Процесите. Идентичност на нещата при промяна

[Втори след княза]

Безпокоя се, че дискусията за Юнгианството потъва незабележима под това заглавие на темата. Може би е по- добре темата да се обедини под подходящо име, което ще я изразява по- пълно пред публиката. 

[dora]

Преди 2 минути, Втори след княза said:

Безпокоя се, че дискусията за Юнгианството потъва незабележима под това заглавие на темата. Може би е по- добре темата да се обедини под подходящо име, което ще я изразява по- пълно пред публиката.

Съгласна съм, извинявам се.

[caress…]

Преди 6 часа, Шпага said:

Мисля си, че нито един психолог и особено психиатър - "лечител на душата" - не би трябвало да има подобно пренебрежително отношение към личността на отделния човек. Още повече че ако не бъде използвана като трамплин към проницанието в спецификите на конкретната личност, "общата истина за природата на психиката" не би могла да послужи за нищо друго, освен за надменно философстване. И въобще, обобщенията в тези науки доста често са като "нож с две остриета".

Да, има такъв момент, който прилича на презрение или пренебрежение. Херман Хесе в края на живота си е възложил много отговорна роля на домоуправителката си. Всеки път, когато някой позвънявал на входната му врата, тя влизала при него и той я питал: " Човекът е ли...?" Само, ако тя отговаряла с "да", той го приемал. Това по спомени от книгата на Мигел Серано " Херметичният кръг - записки за две дружби."

Да имаш определени стандарти не е въпрос само на суета, а и на психично здраве - това е особено в сила за интровертния тип личности. И ако в работата си човек се раздава и стреми да даде най-доброто от себе си на своите пациенти, то в личното си пространство има пълното право да не допуска всеки.

В случая обаче ставаше дума за друго - за търсене на общовалидни, надчовешки истини, които да могат да послужат за доброто на всички хора. За постигането на такива резултати, учените са рискували дори собствения си живот, какво тук значи някаква си личност - пример за това - Мария Кюри. А има и още много други.

[caress…]

1 hour ago, Втори след княза said:

Безпокоя се, че дискусията за Юнгианството потъва незабележима под това заглавие на темата. Може би е по- добре темата да се обедини под подходящо име, което ще я изразява по- пълно пред публиката. 

Не мисля, че следва да се безпокоите. Незабележимостта за мен не е проблем, дори не стои като въпрос. Ако обаче смятате, че се отклонихме съвсем от темата, приемам забележката.

[ramus]

Преди 2 часа, caress… said:

Ако обаче смятате, че се отклонихме съвсем от темата

най-после доживяхме евриката. След като толкова пъти беше намеквано, директно напомняно... най-сетне - алелуйа. Сякаш досега нищо не е станало, не се е писало, нищичко...

най-не мога да разбера безпомощността в някои съвсем прости положения - това да си отвориш сам тема която те вълнува, която намираш 'ближни' и да си пишете там до замайване. Било интересно - чудесно. Форума го позволява лесно, нещо повече - дори го толерира и би се приветствало в общ смисъл за да се чете от колкото се може по-широк кръг читатели...

Но не - търсят се теми в които да се "снесе личният интерес" в тях , като кукувиците, и да се разтегля до безкрайност въпроси които нямат никакво отношение към основната тема, само заради личният интерес и "интересно да става".

Нито една психотерапевтична теория не може да се счита обективно че "работила". Ако беше така, отдавна щяха да се кротнат на една и да се спре с това "творчество". От друга страна - роенето на психични теории, говори само и единствено в полза на основен извод - че продължава упорито да се рови в психичното. Което означава че всяка "теория" от визираните по-горе, всъщност е фрагментарна и няма как да "работи". И обикновеното другарско "споделяне", и изповедта или прошката или признанията... всички те "работят" за някои, за други - не става.

И въпросната теория на ЮНГ - кое й е работещото - че колектив от Швейцария направил студия за изводи чрез статистически анализи, защото това му била задачата...  Статистически всеки може всичко да изведе, статистиката е само инструмент, само насочваща, само помощна. сама по себе си не виждам как да се ползва за 'доказателство'.

