Идеалното без идоли

[Втори след княза]

Има ли идеално?

Ще карам направо. Идеалното е като котката на Шрьодингер. Не знаем жива ли е, мъртва ли е. Не знаем дори дали има котка. Единствено на това, което има връзка с материалното, може донякъде да се доверим. Убеждаваме се, когато видим котката!

В началото бе сетивото.

Видяното е първото за което  с основание твърдим, че е връзката с материалното. Не, че подценявам другите сетива, но образът върху решетката от фоточувствителни клетки на ретината в голяма степен съответства на оптична проекция на нещата върху екран, което пък ни е добре познато. Навярно вече е снимано и потвърдено, че изображението на света пред окото и неговата проекция върху ретината са съответни, сиреч има някаква обективност. Това го пиша с голяма доза увереност, защото по- нататък нещата стават хипотетични. Няма как да установим, че следвайки снопа от окото към мозъка стигаме до някаква мозъчна решетка, подобна на приетото изображение. Вече сме минали в качествено друг свят. Нито чиповете, нито съчетанията от мозъчни клетки приличат на възприетото от сензорите. Вече сме в света на идеалното. В света на информацията, системите и структурите.

За чий Х..(хикс) ни е нужно да се ровим в идеалното

Ами защото

-        идеалното не е разработено философски извън теологията. Разполагаме със следните свойства, описани от Д.В. Пивоваров тук

Цитирай

 

1.    непротяжённость и невещественность

2.    содержательное сходство образа и сопряжённого с ним предмета

3.    способность образа становится единицей субъективного мира человека и информировать его об объективных сущностях и явлениях.

 

-        информационните процеси и у човека, и при машините са идеални и съответно подлежат на философстване

-        необходимо е да се намери научно обяснение и подход към съпътстващите винаги човека религиозност и суеверия.

 

Редактирано Юни 28, 2018 от Втори след княза

[Втори след княза]

В началото бе сетивото, а после?

Продуктивността на мозъка е голяма. За нея е нищо това да вървим прави, да поправим покрива да не капе, да преодлеем море или сутрин да си купим баничка. Когато сетивата не внасят нещо ново, той сам се подбужда. Някаква ретикуларна формация или друго клетъчно образувание го подтиква да дава своя идеален продукт. Тогава заработва въображението и се появяват фантазията и фантазмите (призраците). Платон получава видението за пещерата и сенките на преминаващите по същия начин по който Пития вещае. Идеалното се продуцира без връзка със сетивата и често в разрез с тях, а от там и в противоречие с реалността. На Аристотел се налага да сложи юзда на въображението с логиката и силогизмите, които със своята очевидност връщат към сетивата. После християнските пророци и мистици отново разюздават въображението и дават такъв простор на идеалното, че на нормалните хора се налага да се вслушат в Галилей и да се доверяват повече на опита отколкото на виденията свише. Лок пък го оправдава философски и прагматизмът на саксонците направи чудеса.

Защо беше това диалектическо есе?

За да дам пример как въображението продуцира по вътрешен подтик идеалното, но разумното в човека търси начини то да бъде свързано с реалността и така да има полза от него. И това става не само в науката. Изкуството подчинява змейове и орисници, феи и гноми на някакви характери, типизира ги и разказва чрез идеалното за нещата от реалното.

Казано с поглед от към икономиката: Ако тази мозъчна свръхпродукция не бъде свързана с човешките потребности, тя не може да бъде пласирана, задръства производителя си и той фалира- умствено, живеейки в своя свят от идоли и призраци.

[ramus]

Преди 17 часа, Втори след княза said:

информационните процеси и у човека, и при машините са идеални

това е доста спорен извод... При машините, например, всички "информационни процеси" са и материално обезпечени - те се регистрират на материални носители, зависят от енергия и изчислителни системи на съвсем материална основа... Пак се стига до това "що е информация"...

