Ентропия - енергия?

**Joro-01** · Септември 10, 2018

Преди 3 минути, Шпага said:

Здрасти, Сканер,

Под "затворен съд" имам предвид, да речем, бутилка с тапа. И като казваш, че при охлаждане на водата, ние отнемаме енергия - да, така трябва да е. Но ако разгледаме нещата по друг начин:

Охлаждаме водата в бутилката до образуването на лед и приемаме, че този лед извършва работа, като предизвиква счупването на бутилката. Същата работа обаче ще бъде извършена и ако загреем водата в бутилката до образуването на пара. А при това положение защо не можем да считаме, че охлаждайки водата до лед, ние всъщност не й отнемаме, а й придаваме енергия - енергия, достатъчна, за да бъде извършена работата по счупването на бутилката. Иначе не се ли получава се нещо като парадокс - отнемайки енергия, повишаваме способността на водата да извършва работа, за която е необходима по-голяма енергия...

Засега не ми идва наум как да се изразя по-ясно, така че, ако се наложи... ще пробвам пак

Хаха, без да искам съм предположил Почти едновременно ги пуснахме.

Това е вид запасена енергия, заради температурната аномалия и фазовия преход, иначе не значи, че ледът има повече вътрешна енергия

**scaner** · Септември 10, 2018

Преди 9 минути, Шпага said:

Охлаждаме водата в бутилката до образуването на лед и приемаме, че този лед извършва работа, като предизвиква счупването на бутилката. Същата работа обаче ще бъде извършена и ако загреем водата в бутилката до образуването на пара. А при това положение защо не можем да считаме, че охлаждайки водата до лед, ние всъщност не й отнемаме, а й придаваме енергия - енергия, достатъчна, за да бъде извършена работата по счупването на бутилката. Иначе не се ли получава се нещо като парадокс - отнемайки енергия, повишаваме способността на водата да извършва работа, за която е необходима по-голяма енергия...

Нека разгледаме нещата така.

Нека в началното състояние водата да е в термодинамично равновесие. Това означава, че една част от нея не може да извърши работа върху друга част, и температурата не се променя.

Когато извършваме работа над водата, имаме две възможности: да извършим работата така, че да пренесем определено кооличество топлина от водата навън, и по този начин да охладим водата, или обратно, да внесем отвън към водата допълнително количество топлина, и да я загреем. На първия принцип работят хладилниците, на втория: печките.

Когато извършваме работа да отнемаме топлина до лед, водата минава фазово превръщане. То е свързано и с увеличаване на обема, т.е. част от нашата работа отива напразно, а не пряко за промяна на температурата - извършваме работа, увеличаваме обема, спираме работата, обемът спира да се променя, ледът сам нищо не прави. Именно тази част чупи стъклената бутилка в твоя случай. Наличието на такава допълнителна работа може да се илюстрира, ако вземем стоманена бутилка вместо стъклена. В такава бутилка при замръзване ще се създаде по-високо налягане, и ще трябва да охладим водата до по-ниска температура за да замръзне. Тоест количеството работа, което преди сме изхарчили за да се увеличи обема на леда, сега отива директно за охлаждането му до по-ниската температура.

Погледнато от страни, странното в ситуацията е, че обема може да се увеличава и когато отнемаме енергия (в случая), и когато придаваме енергия (в друг температурен диапазон, когато нагряваме). Но и в двата случая ние извършваме работа над водата, за да се случи това.

**Joro-01** · Септември 10, 2018

Преди 16 минути, scaner said:

Нека разгледаме нещата така.

Нека в началното състояние водата да е в термодинамично равновесие. Това означава, че една част от нея не може да извърши работа върху друга част, и температурата не се променя.

Когато извършваме работа над водата, имаме две възможности: да извършим работата така, че да пренесем определено кооличество топлина от водата навън, и по този начин да охладим водата, или обратно, да внесем отвън към водата допълнително количество топлина, и да я загреем. На първия принцип работят хладилниците, на втория: печките.

Когато извършваме работа да отнемаме топлина до лед, водата минава фазово превръщане. То е свързано и с увеличаване на обема, т.е. част от нашата работа отива напразно, а не пряко за промяна на температурата - извършваме работа, увеличаваме обема, спираме работата, обемът спира да се променя, ледът сам нищо не прави. Именно тази част чупи стъклената бутилка в твоя случай. Наличието на такава допълнителна работа може да се илюстрира, ако вземем стоманена бутилка вместо стъклена. В такава бутилка при замръзване ще се създаде по-високо налягане, и ще трябва да охладим водата до по-ниска температура за да замръзне. Тоест количеството работа, което преди сме изхарчили за да се увеличи обема на леда, сега отива директно за охлаждането му до по-ниската температура.

Погледнато от страни, странното в ситуацията е, че обема може да се увеличава и когато отнемаме енергия (в случая), и когато придаваме енергия (в друг температурен диапазон, когато нагряваме). Но и в двата случая ние извършваме работа над водата, за да се случи това.

Увеличава се обемът заюото има фазов преход и започва подреждане на водните молекули в кристална решетка. Ледът ако е 9% по-малко плътен, значи, че за едакво тегло има 9% по-голям обем от водата. Откъде идва тази енергия ли? От понижаване на температурата - при кристализация веюествата отделят енергия. Изведнъж (скокообразно?) при прехода, молекулите на водата си отдават по-интензивно топлината, в случая механична енергия заради подреждането. Странната особеност на водата да е най-плътна в течно състояние между 4 и 0 градуса, след което при леда (при подреждане в решетка) плътността намалява, обемът се разширява. Ако няма накъде да се разшири, а ние родължаваме да охлаждаме..Излиза че при високо налягане водата може да бъде течна и ако е преохладена.

Сега за кистализацията. Знаете ли как работят онези отоплители за ръце, дето се зареждатт в тенжера вряла вода? След това може да истине, но вътре е стопилка - тчено, огувате няколко пъти грейката или един метален диск и тя започва да грее.

Представлява плосък гъвкав съд с нартиев ацетат (сол на натриевата основа и оцетната киселина). Във врялата вода става стопилка на сол (течност с друг по-висок (специфичен топлинен капацитет (количеството топлина необходимо да промени темп. на единица обем / тегло с градус) и може да се задържи така и истинало. Огъвате го заедно с металния диск за да инициирате процеса. Металният диск вътре служи като ядро около което да започне кристалозацията. Топлината от кристализацията зимата ви топли ръцете в джоба. Разправят, че било приятно усещане.

Има отоплители за ръце с каталитично горене на бензин, имаш в Инструцтабъл как да си направим сот стар (неработещ) процесор и батерия за зареждане на телефон...

