Ентропия - енергия?

[Шпага]

Въпросът ми е има ли някаква пряка връзка между ентропията и енергията? Примерно, ако ентропията в една система нараства, как ще рефлектира това върху енергията й? Тя ще намалее ли, или също ще нарастне - да речем, поради нарастването на температурата...

[Joro-01]

Преди 1 час, Шпага said:

Въпросът ми е има ли някаква пряка връзка между ентропията и енергията? Примерно, ако ентропията в една система нараства, как ще рефлектира това върху енергията й? Тя ще намалее ли, или също ще нарастне - да речем, поради нарастването на температурата...

Да се пробвам, пък някой да поправя и допълва.

Ентропията е мярка за безпорядък (неподреденост). По-висока ентропия = по-висок безпорядък. Там където изкарвам по-голямата част от времето си (вкъщи или офис цари голяма ... ). Системите се стремят към състояние на по-голям безпорядък. Защо? Защото е много по-вероятен от ред. Имаше пример някога в учебник по химия със състезателни коли на кръгова писта - много по-вероятно е да ги видим неравномерно разпределени, отколкото равномерно по пистата (през равни разстояния).

Когато вкарваме топлина в някакво тяло (система), ентропията му нараства. Енергията му нараства (температурата е мярка за средната кинетична енергия на частиците), но тази енергия е неизползваема, защото се изразява като повече хаотично движение на частиците. Тоест хаосът (ентропията) нараства.

Затова и не можем без да извършим работа да върнем системата в по-подредено състояние. Климатикът или пелтие елементът (термодвойка, една или навързани) консумират енергия за да се охладят (отделни части от тях) под околната температура. Докато обратния процес си става - топлоповодимостта - топлината тече от топло към судено. Обратната топлопроводимост при пелтие ефектът иска електрическа енергия за да се осъществи.

Едно исключение от термодинамиката са живите системи. Тук вече учените си блъскат главите. Нас ни има зающто по някакъв начин атомите са се самоподредили. Яко!

Едит (допълнение):

Има и на БГ, сигурно и по-добри, но давам това:

https://www.uni-sofia.bg/var/ezwebin_site/storage/original/application/46d48169cf472f82bb311697fd785788

 

Редактирано Юли 14, 2018 от Joro-01
Допълнение + правописни грешки

[Иванка]

Изменението на Ентропията се определя от количеството погълната топлина и температурата на системата:

dq< TdS за самопроизволни процеси

dq=TdS за обратими процеси

dq>TdS за несамопроизволни процеси

Следователно в изолирана система, която не обменя с околната среда нито енергия, нито в-во (U= const, V= const), и в която са възможни самопроизволни  или обратими процеси, изменението на ентропията dS(u,v)>0 или =0. Последната зависимост показва ,че в една изолирана система ентропията остава постоянна, ако в нея се извършват само обратими процеси, и нараства dS>0 когато в нея протичат необратими процеси. Това нарстване продължава докато системата достигне до термодинамично равновесие, при което ентропията добива максимална стойност (dS=0). Затова горната зависимост е критерий за установяване на термодинамично равновесие в изолирана система.

Като критерий за установяване на термодинамично равновесие в някои случаи може да се използва вътрешната енергия или енталпията. Така например за затворена система при протичане на процеси в условия:

на V= const и S= const (dU)vs< 0 или = 0

на p = const и S= const (dH)vs < 0 или =0

Зависимостите показват, че всеки необратим процес в една затворена система се характеризира с понижение на вътрешната енергия при постоянен обем и ентропия и с понижение на енталпията - при постоянно налягане и ентропия. При достигане на минимум на вътрешната енергия или на енталпията при горните условия, в системата се установява термодинамично равновесие.

Пс: След като постнах видях линка на Joro-, той дава по пълна информация за ентропията.

Редактирано Юли 14, 2018 от Иванка

[Малоум 2]

1 hour ago, Шпага said:

Въпросът ми е има ли някаква пряка връзка между ентропията и енергията? Примерно, ако ентропията в една система нараства, как ще рефлектира това върху енергията й? Тя ще намалее ли, или също ще нарастне - да речем, поради нарастването на температурата...

http://vselenata.blogspot.com/2007/08/blog-post.html

"...Терминът ентропия има много дефиниции и може да бъде срещнат в много области на физиката. Една от дефинициите е "мярка за неспособността на енергията в една система да върши работа", но аз сякаш предпочитам по-интуитивната "мярка за безпорядък". Колкото по-голяма ентропия има една затворена система, в толкова по-голям безпорядък (хаос) е тя. ..."

Жоро - е дал разбираем линк - там, по-подробно е обяснено.

А иначе, в уикито: https://bg.wikipedia.org/wiki/Ентропия

"... Ентропията е правопропорционална на логаритъма на броя на възможните микросъстояния (конфигурации на градивните частици), съответстващи на дадено макросъстояние на системата. Състоянието на термодинамично равновесие се характеризира с максимална вероятност, максимален безпорядък и максимална ентропия..."

"...

Статистическа термодинамика

През 1877 г. Лудвиг Болцман открива, че ентропията S на една система е пропорционална на логаритъма от броя Ω на възможните микросъстояния, съответстващи на дадено макроскопично състояние. В случая на идеален газ микросъстоянието се определя от местоположението и импулса на всяка от градивните частици на системата.

Болцман е установил, че

S=k.ln⁡Ω{\displaystyle S=k\,.\,\ln \Omega },

където k =1,38.10^-23 J/К е т. нар. константа на Болцман. Тази формула е част от статистическата термодинамика, която описва термодинамичните системи чрез поведението на съставящите ги компоненти. Формулата на Болцман свързва микроскопичните свойства на системата (броя Ω на микросъстоянията) с едно от нейните макроскопични термодинамични свойства (ентропията S).

От формулата на Болцман се вижда, че ентропията е функция на състоянието. Тъй като Ω може да бъде само естествено число (1, 2, 3 и т.н.), то ентропията може да приема само неотрицателни стойности..."

...

 

[Joro-01]

Готини сте, че не ми забелязвате правописнните грешки. Ще редактирам... По-натам. Мерси за допълненията.

[Exhemus]

Цитирай

Една от дефинициите е "мярка за неспособността на енергията в една система да върши работа"

Най-добра, според мен! В тая връзка има подредба на източниците на енергия по качество. По-качествена енергия е тази, която можем да превърнем в механична с най-голям КПД. Така механичната получава коеф. 1, след нея е електрическата която достига до 0,99.