 

Преди 17 часа, Втори след княза said:

идеалното не е разработено философски извън теологията.

И... ? какво като не било разработено сред философията? Това въобще не пречи други области да го разработват.

А онова, което се цитира по-горе касае ОТРАЖЕНИЕТО с което се характеризира всяка психична система, с който борави всеки човек и някои негови основни свойства и особености. Доколко това отражение е ИДЕАЛНО - може би - въпрос на интерпретация и отправна координатна система. Би трябвало да не е - ако се вземе предвид възгледите на "невронауката" - според която цялата работа е в невроните, синапсите...

А веселия парадокс е... че цялата философия всъщност е идеална. От друга страна - що е това "разум"... дето се ползвал за приземяване от идеалното в материалните взаимодействия - е доста сложен и условен казус. Също няма дефиниция. И пак - разум - по която и да е дефиниция, също е сред идеалния свят. Как тогава той се ползва за 'материализация' на идеалното...

[Малоум 2]

Преди 18 часа, Втори след княза said:

Има ли идеално?

Ще карам направо. Идеалното е като котката на Шрьодингер. Не знаем жива ли е, мъртва ли е. Не знаем дори дали има котка. Единствено на това, което има връзка с материалното, може донякъде да се доверим. Убеждаваме се, когато видим котката!

В началото бе сетивото.

Видяното е първото за което  с основание твърдим, че е връзката с материалното. Не, че подценявам другите сетива, но образът върху решетката от фоточувствителни клетки на ретината в голяма степен съответства на оптична проекция на нещата върху екран, което пък ни е добре познато. Навярно вече е снимано и потвърдено, че изображението на света пред окото и неговата проекция върху ретината са съответни, сиреч има някаква обективност. Това го пиша с голяма доза увереност, защото по- нататък нещата стават хипотетични. Няма как да установим, че следвайки снопа от окото към мозъка стигаме до някаква мозъчна решетка, подобна на приетото изображение. Вече сме минали в качествено друг свят. Нито чиповете, нито съчетанията от мозъчни клетки приличат на възприетото от сензорите. Вече сме в света на идеалното. В света на информацията, системите и структурите.

За чий Х..(хикс) ни е нужно да се ровим в идеалното

Ами защото

-        идеалното не е разработено философски извън теологията. Разполагаме със следните свойства, описани от Д.В. Пивоваров тук

-        информационните процеси и у човека, и при машините са идеални и съответно подлежат на философстване

-        необходимо е да се намери научно обяснение и подход към съпътстващите винаги човека религиозност и суеверия.

 

За "Имане", то май само това имаме за комуникация с останалото. И понеже комуникацията (връзките - с установяването им се занимава науката)  се случва по два начина - ВЗАИМОдействие (ОВ с обмен на фотони на съответното поле) и ВЪЗдействие (падащи фотони върху обекта, които променят състоянието му)- то и резултатът Информация бива два вида - физическа и психическа. Физическата е (природна - само реакция на реагиране) при наблюдател без свойства Съзнание и Разум. При Изследовател - се превръща в психическа информация - освен реагиране има възможност за управление на представата - абстрактен образ и манипулиране с цел адекватно поведение.

"Снопът от окото" вече не е сноп (от нещо), а пренос (ток, поток) на полеви импулси заради потенциална разлика. Имат както честота, така и поляризация, и фазово отместване, и амплитуда. Поне заради тези неща, импулсите които се пренасят подлежат на разпределение по невронна мрежа. Съпроводено е с механични изменения на елементите на пренос, затова и следва възстановяване (по парадокса на гумата), като се образува и вълна. Тази вълна засяга не само точно определена точка от мозъка, а цял участък. Записите - напр. временна памет в участъка - резонират с различни фотони от вълната, организират и цикли на повторяемост, а всеки цикъл е начален конструкт на абстрактен образ. Следва ОВ с налична памет, доизкусуряване на абстр. образ до "познато" и той става мотивация за по-нататъшна употреба, напр. за формиране на мисъл. 