Чао на всички сега

**Joro-01** · Септември 10, 2018

Хм, скенер е пуснал, а аз типично в мой стил не четаа... както и да е.

Аномалията на водата идва от формата и строежа на водната молекула.

**scaner** · Септември 10, 2018

Друга гледна точка какво се случва при охлаждане.

Температурата пряко зависи от средната скорост на частиците. Охлаждайки течността, намаляваме тази средна скорост. Това прави частиците по-'лениви', те по-трудно избягват една от друга след сблъсък, и силите за привличане между тях започват да надделяват. Частиците стават по-прилепчиви една към друга. Сближаването и свързването отделя допълнителна енергия (енергия на връзката). Свързването е свързано с подредба, при която новата частица приема най-ниското възможно енергетично състояние. Това допринася за отделяне на допълнителна енергия под формата на топлина, която подгрява останалата течност, и за отнемането на която е нужна допълнителна работа. Тази енергия отива и за да подпомогне по-големият обем, който изисква подредбата. Просто казано, за да се премине от течно в твърдо състояние трябва да се отнеме голямо количество енергия, при което не се променя температурата. Тя си има име, специфична топлина на топене (втвърдяване). Подобен е процесът и при други фазови преходи, например при изпарението, там се нарича специфична топлина за изпарение.

Затова процесът на кристализация обикновено е продължителен. При повечето вещества контролирайки скоростта на охлаждане, можем да контролираме скоростта на кристализация. Малка скорост на кристализация означава повече време, предоставено на една частица за да си намери най-нискоенергетичното място. Което пък означава тя да попадне точно където изисква кристалната решетка, и съответно израстване на правилни кристали. По-бърза кристализация обратно, кара много частици едновременно да търсят мястото си, при което те си пречат, и кристалът расте с дефекти.

Процесът на кристализация се определя и от други фактори. Например високата пренаситеност на разтвора. Обикновено в процеса на охлаждане се зараждат самостоятелно зародиши, около които се локализира критализацията. Някои вещества много трудно пораждат такива зародиши, и ако няма замърсявания и примеси, разтворите на такива вещества могат да бъдат силно преохладени, т.е. да достигнат по-ниска температура от температурата на втвърдяване, но все още да са в течно състояние. Такива разтвори стават много чувствителни, попадането в тях на прашинка или дори леко сътресение или силен звук могат да станат зародиши, около които взривно да протече кристализация. Жоро е дал добър пример с натриевият ацетат. Натриевият сулфат има също подобни свойства, взривната му кристализация е атрактивна, той израства на доста по-едри кристали :)

**Малоум 2** · Септември 10, 2018

Преди 5 часа, Joro-01 said:

Това е вид запасена енергия, заради температурната аномалия и фазовия преход, иначе не значи, че ледът има повече вътрешна енергия

По-интересно е: енергията се "взема" от намаляването на ентропията на твърдото състояние "лед".

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ентропия

"...През 1877 г. Лудвиг Болцман открива, че ентропията S на една система е пропорционална на логаритъма от броя Ω на възможните микросъстояния, съответстващи на дадено макроскопично състояние. В случая на идеален газ микросъстоянието се определя от местоположението и импулса на всяка от градивните частици на системата.

Болцман е установил, че

$S=k\,.\,\ln \Omega$ ,

където k =1,38.10^-23 J/К е т. нар. константа на Болцман. Тази формула е част от статистическата термодинамика, която описва термодинамичните системи чрез поведението на съставящите ги компоненти. Формулата на Болцман свързва микроскопичните свойства на системата (броя Ω на микросъстоянията) с едно от нейните макроскопични термодинамични свойства (ентропията S).

От формулата на Болцман се вижда, че ентропията е функция на състоянието. Тъй като Ω може да бъде само естествено число (1, 2, 3 и т.н.), то ентропията може да приема само неотрицателни стойности."

...

При това, се увеличава ентропията в околността и общо - ентропията нараства.

(преди време разисквахме задачката: Защо като извадим от фризера охладена стъклена бутилка лимонада и отворим тапата - лимонадата става на лед - явно е преохладена. Играе налягането и способността на "малките" мехурчета пара да служат за зародиши при кристализация. (Сканер е обяснил, за нуждата от зародиши) При кристализация важи принципът: "Всичко или нищо!" , затова протича бързо, за целия обем и промяната му ... чупи "обвивката")

...

Редактирано Септември 10, 2018 от Малоум 2

**scaner** · Септември 10, 2018

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

По-интересно е: енергията се "взема" от намаляването на ентропията на твърдото състояние "лед".

Нищо странно няма в това. Извършената работа е за намаляване на ентропията.

Слънчевото лъчение върши това непреъснато върху земята. Всъщност прината за понижението на ентропията на земята не е самото лъчение от слънцето, а балансът на ентропиите. Земята излъчва чрез термичното си лъчение в космоса повече ентропия, отколкото такава получава от слънчевото лъчение. Случайно намерих тази дискусия, където това надлежно се смята, на някой може да му е интересно.

**Шпага** · Ноември 12, 2021

Реших, че тази тема е подходяща за въпроса ми:

Има ли "Закон за запазване на информацията", подобно на "Закон за запазване на енергията"?

И ако има такъв закон, в какво всъщност се изразява "запазването" на информацията? И именно във връзка с този закон какво трябва да разбираме под все още доста мъглявото понятие "информация"?

П.П. Не намерих в Гугъл материали по тези въпроси...

**makebulgar** · Ноември 12, 2021

Законът за информацията е по-скоро някаква прогресия, като в нея множителите са лавинообразно нарастващия брой гледни точки.

**Малоум 2** · Ноември 12, 2021

Преди 1 час, Шпага said:

Реших, че тази тема е подходяща за въпроса ми:

Има ли "Закон за запазване на информацията", подобно на "Закон за запазване на енергията"?

И ако има такъв закон, в какво всъщност се изразява "запазването" на информацията? И именно във връзка с този закон какво трябва да разбираме под все още доста мъглявото понятие "информация"?

П.П. Не намерих в Гугъл материали по тези въпроси...

Според мен има и е същият ЗЗЕ - информацията е пропорционална на ентропията, а тя е тотален енергетичен параметър на системите. Енергия и информация заедно действат при превръщанията при процеси. (физическата информация се съдържа във фотоните на съответно поле, при обмен на енергия за превръщания и изменения на състояние.)

...

**Шпага** · Ноември 13, 2021

Преди 22 часа, Малоум 2 said:

Според мен има и е същият ЗЗЕ - информацията е пропорционална на ентропията, а тя е тотален енергетичен параметър на системите. Енергия и информация заедно действат при превръщанията при процеси. (физическата информация се съдържа във фотоните на съответно поле, при обмен на енергия за превръщания и изменения на състояние.)

