата физика и паралелните вселени не са суеверия...

Паралелните вселени не са суеверия, а са хипотези. Науката все още не ги е доказала, тъй че няма как да твърдиш че това е "точно така". Недоказаните хипотези си остават едни предположения (спекулацион), и ако някои твърди, че някога те ще бъдат доказани, то това вече е отклонение от науката и е навлизане във вярата. Това имах предвид, че суеверията могат да се преборят само с много четене и с осъзнаване на това какво е науката, какво са хипотезите, какво са теориите, и как цялата система работи, а също така как работят и псевдонауката и вярата.

[Greatest Turk]

Преди 5 минути, makebulgar said:

Паралелните вселени не са суеверия, а са хипотези. Науката все още не ги е доказала

Доказани са но само на лист, и няма физически как да се докаже и си остават "недоказани хипотези"  

Суеверията са плод на вярата-религиите, аз и атеистите не вярваме на суеверията. Аз просто се водя по логиката доколкото е възможно, защото и самият живот ми показва че 

паралелните вселените би трябвало да съществуват и че всеки от нас живее в друга вселена определяйки нашата съдба. но всеки има мнение и гледна точка на нещата уважавам всяко мнение. Щом сме във вселена не е изключено да има и други вселени логично е, не е невъзможно.  

[makebulgar]

Не са доказани, нито на лист, нито на таблет, нито на черната дъска. Паралелните вселени са обикновени недоказани хипотези.
 

Преди 9 минути, Greatest Turk said:

Аз просто се водя по логиката доколкото е възможно, защото и самият живот ми показва че  паралелните вселените би трябвало да съществуват

Тоест от думите ти ти не познаваш науката, а се водиш от някакви твои субективни виждания, преценки и логика. Субективните виждания и представи на хората често са доста грешни, особено когато се отнасят за космоса, квантовата физика и други сложни науки. Защото са сложни затова и не всеки може да се занимава с тях, а само дълго училите тясно специализирани учени. Но никой не забранява на обикновенните хора да се изказват субективно и грешно..

Редактирано Юни 11, 2018 от makebulgar

[Greatest Turk]

Преди 1 минута, makebulgar said:

Но никой не забранява на обикновенните хора да се изказват субективно и грешно..

Не казвам че съм прав, просто се водя по логиката и науката. Затова съм отворил и тази тема и всеки да изкаже своето мнение.  

[Greatest Turk]

@Втори след княза Не знам как са се изразя по друг начин за да ме разбереш (разберете) тези неща ги казват и учените. доказват ги само на лист и си остават теория, просто няма как да "отскочим" до другите вселени и да проверим. А оказването на мигновено влияние през огромни пространства е квантова физика. За квантовият скок няма граници, този скок е независим от огромното разстояние на вселената, и всичко се случва моментално.

 

 

[Малоум 2]

Преди 12 часа, Greatest Turk said:

@Втори след княза Не знам как са се изразя по друг начин за да ме разбереш (разберете) тези неща ги казват и учените. доказват ги само на лист и си остават теория, просто няма как да "отскочим" до другите вселени и да проверим. А оказването на мигновено влияние през огромни пространства е квантова физика. За квантовият скок няма граници, този скок е независим от огромното разстояние на вселената, и всичко се случва моментално.

 

Няма как да вярваме на това, за мигновеното влияние. Просто, защото информацията "пътува" със скоростта на светлината в средата на разпространението си. Не може с по-голяма скорост. Това произлиза от СТО, но отделно, доказателството е - информацията за нещо, че ще се случи като въздействие върху друго нещо, е чак  когато фотони от околното пространство попаднат върху нещото, т. е., скоростта на пренос на информация зависи от скоростта на фотоните, а те са просто движение със скорост на "светлина". (в среда на разпространение - може да е по-малка скоростта на светлината, отколкото  скоростта й във  вакуум - там е максимална).

Учените изказват хипотези. Част от тях са любопитни за по-широка публика, незапозната с особеностите на научните дирения. Затова - трябва да "внимава" - за забавление ли е хипотезата или има научна обосновка. Научна обосновка са ФАКТИТЕ. А факт, че има мигновен пренос на информация - НЯМА!!!