Течните горива достигат 0,65. Топлината с температура ~600°С  0,45, геотермалната ~100°C   0,1 . 

Искам да отбележа, че от Болцман нататък, статистиките заемат все по-важно място във физиката, стигащо до границата на абсурда. Това се дължи на тяхната изключителна полезност, което кара някои физици да минат границите на разумното.  Статистиките ни позволяват да получим добре съвпадащи с експеримента резултати, при почти пълно незнание за процесите вътре в дадена система. Това е създало определено израждане на физиката - физици да развиват теории базиращи се само на статистики и отказ да се търсят знания за отделните микропроцеси.

Редактирано Юли 14, 2018 от Exhemus

[Joro-01]

Преди 11 часа, Exhemus said:

Най-добра, според мен! В тая връзка има подредба на източниците на енергия по качество. По-качествена енергия е тази, която можем да превърнем в механична с най-голям КПД. Така механичната получава коеф. 1, след нея е електрическата която достига до 0,99.

Течните горива достигат 0,65. Топлината с температура ~600°С  0,45, геотермалната ~100°C   0,1 . 

Искам да отбележа, че от Болцман нататък, статистиките заемат все по-важно място във физиката, стигащо до границата на абсурда. Това се дължи на тяхната изключителна полезност, което кара някои физици да минат границите на разумното.  Статистиките ни позволяват да получим добре съвпадащи с експеримента резултати, при почти пълно незнание за процесите вътре в дадена система. Това е създало определено израждане на физиката - физици да развиват теории базиращи се само на статистики и отказ да се търсят знания за отделните микропроцеси.

+ го имаш, но си запазвам правото да отговоря / допълня сега, (може би се отдалечаваме от въпроса на Шпага). Верен ли е тоя критерий (не съм се задълбочавал?) Ще кажа заюо питам - от механична в механична няма превръщане, само предаваш енергия. И дали КПД  е 1 (100% ако го изразяваме в проенти)? Имаш загуни от триене и деформация, независимо дали говорим за верига, вал, винт или зъбно колело. За ремъчна предавка и не говоря.

Да, електрическата енергия може да се превърне в механична и обратно с КПД 0,99 (99%), това засега е възможно само със синхронни машини и при определени условия - постояннни обороти, натоварване и параметри на средата. Големи синхронни мотори се използваха през соца за компенсация на реактивната моюност. Работата им е била само да се въртят.

Топлинни машини (добре че ги зачекнахнме)

Към Шпаага, да повторим:

Ентропията е мярка (величина) за неспособността на енергията в система да извършва работа, (Екземус) на наглийски може да го срещнете като мярка за разсейвнане (разпръскване) на енергията в една система. Ентропията, ккакто и топлинаната нергия расте с повишаване на температурата => топлинната енергия е некачествена енергия. Частиците имат по-висока конетична енергия, но имат и различни посоки (хаотично движение, нека говорим за газ или течност) блъскат се и не могат да вършат работа. Ако работата ви е да пренесете багаж от точка А до точка Б и попадбнете в тълпа в която всеки има съюата задача, но за различни точки, ще усетите как се пилее енергия без да се върши работа.

Горе долу това става с молекулите в газовете и ечностите, а това може и да се визуализира ако в капка вода има спора на растение (прашинка) , а ние наблюдаваме капкате през микроскоп. имаме микроскоп, Движението е наречено Брауново движение.

Как тогава хваюаме и използване тази енергия, като е некчествена? В тълпата(пред предходния пост) все пак ще успеете да си свършите работата, но с пвече енергия (което е загуба) и не по най-прекия път. При газивете повишаването на кинетичните енергии на частиците и сблъсъците помежду им се изразява като повишаване на налягането. Искат да имат накъде да бягат, гадовете). Ако има накъде (газът е в деформируем съд или съд с бутало) ще се разшири, при което налягането му ще започне да спада, но по време на разширението си газът ще извършва работа. Имаме превръщане в механична енергия, но със загуби, тоест топлинна машина (двигател). Двигател е машина, коят превръюа някаква енергия в механична. За целите на науклата се правят мислени модели, които се идеализират с цел опростяване. Описанието на идеален топлинен двигател се дава от цикъла на Карно.

Коефициентът на полезно действие (бележи с с гр. буква ета) на топлинна машина e е (Т2-Т1)/Т2, където Т1 е температурата на студеното тяло (обикновено наоколната среда), а Т2 на горещото (обикновено горещи газове). Работи се в Келвини (абсолютна скала), ако искаме резултата в проценти умножаваме със 100. Защо е така? Заюото газът ще се разширява и юе върши работа дотогава, докато температурата му се изравни с околната, а на практика доста по-рано. Който желае може да сметне КПД на топлинен двихател (стърлинг) при работна температура 100°C (373°К и околна температура 20°C (293°К).

Нататък смесвам с интересни факти.

Течните горива. Бензиновият двигател го дават с КПД към 0,3, а дизеловият към 0,38 (x 100 за резулат в проценти). За да вдигнем КПД трябва да вдигнем температурата, но тогава имаме проблем със материалите. И все пак при газтурбинните двигатели е възможно, именно при тях КПД достига 0,65. Това обаче пак не е даденост, трябва последваюо уползотворяване на енергията на гореюите изходни газове (подгряване на котел?..) Ако някой се заиграе да смята (гореюо препоръчвам, още по-добре на Ексел) по формулката, ще види, че още при 327 °C, се постига КПД от 0,51, а експлозията на бензина в двигателя е няколко стотин и пак КПД е 0,35. Защо? Просто - газовете излизат горещи и силата им отива в околната среда. От тези няколко стотин градуса бензиновият двигател е уловил и преобразувал само 177°C, а останалото - навън - газовете излизат с темп около 400°C, което от една страна бърка в джоба, но от друга прави възможна работата на катализаторите, които разграждат гадостите до безобидните CO2, H2O и N2.

Заради по-високата ефективност на дизеловия двигател, ауспуховите газове са по-студени и катализаторът трябва да се допълнително да се подгрява, което потребителят го усеща като по-висок разход на 100 км (по джоба).В тази връзка и аферата Фолксваген - софтуерът на компютъра познава кога колата работи на място (по данни от акселерометри, километраж) и включва подгряването. При преглед, колата показва ниски емисии. Като се разсмърдяха неюата напуснаха няколко главни предпазителя (бушони или директори), софтуерът се оказа на Бош, но бил с експериментална цел и не е лицензиран... А бушоните се оказаха американски граждани, но по-късно това не ги спаси много.