...

Преди доста време четох за някакъв спор между Хокинг и Пенроуз във връзка с това дали информацията се губи в черната дупка... Сега не мога да си спомня точно какви бяха противоположните им аргументи. Ако някой знае нещо повече за този спор, нека да пише тук

**Малоум 2** · Ноември 13, 2021

Преди 25 минути, Шпага said:

Преди доста време четох за някакъв спор между Хокинг и Пенроуз във връзка с това дали информацията се губи в черната дупка... Сега не мога да си спомня точно какви бяха противоположните им аргументи. Ако някой знае нещо повече за този спор, нека да пише тук

На 7-та минута има малко за предвижданията на Хокинг (за около 1 минута):

...

(при Файнман - "старата" информация (предидущо състояние) на частица, се "губи" в преградите, които се поставят в експериментите - Щерн-Герлах. Тоест - преградите си имат собствено поле (материални са) и при взаимодействие с частиците се променя информацията, която е и "вътрешна" за частиците. Тълкува се въпросително?: имали ли са частиците тези "нови" свойства след преградите, преди преминаването им през преградите? Или, частиците "забравят" предишното си състояние (според мен, "забравянето" на старо състояние не е загуба на информация, а превръщане на предишна в нова информация за ново състояние. При мен отговорът е лесен, защото частиците се "правят" непрестанно и тази направа зависи от всички околни полета. Информацията, като нова, се проявява - в крайният етап на експеримента, на екрана.)

(доколкото си спомням - Хокинг съобразява, че на границата-хоризонт на събития, частицата се разделя на две (все едно, са ражда отново) частица-античастица (или различно поляризирани фотони) и едната "пада" в дупката, а другата получава достатъчно енергия, да избяга от дупката. Имаше някакви критики...)

...

**scaner** · Ноември 13, 2021

Преди 1 час, Шпага said:

Преди доста време четох за някакъв спор между Хокинг и Пенроуз във връзка с това дали информацията се губи в черната дупка... Сега не мога да си спомня точно какви бяха противоположните им аргументи. Ако някой знае нещо повече за този спор, нека да пише тук

Не е с Пенроуз

Спорът е многостранен. Хокинг настоява, че информацията за обект, паднал в черна дупка, се губи (поради последващото лъчение на Хокинг). Леонард Съскинд и неговата група на база квантовата механика твърдят за обратното - ако има такова губене, в резултат от сложни съображения се получава, че информационно състояние може да се "ксерокопира", което обаче се забранява от квантовата механика (no-cloning theorem). На тая тема Хокинг (поддържан и от Кип Торн) сключва бас с Джон Прескил (от групата на Съскинд), който губи през 2004 г. Тогава Хокинг на една конференция излага пространен доклад по темата, в който признава грешката си. Макар че докладът е за един много ограничен случай на черни дупки, който няма значение в нашето пространство. Кип Торн обаче не признава поражението.

Изобщо, черните дупки като се спречкат с квантовата механика, вадят много интересни парадокси, въпреки че това са единственият обект, при който общата теория на относителността и квантовата механика могат да се съвместят за описанието (тъй като са макро обекти). Доколко това съвместяване е коректно обаче, показват следващите спорове пак около тази информация, изискваща нови типове квантова сплетеност, както и особена "защитна стена" (файъруол) на хоризонта на събитията, която работи много избирателно за падащия и за наблюдаващият падането.

Докато търсех в Уикипедията кой с кой спореше, попаднах на следната много любопитна статия на популярен език, свързана с темата и съвременните спорове:

«Файрвол» черных дыр поставил в тупик теоретическую физику

**Малоум 2** · Ноември 15, 2021

(Припомням - според мен, всички сили, за начало, имат ентропиен произход. Вероятността за подреждане на етер*-частиците по вектор "момент на импулс", води и до възможност, да се случат разлики в пренасяния импулс и "кривина" на линията (крива, пространствена, начупена) на пренос. При "затваряне" на линиите подредените около моментен-временен център - възниква коефициент съпротива "маса" на обекта (има маса - има сила при ускорявания). Около такъв център, с огромна честота на образуването, се формира обвивка-балон с възможно най-малките размери. За всяка пулсация на образуване на центъра (керн), геом. център на масовата частица е на нова точка. Ефектът от това е като на "звънец" във въздух- със сферична симетрия са разпространяват балончетата - от сдвоения център се "излъчва" гравитон - в кавички, щото е информация за форма. Така околното пространство се "насища" с информация, която влияе на непрестанното образуване на други околни частици, които, разбира се, също "излъчват" гравитони. Това е и гравитационното взаимодействие (преди време го описвах подробно) при наличие на масови обекти.Масата на частица или образувания от частици, се влияе от формата и големината на обвивките- така и неутриното като се "излъчи" при разпад, променя обвивката и съответно масата - самото неутрино няма измерима маса, но носи поляризация. Същото е и при резонансните частици - при разпад, общата маса от преди, не съответства на сумата от маса на отделните компоненти след разпад - хоп Бозон, някакъв, който бил "давал" маса... Нищо не дава, а "взема". Значи и сили, свързани с промяна на маса, са въпрос на информация за подреждане - ентропия, като информация)

...

**Малоум 2** · 1, 2022

Опит, физически да се обясни, що е то живот?-началото:

https://megavselena.bg/taka-li-se-e-poyavil-zhivotat-ot-neshta-koito-ne-sa-bili-zhivi/

Така ли се е появил животът – от неща, които не са били живи?

Как животът e изпълзял от първичния „бульон“ е мистерия, буквално стара колкото самата Земя. Трябва да е имало нещо, което е включило прехода от неодушевено към живо — но какво?

Какъв е животът, може би е по-добрият въпрос. Може да има извънземни форми на живот, които биха могли да променят цялата ни представа за това какво означава да си живо същество (и може дори да не ги разпознаем). Преди нещо да е било живо на Земята, там е било бъркотия от протеини и други потенциални съставки за живот, някои от които в крайна сметка създават първите микроорганизми, които продължават да се развиват и диверсифицират и еволюират във всичко от едноклетъчни водорасли до динозаври.

За нас, хората от Земята, да сме живи означава способността да улавяме енергия и да я използваме, поне ако попитате изследователката Яна Бромбърг от университета Rutgers, която наскоро ръководи проучване, публикувано в Science Advances. Тя и нейният екип се опитват да разберат какво може да е създало живота преди милиарди години, когато установяват, че има реална възможност това да са протеините, които могат да свързват метали. Нещо, което използва тези протеини, може да е било първа форма на живот.