Предположение, че е възможен мигновен пренос на  информация - е спекулация. За забавно?!. Защото фотони и гравитони съществуват постоянно в средата на изследване, създадени от апаратурата - вещества и полета - но, не всякога могат да се измерят и предвидят като въздействие - не от слабост на технологиите, а поради ограничени възможности, природно.

...

....

[Greatest Turk]

Преди 9 минути, Малоум 2 said:

Няма как да вярваме на това, за мигновеното влияние. Просто, защото информацията "пътува" със скоростта на светлината в средата на разпространението си.

Разучи квантовата физика, във Вселената най бързото нещо е светлината. Но квантовият скок няма нищо общо със скороста и светлината нито с фотоните. Това е невидимо взаимотношение между частиците, трудно е за разбиране. И е доказано от учените, не бива да е тема на спор.  

[makebulgar]

Преди 37 минути, Greatest Turk said:

Разучи квантовата физика, във Вселената най бързото нещо е светлината. Но квантовият скок няма нищо общо със скороста и светлината нито с фотоните. Това е невидимо взаимотношение между частиците, трудно е за разбиране. И е доказано от учените, не бива да е тема на спор.  

Квантовия скок си е квантов скок, и се отнася до електроните, а не до някакви телепортации, и паралелни вселени. Това че някои учени на негова база си фантазират сценарии за филми като Стартрек си е техен проблем. Тези фантазии обаче не са наука.

Тоест когато човек (особено когато е само любител) чете научна литература, трябва да приема за факти само доказаните неща, а свободните хипотези да ги забравя до доказването им. Защото иначе обикновено му се губи границата между доказаните теории и недоказаните хипотези, и съответно може да твърди че учените били доказали нещо, което не е било доказвано...! 

[Малоум 2]

1 hour ago, Greatest Turk said:

Разучи квантовата физика, във Вселената най бързото нещо е светлината. Но квантовият скок няма нищо общо със скороста и светлината нито с фотоните. Това е невидимо взаимотношение между частиците, трудно е за разбиране. И е доказано от учените, не бива да е тема на спор.  

Я разкажи за квантовия скок, че нещо ... на фантасмагории се надяваме, май?!

[Greatest Turk]

1 hour ago, Малоум 2 said:

Я разкажи за квантовия скок, че нещо ... на фантасмагории се надяваме, май?!

Ами както бях написал квантовият скок е: Една частица да съществува и да е на няколко места едновременно в едно и също време без значение от пространството.

Ако едната частица и нейният полюс сочи на север при измерването то другата частица неизбежно ще сочи на юг и то моментално, дори и тези частици да са на единият край на вселената една от друга, взаимоотношенията им ще са мигновени сякаш имат някаква невидима връзка между тях. Нилс Бор го е доказал и победил Айнщайн в тази теория за квантовият скок на електроните.  

Нилс Бор

[makebulgar]

И по какъв начин квантовия скок на електроните доказва паралелните вселени, телепортацията и т.н.? И от там каква е връзката със Съдбата? 

[Greatest Turk]

Преди 23 минути, makebulgar said:

И по какъв начин квантовия скок на електроните доказва паралелните вселени, телепортацията и т.н.? И от там каква е връзката със Съдбата? 

Ами това означава че сме на няколко места едновременно в едно и също време, но в другият ни реален колкото този живот е малко по-различен. И когато другото ти "Аз" вземе решение моментално "написва" твоята съдба в този живот и няма бягане от това. Всеки път когато взимаш някакво решение вселената се разделя. Работата е там че, може би вселената се разделя до безкрай и имаме много реалности и животи. Ако вземем някоя игра примерно на рулетка, в тази игра има много възможности, това е цялата работа, ние сме само в една реалност от многото. и сме във виртуален живот и не сме уникални нито пък нашата вселена е уникална. Малко е трудно за разбиране, дори и учените не ги разбират. 

