Идеалното без идоли

[Guest]

On 10.07.2018 г. at 9:27, scaner said:

Ramus не се е изразил много точно, но наистина има подобно понятие.

То при него по gefault си е направо ''навик''. Това което сте описали в примера си ''сбиване''(компресиране) по обем инфо.Липсващото звено е величината ''маса'',за да се говори за плътност.Търся логика и затова питам(може и да греша). Може да се компресира информация спрямо някакъв обем в МВ,но как ще се определи как едно инфо е по-малко или повече плътно от друго?

On 10.07.2018 г. at 10:29, ramus said:

Колкото до "понятието" - има пусната специална тема "ИНФОРМАЦИЯ". Вече достатъчно се писа за 'плътност", просто въпросния не се занимава да чете, той си има фиксация в писанията на рамус, има си рецитация и си я повтаря.

Въпросният вижда,че ста дали линк към ваша тема,където сте копирали някакви статии отнякъде и нищо съществено написано от вас самия.Къде виждате написано за ''плътност на инфото'' само вие си знаете.Та втори път: Дефинирайте сложното словосъчетание ''плътност на информацията'',без да разтягате глупости и ''рамосизми'',кратко,точно и ясно: Плътност на информацията е...

[sirius]

В някои случаи може да се подходи и с дефиниране на "рядкост" на информацията. Ако е по-възприемаемо например.

[scaner]

Преди 17 минути, bro said:

Това което сте описали в примера си ''сбиване''(компресиране) по обем инфо.Липсващото звено е величината ''маса'',за да се говори за плътност.Търся логика и затова питам(може и да греша). Може да се компресира информация спрямо някакъв обем в МВ,но как ще се определи как едно инфо е по-малко или повече плътно от друго?

"Маса" не е нужна, плътността е много по-общо понятие от ограниченото използване във физиката, определя се като някаквоколичество в единица обем/площ/дължина. Количеството може да е маса, може да е енергия, може да е бройка. Много хора на малък площад определят голяма плътност на хората. 20 ябълки в един сандък е по-плътна подредба от 2 ябълки в същият сандък. Максималната плътност се определя при запълване на всички възможни и запълними кухини с ябълки (не нарязани, а все още цели). При информацията е същото, максимална плътност имаме тогава, когато в едно съобщение с фиксирана дължина не може да се добави повече информация (тогава компресията е максмална). Шанън характеризира такова състояние с максимална ентропия. При еднаква дължина на съобщенията, това с по-ниска ентропия допуска допълнително уплътняване.

[Guest]

Преди 5 минути, sirius said:

В някои случаи може да се подходи и с дефиниране на "рядкост" на информацията. Ако е по-възприемаемо например.

Един mp3(MPEG-1 audio layer3) аудио формат 16-bit  256 kbit/S от няколко МВ,ще го разтегна(разредя) по обем до lossless(flac) 24-bit 48kHz,за да стане 3-4 GB. Ще нарасне обема,качеството ще си е същото.Кое от двете е по-рядко или по-плътно? Това питам.

[Guest]

Преди 2 минути, scaner said:

"Маса" не е нужна, плътността е много по-общо понятие от ограниченото използване във физиката, определя се като някаквоколичество в единица обем/площ/дължина. Количеството може да е маса, може да е енергия, може да е бройка. Много хора на малък площад определят голяма плътност на хората. 20 ябълки в един сандък е по-плътна подредба от 2 ябълки в същият сандък. Максималната плътност се определя при запълване на всички възможни и запълними кухини с ябълки (не нарязани, а все още цели). При информацията е същото, максимална плътност имаме тогава, когато в едно съобщение с фиксирана дължина не може да се добави повече информация (тогава компресията е максмална). Шанън характеризира такова състояние с максимална ентропия. При еднаква дължина на съобщенията, това с по-ниска ентропия допуска допълнително уплътняване

Благодаря за обяснението.Подозирах нещо подобно,но не можех да го свържа с ''информацията''.Изясниха ми се нещата.Очаквах да го обясни потребителя(Рамус),който го написа,но явно...