„Всички биотични дейности, като клетъчните функции, които са необходими за живота, изискват придобиване, използване и съхранение на енергия“, каза Бромбърг. „За това електроните трябва да се движат наоколо. По този начин всеки първи „живот“ ще трябва да може да се справи с преноса на електрони“.

Протеините свързващи метали, могат да свързват метални йони за различни цели. Някои от тези протеини се стабилизират от тези йони, докато други ги използват за регулиране на клетъчните процеси по различни начини. След това има протеини, които се свързват с метали, които могат да катализират. Катализата е процесът, който ускорява химичните реакции и е важен за живота.

Бромбърг и нейният екип преминават през всички съществуващи метал-свързващи протеини, за да видят какво е общото между тях, защото това може да доведе до техните предци, които може да са присъствали на зараждащата се Земя.

Изследователите откриват, че повечето от протеините, които те сравняват, имат подобни ядра, които свързват метала, без значение с какъв метал се свързват, дори ако действителните протеини не си приличат. Субструктурите в тези ядра са склонни да се повтарят и е интересно, че са наблюдавани и в други части на протеините, както и в протеини, които не свързват метала. Това може да не звучи много ясно, но това, което разкрива най-просто е, че огромният спектър от протеини и протеинови функции, които сега съществуват, трябва да са произлезли от не повече от няколко общи предци. С други думи, протеините предци са имали потенциала да доведат до това, което познаваме като живот.

„Имаше малък брой начини (или дори само един) за използване на пептиди за метално свързване за електронен трансфер“, казва Бромбърг. „Този оригинален пептид може да е бил възпроизведен и разнообразен, за да осигури набора от функции за свързване на метали, които наблюдаваме в момента.“

Протеините са изградени от пептиди, които са съставени от аминокиселини. Аминокиселините са необходими за живота, но могат да съществуват и извън живите организми. Всеки път, когато тези органични съединения се намерят някъде другаде освен на Земята, те стават интересни, защото макар извънземни, органичните вещества не означават непременно, че животът е там, въпреки че категорично е вярно обратното: наличието на живот означава органично вещество.

Все още нямаме представа как животът се е зародил от нищото. Какво е влязло в създаването на живи същества от абиотични вещества, не е известно, но може да ни даде по-нататъшен поглед върху това, което може да се е случило.

Друго нещо, с което проучването на Бромбърг може да помогне, е какво да търсим, докато продължаваме да претърсваме Вселената за признаци на живот. Има много органични вещества, които може да са или да не са индикатори, че нещо пълзи на далечна екзопланета.

Извънземните форми на живот продължават да ни убягват. И ако не можем да се върнем далеч назад и да добием представа за това как животът може да се е появил на ранната Земя, то поне астробиолозите вече могат да идентифицират планета, на която животът едва започва.

„Ако можем да идентифицираме подобни пептиди другаде, това би означавало, че животът може да се появи (или е съществувал преди) там, където ги виждаме“, казва Бромбърг. „Нашите открития също предоставят нова посока за разбиране на появата на живота на Земята, което може да се отнася и за други планети.

...

**Малоум 2** · Март 24, 2022

"Неприятностите" идват от това, че не се отчита ентропийният произход на силите - при взаимодействия с гравитони, центрите на частиците се ускоряват по посока поглъщания гравитон. Щом има ускорение - възниква и съпротива (сила) за движение на частицата като едно цяло, със съответният коефициент на съпротива, наречен "маса". Затова отношението на тежка към гравитационна е постоянна величина (когато няма превръщания на частиците), т. е., Айнщайн е прав с принципа на еквивалентност.

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kakvo-e-gravitatciiata-i-padat-li-naistina-neshtata-Ima-li-zemno-prit_182349.html

Какво е гравитацията и падат ли наистина нещата? Има ли земно притегляне?

1647691889_5_559x*.jpg

Възприемаме гравитацията и че ако изтървем предмет, той ще падне на пода, като нещо ясно, интуитивно или разбиращо се от само себе си. Но нещата не са толкова прости и някои от тези аспекти все още продължават да търсят своя конкретен отговор. Защо е така, обяснява астрофизикът Боян Велев.

Тези въпроси вероятно звучат странно, защото всеки от нас вероятно си спомня уроците по физика от основното училище и приказката за ябълката, паднала на главата на Нютон. Макар да са известни ефектите от гравитацията, реално днес учените все още не са на едно мнение какво точно представлява тя.

Защо нещата падат?

До края на XVI век преобладавало схващането, че колкото е по-тежък един предмет толкова по-бързо пада. Запленен от идеята да разбере защо нещата падат, Галилео Галилей, родом от Пиза, експериментирал хвърляйки различни обекти от едноименната градска кула. По този начин той стига до извода, че не теглото, а формата на предметите има значение при тяхното падане – тоест ако атмосферата се премахне, всички предмети ще падат към земята с една и съща скорост.

1487188703_5_559x*.jpg

_{Галилео Галилей 1564 – 1642, Източник: Wikipedia}

Това е нагледно доказано близо четири века по-късно - по време на мисията Аполо 15. Докато е на Луната астронавтът Дейвид Скот експериментира свободно падане на чук и перо – те достигат повърхността на Луната едновременно.

Hammer_n_feather%2C_Apollo_15.gif?20201101162143 Дейвид Скот, Аполо 15 – Свободно падане на чук и перо на Луната. Източник: НАСА

Галилео доказва не само, че масата няма значение, но и с помощта на дълга рампа и падащи по нея топчета, че при падане, скоростта не е постоянна, а се ускорява. От своя страна това пък позволява да се пресметне колко е силата на земното притегляне (спрямо това колко бързо се ускорява падането) Това е първият опит за измерване на гравитацията като земно притегляне.

1647691912_1_559x*.jpg ^{Рампата използвана от Галилео за измерване скоростта на падане на всяко топче от определена точка. Поради липсата на часовници, за засичане е използвано времето за напълване на чаша с вода. Резултатите показват, че разстоянието се увеличава право пропорционално на времето на квадрат – тоест за всяка. следваща секунда топчето изминава два пъти повече разстояние.}

Няколко години след смъртта на Галилей Нютон се опитва да направи връзка между падането на предметите на Земята и орбитите на планетите, които не изглежда да падат. Той достига до извода, че между всеки два обекта във Вселената съществува сила на привличане, която зависи от тяхната маса и разстоянието по между им. Колкото по-големи са обектите, толкова е по-голяма и силата, но със увеличаване на разстоянието помежду им тя действа по-слабо. Този фундаментален Нютонов Закон за гравитацията обяснява орбитите на планетите и защо галактиките се въртят.

