Калин Чакъров – за огледалната археология

[Р. Теодосиев]

 

Той работи в Историческия музей на Павликени. В момента пише и дисертация за културно-историческото наследство на бившата римска провинция Мизия, с фокус върху Никополис ад Иструм и прилежащата му територия. Срещаме се с него в родното му село Карайсен, където постепенно се възражда местната общност. Говорим за едно негово откритие, което предизвика вниманието на най-престижното списание за археология в света.

Разкажи ни малко повече за твоята работа, защо Античния керамичен център до Павликени се оказва толкова интересно място?

Аз започнах работа като археолог там през 2013 г. Опитваме да възродим обекта, след близо тридесет години застой. Радвам се, че благодарение на един проект, успяхме да направим и археологически разкопки първия сезон. В следващите два сезона продължихме чрез помощта на доброволци, защото финансиране от страна на държавата нямаше. В края на миналото лято се натъкнахме на една много любопитна находка – пет малки оловни огледалца, вероятно с култово предназначение. Един от доброволците по време на тези разкопки беше фотографа Тихомира Методиева от агенция “Булфото”, която ги засне и публикува (за нея може да прочетете тук). Скоро след това ми се обадиха от американското списание за археология и поискаха повече информация. Така се стигна до публикацията при тях. (вижте тук)

А какво представляват те?

Намерихме ги на едно и също място в близост до огнището на сградата. Вероятно тя е била малък храм, посветен на важно за местната общност божество, може би Дионис. Огледалцата са пет на брой, оловни, съвсем малки – около 8 см., те нямат полезност за ежедневна употреба, а по-скоро са с култов характер. Най-интересното е, че те са били през цялото лято в краката ни, защото се появиха в края на разкопките на място, откъдето извозвахме количките с пръст от разкопаните вече квадранти.

Ние бяхме малко преди вашето откритие на Керамичния център, по време на празника на римското наследство през 2017 г. Ще продължите ли с тази инициатива?

Да, вече сме планирали втория римски празник. Той ще се проведе на 8 септември 2018 г. Благодарни сме на нашите партньори от клубовете за римски възстановки DUX ANTICA (Свищов) и MOS MAIORUM (София), без които трудно ще направим такова значимо събитие. Може би за хората най-интересно е да се докоснат до античната керамика, която се е правила в Керамичния център. Тези демонстрации ще бъдат допълнени с други занаяти от онази епоха, както и с дегустация на римска кухня. Ще има и дегустация на вино от района (избата от съседното село Върбовка) и още изненади за малки и големи.

Какво е твоето работно ежедневие?

Работата на археолога е динамична и разнообразна. Павликени е малка община, но въпреки това на наша територия имаме няколко значими обекта. Освен Керамичния център до село Върбовка, това са още римския каптаж в Мусина, най-високата каменна конструкция от римския период по нашите земи, известна като Лесичерския стълб, както и прекрасните останки от Никополис ад Иструм, които се намират в съседната община Велико Търново, но също са част от моята работа като изследовател. Можем да добавим и някои важни експонати в Историческия музей в Павликени като оригиналния стенопис с Вечния календар на Матей Преображенски и въпросните пет малки оловни огледала. Като цяло работата ми е свързана с много пътувания из региона, срещи с туристи и беседи, разкопки през лятото, писане на научни статии през зимата.

Остава ли ти време за родното ти село Карайсен?

Опитвам се да отделям време и за нашето село. По принцип живея във Велико Търново и всеки ден пътувам до Павликени и обратно, но един или два пъти в седмицата си идвам и до село. Имаме две къщи с дворове, които трябва да се наглеждат, засадил съм и малко зеленчуци през лятото. Като цяло мисля, че Карайсен е много интересно място за селски туризъм, ако се развият някои от обектите, сред които е язовира до селото. В рамките на нашето землище се намира паметник, посветен на първата битка с турците на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Имаме и стара кооперативна изба, която след известен ремонт може да се отвори за гости. Наскоро се ремонтира физкултурния салон на старото училище, а по моя инициатива много бързо събрахме сред хората от селото пари за нова маса за тенис с оборудване – мрежа, хилки и топчета. Все още Карайсен е доста непознато, но аз лично се надявам то да се развие и съвсем скоро да се открие и първата къща за гости в него. Близо до нас се намират Деветашкото плато, останките от римския град Нове край Свищов, язовир “Александър Стамболийски” и разбира се всичките обекти, които изброих в община Павликени.

 

Какви са ти плановете за близкото бъдеще?

До края на тази година искам да се посветя на дисертацията си, която малко поизоставих. Това лято няма да правим разкопки на Керамичния център. Надявам се за следващия археологически сезон да се преборим за държавно финансиране за тази цел, защото това е един обект от световно значение, но след работата на Богдан Султов от началото на 80-те години на миналия век не бяха правени почти никакви изследвания на терен. В последните няколко години обаче наваксваме и се радвам, че престижни научни списания следят нашата работа. Без помощта на доброволците нямаше да се справим така добре, за което искам да им благодаря отново. Много е трудно да се прави археология на доброволен принцип, но две поредни години ние го правим по принуда. Надявам се да намерим скоро финансиране и за разкопки около Лесичерския стълб, а след това да го социализираме и отворим за туристи. За момента имаме една 3D визуализация в интернет, която направихме с помощта на експерти от Русенския университет. (може да се види тук)

снимки: Тихомира Методиева – Тихич

Източник: http://ruralbalkans.com/калин-чакъров-за-огледалната-археоло/

[Last roman]

Един от обещаващите млади археолози, които ще развиват тепърва и експерименталната насока.

Радваща е и оценката, която дава за нашето сдружение.