Имената на средновековните българи

[Aspandiat]

Колебаех се дали да пусна темата тук или в раздел Средновековна история, защото ако се развие, темата вероятно ще отида в историческия раздел. Но пък нека да посъживя раздел Езикознание.

Тъй като преди години съм се ровил много из издадените в София и Скопие османо-турски данъчни регистри, които съдържат списъци на десетки хиляди данъкоплатци-християни, са ми направили впечатление няколко неща. Едно от тях е типът на народното (селско) българско мъжко лично име от периода 15-16 век. То се характеризира със следните особености:

1. В 90% от случаите, ако не и в повече, името е двусрично.

2. Почти винаги завършва на -О или -Е. Примери: Васо/Васе, Стойо (покрай Стоян), Радо (покрай Рад), Пейо, Йово/Йове (покрай Йован, вариантът Иван липсва), Дочо, Стано/Стане (покрай Стан), Храно (покрай Хран и Кран), Михо и др.

3. Почти напълно липсват вносни (гръцки имена) в тяхната автентична форма, а тези, които са навлезли, са в съкратен и побългарен вариант. Примери: Димо (а не Димитър, което в този си вид се среща рядко), Йован (а не Йоанис), Тодор (а не Теодор или Теодорос), Андон (а не Андонис), Михо (а не Михаил).

4. Имена от гръцки са основно имена на светци, но не произволни: Тодор, Димитър, Йоан, Йордан (но основно в Македония и то във вариант Ордан или Орде). Името Петър например почти напълно отсъства. Името Христо(с) също не се среща. Имена на почитани от българската църква имена на светци като Климент, Константин, Наум, Теодосий не се срещат сред народа.

 

Запазените имена на български владетели и аристократи от периода 7-15 век се различават съществено от простонародните.

1. Голям брой такива имена също са двусрични: Тервел, Телец, Сабин, Телец, Винех, Умор, Кардам, Муртаг, Борис, Петър, Самуил, Арон, Давид, Йоан, Смилец, Фружин, Балик, Гавра, Драгшан, Ивац, Кракра, Боян. Никое от тях обаче не завършва с простонародното окончание -О или -Е с изключение на болярина Мицо през 13 век. Няма да броя и името "Анчо", болярин в Тракия от 11 век, споменат в един византийски документ, тъй като е записан на гръцки като "Антзас", което може да се разчете и като "Анч" или "Анча".

2. Други имена на владетели и аристократи са едносрични: Крум, Докс, Шун, Цок.

3. Съществува и един немалък пласт от многосрични имена на владетели и аристократи, немалка част от които са гръцки или пославянчени гръцки и библейски: Георги, Светослав, Михаил, Александър, Константин, Коломан, Димитър, Дометиан, Драгомъж, Елемаг, Добромир, Лазарица, Илица, Матеица, Никулица, Теодосий, Несторица, Мелитон, Куделин и др.. Никое от тях не завършва с простонародното окончание -О или -Е с изключение на Иванко (убиецът на Асеня). 

4. Има и известен брой имена от кумански произход като Шишман, Дърман, Тертер, Белаур, Асен, които са двусрични или многосрични, но и те не не завършват с простонародното окончание -О или -Е.

 

КАТО ПЪРВОНАЧАЛНИ ИЗВОДИ:

1. Един от признаците за отлика между аристокрация и простолюдие в средновековна България е било личното име. Народът е носел кратки, най-вече двусрични имена, завършващи на традиционното народно окончание -О или -Е. При аристокрацията подобни "плебейски" окончания в имената липсват.