Как е постигната ефективността при дизелвя двигател не е по темата, ако някой пита - отговарям. Само добавям, че турбото (нагнетателният компресор, който се задвижва от ауспука) свъюност изстисква оюе енергия от гореюите изгорели газове.

Лека на всички, май излоцах последната си бира. Като пише човек...

 

 

 

КПД се изчислява по вормулата (Т1-Т2)/Т1

Едит допълнение - виждам, че двата пъти съм написал формулата с противоположни означения, но е вярна. Високата температура минус ниската върху високата, хората затова работя с Тв и Тн или Qh и Qn (Q - количество топлина). Още не съм погледнал изцяло за правописни грешки, снощи на няколко бирички е писано това.

Редактирано Юли 15, 2018 от Joro-01
Допълнение и грешчици

[Шпага]

Преди 14 часа, Иванка said:

Като критерий за установяване на термодинамично равновесие в някои случаи може да се използва вътрешната енергия или енталпията. Така например за затворена система при протичане на процеси в условия:

на V= const и S= const (dU)vs< 0 или = 0

на p = const и S= const (dH)vs < 0 или =0

Зависимостите показват, че всеки необратим процес в една затворена система се характеризира с понижение на вътрешната енергия при постоянен обем и ентропия и с понижение на енталпията - при постоянно налягане и ентропия. При достигане на минимум на вътрешната енергия или на енталпията при горните условия, в системата се установява термодинамично равновесие.

Здравей!

Предполагам, че нещо не съм схванала, затова ще попитам:

Щом системата е затворена, това понижение на вътрешната енергия не противоречи ли на Закона за запазване на енергията? Изглежда така сякаш някаква част от първоначалната енергия се губи, което -- пак според ЗЗЕ -- е невъзможно.

[Малоум 2]

Преди 12 часа, Exhemus said:

Една от дефинициите е "мярка за неспособността на енергията в една система да върши работа"

Добра  е, но не е "най-", щото задава само разбиране за практическа насоченост. Полезно е, но изисква разбиране на "енергия" и "работа", и при живите системи.

В термодинамиката се разглежда като функция на превръщането - пълен диференциал - определя състоянието еднозначно. А количественото изменение на топлината е частен диференциал. Може да се разглежда посока на изменения на параметрите и да се изведе още. (вж  постинга на Иванка).

По-горе имаше  въпрос: "Защо частиците се разбягват в обем, някакъв?.. И т. н." За газ в съд-обем, примерно. При подаване на топлина ... колко се разбира, че молекулите на газа се облъчват с къси ИЧ и от УВ (излъчени от материала на съдинката, и/Или от излъчвател вътре в обема...)  Поглъщайки тези фотони, молекулите на газа си променят: форма-обем, скорост, а и самите те стават "излъчватели" на погълнатото. Именно фотонната съставка в обема се променя-твърде динамично, в зависимост от интензитет на лъчения. Енергията - кин. и потенциална е "при" частиците, но е и в полето. (това поле действа на частиците на термометъра)

Преди 12 часа, Exhemus said:

Искам да отбележа, че от Болцман нататък, статистиките заемат все по-важно място във физиката, стигащо до границата на абсурда. Това се дължи на тяхната изключителна полезност, което кара някои физици да минат границите на разумното.  Статистиките ни позволяват да получим добре съвпадащи с експеримента резултати, при почти пълно незнание за процесите вътре в дадена система. Това е създало определено израждане на физиката - физици да развиват теории базиращи се само на статистики и отказ да се търсят знания за отделните микропроцеси. 

И ... няма начин да се мине без статистика - голямата част от превръщанията са с неизвестен момент от време и място- неуправляеми (хаос). Затова идеята е да се създадат потоци - за тях има мат.модели. И може да се "предсказва" състояние.

...

[Иванка]

Преди 4 часа, Шпага said:

Здравей!

Предполагам, че нещо не съм схванала, затова ще попитам:

Щом системата е затворена, това понижение на вътрешната енергия не противоречи ли на Закона за запазване на енергията? Изглежда така сякаш някаква част от първоначалната енергия се губи, което -- пак според ЗЗЕ -- е невъзможно.

Здрасти!

Извинявам се, че не съм била достатъчно конкретна.

Така, при затворена система имаме обмен с околната среда само на енергия, но не и на вещество. При различни физикохимични процеси (химични взаимодействия, фазови преходи и др.) на практика е невъзможно да се определи абсолютната стойност на вътрешната енергия, а се изчислява нейното изменение (делта) U. Това изменение на вътрешната енергия на една затворена система може да стане чрез топлообмен с околната среда и чрез извършване на работа. Така че енергия не се губи.

В една изолирана система понеже нямаме обмен нито на вещество, нито на енергия, U= const, респ. делта U=0.

[Малоум 2]

On 14.07.2018 г. at 17:33, Малоум 2 said:

А иначе, в уикито: https://bg.wikipedia.org/wiki/Ентропия

"... Ентропията е правопропорционална на логаритъма на броя на възможните микросъстояния (конфигурации на градивните частици), съответстващи на дадено макросъстояние на системата. Състоянието на термодинамично равновесие се характеризира с максимална вероятност, максимален безпорядък и максимална ентропия..."

"...

Статистическа термодинамика

През 1877 г. Лудвиг Болцман открива, че ентропията S на една система е пропорционална на логаритъма от броя Ω на възможните микросъстояния, съответстващи на дадено макроскопично състояние. В случая на идеален газ микросъстоянието се определя от местоположението и импулса на всяка от градивните частици на системата.

Болцман е установил, че

,

където k =1,38.10^-23 J/К е т. нар. константа на Болцман. Тази формула е част от статистическата термодинамика, която описва термодинамичните системи чрез поведението на съставящите ги компоненти. Формулата на Болцман свързва микроскопичните свойства на системата (броя Ω на микросъстоянията) с едно от нейните макроскопични термодинамични свойства (ентропията S).

От формулата на Болцман се вижда, че ентропията е функция на състоянието. Тъй като Ω може да бъде само естествено число (1, 2, 3 и т.н.), то ентропията може да приема само неотрицателни стойности..."

А това, вече за кой ли път го показвам, прави връзката ентропия-информация - важна за обяснение на живота:

От „Кръстопътища на науките“-М. В. Волкенщейн НИ, София,(1976)

„...Хаотичното състояние е по-вероятно от подреденото. Теоретичният анализ показва, че ентропията се изразява с формулата:

S = K.lnP, ..., където:

K – константата на Болцман … ( 1,38.10^(-24) сal/deg),

а Р – е броят на начините, по които може да се реализира дадено състояние....

