На последно място сме в ЕС по достъп и качество на здравеопазването

[Р. Теодосиев]

 

Световна карта по индекса HAQ. GBD / The Lancet

България е на 51-во място сред 195 държави в класация, основана на нов показател, който отразява достъпа до здравеопазване и качеството му.

Класацията е на базата на т. нар. индекс за достъп и качество на здравеопазването (Healthcare Access and Quality - HAQ). Той се получава преди всичко от оценката на случаите на предотвратима смърт по 32 причини. Сред тях са заболявания, които могат да избегнат чрез ваксиниране, сърдечно-съдови заболявания, хирургично лечими стомашно-чревни състояния, различни ракови заболявания и т.н.

С помощта на внимателно подбрани методи, всяка страна е оценена по скала от 0-100 като 0 представя най-високите нива на честота на тези заболявания, които могат да бъдат предотвратени за периода от 1990 до 2016 г. Това оценяване е проведено на глобално, национално и частично поднационално ниво.

Класирането за всички страни може да се види изцяло тук .

 

В топ 10 са:

1 - Исландия
2 - Норвегия
3 - Нидерландия
4 - Люксембург
5 - Австралия
6 - Финландия
7 - Швейцария
8 - Швеция
9 - Италия
10 - Андора

Последните 10 са:

186 – Бурунди
187 - Кот д'Ивоар
188 - Южен Судан
189 – Кирибатиi
190 - Гвинея
191 - Афганистан
192 – Чад
193 - Гвинея-Бисау
194 - Сомалия
195 - Централноафриканска република

Седем държави - Китай, Индия, Бразилия, Мексико, Япония, САЩ и Великобритания - са оценени и на поднационални нива. Авторите заключават, че здравното обслужване не се предоставя еднакво. Изследователите установяват, че в Китай, например в Пекин индексът HAQ е 91,5, но в Тибет е 48. Подобни разлики има и в Индия. Затова пък в Япония се наблюдава най-малката разлика в качеството на здравеопазването между отделните префектури - само 4,8 между най-високия и най-ниския индекс HAQ.

Къде сме ние

Може би за някои да е успокоително, че сме на 51-во място сред близо 200 държави. Но определено сме на опашката на европейските страни.

 

_{Класираните от 1 до 60-то място страни според индекса HAQ. GBD / The Lancet}

След нас от европейските страни са само Албания, Македония, Русия, Украйна и Турция. Преди нас с по-добри показатели са всички страни от бившия соц лагер в Европейския съюз като най-напред се издига Чешката република (28), изпреварвайки САЩ (29). Много добре се представят повечето балкански държави като Словения е на завидното 21-во място, Гърция (24), Кипър (26), Хърватска (30).

От страните-членки на ЕС ние сме с най-лоши показатели по достъп и качество на здравеопазването.

Ето какви са данните за България, разбити по показатели: 

индекс HAQ	77
Туберкулоза	81
Диария	80
Инфекции на долните дихателни пътища	67
Инфекции на горните дихателни пътища	100
Дифтерия	100
Mагарешка кашлица	100
Тетанус	100
Морбили	100
Нарушения при бременни	95
Нарушения при новородени	70
Рак на кожата (SCC)	34
Рак на гърдата	77
Рак на шийката на матката	66
Рак на матката	73
Рак на дебелото черво	68
Рак на тестисите	62
Ходжкинов лимфом	68
Левкемия	45
Ревматична болест на сърцето	62
Исхемична болест на сърцето	37
Инсулт	36
Хипертонична болест на сърцето	24
Хронично респираторно заболяване	98
Пептична язва	72
Апендицит	83
Херния	78
Болести на жлъчния мехур	98
Епилепсия	76
Диабет	74
Хронична бъбречна недостатъчност	57
Вродени сърдечни аномалии	43
Неблагоприятни ефекти от лечението	78

Причините

Няма един единствен фактор, който обяснява тези тенденции. Достъпът и обхвата на здравните грижи зависят от броя и разпределението на населението, правителствената политика, доверието (или липсата на такова) в системата на здравеопазването (включително ваксините), наличието на социално-икономическо неравенство и др. Качественото здравеопазване зависи от това как се управлява, интегрира в инфраструктурата на страната и се финансира.

 

В световен мащаб изглежда качеството и достъпа до здравеопазване се подобряват в сравнение с предходни период. За България подобрението върви с по-слаби темпове.

	HAQ
	1990	2000	2016
Глобално	37.6	42.4	54.4
България	65.1	68.0	77.2

Проучването, публикувано в The Lancet с отворен достъп, е направено от международна група учени, наречена "Глобална тежест на заболяванията" (Global Burden of Disease - GBD), финансирана от Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.

Дали ще продължи благоприятната тенденция за нашата страна? 

Според публикуваните вчера данни от НСИ повече от половината български лекари са над 55 години. Този факт не вдъхва оптимизъм.

Източник: http://nauka.offnews.bg/news/a_21/a_109812.html?preview=ok

[dora]

Проблемът, който аз лично виждам с индекса, е че непредотвратяването на предотвратимта смърт при някои заболявания може да се дължи не на достъпа до здравеопазване, а на лошото качество на живота и ниската здравна култура.

Сред причините за смърт, които са предотвратими напр. влизат раковите и сърдечносъдовите заболявания, а те определено са свързани с нездравословния начин на живот.

Как да се изчисли доколко смъртността там се дължи до липсата на достъп до здравеопазване, и дококо - на това, което хората в голяма степен сами си правят?

Напр. фактор за рака на дебелото черво е консумацията на колбаси, червени меса и алкохол.

Фактор за рака на белия дроб, гърдата и панкреаса е тютюнопушенето.

Фактор за високото кръвно налягане и сърдечните заболявания - консумацията на мазни храни и много сол.

Фактор за смъртността от предотвратими заболявания е и това, че хората не отиват на лекар навреме, не спазват предписанията на лекарите (напр. да спрат да пушат, да намалят теглото си, да си променят навиците), не си взимат лекарствата, като цяло не се грижат за себе си.

Как това да се отдели като процент?

Редактирано Юни 18, 2018 от dora