2. Противно на простонародните имена, които нерядко са съкратени форми на по-сложни или многосрични имена, имената на аристократите не търпят съкращаване. Асен си остава Асен, а не Асо, Димитър си остава Димитър, а не Димо, Георги си остава Георги, а не Гого, Михаил си остава Михаил, а не Михо, Шишман си остава Шишман, а не Шишо. Единствените имена, които са навлезли сред народи и които (почти) не са търпели подобни съкращения, са имената от (пра)българския ономастикон: Крум остава Крум/Хрум/Крун/Крон или става Круме/Крумо, Круман, Кардам си остава Кардам или става Кардан, Тервел остава Тервел, Борис остава Борис, Винех е запазено като Виняк, Сабин остава Сабин(е) или Сибин/Сивин и др. Единствено Докс и Цок стават "оплебейчени": Доксо/Доско или Дошо, Досо, Досе, а Цок: Цоко/Соко/Сочо/Цочо. Защо (пра)българските не "са пипани" не се наемам да отговоря.

3. През 15-16 (чак до 18 век) хората от простолюдието не притежават родови имена. Имената им се образуват по три начина: Йован, син на Петко (а внукът става Петко, син на Йован), или Йован Петко, или с прякорни/професионални имена като например Йован Ковач или Синдир Петко (ломотещият Петко). За разлика от простолюдието аристократите и владетелите имат родови имена, което е още една огромен филологически/ономастичен индикатор за разликата или дори пропастта между долните и горните класи в средновековното българско общество. Как е стоял въпросът с имената в средновековна Испания, Италия, Германия, Франция, Англия не съм проверявал, но предполагам, че и там е имало простонародни и аристократични имена, а "черните люде" са имали само бащини имена.

[ISTORIK]

1 hour ago, Aspandiat said:

Колебаех се дали да пусна темата тук или в раздел Средновековна история, защото ако се развие, темата вероятно ще отида в историческия раздел.

Но пък нека да посъживя раздел Езикознание.

Тук е правилното място за тази тема. Ономастиката е дял от езикознанието.

[cven]

On 4.07.2018 г. at 16:49, Aspandiat said:

...КАТО ПЪРВОНАЧАЛНИ ИЗВОДИ:

1. Един от признаците за отлика между аристокрация и простолюдие в средновековна България е било личното име. Народът е носел кратки, най-вече двусрични имена, завършващи на традиционното народно окончание -О или -Е. При аристокрацията подобни "плебейски" окончания в имената липсват...

 

Темата, която започвате, е много интересна, но с изводите ми се струва че прибързвате. Имената записани в османските регистри не са непременно имената, с които хората са кръстени. Според мен, чиновникът не обикаля всяка колиба да записва имената по лична карта, а отива при първенеца на селото и го разпитва за живеещите в населеното място. Той съответно казва имената така, както си викат по комшийски. Така Васил става Васо, Радослав става Радо, Станимир става Стано и т.н. Примерно Вие ако имате съученик, приятел, колега Александър, Тодор, Петър, най вероятно за Вас са Сашо, Тошо, Пешо, по същия начин, както и за кмета или кнеза, който е служил за информатор на данъчния.

Прегледах началото на ТИБИ 1 и 2 том, Например в Търновско са записани имената Дабжьо и Дабчо, но в Пернишко името е записано като Дабижив.

Действително много имена завършват на О, но част от тях не са прости, например Балико, Добрико, Неделко, Преметко. Освен това често се срещат и дълги имена, като Грубадин, Радослав, Доброслав, Левендин, Драгита, Драгобрад, Добромир, Витомир, Гъртодул, Момчун, Станемир, Драгостин, Негослав, Бранислав, Крайслав, Богослав, Великослав, Дабижив, Божидар, Борчин. А в Бориловия синодик например се срещат : Приязд, Балдьо, Арцо, Трошан, Ратен, Карач, Потръц, Ханко, Стано, Богдан, Шишман, Ботул, Радослав, Воислав, Годеслав, Чръноглав, Семир, Иончо, Добромир, Иваншо

Така че, кое име е простонародно и кое аристократско, май не може да се познае. И нека не смесваме прабългарските имена с имената от османските регистри, те са от различни именни системи. Вярно е, че и в регистрите има имена от чужди именни системи, или грешно записани или прочетени, но срещнах следните :