[Incorrectus]

Преди 12 часа, scaner said:

Много точно!

Но ако нямаш правилният ключ при дешифрирането, не успяваш, и тогава оправданието обикновено е не че не си разбрал, а че нямало смисъл... Не че може изначално смисълът да не се поддава на дешифриране с наличната конструкция от знания, но обикновено - поне при нормалните речници (а не измисления от мен пример) дешифрирането винаги трябва да доведе до коректен резултат, разбиране. Но разбирането е точно това, обработка на смисъл, и то не е преди смисъла.

Това е вярно за вторичния процес - дешифрирането. Но първичният процес е друг. Преди дешифрирането е шифрирането. При което разбирането е първично. Така се раждат думите. Възниква разбиране за някакъв предмет или явление, което резултира в дума за предмета или явлението - съхранен иманентен шифриран смисъл, шифрирано разбиране за предмета или явлението... Думата тикукясимолудин е неразбираема, защото няма смисъл. А няма смисъл, защото нейният автор не е пожелал да обясни какво разбира за явлението или предмета, обозначени с тази дума. Когато обясни, тя ще получи смисъл, но не преди това.

[Incorrectus]

On 13.07.2018 г. at 7:58, Втори след княза said:

И още нещо ми каза онова девойче: "Срещу теб ще застанат ония, дето на рязаната патка на Юнг са сядали  и ще изливат зло като опорочени, когато видят невинен. Не се бой, защото те са минало. Минало свършено."

Не беше лазарка. Беше в премяна като лазарка! Но най- много лъжат външния вид и дипломата. Това е от мен.

Има едно желязно правило в тази сфера. Каквото и да ви говорят на сън или на измислен от вас сън разни истински или лъжливи лазарки или други подобни фигури, само за вас се отнася, за никой друг. Тези, които изливат зло и сядат, се явяват като фигури във вашия сън, във вашия измислен сън, а не в нечий чужд. Следователно обозначават компоненти на вашата личност. С най-добри чувства!

[Втори след княза]

Преди 3 часа, Incorrectus said:

Има едно желязно правило в тази сфера. Каквото и да ви говорят на сън или на измислен от вас сън разни истински или лъжливи лазарки или други подобни фигури, само за вас се отнася, за никой друг. ...С най-добри чувства!

Когато някой иска да бъде разбран, говори с другия на другия език. Мисля, че това означава: 

Цитирай

Да им кажеш- рече ми- Да оставят тези малоазийски богини и фантазии, дето Юнг им е натресъл, докато рязаната си патка е почесвал. Ако ще има архетипове в ума български, те от други неща са произлезли, защото с други характери и неволи се е сблъскал.
И да не идат на майната си, да учат небивалици, ами да идат да помогнат на хората, които ще ги разберат само ако на български с българите говорят. Ако не, в кучи гъз ще завра и науката им, и живота им.

Очакването другите да научат чуждия език се сбъдва само когато им е много полезно. Прим. изучаваш Юнгианската школа защото искаш да печелиш като организатор на тренинги.  

Простете, но ще се отдам на размисъл за идеалното и няма повече да коментирам Юнг. 
С внимание към коментарите ви: ВтСлКн

[ramus]

Разбира се - Юнг и беше натресен от личните интерпретации на двама пишещи в темата, които просто се намираха на благ моабет. Не за друго, ами щото двамцата били като на блага ракия според "предпочитаната от тях школа" и разменяха общото си залитане по едно или друго. Или по един или друг школен авторитет и школни разклонения. Толкова могат - това си правят. Едва ли с нещо допринесе това за темата от заглавието.

Юнгианската школа е просто един етапен въпрос - в развитието на психонауките. Както и Аристотеловия или Кантовия етапи - във философията. От друга страна - някои хора типично по своята си психична и характерова естественост - просто си намират подходящото да се вкопчат и за тях 'етапността' приключва и става "вечност".