не само на ЮНГ - която и да е друга "теория" работила за някои, с някои специалисти... С други - не работи. А и нещо важно - не е достатъчно само "теорията", в професията психотерапия. И много научени теории да владее някои си хабилитиран, това не е гаранция за никакъв резултат сред пациенти. Но пък е гаранция че могат да се разтягат локуми, да се пише по списания, да се говорят празни приказки до безкрай и да се изнасили докрай огледало за личният компетентен и велик образ - на психотерапевт... каквото тук са някои съвсем конкретни и частни случаи.

Личността на психотерапевта е от първостепенно значение. Личността на пациента - също има значение... Има значение и наученото, но не като запомнено, с цитиране и позоваване, а най-вече разбирането. А именно това е огромен дефицит - не само сред кандидатите и претендентите да са 'прихотерапевти'.

огромен брой пациенти вече са се разчели по безйкрайната информация и личните им защитни механизми вече са си намерили предварително стратегии срещу намесата на психотерапевта. Огромен брой :"терапевти" всъщност нямат никакво вътрешно отношение и дадености към това защото не им е призвание, нямат качества, но намират чудесни ниши за лични компенсации на дефицити, защото самите те всъщност са "пациенти" и припознават психодисциплините като личен израз на вътрешен дисонанс, в търсене на привиждане - като не мога да помогна на себе си - ще "помагам" на други хора да го превъзмогнат.

Това е масово явление, а не просто отделни частни случаи. И точно тематичният пример е образът на 'типичната професионалистка', която дори не е в тази професия като свое призвание, но е намерила свой вариант на "ШЕЛТЕР" в нея.

Това са големите проблеми на психодисциплините  - човешкият материал и огромните комплексни условности, заради които "сработвало" нещо, за някого си, според конкретиката. Теориите са нищо - пред сложността на съчетанията на условия и дадености, от толкова много елементи, от ТРИ ВСЕЛЕНИ - двете на клиента и терапевта и обективните нива, условия и безкрайните съчетания от тях...

Редактирано Октомври 9, 2018 от ramus

[Втори след княза]

...Тогава видя някаква чанта на отсрещния тротоар и пресече да я вземе. 
В чантата намери аудиокасета и лист озаглавен гръмко „Донос”. „Къде да търся сега касетофон? 21 в. сме все пак!” помисли инспекторът. Прочете „доноса” в който му „донасяха”, че майстор Джепето вероятно е извършил убийство. От дома му се чували викове, съпроводени с резки удари, вероятно от брадва. Записът потвърждаваше това. „Твърде късно. Случаят е разрешен. Мога само да обърна внимание на „доносника”, че когато човек иска да изследва нещо в неговата същност трябва да използва повече сетива, а ако има опит, да използва това сетиво или уред, който ще му даде повече информация. Все пак чрез зрението постъпва повече от 80% от информацията и един видял струва колкото сто чули. Свидетел, де. А най- много помага апаратурата- продължение на сетивата” Като разгледа чантата видя му се доста прилична, миришеше на парфюм „И другите сетива не са за пренебрегване. Жена ще да е. Приятно, приятно.”, помисли си той и отиде в Дежурната да прегледа записите от камерата пред входа. Дамата се оказа с приятна външност и Стрезов, след като я установи реши да я посети.
 

[Втори след княза]

Преди 39 минути, Втори след княза said:

Дамата се оказа с приятна външност и Стрезов, след като я установи реши да я посети.

