Идеалното без идоли

[ramus]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Хубаво щеше да са обекти и със силата на мисълта да си правим сладолед, ама ... трябва Материя.

Смесването на понятия води до подвеждане в съжденията.

Идеалното отражение в Субект, при определена степен на организация и условия, може предизвика "усещане за консумация на сладолед", със всички съответни на това резултати и съпътстващи процеси. Крайния резултат в този случай, ще е напълно точно заместващ усещането и последствията от "материалния сладолед". В този случай 'материя' не е нужна и "от никъде не е нужно да се взима", нито да се 'смесва по субективен начин'.

Психичната отражателна система в субекта променя схемата на дуалното "кое кое поражда - идеално или материално"... става въпрос - за СУБЕКТА, защото без него не би имало каквато и да е съждителност.

В случая - СУБЕКТ не е в състояние да различи "резултатите" от консумацията на сладолед, отразени през себе си. По същия начин - субекта може да сънува че консумира сладолед - по време на сън. Или да се предизвикат в него чрез хипноза същото. А при достатъчни умения и практика - и чрез собствени осъзнати и волеви действия. 

При всички случаи като горните, психичната отражателна среда толкова се насища и усложнява, че става възможно да се превключват дялове и системи в сложни взаимни кръстосвания, на базата на което прости схеми на разпознаване "кое е реално" според атавистичната програма "усещане и разпознаване на хищник наблизо - значи бягство" вече не е достатъчна, защото не е адекватна. 

на базата на същото бурните защитни адреналинови реакции, са призвани да способстват за оцеляване, но програмираните атавистични механизми не правят разлика дали е налице конретна опасност, от която да се бяга и физиологичната компонента в реакцията е естествена, или е просто афективен изблик на гняв - в който отделения адреналин в сложната последваща каскада от реакции "за бягство" се обезмисля. Във втория случай, отделените хормонални вещества, предизвикват сложни физиологично-химични каскади... които обаче "не намират продължение" и се прекъсват... Това ... "прекъсване" довежда до проблеми с това че е нарушен баланса между адреналин и норадреналин, както и че заради прекъсването големи количества отделени хормони и стартирания пик на метаболизма, е удар по самия собствен организъм.

в предишния абзац написах как и защо вътрешната отражателна система не е просто основана на прости рефлекси - както предпочитат незапознатите да се разглежда. ОТРАЖАТЕЛНАТА система при човека, с нейното развитие през целия му живот, придобива съвсем нови роли и функционалност и така се променя простата дуална схема на "идеално и материално" с нов "трети елемент" - когато става въпрос за ЧОВЕКА.

А няма как да не става въпрос ЗА ЧОВЕКА, защото това е основния елемент, заради който съществуват всички останали елементи в което и да е съждение. И съждението е производно на субекта (си), който се явява негов автор, дори и това съждение да е репликация. Няма как да се пренебрегне в уравнението и описанията на живота, вселената, света човека... без да се вземе предвид самия Описател... 

Няма раздел или тема, в които да не са налице примерите за самоподвеждане. Предпочитането към опростени схеми на обяснения, инерцията и склонността към репликации на научени схеми, приети за лични, продължават да играят заблуждаващ ефект. Още повече - че е невъзможно заблудения да разпознае заблудата си, поради някои психични особености, процеси и явления. Най-честата заблуда е когато не е в състояние да се направи разлика между Обяснението и Обекта който се обяснява, защото простотата подава бързина и малко разход на енергия за интерпретация и реагиране. И ако това все пак е проста схема, когато се касае за прости и директни рефлексии и реакции, то при нарастване на абстрактността  в мисленето, ОБЕКТА и ОБЯСНЕНИЕТО и ОПИСАНИЕТО ЗА НЕГО - НЕ СА ЕКВИВАЛЕНТНИ и разликите между тях стават определящи.

Редактирано Юли 17, 2018 от ramus

[Малоум 2]

Преди 21 часа, Incorrectus said:

Към Малоум. Съществува обект и възприемащ субект. Кое е третото, че не мога да се сетя. Ако абстрактните образи не са обекти, то тогава следва да са субекти?!