Като преминем към двоична система, която използвахме за пресмятане на информацията (J) ...:

S = 0.693.K.J

Ентропията се различава от информацията само с множителя K.ln2…

При това на един бит информация съответства твърде малка стойност на ентропията, тъй като константата на Болцман е много малка...

Приблизително 2,5.10^(-24) сal/deg

...

...

Само за Човеци: Психическата информация, дължаща се на Разум, също "хаби" енергия. И затова - трябва да се храним., не само за "бягане от лъвове". Така, глобално, "разумно" създаваме повече хаос от всичко живо.

...

[astralopitek]

Eнтропията във вселената намалява защото тя изстива постоянно от момента на големият взрив. Къде обаче се дява топлината на вселената ?

[scaner]

Преди 20 минути, astralopitek said:

Eнтропията във вселената намалява защото тя изстива постоянно от момента на големият взрив. Къде обаче се дява топлината на вселената ?

Първа грешка: ентропията във вселената не намалява, а расте. Защото намаляват енергийните разлики (източниците се изразходват) и намалява енергията, способна да извършва работа.

Втора грешка: топлината никъде не се губи. Законът за запазване на енергията продължава да действа.

Трета грешка: свързвате недопустимо топлина и температура, затова виждате някакво фиктивно "изстиване". Преди да изказвате такива твърдения, дайте дефиниция какво е "температура" на вселената, за да говорим за някакво изстиване.

И най-важното: аргументирайте твърденията си, а не карайте на само на принципа, че така ви се струвало.

Три грешки в изречение и половина.

[Exhemus]

On 15.07.2018 г. at 2:37, Joro-01 said:

1 

Ще кажа заюо питам - от механична в механична няма превръщане, само предаваш енергия. 

2

Да, електрическата енергия може да се превърне в механична и обратно с КПД 0,99 (99%), това засега е възможно само със синхронни машини и при определени условия - постояннни обороти, натоварване и параметри на средата.

3

Към Шпаага, да повторим:

Ентропията е мярка (величина) за неспособността на енергията в система да извършва работа, (Екземус) на наглийски може да го срещнете като мярка за разсейвнане (разпръскване) на енергията в една система. Ентропията, ккакто и топлинаната нергия расте с повишаване на температурата => топлинната енергия е некачествена енергия. Частиците имат по-висока конетична енергия, но имат и различни посоки (хаотично движение, нека говорим за газ или течност) блъскат се и не могат да вършат работа. Ако работата ви е да пренесете багаж от точка А до точка Б и попадбнете в тълпа в която всеки има съюата задача, но за различни точки, ще усетите как се пилее енергия без да се върши работа.

 

4

Течните горива. Бензиновият двигател го дават с КПД към 0,3, а дизеловият към 0,38 (x 100 за резулат в проценти). За да вдигнем КПД трябва да вдигнем температурата, но тогава имаме проблем със материалите. И все пак при газтурбинните двигатели е възможно, именно при тях КПД достига 0,65. Това обаче пак не е даденост, трябва последваюо уползотворяване на енергията на гореюите изходни газове (подгряване на котел?..) Ако някой се заиграе да смята (гореюо препоръчвам, още по-добре на Ексел) по формулката, ще види, че още при 327 °C, се постига КПД от 0,51, а експлозията на бензина в двигателя е няколко стотин и пак КПД е 0,35. Защо? Просто - газовете излизат горещи и силата им отива в околната среда. От тези няколко стотин градуса бензиновият двигател е уловил и преобразувал само 177°C, а останалото - навън - газовете излизат с темп около 400°C, което от една страна бърка в джоба, но от друга прави възможна работата на катализаторите, които разграждат гадостите до безобидните CO2, H2O и N2.

Заради по-високата ефективност на дизеловия двигател, ауспуховите газове са по-студени и катализаторът трябва да се допълнително да се подгрява, което потребителят го усеща като по-висок разход на 100 км (по джоба).

1. За механична-механична : скоростни кутии , кардани .   Имаме плътно приближение до 1.

2. Има американски военен кораб, задвижван от свръхпроводящ двигател сас КПД  99%, с включени загуби за криогенната инсталация.

3. Температурата е в знаменател. С грешка си. Когато пада температурата ентропията се повишава. Ледът е подредено състояние. Как да го наречем хаос?

4. Експлозията на бензина вдига към 1500° , а газовете излизат с 250°-300°.   Има ограничение на КПДто за идеалните цикли, после бая спадане за реалните. Въпреки това при големите корабни дизели КПД плътно гони 65%, май че без когенерация. Виж контейнеровозите.

[Joro-01]

Еха, заформи се дискусия. Да видим.

Преди 5 часа, Exhemus said:

1. За механична-механична : скоростни кутии , кардани .   Имаме плътно приближение до 1.

2. Има американски военен кораб, задвижван от свръхпроводящ двигател сас КПД  99%, с включени загуби за криогенната инсталация.

3. Температурата е в знаменател. С грешка си. Когато пада температурата ентропията се повишава. Ледът е подредено състояние. Как да го наречем хаос?

4. Експлозията на бензина вдига към 1500° , а газовете излизат с 250°-300°.   Има ограничение на КПДто за идеалните цикли, после бая спадане за реалните. Въпреки това при големите корабни дизели КПД плътно гони 65%, май че без когенерация. Виж контейнеровозите.

1. Карданът е вал с чупеща се връзка (която поглъща енергия), допускам, че не съм задал ясно въпроса. При механична - механична няма превръюане на енергия от един вид в друг и не е коректно да присъства в сравнението, определил си рамка. С други думи, попитах ти ли си ги класифицира;

 

2. Пак не съм бил ясен, казеах, че КПД 99% за синхронна машина е постижимо, без да са със свръхпроводници. Оборотите на сихронните съответстват на честотата на тока, или скоростта на ротора е равна на скоростта на въртене на полето, тоест отсъства хлъзгане (когао скоростите им са различни, както при асинхронните машини), което аедно с презапасяване с въртяю момент е предпоставка за 1% загуби.