Благодарение на взаимодействията при материален носител на информация (връзките в него), се формира въздействие (вълна), което с ОВ води до ново взаимодействие - на друго място - за "групиране на пикселите" в абстрактен образ - идеална информация, несъществуваща реално. И пак следва ОВ при възстановяване "на мястото", а новата вълна - отговаря  за задействане на поведение и/или механична реакция. През целия цикъл мозъкът има и ОВ със записите на генетично ниво, за собствена справка "оцеляване". В този смисъл Вече сме минали в качествено друг свят. - Квантов свят! По подобие на реалния свят - там също "пада вълна" (от катаклизъм, някакъв) върху множество обекти, но само при които има резонансно "въздействие", може да се променя външно качество (или вътрешно свойство). Така, фонът от ЕМПоле може да изменя качествата и ... се следва еволюцията - със скок.

...

[Втори след княза]

1 hour ago, ramus said:

това е доста спорен извод... При машините, например, всички "информационни процеси" са и материално обезпечени - те се регистрират на материални носители, зависят от енергия и изчислителни системи на съвсем материална основа... Пак се стига до това "що е информация"...

 

И... ? какво като не било разработено сред философията? Това въобще не пречи други области да го разработват.

А онова, което се цитира по-горе касае ОТРАЖЕНИЕТО с което се характеризира всяка психична система, с който борави всеки човек и някои негови основни свойства и особености. Доколко това отражение е ИДЕАЛНО - може би - въпрос на интерпретация и отправна координатна система. Би трябвало да не е - ако се вземе предвид възгледите на "невронауката" - според която цялата работа е в невроните, синапсите...

А веселия парадокс е... че цялата философия всъщност е идеална. От друга страна - що е това "разум"... дето се ползвал за приземяване от идеалното в материалните взаимодействия - е доста сложен и условен казус. Също няма дефиниция. И пак - разум - по която и да е дефиниция, също е сред идеалния свят. Как тогава той се ползва за 'материализация' на идеалното...

Кое е спорно? При машините информационните процеси се обезпечават от материален носител, при човека- също- Вж. 

Статия - "СЪЗНАНИЕ" - неврофизиологичен аспект, общи данни By ramus,

И какво като не е разработено от философията- ... ами има мегдан (демек форум) за философстване  

По въпроса с отражението имам незначителни резерви- самият термин "отражение" е метафоричен и произлизайки от огледалното отражение по- нататък не ми върши много работа. Споменах за това, че ретината е последното, където може да се различи нещо като отражение. После вървят информационни процеси, кодирани по някакъв нервно- химическо- електрическо- медиаторен начин. В общия случай не възразявам

А пък за "разума"- съгласен съм с уточненията

 

[ramus]

Преди 46 минути, Втори след княза said:

метафоричен

от философска гледна точка може да е и метафоричен. Но още в средното образование се учи че психичния свят се основава на идеално отражение на реалността, а не е реалността. Твърде много хора са пропуснали тия часове в училище, вероятно. Всеки в себе си разполага единствено и само с рефлексията си на реалността, която е "идеална". Но не е идеална рефлексия, защото в нея се внасят елементи от особеностите на "отразителя". Понякога тия елементи са повече - понякога по-малко, но това е твърде условно.

Инстинктивното използване на отражателната реалност, съставяна в психичното поле, се усеща в Съставящия я като еквалентна на физическата реалност. Това довежда до някои ползи по отношение на оцеляването, примерно. Но когато нарасне ролята на абстрактизирането, ако не се вземе предвид задължителното разминаване между отражателната и обективната версии на реалността.

И така - отражение - не е метафора. И е метафора - според зависи-то на ползващия.

