"Печалбите на компаниите през 2017 г. докосват рекордните 23 млрд. лв."

[nik1]

Печалбите на компаниите през 2017 г. докосват рекордните 23 млрд. лв.

Данните на НАП за приходите от всички фирми показват ръст от 1%. В новата класация "Капитал 100" скокът на стоте гиганти е с 14%

 

 

 

 

 

Подобно на миналата година лидери по печалби в абсолютни стойности са преработащата промишленост, търговията и банките

 

Увеличаване

28 юни 2017

 

 

 

Оживлението в бизнеса през последната година е видимо не само в макроикономическите данни, но и във финансовите резултати на компаниите в България. Приходите на всички активни фирми нарастват до 335.7 млрд. лв., макар и със слабия темп от 1%, разходите леко намаляват, а печалбата се изстрелва нагоре с 12.8% до рекордните 22.9 млрд. лв. Това показват данни на Националната агенция за приходите (НАП) за миналата година след обработване на данъчните декларации на компаниите, предоставени след запитване на "Капитал".

Всички фирми vs големите 100

Скромното увеличение на оборота на фирмите в страната се различава от резултатите на най-големите компании, показва новата класация "Капитал 100", която ще бъде публикувана на 6 юли (виж карето). Там големите 100 дружества отбелязват 14% повече приходи, отколкото година по-рано, като така се издигат значително над средния ръст за страната. При увеличаващи се международни цени на ключови суровини като петрола, медта, а и поскъпващото евро, относително слаба година регистрира транспортният сектор. От друга страна, много силни резултати имат фирмите в строителството, макар че това вероятно е заради ниската база от предходната година, индустрията и традиционно растящите IT компании.

Класацията "Капитал 100" подрежда най-големите 300 компании по приходи за 2017 г. Те са общо 93 млрд. лв., а печалбата им надхвърля 5 млрд. лв. Така топ 300 дружества, които са едва 0.1% от всички активни фирми, формират 1/4 от цялата декларирана в държавата печалба.

Индустрията е шампионът

В данните на приходната агенция няма разбивка по сектори при приходите, но обемът на печалбите и загубите са също толкова красноречиви. Подобно на миналата година лидери по печалби в абсолютни стойности са преработащата промишленост, търговията и банките. Спрямо 2016 г. най-голям ръст на печалбите отбелязва имотният сектор - 67% до 974 млн. лв. В същото време лоша година имат фирмите в този сектор - загубите там се покачват с една трета до 956 млн. лв., докато през 2016 г. те намаляваха спрямо предходната.

Броят на активните компании се увеличава с над 15 хил. до 337 хил. От тази година фирмите с дейност са единствените, които имат задължение да подадат декларации за корпоративен данък в НАП, поради което няма данни за неактивните предприятия. През 2016 г. обаче броят им нарасна с 10.1% до 193 хил.

Големите печалби

Справката на НАП показва, че всички активни компании в страната са отчели данъчна печалба от общо близо 22.9 млрд. лв., което е с 12.8% над сумата от предходната година. Отчетеният положителен финансов резултат пък се вдига с над 3.2 млрд. лв. до 26.8 млрд.

В същото време загубите на компаниите се свиват с 15% до малко над 5 млрд. лв., като близо една пета от сумата идва от имотния сектор. За сравнение, през 2016 г. фирмите за недвижими имоти отчетоха загуби от 0.7 млрд. лв., което пък беше с 34% по-ниско от предходната година

https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2018/06/26/3204619_pechalbite_na_kompaniite_prez_2017_g_dokosvat/

Редактирано Юли 5, 2018 от nik1

[nik1]

 

С данните се потвърждава азбучната истина - корпорациите, международните (те са в първите от класацията)  и големите компании са "моторът" на нашата (и на всяка друга) икономика..

/Писал съм го в много постинги/

Проблемът при нас, е че "гръбнакът на икономиката" е по някакъв начин, по някакви начини "нездрав" -визирам малките и средни компании, (изключвам IT), И на средната класа у нас като че ли, "нещо и има"

/Нищо лично/

Може да се каже че "държавата", законите и управляващите ("модела")  я затормозяват  - това е вярно

Може и да се каже че голямата част от предприемачите са на средна възраст, и съответно имат  "софруер на ума (култура, ценности, нагласи, народопсихология и светоусещане), които е от минала епоха  - това също е вярно, и е може би другата страна на същата монета..