"Третото" е връзката - информация. Знаеш - 1-физическа (фотони на полета), на която обектите реагират (в някаква степен) и 2. психическа информация. Реагира се на психика (само жизненост - никаква душа или дух), а не на съзнание и разум. Съзнание и разум са корелация-отношение към Временната памет и част от Условно-постоянната памет (условни рефлекси - и при животни ги има, навик поради предистория). Те са, там са идеалните образи, които могат да играят на "прескочи кобила", а и не съответстват на обективната реалност 1:1, щото са доизкусурени с памет от навик и "най-мразим да мислим!"

Че при корелации (субект) може да се греши, става ясно и с кукуригането на петела. Щото често има права, но няма обратна връзка. Преди изгрев Слънце, УВ-лъчите са с голям интензитет в сравнение с другите, а насекомите, а и малките очички на петли и кокошки, и др. птичета, "виждат" все едно е "бял ден" като за нас, та се вдига шум, за хранене. Може, при непознаване на причината, да нарочим знания на петел (петелът е субект?!, ама друг път) - Той знае кога ще изгрее Слънцето! (човешки черти на животно. И още по-лошото: Слънцето изгрява заради кукуригането на петел.) Цялата психика на животно е реагиране на физическа информация - има абстрактен образ, може да е придобит (дресировка), но СУБЕКТ - няма. Няма съзнание, няма разум. Просто, от опит знаем: Когато вали дъжд има облаци, но не всякога при наличие на облаци, вали дъжд. Но за психика (животно) - винаги има обект, излъчващ информация и евентуална реакция по ОВ на "възприемащото", която е пак вътрешна физическа (+химия) информация. Няма обработка на тая информация "за осъзнаване", няма отношение към нея, (абстрактно отношение, на квантов принцип), защото е на фино ниво.

...

[Incorrectus]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

"Третото" е връзката - информация. Знаеш - 1-физическа (фотони на полета), на която обектите реагират (в някаква степен) и 2. психическа информация. Реагира се на психика (само жизненост - никаква душа или дух), а не на съзнание и разум. Съзнание и разум са корелация-отношение към Временната памет и част от Условно-постоянната памет (условни рефлекси - и при животни ги има, навик поради предистория). Те са, там са идеалните образи, които могат да играят на "прескочи кобила", а и не съответстват на обективната реалност 1:1, щото са доизкусурени с памет от навик и "най-мразим да мислим!"

Връзката също е обект на познание. Обект.

Останах с впечатление, че се обявявате против вулгарния материализъм, но тук виждам го защитавате. Нещата се приемат в тяхното непосредствено физическо битие, на рефлексията се отрича познавателна сила. Но тук сме в такава ситуация и тема, която предполага, че нещата трябва да се разглеждат в тяхното конкретно състояние и битие. Мисленето и психиката да се разглеждат като мислене и психика, а не като фотони и кванти. Което е форма на вулгарен материализъм.

Когато бъде създадена наука за всичко, всичкология, която да обедини всички науки, едва тогава ще знаем как се свързват в едно цяло всички явления на този свят. Но докато това не се случи, не можем да обясняваме "Мона Лиза" с фотоните на телесната форма, наричана  за по-лесно Леонардо да Винчи.

 

[Incorrectus]

Преди 7 часа, ramus said:

Смесването на понятия води до подвеждане в съжденията.

Идеалното отражение в Субект, при определена степен на организация и условия, може предизвика "усещане за консумация на сладолед", със всички съответни на това резултати и съпътстващи процеси. Крайния резултат в този случай, ще е напълно точно заместващ усещането и последствията от "материалния сладолед". В този случай 'материя' не е нужна и "от никъде не е нужно да се взима", нито да се 'смесва по субективен начин'.

Психичната отражателна система в субекта променя схемата на дуалното "кое кое поражда - идеално или материално"... става въпрос - за СУБЕКТА, защото без него не би имало каквато и да е съждителност.

В случая - СУБЕКТ не е в състояние да различи "резултатите" от консумацията на сладолед, отразени през себе си. По същия начин - субекта може да сънува че консумира сладолед - по време на сън. Или да се предизвикат в него чрез хипноза същото. А при достатъчни умения и практика - и чрез собствени осъзнати и волеви действия. 

