Общи термини

[laferche]

АЛБЕДО - Величина, характеризираща способността на повърхност да отразява падащ върху нея поток от електромагнагнитно лъчение или частици. Равно на отношението на отразения към падналия поток.

АЛМАГЕСТ - Основен астрономичен труд на К. Птолемей. Съдържа астрономичните знания на древността, математичен модел на геоцентризма, позволяващ предварително пресмятане на положенията на планетите.

АНОМАЛИИ (в астрономията) - Ъгли, характеризиращи относителното движение по елиптична орбита на едно тяло (С) спрямо друго тяло (В) поради взаимното им привличане по закона за гравитацията. Аномалиите са истинска v = PBC, средна M = POC* и ексцентрична E = POC' (O и Р са център и перицентър на орбитата; C* е фиктивна точка, движеща се с постоянна ъглова скорост, като периодите на обиколка на С и C* около В са еднакви; С' е проекция на С върху окръжността). Връзката между М и E се дава от Кеплеровото уравнение.

АНОМАЛИСТИЧЕН ПЕРИОД - Времето между 2 последователни преминавания на космично тяло през перицентъра на орбитата му.

АПСИДИ (в астрономията) - Точките от орбитата на едно космично тяло, движещо се около друго (централно), за които разстоянието между двете тела е най-голямо (апоцентър) или най-малко (перицентър). Според централното тяло - Слънце, Земя, Луна, звезда и т.н., апсидите са съответно афелий и перихелий, апогей и перигей, апоселений и периселений, апоастър и периастър и т.н.

АСТРОЛОГИЯ - Търси връзката между положението на небесните светила и съдбата на хора и народи. Възниква в древността, съществува през средновековието и в наши дни.

АСТРОНОМИЧНИ ЗНАЦИ - Условни означения на космичните тела, зодиакалните съзвездия, лунните фази, месеците, дните на седмицата. Използват се в астрономичната литература.

БЛЯСЪК - 1) Свойство на огледалното отражение да се образуват ярки отблясъци или образи на предмети върху повърхнина.

2) Величина, характеризираща осветеността, създадена от космично тяло върху единица повърхност, перпендикулярна на падащите лъчи. Измерва се в звездни величини.

ВЕБЕР-ФЕХНЕРОВ ЗАКОН - Основен психофизичен закон. Германският физиолог и анатом Е. Х. Вебер установява праговете на различие на усещанията, а германският физик и философ Г. Фехнер формулира закона - ако интензивността на действието на дразнителя нараства в геометрична прогресия, силата на усещането нараства в аритметична прогресия. Законът е валиден само при дразнители със средна интензивност.

ВЪЗЕЛ (в астрономията) - Точка от орбитата на космично тяло, в която тя пресича основната равнина на избрана координатна система. За Слънчевата система основна равнина е еклиптиката. Възелът, през който тялото преминава, като се движи от юг на север, е възходящ, а от север на юг - низходящ.

ГЕОЦЕНТРИЗЪМ - Представа за света от древността: неподвижната Земя е център на света и на движенията в него. Развит от Аристотел (4 в. пр. Хр.) и К. Птолемей (2 в.). Заменен с хелиоцентризъм (16 в.).

ГЛОБУС - Мащабно намален модел на Земята (географски глобус), на небесно тяло (например лунен глобус) или на небесната сфера (небесен глобус) с нанесено картографско изображение. Първият географски глобус се смята глобусът на М. Бехайм (1492). Първият български географски глобус е създаден от Неофит Рилски (1836), днес в Рилския манастир.

ГРАВИТАЦИОНЕН КОЛАПС - Катастрофално бързо свиване на звезда, в чието ядро са изчерпани източниците на термоядрена енергия. Звезда с маса 1,2-3 слънчеви маси при гравитационен колапс избухва като свръхнова и се превръща в неутронна звезда; звезда с маса, по-голяма от 3 слънчеви маси, се превръща в черна дупка.