"Летящия стар холандец" пък реши че "плътността на информацията" имала връзка с аналогията на МП3-ките. И той - също е учен, де. От "най-учените". И от най-натруфените... "учени". той очаквал да му бъде внимателно обяснено - даже с подходящото изречение, което той подава с първите думички. Думи нямам за излагациите и паденията на някои ... "участници", тук.

От друга страна - общите благи приказки са най-търсените сред форума - по какъвто и да е въпрос. Търсени и желани, защото така или иначе от празните приказки нищо и никой не зависи. Убива се малко време, начесва се някакъв сърбеж, после се гаси екрана и... воала - Живота и Живеещия го, си е пак същия - с поредното време за кършене и чесане на поредния сърбеж. Малко колективни игри - на "харесване", на осмиване, на утвърждения на лично-групови убеждения, на поредната ирония, на контра, на групички по интереси и ползи...

Маймунски игрички от интелигентни "играещи"... маймунки. Най-важното е, обаче, че това е споделено. И това го прави - хем желано, хем предпочитано, хем и от полза. Но пак си е маймунско.

Редактирано Юли 15, 2018 от ramus

[Втори след княза]

Идеалното като модел

Цялата мъка на философите е била, че човек може да има в ума си нещо, без то да е налично. Лесно е като види ябълка, съзнанието му да я възприеме, но като я няма, как става така, че може да я види? Ами като се възбудят и биват получени сигнали от същите клетки, които са запаметили образите и понятията за нея. Сега е лесно да илюстрираме всичко с образите на ябълка и текста под картинката, съхранени в компютъра. Поради това проблема с идеалното не е на мода.

Понятието ми за Идеалното за момента е: изградени чрез представи и/или езикови понятия модели на материалните неща, но също и модели на продукти на психичните процеси. Особеностите на тези модели съответстват на способите и закономерностите при обработката на информация от мозъка.

Тези модели нямат материално или обективно изражение (заради това са наречени идеални). Не могат обективно да бъдат сравнени с оригиналите на модела или с модели у друг мозък, но могат да бъдат споделени чрез езика или други средства на дейността- поведение, рисунки, схеми, карти и пр.

[caress…]

Ами толкова по-зле за Рамус, че на едни такива, както се изрази "благи ракии", сдаде багажа. Какво ли ще се случи, ако дам повече пауър, ала не ми се занивама нещо с Височойшата Му особа. Не се опитвай да ме проумееш, Рамусе, няма да успееш. И стига вече си се дразнил, като петгодишен, пиши по темата. Защото....

...  дори и кактусът е прекрасно цвете!

Абсолютната (идеалната) истина, като такава, все още не може да бъде обяснена от човешкото съзнание, но факт е, че такова понятие съществува в нашето съзнание и то като нещо съвсем естествено - като антипод на реалността. Това именно поражда пък парадокса с реалността. А всъщност, този парадокс би отпаднал много лесно, ако успеем да си дадем сметка що е то реалност. А тя не е нищо повече от онази част от обективната истина, която ние - с нашето човешко съзнание, успяваме да допуснем в себе си. От което моментално следва, че творците на реалността, в която се самопреживяваме, сме си самите ние. И това е една абсолютно идеална истина, при това доказана на практика.

 

 

[Малоум 2]

Преди 24 минути, caress… said:

Абсолютната (идеалната) истина, като такава, все още не може да бъде обяснена от човешкото съзнание, но факт е, че такова понятие съществува в нашето съзнание и то като нещо съвсем естествено - като антипод на реалността. Това именно поражда пък парадокса с реалността. А всъщност, този парадокс би отпаднал много лесно, ако успеем да си дадем сметка що е то реалност. А тя не е нищо повече от онази част от обективната истина, която ние - с нашето човешко съзнание, успяваме да допуснем в себе си. От което моментално следва, че творците на реалността, в която се самопреживяваме, сме си самите ние. И това е една абсолютно идеална истина, при това доказана на практика. 