Ретината не различава - така е. И невроните - също не различават. Това е неуловимото - на информационната обработка и на понятието ИНФОРМАЦИЯ. За същата цел отворих друга тема - поне когато се философства чрез употреба на термини като "машини", "ИИ", Хардуер - все пак да са налице поне основни положения какво са машините, какво е интелектът и хардуерът. И че хардуера е напълно безсмислена купчина части, ако липсва софтуер.

Хилядолетия хора размишляват... просто си размишляват. Не е изключено и мравките да размишляват, но дали стигат някъде повече от мравешкия си свят. А дали не е така и с човешкия - кой да каже. В мисленето антропоцентричното влияние е огромен проблем и той за момента е нерешим като казус. Защото колкото и да се величае въображението, в него са налични известни ограничения... В мисленето като цяло - също. Никои проблеми не са крайни и абсолютни ако се взимат под внимание и се опознават и вникват ограниченията, защото по този начин се създават условия да се заобикалят те и... да се върви към "други ограничения"... А това е безкрай...

[insighting]

Преди 9 часа, Втори след княза said:

Казано с поглед от към икономиката: Ако тази мозъчна свръхпродукция не бъде свързана с човешките потребности, тя не може да бъде пласирана, задръства производителя си и той фалира- умствено, живеейки в своя свят от идоли и призраци.

 

Човек има нужда от топлина. Казвате, че идеалното не може да се обясни извън теологията. Тогава нека разгледаме понятията 'студ' и 'дървена врата'. Студът може ли да премине през вратата?

   

[Втори след княза]

Преди 51 минути, insighting said:

нека разгледаме понятията 'студ' и 'дървена врата'. Студът може ли да премине през вратата?

В нематериалния свят живееше момичето Идия в една нематериална къщичка с нематериална врата и си фантазираше. Отвън си нямаха и идея за нейните приказки и върлуваше разумен интелектуален студ. Идия непрекъснато разказваше неочаквано идейни приказки с фантастични идейни герои. Героите й пълнеха стаята, изпълваха я до толкова, че чак затискаха вратата, а вътре ставаше неистински горещо. Тогава Идия отиваше към вратата, отваряше и с фучене идейните герои политаха при хладните реалисти да стоплят сърцата им. Стаята й се разхлаждаше от разумен хлад и ставаше по- поносимо. Тогава Идия затваряше нематериалната врата на нематериалната къщичка, усмихваше се и отново започваше да измисля своите жарки идеални приказки.

Редактирано Юни 29, 2018 от Втори след княза

[Малоум 2]

По-горе описах предполагаем "квантов" принцип на работата на мозъка. Тук има допълване - от хаос се създава ред - а редът е информация, която може да служи за изучаване посредством логически постройки.

http://megavselena.bg/choveshkoto-syznanie-rezultat-ot-haosa-v-rabotata-na-mozyka/

"Човешкото съзнание – резултат от хаоса в работата на мозъка

Човешкият мозък и до днес крие множество загадки, една от които е природата на съзнанието.

Ние често употребяваме израза „да загубиш съзнание“, но всъщност учените трудно могат да прокарат граница, зад която изчезва усещането за реалност.

Предишни изследвания са показали, че във формирането на съзнанието важна роля играе кората на главния мозък, която позволява едновременно да се приемат и обработват сигнали от няколко сетивни органа. Например, когато виждаме пред себе си кръгъл оранжев предмет, усещаме с пръсти структурата на кората и вдъхваме портокалов аромат, нашият мозък обединява тези данни, възстановява информацията за видени по-рано плодове и прави извод, че пред него е портокал.

„Новият смисъл се създава от взаимодействието на нещата – казва Енцо Таляцучи (Enzo Tagliazucchi) от университета Кил. – Съзнанието придава смисъл на рисунките от фотони, попадащи върху ретината, което ни отличава от простата цифрова камера. Ако загубим съзнание, мозъкът все още може да приема тези данни, но не може да ги събере в реална картина.“

За да намерят следи от съзнанието в мозъка, Таляцучи и колегите му поканили дванадесет доброволци, които се съгласили да потънат в медикаментозен сън под действието на препарата пропофол, използван при хирургични операции. Учени и хирурзи смятат, че това вещество напълно лишава мозъка от способност да обработва сигнали, например постъпващи от болковите рецептори.

