Тройка от пулсар и две бели джуджета потвърдиха теорията на гравитацията на Айнщайн

[Last roman]

Пулсарът J0337 + 1715 и вътрешното бяло джудже обикалят около общия си масов център само за ден и половина. Тази двойка е в 327-дневна орбита с другото бяло джудже, което се намира много по-далеч. (SKA organization)

Общата теория на относителността на Айнщайн премина през най-тежкия си тест, съобщава ново проучване, цитирано от Live Science.

Общата теория на относителността, която великият физик предложи през 1916 г., твърди, че гравитацията е следствие от изкривяването на пространство-времето - масивните обекти изкривяват космическата тъкан, създавайки нещо подобно вдлъбнатини, около които обикалят други тела. 

Подобно на всички научни теории Общата теория на относителността прави проверяеми прогнози. Една от най-важните е "принципът на еквивалентността" - идеята, че всички обекти падат по един и същи начин, независимо колко са големи или от какви са направени. 

Изследователите потвърдиха многократно принципа на еквивалентността на Земята - и дори на Луната. През 1971 г. астронавтът от Аполо 15 Дейвид Скот пусна перо и чук едновременно. Двата предмета удариха сивата лунна почва по едно и също време. (На Земята, разбира се, перата стигат земята много по-късно от чука, заради съпротивлението на въздуха от нашата атмосфера).

Но е трудно да се провери дали принципът на еквивалентността се прилага във всички ситуации - когато въпросните обекти са невероятно плътни или масивни, например. Това пространство за маневриране дава надежда на привържениците на алтернативните теории за гравитацията, макар че тези хора стават все по-малко. (вж "Обща теория на относителността", "Нова теория на гравитацията изключва тъмната материя")

^{Масивните обекти изкривяват космическата тъкан, създавайки нещо подобно вдлъбнатини, около които обикалят други тела. Кредит: University of Warwick}

Международен екип астрономи провери принципа на еквивалентността при екстремни условия - система, съставена от две свръхплътни звезди, известни като бели джуджета и още по-плътна неутронна звезда.

Неутронната звезда е от бързовъртящ се тип, известен като пулсар. Тези екзотични обекти са наречени така, защото изглежда, че излъчват радиация на строго определени интервали време, на регулярни импулси. Това обаче е само наблюдателен ефект -пулсарите излъчват непрекъснато радиация от своите полюси, но астрономите регистрират тези лъчи само когато са насочени към Земята. И тъй като пулсарите се въртят, те насочват полюсите си към Земята на еднакви интервали време.

Въпросната система, известна като PSR J0337 + 1715, се намира на 4200 светлинни години от Земята в посока съзвездието Телец. Пулсарът, който се върти 366 пъти в секунда, орбитира вътре заедно с едно от белите джуджета. Двойката прави обиколка около общия масов център на всеки 1,6 земни дни. Тази двойка е в 327-дневна орбита с другото бяло джудже, което се намира много по-далеч.

Пулсарът има маса 1.4 пъти масата на Слънцето в сфера с размерите на Амстердам, докато вътрешното бяло джудже съдържа само 0.2 0,2 слънчеви маси и е приблизително размера на Земята. Така че те са много различни обекти - но би трябвало да бъдат привлечени от външното бяло джудже по един и същ начин, ако принципът на еквивалентността е коректен.

^{PSR J0337+1715 Triple System Credit: Jason Hessels; ASTRON/UvA}

Изследователите проследяват движенията на пулсара, като наблюдават неговите радиовълни. Те правят това в продължение на шест години, като използват радиотелескопа Westerbork Synthesis в Холандия, телескопа "Грийн Банк" в Западна Вирджиния и обсерваторията "Аресибо" в Пуерто Рико.

"Можем да отчетем всеки един импулс от неутронната звезда, откакто започнахме нашите наблюдения", заяви ръководителя на изследването Ан Арчибалд (Anne Archibald) от Университета в Амстердам и Холандския институт за радиоастрономия. "И можем да определим местоположението му в пределите на няколкостотин метра. Това е наистина точна следа за това, къде е неутронната звезда и къде отива".

Нарушаването на принципа на еквивалентността би се проявил като изкривяване на орбитата на пулсара - разликата между траекторията на неутронната звезда и тази на вътрешния й спътник бялото джудже. Това изкривяване би довело до това излъчването от пулсара да пристигне в малко по-различно време от очакваното.

