Monkeys with Money

[nik1]

Парите променят дори и маймуните

Може и да мислите, че понятия като валута, пари, капитали, търговия, икономика са присъщи само на венеца на еволюцията – човекът. Двама учени от Йейл, икономистът Кийт Чен и психологът Лори Сантос обаче доказват точно обратното с любопитен експеримент, в който решили да научат маймуни да използват пари. И се получило. Оказало се, че усвояването на идеята на паричния обмен е достъпна даже за индивиди с малък мозък и елементарни потребности, ограничаващи се до ядене, сън и секс. Участници в експеримента били 7 маймуни от вида капуцини – едни от най-глупавите според зоолозите примати. 

„Капуцините наистина имат крайно примитивна мозъчна дейност. На пръв поглед, сякаш нищо друго не им е нужно, освен сън, храна и секс. Можете да ги храните цял ден с бонбони, те ще преяждат, ще повръщат и пак ще се връщат за още и още”, разказват учените, провели експеримента. За реализацията му те решили да въведат „трудови” отношения сред 7 маймуни капуцини. Измислили работа и „универсален еквивалент” за оценяване и възнаграждение. Работата се състояла в това маймуните да натискат лост, който вдига тежест от 8 килограма. За малки маймуни като капуцините това е значително усилие, истински неприятен труд.

За всеки успешен опит съответната маймуна получавала надница – чепка грозде. След неколкократни повторения капуцините усвоили простотото правило „Работа-възнаграждение” . Тогава учените усложнили стимула. Вместо грозде маймуните започнали да получават жетони - разноцветни пластмасови кръгчета с различна „номинална стойност”. За бял жетон можело „да си купят” чепка грозде, за син – две чепки, за червен – чаша безалкохолна напитка и т.н.

И не след дълго в обществото на маймуните се появило социално разслоение. Възникнали същите модели на поведение, както при хората. Появили се работохолици и ленивци, бандити и спестовници. Една от маймуните например успяла за 10 минути да натисне лоста цели 185 пъти! Искала да заработи колкото се може повече. Други пък предпочели рекета и отнемали спечеленото с честен труд.

Но най-важното, което установили експериментаторите е, че се появили нови черти в характера на маймуните, които преди не съществували – алчност, жестокост и ярост в отстояването на собственост, подозрителност един към друг.

На следващия етап от експеримента, на маймуните били раздадени друг вид пари – метални дискове с дупка в средата. След няколко седмици тренировки маймуните научили, че за тези пари могат да получават храна.

Експериментаторите, които на млади години се увличали по марксизма, не си поставили за цел да проверят дали наистина труда превръща маймуната в човек. Те просто раздали на капуцините монетите и ги научили да ги използват за покупка на плодове. Преди това установили какви предпочитания имат участниците в експеримента.

Първоначално, въвели единни такси – за кисела ябълка и чепка сладко грозде вземали еднакво количество монети. Естествено, ябълките не се радвали на особен успех, а запасите от грозде бързо се стопявали. Но картината рязко се променила, когато цената на ябълките била двойно намалена. След известни колебания, маймуните решили в крайна сметка изцяло да харчат монетите си за ябълки. И все по-рядко си позволявали да се поглезят с грозде.

Един ден, след като всички маймуни вече били наясно, че една стока струва по-скъпо, а друга – по-евтино, една от тях успяла да се промъкне до касата, където се съхранявали парите и си присвоила всички монети, яростно отблъсквайки хората, опитващи се да я възпрат. Така бил извършен и първият банков обир в маймунското общество.

Сред капуцините се появили дори и „фалшификатори”. Веднъж учените изрязали от краставица кръгче, наподобяващо валутата и го дали на една от маймуните. Отначало, тя се опитала да го сдъвче, но след това пробвала да си купи с него нещо вкусно.

Минали още няколко дни и капуцините открили феномена на проституцията. Млад самец дал монетка на самка. „Влюбил се е, прави й подарък”, помислили учените. Но не, „девойката” без колебание осъществила полов акт със самеца, а след това отишла при учените и със заработеното си купила грозде.

В крайна сметка, всички останали доволни от продължителния и крайно любопитен експерименти – и маймуните, и учените. Маймуните усвоили либерално-капиталистическите отношения, а учените защитили докторска дисертация.

https://www.manager.bg/наука-и-здраве/парите-променят-дори-и-маймуните?page=0%2C1

Редактирано Август 15, 2018 от nik1

[vvarbanov]

Това ми е познато.

 

[nik1]

On 11.03.2016 г. at 0:54, Warlord said:

Под "глупави са имали предвид, че теста е правен с не толкова висши примати като шимпанзетата, горилите или орангутаните, само че по набързо журналистически казано. Това, че няма биолог към екипа според мен не умаловажавна интересносттта и революционните открития на експеримента.

Статията е "жълта", Оригиналното изследване, което се цитира в английския текст на статията  на изданието ZME Science е по-долу и се каза "How Basic are Behavioral Biases? Evidence from Capuchin Monkey Trading Behavior"

Капуцините са  интелигентни маймуни - социални, приспособими и използващи приспособления, макар и разделени генетично на десетки милиони години от хората, те са подобни на хомо сапиенс в социалните си и поведенчески "умения" и донякъде в средата която обитават и живеят. Те са и предпочитаните за изследвания примати в приматологията.

http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download?doi=10.1.1.594.4936&rep=rep1&type=pdf

Киров го е обяснил и резюмирал:

On 8.03.2016 г. at 10:21, Б. Киров said:

В тази връзка, Сириус, американският учен е от китайски произход, млад икономист, който се интересува от лихвите и борсите. Експериментът му бил най-вече да потърси рационалното и ирационалното поведение при отношението към парите; установил, че маймуните (както и хората) реагират рационално при елементарното използване на парите като средство за добиване на храна и секс; не спестяват; реагират ирационално, когато става въпрос за рискови залози, подобни на хазартните - тоест, абсолютно същия модел, по който реагира и Хомо сапиенс. 