1647691925_0_559x*.jpg _{Закон на Нютон за гравитацията}

През средата на XVIII в. - използвайки формулата на Нютон, Хенри Кавендиш успява да пресметне с учудваща точност масата на Земята. За целта той конструира специален уред, с който измерва силата на привличане между два обекта, чрез отместването помежду им в следствие на различната им маса. Неговите сметки, по-късно, позволяват на учените да изчислят масата на планетите спрямо орбитите им.

1647691944_6_559x*.jpg _{Модел на уреда на Кавендиш, Източник: Science Museum / Science & Society Picture Library}

Така до началото на XIX век е установено, че между отделните тела съществува сила на привличане, зависеща от тяхната маса и отстояние едно от друго. Това обяснява защо нещата падат и наличието на земно притегляне.

Падат ли наистина нещата? А планетите?

Планетите обаче са на много големи разстояния една от друга и между тях, видимо, няма нищо –следователно е странно как могат да си влияят, според постулатите на Нютон. Това се чудил Алберт Айнщайн в началото на ХХ в., докато един ден, през 1907 г., му хрумнало, че когато човек пада, той се „рее“ свободно – от негова собствена гледна точка, този човек не извършва никакво движение и е в покой. Щом се рее свободно, човекът не само ще се чувства в безтегловност – както е в бързо падащ асансьор, но той ще е и в безтегловност, което означава, че на него не му действа никаква сила на привличане, защото такава няма – следователно привличането и ускорението са едно и също нещо.

http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/OTO/inertial-system.gif	http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/OTO/Accelerated_up_system.gif	http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/OTO/Suspended_gravitational_field_system.gif	http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/OTO/Free-falling_system.gif
^{Инерциална система}	^{Ускорена нагоре система}	^{Окачена в гравитационно поле система}	^{Свободно падаща система}

^{Според принципа на еквивалентността е невъзможно да се определи дали една система е в гравитационно поле или се ускорява с постоянно ускорение.}

Това се нарича принцип на еквивалентността и е в основата на неговата Обща теория за относителността. Тъй като Земята се движи с голяма скорост (30 km/s) усещането за привличане към повърхността е всъщност ускорението на движещата се планетата (която ни завлича със себе си).

И така, след като гравитацията не е сила, която да действа на падащия човек, Айнщайн заключва, че тя следва да действа на средата около него, т.е. тя описва и характеризира промените в пространство-времето.

Тези промени са причинени от материята – тя го изкривява и огъва. Тоест, тяло като Земята изкривява пространството около себе си, а обектите в орбитата й следват извивката – от тяхна гледна точка те се движат направо, но все едно по крив път. И при положение, че времето и пространството са преплетени – материята огъва както пространството така и времето.

1647708718_9_559x*.jpg _{Огъване на пространство-времето. Източник: Wikimedia Commons}

Айнщайн заключва и по-късно доказва, че колкото по-голяма е гравитацията, т.е. колкото повече материя има, толкова по-бавно се движи времето около нея. Така например, за да се получава информация в реално време - часовникът на GPS сателитите трябва да се настройва специално за компенсиране на тази разлика (38 µs). А при наличието на различни нива на гравитация, щом се променя скоростта на времето, се променя и бързината, с която остаряваме.

Според теорията за гравитацията - планетите, звездите, галактиките „падат“ следвайки извивките на пространство-времето. Измервайки гравитацията обаче се оказва, че близо 80% от масата в нашата Вселена липсва или е невидима – така се стига до заключението за наличие на т. нар. тъмна материя или тъмно вещество. Това е вещество, което има маса, съставлява около 80% от нашата Вселена, но ние не го виждаме и не можем да го засечем.

Какво всъщност е гравитацията?

До средата на ХХ в. става ясно, че гравитацията не е сила на привличане, а времето и пространството са преплетени в едно пространство-време. То се криви и огъва под въздействие на масата, като така и времето тече различно: повече маса -> по-голяма извивка -> по-бавно време.

Щом времето се забавя с увеличаване на гравитацията може би то е самата гравитация или причина за нейното съществуване? Погледнато от друга гледна точка според професорът по теоретична физика Кип Торн (Kip Thorne) от Калифорнийския научен институт:

„Всичко би искало да живее там където ще остарява най-бавно и гравитацията е това, което го придвижва към едно такова място. На повърхността времето се движи най-бавно и за това гравитацията се стреми да ни задържи там.“

Теорията за гравитацията на Айнщайн обяснява взаимодействието между телата на макрониво – между големи тела и на големи разстояния.

Възниква проблем обаче на супермакрониво - затруднявайки се да обясни движението на галактиките и разширяването на Вселената - излиза, че огромна част от материята (веществото) я няма или не я виждаме. Също така теорията не работи и на микрониво – при квантовите частици. Това кара много физици да смятат, че Айнщайн някъде греши и може би има друго обяснение, което все още не е открито.

Днес, в стремежа да се достигне до една теория, която да обяснява процесите на всички нива – т.нар. Теория на всичко, се работи по три основни направления за уточняване и разбиране на различните несъответствия и дупки:

1) Модифицирана гравитация– обхваща всички теории, които базирайки се на идеите на Айнщайн се опитват да ги надградят като:

a. прецизират или променят изчисленията му, достигайки до същия резултат;
b. постигнат различен резултат, използвайки същите идеи и изчисления;
c. допълнят изчисленията доказвайки или отхвърляйки съществуването на тъмно вещество (MOND);

2) Теорията за квантова гравитация и Струнната теория (Теория на струните), където съществува частица - преносиел на гравитацията – гравитон, която пък за своето съществуване предполага наличието на 10 преплетени измерения.
3) Нови идеи – където изцяло се отхвърлят идеите на Айнщайн, за да се започне на чисто.

Един на пръв поглед банален въпрос „Защо падат нещата“ води до цялостно преосмисляне на света около нас и възприятията ни като все още продължава да търси своя конкретен отговор.

Авторът Боян Велев е магистър по астрономия.

Източници:
1. Astronomy et al Podcast: Jackson Said from the University of Malta about his research on Modified Gravity as a way to get rid of the dark “stuff” problem. http://astroetal.com/episode2/, September 4, 2016; Astronomy et al, Cosmology, General Relativity
2. Evidence of Warped Spacetime, Author of original content: Nick Strobel, https://www.astronomynotes.com/relativity/s4.htm
3. The Fascinating Truth About Gravity | Jim Al-Khalili: Gravity and Me | Spark, https://www.youtube.com/watch?v=2_p2ELD7npw&list=TLPQMDIxMTIwMjA1pjisEE1dtQ&index=5

...