Когато отиде на адреса, Стрезов започна: „Госпожо, бих искал да помоля за помощ по случая с Джепето. Вие какво работите?” Дамата се оказа счетоводителка, която основно върши работата си от дома. 
-    Простете, как предлагате да установим,  че Джепето прави нещо незаконно? Какво бихте направили вие? 
-    Търсете парите- отговори дамата- много убийства стават за пари. Той трябва да има фирма и  там може да се провери!. 
-    Смятате, че парите са онова, което е в основата на делата му?
-    Да, от парите винаги остава следа. Ако не у него, то у другите.
-    Тоест, във всяка дейност трябва да търсим това, което се брои?
-    Ами да, всяка дейност, придобивка или загуба, печалба, имат парично изражение.
-    … и всяка дейност оставя счетоводна следа…
-    А- ха.
-    Но който иска да скрие мръсна история, ще успее да скрие и тази следа.
-    Има насрещни документи, в които фигурира името на фирмата.
-    Продават се и фалшиви фактури.
-    Е, да
-    … и който иска да скрие или представи невярна промяна може да фалшифицира историята си. Мислите ли, че ЕТ „Джепето” е коректен?
-    Не зная. Не съм работила с него. Може да плаща само патент.
-    Да-а. Парите са трайното в делата на деловите хора. Бизнесът умира, сметките остават. Много сте права. Простете, моля, за личния въпрос, Вие омъжена ли сте, не видях халка?

Редактирано Октомври 9, 2018 от Втори след княза

[caress…]

Преди 1 час, ramus said:

най-после доживяхме евриката. След като толкова пъти беше намеквано, директно напомняно... най-сетне - алелуйа. 

От уважение към другите участници коригирам поста си.

Редактирано Октомври 9, 2018 от caress…

[Шпага]

Преди 12 часа, caress… said:

В случая обаче ставаше дума за друго - за търсене на общовалидни, надчовешки истини, които да могат да послужат за доброто на всички хора..

Нещо подобно имах предвид и аз. Затова написах, че "ако не бъде използвана като трамплин към проницанието в спецификите на конкретната личност, "общата истина за природата на психиката" не би могла да послужи за нищо друго, освен за надменно философстване".

Възраженията ми обаче са:

Първо към израза "надчовешки истини", защото, според мен, такива няма и не може да има, но и да можеше, на никого от нас - хората - не биха били нужни.

И второ, много се съмнявам, че изобщо са възможни "истини, които да могат да послужат за доброто на всички хора". Това звучи някак си лозунгарски. Пък и слагането на всички индивиди в един "кюп", независимо от добрите намерения, винаги би било по-скоро за лошо, отколкото за добро.

П.П. Надявам се, че възраженията ми няма да се приемат като заяждане. Все пак тук не се делим на отбори и различията в мненията ни са напълно естествени...

П.П.2 Аз също се извинявам на Втори след княза за това поредно отклонение от темата му. Но от друга страна, тя е така разтегливо формулирана, че може да побере доста мнения/съждения/разсъждения и прочие, та дори и такива, които са в по-близка връзка с Юнг, отколкото със Стрезов и Пинокио

 

[caress…]

Въпрос на гл.т. е дали надчовешките истини са или не са, дали имат полза за хората или обезсмислят тяхната екзистенция. Могат да бъдат намерени доводи и за двете. Ако вземем за пример някои природни феномени, като електричеството, който съществува в природата независимо от нас, хората, то неговата масова употреба днес е определено " добро" за всичко хора. Стига да не бъркаме в контакта.

Лозунг или не, за мен е очевидна необходимостта от надличностни идеали, защото без тях се превръщаме в скотове - съзнанието ни все още не е укрепнало достатъчно и лесно се разпада и губи. Колективното инстинктивно съзнание съществува, колкото и да протестираме срещу слагането на хората в един кюп, достатъчен е само един поглед върху промените, които се случват в хората, попаднали под опиянението на тълпата. Тъжно, но факт.

 

[Втори след княза]

Преди 9 часа, Шпага said:

може да побере доста мнения/съждения/разсъждения и прочие, та дори и такива, които са в по-близка връзка с Юнг, отколкото със Стрезов и Пинокио

Разбира се, че място има за всички...

...но защо Стрезов? Обяснението е просто.
Първо, криминалистиката е науката, която търси действия в миналото. Тя трябва да докаже по безкомпромисен начин, че това, с което разполагаме е претърпяло някакви конкретни действия, участвало е в конкретни процеси, т.е. принципите на криминалистиката отговарят на търсенията и доказването, че това нещо е идентично с другото, от преди процесите.