Благодаря, ще проверя, за кораба. че ми е интересно. Знам за съществуването на свръхпроводящи мотори и генератори и допускам, че може да ги има на кораб - най-габаритното мобилно оборудване. Иначе кораб с магнитохидродинамичен двигател (пропулсор, тласкач) има, японси е и се казва Ямато 1, пускал съм го във форума. Двигателят на този кораб се състои от свръхпроводяю соленоид и  няна движеюи се части. Полето подкарва водата (морската е солена, идеално), става един вид линеен индукционен мотор.

 

3. Няма да се науча да пиша кратко. Донякъде мога да приема твърдението ти, но като цяло не. Рискувам като е си чета линковете, ама навик. И като не прецизирам за какво говоря.

Тази ли формула имаш предвид dS=dQ/T ? Да я разниюим - d e дифиринциал, безкарайно малко делта (изменение), което на практика липсва. Точка от кривата с други думи, спирам да го коментирам. S - ентропия. Т - разбира се, температура. Какво е Q? Топлопредаване (обменно количество топлина) и ак се изразява? Равно е (prawoproporcionalno) на произведението  специфичен топлинен капацитет, масата (на топлообменното тяло) и делта T. Делта Т не е ли Т2-Т1 (висока минус ниска)? Тоест имаме правопропорционална заисимост между изменението на ентропията и изменението на температурата. Температурата в знаменател (която забелязваш, че няма диференциал)ни казва, че колкото  по-висок  наличният в системата  хаос,  толкова  ще  е  по-малък внесеният  хаос!

"С грешка си. Когато пада температурата ентропията се повишава. Ледът е подредено състояние. Как да го наречем хаос?"" - само да кажа, че повишена ентропия значи повишен хаос, а не повишен ред.

 

4. Приемам така е (самата експлозия), за изходните газове, зависи къде ги мерим, та се постарах да си спомня по-точно.. 250°C на дизеловия, на бензиновия са около 400°C. Ауспуховото гърне има съюата функция като заглушителят на пистолет - осигирява къде да се разширяват (експлозивно /адиаабатно/) газовете + разни топлообменни повърхности (мрежи , прегради) които отнемат от температурата, разширението вече не е толкова екплозивно, ниче не чуваме толкова силни експлоьии (бръмчене). Адиабатно разширение - без топлообмен, за такова се приема бързото разширение при експлозия. Гръм чуваме когато е надвишена звуковата скорост. Направено е така, че горивото да гори с 20 (някакви десетки) метра в секунда. Иначе експлозията няма да избутва бутлата, а ще ги чупи. В бензиновите двигатели се случва, сонтанно запалване и бързо горене, казват му детонация. Октаните на бензина са мярка за детонационна устойчивост. Бензин с повече октани издържа на без спонтанно да се запали на по-високо налягане. Иначе октан е осмият представител от алканите, очевидно е приет за еталон.

Не съм сигурен за корабните дизели, ще видя (не сега, че ми се отвори работа) тази информация. Теоретичното КПД на дизелов двигател е 38% (няма 40). Така го пише по учебниците. Ако имаш предвид газ турбинен двигател (мисля, че могат да работят на дизелово гориво) съм съгласен. За бутален - не вярвам. Сименс правят стационарни генератори (заместващи / аварийни мощности. Те достигат КПД 0,65 може би без когенерация.

 

 

Редактирано Юли 16, 2018 от Joro-01

[astralopitek]

Преди 19 часа, scaner said:

Първа грешка: ентропията във вселената не намалява, а расте. Защото намаляват енергийните разлики (източниците се изразходват) и намалява енергията, способна да извършва работа.

Втора грешка: топлината никъде не се губи. Законът за запазване на енергията продължава да действа.

Трета грешка: свързвате недопустимо топлина и температура, затова виждате някакво фиктивно "изстиване". Преди да изказвате такива твърдения, дайте дефиниция какво е "температура" на вселената, за да говорим за някакво изстиване.

И най-важното: аргументирайте твърденията си, а не карайте на само на принципа, че така ви се струвало.

Три грешки в изречение и половина.

Никакви грешки няма, това са ваши неверно тълкувани грешки, първо ентропията както е дефинирана е нарастване на хаотичното състояние на една термодинамична система, следователно с нарастване на температурата нараства и ентропията на системата, тоест нейният безпорядък, за справка и жоро беше дал линк за това що е то ентропия, вие четете евангелието като дявол. И е глупост да се смята че щом намалявали източниците на топлина, които за вселената са звездите,то намалявала и енергията, енергията не намалява а се превръща от един вид в друг вид, това нещо е известно и на малките деца. Но вселената след така нареченият ГВ, постояно се охлажда, тоест топлината и някъде се разсейва или преобразува в друг вид енергия, от което следва че ентропията на вселената намалява, щом тя се охлажда цначи намалява и хаотичното и състояние като термодинамична система. Въпросът е в това в какво се е преобразувала топлината на вселената. А вие се правите на глух по този въпрос, ма така не става само с оправдание че опонента ви грешал, грешите вие с вашите оплаквания. А що се отнася за синонимите Топлина и Температура, то ако вие правите някаква разлика между тях, то и малките деца ще ви се смеят. 

[astralopitek]

Топлината енергия не е дефектна енергия, тя може да създава работа и това го показват топлините машини, парни двигатели и двигатели с вътрешно и външно горене, така че дефиницията за ентропията като невъзможността на топлинната енергия да извършва работа е грешно и неправилно интерпретирано . Топлината дори и когато е изравнена между 2 термодинамични системи, се превръща в лъчение което може да бъде използвано като източник на енергия, то може да се преобразува в друг вид енергия.

[astralopitek]

Преди 12 часа, Exhemus said:

 С грешка си. Когато пада температурата ентропията се повишава. Ледът е подредено състояние. Как да го наречем хаос?

Противоречие. Ентропията се понижава с изстиването, ледът е по подреден от течната вода защото температурата му е по ниска.

Редактирано Юли 17, 2018 от astralopitek

[scaner]

Преди 1 час, astralopitek said:

първо ентропията както е дефинирана е нарастване на хаотичното състояние на една термодинамична система, следователно с нарастване на температурата нараства и ентропията на системата, тоест нейният безпорядък, за справка и жоро беше дал линк за това що е то ентропия, вие четете евангелието като дявол.