Участниците били въведени в състояние на обща наркоза, докато се намирали в магнитнорезонансен томограф, така че изследователите можели да наблюдават изменението на кръвоснабдяването на мозъка в процеса на бодърстване, потъването в сън, загубата на съзнание и пробуждането.

Както става ясно от статията, публикувана в изданието Royal Society Interface, учените открили, че в нормално състояние мозъкът генерира истински изблик на активност, чийто характер постоянно се мени. Томографът фиксирал активация на множество нервни мрежи, които се пресичали в различни възли.

След въвеждането на пропофол количеството на тези връзки започнало значително да намалява, а характерът на нервната дейност се стабилизирал. Изглежда, всички сигнали, които по-рано пътешествали в различни посоки, отново започнали да избират един и същи път.

Авторите на изследването смятат, че съзнанието се осигурява от хаотичната работа на нервните мрежи, а настъпващата под наркоза стабилност прави мозъка много еднороден и той престава да отличава един сигнал от друг."

„Това може да се сравни с шофьор в голям град – обяснява Таляцучи. – Ако всеки ден пътувате по един маршрут от точка А до точка В, не можете истински да се запознаете с пътната мрежа. Но ако внимателно изследвате всички възможни варианти за пътуване, получавате подробна карта и в критична ситуация можете да изберете оптимален път.

Учените се надяват, че допълнителни изследвания ще им помогнат да открият онази критична точка, която внася хаос в работата на нервната система и дава живот на човека. Това в крайна сметка ще помогне да се изваждат пациенти от кома, като се извежда техния мозък от „стабилно“ състояние."

...

...

Ентропията (пропорционална на логаритъм от възможните изходи за определено състояние на система) е и мярка за "хаос". А Информацията е право пропорционална на ентропията. И има енергиен измерител - това, в други теми е обсъждано.

...

[Малоум 2]

Преди 44 минути, insighting said:

Тогава нека разгледаме понятията 'студ' и 'дървена врата'. Студът може ли да премине през вратата?

Студът - не тече!.. Топлината бяга през аралъците на вратата.

От втория принцип на термодинамиката, самоволно, топлината Винаги "тече" от топло към студено тяло.(съвсем груб израз).

...

[caress…]

On 28 juni 2018 at 14:43, Втори след княза said:

Има ли идеално

Lascia ch’io pianga
mia cruda sorte,
e che sospiri la libertà.
Il duolo infranga queste ritorte
de’ miei martiri sol per pietà.

От "Риналдо", Хендел

Или казано накратко - колкото по-идеална е светлината на съзнанието ни, толкова по-сгъстена и черна е сянката му.

 

[dora]

Преди 2 часа, caress… said:

Lascia ch’io pianga
mia cruda sorte,
e che sospiri la libertà.
Il duolo infranga queste ritorte
de’ miei martiri sol per pietà.

Еха, това е една от любимите ми арии. Че мога и да я пея :))

Tова долу не съм аз, обаче :))

И на ноти тук:

http://www.classical-sheet-music.eu/collection/pdf/Händel/voc/Lascia Chio Pianga (S).pdf

Каква скомина, веднага сядам на пианото :))

 

Редактирано Юни 29, 2018 от dora

[Втори след княза]

Преди 2 часа, caress… said:

Lascia ch’io pianga
mia cruda sorte,
e che sospiri la libertà.
Il duolo infranga queste ritorte
de’ miei martiri sol per pietà.

От "Риналдо", Хендел

Или казано накратко - колкото по-идеална е светлината на съзнанието ни, толкова по-сгъстена и черна е сянката му.

