Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува
Преди 8 часа, Incorrectus said:

По различни поводи казвам в темата, че психиката е автономна система, следователно човекът не може да я управлява.

 

Преди 30 минути, Incorrectus said:

Психиката е част от средата. Автономията се състои в това, че не аз командвам психиката, а тя мен. 

Ако вашият Аз е част от психиката ви, то не е автономен (като част има свързаност). Щом и вашата психика е част от средата, то тя също има връзки с нея. 

  • Мнения 602
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Публикува
Преди 8 часа, Incorrectus said:

По различни поводи казвам в темата, че психиката е автономна система, следователно човекът не може да я управлява.

 

Преди 42 минути, Incorrectus said:

Психиката е част от средата. Автономията се състои в това, че не аз командвам психиката, а тя мен. 

Този Кант, този Кант. :) 

Аз пък смятам, че Аз-ът не е автономен и зависи от социалния натиск и опит. Смятам също, че психиката взаимодейства със средата и проявите на автономност са СЪОБРАЗЕНИ с опита (ега ти автономията)

  • Потребители
Публикува

Според мен трябва временно да изоставите философските размишления. Да отпочинете. Ако казвам няколко пъти, че:

Цитирай

психиката е автономна система, следователно човекът не може да я управлява

Автономията се състои в това, че не аз командвам психиката, а тя мен

От това в никакъв случай не следва, че трябва да ми се опонира с моето твърдение, а именно, че:

Цитирай

Аз пък смятам, че Аз-ът не е автономен и зависи от социалния натиск и опит. Смятам също, че психиката взаимодейства със средата и проявите на автономност са СЪОБРАЗЕНИ с опита (ега ти автономията)

Опитът е детерминиран от психическите предпоставки, които са частично автономни като лични и абсолютно не-автономни като социални и наследени. Повече по въпроса нямам какво да кажа. Лека вечер!

  • Потребител
Публикува

Непоправими и психозависими, аз отдавна минах етапа на гурупоклоничество.

Преди 3 часа, caress… said:

този език трябва да се владее свободно, защото всички интересни и последни разработки са на него. В противен случай рискът да изоставаш информационно се повишава.

Ам Ц ... блажени вярващите както се казва. И тези, които са пренебрегнали родните си автори. А и руските не са за пренебрегване.
Не че съм против английския, не една и две книги съм прочел на английски, но нивото което предлагат е до кръста на някои български автори. А това, че някои не могат да достигнат тяхното ниво, си е лично техен проблем. Книжки на руски не съм чел, но има достатъчно материали в интернет. На български не са много, но също ги има. За който се интересува. В момента при мен на опашка чакат две български книги инито една другоезична.
ИНтересно ми е какво има на ирански, китайски и испански но ... не мога да огрея навсякъде. Нашето, не само е повече от достатъчно, то е недостижимо за англоговорящи. Друга мая са, слаба.

 

  • Потребител
Публикува
Преди 11 минути, Incorrectus said:

Повече по въпроса нямам какво да кажа. Лека вечер!

Обещано! Мъжка дума!Не само днес, Завинаги! 
Така и трябва. Лека вечер Incorrectus.

  • Потребители
Публикува
Преди 3 минути, Втори след княза said:

Обещано! Мъжка дума!Не само днес, Завинаги! 
Така и трябва. Лека вечер Incorrectus.

Мерси, в просъница. И вие ми пожелавате да се гръмна, както Рамус ми пожела. Ама мен мама затова ме е кръстила Некоректний. Единствен на форума имам привилегията да не си спазвам обещанията.

  • Потребител
Публикува (edited)
1 hour ago, Втори след княза said:

Обещано! Мъжка дума!Не само днес, Завинаги! 

