Съдбата!

[Малоум 2]

С тези филмчета може да се забавлява човек, а не да научи основите на науката. Просветителски са и част от казаното в тях е "трудната" история на откривателството. Но - всички завършват с ... подобно: "Не знаем..., на каква същност се дължи!"

Още по-забавно е:

https://www.youtube.com/watch?v=ycHXVM7mOGk

 

И част от коментар:

"

Перри: Я очень люблю науку и философию.

Тайсон: Вот почему у вас цитата Сократа в статусе твиттера.

Перри: О чём вы? Этого я не знала...

...

Тайсон: Мы сочетание энергии и материи, e=mc²

Перри: Да, точно.

Тайсон: Когда вы впервые услышали о формуле?

Перри: Только что."

[caress…]

On 12 juni 2018 at 12:56, Greatest Turk said:

Великият професор Stephen Hawking има едно видео където се прави тест, дали човекът е свободен в своят избор. И показва че преди самият избор на човека 

мозъкът му вече е взел това решение преди да го осъзнае не знам правилно ли се изразих но мисля че ще ме разберете. Не знам обаче това видео дали го има на български, трябва да видя.  

Инстиктите ни са програми, които работят бързо и в голямата си част са несъзнавани. Това е нож с две остриета, тъй като за целите на оцеляването ни, бързината на реакциите ни е от екзистенциално значение, но за цивилизования и социален начин на живот в 21 век, често са доста неадекватни. За да функционира адекватно човек, като социалнен индивид, е нужно и добро владеене на инстинктивната импулсивност, която ни е заложена от природата и в която, действително, няма място за свободен избор. Свободният избор се появява с разума, опита и умението човек да управлява инстинкта, в колкото се може по-голяма степен. Разбира се, това е валидно за психично здравите хора. Но подобен разумен подход, винаги забавя времето за реакция, тъй като е нужно време за размисъл и избор на най-адекватно действие или бездействие в конкретна ситуация.

Редактирано Юни 14, 2018 от caress…

[caress…]

On 12 juni 2018 at 18:58, Втори след княза said:

Дали в "Съдбата на човека" беше, че способността да носи на водка спасява живота на военнопленника? А после той разделя на кубчета хляба и сланината, които изумените надзиратели са му дали? А после оцелява, приютява едно момче и продължава да живее. Имаме гадни условия и лични качества (освен че умее да кърка)- достойнство, дружелюбие, човещина. Един поглед, как човек сам кове съдбата си.

Другият поглед е, как нищо не може да се направи. Написано е. Има го в хороскопа. "Като жабите, кога им пресъхне блатото- да прокълнем и да умрем",( а можеше просто да сложим капаци на извора). В Съдбата вярваме, когато не познаваме как да повлияем на обстоятелствата, унижени, объркани, пресирани, загубили вяра, безпомощни (може и заучено безпомощни), когато вродените ни качества не ни помагат да се чувстваме добре.

Умирането ни е кърпа вързано, въпросът е по какъв начин изпълваме времето си между раждането и смъртта си. Какви са приоритетите ни, етиката и целите, в каква степен сме в състояние да се преборим със собствените си страхове и неувереност. Какви мисли поддържаме и храниме в умовете си, защото това е и което проектираме и реализираме в реалността. Ако един човек дълбоко вярва, че е способен, а друг дълбоко вярва, че е неспособен, тази вътрешна нагласа няма как да не се прояви и в реалността. Проблемът е, че и в двата случая краят е предизвестен и е необходима истински силна воля и смелост, за да не се смачка и откаже човек още приживе. Винаги съм следвала принципа да не губя времето си в безсмислено самосъжаление и мрънкане, а да търся начин как да променя живота си според собствените си критерии и етика. Всички хора страдаме, животът е страдание, но както казва един любим канадски терапевт - какво мога да направя и правя ли всичко възможно, за да редуцирам това страдание? Наистина ли съм толкова безпомощна или просто обичам да съм жертва? На обстоятелствата, на икономиката, на хората... на хороскопа си?!

[tack]

Отдавна е казано,че: ''Ако ти е писано да се удавиш,няма да се обесиш''! Но всяко правило си има и изключения-''Fortuna fortes metuit, ignavos premit,или направо: '' Fortuna favet fortibus''!

[Yungabi]

Много интересна тема на която винаги възникват спорове.Може би един ден науката ще обясни как минало сегашно и бъдеще съществуват едновременно.На мен ми се е случвало да виждам сцени от бъдещият ми живот и живота на други хора което ме кара да вярвам че има неща които са предопределени - като се почне от събития за които говори цял свят и се стигне до незначителни случки от ежедневието които напомнят за разходката в бъдещето.Човек като се види себе си в ситуация от бъдещето в която допуска грешка си казва как можах да постъпя така въпреки че нищо още не се е случило  но в последствие всичко се забравя и си спомняш чак когато си пред свършен факт.Случката се реализира в реалният живот.Не мисля че учените и вярващите си противоречат и трябва да спорят.

[deaf]

Преди 8 часа, Yungabi said:

Може би един ден науката ще обясни как минало сегашно и бъдеще съществуват едновременно.

Ако беше вярно,животът щеше да е абсолютно безсмислен. Разбирате ли какво значи абсолютно безсмислен! Безсмислието се получава,когато миналото,настоящето и бъдещето се пресекат. Представете си,че с помощта на реални видения от бъдещето можете да познаете кои са шестте печеливши числа от тото-то. И пускате фиш днес,и печелите джакпота. Точно с това животът става абсурден. А ако всички хора знаят кои ще са печелившите числа от тото-то?!