Подчертаното не е вярно, и от този предразсъдък е цялата ви трагедия. Ентропията няма пряка връзка с температурата, а с нехомогенността на температурата в една система. Ако температурата в една система е хомогенна, ентропията е максимална, и не можете да получите работа в такава система - нямате топла и студена област, за да направите топлинна машина. Къпете се в енергия, но не можете да я използвате - това е максимален хаос, голяма ентропия. Хаосът е нараснал и е изравнил енергийните разлики. Обратно, ако имате нехомогенно разпределение на температурата, имате топли и студени области, имате възможност да получавате работа. Затова и при температурата на течният хелий, ако имате област с еднаква температура, в нея ентрипията ще е максимална. Величината на ентропията не зависи от температурата. От температурата зависи скоростта на промяната на ентропията в зависимост от обменяните количества топлина, както е и според дадените от Жоро формули. Но това е съвсем друг параметър.  Вместо да ме карате да чета линкове, проумейте какво пише в тях и намалете истерията.

Преди 1 час, astralopitek said:

И е глупост да се смята че щом намалявали източниците на топлина, които за вселената са звездите,то намалявала и енергията,

Да, глупост е, и не знам защо ви е щукнала тази глупост, така както не става ясно и защо се опитвате да я припишете на другите. Аз не съм твърдял, че намалява енергията, а че намалява енергията способна да се преобразува в работа, т.е. намаляват енергийните разлики и се увеличава хомогенността. Това са два коренно различни параметъра, и не е мой проблем, ако не го схващате. Не ми приписвайте глупостите във вашата глава на мен, а четете поне с минимум разбиране.

Преди 1 час, astralopitek said:

Но вселената след така нареченият ГВ, постояно се охлажда, тоест топлината и някъде се разсейва или преобразува в друг вид енергия

Вие изглежда нямате понятие от физика, нали? Решете следната задача. Имате един кубически сантиметър газ загрят до такава температура, че в него е вкарано количество топлинна енергия 100 джаула. Пускате този газ в обем един кубически метър. Топлинната му енергия няма да изчезне, тя само ще се преразпредели между многото допълнителни молекули. По тази причина ще спадне температурата, и като резултат ще имаме същото количество енергия но при по-ниска температура (за връзката между температура,  топлина и количество вещество е въведено понятието специфична топлоемкост). Затова вашата измислица, че топлината намалявала или изчезвала, е грешка, почиваша на измислени корелации

От друга страна, говорим за изстиване когато визираме промени в температурата. Температурата е мярка, която има смисъл при термодинамично равновесие. термодинамичното равновесие се установява, когато в една система всички части могат да си взаимодействат и да обменят енергия. Вселената не е такава система, в нея има части които не могат да си взаимодействат, или си взаимодейства толкова бавно, че са далеч от понятието за термодинамично равновесие. Затова е безсмислено да говорим за температура, респективно охлаждане, на вселената - поне не и преди да дефинираме тези понятия по смислен начин. Което вие не правите, а си приказвате по инерция, която както видяхме води до грешни заключения.

Преди 2 часа, astralopitek said:

Топлината енергия не е дефектна енергия, тя може да създава работа и това го показват топлините машини, парни двигатели и двигатели с вътрешно и външно горене, така че дефиницията за ентропията като невъзможността на топлинната енергия да извършва работа е грешно и неправилно интерпретирано

Някъде да съм споменал, че топлинната енергия е дефектна енергия? Защо изваждате вашите предразсъдъци като някакви аргументи? Опитайте се първо да разберете това което коментирате.

Преди 2 часа, astralopitek said:

Въпросът е в това в какво се е преобразувала топлината на вселената. А вие се правите на глух по този въпрос,

Както виждате от обясненията по-горе, не се правя на глух, какво се случва е следствие на много базови физически знания. Не обвинявайте другите, когато вие ги нямате.

И пак да повторя, намалете съществено истерията. тя заслепява ума и той излива глупости, дори да не ги осъзнавате като такива.

 

[astralopitek]

Преди 22 минути, scaner said:

Подчертаното не е вярно, и от този предразсъдък е цялата ви трагедия. Ентропията няма пряка връзка с температурата, а с нехомогенността на температурата в една система. Ако температурата в една система е хомогенна, ентропията е максимална, и не можете да получите работа в такава система - нямате топла и студена област, за да направите топлинна машина. Къпете се в енергия, но не можете да я използвате - това е максимален хаос, голяма ентропия. Хаосът е нараснал и е изравнил енергийните разлики. Обратно, ако имате нехомогенно разпределение на температурата, имате топли и студени области, имате възможност да получавате работа. Затова и при температурата на течният хелий, ако имате област с еднаква температура, в нея ентрипията ще е максимална. Величината на ентропията не зависи от температурата. От температурата зависи скоростта на промяната на ентропията в зависимост от обменяните количества топлина, както е и според дадените от Жоро формули. Но това е съвсем друг параметър.  Вместо да ме карате да чета линкове, проумейте какво пише в тях и намалете истерията.

Глупости, сега вие си измисляте нови дефиниции за ентропията, няма такова нещо както си го представяте, ясно е дефинирано що е то ентропия и никакви температурни еднородности или не еднородности, не дефинират понятието ентропия. Също не сте прав че при температурна еднородност не може да се ползва енергията от температурата. Може защото температурата се превръща в лъчение което може да се преобразува чрез съответните технологии в друг вид енергия, вече са разработени инфрачервени волтаици които макар и със малко КПД но преобразуват успешно инфрачервеното излъчване в електричество.

[astralopitek]

Преди 31 минути, scaner said:

Да, глупост е, и не знам защо ви е щукнала тази глупост, така както не става ясно и защо се опитвате да я припишете на другите. Аз не съм твърдял, че намалява енергията, а че намалява енергията способна да се преобразува в работа, т.е. намаляват енергийните разлики и се увеличава хомогенността. Това са два коренно различни параметъра, и не е мой проблем, ако не го схващате. Не ми приписвайте глупостите във вашата глава на мен, а четете поне с минимум разбиране

Дори и това е глупост, да се твърди че хомогенност на топлината в една термодинамична система, намалявала енергията способна да се преобразува в работа. Енергията не намалява, тя само преминава от един вид в друг. Вие сте лаик по темата и само си давате безпредметна важност.