ГРАВИТАЦИОНЕН РАДИУС - Радиус rg на сфера, върху която силата на привличане, създавана от маса m вътре в сферата, клони към безкрайност; rg = 2mG/c2, G е гравитационна константа, c е скорост на светлината във вакуум. За Слънцето rg = 3 km, за Земята rg = 0,5 cm. Виж черна дупка.

ГРАВИТАЦИОННА ЕНЕРГИЯ - Потенциалната енергия на телата, обусловена от гравитационното им взаимодействие. Гравитационната енергия на масивно тяло (звезда, облак от междузвезден газ), състоящо се от частици, взаимодействащи си със сила, обратнопропорционална на квадрата на разстоянието между тях, е 2 пъти по-голяма от кинетичната енергия на постъпателното топлинно движение на частиците на тялото.

ГРАВИТАЦИОННА КОНДЕНЗАЦИЯ - Формиране на космични тела от разредена газова или газово-прахова среда под действие на гравитационни сили.

ГРАВИТАЦИОННА КОНСТАНТА , G - Физична константа; коефициент на пропорционалност в закона на Нютон за всеобщото привличане F = Gm1m2/r2 (F е сила на привличане между 2 тела - материални точки, с маси m1 и m2, намиращи се на разстояние r). G = (6,6720 ±0,0041).10-11 m3/(kg.s2).

ГРАВИТАЦИОННА НЕУСТОЙЧИВОСТ - Отклонение от средната стойност на плътността и скоростта на веществото в първоначално еднородната среда под действие на гравитационни сили; причина за образуване на галактиките.

ГРАВИТАЦИОННА СФЕРА НА ДЕЙСТВИЕ - Област, в която преобладаващо гравитационно въздействие има определено тяло. Радиусите (в милиони километри) на гравитационната сфера на действие на планетите от Слънчевата система по отношение на Слънцето са: Меркурий - 0,11; Венера - 0,62; Земя - 0,93; Марс - 0,58; Юпитер - 39; Сатурн - 54; Уран - 52; Нептун - 87; Плутон - 35.

ГРАВИТАЦИОННО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ - Най-слабото физично взаимодействие. В класическата физика се описва от закона за всеобщото привличане (виж гравитация), при силни полета и скорости, близки до скоростта на светлината - от общата теория на относителността.

ГРАВИТАЦИОННО ПОЛЕ - Физично поле, създавано от всички физични обекти, чрез което се осъществява гравитацията.

ГРАВИТАЦИЯ - Универсално явление на взаимно привличане на телата. В класическата физика е валиден законът на Нютон за всеобщо привличане: F = Gm1m2/r2, F е сила, с която се привличат тела с маса m1 и m2 на разстояние r, G е гравитационна константа. Гравитацията обуславя движението на космичните тела. В релативистичната физика гравитацията се описва от общата теория на относителността като въздействие на материята върху геометричните свойства на пространство-времето, които от своя страна влияят на движението на материята и на физичните процеси.

ГРАВИТОН - Квант на гравитационното поле. Има нулева маса на покой, нулев електрически заряд и спин 2. Опитно не е открит.

ГРАНИЦА НА РОШ - Повърхнина, върху която гравитационното взаимодействие между две космични тела се уравновесява.

ДРАКОНИЧЕН ПЕРИОД - Времето между 2 последователни преминавания на космичното тяло през един от възлите на орбитата му.

ЕКЛИПТИКА - Голям кръг от небесната сфера, по който се извършва видимото годишно движение на Слънцето. Еклиптиката и небесният екватор се пресичат в точките на пролетното и есенното равноденствие и сключват ъгъл e = 23о 27'.

ЕФЕМЕРИДА - Таблица с координати и др. астрономични величини на космичните тела за последователни моменти през равни интервали от време.

ЗАКОН НА ХЪБЪЛ - Космологичното червено отместване на галактиките нараства пропорционално на разстоянието r до тях: v = Hr (v е скоростта на отдалечаване на галактиките, H е константата на Хъбъл). Установен (1929) от американския астроном Г. Р. Хъбъл.