Братула син на Чохне, Хръс син на Руско, Кръстьо син на Бубул, Шишман син на Ваве, Иван син на Фетко, Пескяфет син на Лило, Мачукан син на Неделко, Иванко син на Душман, Райко син на Тургул, Радой син на Башеног, Продан син на Фружин, Стоян син на Чунчи, Нехро син на Боурешко, Дико син на Боруджа, Тодор син на Гърлеш, Иван син на Гафид, Дани син на Капец, Вихне син на Миле, Апористад син на Радица, Радослав син на Дурфил

Ще е интересно, ако се извадят особенните имена по райони да видим каква картинка ще се получи...

А Ивановци има, и то много. Може Иоан да е регионална особенност някъде, но възможно е да е грешно разчетено, арабското В и О се пишат по сходен начин и малко по особен почерк може да затрудни преводача.

[Янков]

 Има едно сведение на Юрий Венелин от 1830 г., което ми е направило дълбоко впечатление:

"Българите не приемат календарните гръцки имена, всичките им имена са народни. И сега между тях ще намериш стотици Бояновци, Горденовци, Тилановци с техните, умалителни [...] Попадна ми един млад българин на име Тило — умалително от Тилан..........Поразпитах го по-подробно за името му и той ме уверяваше, че е чисто българско, че така наричат младите, а когато те остареят, е по-добре Тилан...."

http://macedonia.kroraina.com/rp/rp_11.htm

Мисля че повдига някои въпроси, свързани с тази тема.

[ymgologanov]

Не от средновековието но ето един документ от 1857 с имената на главите на семействата от енорията на поп Петър от Летница.

Някои имена са със суфикс за бащиното име -у, други са -овъ, някои са записани с професиите.

[Стоедин]

Наскоро в училище имахме обучение от лекторка на име Дерижан. Прекрасен преподавател, но освен със знания ме впечатли с фамилията си. След лекцията я попитах от къде произлиза името Дерижан и тя сподели, че е стара арменска аристократична фамилия. В арменската традиция имена завършващи на ...жан издават благороднически произход. Преди време бях чел книга на Тодор Балкански за изфабрикуването на македонския книжовен език и там автора споменава, че фамилии завършващи на ...ски в Полша като Бенковски, Раковски и др. са благороднически фамилии. За Германия фон маркира аристократичен произход, а във Франция дьо. Португалия, Испания, Италия, Белгия и Холандия също имат подобни маркери. Все съм се чудел защо на Балканите това липсва. Не само при нас, но и при гърци, албанци, сърби и румънци подобно нещо няма. Свързано е с римските традиции? А останалите примери са присъщи за народи с по силно варварско наследство и култура? Какво мислите?

[Aspandiat]

On 6.07.2018 г. at 22:43, cven said:

Имената записани в османските регистри не са непременно имената, с които хората са кръстени. Според мен, чиновникът не обикаля всяка колиба да записва имената по лична карта, а отива при първенеца на селото и го разпитва за живеещите в населеното място. Той съответно казва имената така, както си викат по комшийски. Така Васил става Васо, Радослав става Радо, Станимир става Стано и т.н. Примерно Вие ако имате съученик, приятел, колега Александър, Тодор, Петър, най вероятно за Вас са Сашо, Тошо, Пешо, по същия начин, както и за кмета или кнеза, който е служил за информатор на данъчния.

 

Прегледах началото на ТИБИ 1 и 2 том, Например в Търновско са записани имената Дабжьо и Дабчо, но в Пернишко името е записано като Дабижив.

Не мисля, че кнезът е диктувал на писаря имената във варианта, в който са се обръщали към хората. В противен случай всички имена щяха да са двусрични. А и от примера с Дабжо и Дабчо и Дабижив личи, че хората са записвани с пълните им имена, а не със съкратените. По моето село до неотдавна типични селски имена бяха Съйо, Мойо, Крайо, Дочо, Цочо, Банко - и това са не "съкратени", а пълните им форми.