Второ, художественият начин на мислене, чрез образи, предхожда този с понятия. Когато нещо не е станало наука, то е първо изкуство. (както психотерапията ) .

[ramus]

Преди 11 часа, Шпага said:

по-близка връзка с Юнг

Юнг попадна сред тази тема заради "феновете си", които преживяват като преживят мислите на идолите си.

От друга страна - същите фенове чрез вълшебството на Аха-ефекта преживяват един чудесен пречистващ катарзис и откриха че е възможно да си отрият самостоятелна тема, касаеща онова, което силно ги вълнува. Най-после, алелуйа, еврика... !!!

Да им честитим за което и да им пожелаем успехи в предъвкването и повторенията ... щото това давало възможност да си "говорят на един език" - нещо от което те упорито търсиха и настояваха до изнасилване, защото без него не им е възможно да обменят. То и феновете на Левски са така - сплотява ги общият идол и сходството дава възможност за образуване на групова динамика... В християнски форум или храм - е същото, на същият принцип.

Както и да е, но дълбоко приветствам изводите и извежданията на колежката Шпага, която просто изгря за мен в нова светлина с тия си ..."възражения", защото свалиха летежите и заземиха отново съжденията в темата - към посоката на здравия разум. Време беше сред дамските никове да се открои нещо "различно" в писането, че безкрайните повторения на куплети и припеви, написани от текстописец и композитор направо изтъркаха плочата и само изхабяват грамофона с "бръжденето" си.  "Старите шлагери" за някои ще си останат любимата им музика, от друга страна - дори и те имат нужда от "качествени изпълнители", а не само от нестройни тананикания, сякаш са в караоки-бар.

Редактирано Октомври 10, 2018 от ramus

[ramus]

Преди 11 часа, Шпага said:

Пък и слагането на всички индивиди в един "кюп"

за нуждите на всяко съждение се налагат подобни похвати - призвани да се извеждат сходства по подбрани признаци. И двете са условен избор, относително, спрямо даден работен контекст.

Само по себе си е точно това - ментална техника. Нищо не означава, нито е доказателство - тя е просто прийом в мисленето и съжденията. За да се спази баланса обаче, е нужно да се прави същото... но с обратен знак, дори едновременно със "сходствата" да се извеждат и разликите. А това вече е трудно, защото подмолно инстинктивни уклони, играят в полза на "сходствата" и бързите и лесни изводи от тях. Даниел Канеман нарича тия уклони "бърза система за съждения"... И те са израз на атавизми и инерции, като все пак са имали, имат и сега своята роля. Но не и да са единствени, защото те имат доста ограничения.

Редактирано Октомври 10, 2018 от ramus

[Втори след княза]

Преди 9 минути, ramus said:

...едновременно със "сходствата" да се извеждат и разликите.

Доколкото схващам, става дума за класификация. Прим. Всички сме човеци. Биваме прим. Екстраверти, може и Сангвиници и т.н. все по- подробно. Сходствата ни се отнасят до включването в по- горно ниво, а разликите ни диференцират в следващите нива. При това няма лоши и добри черти. 

Дори да не съм схванал нещо точно, у мен коментарът е породил това.

Редактирано Октомври 10, 2018 от Втори след княза

[ramus]

Преди 28 минути, Втори след княза said:

Доколкото схващам, става дума за класификация.

Да, класификацията е част от опознавателния процес... Но опознавателните процеси не са само класификации. Още повече - че в абстрактните понятия е доста сложно да се класифицира освен условно, с една или друга цел, спрямо една или друга конкретика...

А ниво адвансид в това е 'динамична класификация", (за разлика от статичната) в която са включени условностите и се взимат предвид колкото може повече от общият пакет относителност, контекстуалности (релации)...

Нивото на сложност на опознавателните процеси неизбежно води до понятието "релативно мислене", а неговото "по-горно ниво" нарекох за себе си 'комплексно мислене'... И т.н. (като това е пак вид "класификация")   

Пак за целите на работния процес.