ЗАПАД - Една от четирите главни посоки на света; за наблюдател в Северното полукълбо, обърнат с лице на север, запад е отляво. Означава се със З или W.

ЗАТЪМНЕНИЕ - Астрономично явление, при което космично тяло става невидимо (напълно или частично) за земния наблюдател. Лунно затъмнение настъпва при засенчване на Луната от Земята; наблюдава се при пълнолуние от места, за които Луната е над хоризонта; продължава до 1,75 h (за пълно затъмнение) и до 3,75 h (за частично затъмнение). Слънчево затъмнение настъпва, когато Луната закрива Слънцето; наблюдава се при новолуние в ивица от земната повърхност с широчина до 270 km (за пълно затъмнение) и до 3500 km (за частично затъмнение) и с дължина до 15 000 km; продължава до 7,5 min (за пълно затъмнение) и до 2 h (за частично затъмнение). Всяка година има най-малко две и най-много седем затъмнения. Лунните и слънчевите затъмнения се повтарят в определен ред през 6585,3 d (сарос). Затъмнение е и закриването на спътник от планета; на звезда от друга звезда (в кратна система), от планета или от Луната; преминаването на планета по диска на Слънцето и др.

ЗВЕЗДЕН КАТАЛОГ - Списък от звезди с данни за някои техни характеристики: координати, звездни величини, спектрални класове, лъчеви скорости и др.

ЗВЕЗДНА ВЕЛИЧИНА (m) - Мярка, характеризираща блясъка на космично тяло. Бива видима и абсолютна (звездна величина, която би имало космично тяло на разстояние 10 рс). Според приемника на лъчение звездната величина е визуална, фотографска, фотоелектрическа, болометрична. С просто око се наблюдават обекти до 6m, със съвременни телескопи - до 24m.

ЗВЕЗДНА КАРТА - Равнинен образ на звездното небе или на част от него. Съдържа обекти до определена звездна величина. Набор от звездни карти е звезден атлас.

ЗИКУРАТ - Стъпаловидна култова кула в древна Месопотамия. Изградена от кирпич. Отделните нива са свързани с наклонени рампи или стълби. Служи и за астрономични наблюдения.

ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ , зодиак - Съзвездия, през които минава видимият годишен път на Слънцето: Овен, Бик, Близнаци, Рак, Лъв, Девица, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби.

ИЗТОК - Една от четирите главни посоки на света; за наблюдател в Северното полукълбо, обърнат с лице на север, изток е отдясно. Означава се с И или Е.

КЕПЛЕРОВИ ЗАКОНИ - Закони за движението на планетите около Слънцето; установени в началото на 17 в. I Кеплеров закон: всяка планета се движи по елипса, в един от чиито фокуси е Слънцето. II Кеплеров закон: всяка планета се движи в равнина, минаваща през центъра на Слънцето, като радиус-векторът на планетата описва за равни интервали от време равни площи. III Кеплеров закон: квадратите на периодите на обикаляне на планетите около Слънцето са пропорционални на кубовете на средните им разстояния до него.

КЕПЛЕРОВО УРАВНЕНИЕ - Уравнение, което свързва средната аномалия M и ексцентричната аномалия E при движение на космично тяло по елиптична орбита с ексцентрицитет e: M = E - esinE. Изведено през 1609.

КУЛМИНАЦИЯ - 1) Преминаване на космично тяло при денонощното му движение през меридиана на мястото на наблюдение. При преминаване през частта от меридиана, съдържаща зенита, кулминацията е горна, а през частта, съдържаща надира, кулминацията е долна.

2) Момент от най-високо напрежение в развитието на сюжета на литературно произведение и в музикално построение.

ЛОКСОДРОМА - Линия, пресичаща меридианите под еднакъв ъгъл К. Върху сфера лексодромата е спирала, в Меркаторова проекция - права. Употребява се в навигацията. Виж и ортодрома.