Но изследователите не откриват такова изкривяване.

"Ако има разлика, това е не повече от 3 части на милион", заяви съавторката Нина Гусинская (Nina Gusinskaia) от Университета в Амстердам. 

"Сега всеки, който има алтернативна теория на гравитацията, има още по-тесен обхват от възможности, които теорията му трябва да се впише, за да съответства на онова, което видяхме", добавя Гусинская. "Също така подобрихме точността на най-добрия предишен тест на гравитацията, както в рамките на Слънчевата система, така и с други пулсари, около 10 пъти".

Новото проучване бе публикувано онлайн на 4 юли в списание Nature.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Trojka-ot-pulsar-i-dve-beli-dzhudzheta-potvardiha-teoriiata-na-gravita_110951.html

[ilianm]

Обърни внимание на

Цитирай

Подобно на всички научни теории Общата теория на относителността прави проверяеми прогнози.

Така се прави наука. Затова и теорията на Айнщайн е до ден днешен само хипотеза, а самият той не получава Нобел за нея.

[astralopitek]

Преди 21 часа, ilianm said:

Обърни внимание на

Така се прави наука. Затова и теорията на Айнщайн е до ден днешен само хипотеза, а самият той не получава Нобел за нея.

Хипотеза е разбира се, и прагът в скоростта на светлината е само постулат.

[ilianm]

Преди 1 минута, astralopitek said:

Хипотеза е разбира се, и прагът в скоростта на светлината е само постулат.

Обяснявам на Роман какво е истинска наука и кога в истинската наука едно нещо се счита за доказано

[astralopitek]

Преди 22 часа, Last roman said:

Пулсарът J0337 + 1715 и вътрешното бяло джудже обикалят около общия си масов център само за ден и половина. Тази двойка е в 327-дневна орбита с другото бяло джудже, което се намира много по-далеч. (SKA organization)

Общата теория на относителността на Айнщайн премина през най-тежкия си тест, съобщава ново проучване, цитирано от Live Science.

Общата теория на относителността, която великият физик предложи през 1916 г., твърди, че гравитацията е следствие от изкривяването на пространство-времето - масивните обекти изкривяват космическата тъкан, създавайки нещо подобно вдлъбнатини, около които обикалят други тела. 

Подобно на всички научни теории Общата теория на относителността прави проверяеми прогнози. Една от най-важните е "принципът на еквивалентността" - идеята, че всички обекти падат по един и същи начин, независимо колко са големи или от какви са направени. 

Изследователите потвърдиха многократно принципа на еквивалентността на Земята - и дори на Луната. През 1971 г. астронавтът от Аполо 15 Дейвид Скот пусна перо и чук едновременно. Двата предмета удариха сивата лунна почва по едно и също време. (На Земята, разбира се, перата стигат земята много по-късно от чука, заради съпротивлението на въздуха от нашата атмосфера).

Но е трудно да се провери дали принципът на еквивалентността се прилага във всички ситуации - когато въпросните обекти са невероятно плътни или масивни, например. Това пространство за маневриране дава надежда на привържениците на алтернативните теории за гравитацията, макар че тези хора стават все по-малко. (вж "Обща теория на относителността", "Нова теория на гравитацията изключва тъмната материя")

^{Масивните обекти изкривяват космическата тъкан, създавайки нещо подобно вдлъбнатини, около които обикалят други тела. Кредит: University of Warwick}

Международен екип астрономи провери принципа на еквивалентността при екстремни условия - система, съставена от две свръхплътни звезди, известни като бели джуджета и още по-плътна неутронна звезда.

Неутронната звезда е от бързовъртящ се тип, известен като пулсар. Тези екзотични обекти са наречени така, защото изглежда, че излъчват радиация на строго определени интервали време, на регулярни импулси. Това обаче е само наблюдателен ефект -пулсарите излъчват непрекъснато радиация от своите полюси, но астрономите регистрират тези лъчи само когато са насочени към Земята. И тъй като пулсарите се въртят, те насочват полюсите си към Земята на еднакви интервали време.

Въпросната система, известна като PSR J0337 + 1715, се намира на 4200 светлинни години от Земята в посока съзвездието Телец. Пулсарът, който се върти 366 пъти в секунда, орбитира вътре заедно с едно от белите джуджета. Двойката прави обиколка около общия масов център на всеки 1,6 земни дни. Тази двойка е в 327-дневна орбита с другото бяло джудже, което се намира много по-далеч.