При всички случаи като горните, психичната отражателна среда толкова се насища и усложнява, че става възможно да се превключват дялове и системи в сложни взаимни кръстосвания, на базата на което прости схеми на разпознаване "кое е реално" според атавистичната програма "усещане и разпознаване на хищник наблизо - значи бягство" вече не е достатъчна, защото не е адекватна. 

на базата на същото бурните защитни адреналинови реакции, са призвани да способстват за оцеляване, но програмираните атавистични механизми не правят разлика дали е налице конретна опасност, от която да се бяга и физиологичната компонента в реакцията е естествена, или е просто афективен изблик на гняв - в който отделения адреналин в сложната последваща каскада от реакции "за бягство" се обезмисля. Във втория случай, отделените хормонални вещества, предизвикват сложни физиологично-химични каскади... които обаче "не намират продължение" и се прекъсват... Това ... "прекъсване" довежда до проблеми с това че е нарушен баланса между адреналин и норадреналин, както и че заради прекъсването големи количества отделени хормони и стартирания пик на метаболизма, е удар по самия собствен организъм.

в предишния абзац написах как и защо вътрешната отражателна система не е просто основана на прости рефлекси - както предпочитат незапознатите да се разглежда. ОТРАЖАТЕЛНАТА система при човека, с нейното развитие през целия му живот, придобива съвсем нови роли и функционалност и така се променя простата дуална схема на "идеално и материално" с нов "трети елемент" - когато става въпрос за ЧОВЕКА.

А няма как да не става въпрос ЗА ЧОВЕКА, защото това е основния елемент, заради който съществуват всички останали елементи в което и да е съждение. И съждението е производно на субекта (си), който се явява негов автор, дори и това съждение да е репликация. Няма как да се пренебрегне в уравнението и описанията на живота, вселената, света човека... без да се вземе предвид самия Описател... 

Няма раздел или тема, в които да не са налице примерите за самоподвеждане. Предпочитането към опростени схеми на обяснения, инерцията и склонността към репликации на научени схеми, приети за лични, продължават да играят заблуждаващ ефект. Още повече - че е невъзможно заблудения да разпознае заблудата си, поради някои психични особености, процеси и явления. Най-честата заблуда е когато не е в състояние да се направи разлика между Обяснението и Обекта който се обяснява, защото простотата подава бързина и малко разход на енергия за интерпретация и реагиране. И ако това все пак е проста схема, когато се касае за прости и директни рефлексии и реакции, то при нарастване на абстрактността  в мисленето, ОБЕКТА и ОБЯСНЕНИЕТО и ОПИСАНИЕТО ЗА НЕГО - НЕ СА ЕКВИВАЛЕНТНИ и разликите между тях стават определящи.

Поздравление, Рамус. Успя в един пост да съчетаеш познавателните дисциплини: гносеология, феноменология, хранене, метаболизъм, психология, неврология, антропология.

Преди 7 часа, ramus said:

И съждението е производно на субекта (си), който се явява негов автор, дори и това съждение да е репликация.

Благодаря! Значи вече свободно и без притеснения ще мога да си репликирам Кант. И няма да ме обвиняваш в папагалстване, за да не се окажеш лицемер. Разбрахме се, нали?

Преди 7 часа, ramus said:

И ако това все пак е проста схема, когато се касае за прости и директни рефлексии и реакции, то при нарастване на абстрактността  в мисленето, ОБЕКТА и ОБЯСНЕНИЕТО и ОПИСАНИЕТО ЗА НЕГО - НЕ СА ЕКВИВАЛЕНТНИ и разликите между тях стават определящи.

И за това проникновение, благодаря!. Това да не е опит за апологетика на неграмотността? Такова нещо може да се случи единствено на този, който се произнася за сложен обект, за който нищо не знае и не може да пише.

 

[Малоум 2]

Преди 14 часа, Incorrectus said:

Връзката също е обект на познание. Обект.