 

Преди 35 минути, scaner said:

Вие изглежда нямате понятие от физика, нали? Решете следната задача. Имате един кубически сантиметър газ загрят до такава температура, че в него е вкарано количество топлинна енергия 100 джаула. Пускате този газ в обем един кубически метър. Топлинната му енергия няма да изчезне, тя само ще се преразпредели между многото допълнителни молекули. По тази причина ще спадне температурата, и като резултат ще имаме същото количество енергия но при по-ниска температура (за връзката между температура,  топлина и количество вещество е въведено понятието специфична топлоемкост). Затова вашата измислица, че топлината намалявала или изчезвала, е грешка, почиваша на измислени корелации

От друга страна, говорим за изстиване когато визираме промени в температурата. Температурата е мярка, която има смисъл при термодинамично равновесие. термодинамичното равновесие се установява, когато в една система всички части могат да си взаимодействат и да обменят енергия. Вселената не е такава система, в нея има части които не могат да си взаимодействат, или си взаимодейства толкова бавно, че са далеч от понятието за термодинамично равновесие. Затова е безсмислено да говорим за температура, респективно охлаждане, на вселената - поне не и преди да дефинираме тези понятия по смислен начин. Което вие не правите, а си приказвате по инерция, която както видяхме води до грешни заключения.

Вие грешите отново, при адиабатното разширение на газ къде отива топлината му?, къде отива топлината на газа в патрона за сода след като той се разшири адиабатно и изстине? А вселената постоянно се охлажда, това е известно на астрономите, ако топлината и се запазваше както твърдите, то нямаше да съществуват нито атоми нито звезди, виждате ли колко сте невеж по темата, а сте тръгнали да критикувате. Освен това няма молекули във вселената след ГВ със различна температура че да стане някакво преразпределение на температурата след ГВ. Отново грешите и сте далеч от науката физика. Този ви цитат също е глупост   """  Температурата е мярка, която има смисъл при термодинамично равновесие""",   този също   """Вселената не е такава система, в нея има части които не могат да си взаимодействат,""". Абсолютни глупости сте написъл, няма системи които не си взаимодействат, освен за кратък период от време което е само частен случай, температура не може да се измери при температурно равенство на инструмента за измерване и измерваното тяло, така че температурата е мярка която има смисъл само при температурно неравенство.

 

Преди 45 минути, scaner said:

Някъде да съм споменал, че топлинната енергия е дефектна енергия? Защо изваждате вашите предразсъдъци като някакви аргументи? Опитайте се първо да разберете това което коментирате.

Това произлиза от контекста на расъжденията ви.

 

Преди 46 минути, scaner said:

Както виждате от обясненията по-горе, не се правя на глух, какво се случва е следствие на много базови физически знания. Не обвинявайте другите, когато вие ги нямате.

И пак да повторя, намалете съществено истерията. тя заслепява ума и той излива глупости, дори да не ги осъзнавате като такива.

Точно на глух се правите, че даже и на ударен по главата. Както виждате истерията си е ваша.

[scaner]

Преди 4 минути, astralopitek said:

Глупости, сега вие си измисляте нови дефиниции за ентропията, няма такова нещо както си го представяте, ясно е дефинирано що е то ентропия и никакви температурни еднородности или не еднородности, не дефинират понятието ентропия.

Много хляб и сол има да изядете, докато се научите да четете, а не само да приказвате.

Опитайте. Термодинамично равновесие на една система е състояние с максимална ентропия на тази система, по определение. Това е състояние, в което процесите на обмен на топлина между нейните части са прекратени, по причина изчезване на нехомогенностите в нейното разпределение. В този случай не се дефинира ентропия, а даже се говори за максимална ентропия.

Споменах, че трябва да се чете с разбиране, а не с пристрастие. Но вие си знаете. Погледнете първият коментар на Жоро, там е казано това за използваемостта на енергията.

Преди 8 минути, astralopitek said:

Също не сте прав че при температурна еднородност не може да се ползва енергията от температурата. Може защото температурата се превръща в лъчение което може да се преобразува чрез съответните технологии в друг вид енергия, вече са разработени инфрачервени волтаици които макар и със малко КПД но преобразуват успешно инфрачервеното излъчване в електричество.

И това показва непознаване на фактите. Термодинамично равновесие означава, че и лъчението попада под равновесие: колкото излъчване приемете по някакъв начин, толкова излъчване ще върнете на средата, и нищо не остава за ползване. Инфрачервените волтаици разчитат на това, че ние не сме в среда с термодинамично равновесие. Слънцето ни дава полезна енергия (а следователно ни помпа с отрицателна ентропия) и за това винаги има някакви температурни разлики, на база които може да се гради някакъв род топлинна машина (самият живот в крайна сметка почива на такава машина). Ако бяхме в термодинамично равновесие, самият живот щеше да е невъзможен, не само волтаиците да не работят.

Преди 2 часа, astralopitek said:

Ентропията се понижава с изстиването, ледът е по подреден от течната вода защото температурата му е по ниска.

Лед може да има и при температури над 400 градуса по целзии. Което отново показва, че ентропията няма пряка връзка с температурата (лед тип VII, IX, X). Показва също, че преди да ползвате понятие като "подреденост" трябва да сте наясно с него, в какъв смисъл се използва при ентропията, и коя от всичките подредености тя оценява.

 

Защо се изказвате преди да сте наясно с това, което искате да коментирате?

[scaner]

Преди 7 минути, astralopitek said:

Дори и това е глупост, да се твърди че хомогенност на топлината в една термодинамична система, намалявала енергията способна да се преобразува в работа. Енергията не намалява, тя само преминава от един вид в друг.

Отново бъркате количественото поведението на енергията (намаляване, увеличаване) с нейното качество да върши работа. Толкова ли е трудно да се проумее, та трябва непрекъснато да търсите оправдания в другите?

Преди 8 минути, astralopitek said:

Вие грешите отново, при адиабатното разширение на газ къде отива топлината му?

А отива ли някъде топлината му? След като това е процес, при който не се губи/придобива топлина от вън? Ама отговорете си първо на тези елементарни въпроси, преди да се репчите. И не бъркайте топлина и температура.

Преди 12 минути, astralopitek said:

А вселената постоянно се охлажда, това е известно на астрономите, ако топлината и се запазваше както твърдите, то нямаше да съществуват нито атоми нито звезди, виждате ли колко сте невеж по темата, а сте тръгнали да критикувате.

Топлината не е свързана със съществуване на атоми и звезди, нещо съвсем сте се объркали. Колкото до охлаждането, какво се има пред вид, знаете ли? Дали намаляване на топлина, или на температура? И какво е "температура" за вселената, преди да навлизаме в по-нататъшни дискусии? Пак се опитвате да избивате някакви свои комплекси. Защо?

Преди 15 минути, astralopitek said:

"""Вселената не е такава система, в нея има части които не могат да си взаимодействат,""". Абсолютни глупости сте написъл, няма системи които не си взаимодействат, освен за кратък период от време което е само частен случай, температура не може да се измери при температурно равенство на инструмента за измерване и измерваното тяло, така че температурата е мярка която има смисъл само при температурно неравенство.