Да, ама заговори ли се за парадокс, то знаем, че парадоксите са в главите ни, а не в обективната действителност. Ние не можем да си обясним ... нещо от реалността (може и да е мисловно структурирано: Кой бръсне бръснаря?, примерно).

Затова, най-първо, се поставя ? съществува ли ... И по-рано го писах: Взаимодейства, следователно съществува - това е човешката логика, с която философства и е станало ясно, че нещо съществува извън него (извън съзнанието, извън мисловен конструкт) - наименовано материя. Не само приемаме съществуване на реалност, ами си имаме и метод за нейното изследване. Метод взаимодействия (въздействия) за установяване на реалност. Ние нямаме общо с това, дали "допускаме" в себе си въздействията в цялост - демек, цялата истина. Ако можехме да усещаме ... всичко от реалността - НЯМАШЕ да сме живи- не може да се управлява всичко, а в граници. Самият метод за развитие - еволюция (проба-грешка) Изолира част от въздействията посредством направа на Обвивки-свойства, които да не допускат всичко въздействащо "вътре" в цялото с обвивка. Така, част от структурирано като едно цяло - съществува във времето и пространството. И, въпреки че "виждаме" само едрото (голямото, обвитото) и то, ако мърда (само измененията виждаме реално) - знаем, че вътре не е празно... "пълно" е с вакуум и полета. Реалността е ..."допусната" вътре във всичко, но Ограниченията на сетива е установена ... природно!- само получилите се сетива еволюционно, за дадена среда на пребиваване на животното (растението) - само те, му осигуряват устойчивост във времето и пространството. Всъщност - не сме творци на реалност, а на НЕреалност. Изкуственост?!

...

[ramus]

Преди 1 час, caress… said:

Не се опитвай да ме проумееш, Рамусе, няма да успееш.

елементарните неща нямат нужда от напън... Никаква нужда. И с пауър и без - елементарното определя и елементарен пауър - принцип на съответствието. както формата, така и съдържанието.

Опита на формата да играе на "цветна" само и само да имитира съдържание е като опита на паун да показва колко е голям, и страшен, като разпери разшкошното си оперение. За красиво - може би. Но си остава функционална имитация и илюзия, в опит да се сплаши друг мъжки или да се привлекат женски.   Женските подобни игри са също толкова функционални само в точна конкретика. Но веселото е, когато женската игра се сбърка да се противопоставя на мъжките й подобия.

Елементарните хора са 'сложни' само за себе си, главно защото за себе си те са 'необясними', различни, променливи. И непрекъснатите опити за провокации са само лакмус за елементарното "съдържание'.  Съвсем елементарно, байдъуей. Но пък е като детски балон, който се има за "слънце" само защото срещу огледалото муи изглежда че е жълт и кръгъл...

[ramus]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Всъщност - не сме творци на реалност, а на НЕреалност.

въпрос на конкретика и избор на критерии за "реалност" и "нереалност". Знаем или не - относно това че има и нещо "извън себе си' - може би. Много е интерпретируем казуса кое е "вътре" и кое е "вън". Твърде контекстуално зависими са изводите.

Но най-основното е - че и за реалното или за "НЕреалното" ние работим с "мерки", защото основното чрез което ги създаваме, основното заради което въобще мерим - възниква и се определя от идеално отражение. ОТРАЖЕНИЕ!!! Колкото повече наситено и сложно съставно - толкова по-трудно за различаване...

Същото "най-основно" е, че ние имаме материални тела, но сме същества, които (след определени комбинации от сложни натрупвания) се ситуират и интерпретират според идеално отражение на тази среда. И всеки човек, чрез идеалното си отражение мери кое е "отвън", кое е "отвътре". Както и - кое е материално, и кое е идеално. Идеалното отражение мери и задава - стойности, определя форми и съдържания, бори се с НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА, като задава свои версии на условни, фиктивни, работни... определяния...