Останах с впечатление, че се обявявате против вулгарния материализъм, но тук виждам го защитавате. Нещата се приемат в тяхното непосредствено физическо битие, на рефлексията се отрича познавателна сила. Но тук сме в такава ситуация и тема, която предполага, че нещата трябва да се разглеждат в тяхното конкретно състояние и битие. Мисленето и психиката да се разглеждат като мислене и психика, а не като фотони и кванти. Което е форма на вулгарен материализъм.

Когато бъде създадена наука за всичко, всичкология, която да обедини всички науки, едва тогава ще знаем как се свързват в едно цяло всички явления на този свят. Но докато това не се случи, не можем да обясняваме "Мона Лиза" с фотоните на телесната форма, наричана  за по-лесно Леонардо да Винчи.

 

От едно интервю, в което има разсъждения, подобни в дискусията:https://www.capital.bg/light/lica/2005/12/10/8293_giiermo_martines/

"...Всяка загадка ли има отговор?

Всичко, което изглежда като загадка, съдържа в себе си предизвикателството да бъде отгатнато и според случая винаги могат да му се намерят повече или по-малко убедителни обяснения. Имало е време, когато се е смятало, че науката никога няма да се докосне до мистерията на живота, а Енгелс е предвещавал, че някой ден учените не само ще създадат живот в епруветка, но и ще го правят многократно, като рутинна лабораторна работа. Отговаряли му, че това е вулгарен материализъм, научен редукционизъм и така нататък. Но трябва да признаем - след овцата Доли, че поне дотук е бил прав. Ще се намери кой да възрази, че „истинската“ загадка не е това. Истинската загадка е как животът се е случил за пръв път, без намесата на учените. Е, има куп догадки и модели, които хвърлят светлина върху полупроизволните и полувероятни събития, които са могли да се наслучват за много дълги периоди от време, така че да се свържат химичните елементи, от които се заражда животът. Но понеже всичко това предполага и известно участие на случайността, вратичката за интерпретации deus ex machina винаги стои отворена и загадката може да остане непокътната. Тоест хората, които от естетически съображения предпочитат по-романтичната идея за мистерията и безсилието на рационалното познание, неизменно ще имат шанса да откриват, че обясненията са недостатъчни. "

...

Почти всякога понятието "вулгарен" се поставя за това, че не е съобразена духовната част на човека, в обясненията. Това е наследство от история, която е поставяла човек като "главно" животно на Природата, върховно, надскачащо природните зависимости, щото ги открива и ползва - напр. гравитацията. Е да, ама не ги Управлява! И започва да говори, че това е, щото има много случайни събития, разбира се, непознавайки природата като същност. Въобще не отчита, че случайностите са в главата му, надъхван с религиозна култура за съдба!, или невъмножност за всеобщо познание, без да намеси Върховно Божество.

Наука за всичко не може да се създаде. Но може да се измисли начало, което да обяснява всички известни факти. И това начало е във физиката (метафизика, щото не подлежи на експериментална проверка). Просто, това й е предмет на дейност (естествени науки), а математизирането й - много ограничи фантазиите и затова залита към безпомощност в обясненията. Конспираторите - това чакат И, вместо ограничения, се получиха множество несъстоятелни хипотези, в които има "за всекиго по нещо", но не обясняват Цялостно възникналите въпроси при сегашното развитие. (Аз  също си направих такава хипотеза, но основното като идея беше - да се противопоставя на конспиративните.(по принуда на форумци - написах я и на книга - тук някъде бях дал линк към нея) Затова ми е малко по-лесно да говоря по "началото" (не се възприема от всички) за възможно обяснение на Света. Е, по-важно е, че не съм намерил противоречия с опитите-фактите, което означава, че съдържа вярна предпоставка. В психологията не съм специалист, затова повече слушам, тук и "показвам" малки възможности за обяснения на част от физиология. Без професионалните термини, но все пак - да е разбираемо...(знам, че не всякога успявам))

...

[Incorrectus]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Почти всякога понятието "вулгарен" се поставя за това, че не е съобразена духовната част на човека, в обясненията. Това е наследство от история, която е поставяла човек като "главно" животно на Природата, върховно, надскачащо природните зависимости, щото ги открива и ползва - напр. гравитацията. Е да, ама не ги Управлява!