:) Дааа бе... мъжките думи са си отишли отдавна (ако въобще някога ги е имало). Сега е останало само папагаленето и възхвалите на философските идоли. Нито чете внимателно, нито мисли - важното е майтапа, благата рак... опс - приказка, забежка, закачка...  С типичния даскалски манталитет на важен, на посочващ, на съветващ и казващ кое какво е... А и цялата работа е в нужното внимание, дето липсва в реала. Доста възрастни хора рязко се вдетеняват. Някои твърдят че старостта е лакмус за онова, което не си израснал, защото дългото прикриване и компенсации постепенно започват да отпадат и "отдолу" изплува Неизрасното. Условно, разбира се, защото при всеки е различно - и "отдолу", и маскирането му.

Всеки е някъде сред театъра на живота си, но няма форум в който повечето да не участват заради личния си кеф и нуждата от общуване и групови игри. И ако поне в други форуми самите теми, насоки... са си народни, то тук с претенцията за "научни" говорители, се пишат небивалици. Пък и с претенции "ми къде са ви аргументите за обратното, докажи го, посочи грешки... ". Сред форума (пък и навсякъде другаде) няма да се срещне нито един пример за анализ на лични убеждения в опит те да се преструктурират, деконструират, актуализират през призмата на рационалния анализ и синтез. Мне - всички играят играта на доказването на "правилността' на личните си убеждения. Отгоре на всичко - това се маскира чудесно с отработени интелектуални игри, дето са били цял живот. И се попиват още в училище.

Делюзиите и личните убеждения е напълно безпредметно да се подлагат на анализ, на дискусия - всичко задължително е само игра, защото основата няма нищо интелигентно, а интелигентността е само за 'парлама'. 

В кръчмата, след първата ракия, колкото и да изглеждат на интелигентни приказките, са си само игра. Игра - защото за думите си никой за нищо не отговаря. Ако животът и съдбата му зависеха от това, дето говори... би било другояче. Затова - приказките - в един свят, а животът - в някой друг (но пак сред приказки). Така може всеки Говорещ да си играе роличките си пред огледалото.

Идеалното - си е идеално... Какво точно е, сред какъв периметър и условия - кой го интересува след като една, друга или трета "наука' ги била вече "разкрила, обяснила, разбрала". Кое точно са идеите, как се определят, какво им е значението... Демонстрацията на живот чрез патерици, е очевидна. Къде и какви са тия - дето дръзват да се научат да ходят... това за мен е интересното.

 

Редактирано от ramus
  • Потребител
Публикува (edited)
1 hour ago, sirius said:

Ам Ц ... блажени вярващите както се казва.

:) много е важно на 'много информираните' да се премерят по този критерий. Така с количество се борят с дефицита на качество.  А неовладеният емоционален 'фон' звънти твърде тънко и доста влияе. Но пък - всеки се състезава с това, с което смята че е "най". Съвсем ясно е защо.

Редактирано от ramus
  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, sirius said:

Непоправими и психозависими, аз отдавна минах етапа на гурупоклоничество.

Ам Ц ... блажени вярващите както се казва. И тези, които са пренебрегнали родните си автори. А и руските не са за пренебрегване.
Не че съм против английския, не една и две книги съм прочел на английски, но нивото което предлагат е до кръста на някои български автори. А това, че някои не могат да достигнат тяхното ниво, си е лично техен проблем. Книжки на руски не съм чел, но има достатъчно материали в интернет. На български не са много, но също ги има. За който се интересува. В момента при мен на опашка чакат две български книги инито една другоезична.
ИНтересно ми е какво има на ирански, китайски и испански но ... не мога да огрея навсякъде. Нашето, не само е повече от достатъчно, то е недостижимо за англоговорящи. Друга мая са, слаба.

 

Конкретни примери и имена ще споменете ли на български автори?!, които да са поне на европейско ниво? Надявам се, че молбата ми не би ви затруднила? Не съм добре запозната с положението в България, но колегите, които работят в тази сфера, и до ден днешен не спират да се оплакват, че липсва достатъчно добра литература на български език. 

От руските школи какво бихте препоръчал като стойностно, по-конкретно ме интересува на чии разработки да се спра, които да не са слаба мая, така де... :117: недостижимите за англоговорящите ме интересуват. 