Редактирано Октомври 10, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 3 часа, ramus said:

Юнг попадна сред тази тема заради "феновете си", които преживяват като преживят мислите на идолите си.

От друга страна - същите фенове чрез вълшебството на Аха-ефекта преживяват един чудесен пречистващ катарзис и откриха че е възможно да си отрият самостоятелна тема, касаеща онова, което силно ги вълнува. Най-после, алелуйа, еврика... !!!

Да им честитим за което и да им пожелаем успехи в предъвкването и повторенията ... щото това давало възможност да си "говорят на един език" - нещо от което те упорито търсиха и настояваха до изнасилване, защото без него не им е възможно да обменят. То и феновете на Левски са така - сплотява ги общият идол и сходството дава възможност за образуване на групова динамика... В християнски форум или храм - е същото, на същият принцип.

Както и да е, но дълбоко приветствам изводите и извежданията на колежката Шпага, която просто изгря за мен в нова светлина с тия си ..."възражения", защото свалиха летежите и заземиха отново съжденията в темата - към посоката на здравия разум. Време беше сред дамските никове да се открои нещо "различно" в писането, че безкрайните повторения на куплети и припеви, написани от текстописец и композитор направо изтъркаха плочата и само изхабяват грамофона с "бръжденето" си.  "Старите шлагери" за някои ще си останат любимата им музика, от друга страна - дори и те имат нужда от "качествени изпълнители", а не само от нестройни тананикания, сякаш са в караоки-бар.

По този въпрос в другата тема. Без друго тайно я четеш.

[Втори след княза]

Преди 47 минути, Incorrectus said:

По този въпрос в другата тема. Без друго тайно я четеш.

Какво би казал Юнг за лице, което държи да определя кой къде да се яви? Какво би казал Юнг за лице, което твърди, че нещо нормално е тайно?

Защо ли питам  ?!

[Incorrectus]

Преди 38 минути, Втори след княза said:

Какво би казал Юнг за лице, което държи да определя кой къде да се яви? Какво би казал Юнг за лице, което твърди, че нещо нормално е тайно?

Защо ли питам  ?!

Юнг би ви казал, че това, което ви дразни у околните, е царският вход към истинското знание за вашата психика. Това вече беше говорено в темата, но с други думи. Би ви казал, също така, че неаргументираното мрънкане срещу чуждото мнение е признак на вътрешно съмнение.

А аз пък ви казвам, че винаги пиша с доза ирония и самоирония, защото не се изживявам като вселенска значимост. Защото съм наясно, че не мога да се меря със самоинтронизираните форумни  философи и парапсихолози, които мислят, влачени от принципа на нарцистично всемогъщество, а не от принципа на скромното реалистично книжно знание.

[Втори след княза]

Преди 2 часа, Incorrectus said:

Юнг би ви казал, че това, което ви дразни у околните, е царският вход към истинското знание за вашата психика.

Вероятно е прав. Аз обаче имам друг жизнен опит. Една жена винеше друга, че не е чиста. Самата тя също не беше чиста, но знаеше нормата и съобразно с нея се възмущаваше. Друга жена също се дразнеше от още по- друга, че не чисти, тя пък в дома си поддържаше прекрасен ред. Като срещнах това противоречие, че две булки се дразнят от едно и също, но реагират по различен начин, наумих си, че думите и отношенията са клатене на въздуха и не бива да се опирам на това кой какво го дразни. Това ме лиши от възможността да вляза през парадния вход. Не зная дали като се дразня (нали все съм втори) от авторитарността на Княза, например, това означава, че съм вечна жертва,  дали пък не съм предопределен за Княз съперник или имам сладката и безгрижна възможност да философствам без да воювам. И понеже не търся гуру, сталкер или анализатор, карам по своему. Доверявам се на хората по принцип и не им се връзвам на думите. Приемам се, като смятам, че това, което ме дразни е временно, често прибързано и общо взето мога да го изтърпя, избегна или прекратя, според обстоятелствата.