Другото пък е вулгарен идеализъм. Към който не спадам, защото никога не съм твърдял, че човекът управлява. По различни поводи казвам в темата, че психиката е автономна система, следователно човекът не може да я управлява. Балансът трябва да бъде по средата. Вулгарният материализъм не вижда човека, а вулгарният идеализъм не вижда материята.

Моето лично мнение по въпроса съвпада с феноменологичната гледна точка, която избягва подобни трудности като възприема възникналите образи като самостоятелни познавателни единици. Каузалните връзки нека ги проследяват в микросвета и в макросвета други науки. Психологът не трябва да напуска съзнанието, за да не говори глупости по въпроси, които не знае, защото не са предмет на неговата наука. Това е форма на емпиризъм, който превръща психологията в наука.

[sirius]

1 hour ago, Incorrectus said:

психиката е автономна система, следователно човекът не може да я управлява

Така ли? Всякакъв вид задръжки са именно проява на управляемоста на "психиката". Просто някои го могат повече, други по-малко, а трети директно смятат че са пътници в автобуса на "психиката". А може би и краката са автономни? И ние някак случайно понякога стигаме за където сме тръгнали.
Въпроса е кой доколко го може. Това което за един е рутина, за друг е не само недостижимо, но и извън представата му.... демек не само че не го вижда, но и дори някой да му го посочи, той ще го отхвърли като "несъстоятелно".

[Incorrectus]

Така. Съзнателните волеви решения не съвпадат с "обема" на психиката. 

Сириус, два термина се спрягат основно из темата и не можахте да ги запомните.

[ramus]

1 hour ago, sirius said:

Така ли?

напълно е излишно да му обясняваш каквото и да е. Той няма идея какво говори, нито защо. Блажени са вярващите... Просто това е научил, това повтаря, с това живее - така цял живот. Не е вионвен и от него нищо не зависи. Обикновена радиоточка, с последното звено - роля на рупор. Нито предаването, нито студиото, нито сценариите и информацията - нищичко не е при нея и от нея. В този смисъл той е напълно прав за себе си  и съвсем адекватно твърди онова, което видях в цитата - от него наистина нищичко не зависи. Много му е нужно да вярва в това, иначе би се гръмнал на мига. Бъди милостив и не му отнемай вярата, Петре - вероятно е добър човек... Житейската немощ все пак е нужно да бъде оправдана като й се даде "научна обосновка".

  - поне се посмях,  от сърце - на цитата. Мъка, мъка, ама е весело! 

Редактирано Юли 18, 2018 от ramus

[caress…]

Преди 8 минути, ramus said:

напълно е излишно да му обясняваш каквото и да е. Той няма идея какво говори, нито защо. Блажени са вярващите... Просто това е научил, това повтаря, с това живее - така цял живот. Не е вионвен и от него нищо не зависи. Обикновена радиоточка, с последното звено - роля на рупор. Нито предаването, нито студиото, нито сценариите и информацията - нищичко не е при нея и от нея. В този смисъл той е напълно прав за себе си  и съвсем адекватно твърди онова, което видях в цитата - от него наистина нищичко не зависи. Много му е нужно да вярва в това, иначе би се гръмнал на мига. Бъди милостив и не му отнемай вярата, Петре - вероятно е добър човек... Житейската немощ все пак е нужно да бъде оправдана като й се даде "научна обосновка".

  - поне се посмях,  от сърце - на цитата. Мъка, мъка, ама е весело! 

Много бла бла и никакви аргументи във връзка с термините. Ако има според теб грешка, посочи я, нека да бъде дискутирана.

[Incorrectus]

Преди 21 минути, ramus said:

Петре - вероятно е добър човек... Житейската немощ все пак е нужно да бъде оправдана като й се даде "научна обосновка".

Рамус и аргумент - непознато явление. Той чете текста, за да реши какво да изврачува ad hominem, а не да вземе отношение по разисквания въпрос. Във всички други случаи си репликира монолозите за репликирането, атавизмите, маймунките, дисонансите...

Вижте, caress, сега до какво дълбокомислие достигна. Добрите хора са житейски немощни и затова се занимават с наука. 

