Идеалното без идоли

[Малоум 2]

...

(един от коментарите под видеото (маш.превод):

"Олег Бор  преди 1 година (редактирано) "Платоническата философия на реализма" в това видео просто реже ухото. Но това със сигурност не е претенция към автора. Той само повтаря това, което е чел от философите. Позволете ми да направя една критична забележка – според мен философите жестоко погрешно представиха Платон по отношение на математическите идеи, а оттам и неговия свят от идеи като цяло. Не знам как е възможно това сред експертите, но те явно бъркат платоновите идеи с понятията и твърденията на езика. Платон говори за чисти идеи, които са отвъд пространството и времето, т.е. дори не са знаци или символи. Философите в този случай ги заменят с математически понятия и твърдения, поставяйки тези понятия и дори твърдения в света на идеите на Платон. Е, как беше необходимо да се изкриви Платон, за да се твърди, че истинността на математическите твърдения е обективно разположена в света на идеите на Платон! Идеите на Платон нямат нито истина, нито лъжа, те сами по себе си са истина. При Платон нещата или съжденията в света на нещата и хората могат да имат истина. И тяхната истинност се определя от съответствието им с идеите в платоновия свят на идеите. Математиката е език и много различни съждения или твърдения, които използват идеи от света на идеите. Но това не означава, че самият език с неговите понятия и твърдения също е идеи. Понятията и твърденията са символични конструкции, а не идеи. Да, има идеята за точка или линия. Но това изобщо не означава, че една математическа точка или права линия е идея. Това вече не са идеи, а символи на езика. Така че не бива да се бърка идеалната реалност на Платон със символната реалност на математиката. Идеалната реалност на Платон е източник на идеи за създаването на символична реалност от човек под формата на различни видове езици (включително математиката). Самите идеи са неясни и неопределени и с тях не може да се работи директно. За да се работи с тях, символите се сравняват с тях и се създават езици. Първо се избира идеята за концепцията за бъдещия език. След това върху него като на пръчка се нанизва основен набор от символи (свързани със съответния набор от идеи), определящи понятието за бъдещия език (един вид аксиома). И едва тогава тази концепция се лансира в общността, където в диалога или израства нов език, или не. А новият език е нов свят, в който ще живее тази общност. Много езици съставляват много символичната културна реалност, в която живее тази или онази общност или цивилизация. От тази гледна точка номиналистите са по-близо до реалността от т. нар. „платонови реалисти“, които просто си влачат името на Платон за ушите. Всъщност това са просто хора, които по всякакъв начин вярват в "обективността" на всичко, независимо дали става дума за неща или идеи. Те не могат да живеят без обективност, това е техният Бог. Разбира се, всичко по-горе е само мое лично мнение."

...

...

 

[Guest]

Преди 6 часа, Слов said:

Ако под "истинско, надеждно знание" имате предвид емпирично проверимото, то поговорете с математици, моля - недай си боже Вие да сте такъв, нищо лично, ама... - и всеки един от тях би могъл да потвърди, че в основата си: математиката е строго интуитивна! И, че: всяка проверимост в математиката всъщност се крепи върху базиса на ирационални и следователно непроверими истини под формата на аксиоми! 

Прочетете следващото изречение за да разберете кое се е разбирало като "истинско, надеждно знание". А ако прочетете пак първия параграф, ще разберете че и във философията е същото, което твърдите че "се крепи върху базиса на ирационални и следователно непроверими истини под формата на аксиоми". Няма как да бъде другояче, мисленето създава и философията, и математиката, дори да приемете че това са само проекции на някаква обективно съществуващи източници, пак става дума за мисловни проекции. Това за разлика от Платон с неговите заплетени изрази, са показали ясно Кант и после Хегел в "Науката логика". Не че те са писали достатъчно ясно, затова за съжаление трябва да се чете и препрочита многократно докато се разбере. А и имаме предимството да живеем доста време след тях и други хора са правели същото водейки записки, които са публикувани. Все пак препрочитането остава като средство за да се разбере смисъла, "Няма царски пътища и във философията".

[Слов]

Преди 5 часа, Диан Георгиев said:

Прочетете следващото изречение за да разберете кое се е разбирало като "истинско, надеждно знание". А ако прочетете пак първия параграф, ще разберете че и във философията е същото, което твърдите че "се крепи върху базиса на ирационални и следователно непроверими истини под формата на аксиоми". Няма как да бъде другояче, мисленето създава и философията, и математиката, дори да приемете че това са само проекции на някаква обективно съществуващи източници, пак става дума за мисловни проекции. Това за разлика от Платон с неговите заплетени изрази, са показали ясно Кант и после Хегел в "Науката логика". Не че те са писали достатъчно ясно, затова за съжаление трябва да се чете и препрочита многократно докато се разбере. А и имаме предимството да живеем доста време след тях и други хора са правели същото водейки записки, които са публикувани. Все пак препрочитането остава като средство за да се разбере смисъла, "Няма царски пътища и във философията".

Може и да не съм Ви доразбрал!

Колкото до сравнението на Платон с Хегел, то е да сравняваш Идеен Баща со Идеен Син! А и при Хегеля онтологизацията на диалектичния дискурс във философията да постига своя (нео)апогей! Пък диалектиката - макар и методологическа майка на логиката - е все пак нещо коренно различно, да не кажа - как всякой родител пред своето дете: и противоположно ней! Ако при Кант има опростяване, то е свързано не точно с радукционизъм на понятията и на идеите, колкото на ... хоризонта им; какво имам на предвид: трансцендентализмът по съществото си е средина между обективния и субективния идеализъм; в рамките на тази средина Кант борави с гносеологическо отрицание на пълната истина, но и с онтологическото й допускане, с етическото й налагане и, което е може би най-важното - со нейното методологическо дирене! Не намирането/намереното е важното в случая, а търсенето му, защото - няма как намерения феномен да отговаря, пречупен през нашата си призма ... и навярно през още недопустим и от Бейкъна чет разкривени огледала о мира сего, да отговаря на ноуменалната, на абсолютната цел! Но пък търсенето й ни придвижда ... напред, най-общо речено! При Кант има доста бъгове - типични, прочее, за всеки скептицизъм, за които можем да поговориме друг път, ако искате!

Обаче, ако Платон Ви е сложен, което и навярно Ви е отвърнало от него, то - какво трябва да стане, ако да прочетете "Същности"-те на М. Хайдегер, да речем, ?! Прочее - въпреки, че водят Хайдегер нещо средно между екзистенциалист и феноменолог, а Кант - чист аристотелианец: и двамата са твърде много повлияни от Платона! И това не го казвам заради симпатиите си към последния - а защото е просто неминуем, повтарям - неминуем факт на цялата ни европейска мисловност, културност и духовност въобще!