Преди 41 минути, ramus said:

:) много е важно на 'много информираните' да се премерят по този критерий. Така с количество се борят с дефицита на качество.  А неовладеният емоционален 'фон' звънти твърде тънко и доста влияе. Но пък - всеки се състезава с това, с което смята че е "най". Съвсем ясно е защо.

 

Ще успееш ли да напишеш нещо по темата или поне някакъв членоразделен довод във връзка с несъзнаваното, което ти и група когнитивни психолози считате за " тъпо " или да приема, че това е тавана на осъзнатите ти способности и ще продължаваш да мрънкаш от безсилие пред интелекта, ерудицията и невероятното чувство за хумор на колегата Некоректний? :animatedwink:

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 31 минути, caress… said:

Конкретни примери и имена ще споменете ли на български автори?!

В коя област конкретно? И ако се надяваш да е нещо академично ... незнам, учебници и академични материали отдавна не съм ползвал, малки са ми. 
В т.нар. худ. литература намирам по- добри неща. Ако е за "психология" де. Какво те интересува? И какво последно сте чели с интерес в областта ви на интерес?

Редактирано от sirius
  • Потребител
Публикува
Преди 7 часа, sirius said:

В коя област конкретно? И ако се надяваш да е нещо академично ... незнам, учебници и академични материали отдавна не съм ползвал, малки са ми. 
В т.нар. худ. литература намирам по- добри неща. Ако е за "психология" де. Какво те интересува? И какво последно сте чели с интерес в областта ви на интерес?

Няма как да не спомена вниманието, защото е чудесна илюстрация за нашата обмяна на реплики. Вие изразихте несъгласие с мой пост, в който давам препратка към линк за несъзнаваното. Очевидно е, че имам предвид науката психология. Има две важни неща за вниманието.

Когато ползваме интелекта си, например, за да разрешим някакъв проблем - мисловната работа поражда аналогии или опити за решаване на проблема. Такова мислене е креативно, защото е динамично.

Другият вариант е това, което правите - което сте прочел в поста ми, да не е важно за вас и да се опитвате да отбиете номера, скуката, времето, а това води до липса на съсредоточеност и разговорът се превръща в игра на развален телефон.

Нервната ни система така е устроена, че всеки процес да може да протича по два паралелни начина. По този начин тя се подсигурява, че ще реагира дори при наличието на локален проблем. Което означава, че постигането на въпросното велико себеосъзнаване не е задължително да доведе до някакъв сигурен и траен ефект, което чудесно се илюстрира в нашия случай с обмяната на реплики.:animatedwink:

 

 

  • Потребители
Публикува
Преди 29 минути, caress… said:

Което означава, че постигането на въпросното велико себеосъзнаване не е задължително да доведе до някакъв сигурен и траен ефект, което чудесно се илюстрира в нашия случай с обмяната на реплики.:animatedwink:

Да, много важно. Дори прочутото всезнание на Буда не е било постоянно налично, а дискурсивно. Самодейните себеосъзнати са изключение в това отношение. Въпросът е какво себеосъзнават? Не вярвам някой от тях да си признае публично. И като имаме предвид, че психиката е динамична, постигат траен ефект на пълна смехотворна обърканост.

Ето го този господин. Публикува твърдение и в следващото изречение го самоопровергава. Спори със себе си непрекъснато във всяка една тема. 

Преди 10 часа, ramus said:

Сред форума (пък и навсякъде другаде) няма да се срещне нито един пример за анализ на лични убеждения в опит те да се преструктурират, деконструират,...

Делюзиите и личните убеждения е напълно безпредметно да се подлагат на анализ, на дискусия ...