Пулсарът има маса 1.4 пъти масата на Слънцето в сфера с размерите на Амстердам, докато вътрешното бяло джудже съдържа само 0.2 0,2 слънчеви маси и е приблизително размера на Земята. Така че те са много различни обекти - но би трябвало да бъдат привлечени от външното бяло джудже по един и същ начин, ако принципът на еквивалентността е коректен.

^{PSR J0337+1715 Triple System Credit: Jason Hessels; ASTRON/UvA}

Изследователите проследяват движенията на пулсара, като наблюдават неговите радиовълни. Те правят това в продължение на шест години, като използват радиотелескопа Westerbork Synthesis в Холандия, телескопа "Грийн Банк" в Западна Вирджиния и обсерваторията "Аресибо" в Пуерто Рико.

"Можем да отчетем всеки един импулс от неутронната звезда, откакто започнахме нашите наблюдения", заяви ръководителя на изследването Ан Арчибалд (Anne Archibald) от Университета в Амстердам и Холандския институт за радиоастрономия. "И можем да определим местоположението му в пределите на няколкостотин метра. Това е наистина точна следа за това, къде е неутронната звезда и къде отива".

Нарушаването на принципа на еквивалентността би се проявил като изкривяване на орбитата на пулсара - разликата между траекторията на неутронната звезда и тази на вътрешния й спътник бялото джудже. Това изкривяване би довело до това излъчването от пулсара да пристигне в малко по-различно време от очакваното.

Но изследователите не откриват такова изкривяване.

"Ако има разлика, това е не повече от 3 части на милион", заяви съавторката Нина Гусинская (Nina Gusinskaia) от Университета в Амстердам. 

"Сега всеки, който има алтернативна теория на гравитацията, има още по-тесен обхват от възможности, които теорията му трябва да се впише, за да съответства на онова, което видяхме", добавя Гусинская. "Също така подобрихме точността на най-добрия предишен тест на гравитацията, както в рамките на Слънчевата система, така и с други пулсари, около 10 пъти".

Новото проучване бе публикувано онлайн на 4 юли в списание Nature.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Trojka-ot-pulsar-i-dve-beli-dzhudzheta-potvardiha-teoriiata-na-gravita_110951.html

Принципът на еквивалентността не потвърждава Теорията на относителността, само се включва в нея.

[ilianm]

Много хора не са наясно с разликата между "необходимо" и "достатъчно" условие

[astralopitek]

Преди 1 минута, ilianm said:

Обяснявам на Роман какво е истинска наука и кога в истинската наука едно нещо се счита за доказано

Ми хубаво, ТО е само хипотеза, също и теорията на Верлинде.

[astralopitek]

Преди 2 минути, ilianm said:

Много хора не са наясно с разликата между "необходимо" и "достатъчно" условие

??????

[astralopitek]

Изгледайте клипчето.https://www.youtube.com/watch?v=NHpguAIryBg

[Moon_Watcher]

Преди 22 часа, astralopitek said:

Хипотеза е разбира се, и прагът в скоростта на светлината е само постулат.

   Не, не е хипотеза. Истинска теория е. Предвид неинтуитивния си характер, няма друга физична теория, която да е

проверявана толкова много и то до най-малките детайли. Всички проверки са я потвърдили и продължават да я

потвърждават. Това са фактите. 

     Относно скоростта на светлината, постулирана е нейната константност и това е единия от двата постулата,

които са във фундамента на ТО. Това не е "само постулат". До него се е стигнало и той е следствие от натрупан

огромен фактологичен материал. Все едно да кажеш  "това са само аксиоми" за аксиомите които са в основата

на евклидовата геометрия.

 

P.S. Силата на една теория не е в това, че обяснява нещо от заобикалящия ни свят. Главната сила на всяка

       истинска теория е, че има предсказателен характер. Предсказва неща, които не са били наблюдавани в

       момента на създаването и. Какво по-добро доказателство за нейната състоятелност от това на сбъднатите

       и предсказания.

 

[scaner]

Преди 12 часа, Moon_Watcher said:

Не, не е хипотеза. Истинска теория е.

Точно така. Но някой трябва да научи разликата между хипотеза и теория, преди да бърза да се изказва :) Пък и постулатът си е съвсем на място и е потвърден безапелационно.