Твърде много хора се губят, вярвайки че определеното е абсолютно и окончателно. А то не е такова. Няма как да е такова, но вярата че е налице определеност, дори и фрагментарна да е - носи в достатъчна степен усещането за увереност, спокойствие.

Всяка тема, всеки раздел, толкова хора пледират да са сигурни, защото "аз знам", аз прочетох, аз го научих, Щом е такова за специалните хора, които го откриват, попивам тази "сигурност" от която имам нужда". Това е обща словесна описателна формула и тя се основава на заложено религиозно отношение на субекта към себе си и света. Няма значение дали ще се вярва на чорапеното чудовище, дядо коледа, библейски или индиански бог, духове и "истината е във философията", написана е от КАНТ или ВИТГЕНЩАЙН и... алелуйа. Ама че това било само аспектни описания, израз на съждения...

Грешката е "не може да не е истина, щом аз го вярвам". Но е "грешка" защото субектът не може да определи вътре в себе си кога е основан на вярване в нещо или е обективното "нещо". Няма разлика в ЕЕГ вълновите графики между това да си представя живо сексуален акт, да сънувам същия... и да участвам реално в него. Това дори не е парадокс - защото дяловете, които участват и в трите варианта на "акта" са едни и същи и функционират по един и същ начин. Същите дялове предизвикват, и на свой ред генерират,  не само усещания, а и физиологични изменения и физически реакции (съвсем материални), характерни именно за сексуалния акт. И спрямо определени критерии - наричаме единия вариант "РЕАЛЕН". Но РЕАЛЕН, не значи "ОБЕКТИВЕН".

Все повече се навлиза във фаза, при която именно усещането за РЕАЛНОСТ минава през нейното конструиране от изчислителни системи и подаването направо на сетивните канали... Това ще продължи да намалява възможността да се различи - кога и как "РЕАЛНОТО" е конструирано и така симулирано, или е израз на обективния контекст около нас самите.

навремето първите кинопрожекции са били съпроводени с тежки изстъпления на зрителите - като реакция към подаваното зрително усещане. По-късно - и слухово. В сегашно време - и чрез 3Д визуализация и слухова "обемна" среда, вибрация, мирис, усещания - запълват се все повече сетивните канали за да се ';изгуби ' в неразличаването си самия субект и така да му се провокират нужните изживявания. Всичко това мозъкът ни го прави и "насън", докато сънуваме.

Реалността се определя от комбинации от невронни сигнали. Комплексната плетеница от същите при определени обстоятелства и условия, има възможност да създаде и симулация от такива "комбинации" и чрез същата им обработка да се постигне ясно усещане за РЕАЛНОСТ...

Ние, хората се борим с необята на неопределимото, чрез своите си начини и средства. Твърде много хора са основали себе си и усещането си за групова и лична принадлежност и идент, на сигурността кое какво е, само защото "така е зададено преди тях, така е прието да е - значи е "ТАКА"

Редактирано Юли 16, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 14 минути, ramus said:

Реалността се определя от комбинации от невронни сигнали

И без друго не спираш да редактираш. Започни по-добре наново целия пост.

Щом е реалност, значи от нищо не се определя. Съществува независимо от човека.

[caress…]

1 hour ago, Малоум 2 said:

Всъщност - не сме творци на реалност, а на НЕреалност. Изкуственост?!

Може и така да се изрази контролираната халюцинация, наречена за удобство "съзнателна реалност" Това обаче не ни прави "изкуствени". Само несъвършени.

 

[caress…]

Преди 55 минути, ramus said:

елементарните неща нямат нужда от напън... Никаква нужда. И с пауър и без - елементарното определя и елементарен пауър - принцип на съответствието. както формата, така и съдържанието.