 

  • Потребител
Публикува

До къде стигнах в разсъжденията си за идеалното?
До два незначителни извода, които, уви, правят незначителни идеалното и философията. 
След като приех, че идеалното, т.е. психичното е всъщност дейност на мозъка за възприемане, обработка и генериране на информация, предаването й чрез словото и активиране на съобразни с нея действия, то идеалното се превърна в обект на частни науки- физиология на ВНД, теория на информацията и психология и не може да бъде поставяно като основен философски въпрос.
Другото е, че философията от всеобемна наука се превърна в периферна, да не кажа рудиментарна, изживяла значението си. В Античността, в търсене на научната истина след кривия сокак на жреците, са се появили универсалните учени- философите. (Аристотел развива всички области на тогавашното познание). После теолозите отново са намерили благодатна почва в умовете и чак през Възраждането отново са се появили универсални учени. През Просвещението има силни философи, но те не са съвсем универсални учени: „XVIII век е наречен „Векът на философията“. В този период се формират много науки: политическа икономия, статистика, социология, емпирична психология и много други. Впрочем философията през Просвещението означавала социология, право и политология, а не философия в днешния смисъл на думата.” (в днешния смисъл значи„общите и фундаментални въпроси”). А! По тоя повод се сещам за един мъж на делова жена, който споделя: „ С маловажните въпроси, как да печелим, какво да ядем, къде да живеем, каква кола да караме, се занимава жената. Аз се занимавам с важните въпроси- озоновата дупка, световното затопляне…”. Та и философията, май вече е легнала пред телевизора и дреме пред важни въпроси.
Нещото, което ми остана като поука, бе, че науката отчопля от идеалното и то се смалява, но винаги трябва да се има предвид като неопределеност, породена от психиката. Каквато и наука да е, тя ако не като обект, то като субект има човешката психика, а това остава един вероятностен и непредсказуем фактор. Не кой- знае колко значим, но е необходимо да се има предвид.

  • Потребител
Публикува
Преди 7 минути, Втори след княза said:

До къде стигнах в разсъжденията си за идеалното?
До два незначителни извода, които, уви, правят незначителни идеалното и философията. 
След като приех, че идеалното, т.е. психичното е всъщност дейност на мозъка за възприемане, обработка и генериране на информация, предаването й чрез словото и активиране на съобразни с нея действия, то идеалното се превърна в обект на частни науки- физиология на ВНД, теория на информацията и психология и не може да бъде поставяно като основен философски въпрос.
Другото е, че философията от всеобемна наука се превърна в периферна, да не кажа рудиментарна, изживяла значението си. В Античността, в търсене на научната истина след кривия сокак на жреците, са се появили универсалните учени- философите. (Аристотел развива всички области на тогавашното познание). После теолозите отново са намерили благодатна почва в умовете и чак през Възраждането отново са се появили универсални учени. През Просвещението има силни философи, но те не са съвсем универсални учени: „XVIII век е наречен „Векът на философията“. В този период се формират много науки: политическа икономия, статистика, социология, емпирична психология и много други. Впрочем философията през Просвещението означавала социология, право и политология, а не философия в днешния смисъл на думата.” (в днешния смисъл значи„общите и фундаментални въпроси”). А! По тоя повод се сещам за един мъж на делова жена, който споделя: „ С маловажните въпроси, как да печелим, какво да ядем, къде да живеем, каква кола да караме, се занимава жената. Аз се занимавам с важните въпроси- озоновата дупка, световното затопляне…”. Та и философията, май вече е легнала пред телевизора и дреме пред важни въпроси.
Нещото, което ми остана като поука, бе, че науката отчопля от идеалното и то се смалява, но винаги трябва да се има предвид като неопределеност, породена от психиката. Каквато и наука да е, тя ако не като обект, то като субект има човешката психика, а това остава един вероятностен и непредсказуем фактор. Не кой- знае колко значим, но е необходимо да се има предвид.

Я! Махни си отчаянието???

Ето: https://bg.wikipedia.org/wiki/Философия

Махаш втория абзац - щото материалистическата философия вече е решила основния въпрос на философията и ... всичко става ясно. Философските закони са съобразно обективна реалност. Закон за инерцията?! За единство и борба на противоположности?! За количествените натрупвания водят до качествени изменения?! И т. н. - се обясняват фактите, а от там и субектите!