**Малоум 2** · Април 7, 2022

И принципът на подобието е на път да се разясни. Сещат се, че силите с ентропиен произход са проява на ОВ при неживата природа - околното пространство на една структура се "насища" с информация за начинът на нейната подреденост. При ген-промяна в обвивка (примерно) - също има от новата структура, нова информация в околността и така се проявява действието на естествен подбор при евентуално възникнали нови структури. (по "Закон за количествените натрупвания водят до качествени изменения" - "новото" се гради върху вакуумна структурна подложка на "старото" затова повтаряне на "стар" конструкт е по-вероятен вариант) (Струва ми се, че заглавието казва повече от статията?!)

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Evoliutciiata-raboti-s-beliazani-karti-pri-izbora-na-variatcii_182976.html

Еволюцията работи с "белязани карти" при избора на вариации

Майката природа предпочита симетрията и простотата, казват изследователи

1649312279_1_559x*.jpg

Биологичните структури често показват модулност и симетрия, но произходът на тези тенденции не е добре разбран. Изкушаващо е да се предположи — по аналогия с инженерния дизайн — че симетрията и модулността произтичат от естествения подбор.

Но еволюцията, за разлика от инженерите, не може да планира напред и така тези характеристики трябва да предоставят и някакво непосредствено еволюционно предимство, което е трудно да се съгласува с широтата на системите, в които се наблюдава симетрия.

В нова статия, публикувана в Proceedings of the National Academy of Sciences, учени предлагат алтернативна хипотеза, базирана на алгоритмична картина на еволюцията. Тя предполага, че симетричните структури възникват с предимство не само поради естествения подбор, но и защото изискват по-малко специфична информация за кодиране и следователно е много по-вероятно да се появят като генетични вариации при случайни мутации.

От снежинки до слънчогледи, морски звезди до акули, симетрията е навсякъде в природата. И не само във формата и конструкцията на тялото, а чак до микроскопичните молекулярни машини, поддържащи клетките живи.

Въпреки че има голяма колекция от асиметрични форми в естествения свят, изглежда, че симетричните модели се срещат по-често, отколкото бихте очаквали, ако е чиста случайност.

Изкушаващо е да се предположи, че еволюцията разглежда предимствата на простите модулни и симетрични форми точно както правят инженерите, архитектите и шведските дизайнери на мебели.

Биолозите обаче посочват, че еволюцията работи с едно поколение, а не прави адаптации за бъдещи ползи, и трябва да има непосредствено еволюционно предимство, за да се задържи една мутация.

Има два етапа в еволюционното развитие.

Първият е генетичната мутация, която причинява вариация в определена физическа характеристика (фенотип), а вторият е естественият подбор, който води до доминиране на някои черти пред други.

„По-голямата част еволюционна теория се концентрира върху втората стъпка „оцеляване на най-приспособения“, коментира професор Ард Луис (Ard Louis) от Оксфордския университет.

„Но какво ще стане, ако първата стъпка „пристигане на вариация“ е силно толерантна към фенотипове с висока симетрия или модулност. Може ли това да доведе до предпочитание към тези черти, които наблюдаваме в природата."

Професор Луис и колегите му събират данни от протеинови клъстери, РНК молекули и генерични вериги и откриват, че въпреки безбройните различни форми и структури, има изумителна склонност към проста структурна симетрия.

Извършването на компютърни симулации върху същите биологични системи потвърди тази склонност в природата. Симулация на протеинов клъстер с 13 079 255 различни възможни структурни форми има само пет форми с квадратна симетрия.

При равни условия това означава, че ще има шанс да се появи този прост квадрат пет на тринадесет милиона.

И все пак прилагането на еволюционния алгоритъм извежда един от тези пет прости квадрата в 30% от случаите.

(-има картинка в статията-)

За да продължат своето изследване на тайната на природата защо предпочита симетрията, авторите на изследването се обръщат към компютърните науки.

В теорията на алгоритмичната информация (AIT - algorithmic information theory) сложността на даден обект се измерва с дължината на най-краткото му описание.

Например сто пъти последователността от буквите AB може да се опише по два начина: или като 100хAB, или като пълната последователност ABABABABABAB... в нейната цялост.

По-краткото описание е по-малко сложно и значително по-ефективно - 6 знака, а не сто знака. Произволна последователност без възможна „стенография“, която да я опише, би била наистина сложна.

„Много по-ефективно е да следвате инструкция, която гласи „направете това и след това го повторете х пъти“, отколкото да следвате всички подробни инструкции, необходими за по-сложна асиметрична форма“, отбелязва професор Луис.

Идеята, че природата често следва по-малко сложен набор от инструкции, които са по-лесни за следване, стои зад ключовото послание на статията - идеята за отределена склонност на еволюцията.

Идеята за набор от форми, преднамерено нагласен както е предписано от по-кратки, по-прости „инструкции“ в момента на изменчивост на фенотипа, предлага много по-добро обяснение за статистическата невероятност на толкова много симетрични форми в природата.

„Въпросът дали предпочитанието при появата на вариации оказва влияние върху еволюционните резултати е силно оспорван в продължение на много десетилетия“, коментира професор Луис.

„Нашите примери са достатъчно прости, за да ни позволят да се справим директно с този въпрос, с ясни резултати, сочещи критичното значение на такова."

Справка: Iain G. Johnston et al. 2022. Symmetry and simplicity spontaneously emerge from the algorithmic nature of evolution. PNAS 119 (11): e2113883119; doi: 10.1073/pnas.2113883119

Източник: Mother Nature Prefers Symmetry and Simplicity, Researchers Say, Sci-News.com

...

Редактирано Април 7, 2022 от Малоум 2

**Малоум 2** · Януари 23, 2023

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kak-teoriiata-na-haosa-svarzva-dve-na-prav-pogled-razlichni-oblasti-na_195108.html

Как теорията на хаоса свързва две на пръв поглед различни области на физиката

Термометър за частици Една от частиците действа като "термометър", като цялата система се симулира на компютър. Кредит: TU Wien

Ново изследване на ТУ Виена разкрива как теорията на хаоса свързва квантовата теория и термодинамиката - две на пръв поглед отделни области на физиката.

Една частица не притежава температура, тя има само определена енергия или скорост. Само когато има много частици със случайно разпределение на скоростта, може да се получи добре дефинирана температура.

Връзката между термодинамиката и квантовата физика е обект на нарастващ интерес през последните години. Изследователи от ТУ Виена са използвали компютърни симулации, за да изследват тази връзка, и са установили, че хаосът играе съществена роля. Симулациите показват, че законите на термодинамиката могат да бъдат изведени от квантовата физика само когато е налице хаос.