Да оставим настрана невежеството, което демонстрирате с кашата свързана с температура и температурно равновесие (?? термодинамично равновесие се нарича все пак), и как температура се мерела при температурно неравенство (въпросът беше как се дефинира температура, той ще ви просветли и кога се мери и тогава ще разберете колко грешки наведнъж сте изказал). Вие четете само български текстове, малко усилие направете и прочетете в българската Уикипедия каква е връзката межцду температура и термодинамично равновесие, преди да продължите с грешкте си.

Тук искам да наблегна по проблемите със вселената. Вселената по последни данни се разширява, и скоростта на разширение нараства с отдалечеността между областите. Има граница, хоризонт на вселената, отвъд която областите се отдалечават с надсветлинна скорост. Никакъв сигнал от там не може да достигне нашето място (както и обратно), поради което двете области не могат да си взаимодействат по никакъв начин, и понятие като термодинамично равновесие за вселената като система е неприложимо. От там и понятие като температура, охлаждане и производните им също са неприложими. Трябва първо да се определи контекста, в койхто те могат да се употребяват, и после да се жонглира с тях. А вие сте се отдали само на празно жонгьорство

[astralopitek]

Преди 13 минути, scaner said:

Много хляб и сол има да изядете, докато се научите да четете, а не само да приказвате.

Опитайте. Термодинамично равновесие на една система е състояние с максимална ентропия на тази система, по определение. Това е състояние, в което процесите на обмен на топлина между нейните части са прекратени, по причина изчезване на нехомогенностите в нейното разпределение. В този случай не се дефинира ентропия, а даже се говори за максимална ентропия.

Споменах, че трябва да се чете с разбиране, а не с пристрастие. Но вие си знаете. Погледнете първият коментар на Жоро, там е казано това за използваемостта на енергията.

Виждам че сте инатлив като муле, което обаче не изключва изпадането ви във дискусионна слабост във която сте изпаднали, отново грешите, състоянието на максималната ентропия се изчислява по формулата на Болцман https://wikimedia.org/api/rest_v1/media/math/render/svg/bf90dbd0ea2281837e4b8dd1816011f3dfd4ef09 Там ясно се вижда че фигурира температурата а не някаква температурна нехомогенност както твърдите. Температурната нехомогенност дефинира само намаляване на ентропията, но самото понятие ентропия не произлиза от температурна нехомогенност. Увеличаването на хаотичното състояние на термодинамична система става само с увеличаването на температурата и. Хайде отново се впрегнете да мислите и не се инатете, това е признак на слабоумие.

 

Преди 21 минути, scaner said:

И това показва непознаване на фактите. Термодинамично равновесие означава, че и лъчението попада под равновесие: колкото излъчване приемете по някакъв начин, толкова излъчване ще върнете на средата, и нищо не остава за ползване. Инфрачервените волтаици разчитат на това, че ние не сме в среда с термодинамично равновесие. Слънцето ни дава полезна енергия (а следователно ни помпа с отрицателна ентропия) и за това винаги има някакви температурни разлики, на база които може да се гради някакъв род топлинна машина (самият живот в крайна сметка почива на такава машина). Ако бяхме в термодинамично равновесие, самият живот щеше да е невъзможен, не само волтаиците да не работят.

По твоята логика звездите никога не трябва да изстиват, но не е така и това показва че лъчението не е в термодинамично равновесие, всичко изстива в космоса когато се изчерпат и топлината на звездите, тотално грешите и за инфрачервените волтаици, те работят и при термодинамично равновесие, при еднакви температури на волтаиците и окръжаващата среда те правят ток, и това е факт, запознайте се и не пишете само драсканици от себелюбие.

 

Преди 25 минути, scaner said:

Лед може да има и при температури над 400 градуса по целзии

Глупости, това си го измукал от пръстите 

[astralopitek]

Преди 5 минути, scaner said:

Отново бъркате количественото поведението на енергията (намаляване, увеличаване) с нейното качество да върши работа. Толкова ли е трудно да се проумее, та трябва непрекъснато да търсите оправдания в другите?

Качеството на енергията да върши работа не може да се игнорира защото се нарушава самата дефиниция за енергия.

 

Преди 6 минути, scaner said:

А отива ли някъде топлината му? След като това е процес, при който не се губи/придобива топлина от вън? Ама отговорете си първо на тези елементарни въпроси, преди да се репчите. И не бъркайте топлина и температура.

Енергията му се преобразува, ето къде отива.

 

Преди 7 минути, scaner said:

Топлината не е свързана със съществуване на атоми и звезди, нещо съвсем сте се объркали. Колкото до охлаждането, какво се има пред вид, знаете ли? Дали намаляване на топлина, или на температура? И какво е "температура" за вселената, преди да навлизаме в по-нататъшни дискусии? Пак се опитвате да избивате някакви свои комплекси. Защо?

Свързана е, при милиарди градуси атомите се разпадат. Отново невежеството ви лъсва.

 

Преди 8 минути, scaner said:

Да оставим настрана невежеството, което демонстрирате с кашата свързана с температура и температурно равновесие (?? термодинамично равновесие се нарича все пак), и как температура се мерела при температурно неравенство (въпросът беше как се дефинира температура, той ще ви просветли и кога се мери и тогава ще разберете колко грешки наведнъж сте изказал). Вие четете само български текстове, малко усилие направете и прочетете в българската Уикипедия каква е връзката межцду температура и термодинамично равновесие, преди да продължите с грешкте си.

Тук искам да наблегна по проблемите със вселената. Вселената по последни данни се разширява, и скоростта на разширение нараства с отдалечеността между областите. Има граница, хоризонт на вселената, отвъд която областите се отдалечават с надсветлинна скорост. Никакъв сигнал от там не може да достигне нашето място (както и обратно), поради което двете области не могат да си взаимодействат по никакъв начин, и понятие като термодинамично равновесие за вселената като система е неприложимо. От там и понятие като температура, охлаждане и производните им също са неприложими. Трябва първо да се определи контекста, в койхто те могат да се употребяват, и после да се жонглира с тях. А вие сте се отдали само на празно жонгьорство

Отново глупави бръщолевения, дори и при този сценарий на надсветлинното разбягване пак има взаимодействие на частите на вселената, нищо не може да съществува самостоятелно без взаимодействие.