П.П. Забравих да кажа, че в блока ни няма царски и черен вход. Светът на швейцарската буржоазия ми е чужд и странен.

П.П.П. Все пак, ако сталкер ме поведе в Зоната, няма да поискам "Едно ферари с цвят червен, едно за теб, едно за мен". Ще му откажа, за да се позная по моя начин.

Искрено ви желая успешно развитие на темата за Юнг. Направете я интересна и полезна.

Редактирано Октомври 10, 2018 от Втори след княза

[Incorrectus]

Преди 5 часа, Втори след княза said:

Вероятно е прав. Аз обаче имам друг жизнен опит.

Ще му откажа, за да се позная по моя начин.

Искрено ви желая успешно развитие на темата за Юнг. Направете я интересна и полезна.

Затова съществуват многобройни школи и направления и всички работят. Фройдистка анализа е подходяща за всякакви проблеми с Ерос-а, анализа по Адлер за проблеми в социалната адаптация, по Юнг е подходяща в други случаи, няма да кажа в какви и т.н. 

Освен това в развитието на психологията като наука съществува направление, наречено позитивизъм. Неговите привърженици твърдят, за което имат своите аргументи, че е невъзможно чрез самонаблюдение да бъдат разбрани тайните на собствената психика. Човешката психика не се разкрива пряко в себе си, а косвено, т.е. чрез поведенчески синдроми, задръжки, фрустрации, сънища, лапсуси и др. А в исторически аспект чрез вярвания и митология. Т.е., за да започнеш да разбираш, трябва първо да се информираш исторически, след това за другите псих. школи, за да можеш адекватно да се самоопределиш...И не на последно място, да потърсиш компетентен съвет от представители на различни школи...

Вие към кое направление принадлежите? Самостоятелни уникални психически типове няма известни. 

А аз пък за пореден път ви обръщам внимание да разберете, че това което вас ви вълнува не вълнува по подразбиране целия свят. Рейтинг и интерес към "моя" тема изобщо не ме интересува, сиреч егоцентричното пробутване на собствената личност зад чистия текст по психология или философия. От Цюрих не са ме търсили за пиар услуги.

[Втори след княза]

Преди 1 час, Incorrectus said:

А аз пък за пореден път ви обръщам внимание да разберете, че това което вас ви вълнува не вълнува по подразбиране целия свят. 

То туй и за слепите е видимо. Може би ще се случи да го откриете още у мнозина. 
Представете си, иде съпруг със семейни проблеми, които дъвчете вече няколко месеца  и вие му казвате "А аз пък за пореден път ви обръщам внимание да разберете, че това което вас ви вълнува не вълнува по подразбиране целия свят." Хи- хи. "Тривиални и не намясто упреци", ще си каже той.

[caress…]

Преди 7 часа, Втори след княза said:

Вероятно е прав. Аз обаче имам друг жизнен опит. Една жена винеше друга, че не е чиста. Самата тя също не беше чиста, но знаеше нормата и съобразно с нея се възмущаваше. Друга жена също се дразнеше от още по- друга, че не чисти, тя пък в дома си поддържаше прекрасен ред. Като срещнах това противоречие, че две булки се дразнят от едно и също, но реагират по различен начин, наумих си, че думите и отношенията са клатене на въздуха и не бива да се опирам на това кой какво го дразни.

Защо да не се "опирате"? И в двата случая има какво да се научи за човешката ни природа и за това кой и по какъв начин я материализира с поведение, думи, дела, мълчание дори. 

В първия случай, жената проектира собствената си липса на хигиена и кори, всъщност, самата себе си, но не го знае.

Във втория случай, жената проектира собствената си обсесия към чистотата и смята, че всички жени следва да поддържат дома си изряден.

Друго е обаче да влезеш в дома на човека заради самият него и дори да не забележиш изчистен ли е, не е ли? Защото това не е от значение, а нещо значително по-важно. Хм, какво ли би могло да бъде то?