 

Редактирано Юли 5, 2018 от nik1

[Б. Киров]

Преди 4 часа, nik1 said:

Справката на НАП показва, че всички активни компании в страната са отчели данъчна печалба от общо близо 22.9 млрд. лв., което е с 12.8% над сумата от предходната година.

Ето линк към данните за миналата година, може да се направи сравнение:

https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2017/06/28/2997590_prihodite_i_pechalbite_na_kompaniite_rastat/

Преди 4 часа, nik1 said:

С данните се потвърждава азбучната истина - корпорациите, международните (те са в първите от класацията)  и големите компании са "моторът" на нашата (и на всяка друга) икономика..

/Писал съм го в много постинги/

Проблемът при нас, е че "гръбнакът на икономиката" е по някакъв начин, по някакви начини "нездрав" -визирам малките и средни компании, (изключвам IT), И на средната класа у нас като че ли, "нещо и има"

Ето данните на НСИ за 2016 брой наети лица във фирмите и структура на фирмите:

Цифрите са красноречиви: в 375 000 микрофирми /тук влизат и неактивните/ има заети 676 000 души или "фирмата" е от 1.9 човека - дори не са от "аз и брато", да не говорим за "авери", тези фирми, планктона, на практика агонизират, две трети от тях са фиктивни, останалите кретат, колкото да оцеляват

следващият сегмент от 10-49 човека са 24 500 фирми с 485 000 работещи - значи средно по 18-20 души, заедно с най-малките, тези фирми поглъщат около 55 процента от цялата работна ръка - тук са автоработилници, занаятчийски фирмички и т.н.

следващ сегмент - 4586 фирми с 453 000 работници - средно по около 100 души

големите са 728 фирми с 541 000 работника или средно по около 750 служители, както се спомена 300 или 0.1 процент имат дял от около 25 процента от печалбите; вероятно другите 450 имат още 20 процента, или иначе казано 0.2 процента от фирмите имат около 45 процента от печалбите, останалите 99.98 процента от частния бизнес има 55 процента.

Нещо за сравнение за ефективността:

Number of employees 123,000[1] (2017)

 

Net income US$48.351 billion[1] (2017)

https://en.wikipedia.org/wiki/Apple_Inc

Това е нетната /след облагане с данъци/ печалба на Епъл /123 000/ работници за миналата година

Number of employees 91,304 [3]

 

Net income € 1.579 Billion (2016)

https://en.wikipedia.org/wiki/Koç_Holding

А това е нетна /след облагане с данък/ печалба на турския Коч Холдинг

Печалбите от 23 млрд. лв. /около 12 млрд. евро/, според мен, са преди 10-те процента корпоративен данък

Имам такъв въпрос, не ми е много ясно, как след като растежът на БВП е 3-4 процента от около 100 млрд. лева годишно, печалбата на фирмите може да бъде 23 процента от БВП?

[nik1]

 

Преди 44 минути, Б. Киров said:

Печалбите от 23 млрд. лв. /около 12 млрд. евро/, според мен, са преди 10-те процента корпоративен данък

 

Така изглежда от прочита, но защо в иконограмата по-горе са посочени едни "25.5 милиарда лева чиста печалба"? Ако от тези 25.5 милиарда лева извадим техните 10 процента, т.е извадим 2.55  милиарда лева ще получим точно цитираните  22.9 млрд. лв

 

Преди 44 минути, Б. Киров said:

Имам такъв въпрос, не ми е много ясно, как след като растежът на БВП е 3-4 процента от около 100 млрд. лева годишно, печалбата на фирмите може да бъде 23 процента от БВП?