 

On 6.07.2018 г. at 22:43, cven said:

Действително много имена завършват на О, но част от тях не са прости, например Балико, Добрико, Неделко, Преметко. Освен това често се срещат и дълги имена, като Грубадин, Радослав, Доброслав, Левендин, Драгита, Драгобрад, Добромир, Витомир, Гъртодул, Момчун, Станемир, Драгостин, Негослав, Бранислав, Крайслав, Богослав, Великослав, Дабижив, Божидар, Борчин. А в Бориловия синодик например се срещат : Приязд, Балдьо, Арцо, Трошан, Ратен, Карач, Потръц, Ханко, Стано, Богдан, Шишман, Ботул, Радослав, Воислав, Годеслав, Чръноглав, Семир, Иончо, Добромир, Иваншо

Така е, но горе аз говоря най-вече за това, че типичните народни имена са хем двусрични, хем завършват на -О и -Е. Това че има и "неправилни" от тази гледна точна имена не е нито проблем, нито чудно. Обаче огромната маса от имената по селата са точно по горния модел.

[Aspandiat]

On 7.07.2018 г. at 0:21, Стоедин said:

Наскоро в училище имахме обучение от лекторка на име Дерижан. Прекрасен преподавател, но освен със знания ме впечатли с фамилията си. След лекцията я попитах от къде произлиза името Дерижан и тя сподели, че е стара арменска аристократична фамилия. В арменската традиция имена завършващи на ...жан издават благороднически произход.

В арменската традиция по времето, когато са имали аристократи, няма изобщо имена, завършваши на -жан. Може би единственият случай, в който има нещо подобно, е "Киржан/Кир-Жан", името с което арменският историк от края на 10 век Асохик нарича Йоан Цимисхий и което е вариант на гръцкото "кир Йоан".

Фамилията най-вероятно е с турски корен + -джан ("душа"), с което и днес арменците масово се обръщат един към друг: Хайк-джан, Ованес-джан, Такухи-джан, Ануш-джан и т.н..

Редактирано Юли 8, 2018 от Aspandiat

[Стоедин]

Вероятно си прав. Споделих каквото ми бе казано. Самата доц. Дерижан е българка, а фамилията е на бившия и мъж. Това което ми каза беше, че преди години в Москва на някаква конференция или нещо подобно се запознава с възрастен арменец, който когато чул фамилията е казал, че е благородническа. Дали си е измислил или тя не е разбрала какво е имал предвид не знам. Това е по този въпрос.

Обаче така и никой не сподели нещо по въпроса за балканската традиция за формиране на благороднически фамилии...

[Aspandiat]

Преди 18 часа, Стоедин said:

Обаче така и никой не сподели нещо по въпроса за балканската традиция за формиране на благороднически фамилии...

 

On 7.07.2018 г. at 0:21, Стоедин said:

За Германия фон маркира аристократичен произход, а във Франция дьо. Португалия, Испания, Италия, Белгия и Холандия също имат подобни маркери. Все съм се чудел защо на Балканите това липсва. Не само при нас, но и при гърци, албанци, сърби и румънци подобно нещо няма. Свързано е с римските традиции? А останалите примери са присъщи за народи с по силно варварско наследство и култура? Какво мислите?

Не го бях видял това, извинявай.

Няма как да имаме подобни примери с фон, дьо, де, ъф, както е в Германия, Франция, Испания, Италия, Англия, защото нямаме запазена аристокрация, за да видим как самите аристократи са се наричали. В оскъдните паметници, и то предимно византийски, се споменават само малки имена и град/област на владение, но не в конструкция "Войсил, боляринът на Крън".

Може да се предполага, че ако имахме аристокрация, титлите щяха да са от рода на "Александър, деспот на Ловеч" или "Александър, деспот Ловешки". А в кратка форма "Александър Ловешки". Което пък ми дава една хрумка, че при това положение вероятно на простолюдието щяха "да са забранени" фамилните окончания "-шки/-ски", а щяха да са им "оставали" единствено "-ов/-ев" с цел отличаване от аристокрацията.