 

 

[Втори след княза]

Преди 39 минути, caress… said:

В първия случай, жената проектира собствената си липса на хигиена и кори, всъщност, самата себе си, но не го знае.

Във втория случай, жената проектира собствената си обсесия към чистотата и смята, че всички жени следва да поддържат дома си изряден.

1. Вие се опирате на това, което аз ви казах за тях, което съм видял, но когато сте с тях, без достъп до дейността им, как бихте ги различила?

2. Как разбрахте, че първата "не го знае"? 

3. Героините на Чудомир "Не съм от тях, как Сийке", са от тези, които не корят себе си, а чистосърдечно злословят за другите. Те НЯМАТ псих. проблем. За тях това е начин да унижат другите и всички ще се съгласят, че обектът на критиката не чисти. Клюкарката е добре адаптирана и няма да потърси терапия.

4. Как стигнахте до "обсесия"? Заради това не обичам лепенето на етикети. Това, според мен е сериозна грешка. Ето текста ми:"Друга жена също се дразнеше от още по- друга, че не чисти, тя пък в дома си поддържаше прекрасен ред". 

[ramus]

1 hour ago, Втори след княза said:

Как разбрахте, че първата "не го знае"? 

упражнява се, колежката. Не й се сърдете, тя просто гради образ. А и вие непрекъснато й създавате стимули, и го правите доста "тънко" и добре, а тя си реагира по схемата 

Експеримента с 'отворената целево, тема на Юнгианците' е много важен. Поведението в нея ще е доста показателно за няколко основни нещица - точно за пишещите я. Иначе са чудесни книжовници... обаче личното поведение... и книжките и декламираното... и декларираното... са като вселена с три полюса, всеки от които е с тежест на "вселени"... засега - без всякакви мостове между тях.

Освен това, за мен са интересни дори контрастите между последните няколко поста.

От една страна - размишляващия човек, който си задава въпроси... Размишление чрез въпроси и търсене на различните аспекти на самите въпроси, линиите им на смисъл, на значения...

И тия, дето непрекъснато дават отговори - заредения човек с отговори...  Готови отговори, на готови вече въпроси... С личната идея - ако достатъчно сте чел, вече ще имате всички нужни отговори... И се предлагат книжовни отговори, ползвани за личното битие, и с ясното усещане че биха били достатъчни за всеки друг субект. Дори настояване - че има отговорите, че те ги знаят, защото са ги прочели и на тях им е ясно...

Дори и на тънката закачка по-горе "какво би казал Юнг за ..." Не се усещат реагиращите, защото вие много лекичко и тънко сервирате стимулите си... За което ви поздравявам... Моята роля в случая беше да привличам "огъня" и конфликта върху себе си...  и... така дотук.

Иначе чудесните книжовни "психолози" са напълно слепи каква е точно тази тема, какво е значението й за нейният автор. Което рязко контрастира с парадокса как и психологията се е превърнала във философия, защото психологията вече има книжовници, дето я "знаят". Но изкуството е в приложението и прилагането на знанието. Чак тогава се започва нишката на познанието.

А на книжовника  е достатъчно че  знае. Какво знаят - знаят казаното и написаното от други, дето разбират.  Но знаенето на нещо, не кореспондира с разбирането му.  Не я разбират - както междупрочем е и за всяко друго направление, вкл и философията. Точно тия хора тук, които изключително много парадират с книжовността си, нямат нито един личен казус, сред който те да са проявили личното си разбиране. А то няма как да се скрие... и каквито и имитации да се представят - гърмят.

Иначе типичния книжовнически образ предлага дискусия с написани слова - вижте това или онова, прочетете този или онзи, аз ще ви излезна с юнг, а ако ви опонирам с филанкишиев. Дори личните му думички са заемки от наученото. Пък и е естествено, защото той самият е съставен от наученото и разни индивидуални положения... са му напълно излишни, а и невъзможни. излизането на който и да е казус от полето на наученото... и създава дисонанс, почват се реакции... ръ

Много съм ви благодарен за тема като тази. Защото именно тема като тази носи полезността за мен.