Опита на формата да играе на "цветна" само и само да имитира съдържание е като опита на паун да показва колко е голям, и страшен, като разпери разшкошното си оперение. За красиво - може би. Но си остава функционална имитация и илюзия, в опит да се сплаши друг мъжки или да се привлекат женски.   Женските подобни игри са също толкова функционални само в точна конкретика. Но веселото е, когато женската игра се сбърка да се противопоставя на мъжките й подобия.

Елементарните хора са 'сложни' само за себе си, главно защото за себе си те са 'необясними', различни, променливи. И непрекъснатите опити за провокации са само лакмус за елементарното "съдържание'.  Съвсем елементарно, байдъуей. Но пък е като детски балон, който се има за "слънце" само защото срещу огледалото муи изглежда че е жълт и кръгъл...

За това пък твоята ярка и помпозна "разбиращност" е достатъчна компенсация за моето " неразбиране".

[Incorrectus]

Преди 11 часа, Втори след княза said:

Тези модели нямат материално или обективно изражение (заради това са наречени идеални). Не могат обективно да бъдат сравнени с оригиналите на модела или с модели у друг мозък, но могат да бъдат споделени чрез езика или други средства на дейността- поведение, рисунки, схеми, карти и пр.

Ябълката е реален обект, а идеята за ябълка е ментален обект. Макароненото чудовище е субективно детерминиран обект, защото в природата такива не се срещат. Всички споменати имат обективно изражение. Но някои са реални обекти, други идеални обекти, а трети субективно детерминирани, изфантазирани, обекти.

[ramus]

Преди 35 минути, caress… said:

Може и така да се изрази контролираната халюцинация, наречена за удобство "съзнателна реалност"

чудесен пример за контролирана халюцинация, насочена чрез внимателно подбрани елементи в постановка, към "зрителите". Това е характерно за целия канал ТЕД и сродните нему...

Интересно е - въпросният ... "лектор" той какви елементи използва - умело подбрани компютърни визуализации, подбрани словесни съчетания, нужния и задължителен за публиката невербален канал - интонационен, мимичен, жестов... Едно състезание и парад на умения за създаване на илюзията сред всеки зрител, за да може той да я възприеме като "реалност".

Чрез "АНАТОМИЯ НА НЕРЕАЛНОСТТА" лекторът какво точно е призван да покаже А той самият - доколко е "РЕАЛЕН", след като цялото му представление е манифестация от "нереалности" ?

А тия които отварят клипчето за да го "гледат" - за тях кое точно е реално, след като възприемат поредица от движещи се точки, умело сменящи се по брой на "кадри в секунда", в опит да се включат към зрителният канал, призван всъщност да е канал за обективната действителност. За заместване на слуховия канал - по същия принцип. После, обаче, някой ще се позове и на... клипчето, с цел да представи "истините в него" като обективни...

Или пък - думите на Платон - защо да не са обективна действителност? - може би като думички, да. Но дали, доколко и в какъв смисъл те изразяват точно това, което "читателите им" приемат че е - това никой читател не се замисля. Важното е, че има конвенция как да се 'четат" и "интерпретират" - това затваря нужната версия на илюзия. 

Кое е реално и кое е действително?... и коя е границата им за различаване - това е най-стария човешки казус... Толкова са наивни личностите вярващи в своята безкрайна и безначална обективност, изучаваща само и единствено "обективната действителност"... колкото и тия, вярващи в обратното... или която и да е версия от всички възможни.

Редактирано Юли 16, 2018 от ramus

[scaner]

Преди 46 минути, Incorrectus said:

Макароненото чудовище е субективно детерминиран обект, защото в природата такива не се срещат.

И Бог трябва да сложим в същата категория.

[caress…]

Преди 21 минути, ramus said:

чудесен пример за контролирана халюцинация, насочена чрез внимателно подбрани елементи в постановка, към "зрителите". Това е характерно за целия канал ТЕД и сродните нему...