Болцман: Всичко е възможно, но може да е неправдоподобно

Молекулите на въздуха, които случайно летят в една стая, могат да приемат невъобразим брой различни състояния: Всяка отделна частица може да се намира на различно място и да се движи с различна скорост. Но не всички тези състояния са еднакво вероятни.

"От физическа гледна точка би било възможно цялата енергия в това пространство да се прехвърли на една-единствена частица, която след това да се движи с изключително висока скорост, докато всички останали частици стоят неподвижно", обяснява професор Ива Брезинова (Iva Brezinova) от Института по теоретична физика към ТУ Виена. "Но това е толкова малко вероятно, че на практика никога няма да бъде наблюдавано."

Вероятностите за различните допустими състояния могат да бъдат изчислени - по формула, която австрийският физик Лудвиг Болцман е създал по правилата на класическата физика. А от това вероятностно разпределение след това може да се отчете и температурата: тя се определя само за голям брой частици.

Целият свят като едно квантово състояние

Това обаче поражда проблеми с квантовата физика. Когато в играта участват едновременно голям брой квантови частици, уравненията на квантовата теория стават толкова сложни, че дори най-добрите суперкомпютри в света нямат шанс да ги решат.

В квантовата физика отделните частици не могат да се разглеждат независимо една от друга, както е в случая с класическите билярдни топки. Всяка билярдна топка има своя индивидуална траектория и свое индивидуално местоположение във всеки момент от време. Квантовите частици, от друга страна, нямат индивидуалност - те могат да бъдат описани само заедно, в една голяма квантова вълнова функция.

"В квантовата физика цялата система се описва от едно голямо квантово състояние с много частици", обяснява професор Йоахим Бургдорфер (Joachim Burgdörfer) от ТУ Виена. "Как от това трябва да възникне случайно разпределение и съответно температура, дълго време оставаше загадка."

Теорията на хаоса като посредник

Екипът от ТУ Виена сега успя да покаже, че хаосът играе ключова роля. За тази цел екипът извършва компютърна симулация на квантова система, която се състои от голям брой частици - много неразличими частици ("гореща баня") и една от различен вид частици - "частица-образец", която действа като термометър. Всяка отделна квантова вълнова функция на голямата система има специфична енергия, но не и точно определена температура - точно както една класическа частица. Но ако сега изберем пробната частица от единичното квантово състояние и измерим нейната скорост, изненадващо можем да открием разпределение на скоростта, което съответства на температура, отговаряща на добре установените закони на термодинамиката.

"Дали се вписва, или не, зависи от хаоса - именно това ясно показаха нашите изчисления", посочва Ива Брезинова. "Можем специално да променим взаимодействията между частиците на компютъра и така да създадем или напълно хаотична система, или такава, която не показва никакъв хаос - или нещо средно между тях." И по този начин се установява, че наличието на хаос определя дали квантовото състояние на частицата на пробата показва температурно разпределение на Болцман или не.

"Без да се правят каквито и да било предположения за случайни разпределения или термодинамични правила, термодинамичното поведение възниква от квантовата теория от само себе си - ако комбинираната система от частицата образец и топлинната баня се държи квантово хаотично. А доколко това поведение съответства на добре познатите формули на Болцман, се определя от силата на хаоса", обяснява Йоахим Бургдорфер.

Това е един от първите случаи, в които взаимодействието между три важни теории е строго демонстрирано чрез компютърни симулации на много частици: квантова теория, термодинамика и теория на хаоса.

Справка: “Canonical Density Matrices from Eigenstates of Mixed Systems” by Mahdi Kourehpaz, Stefan Donsa, Fabian Lackner, Joachim Burgdörfer and Iva Březinová, 29 November 2022, Entropy.
DOI: 10.3390/e24121740

Източник: How Chaos Theory Relates Two Seemingly Different Areas of Physics
TU Wien

...

**Шпага** · Януари 23, 2023

"Една частица не притежава температура, тя има само определена енергия или скорост. Само когато има много частици със случайно разпределение на скоростта, може да се получи добре дефинирана температура."

Това условие означава ли, че светлинен лъч или дори лазерен сноп не би трябвало да притежава температура, просто защото скоростта на фотоните в снопа е една и съща? Т.е. няма "случайно разпределение на скоростта"

**Малоум 2** · Януари 23, 2023

Преди 44 минути, Шпага said:

Това условие означава ли, че светлинен лъч или дори лазерен сноп не би трябвало да притежава температура, просто защото скоростта на фотоните в снопа е една и съща? Т.е. няма "случайно разпределение на скоростта"

Тук специалист е сканер и ако желае ще обясни подробно.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Лазер

"...

Лазерът (на английски: laser – light amplification by stimulated emission of radiation – усилване на светлина чрез стимулирано излъчване на радиация) е източник на монохроматична, кохерентна, насочена светлина. Той излъчва насочен, кохерентен сноп с постоянна дължина на вълната), постоянна фаза и голяма яркост, за разлика от некохерентните източници като лампите с нажежаема жичка, които излъчват вълни в почти целия електромагнитен спектър и във всички посоки. Принципът на действие на лазера е комбинация между квантово-механични и термодинамични процеси.

..."

https://bg.wikipedia.org/wiki/Термодинамика

"...

Нулев принцип на термодинамиката

Основна статия: Нулев закон на термодинамиката

Нулевият принцип на термодинамиката гласи: Ако две термодинамични системи са поотделно в топлинно равновесие с трета система, то те са в топлинно равновесие и помежду си.^[21]

За две термодинамични системи се казва, че се намират в топлинно равновесие, ако при осъществяване на контакт не обменят топлина. Нулевият принцип на термодинамиката постулира, че топлинното равновесие е транзитивно отношение, а това дава възможност за определяне на емпиричен физичен параметър, наречен температура. Всички термодинамични системи в топлинно равновесие имат еднаква температура. Третата система, за която се говори в закона, играе ролята на термометър.^[22]

Аналогично, ако при контакт системата A отдава топлина на системата B, а B отдава топлина на C, то при контакт между A и C системата A ще отдава топлина на C. Този постулат означава, че между термодинамичните системи съществува релация на наредба, която позволява да се използват реални числа за измерване на температурата.

..."

"...

Въз основа на втория принцип ентропията може да се определи само с точност до произволна адитивна константа, т.е. може да се измери не ентропията, а нейното изменение:

$dS={\frac {\delta Q}{T}}$ .

..."

...

Според мен - в идеалния случай (вакуум) не се променя ентропията на лазерен лъч и за Т не може да се говори

...

Редактирано Януари 23, 2023 от Малоум 2

**scaner** · Януари 23, 2023

Преди 1 час, Шпага said:

"Една частица не притежава температура, тя има само определена енергия или скорост. Само когато има много частици със случайно разпределение на скоростта, може да се получи добре дефинирана температура."