 

Може би в друг текст се съдържа посланието, предадено от вас. Аз като несведущ в италианския попитах Гугъл. Ето какво ми отговори:

Цитирай

Нека оплача
моята сурова съдба,
това е въздишка за свободата.
Дуелът нарушава тези обрати
на моите мъченици само за милост.

А иначе образът на светлината пред съзнанието и черната сянка подире му ми харесва и бих прочел оригинала с удоволствие.

Лично аз, не смятам, че прожекторът на съзнанието води до нещо мрачно впоследствие. По- скоро мрачното иде, когато "разумът спи" (препратка към Гоя), фантазмите надделяват и Смъртта тръгне редом с рицаря (препратка към Дюрер).

Редактирано Юни 29, 2018 от Втори след княза

[Incorrectus]

On 28.06.2018 г. at 16:43, Втори след княза said:

Единствено на това, което има връзка с материалното, може донякъде да се доверим.

-        идеалното не е разработено философски извън теологията.

И то е идеално, както вече беше говорено в другата тема. Контактът с материята е идеален - посредством сетивата и техният господар умът.

Философията само за това говори. Тя има много направления, но идеализъм и материализъм са две от основните. Теологията е част от философията, а не обратното.

Преди 12 часа, Втори след княза said:

Лично аз, не смятам, че прожекторът на съзнанието води до нещо мрачно впоследствие.

Води, защото светлината затова е светлина, защото ти дава възможност да разбереш, че безкрайното "околно" е пълен мрак. Съзнанието може да осветли частица от случващото се, другото се преживява като неизвестно, неясно, мрак, заплаха. Когато блесне светлината на съзнанието, в този момент човекът изпада от райското несъзнавано съществуване и неминуемо се конфронтира с природата, в нашия случай с психиката. А конфронтацията се компенсира.
 

[Втори след княза]

Преди 2 часа, Incorrectus said:

И то е идеално, както вече беше говорено в другата тема. Контактът с материята е идеален - посредством сетивата и техният господар умът.

Философията само за това говори. Тя има много направления, но идеализъм и материализъм са две от основните. Теологията е част от философията, а не обратното.

Води, защото светлината затова е светлина, защото ти дава възможност да разбереш, че безкрайното "околно" е пълен мрак. Съзнанието може да осветли частица от случващото се, другото се преживява като неизвестно, неясно, мрак, заплаха. Когато блесне светлината на съзнанието, в този момент човекът изпада от райското несъзнавано съществуване и неминуемо се конфронтира с природата, в нашия случай с психиката. А конфронтацията се компенсира.
 

А-ха. Разбрах. Съгласен съм за идеализма, като философска система. Печелите.

Моля за още едно - две изречения за да направите по- ясно "А конфронтацията се компенсира.", някак недовършено стои.

[Incorrectus]

Преди 34 минути, Втори след княза said:

Моля за още едно - две изречения за да направите по- ясно "А конфронтацията се компенсира.", някак недовършено стои.

Ако вървиш срещу естеството, това се компенсира с невроза или психоза, най-общо казано. Но това е за друга тема. 

А няма как да не вървиш понякога, щом имаш свободна воля.

[Малоум 2]

Преди 4 часа, Incorrectus said:

Ако вървиш срещу естеството, това се компенсира с невроза или психоза, най-общо казано. Но това е за друга тема. 

А няма как да не вървиш понякога, щом имаш свободна воля.

Единство и борба на противоположности - един от основните философски закони. (Физически е обективен. Субективното изпълнение е проблем, но ... временен. Пак Природата има "крайната дума")

И да, най-трудна е борбата със себе си - изхабява ужасно! (дали пък не е психо-закон) - и в двете крайности: и себеотричане, и нарцис.

...

(дори в малък - земен мащаб - свободната воля помага за увеличаване на хаоса. Общо - на хаоса, а не само ... вкъщи! Така Природата се е застраховала, че топлинна смърт във Вселената - няма да настъпи. Все ще има "луди хора" на планета някаква, които да правят повече хаос от физически възможното. Това - покрай темата има ли извънземен интелект. И все пак - по-добре е, човек-интелект, да е "хахо", отколкото "психо")

...