ОБСЕРВАТОРИЯ - Научно учреждение за астрономични, геофизични или метеорологични наблюдения. Обсерваториите са комплекс от специални сгради (павилиони, кули) с наблюдателни и др. уреди, лаборатории и др.

ОРБИТА (в астрономията) - Траектория на космично тяло, движещо се в гравитационното поле на друго тяло. При 2 тела орбитата е конусно сечение, описва се от Кеплеровите закони. При повече от 2 тела орбитата има сложна форма.

ОРТОДРОМА - Дъга от голям кръг, пресичаща меридианите под различни ъгли. Употребява се в навигацията.

ПАРНИКОВ ЕФЕКТ - Свойство на атмосферата да пропуска слънчевата радиация, а да задържа топлинното излъчване на Земята. Замърсяването на атмосферата засилва парниковия ефект и води до повишаване на температурата на планетата.

ПАРСЕК - Извънсистемна единица за дължина в астрономията; разстоянието, от което радиусът на земната орбита се вижда под ъгъл 1''. 1 рс = 30,86.1015 m.

ПЕРТУРБАЦИЯ - Отклонение на траекторията на космично тяло от Кеплерова орбита. Дължи се на привличане от други тела (освен централното), несферично разпределение на масите на телата и др.

ПОЛЯРНА ЗВЕЗДА - Най-близката (на около 1о) до Северния небесен полюс ярка звезда (2m); a от Малка мечка.

ПРАВИЛО НА ТИЦИУС-БОДЕ - Емпирично правило за пресмятане на средното разстояние а (в астрономични единици) на планетите до Слънцето: а = 0,4 + 0,3.2n (n = , 0, 1, ..., 8). Предложено (1766) от германския астроном Й. Тициус и популяризирано (1772) от германския астроном Й. Боде.

ПРЕЦЕСИЯ (в астрономията) - Движение на земната ос, при което тя описва конус с отвор ≈47о около ос, перпендикулярна на земната орбита, с период около 26000 г. Дължи се на сплеснатостта на Земята и гравитационното действие на Луната, Слънцето и планетите. Поради прецесията пролетната равноденствена точка се премества (около 50,3" годишно), изменя се видът на звездното небе.

СЕВЕР - Една от четирите главни посоки на света; пресечната точка на истинския хоризонт с небесния меридиан, която е по-близо до северния небесен полюс. Означава се със С или N.

ХЕЛИОЦЕНТРИЗЪМ - Представата за света, според която Слънцето е център на системата от планети (и на Вселената). Изказана от Аристарх Самоски (3 в. пр. Хр.), развита от Н. Коперник (16 в.).

ХИПОТЕЗА НА ДЖИНС - Хипотеза за произхода на Слънчевата система, според която планетите са се откъснали от Слънцето.

ХИПОТЕЗА НА КАНТ-ЛАПЛАС - Хипотеза за произхода на Слънчевата система, според която планетите са се образували заедно със Слънцето от газово-прахова мъглявина.

ХИПОТЕЗА НА ШМИТ - Хипотеза за произхода на Слънчевата система, според която планетите са се образували от студен газово-прахов облак.

ЦВЕТОВИ ЕКСЦЕС - Разликата между наблюдавания и освободения от междузвездното поглъщане цветови индекс на звезда. Характеризира поглъщането на лъчението на звездите от междузвездната среда, което расте с намаляване на дължината на вълната.

ЦВЕТОВИ ИНДЕКС - Разликата между блясъка на звезда в 2 различни спектрални интервала. Характеризира разпределението на енергията в спектъра на звездата и е свързан с температурата и спектралния клас на звездата.

ЮГ - Една от четирите главни посоки на света; пресечната точка на истинския хоризонт с небесния меридиан, която е по-близо до Южния небесен полюс. Означава се с Ю или S.