 

Печалбите на компаниите нали нямат връзка с БНП, и не участват във формирането му? (ако въпросът е чисто механистичен)

БНП е отчита произведените крайни стоки и услуги , и се изчислява в парично изражение като сумата от:
1) консумацията (на крайни стоки и услуги),
2) инвестициите на компаниите
3) правителствени разходи (според класическата западна теория не би следвало да се включват тези разходи, които не представляват стока или услуга, като заплати)  
4) нетен износ

Редактирано Юли 5, 2018 от nik1

[Б. Киров]

Преди 2 минути, nik1 said:

Така изглежда от прочита, но защо в иконограмата по-горе са посочени едни "25.5 милиарда лева чиста печалба"? Ако от тези 25.5 милиарда лева извадим техните 10 процента, т.е извадим 2.55  милиарда лева ще получим точно цитираните  22.9 млрд. лв

+

Преди 5 минути, nik1 said:

Печалбите на компаниите нали нямат връзка с БНП, и не участват във формирането му? (ако въпросът е чисто механистичен)

БНП е отчита произведените крайни стоки и услуги , и се изчислява я парично изражение като сумата от
1) консумацията (на крайни стоки и услуги),
2) инвестициите на компаниите
3) правителствени разходи (според класическата западна теория не би следвало да се включват тези разходи, които не преставляват стока или услуга, като заплати)  
4) нетен износ

Брутен вътрешен продукт и Брутен национален продукт се различават, според мен, а и така е обяснено:

Брутният вътрешен продукт (БВП) е икономически термин, който обозначава измерването на общата стойност на стоките (продукти) и услугите, произведени в определена териториална област (обикновено една страна), през определен период (обикновено една година), преди амортизация. Тези данни се изразяват в пари. Терминът се различава от брутния национален продукт (БНП) по това, че той изключва от изчисленията трансферите на средства между държавите.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Брутен_вътрешен_продукт

БНП е спомагателен показател за брутния вътрешен продукт (БВП). Във всяка национална територия присъства чужд бизнес. Независимо кой е собственик, ако бизнесът е на територията на страната, той влиза в състава на БВП. Необходими са поне две операции за превръщане на БВП в БНП:

(−) приспадат се елементите на чужд продукт (дивиденти, печалба),

(+) добавя се националният продукт, създаден на териториите на други страни.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Брутен_национален_продукт

Може и да греша, но ми се струва, че приспадането на чуждите дивиденти, печалби е много съществен елемент, те не влизат в БВП, но присъстват в БНП

Ето в английското уики дефиниция:

The OECD defines GDP as "an aggregate measure of production equal to the sum of the gross values added of all resident and institutional units engaged in production (plus any taxes, and minus any subsidies, on products not included in the value of their outputs).”^[2] An IMF publication states that "GDP measures the monetary value of final goods and services—that are bought by the final user—produced in a country in a given period of time (say a quarter or a year)."^[3]

"Паричната стойност на финалните стоки и услуги, които се купуват от финалния потребител"

https://en.wikipedia.org/wiki/Gross_domestic_product

Доколкото разбирам, печалбата може да се формира от добавянето на стойност към първоначално вложения капитал, но след като стоката се реализира на пазара, прословутото П-С-П прим, е този прим идва от принадената стойност на труда и от ефективното използване на техника и организация. В изолирани случаи би могла да дойде печалба за отделен производител и търговец от спекулации с цените, от конюнктурата, но като цяло в една икономика отделните аномалии на спекулативно вдигане и падане на цени се балансират и в крайна сметка остава "принадената стойност", получена от прибавяне на технологии и човешки труд. И точно тази принадена стойност наричаме "печалба" - вложил съм 100 единици за работници, техника и организация, получавам 123 единици, 23 единици са "печалба" принадена стойност към капитала ми. Но като капиталист мога да реализирам тази печалба само и единствено на пазара, тоест след като продам произведената си стока и услуга на този пазар за стоки и услуги, където те имат цена. Сборът от цените на всички нови произведени стоки и услуги през дадена година е да речем 100, в тях е включена и принадената стойност, тоест печалбата, на производителя х или у.

Според Маркс, скоро прочетох първия том на "Капитала", заплатите са определено стока, доколкото наемния труд също е стока, капиталистът отива на пазара за наемен труд и със стоката си пари си купува 8 часа примерно от стоката време на работника, проблемът за наемния работник е, че капиталистът си връща за 4-5 часа вложените пари, а принадените 3-4 часа са му печалба взета и присвоена от стоката работно време на работника, но при всички случаи, както вложения капитал, така и печалбата влизат в цената на ново-произведената и предложена на националния /или глобален/ пазар стока или услуга, сборът от всички такива стоки и услуги формира Брутния вътрешен продукт, неговата парична стойност. Печалбата за всеки производител идва от реализирани на пазара стоки и услуги, а цялата съвкупност от такива за определен период измерена в пари е БВП.