Петре, не слушай какво ти говори твоят гуру Рамус. Психиката се състои от съзнавана и несъзнавана част (съзнание/несъзнавано). Несъзнаваната не подлежи на контрол. А какъв е нейният "обем" е съвършено неизвестно, защото е несъзнавана. Но е "по-голяма" и всеобхватна от съзнаваната, защото ако не беше така, щеше да подлежи на съзнаване.

 

[Малоум 2]

Преди 4 часа, Incorrectus said:

Другото пък е вулгарен идеализъм. Към който не спадам, защото никога не съм твърдял, че човекът управлява. По различни поводи казвам в темата, че психиката е автономна система, следователно човекът не може да я управлява. Балансът трябва да бъде по средата. Вулгарният материализъм не вижда човека, а вулгарният идеализъм не вижда материята.

Моето лично мнение по въпроса съвпада с феноменологичната гледна точка, която избягва подобни трудности като възприема възникналите образи като самостоятелни познавателни единици. Каузалните връзки нека ги проследяват в микросвета и в макросвета други науки. Психологът не трябва да напуска съзнанието, за да не говори глупости по въпроси, които не знае, защото не са предмет на неговата наука. Това е форма на емпиризъм, който превръща психологията в наука.

Да, истината е някъде по средата, за баланс. Ама трудното е именно "центъра на средата", средното състояние (въобще, в живота) и постигането му изисква разностранен интелект.

Иначе, в темата, идолите са продукт на "духовната" стратегия за оцеляване. Ако ги махнем за по-чисто схващане на останалото материалистично мислене - то "физиологията на психиката" става съществена. Вярно, че е Досадно е всеки път при обяснение да се започва от Адам и Ева, направени от кал и кокали и съдържимото на една проста ябълка, да им отвори очите за интересното в света - познанието. Но, не се ли стъпи на физически ясни основи (предположения) за био-структура+памет и последващите "психически" важни био-структури на мозък + идеалното , всяко по-нататъшно обяснение ще е ялово. . Ако махнем в мисленето си идолите от идеалното (една от задачите на психолози, струва ми се, налучквам), нищо не се губи. Остават си материално + духовно. И здравословно, ако е балансирано.

...

Редактирано Юли 18, 2018 от Малоум 2

[ramus]

Преди 2 часа, caress… said:

Ако има според теб грешка, посочи я, нека да бъде дискутирана.

Глупости или верски казуси, преминали в лични убеждения, не дискутирам. Цитата, който съм коментирал е достатъчно красноречив, и е смешно да бъде... 'дискутиран' и да му се "посочвали грешки".  От друга страна пък - се посмях. То или е за съжаление или е за смях, лично аз предпочитам второто.

Имам роднина на която малката дъщеря ( 6 годишна) е от 'съвременните академички' и тя също се е научила на играта "докажи ми че греша", като това е прикрита версия на "няма пък". Тая същата вече е научила и играта "аз си имам права и съм човешко същество, с което е важно да се съобразяват всички", или пък "длъжна си да ме обичаш" (към майка си).

Много често съвсем личностни игри са скрити зад иначе имитацията на интелектуални постановки, защото са научени нужните сценарии "как се прави'. Без да слагам към всичко това смешното му авторитарно отношение на надут пуяк. Именно в тази му игра е веселото когато се изръсят твърдения като "горното". Така пуешката игра става прозрачна и се вижда 'от какво е надута'.

Все пак думите ми бяха за друг участник. Съвсем ясно съм заявил в думите си към кого са адресирани, като дори съм използвал лично име. Така, че се натрапваш в разговор, в който не си поканена по никакъв начин, а даваш съвети и оценки. Разбираема е реакцията към "съотборника", но е твърде първосигнална и те разкрива.

Редактирано Юли 18, 2018 от ramus

[caress…]

Преди 36 минути, ramus said:

Глупости или верски казуси, преминали в лични убеждения, не дискутирам. Цитата, който съм коментирал е достатъчно красноречив, и е смешно да бъде... 'дискутиран' и да му се "посочвали грешки".  От друга страна пък - се посмях. То или е за съжаление или е за смях, лично аз предпочитам второто.