Интересно е - въпросният ... "лектор" той какви елементи използва - умело подбрани компютърни визуализации, подбрани словесни съчетания, нужния и задължителен за публиката невербален канал - интонационен, мимичен, жестов... Едно състезание и парад на умения за създаване на илюзията сред всеки зрител, за да може той да я възприеме като "реалност".

Чрез "АНАТОМИЯ НА НЕРЕАЛНОСТТА" лекторът какво точно е призван да покаже А той самият - доколко е "РЕАЛЕН", след като цялото му представление е манифестация от "нереалности" ?

А тия които отварят клипчето за да го "гледат" - за тях кое точно е реално, след като възприемат поредица от движещи се точки, умело сменящи се по брой на "кадри в секунда", в опит да се включат към зрителният канал, призван всъщност да е канал за обективната действителност. За заместване на слуховия канал - по същия принцип. После, обаче, някой ще се позове и на... клипчето, с цел да представи "истините в него" като обективни...

Или пък - думите на Платон - защо да не са обективна действителност? - може би като думички, да. Но дали, доколко и в какъв смисъл те изразяват точно това, което "читателите им" приемат че е - това никой читател не се замисля. Важното е, че има конвенция как да се 'четат" и "интерпретират" - това затваря нужната версия на илюзия. 

Кое е реално и кое е действително?... и коя е границата им за различаване - това е най-стария човешки казус... Толкова са наивни личностите вярващи в своята безкрайна и безначална обективност, изучаваща само и единствено "обективната действителност"... колкото и тия, вярващи в обратното... или която и да е версия от всички възможни.

Разбира се, "реален" смисъл за теб има само това, което е пряко свързано с твоята персона. И това е напълно разбираемо :-)))  Защо да си губиш времето с "бълнуванията" на някакъв Anil Seth, по-важно е да се самоподтвърди отговорът на твоята собствена достоверност. 

А според мен това, че на някой му е трудно да отличи "реално" от "идеално", съвсем не означава, че за всички останали хора това също е така. :-)))

Отново пост, натруфен с думи, които, за съжаление, не аргументираш нито със знание, нито поведенчески и си остават ... само едни празни думи, повтаряни като мантри....

[ramus]

Преди 2 часа, scaner said:

И Бог трябва да сложим в същата категория.

Между другото - "философия" също не се среща никъде в природата. Тя е човешко производно, както и много други, приети за 'обективно съществуващи'. Възниква въпросът - философията реална ли е? И според кои критерии?

РЕАЛНО - означава ли че е еквивалент на ОБЕКТИВНО? Доколко към тия се вмества "СЪЩЕСТВУВАЩО"? Малоум изведе в думите си - щом е налице взаимодействие, значи че се приема че е налице обективен контекст. Налице е такъв - като израз на битийни събития и взаимодействия, които ние хората, чрез идеалните си отражения, ги наричаме "обективни и съществуващи извън нас". Обаче - ако са извън нас - какви са всъщност, отвъд ограниченията на собствения ни сетивен апарат? 

От друга страна - та ние, хората имаме и ограничението да НЕ сме в състояние да възприемем огромна част от процесите и взаимодействията, които наричаме "вътрешни"!

Създаваме изкуствени допълнения за да прескочим ограниченията си - но отново се налага да отразим и интерпретираме възникващите данни - например от снимки, подадени от машини, апарати. Тук някои явления се приемат за материални... Вместо обаче да се отбележи че това е условно - просто условността се пропуска само защото е далеч по-удобно. Но не и рационално, защото това довежда до погрешни и неадекватни изводи. Отново възниква условността - по кои критерии - е и грешката и адекватността, според какво, кое, кого...

Просто твърде много хора имат една приета наготово идея за детерминизъм, заедно с критериите за различаване, описанията и обясненията. И понеже на тях им върши работа, условността я превръщат в абсолютност.

Парадоксът тук е, че "познанието" се опира на рационален подход, израз на рационално отношение на субект, зададена от субективното му отражение на контекст, който той приема условно да дефинира чрез условни критерии. За твърде много "хора на науката" религиозния подход към "науч(е)ното" подменя рационалния подход. Същия се подменя и заради ползата в чисто психичен план.