Редактирано Октомври 11, 2018 от ramus

[caress…]

Преди 35 минути, Втори след княза said:

1. Вие се опирате на това, което аз ви казах за тях, което съм видял, но когато сте с тях, без достъп до дейността им, как бихте ги различила?

2. Как разбрахте, че първата "не го знае"? 

3. Героините на Чудомир "Не съм от тях, как Сийке", са от тези, които не корят себе си, а чистосърдечно злословят за другите. Те НЯМАТ псих. проблем. За тях това е начин да унижат другите и всички ще се съгласят, че обектът на критиката не чисти. Клюкарката е добре адаптирана и няма да потърси терапия.

4. Как стигнахте до "обсесия"? Заради това не обичам лепенето на етикети. Това, според мен е сериозна грешка. Ето текста ми:"Друга жена също се дразнеше от още по- друга, че не чисти, тя пък в дома си поддържаше прекрасен ред". 

Хи-хи, пък аз, докато ви четях, се сетих за онази българска приказка " Сливи за смет".

Отговорът, кайто вие се опитвате да внушите с образите, които рисувате, на пръв поглед изглежда прост, очевиден и ясен. Липсата на чистота и ред в дома е верен  признак за недисциплинираност, нечистоплътност, а значи и на липса на отговорност и нежелание да се извършват определени битови задължения? И обратното на това - щом в дома цари " приятен ред", то той е свидетелство за душевна хармония и твърди принципи. Такова повърхностно обяснение обаче не е задоволително от психологична гл.т. Понеже самият живот подсказва други, не толкова еднозначни изводи.

Почти всеки родител някога се е жалвал от царящия хаос в стаята на детето му. А причините за тази нехайност на разтящото същество са в това, че интересите му са широки и насочени предимно към света, а не са привързани към дребните битовизми. Само след като усети по себе си неудобството, което съдържа безпорядъка, подрастващите постепенно започват да развиват акуратност. Неволята е чудесен учител, а и навиците, които родителите се опитват да възпитават, също имат значение. Но акуратен човек става много по-късно, след като навлезе в зрялостта. Преди това необходимостта от ред е някаква безсмислица. На растежа му е чужда стабилността.

Означава ли това, че разхвърляният дом е доказателство, че неговите стопани все още не са прорастнали? Може би. Но проблемът може да бъде още по-дълбок. В крайна сметка, всеки човек разбира, че не е практично да разхвърля и да не чисти. Но ако човек хронично не е способен да въведе ред в дома си, то това е свидетелство за сериозен вътрешен конфликт. Очевидно, когато човек не може да организира малките битовизми, то и с по-сериозни задачи едва ли ще успее да се справи. Тази вътрешна непълноценност, често се проявява под нелицеприятни форми, една от които е и клюкарстването.

Но е възможна и другата крайност. Психолозите отдавна са забелязали, че прекомерната привързаност към чистотата и реда е симптом за вътрешна слабост и неувереност в себе си. Педантично подреждайки достъпния ни физически свят, човек се стреми да се защити от хаоса на големия свят, който е твърде сложен и страшен. Но това е омагьосания кръг на постоянното напрежение - всяка вещ, непоставена на мястото й от домашните, предизвиква раздразнение и огорчение. Поддържането на дома започва да отнема твърде много време и сили, като не остава време за по-важни неща. В резултат на това човек започва да се усеща роб и затворник на идеално почистената си клетка.

В такъв капан можем да се окажем и поради възпитанието си. Можем само да съчувстваме на човек, за когото белоснежния цвят на прането и блестящия паркет са задачата на живота му. Редът в дома не е цел, а необходимо условие, средство за решаване на истински важни задачи. Тази простичка истина е, която ни поставя в златната среда и която отличава автентичната хармония от изкуствената.Тази мъничка уловка се съдържаше и във въпроса, който ви зададох, но вие дори не забелязахте. Това не го приемайте като укор, защото не е. Прост факт.