[ramus]

Преди 27 минути, Малоум 2 said:

по-добре е, човек-интелект, да е "хахо", отколкото "психо"

според кого - е по-добре?

А дали има ясна граница - да се различат?

[Incorrectus]

Преди 32 минути, Малоум 2 said:

Единство и борба на противоположности - един от основните философски закони. (Физически е обективен. Субективното изпълнение е проблем, но ... временен. Пак Природата има "крайната дума")

И най-мрази някой да се прави на по-умен от нея. Веднага го размазва. Пък и като имаме предвид, че някои психолози наричат съвсем сериозно емоциите малки психози, застраховала се е вторично, генетично.

[Малоум 2]

Преди 5 минути, ramus said:

според кого - е по-добре?

А дали има ясна граница - да се различат?

Кат си хахо - не пречиш.

Като си психо - всичко и всички ти пречат!

...

[ramus]

Преди 32 минути, Малоум 2 said:

Кат си хахо - не пречиш.

Като си психо - всичко и всички ти пречат!

Демек излиза че "преченето" между теб и другите - е граница и еднозначен критерий, адекватно ли интерпретирам спрямо автора на думите?

На първия въпрос - ЗА КОГО е "по-добре"? Спрямо кое, какво и кого - "добре"?

Редактирано Юни 30, 2018 от ramus

[Guest]

Преди 4 часа, ramus said:

според кого - е по-добре?

А дали има ясна граница - да се различат?

Дали ще е ''хахо'' и ''психо'',или ''куку'' и ''пипи'',има разлика и от гл.т на науката границата е поставена отдавна.Ама вие откъде да знаете,хем и тема за ''Съзнанието от неврофизиологичния аспект'' сте пуснали.без да имате и най-малко(поне) елементарно познание по неврология.Затова и пишете навсякъде едни и същи глупости,дори и в тази тема задавате тъпи въпроси.Да се върна на въпросната ''граница'',по които се различават.Нарушенията на съзнанието са делят на: количествени и качествени.Първите(количествените) бяха изяснени във вашата тема от други потребители.Те са обект на наблюдение и изучаване от ''неврологията''.Вторите(качествените) са обект на наблюдение и изучаване от ''психиатрията''.Линкове няма да давам,ако ви интересува,можете да си прочетете и сам(а колко ще го разберете е отделен въпрос).Това е и причината да сте ''най-слабия участник в собствената си тема''...видно е,че просто няма какво да напишете,защото НЕ ЗНАЕТЕ(не сте запознат) с невронауката.Един съвет(ако позволите): НЕ пускайте теми,без да сте подготвен поне малко за тях,защото има вероятност(макар и малка) да попаднете на потребител(потребители),които да ви направят за ''посмешище'' по съответната материя(тематично).Пускането на тема, с ''определена насоченост'' в '' научен форум'' не е лесна работа. Лека вечер на вас и всички участници в тази тема!

[ramus]

Преди 2 часа, bro said:

Дали ще е ''хахо'' и ''психо'',или ''куку'' и ''пипи'',има разлика и от гл.т на науката границата е поставена отдавна.

Чудесно е че се изходихте и вие с мнение.Понеже сте с претенции че сте чели нещо в темата да повторя - пет пари не давам дали някой си "щял да ме направи за посмешище" . Другарските съдилища за мен останаха в един друг свят на който, изглежда няколко човека тук държат да покажат че си живуркат в него доживот. Да ви кажа и, че тази словесна фраза - "за посмешището" - стана твърде банална с повторенията си, които Повторителите поне да бяха ползвали синоними. Изглежда че дори и така им е лесно да се повтарят взаимно като папагали. 