Може евентуално да се търси някакъв паралел в имената на аристокрацията в Русия, но при такъв паралел трябва да се имат предви поне 2 неща:

1. При Петър I има някаква частична промяна/подмяна на физическия състав на руската аристокрация и същевременно въвеждане на западноевропейска титулатура.

2. Има и нова аристокрация при Петър, излязла от средите на долните класи в качеството на послужебна аристокрация. Затова евентуално паралелите трябва да се правят с Русия преди Петър.

Редактирано Юли 9, 2018 от Aspandiat

[Warlord]

Беше ми направило впечатление, че в една от влашките грамоти от 14-15 в. на един българин фамилията завършваше на -ов (вероятно първия такъв документиран пример в историята ни), обаче идея си нямате как ме мързи да ги преравям сега за да го намеря къде точно беше  

[Frujin Assen]

Спандьо, имам такъв въпрос. А дали разликата не е там, че западната аристокрация е поместна, а балканската послужебна. Например нашия кан Крум и неговите "хранени хора", които той храни от ръката си, или турския султан който е като слънце на земята- всичко зависи от него. Отделно на запад се наследява и имота и титлата и социалното положение. При нас ще наследи само имотите на баща си, а титла и социално положение ще е принуден да заработва сам и то чрез върховната власт. 

Във Византия и България има някакъв феодален разпад, когато властта се наследява (например Видин), но във Византия се появяват кръстоносците, които (или заради тях) унищожават тази местна власт. Впоследствие пак се стига до феодален разпад, но този път турците отново издигат силната централна власт. Може би последния феодален разпад е при кърджалийското време, но и тогава всичко свършва бързо. 

Сещам се също за сърбите, които никога не са имали силна централна власт, но и никога не развиват поместна аристокрация. Защо? Дали заради прословутата свавянска свободолюбивост "Кой си пък ти бе, че ще се правиш на голямата работа?" 

Захари Стоянов също говори за "турска демократичност" при която не се признава никакъв авторитет както в Европа. Сещам се, как той описва "ставането на човек", как откраднал стоката и така станал богат. Или Каравелов който в "Мамино детенце" описва падението, когато състоял се човек става чапкънин- на него не му остава нищо като титла или социално положение. 

[Aspandiat]

Фружине, зарежи аристокрацията от времето на Крум и Омуртаг като аналог. А и споменатите от Омуртаг негови хранени хора са от дребната "хранена/служебна" аристокрация, а не истински landlords или seigneurs.

През 14 век у нас си има вече мощна поземлена аристокрация. Какъв мислиш, че е деспотът на Ловеч Иван Александър преди да го изберат за цар? Ми едър магнат. Добротица и Балик в Добруджа са същите. Както и Шишманите във Видин. Аз не се сещам за едри феодали у нас, издигнали се "по заслуги" в периода 13-14 век. Дори и Тертеровци вероятно стават мощни, защото влизат в редовете на висшата аристокрация в качеството им на кумански "филарси" у нас, сиреч на племенни вождове на заселените в България кумани. Дори и ако върнеш лентата назад, в 10 век, едрата наследствена аристокрация вече е факт и пример ти е комит Никола и синовете му. Дали комитството му е било с мандат или наследствено няма как да сме сигурни, макар че вероятно е било наследствено, ако се вземе като пример твърдението от 11 век, че Георги Войтех бил представител на рода, излъчващ традиционно кавханите в България. Тоест имаме косвена индикация, че към 10 век дори и висшите послужебни титли/постове се предават в рода по наследство, нещо което има паралел в аршакидска Армения и Партия и в Сасанидски Иран.