...

  • Потребител
Публикува
Преди 2 минути, Малоум 2 said:

Я! Махни си отчаянието???

Ето: https://bg.wikipedia.org/wiki/Философия

Махаш втория абзац - щото материалистическата философия вече е решила основния въпрос на философията и ... всичко става ясно. Философските закони са съобразно обективна реалност. Закон за инерцията?! За единство и борба на противоположности?! За количествените натрупвания водят до качествени изменения?! И т. н. - се обясняват фактите, а от там и субектите!

...

Благодаря за коментара

Не ми е дошло и на ума за отчаяние. Просто философски идеалното се оказа някак си незначителен проблем. :) 

Намирам за интересно и моля за идея как и къде би бил приложен "закон за инерцията" по отн. психиката, където няма маса? Може би в социалните явления, там макар да няма маса(на материята), има маси и ригидност на процесите?

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 13 часа, caress… said:

Ще успееш ли да напишеш нещо по темата

Темата е с написано заглавие. Нито Юнг, нито Кант, нито непрекъснатите изменчиви игри, довели до поредната заигравка с нещо си, наречено 'когнитивна психология'. Докога ще се афишираш като начетена, като това по никой начин не се превръща в разбиране? А и без каквито и да са шансове.

Глупостите и игричките на този или онзи, могат да си играят с някакви си версии на "когнитивни психологии", или кантово-юнгиански пиеси и залитания. Не ме интересуват игрите ти - написах го на два пъти по-горе. Няма как да ми задаваш кое какво, как и колко, нито да ме насочваш какво трябало да пиша, нито да ме пробваш с въпросчета, забележки, предложения, меки или остри реагирания... Няма как да минат номерата, повторяеми са и веднъж уловени, вече няма как да сработят с магията си.

Безочливостта ти граничи с арогантност, по отношение на самата тема и непрекъснатите ти опити за лични отношения и провокации, нямащи никакво място. Отгоре на всичкото, според думичките от цитата - някои хора пишем по темата, но ти не си от тях. Ти си имаш свои теми, но не ги обособяваш по регламентирания за това начин, във форума. А си като кукувица - чакаш някъде да се заформи моабета и почваш да снасяш нужното за теб си. Разбира се - как да бъдеш актьор, след като сценария е основан задължително на публика. Как да си танцьор без публика пред която да се играеш и изживяваш. Как да останеш невидим... за каквото си страдал цял живот.

Повдига ми се от игри и играещите ги, с наглостта с която непрекъснато се ползват от демократичността. И всяка малка личинка се бори да изживее себе си като Феникс. Дори и да няма нищичко освен добра памет и да се е научила чрез нея да запомня и имитира интелектуални разговори, в които самата тя нищичко не разбира. Но имитира добре.

Двама човека постепенно се събраха и започнаха да осират дуетно всяка тема. Съвсем тематичен дует, между другото. Лика-прилика, но превръщащи всяка тема в арена за тангото си. Колкото и сигнали да се дадоха - все едно че... кефчето и дебелащината, наричана от същите "чувство за хумор", си стои на първо място и всички останали са длъжни да пригласят и аплодират "танца им".

Трагедия са възрастовите изменения. Демонстрацията на феерия и непрекъснати смени на обекти за заигравки, ако за мен са отвратителни с лицемерието си, най-малкото за неуважителни, предвид, че каквото и да се пише непрекъснатия дуетен спам вкарва всяко мнение в своето си русло, настоява непрекъснато само с техните думи някой да се съобразява, те да задават въпроси, насоки.