Това условие означава ли, че светлинен лъч или дори лазерен сноп не би трябвало да притежава температура, просто защото скоростта на фотоните в снопа е една и съща? Т.е. няма "случайно разпределение на скоростта"

Виж сега.

Една материална частица притежава някаква енергия. Две материални частици притежават две различни енергии. Тук още няма температура.

Когато обаче две частици се сблъскват, те обменят енергия. Чисто статистически, обикновено тази с по-голямата енергия отдава малко на тази с по-малката. И когато имаме много частици, след време в резултат на този процес се установява ансамбъл, който има интересни свойства - за някакъв интервал време ако някаква част от него отдаде някаква енергия, за сходно време ще си я получи обратно. Това се нарича термодинамично равновесие, а величината с която се характеризира такъв ансамбъл - температура. Тя е свързана със средната енергия на този ансамбъл, но забележи, всяка частица може да има различна енергия, която да отдаде или да получи към нея след удар. Тук имаме така нареченото нормално разпределение на частиците по скорости/енергии, голямо мнозинство се групира около тази средна енергия, определяща температурата, но има и опашка в това разпределение - много бавни и много бързи частици. Те се наричат съответно студени и горещи, ако приложим понятието температура за конкретно техните енергии. Например в резултат наличието на такива горещи частици водата се изпарява и при стайна температура.

Но, както се вижда, достигането на тази средна енергия е в резултат взаимодействие на частиците, тя е стистическа величина.

Ако имаш много частици които се движат с еднаква скорост в някаква еднаква посока, не може да говориш за температура. Винаги имаме отправна система, в която скоростта им е нула - те са в покой, и са лишени от енергия. При температурата, при удрящите се частици, такава система няма, за две срещуположно движещи се частици за всички отправни системи движещи се по тяхната ос на движение енергията не е нулева, и температурата се запазва като величина. При хаотично движещи се частици в някакъв обема такава система няма принципно.

При лазерите имаме няколко фактора. Първо, фотоните не взаимодействат един с друг, те не се удрят и не си обменят енергия, за да говорим за температура или средна енергия. И второ, те се движат в една и съща посока с еднакви скорости.

При светлината се говори за друг тип температура. Например температурата на материално тяло, което би излъчвало светлина с даден спектър. В закона на Планк участва тази температура, и тя е свързана с честотата на светлината от спектъра. От там и тази "цветна температура". Нещата в закона на Планк са определени за идеално черно тяло, защото обикновените тела намесват в спектъра и собствени характеристики, но това е друга тема.

**kipen** · Януари 23, 2023

On 9.09.2018 г. at 20:13, Шпага said:

Ще използвам тази тема, за да задам един навярно глуповат въпрос:

Ако в затворен съд охладим определено количество вода до превръщането му в лед, това ще повиши ли енергията му? И ако отговорът е "да", тази енергия ще бъде ли съпоставима с енергията, която би се получила, ако нагреем същото количество вода до превръщането му в пара?

,

On 13.11.2021 г. at 10:12, Шпага said:

Преди доста време четох за някакъв спор между Хокинг и Пенроуз във връзка с това дали информацията се губи в черната дупка... Сега не мога да си спомня точно какви бяха противоположните им аргументи. Ако някой знае нещо повече за този спор, нека да пише тук

,

Преди 6 часа, Шпага said:

"Една частица не притежава температура, тя има само определена енергия или скорост. Само когато има много частици със случайно разпределение на скоростта, може да се получи добре дефинирана температура."

Това условие означава ли, че светлинен лъч или дори лазерен сноп не би трябвало да притежава температура, просто защото скоростта на фотоните в снопа е една и съща? Т.е. няма "случайно разпределение на скоростта"

Интересен похват Шпага!

Ако и при условие, че идеята, която носи е като тази за "кристализация във времето" и съпътстващата я концепция за забавяне до светлинни скорости.

**Шпага** · Януари 24, 2023

Преди 20 часа, scaner said:

При светлината се говори за друг тип температура. Например температурата на материално тяло, което би излъчвало светлина с даден спектър. В закона на Планк участва тази температура, и тя е свързана с честотата на светлината от спектъра. От там и тази "цветна температура". Нещата в закона на Планк са определени за идеално черно тяло, защото обикновените тела намесват в спектъра и собствени характеристики, но това е друга тема.

Сканер, според СТО цветната температура на дадено материално тяло относителна ли е? Имам предвид например това:

В системата, в която съм неподвижна, моята лед лампа свети със синя светлина, но в подвижна спрямо моята система същата тази лампа свети с жълта светлина. /?/

**scaner** · Януари 24, 2023

Преди 1 час, Шпага said:

Сканер, според СТО цветната температура на дадено материално тяло относителна ли е? Имам предвид например това:

В системата, в която съм неподвижна, моята лед лампа свети със синя светлина, но в подвижна спрямо моята система същата тази лампа свети с жълта светлина. /?/

Така се променя спектъра в резултат на Доплеровия ефект. Което и трябва да се отчита. Иначе ще се получи парадокс, едно тяло което е стопено в една система, да е твърдо в друга

**Шпага** · Януари 24, 2023

Преди 8 часа, scaner said:

Цитирай

Преди 9 часа, Шпага said:

В системата, в която съм неподвижна, моята лед лампа свети със синя светлина, но в подвижна спрямо моята система същата тази лампа свети с жълта светлина. /?/

Така се променя спектъра в резултат на Доплеровия ефект. Което и трябва да се отчита. Иначе ще се получи парадокс, едно тяло което е стопено в една система, да е твърдо в друга

Сканер, Доплеровият ефект едва ли решава въпроса. Например, ако едно събитие би се случило само под въздействието на лампа с интензивна синя светлина, как бихме обяснили случването му в системата, в която - поради относителната скорост - същата лампа е с жълта светлина?

Вход

Ентропия - енергия?

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

scaner

Малоум 2

scaner

Posted Images

Така ли се е появил животът – от неща, които не са били живи?

Какво е гравитацията и падат ли наистина нещата? Има ли земно притегляне?

Защо нещата падат?

Падат ли наистина нещата? А планетите?

Какво всъщност е гравитацията?

Еволюцията работи с "белязани карти" при избора на вариации

Майката природа предпочита симетрията и простотата, казват изследователи

Как теорията на хаоса свързва две на пръв поглед различни области на физиката

Болцман: Всичко е възможно, но може да е неправдоподобно

Целият свят като едно квантово състояние

Теорията на хаоса като посредник

Нулев принцип на термодинамиката

Напиши мнение

Теми

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!