Във Византия едра поземлена аристокрация почва да се формира още в 10 век и затова военните императори Никифор Фока, Йоан Цимисхий и особено Василий Втори така мачкат забогателите бивши акрити - целта е подобни хора да не набират повече мощ и да клатят държавата. Първите симптоми на феодалният разпад във Византия се появяват още при Ангелите преди кръстоносците - имаш един Мануил Камица и Добромир Хриз на Балканите и един Леон Сгурос в Западна Анатолия или отцепниците Комнини в Трапезунд.

Как пък сърбите да нямат силна поместна аристокрация? Ми след Душан тия юнаци, дето се отделят в Македония и Тесалия какви са? Разни Марковци, Вълкашиновци, Углешовци, Симеон Синишовци и т.н.? Или феодалните конфликти в остатъчна Сърбия между Бранковичи и Лазаревичи? Имат си сърбите едри магнати и то в повече отколкото е било здравословно за държавата.

П.П. Сърбите имат и период на силна централна власт - от средата на 13 до средата на 14 век.

Редактирано Юли 10, 2018 от Aspandiat

[Thorn]

Преди 43 минути, Frujin Assen said:

Спандьо, имам такъв въпрос. А дали разликата не е там, че западната аристокрация е поместна, а балканската послужебна. Например нашия кан Крум и неговите "хранени хора", които той храни от ръката си, или турския султан който е като слънце на земята- всичко зависи от него. Отделно на запад се наследява и имота и титлата и социалното положение. При нас ще наследи само имотите на баща си, а титла и социално положение ще е принуден да заработва сам и то чрез върховната власт. 

Във Византия и България има някакъв феодален разпад, когато властта се наследява (например Видин), но във Византия се появяват кръстоносците, които (или заради тях) унищожават тази местна власт. Впоследствие пак се стига до феодален разпад, но този път турците отново издигат силната централна власт. Може би последния феодален разпад е при кърджалийското време, но и тогава всичко свършва бързо. 

Сещам се също за сърбите, които никога не са имали силна централна власт, но и никога не развиват поместна аристокрация. Защо? Дали заради прословутата свавянска свободолюбивост "Кой си пък ти бе, че ще се правиш на голямата работа?" 

Захари Стоянов също говори за "турска демократичност" при която не се признава никакъв авторитет както в Европа. Сещам се, как той описва "ставането на човек", как откраднал стоката и така станал богат. Или Каравелов който в "Мамино детенце" описва падението, когато състоял се човек става чапкънин- на него не му остава нищо като титла или социално положение. 

Генерализираш и за Запада и за Балканите. Положението не е било застинало нито там, нито тук.

[Thorn]

Преди 9 минути, Aspandiat said:

представител на рода, излъчващ традиционно кавханите в България. Тоест имаме косвена индикация, че към 10 век дори и висшите послужебни титли/постове се предават в рода по наследство, нещо което има паралел в аршакидска Армения и Партия и в Сасанидски Иран.

А най-вече при хазарите

[Aspandiat]

Понеже темата неизбежно ще отиде в областта на историята, ми хрумва нещо. Ако се направи списък с имената на известните аристократи в Македония, Тесалия, Сремско, Софийско и Мизия от епохата 970-1018 г., прави впечатление, че реално в Мизия през този период няма данни за едра аристокрация. Има само едно мътно сведение (късно и май беше от Дуклянската хроника), споменаващо за някой си Боян, който заедно с някой си Петър оглавил въстание против ромеите през 976 г., успоредно с реконкистата, предприета от Самуил. Всички останали аристократи и воеводи през периода са известни от земите на  Македония, Тесалия, Сремско, Софийско. Та се замислих дали у нас през 9-10 век не е станало нещо подобно на Германия от същия период. В Германия се издигат могъщи племенни херцози в земите, населявани от разни германски племена преди франките да ги покорят. По аналогия може да се предполага (спекулира), че в Македония част от едрите боляри са били именно подобни "племенни херцози", потомци на князете/вождовете на "славиниите" (и куберовите българи) отпреди те да са включени в пределите на България. Докато в Мизия, където 7-те славянски племена са маргинализирани от българската централна власт още през 7-8 век, такива "племенни херцози" няма как да се издигнат. Затова знаем, че в опита за метеж против Борис Първи взимат участие външните комитати/области, а не вътрешните, където централната власт държи здраво и подкастря редовно всеки прекалено израснал филиз.