Кръстосването на комуникациите между различен тип ОТРАЗИТЕЛИ създава съответствени на същите разлики комуникационни проблеми и разминавания. Но най-показателното сред всички смислови анализи е, че предпочитането и критерия "попули" и колективните конвенции, за толкова много хора е повече от достатъчен критерий, за "правилната реалност".

Питам се - защо нуждата от "правилната реалност" е толкова определяща? Защо на толкова много хора е нужна идеята за 'правилност' и тя да е "ЕДНА" и че именно те я могат, знаят, твърдят, настояват, доказват... В религията е показателна склонността към ЕДНАТА ИСТИНА и тя е описана в свещени писания. А религията се опира на вродено религиозно отношение на субекта към битието му, проблемите в това битие и решения на възникващите непрекъснато дисонанси.

Пак МАЛОУМ по-горе припомни обобщението - в природата нямало парадокси. Но какво е "природата' отвъд опитите и възможностите да се отрази и обясни - заради нуждата от същото. А тази нужда - доколко тя е рационална? И дали - е ?

Редактирано Юли 16, 2018 от ramus

[ramus]

С всички думички от последните си няколко коментара се опитвам да приближа идеята и разбирането ми по заглавието на темата тук.

В общ смисъл ИДЕАЛНОТО не е възможно без идеални положения. ДАли ще са ИДОЛИ, или ще са идеализирания - те са свойствени и производни на идеалния обект - субекта. Или обратното - на реалния субект - като обект.

опита ми да поддържам припомнянето че цялото познание е идеално, пък значителна маса хора настояват и доказват, че "познанието било "РЕАЛНО" и отразявало реални и обективни процеси, взаимодействия и закономерности" е без успех. Успеха, обаче в случая, е без значение. Някои хора могат да понесат бремето за условността на всичко идеално, следователно - и на "материалното". Както и че "реалността" за едно същество, но с идеално отражение на някакъв си контекст около него - винаги е идеална. 

На твърде много хора им се иска да не си задават въпроси, при все че отговори - са невъзможни. В случая - формулирането на самите въпроси - е далеч по-важно от отговорите, защото на такова абстрактно ниво - отговори са невъзможни, освен фрагментарни и условни.

Фрагментарността също има значение. Но както всичко останало, нейната абсолютизация, я прави да е "цялото" вместо да е само "част". Умелото боравене между фрагментарност и условностите й, подава възможността (само ВЪЗМОЖНОСТ !!! ) да се преодоляват някои ограничения... Но... само за Тия, които имат потенциала и възможностите да... си го позволят. Защото в това ПОЛЗИТЕ от детерминацията и фрагментирането - отпадат. Дали Преодоляващите фрагментацията разполагат с друга мотивация, различна от "ползата"? 

Редактирано Юли 16, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 3 часа, scaner said:

И Бог трябва да сложим в същата категория.

Бог-ът на религиите, да. 

Рамус, философия в природата не се среща, но в природата се среща мислене. 

[Втори след княза]

Преди 4 часа, Incorrectus said:

Ябълката ... Макароненото чудовище ... Всички споменати имат обективно изражение. Но някои са реални обекти, други идеални обекти, а трети субективно детерминирани, изфантазирани, обекти.

У мен остана неяснота. 
какво значи, че всички имат обективно изражение? За мен ябълката има обективно изражение- може да бъде сетивно възприета и изучена от мнозина, но представата за нея у човека има субективно изражение- субектът може да си припомни аромата й, цвета й, да си представи как я отхапва или реже, но тези му представи могат да се обективизират само чрез споменатите- език, изображения или нещо друго плод на дейността. Самият процес на представяне или мислене остава субективен и идеален. ЕЕГ може да констатира активността, но не и да обективизира образа от преживяването

 

Редактирано Юли 16, 2018 от Втори след княза