Имам роднина на която малката дъщеря ( 6 годишна) е от 'съвременните академички' и тя също се е научила на играта "докажи ми че греша", като това е прикрита версия на "няма пък". Тая същата вече е научила и играта "аз си имам права и съм човешко същество, с което е важно да се съобразяват всички", или пък "длъжна си да ме обичаш" (към майка си).

Много често съвсем личностни игри са скрити зад иначе имитацията на интелектуални постановки, защото са научени нужните сценарии "как се прави'. Без да слагам към всичко това смешното му авторитарно отношение на надут пуяк. Именно в тази му игра е веселото когато се изръсят твърдения като "горното". Така пуешката игра става прозрачна и се вижда 'от какво е надута'.

Все пак думите ми бяха за друг участник. Съвсем ясно съм заявил в думите си към кого са адресирани, като дори съм използвал лично име. Така, че се натрапваш в разговор, в който не си поканена по никакъв начин, а даваш съвети и оценки. Разбираема е реакцията към "съотборника", но е твърде първосигнална и те разкрива.

Предлагам на всички, които имат искрен интерес, да се запознаят с информацията на този линкThe Unconscious Mind. Преди време намекнах за някои сериозни недостатъци в парадигмата на когнитивната психология, сега ще ги натвърдя с този линк. Изследването е доста сериозно, но с твоя английски, Рамусе, може и да ти е трудно да се ориентираш. Но няма как, този език трябва да се владее свободно, защото всички интересни и последни разработки са на него. В противен случай рискът да изоставаш информационно се повишава.

Детските ти забележки ще се направя, че не си ги писал.

[Incorrectus]

1 hour ago, Малоум 2 said:

Иначе, в темата, идолите са продукт на "духовната" стратегия за оцеляване. Ако ги махнем за по-чисто схващане на останалото материалистично мислене - то "физиологията на психиката" става съществена. 

Така е. За чисто схващане, но не всеки е психолог и идолите имат съществена роля в живота на хората. Психологът не, но психиатърът не може да ги махне. Той може да не вярва в идоли, но работи с тях, защото те вбесяват живота на хората. Не само на лудите.

[ramus]

Преди 14 минути, caress… said:

Преди време намекнах за някои сериозни недостатъци в парадигмата на когнитивната психология,

Ама разбира се. Защо ли НЕ пуснах статия за пирони или генетика. Влачи си свободно, играй си на посочвания и натвърждавания... все пак то форума, разделите и темите, за някои са просто поле за личните им игри. Кво значение да има заглавие, някакво си.

Жалко че не се модерира тук - щеше да е налице повечко ментална хигиена и да е далеч по-смислено. От друга страна - е показателно...

Редактирано Юли 18, 2018 от ramus

[Втори след княза]

Преди 4 часа, Incorrectus said:

Така. Съзнателните волеви решения не съвпадат с "обема" на психиката. 

В случая смятам, че sirius е приложил важен аргумент.

Ако съзнателните волеви решения не съвпадат с обема на психиката, ако на едни процеси очевидно влияят, а на други не, тогава е редно да говорим за "частична автономия", но не и за "автономна психика". Тази "автономия" е в разрез и с теориите за манипулация, хипноза, НЛП, просто заповед и пр.

[Incorrectus]

Предлагам на администраторите на форума да създадат нов подраздел на раздела "Други социални науки", който да озаглавят "Искрено и лично". За модератор на този подраздел предлагам да бъде назначен потребителят Рамус.

Аргументи:

1. Моите пуешки сидхи и не само те, ми подсказват, кой знае защо, че това е една от заветните мечти на този потребител, да бъде модератор - тук.

2. Искрените и лични аргументации са изцяло социално детерминирани, което е несъмнен научен факт, хи-хи. Защото те не са докоснати от никаква обективност на познанието, което се нарича наука. Която е всичко друго, но не искрено и лично.

3. Доста хора имат нужда да споделят свои лични необясними и обясними преживявания, без да се вълнуват от истината за тях. Да споделиш, за да се освободиш от тегобата, за това иде реч. На такива хора е редно, според мен, да им бъде дадено кътче във форума. Прекрасен събеседник на такива потребители ще бъде потребителят Рамус. Те ще споделят лично, той ще им говори лично за атавизмите, маймунките и репликациите. Те няма да го четат, той няма да ги чете. Всички ще бъдат доволни.