Все още тук не си си показала още всичките си рога. Много внимаваш, много си предпазлива, жонглираш, ухажваш, иронизираш... и с непрекъснатите опити деликатно да водиш, да задаваш активността и вектора. Тънкия усет да подадеш нужното на всеки нуждаещ се, ти дава предимството да ти подадат ръка да ги поведеш - бавно и постепенно, за каквото теб ти е нужно. Не можеш да спреш, защото това ти е "метаболизъм", приучен за да оцеляваш още от дете. Но защо е нужно да се превръща поредния форум в мегдан за личните ти игри... макар че - ти не можеш без това и където и да си, ще е същото.

Редактирано от ramus
  • Потребители
Публикува
Преди 2 часа, Втори след княза said:

До къде стигнах в разсъжденията си за идеалното?
До два незначителни извода, които, уви, правят незначителни идеалното и философията. 
След като приех, че идеалното, т.е. психичното е всъщност дейност на мозъка 

На вас ви се иска да измислите как стоят нещата, а не да научите как са в действителност.

Как така решихте да приравните идеално и психично и да заключите, че психичното е дейност на мозъка?! Медузата няма мозък, но реагира на външни дразнители.

И да ви кажа честно, вие сте вторият от 2 хил. години насам, който счита, че философията е незначителна. Което вероятно се дължи на незначителното ви познаство с нея.

  • Потребители
Публикува
Преди 13 часа, caress… said:

Ще успееш ли да напишеш нещо по темата 

Написа същото - хленч и неприкрита злоба към двама юзъри, които му развалят монолозите.

А аргументи и концепти по темата, ще има да чакате да напише. За толкова му стигат силите. Голям срам!

  • Потребител
Публикува
Преди 3 часа, Incorrectus said:

На вас ви се иска да измислите как стоят нещата, а не да научите как са в действителност.

Как така решихте да приравните идеално и психично и да заключите, че психичното е дейност на мозъка?! Медузата няма мозък, но реагира на външни дразнители.

И да ви кажа честно, вие сте вторият от 2 хил. години насам, който счита, че философията е незначителна. Което вероятно се дължи на незначителното ви познаство с нея.

1. При информационен потоп е по- лесно сам да стигнеш до отговор, който съответства на познанията ти, отколкото да намериш непротиворечив и необорен възглед :) 

2. Доверявам се, че при психична дейност чрез ЕЕГ се констатира активност на мозъка, а при отсъствието й, няма. Декапитацията е стар метод за лишаване от душа. :) 

3. Е, някои разделят психична от нервна дейност :) 

4. Признавам, не съм само "Втори след...", който смята философията за незначителна. Има много преди нас за които "Стига философствал" означава несъществени знания и аргументи :) 

  • Потребител
Публикува
Преди 4 часа, ramus said:

Все още тук не си си показала още всичките си рога.

Няма проблем, ето ги: 4db5e1b7545a8cc3f58cf1cea3d0fa62.jpg :D

 

Преди 4 часа, ramus said:

Не ме интересуват игрите ти - написах го на два пъти по-горе. Няма как да ми задаваш кое какво, как и колко, нито да ме насочваш какво трябало да пиша, нито да ме пробваш с въпросчета, забележки, предложения, меки или остри реагирания... Няма как да минат номерата, повторяеми са и веднъж уловени, вече няма как да сработят с магията си.

 

:blush:

Преди 4 часа, ramus said:

Лика-прилика, но превръщащи всяка тема в арена за тангото си.

Дишай, Рамусе, че като не се диша и мислите започват да издишат. Няма смисъл да продължаваш да се пънеш, не разбра ли, че няма как да ме настъпи нетанцуващ статист? :bigwink:

Иначе благодаря за ПиАр-а. Лоша реклама няма. А сега се опитай да се концентрираш над темата. Можеш дори да използваш проекциите си относно мен и да обясниш идеалното в архетипа на Кали, Дурга и прочие "страшни" и "опасни" женски образи, витаещи в мъжката психика, за което Ницше е казал, че "две неща желае мъжът - опасност и игра. Затова той желае жената - като най-опасната играчка." :bg: 

 

  • Потребител
Публикува (edited)

Е, така се осира тема. Завзема се от двама пишещи, с идеята да си правят кефа и да се упражняват в глупостите си.