Понеже сте с претенции че 'вие сте запознат" и сте много светнат да видим вашите собствени думи:

Значи - темата някоя си, била "СЪЗНАНИЕ от гледна точка на неврологичен аспект" каква връзка има с тази тема - изглежда за вас това не е от значение. От друга стана, сам се заровихте в "неврология" и... Психиатрия (изненада). Психологията я забравихте. Когнитивната наука - също, но пък - вие сте запознат и светнат и много държите да си го покажете.

Е - сега олекна ли ви, като се облекчихте - поне би трябвало? Пък сте и поредния актьор с роля на говорител на "наука", някоя си, и според нея - поредния който е светнат " как било". И като е така представете научно следното:

В коя наука точно ги има тия четири изредени нарицателни, в кавичките, от цитата? Да посочите и вие тази "граница" и толкова добре уточнените 'критерии' за диференциране - между четирите? Не за друго - поне и аз, невежия и неукия, да се посмея. С глупости някой решава да направи забележка на друг, който според първия пишел глупости и бил един или друг... Но в това не сте оригинален - вече се изпражниха и други преди вас - вече става схема, става модел...

Странно защо когато задам прости въпроси, с насока към прости отговори и някой се запъне и се почнат повторенията.. или поредния с изтрещяване. Не че това ми е особено важно, а само от любопитство.

------------------

Така - написах прости и ясни въпроси на точно определен човек, във връзка с негови собствени думи. Бих искал да изясня доколко и дали адекватно интерпретирам, защото точно казуса по който питам мен ме интересува живо. Някой друг ще се изхожда ли облекчително с идеята да го лайкват или ще остави думата на тоя, на който е зададен въпроса?

Без всякакъв смисъл са тия забележки кое, кога и защо трябва да ме интересува, дали и доколко съм компетентен. Доколко, кое и от каква гледна точка е видно - за мен е видно едно, за друг - друго. Ако ме интересуваше невронауката щях да се интересувам относно нея. Ако психиатрията, или неврологията - също. Каквото ме интересува - си следвам линията и то достатъчно добре и полезно за моите лични цели. Опитите тук някои да си припомнят преподавателските си позабравени маниери - не ме интересуват с нищо, щото това си е тяхна игра.

Последното което бих зачел сериозно е опита на някой Изтрещяващ да ми слага етикети и нарицателни... и назидателни. След като някой се надува че бил чел "науки" да се беше опитал да овладее собствените си афективни кризи. Защото по каскадата - те са производни на емоционални претоварвания, които рефлектират в когнитивни такива. И се стига до изхождането на глупости с емоционални облекчителни цели.

Та - като някой е толкова светнат защо не беше опитал да овладее поне афективните си импулси... Щото същото би трябвало да се овладява и усвоява още от детска възраст. И май - на същата се остава, в емоционално отношение, после за цял живот.

Бих казал всичко това и само с две простички думички - по "пловдивски"....

Редактирано Юни 30, 2018 от ramus

[dora]

On 28.06.2018 г. at 15:43, Втори след княза said:

-        идеалното не е разработено философски извън теологията.

Разработено е:

https://en.wikipedia.org/wiki/Idealism

Абе, хора, бе! Проверявайте си твърденията, преди да ги пишете!

Това направо ми иде да го напиша  на латински вече, ако можех да си спомня как да го направя без грешки :))

Редактирано Юли 1, 2018 от dora

[Incorrectus]

Преди 11 часа, ramus said:

Ако ме интересуваше невронауката щях да се интересувам относно нея. Ако психиатрията, или неврологията - също. Каквото ме интересува - си следвам линията и то достатъчно добре и полезно за моите лични цели.

Та - като някой е толкова светнат защо не беше опитал да овладее поне афективните си импулси...

Бъркаш адресата на запитването. Другото име на тоталния егоизъм е перманентен афективен импулс. Ако някой не иска да знае какво твърди науката по някой въпрос, такъв се самомотивира за изказване на основата на афекти, а не на знание.