4. Потребителите, които искат да разискват за хуманитарна наука, нека бъдат пренасочени вторично към този раздел. Защото хуманитарната наука има своите физически, физиологически и духовни измерения. С това се съгласиха всички участници в темата и в раздела, по свой собствен начин, по свой собствен изказ. Физическите, физиологическите и духовните неща нямат лични измерения, защото имат общи измерения.

[Втори след княза]

Самонаблюдението е научен метод.

[Incorrectus]

Преди 35 минути, Втори след княза said:

В случая смятам, че sirius е приложил важен аргумент.

Ако съзнателните волеви решения не съвпадат с обема на психиката, ако на едни процеси очевидно влияят, а на други не, тогава е редно да говорим за "частична автономия", но не и за "автономна психика". Тази "автономия" е в разрез и с теориите за манипулация, хипноза, НЛП, просто заповед и пр.

Обратно. Психиката е автономна, а съзнанието има частична автономия., в рамките на психиката. Влияят на всички процеси, а не само на някои. Разликата е, че едни процеси са съзнавани и се знае как влияят, а за други не се знае...Узнава се по резултатите.

Ако ви сложат в една космическа соволка и ви кажат: "с тази ръчка излиташ". Възможно е да излетите, но ще имате ли автономия?!

[Incorrectus]

Преди 10 минути, Втори след княза said:

Самонаблюдението е научен метод.

Да, на форума се виждат ясно дребните страсти несъзнавано публично представени. А те са плод на самонаблюдение, а не на саморефлексия, което е научният метод.

[Втори след княза]

Преди 8 минути, Incorrectus said:

Обратно. Психиката е автономна, а съзнанието има частична автономия., в рамките на психиката. Влияят на всички процеси, а не само на някои. Разликата е, че едни процеси са съзнавани и се знае как влияят, а за други не се знае...Узнава се по резултатите.

Ако ви сложат в една космическа соволка и ви кажат: "с тази ръчка излиташ". Възможно е да излетите, но ще имате ли автономия?!

Това за ръчката е излишно метафорично. В какво се изразява "автономията на психиката"? Ни- приема, ни предава ли? Защото има факти за обратното, че в значителна степен зависи от средата и постоянно взаимодейства.

[Incorrectus]

Преди 1 минута, Втори след княза said:

Това за ръчката е излишно метафорично. В какво се изразява "автономията на психиката"? Ни- приема, ни предава ли? Защото има факти за обратното, че в значителна степен зависи от средата и постоянно взаимодейства.

Психиката е част от средата. Автономията се състои в това, че не аз командвам психиката, а тя мен. По нейни си закони, някои от които се знаят, а други не. Тези, които се знаят, също подлежат на дискусия. Защото психиката е живот, а не мъртвило. Сиреч вечно се ъпдейтва в индивидите и във видовете, които имат психика. Докато съществуват видове, които имат психика.

[Втори след княза]

Преди 7 минути, Incorrectus said:

Психиката е част от средата. Автономията се състои в това, че не аз командвам психиката, а тя мен. По нейни си закони, някои от които се знаят, а други не. Тези, които се знаят, също подлежат на дискусия. Защото психиката е живот, а не мъртвило. Сиреч вечно се ъпдейтва в индивидите и във видовете, които имат психика. Докато съществуват видове, които имат психика.

Нима все още вярвате в хомункулуса, който стои в главата ви и управлява? 
Човекът е психофизиологично цяло... ама това е стара вест. 
Та психиката взаимодейства с тялото, със средата и автономните й решения- да не се съобразява с ускорението при падане, със социалната среда и пр. често завършват като доказателства, че Дарвиновият подбор оставя да живеят по- адаптивните. Човешките творения- земеделие, индустрия, са също в голяма степен съобразяване с физическите и социални закони. Кое да е автономно, аз все намирам взаимодействие?

[Incorrectus]

Добре, по друг начин същото. Като казвам, че е част, значи е подмножество. Съществува ли подмножество, което да не е част от множеството?