[staf]

Какво ще ти стане да ги пуснеш в статия в сайта не тема в форума

[laferche]

Какво ще ти стане да ги пуснеш в статия в сайта не тема в форума

←

Няма проблеми и там мога да ги пусна !

[Р. Теодосиев]

Да ще е по добре!

Вече се чуда дали да забраня да се слага информацията във форума, че всеки пуска тука и аз трябва да ходя да търся кое сложено кое не....обаркващо е!

[staf]

Да ще е по добре!

Вече се чуда дали да забраня да се слага информацията във форума, че всеки пуска тука и аз трябва да ходя да търся кое сложено кое не....обаркващо е!

←

Направи го.Стана им навик на някои да флудят

[Р. Теодосиев]

И за Астрологията има подробна статия http://bg-science.info/view_astro.php?id=13

ЕДИТ:Едно уточнение когато слагаш термини по този начин ги слагай като отделни думи в Речника за да бъде всичко прибрано.

[Spirit]

Малко термини, за които се сещам в момента. Ако по-натам се сетя за още нещо, ще го напиша:

протозвезда - кондензирал космически прах с температура до 3000 К. Нещо като "звезда-бебе"

кафяво джудже - напомня на протозвезда. Характеризира се с малката си маса, сравнена със Слънцето и ниската си температура. Звездите, които са доста по-леки от Слънцето умират като кафяви джуджета

звезда от главната последователност - звезда, в чието ядро се синтезира хелий от водород. Слънцето е такава звезда

червен гигант - звезда във фазата между сливане на водород и хелий. След синтезирането на водорода, горните слоеве на звездата се разлитат в пространството

жълт гигант - при започване на синтеза на хелий, червения гигант става малко по-компактен и се превръща в жълт гигант

бяло джудже - звезда, която е синтезирала водорода в ядрото си до хелий и гравитацията й не е достатъчно силна за синтезиране на по-тежки елементи

супернова - звезда, чиято маса е толкова голяма, че елементите в ядрото й се сливат до желязо. След това желязото не може да се синтезира и под въздействие на гравитацията, електроните се докосват до протоните и така се получава мощна експлозия, наречена супернова

неутронна звезда - след експлодиране на супернова остава ядро от неутрони, наречено неутронна звезда

пулсар - неутронна звезда с много висока скорост на въртене - достига до 1 000 оборота в секунда. Излъчва радиовълни, които засичаме като пулсове

магнетар - неутронна звезда с много голямо магнитно поле и ниска скорост на въртене

черна дупка - неутронна звезда с маса над три слънчеви маси. Гравитацията й е толкова силна, че дори и светлината не може да я преодолее

двойна (бинарна) звезда - две звезди, които обикалят около общия център на гравитацията им

галактика - голяма група звезди, обикалящи около общ център, който в повечето случаи е супремасивна черна дупка

ръкав - част от спираловидна галактика

планета - още не съществува дефиниция. Международния астрономически съюз ще даде определението тази есен

планета от земен тип - планета подобна на Меркурий, Венера, Земята и Марс

планета-газов гигант - планета подобна на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун

"горещ Юпитер" - планета-газов гигант, която е много близо до звездата си

астероиден пояс - зоната между Марс и Юпитер - характерна с наличието на астероиди - скали, летящи в космоса

Куиперов пояс - зона, подобна на астероидния пояс, намираща се отвъд Нептун. Плутон се намира в Куиперовия пояс

Куиперов обект - обект от Куиперовия пояс

транснептуниев обект - обект, чийто орбита е отвъд Нептун. Куиперовите обекти са транснептуниеви обекти

комета - къс скала и лед, обикалящ Слънчевата система в силна елиптична орбита

Оортов облак - пояс отвъд Куиперовия пояс. Той е "родината" на кометите

[ISTORIK]

терминатор - В астрономията, терминатор е линията, разделяща дневната и нощната страна * на планета.

---

* светлата от тъмната страна

Редактирано Юли 19, 2006 от ISTORIK