Доста засукано стана, но в тези малки часове е нормално, утре ще продължа да си го до избистрям.

[nik1]

Видях си лапсуса, след като публикувах .(този лапсус го правя често) . Разбира се, по-горе пиша за БВП (GDP) , а не за БНП (GNP).
За да получим от БВП  - БНП, трябва да и  отчетем и другите потоци и да извършим допълнително операциите

(−) приспадат се елементите на чужд продукт (дивиденти, печалба),

(+) добавя се националният продукт, създаден на териториите на други страни.

 

 

Една вметка - доколото знам, БВП-то (GDP) за 2017=та ни е около 100 милиарда лева,  т.е тези 100 милиарда лева са "вътрешните" и те нарастват  с 3.6 процента спрямо 2016 -та година.

http://www.economy.bg/economy/view/31082/BVP-na-Bylgariya-za-2017-e-504-mlrd-evro

Как се движи БНП (GNP), аз лично не съм се интересувал (от мързел и незаинтересуваност) ,
Но ще са ми интересни данните, както и тези за брутния нациoнален доход - БНД (GDI)

======================================

Другите въпроси които си поставил, ще ги коментирам друг път , сега ми е "късно" или "рано" (сутрин) за толкова сериозни въпроси :)

 

Редактирано Юли 5, 2018 от nik1

[Б. Киров]

Преди 6 часа, nik1 said:

Как се движи БНП (GNP), аз лично не съм се интересувал (от мързел и незаинтересуваност) ,

В Евростат или НСИ не открих данни за БНП (GNP), оказва се, че с тази категория боравят предимно американски икономисти, поне те правят разграничаването в данни:

https://fred.stlouisfed.org/series/MKTGNIBGA646NWDB

https://fred.stlouisfed.org/series/GNPGDPBGA156NUPN

Това е графика, която показва /данни до 2010/ съотношението между GNP към GDP, примерно за 2010 то е било 96.85, тоест БВП е с 3.15 % по-голям от БНП, тези 3.15 процента са приспаднатите дивиденти на чужди собственици и прибавените дивиденти на български производители на чужда територия

Същото подразделение на ФЕД /банка на федералния резерв на САЩ/ в сайта си за България оперира с понятието GROSS NATIONAL INCOME /GDI, Брутен национален Доход, с което оперира и НСИ:

http://www.nsi.bg/en/content/8022/gross-national-income-gni

Както се вижда от данните на НСИ за отчетната 2016, разликата между GDP и GDI е 245 млн. лева; за категорията GDI в английската секция на уики е написано:

The Gross Domestic Income (GDI) is the total income received by all sectors of an economy within a state. It includes the sum of all wages, profits, and taxes, minus subsidies. Since all income is derived from production (including the production of services), the gross domestic income of a country should exactly equal its gross domestic product (GDP). The GDP is a very commonly cited statistic measuring the economic activity of countries, and the GDI is quite uncommon.

In the United States, the Bureau of Economic Analysis produces figures for both the GDP and GDI. Although these should be equal, since they are calculated in different ways, in practice, the listed figures are different. This difference is known as the statistical discrepancy.[1]

https://en.wikipedia.org/wiki/Gross_domestic_income

от този текст излиза, че двете категории включват едни и същи показатели, но GDP е популярния термин, освен това при методиката на изчисления има известна разлика, откъдето се получават статистически разминавания, но както се вижда в конкретния случай от НСИ за България, разминаването е в рамките на 0.3 %

Така или иначе, приспадането на дивидентите на чужди собственици и прибавянето на български на чужда територия, които влизат в GDP/Брутен вътрешен продукт, но не и в GNP/Брутен национален продукт е значително по-голяма, в рамките на 3 % за България; тук не става въпрос за разлика в методологията на изчислението, а за действията прибавяне и изваждане, но конкретни данни за GNP/Брутен национален продукт се откриват трудно в общодостъпни източници

[Б. Киров]

В сравнение със средните показатели за малкия и среден бизнес на страните в ЕС, българските се различават съществено. В ЕС е приета класификацията за „малък бизнес” да са предприятия с по-малко от 250 работници.