Редактирано Юни 12, 2018 от Greatest Turk

[makebulgar]

Преди 12 минути, Greatest Turk said:

Ами това означава че сме на няколко места едновременно в едно и също време, но в другият ни реален колкото този живот е малко по-различен. И когато другото ти "Аз" вземе решение моментално "написва" твоята съдба в този живот и няма бягане от това. Всеки път когато взимаш някакво решение вселената се разделя. Работата е там че, може би вселената се разделя до безкрай и имаме много реалности и животи. Ако вземем някоя игра примерно на рулетка, в тази игра има много възможности, това е цялата работа, ние сме само в една реалност от многото. и сме във виртуален живот и не сме уникални нито пък нашата вселена е уникална. Малко е трудно за разбиране, дори и учените не ги разбират. 

Въпросът не е как Грейтест тюрк разбира нещата, а въпросът е по какъв начин квантовия скок на електроните и двойките електрони доказват възможността за съществуване на паралелни вселени и телепортация.

Не ни интересува сценария за филма който можем да напишем за някакви две паралелни вселени и за някакви близнаци, а ни интересува логиката и доказателството на валидността на квантовите закони и за по-големите обекти като атоми, хора, планети, вселени!!?... 

[caress…]

Най-общо и грубо казано, наблюдаваните явления ги категоризираме като такива, които съзнателно можем да познаваме и да управляваме, и такива, които са несъзнавани и неподлежащи на управление. Има и трета група - осъзнавани, но волево неуправляеми. "Съдба" наричаме всичко, което мислим, че е извън нашия контрол, което може да бъде истина, но може и да е заблуждение. Мен от известно време ме занимава феноменът, известен с термина "синхроничност", над който са си блъскали главите къде по-умни от мен хора. Тъй като е очевидно, че не сме в състояние да обясним природата на реалността единствено посредством причинно-следствените взаимовръзки. Очевидно е, че съзнанието има и акаузален, на пръв поглед напълно безцелен и случаен свързващ принцип, който поражда реалност от самото вътрешно състояние на определен индивид или групи индивиди. Подобни принципи са били формулирани още в древността - Херметизма - каквото е горе, е и долу, каквото е вътре, е и отвън. Човек е в състояние да се синхронизира не само с други хора, разстения или животни, но дори и с неживата природа.

Синхроничността, според Юнг, е в директна връзка с архетипната структура на колективното несъзнавано. Архетипите са независими от обусловените и съзнателни влияния и в същото време са в тясна връзка с обективните външни събития. И същността на тази взаимовръзка има не каузален характер, а само смислов! Допуска се възможност в най-дълбинните нива на съзнанието да съществува акаузална подреденост, която да оказва еднакво влияние както върху психиката ни, така и върху материята - човек не е само психика, той е и  материя. В ежедневнието си рядко си даваме сметка, че несъзнаваното има сериозна роля за възприемането на реалността и че никога няма да можем да постигнем реалността като такава, непосредствено. Можем единствено да разчитаме и да се ръководим от идеите и образите си за реалността. Дори най-обикновено действие, като запалване на кибритена клечка, е образна и идейна операция, в значителна степен зависеща от реалността, но времето, пространството и причинността са привични модалности, които силно зависят от структурата на нашето съзнание и дори, обективно, може и да не съществуват! Модалностите са тези, които създават един вид структура на реалността на здравия разум и смисъл, които позволяват на елементите в системите да си взаимодействат едни с други достатъчно успешно. И когато се случи синхронично събитие, т.е. когато чувстваме, че външното събитие е сходно по значение и смисъл с нашето собствено субективно състояние, стабилното положение на съзнанието се нарушава и в него прониква  непозната и сякаш напълно неприсъща му логичност. Това съм склонна да наричам с думичката "съдба" - моментите на пълно акаузално съвпадение между външните и вътрешните събития. Но това няма нищо общо с висши или божествени сили, а само с недостатъчното ни познание за естеството на реалността и собствената си психика. Очевидно е, че всичко се намира в комплексни взаимовръзки, но дали е илюзия, холография или истина възприятието ни за реалност, може би скоро няма да разберем заради силата на собствените ни психични проекции. Човечеството отдавна търси начини за освобождение от затвора на проекциите - източните учения дори са изградили цели школи и практики за работа с тях, но напъните продължават къде успешно, къде по-малко успешно, понеже е необходим ресурса на един пребиваващ в непрестанна концентрация ум, а това е невъзможно. Още не сме измислили начин как да се справим с умората и мързела си. А и нужно ли е? 