On 9.03.2016 г. at 8:31, Б. Киров said:

Според мен, ако искаме да направим тази тема интересна, не бива да се забиваме в самоцелни спорове за парите и ползата или вредата от тях, а да прочетем и коментираме повече подробности за същността на самия експеримент. Най-напред трябва да се каже, че другият учен, психоложката Лаура Сантос, изучава поведението в група; двамата с икономиста Чен съсредоточават интереса си върху ирационалното поведение в група, когато в размяната на "пари", маймуните започват да се държат хазартно, тоест да разменят помежду си стойност и пари, мъчейки се да получат повече, от това което са заработили; по същия начин се държат и хората на борсите, купувайки и продавайки акции, които надценяват или подценяват. Тогава в сила влизат емоциите и желанието да получиш повече от неговата реална стойност. Точно затова е и експериментът, за да се проучи това ирационално поведение, базирано върху емоции и лишено от логика, и по възможност да бъдат минимализирани вредите за пазарите от него.

 

[vvarbanov]

Поведението на животните не спира да ме изненадва.Това е може би защото смятам себе си за умен, интелигентен и хитър.И въобще не съм допускал, че някоя твар може да ме измами.За моя изненада обаче, вече няколко пъти съм лъган от някои животни.

Буквално вчера гледах по някакъв канал(Дискавъри?) как един изследовател извършва експеримент със орангутан.Началото не можах да го хвана(а не е и важно), но в един момент човека извади ножица от раницата и направи опит да постриже маймунека.Той обаче не иска да се постригва, дърпа се.Внезапно кой знае защо започна да оказва пълно съдействие и подаде ръка.Камерата няколко пъти показа как орангутана поглежда към раницата.След като му постригаха ръката, маймунека хвана перчема си и поиска и него да намалят.Обаче щом учения стана да му оправи фризурата, клиента му грабна раницата и избяга с нея.

Тука имаме набелязване на цел, съставяне на план и неговото изпълнение.Тия са по хитри от някои хора, от мен например.Никога не би ми хрумнал такъв номер.

Преди няколко години пък едно куче ме излъга, че е болно и куца.Дадох му цял кремвирш защото го съжалих.То го изяде и хукна нанякъде без да куца повече.Няма да казвам как се почуствах, като го видях да припка.

[Warlord]

За бозайниците като цяло е нормално защото са сравнително близки до нас, дори и да не са примати, бордър-колитата винаги изумяват с научаването и изпълняването на команди, делфините пък още повече, там вече иде реч и за език, спомени за починали близки, използване на лични имена, схващане на концепции като "твое дясно", "вземи" и т.н. Но се откриват невероятни умствени способности дори и у птици и дори и у безгръбначни. Например имаше клипче с двуметров октопод танцуващ с жена водолаз и очевидно изследващ я и забавляващ се от "танца" (в случая интересът му не е свързан нито с размножаване, нито с прехранване, просто - интерес към непознатото - същият какъвто и ние имаме, а става въпрос за безгръбначно!).
Друго - при калифорнийските сини храстови сойки  се наблюдава памет и концепция за отминали събития, те знаят че след определено време ядките, които си складират се развалят и винаги се връщат точно на време да си ги вземат или повече въобще не се връщат ако това време е отминало. Освен това могат и да мамят, наблюдава се как една сойка скрива ядката си докато друга сойка в присъствието на друга сойка, след като другата сойка отлети на някъде първата се връща отнася ядката си и я скрива другаде, защото осъзнава, че наблядавалата я може да се върне и да и свие храната
 

Редактирано Август 17, 2018 от Warlord

[vvarbanov]

Като каза за сойката, че се сетих.

Катериците често си крадат жълъдите и лешниците.За това когато  усетят че ги наблюдават се правят  че заравят на няколко места лешника.Всички са фалшиви освен едно, това прави откриването на трезора трудно.След като провери фалшив склад крадлата , разбира че е измамена и се отказва.

https://www.telegraph.co.uk/news/science/science-news/3322101/Cunning-squirrels-pretend-to-bury-their-food.html

Редактирано Август 17, 2018 от vvarbanov

[vvarbanov]

Ето на, и гаргите са по умни от ................,  те си знаят.

 

 

 

[Б. Киров]

Професор Кийт Чен, който е макро-икономистът във въпросното изследване "How Basic are Behavioral Biases? Evidence from Capuchin Monkey Trading Behavior"  от 2006, направено на пресечната точка между поведенческата психология и икономиката /behavioral economists/ е водещ на изследователския икономически екип на Uber и автор на "Surge" pricing model на "Юбер".

http://www.anderson.ucla.edu/faculty/keith.chen/

На линка са и много от следващите публикации на Чен, след изследването му с експеримента за поведението на капуцините. Между другото, в ценовия модел на "Юбер", разработен от Кийт Чен е залегнал откритият от него принцип в изследването му от 2006, тоест, че хората /както и капуцините/ са склонни да залагат хазартно до около 2.5 - 2.7 пъти повишаване на цената, след което спират:

"Когато цените в пикови моменти се повишат, пътниците получават уведомление чрез приложението. Някои от тях се съгласяват да платят, а други решават да изчакат няколко минути, за да видят дали цените няма да се върнат до обичайните си нива."

https://www.uber.com/bg/drive/partner-app/how-surge-works/