[Aspandiat]

Да, забравих го аз Шестоднева

[Amazonski]

Преди 2 часа, Frujin Assen said:

А дали разликата не е там, че западната аристокрация е поместна, а балканската послужебна. Например нашия кан Крум и неговите "хранени хора"

Доколкото съм срещал "хранени хора" по-скоро значи професионална армия, отколкото благородници. Нещо като сержантите на служба при царя и благородниците в Западна Европа. 

[Frujin Assen]

Естествено е да генерализирам. Ако тръгна подробно следва да напиша книга (което не ми е по силите). 

Да, имаме едра аристокрация, но титлите деспот, севастократор, севаст и прочее не се предават по наследство, а се заработват лично чрез царя/императора. 

Отделно на запад имаме "Васалът на моя васал не е мой васал"- ясно очертана пирамида кой под кого стои. За България и Византия се сещам само за един случай на троен васалитет, когато турците притискат владетеля на Тесалия да им стане васал, той става васал на императора, който вече е васал на турците. Но няма практика владетеля на Варна (който и да е той) да е вас на Дръстър, който пък да е васал на царя.

[Aspandiat]

Васалът на моя васал е в действителност принцип във Франция, но не и абсолютно разпространен в целия Запад.

Можеш ли да дадеш пример(и), че " титлите деспот, севастократор, севаст и прочее не се предават по наследство, а се заработват лично чрез царя/императора"?

[Frujin Assen]

Преди 50 минути, Aspandiat said:

Васалът на моя васал е в действителност принцип във Франция, но не и абсолютно разпространен в целия Запад.

Можеш ли да дадеш пример(и), че " титлите деспот, севастократор, севаст и прочее не се предават по наследство, а се заработват лично чрез царя/императора"?

Ами например Теодор и Балик са едри феодали, синове на едър феодал (сам деспот), но получават деспотските си титли от императора. 

Сетих се за Асеневци във Византия. Ако не бъркам Иван Асен ІІІ обещава, че ако не стане цар ще се задоволи с деспотска титла която му дава императора. Доколкото помня нито синовете, нито внуците му наследяват тази деспотска титла. Може и да бъркам де.

Яков Светослав също получава деспотска титла от царя лично, а не защото е владетел на Видин. 

Ако не греша на запад ситуацията е следната. Имаме Граф дьо Горно Нанадолнище, синът му получава владението на ГН и титлата граф дьо ГН. Ако обаче той няма син то този който стане владетел на ГН получава и титлата граф дьо ГН. Тоест титлата е вързана и по наследство и по място. Не зная в България или Византия да има обособени владения чийто владетел да носи определена титла. Например Видин си е обособено владение, но няма данни да е съществувала титлата "Деспот на Видин" която автоматично да взема владетеля и като дойде на власт.

Самите титли дьо и фон доколкото знам означават "от" или "владетел на". Доколкото знам на балканите няма такава географска връзка на нито един аристократ.

Редактирано Юли 10, 2018 от Frujin Assen

[Aspandiat]

Фружине, за примерите, които даваш, може и да си прав. Но ми се струва, че титлите "деспот" и "севастократор" като най-високи в комнинова и посткомнинова Византия и в копиращата я България, са се давали от императорите/царете по един или друг повод или съображения. Било за да скрепи съюз, било за укрепване на власт и т.н. Предполагам, че подобни случаи с тамошните титулни еквиваленти е имало на Запад. Като например херцогът на Орлеан, който не е обикновен херцог, а брат на краля.