Редактирано Юни 12, 2018 от caress…

[Greatest Turk]

Великият професор Stephen Hawking има едно видео където се прави тест, дали човекът е свободен в своят избор. И показва че преди самият избор на човека 

мозъкът му вече е взел това решение преди да го осъзнае не знам правилно ли се изразих но мисля че ще ме разберете. Не знам обаче това видео дали го има на български, трябва да видя.  

[Малоум 2]

Преди 4 часа, Greatest Turk said:

Ами както бях написал квантовият скок е: Една частица да съществува и да е на няколко места едновременно в едно и също време без значение от пространството.

Това - не е вярно. Просто, не е възможно на практика да се създаде такъв кратък интервал време и, в него, да се Измери - място и импулс на ЕДНА частица. Действа принципът за неопределеност на Хайзенберг. Не може да се създаде прибор, който да отчете ЕДНОВРЕМЕННО мястото и импулса на една частица... И, наистина е проблем, това как да се обясни на любопитни хора така, че да разберат затруднението в което се изпада - гносеологичен проблем! Непознаваемост (в детайли) на битието?!! Затова е "подадена" патерица на интересуващите се, но не добре запознати с КМ, хора. Затова е възникнал и спорът между учените - доколко е познаваем света. Надделял, в спора, е Вероятностния модел на описание. Нашето незнание се дължи на природата, което показва, че сме човеци - опознаваме реалността с мозък, с нещо запаметено в структури, демек - трябва МИНАЛО за събития, НАСТОЯЩЕ в което улавяме информацията от станалите събития и ... (внимание) евентуално БЪДЕЩЕ за реакция (поведение), което да разказваме като преживяно в "настоящето". То, преживяното е комбинация от памет от минало+временна памет+доизкусуряване, допълване на "картинката" в нещо познато. Или общо - Абстрактен образ! Виждаш - проблем е да вярваме на себе си, пък кво остава на други да вярваме?!!  Идеално е това в главите ни, а не реално! Свободният избор е именно избор на идеи. Временно им вярваме, докато ги проверим за истинност. Да, но Истината е Конкретна! Затова - само на факти (научно постигнати) вярваме. Това вече го казвах...

Фантасмагориите са за други форуми.

...

(малко подробности - частиците се раждат по двойки. С противопосочни спинове (поляризация, за фотони). Накъдето и да се разлетят, те запазват ориентацията на спиновете си, ако няма други полета, които да им въздействат на "родителското" образуване (декохеренция). Измерваме спин на едната. Веднага знаем, че другата е с обратна посока на спина (моментална информация, обикновено знаене). Да, ама коя (къде) е другата и ... същата ли е? Частиците не са "една и съща" при движението си. Те се водят за ТЪЖДЕСТВЕНИ в науката - т. е., имат едни и същи физични свойства, но не и "един и същ" спин - това  е доказан факт. В момент на Измерване - има нарочно създадени полета от апаратура, а спинът се ориентира спрямо тях - мигновено за Изследователя, щото времето за промяна е неизмеримо кратко. От тук се получават  и цели-кратни порции на спина, проектиран върху оста Z - ос на измерване! Това е най-голямата чуденка на КМ - как така "въртене" ще се проектира на кратни порции?, в зависимост от ъгъла на наблюдение - или, оста Z. Така че - информацията като човешко знаене е с фалшива "скорост" на пренос ... Ето, мисля си, че съм на Алфа Центавър и хоп - вече съм там?! - скорост - някакви си 4 светлинни години за "нула" време )

пп Това последното, в скобите, е хипотеза за непрестанно образуване на частиците –понеже си нов участник във форума, затова го споменавам. .

...

[Greatest Turk]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Това - не е вярно. Просто, не е възможно на практика да се създаде такъв кратък интервал време и, в него, да се Измери - място и импулс на ЕДНА частица.

 

 

[Greatest Turk]