По показател на брой предприятия България е напълно в средно европейската норма: 99.8 % от всички предприятия у нас са „малък бизнес” – микро, малки и средни предприятия.

https://ec.europa.eu/growth/smes/business-friendly-environment/performance-review-2016_en

Разликите обаче са съществени:

1. В ЕС като цяло делът от печалбата за малкия бизнес е 57.4; в България той е 66.3, разликата е цели 9 процента повече за България. Различава се и процента на хората, работещи в малкия бизнес – 75.9 от всички наети в България срещу 66.8 средно за ЕС или отново 9 процента повече за България.

Съответно големите предприятия /над 250 служители/ в ЕС средно имат 42.6 % от печалбата, в България този дял е 33.7 %; в големия бизнес в България са заети 21.1 от наетите лица, в ЕС, 33.2. Големият ни бизнес не е толкова окрупнен в сравнение със средно европейските показатели.

2. Тази фиксирана картина на превес 2:1 в полза на малкия бизнес като дял от печалбата и 3:1 по брой наети лица е тенденция да продължава да разширява разликата в полза на малкия и среден бизнес, тоест вместо към окрупняване - към раздробяване

Тази графика показва вляво първо броя на заетите в малкия бизнес между 2008-2017 като с червено е означена тенденцията в ЕС като цяло, а със синьо в България, очевидно и двете линии са нагоре, но червената изпреварва синята – повече хора като брой отиват в малкия бизнес в ЕС и вече са достигнали нивата от 2008, докато в България тези нива са все още по-ниски, макар и по-високи от средно европейските като процент

Същевременно обаче, с по-малко прилив на нови хора в България, малкият бизнес значително изпреварва по печалба средно европейската норма, а и нивото от 2008. Това може да се обясни, според мен, с появата на много колцентрове, нови айти фирми и голям брой франчайзинг фирми, които не влизат в категорията „голям бизнес”

3. По 9 основни показателя в сравнение със средно европейското ниво в ЕС, българският малък и среден бизнес изглежда така:

Има два показателя, където разликите са драстични: „предприемачество” и „умения и иновации”

Това са ключови показатели, особено „умения и иновации”, където нещата изглеждат тотално зле:

По всичките 12 под-категории на "умения и иновации", те са означени, България изостава от средно европейското равнище и то с много

Подобна е картината и в другата проблемна област „предприемачество”:

Където от 11 под-категории, българския малък и среден бизнес има предимство пред средно европейското ниво в 3 и изоставане в 8

Като цяло напредък има, но изключително колеблив и бавен, тук са означени степените на напредък в различните области, като най-голям напредък има в 2, „втори шанс” и „достъп до финансиране”:

В България за разлика от тенденциите в ЕС, САЩ, както и и в Турция, малкият и среден бизнес увеличава дела си от общата печалба, при това със сериозни структурни недостатъци в самия малък бизнес, най-големият от които е липса на квалификация и иновации.

[insighting]

Преди 21 часа, Б. Киров said:

В ЕС е приета класификацията за „малък бизнес” да са предприятия с по-малко от 250 работници.

Годишният оборот също определя вида на предприятието, в класификацията попада и обстоятелството дали то е независимо.

Преди 21 часа, Б. Киров said:

99.8 % от всички предприятия у нас са „малък бизнес”

Повечето фирми са доволни да бъдат представители на малкия бизнес. Увеличат ли се оборотните средства, те създават други предприятия. А тези, чиито финансови инструменти се котират на фондовата борса, имат съвсем други цели.

Преди 21 часа, Б. Киров said:

В ЕС като цяло делът от печалбата за малкия бизнес е 57.4

Печалбата може да се манипулира. Важно е да не изостава паричният поток.

[Б. Киров]

Преди 9 часа, insighting said:

Годишният оборот също определя вида на предприятието, в класификацията попада и обстоятелството дали то е независимо.

Повечето фирми са доволни да бъдат представители на малкия бизнес. Увеличат ли се оборотните средства, те създават други предприятия. А тези, чиито финансови инструменти се котират на фондовата борса, имат съвсем други цели.

Печалбата може да се манипулира. Важно е да не изостава паричният поток.

Безспорно. Но това не променя цялата картина на българския малък бизнес. Единствено второто ви съображение, според мен, е извънредно силно като наблюдение и обяснява защо големите фирми у нас нямат интерес да се окрупняват - те не играят на фондовата борса, за да набират оттам капитал, а това, според мен, е голяма спирачка пред българския бизнес като цяло.