Деленето на психичното на мъжко и женско, са си просто общи приказки. В случая  женското е твърде незряло. Идеите за "мъжкото" - са също толкова незрели и се опират само на голо четене и цитиране. 

Едно наранено дете, жадуващо за блясък, няма нищо общо с никакъв женски образ. Женското е само опаковката. Наранените деца не достигат до 'мъжко-женските' игри зряло, защото те самите никога не стават зрели - просто са зациклили в детската фаза. Така раните им си остават основното и с това живеят цял живот. За това няма лекарство.

И библиотеките на кило не могат да изличат раните. Нито езиците, нито начетеността, нито поредното пърхане по сцената, с идеята че "така правят балерините". Нито бягането по чужбините, нито брака, нито раждането на дете - нищо не помага, защото отвътре работи една 'черна дупка'. И дори и късна фаза, гоненето на липсващото не може да спре и няма насищане, защото е като костенурката и заека - уж "бяга" бързо, но е обречено никога да не го настигне. И остава само играта.

Няма как да се скрие "малкото" отвътре и успехите са само в началото. Като се изчерпят или настъпят колизии в играта и се пропукат маските, се сменя публиката (от един форум, в друг). И всичко наново, докато се изчерпи и това... После другаде, или пък едновременно пред няколко публики. Но това не може да спре, защото раненото отвътре жадува за игрите си на "спасение".

Всичко това е елементарно и чудесно го опримеряваш. И жалкото е, че превръщаш в арена на игрите си всичко и всеки до което се докоснеш. Няма мярка, няма спирачки - пък по-горе стана въпрос и "спирачките''. Нищо де - и тази публика ще се насити... мегдана на алтернативи е безкраен. И играта на "ранено птиче" което иска да е орел - сякаш вечна.

Редактирано от ramus
  • Потребители
Публикува
Преди 1 час, caress… said:

женски образи, витаещи в мъжката психика,

Да потвърдим с автентична рисунка, може пък изображенията да разчупят ледовете. Без история няма психология, както казва един учен.

AF23.jpg

  • Потребител
Публикува

страшно се размириса в темата... направо не се търпи - никой не сменя памперсите, никой не пуска водата, много газове и изпражнения... Всичко се обърна на клоака. Единстгвеното - че поне е идеална... и без "идоли" в нея, а само с изхождащи се участници. :)

  • Потребители
Публикува

От думи не разбираш, от алхимически изображения - съвсем. Това се очакваше. Последното възможно средство за общуване на един безпомощен човек - неприятни миризми, които излизат от неговата уста (клавиатура), от ничия друга.

1 hour ago, ramus said:

Наранените деца не достигат до 'мъжко-женските' игри зряло, защото те самите никога не стават зрели - просто са зациклили в детската фаза. Така раните им си остават основното и с това живеят цял живот. За това няма лекарство.

И библиотеките на кило не могат да изличат раните. Нито езиците, нито начетеността, нито поредното пърхане по сцената, с идеята че "така правят балерините". 

Раните остават, но не кървят и не болят. Може да се сублимират и след време старата рана се възприема по съвсем друг начин - като буря в чаша с вода. Има лек за това, макар да не е универсален, има клинични описани случаи в библиотеки, които ти не си чел, затова не знаеш. Имам и личен опит по въпроса, който точно на теб никога няма да го споделя. Нямаш право тук да пишеш за вечни рани и да обезверяваш някой наранен, който реши да прочете. Макар това за раните да няма нищо общо с темата. Но нека по въпроса прецени създателят на темата и ако реши да поиска триене на мнения.

  • Потребител
Публикува
Преди 14 минути, Incorrectus said:

Но нека по въпроса прецени създателят на темата и ако реши да поиска триене на мнения.

Няма да реши да поиска. Всяка дискусия има своя душа, обусловена от материята :)  (участниците) и идеята :) (темата).

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!