Но темата е за едрата поместна поземлена аристокрация у нас, болярството, което съответства повече или по-малко на графовете на Запад. У нас няма данни как болярите са придобивали и притежавали земите си - дали всички земи са били бащиния, която по принцип е неотчуждаема или е имало и бенефиции, тоест дарени за заслуги земи. В Армения например, която може да бъде по-близък аналог, отколкото Запада, е имало 3 типа феодална собственост: 1. бащиния (неотчуждаема), 2. бенефиций, 3. имот, придобит чрез покупка. Не виждам проблем и у нас така да са стояли нещата, макар да нямаме реално данни.

[Frujin Assen]

Що да няма бе Спандьо? 

Например за Мицо Асен се казва, че Месембрия му е било родово имение, което императора му сменил с друго в Троада. Очевидно това е бащиния. Сеща се и за тримата братя Смилец, Радослав и Войсил владетели на подбалкана. Очевидно владенията им са бащиния, защото ги владеят заедно и няма как да са ги получили в съвместно владение освен от баща си. 

Колкото до бенефициите- ами това не е самия смисъл на пронията? Царя дава земя- прониара служи.

Прочее за родовите имена. Ние не знаем родовото име на тия тримата юнаци, при това единия е станал български цар, а другия известен византийски военачалник (също гласен за български цар, но накрая получил просто титлата Деспот на България). Синът на Смилец се е наричал Йоан Комнин Ангел Дука Врана Палеолог- по имената на майка си, но българското си родово име даже от кумова срама не го пише. 

[Aspandiat]

П.П. Между другото сега се сещам нещо чисто филологическо. В английския, минало от старофренски, съществува думата Grace, едно от значенията на която е "благоволение", "милост". Но не е синоним на франко-английското pitie/pity, което си е точно "милост" в смисъл на "пощада", а има значение на "височайша милост", тоест на нещо, което е (от)дадено в дар като знак на благодарност, благоволение.

В арменския точен еквивалент на Grace е думата shnorh "благоволение, благодат, милост", от която се образува и глаголът shorhhem (в ст.арм. инфинитив), който означава "(от)давам нещо като благоволение, като милост". В староарменските текстове shorhhem се използва масово в контекста на някакъв имот, владение или награда, отдадена/отпусната или дарена от царя или господар на феодал или по-малък господар. Тоест употребата на глагола е в типичен феодален контекст.

Дору и в руски има подобен глагол - "пожаловать", чийто архаично значение е "давам в дар нещо" и думата отново е била използвана в същия феодален контекст както франко-английското Grace и ст.арменските shorh и shorhhem. 

В българския език обаче няма дума с точен еквивалент на горните. Може би най-близък по смисъл е глаголът "харизвам", тоест "давам по милост нещо на някого", "откъсва ми се нещо от сърцето" за някого, но думата днес се употребява в съвсем нисък, битов смисъл и контекст. Думата обаче е гръцка по произход. Нямам нужните познания да проверя в оригиналните текстове на нашите царски грамоти от 13-14 век дали има глагол със смисъла на Grace, shorh, shorhhem и "пожаловать". 

[Aspandiat]

Преди 1 минута, Frujin Assen said:

Например за Мицо Асен се казва, че Месембрия му е било родово имение, което императора му сменил с друго в Троада. Очевидно това е бащиния. Сеща се и за тримата братя Смилец, Радослав и Войсил владетели на подбалкана. Очевидно владенията им са бащиния, защото ги владеят заедно и няма как да са ги получили в съвместно владение освен от баща си. 

Колкото до бенефициите- ами това не е самия смисъл на пронията? Царя дава земя- прониара служи.

Фружине, не ти е ясно същността на феодалната "бащиния". Императорът е заменил имотите на Мицо, а не конфискувал. По принцип, както казах и по-горе, феодалната бащиния е неотчуждаема, освен ако феодалът не извърши някоя много голяма беля.

Бенефицият не е непременно земя срещу военна служба. Бенефицият е и награда срещу служба.